Решение от 4.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14758/2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тридесети октомври, през две хиляди и двадесет и пета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Константина Рядкова, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 14758 по описа на състава за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм) вр. с чл. 249, т.3 от КЗ (отм) предявен от „Ф.х.Б.“ ООД срещу „Д.О.з.“ АД, както и с предявени при условията на евентуалност субективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 73, ал.1 от ЗННД от „Ф.х.Б.“ ООД срещу А.П.К. и Е.Г.М.. В обстоятелствената част на исковата молба, както и в направените допълнителни уточнения, ищецът „Ф.х.Б.“ ООД поддържа твърдения, че понесъл значителни имуществени вреди в качеството на неудовлетворен кредитор по Договор за заем от 10.11.2014г., който бил сключен с трето неучастващо в настоящия процес лице „К.0.“ ЕООД, и обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 101, том V, рег. № 5107, дело № 818 от 11.11.2014г. по регистъра на нотариус А. К. ••• – ищецът „Ф.х.Б.“ ООД. Ищецът твърди, че имуществените вреди настъпили в патримониума му, в следствие на факта, че поради недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на привлечените като евентуални ответници А.П.К. (нотариус с рег № 010 в регистъра на НК) и Е.Г.М. (помощник- нотариус при нотариус с рег № 010 в регистъра на НК), договорът с длъжника „К.0.“ ЕООД бил сключен с мним пълномощник – Т.Г.П., която се легитимирала формално като пълномощник въз основа на допуснатото нотариално удостоверяване на подписа на неавтентичен документ – пълномощни с нотариална заверка на подписа, идентифицирани с рег. № 5096/10.11.2014г. и рег. № 5697/10.11.2014г. по регистъра на нотариус А.К.. Действителният упълномощител и автор на документа не бил представляващия длъжника „К.0.“ ЕООД М.А.С.. В резултат на това удостоверяване на подписа и на съзнателното приемане на неистинските пълномощни и зачитането на правните им последици в нотариалното производство при изготвяне на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 101, том V, рег. № 5107, дело № 818 от 11.11.2014г. по регистъра на нотариус А. К. с рег. № 10 в НК - било реализирано сключване на недействителен спрямо длъжника „К.0.“ ЕООД договор за кредит, който бил усвоен, но в последствие останал неизпълнен. Действието на този договор било оспорено пред съда от „К.0.“ ЕООД в хода на инициирания от „Ф.х.Б.“ ООД съдебен процес за неговото изпълнение. В резултат от изложеното, кредиторът (ищец в настоящия процес) „Ф.х.Б.“ ООД изгубил възможността да се удовлетвори от имуществото на солидарно отговорния съдлъжник М.А.С., а общият размер на причинените имуществени вреди за ищеца, в качеството му на неудовлетворен кредитор възлизял на 106 564, 65 лева. Неблагоприятните за „Ф.х.Б.“ ООД правни последици от изхода на съдебните производства по ч.гр.д. № 1804/2018г. по описа на РС Враца, т.д. № 1902/2018г. по описа на VІ-9 с-в ТО на СГС и гр.д. № 447/2018г. по описа на ОС Враца, разноски по изп.д. № 233/2019г. по описа на ЧСИС.А.и „други изпълнителни дела“ /цит./ реализирали настъпването на вредоносния разултат. Ищецът „Ф.х.Б.“ ООД твърди, че доколкото привлеченото като предпочитан ответник застрахователно дружество „Д.О.з.“ АД било застраховало професионалната отговорност на привлечените като евентуални ответници А.П.К. (нотариус с рег № 010 в регистъра на НК) и Е.Г.М. (помощник- нотариус при нотариус с рег № 010 в регистъра на НК) – за него възниквала отговорността на обезщети ищеца в рамките на застрахователното покритие - за настъпилите вредоносни последици поради недобросъвестните и неправомерни действия при упражняване на тяхната професия. При изложените фактически твърдения, с оглед допуснатото уточнение по вх. № 264593/14.01.2021г. и по вх. № 283404/ 28.04.2021г., ищецът претендира за осъждане на „Д.О.з.“ АД, в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариуса“, да му заплати до пределния лимит на застрахователното покритие - обезщетение в размер на сумата от 60 000 лева, представляващо главницата по неизпълнения договор за паричен заем, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до деня на окончателното плащане. При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен предявения иск срещу предпочитания ответник – застрахователя „Д.О.з.“ АД - ищецът претендира за осъждане на ответниците А.П.К. и Е.Г.М., в качеството на преки причинители на вредата, да заплатят солидарно обезщетение за причинените вреди, в размер на сумата от 60 000 лева, представляващо главницата по неизпълнения договор за паричен заем, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, до деня на окончателното плащане на дължимото обезщетение. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса по всеки от предявените искове, ищецът претендира за осъждане на съответния ответник, да му заплати направените съдебни разноски и за целта представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът „Д.О.з.“ АД оспорва допустимостта на предявения срещу него иск, а при условията на евентуалност - оспорва основателността на иска по основание и по размер. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариуса“, но оспорва надлежната си пасивна материална легитимация, поддържайки тезата за липса на застрахователно покритие на договора за застраховка професионална отговорност за описаните в исковата молба действия – застраховката не покривала отговорността на помощник нотариуса Е.Г.М., а покривала само професионалната отговорност на нотариуса А.П.К.. При това, в документа, който се посочва като източник на вредите липсвало удостоверяване на материален интерес, поради което застрахователното покритие не било активно. Независимо от изложеното, този ответник оспорва наличието на предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на лицата, чиято професионална отговорност е била застрахована, тъй като не било налице неправомерно поведение, не бил настъпил твърдения от ищеца вредоносен резултат и при това не била налице пряка причинно- следствена връзка между действията на ответниците А.П.К. и Е.Г.М. от една страна и релевирания от ищеца вредоносен резултат, от друга страна. Релевира твърдение, че вредоносният резултат в действителност не бил настъпил, тъй като ищецът получил погасително плащане, макар и направено от страна на трето лице. Моли за отхвърляне на иска. Ответницата А.П.К. оспорва предявения срещу нея иск по основание и по размер. Оспорва надлежната си пасивна материална легитимация, поддържайки тезата за липса на предпоставки за ангажиране на персоналната нейна деликтна отговорност в професионално качество, тъй като действала добросъвестно, не било налице нейно неправомерно поведение, не бил настъпил твърдения от ищеца вредоносен резултат и при това не била налице пряка причинно- следствена връзка между нейните собствени действията от една страна и настъпването на релевирания вредоносен резултат, от друга страна. Релевира довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като последният не предприел своевременно процесуални действия за защита на правата и интересите си, а вместо това бил предявил претенция срещу ищцата непосредствено преди изтичането на давностния срок за процесното вземане. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищеца да заплати направените съдебни разноски. Ответницата Е.Г.М. оспорва иска по основание и по размер. Оспорва надлежната си пасивна материална легитимация, поддържайки тезата за липса на предпоставки за ангажиране на деликтната й отговорност в професионално качество, тъй като действала добросъвестно, не било налице нейно неправомерно поведение, не бил настъпил твърдения от ищеца вредоносен резултат и при това не била налице пряка причинно- следствена връзка между действията й от една страна и настъпването на релевирания вредоносен резултат. Релевира довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като последният не предприел очевидно необходими процесуални действия, насочени за защита на правата и интересите му, а непосредствено преди изтичането на давностния срок предявил претенция именно срещу нея. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищеца да заплати направените съдебни разноски. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Приетият като доказателство Договор за заем от 10.11.2014г., между „Ф.х.Б.“ ООД и „К.0.“ ЕООД, който е обективиран и в съдържанието на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 101, том V, рег. № 5107, дело № 818 от 11.11.2014г. по регистъра на нотариус А. К. ••• – ищецът „Ф.х.Б.“ ООД установява твърденията на ищеца, че е сключен договор за заем, при посочените в договорното съдържание условия. Страните не спорят, че в процедурата по сключването на договора, длъжникът „К.0.“ ЕООД е бил представляван от лицето Т.Г.П., която се е легитимирала в качеството на пълномощник на споменатото дружество, въз основа на пълномощни с нотариална заверка на подписа, идентифицирани с рег. № 5096/10.11.2014г. и рег. № 5697/10.11.2014г. по регистъра на нотариус А.К.. Заключението на изслушаната и приета в хода на съдебното дирене в настоящия процес съдебно- графическа експертиза, която е изготвена от вещо лице Л.Г., категорично потвърди извода за неавтентичност на подписа на М.А.С., който е положен в качеството му на управител и представител на кредитополучателя „К.0.“ ЕООД в съдържанието на споменатите две пълномощни. Споменатите пълномощни с нотариална заверка на подписа, идентифицирани с рег. № 5096/10.11.2014г. и рег. № 5697/10.11.2014г. по регистъра на нотариус А.К. са приети като доказателства в настоящия процес и са приложени на стр. 45-48 от настоящото дело, а от направеното върху тях изрично отбелязване може да се установи, че нотариалното удостоверяване относно подписа на упълномощителя е било извършено от помощник нотариус Е.Г.М.. Изводът за неавтентичност на подписа на М.А.С., който е положен в качеството му на управител и представител на крудитополучателя „К.0.“ ЕООД в съдържанието на споменатите две пълномощни.очем е възприет и в решаващите мотиви на влязлото в сила Решение № 260008/13.01.2021г. по гр.д. № 72/2020г. съгласно описа на ОС Враца, по предявения, но отхвърлен от съда иск с правно основание чл. 415 от ГПК на „Ф.х.Б.“ ООД срещу Т.Г.П., М.А.С. ••• ООД. Заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза (основно на стр. 340 -342 от делото) и допълнително (на стр. 539-550 от делото), което е изготвено от вещо лице С.И., мотивира извода, че въз основа на сключения Договор за заем от 10.11.2014г., между „Ф.х.Б.“ ООД и „К.0.“ ЕООД, който е обективиран и в съдържанието на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 101, том V, рег. № 5107, дело № 818 от 11.11.2014г. по регистъра на нотариус А. К. ••• – ищецът „Ф.х.Б.“ ООД, по банковата сметка на формално легитимиращата се като пълномощник Т.Г.П. е постъпила сумата от 60 000 лева. Към момента на приключване на съдебното дирене, в счетоводството на кредитора – ищецът „Ф.х.Б.“ ООД са осчетоводени само и единствено погашения по лихви и разноски, но не е осчетоводено погасяване на главницата, в размер на 60 000 лева. Съдът кредитира експертното заключение, като отчита факта, че е мотивирано и основано на данни от редовно воденото счетоводство на ищеца „Ф.х.Б.“ ООД и анализ на всички приети в хода на делото относими счетоводни документи, включително платежно нареждане на стр. 445 от делото и удостоверение изх. № 5030/11.04.2024г. на ЧСИС.А.с рег. № 919 при КЧСИ. Съдържанието на приетата като доказателство Застрахователна полица № 210712062000001/24.09.2012г. за задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариус“ установява наличието на застрахователен договор между „Д.О.з.“ АД - в качеството на застраховател и нотариус А.П.К. в качеството на лице, упражняващо професиата на нотариус. Полицата посочва период на застрахователно покритие от 01.10.2012г до 30.09.2013г., лимит на покритие от 60 000 лева за един иск и 120 000 лева за всички искове. Съдържанието на приетата като доказателство Застрахователна полица № 210715062000001/28.09.2015г. за задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариус“ установява наличието на застрахователен договор между „Д.О.з.“ АД - в качеството на застраховател и нотариус А.П.К. в качеството на лице, упражняващо професиата на нотариус. Полицата посочва период на застрахователно покритие от 01.10.2015г до 30.09.2016г., лимит на покритие от 60 000 лева за един иск и 120 000 лева за всички искове. В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите Р.С.К., Г.М.В.и М.А.С., чиито показания съдът не обсъжда подробно, доколкото счита, че не противоречат на събраните писмени доказателства, които са посочени по- горе и установяват пряко и косвено идентични на споменатите по- горе правнозначими факти, относно обстоятелствата, при които е била извършена нотариалната заверка на подписа, както и относно предявените искови претенции на „Ф.х.Б.“ ООД за удовлетворяване на произтичащата от договорите за заем парични притезания. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи: Предявените искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм) вр. с чл. 249, т.3 от КЗ (отм) от „Ф.х.Б.“ ООД срещу „Д.О.з.“ АД, както и предявени при условията на евентуалност субективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 73, ал.1 от ЗННД от „Ф.х.Б.“ ООД срещу А.П.К. и Е.Г.М. са процесуално допустими, тъй като са предявени от и срещу правосубектни страни с обоснована и следователно - налична надлежна процесуална легитимация (като се отчитат фактическите твърдения на ищеца, на които са основани тези претенции). С оглед релевираните от ответните страни в процеса възражения срещу допустимостта на исковете и надлежната процесуална легитимация на страните в процеса, съдът намира, че тези възражения имат отношение към надлежната материална лагитимация на ответниците тоест срещу основателността на исковете и по тази причина споменатите възражения ще бъдат обсъдени именно в такъв контекст. За допустимостта на процеса е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение, а процесуалната легитимация в исковия процес се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение (виж. напр. Решение № 61/13.06.2014 г. по гр. д. № 3306/2013 г. на ВКС ІV ГО). Ако лицето, подало исковата молба твърди, че е носител на спорното материално право и нему се дължи изпълнение, а в хода на делото се установи, че е само представител на надлежната страна по материалното правоотношение – то няма нередовност на исковата молба а предявеният иск би бил допустим, но неоснователен, поради липса на активна материалноправна легитимация. За преценка на основателността на претенциите, с които е сезиран, съдът съобрази събраните доказателства, за да достигне до следващите изводи. По предявения от „Ф.х.Б.“ ООД срещу „Д.О.з.“ АД иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм) вр. с чл. 249, т.3 от КЗ (отм); По силата на действащия към релевантния за спора момент - чл. 249, т. 3 КЗ (отм.) професионалната отговорност на лицата, извършващи нотариална дейност е изрично нормативно регламентирано. Отговорността на споменатите лица се основава на чл. 73, ал.1 от ЗННД. В конкретния случай, привлеченото като предпочитан ответгник „Д.О.з.“ АД - в действителност е сключило застрахователна полица № 210712062000001/24.09.2012г. за задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариус“ с период на застрахователно покритие от 01.10.2012г до 30.09.2013г. и лимит на покритие от 60 000 лева за един иск и 120 000 лева за всички искове, както и застрахователна полица № 210715062000001/28.09.2015г. за задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариус“ с период на застрахователно покритие от 01.10.2015г до 30.09.2016г. и лимит на покритие от 60 000 лева за един иск и 120 000 лева за всички искове, но и двете полици са сключени с покритие на отговорността на нотариус А.П.К. в качеството на лице, упражняващо професията на нотариус. Нито една от двете застрахователни полици обаче, очевидно не покрива отговорността на помощник - нотариуса Е.Г.М., която е нормативно легитимирана да извърши нотариални удостоверавания напълно самостоятелно и следователно също подлежи на отделна застраховка „Професионална отговорност“. Застрахователната полица ясно посочва чия дейност е застрахована и самата специфика на застрахователното правоотношение не позволява покритието по задължителна застраховка „Професионална отговорност“, която е отговорност за лични действия, да бъде разширявано произволно и по аналогия на закона. Съвсем отделен е въпросът, за причината поради която професионалната отговорност на помощник- нотариуса е останала без адекватна застраховка. При това, няма спор, нито съмнение, че именно помощник- нотариуса Е.Г.М. е извършила нотариалната заверка на подписа, върху пълномощните идентифицирани с рег. № 5096/10.11.2014г. и рег. № 5697/10.11.2014г. по регистъра на нотариус А.К. (приложени на стр. 45-48 от настоящото дело). В обобщение, следва да се посочи, че в резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства - съдът принципно не намира за установени предвидените от закона и от застрахователния договор предпоставки за възникването на задължение на ответника - в качеството му на застраховател - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Професионална отговорност“ за вреди, произтичащи от действията или от бездействията на застрахования нотариус А.К., която макар и застраховано лице - очевидно не е извършила нотариалното удостоверяване, в резултат на което са настъпили твърдяните от ищеца вреди. Съдът принципно не намира за установени и предвидените от закона и от застрахователния договор предпоставки за възникването на задължение на ответника - в качеството му на застраховател - да изплати на ищеца застрахователно обезщетение за вреди, произтичащи от действията или бездействията на помощник - нотариуса Е.Г.М., която е имала нормативно установенои право и въз основа на него е извършила самостоятелно нотариална заверка на подписа, върху пълномощните идентифицирани с рег. № 5096/10.11.2014г. и рег. № 5697/10.11.2014г. по регистъра на нотариус А.К. (приложени на стр. 45-48 от настоящото дело), но не се явява в качеството на лице със застрахована професионална отговорност. По изложените съображения, съдът намира, че предявения от „Ф.х.Б.“ ООД срещу „Д.О.з.“ АД иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм) вр. с чл. 249, т.3 от КЗ (отм) следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, с произтичащите от това последици. Разноски на ответника в конкретния случеай не се дължат, тъй като не са били изрично и надлежно поискани, по установения процесуален ред. При отхвърляне на иска срещу предпочитания ответник, следва да бъдат разгледани по същество предявените при условията на евентуалност субективно съединени искове. По предявените при условията на евентуалност субективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 73, ал.1 от ЗННД от „Ф.х.Б.“ ООД срещу А.П.К. и Е.Г.М.; Предявените от ищеца претенции се основават на фактическите твърдения, че той (ищецът) е претърпял имуществена вреда, като пряк резултат от недобросъвестно изпълнение на служебните задължения на привлечените като евентуални ответници А.П.К. (нотариус с рег № 010 в регистъра на НК) и Е.Г.М. (помощник- нотариус при нотариус с рег № 010 в регистъра на НК), довели до сключване на договор за заем с длъжника „К.0.“ ЕООД чрез мним пълномощник – Т.Г.П.. Твърденията на ищеца обхващат и фактите, че в хода на инициирания от „Ф.х.Б.“ ООД съдебен процес - действието на този договор било оспорено пред съда от „К.0.“ ЕООД и че в резултат - кредиторът (ищец в настоящия процес) изгубил възможността да се удовлетвори за главницата на стойност от 60 000 лева. Всички споменати фактически твърдения бяха установени в хода на съдебното дирене. Необходимо е при това специално да се отбележи, че посредством заключението на изслушаната и приета съдебно- икономическа експертиза бе установено по категоричен начин твърдението на ищеца, че независимо от извършените погасителни вноски, сумата от 60 000 лева, представляваща главница по отпуснатия кредит, не е била погасена към моминта на приключване на съдебното дирене в настоящия съдебен процес пред Софийски градски съд. При изложените изводи, установяващи наличието на неправомерно поведение, вреда и пряка причинно - следствена връзка помежду им, като необходими елементи от фактическия състав на деликтната отговорност - следва да се отчита факта, че мнимият пълномощник на длъжника – Т.Г.П. се е легитимирала в това качество и е сключила процесния договор за кредит, именно въз основа на допуснатото нотариално удостоверяване на подписа на неавтентичен документ – пълномощни с нотариална заверка на подписа й, идентифицирани с рег. № 5096/10.11.2014г. и рег. № 5697/10.11.2014г. по регистъра на нотариус А.К.. Нотариалното удостоверяване на подписите обаче не е извършено от нотариуса, а нормативно регламентирано самостоятелно действие на помощник -нотариуса Е.Г.М.. Твърденията на ищеца - за съзнателно и недобросъвестно приемане на неистинските пълномощни и за недобросъвестно зачитането на техните правни последици в нотариалното производство от страна на нотариуса А.К., в процедурата по изповядване на сделката в съдържанието на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 101, том V, рег. № 5107, дело № 818 от 11.11.2014г. от страна на нотариус А. К., с рег. № 10 в НК остана напълно недоказано. Нито свидетелските показания, нито писмените доказателства, които бяха събрани в хода на съдебното дирене, не установиха по необходимия категоричен начин това твърдения на ищеца. В контекста на горния извод, отново следва да се отбележи, че нотариалното удостоверяване на подпис е самостоятелно действие, което е в компетентността на помощник- нотариуса и в конкретния случай е било извършено именно от помощник - нотариуса Е.Г.М. лично. В този контекст, неправомерното и вредоносно за имуществените интереси на ищеца професионално действие може да ангажира единствено отговорността на лицето, което пряко и самостоятеулно е извършило действието (помощник - нотариуса Е.Г.М.). Наличието на вредоносен резултат, размера на вредата и наличието на пряка причинно следствена връзка между лично извършеното от помощник -нотариуса Е.Г.М. удостоверяване и настъпването на вредоносния резултат в патримониума на „Ф.х.Б.“ ООД бяха надлежно установени в хода на настоящия съдебен процес. При така изложените правни изводи, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 53 от ЗЗД за ангажиране на солидарна отговорност на двете ответници, нито са налице предпоставките за ангажиране на специалната деликтна (професионална) отговорност на ответницата А.П.К., претенцията срещу която следва да бъде отхвърлена. При това обаче, следва да бъдат приети за налични предпоставките за ангажиране на специалната деликтна (професионална) отговорност на ответницата Е.Г.М., на самостоятелно основание, като тази ответница следва да бъде осъдена да заплатки на ищеца обезщетение за понесените вреди, в размер на евровата равностойност на сумата от 60 000 лева, която възлиза на 30 677, 51 евро, както и да заплати на основание чл. 86, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД законната лихва, считано от датата на предявяването на иска - до деня на окончателното плащане на дължимото обезщетение за вреди. При този изход на съдебния процес по предявените при условията на евентуалност искове, ищецът е легитимиран да получи само от ответницата Е.Г.М. направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, които възлизат на 7185 лева, с равностойност от 3673, 83 евро. Релевираните от ответницата доводи по чл. 78, ал.5 от ГПК са неоснователни, като се отчита фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съдебния процес. Така мотивиран, съдът