Решение № 1 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 477/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Й. А. С., ЕГН••••••••••, с постоянен адрес в село•••, община Петрич против Наказателно постановление /НП/ № 44-ЗЖ21/20.08.2025г., издадено от директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ Благоевград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от ЗВМД, вр. с чл.126, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева на основание чл.417, ал.1 от ЗВМД. В жалбата се оспорва изложената в НП фактическа обстановка и извършването на нарушение. Твърди се от жалбоподателя, че не е извършил описаното в НП нарушение – да е предлагал животни за продажба. В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата. Дава подробни обяснения. Отрича да е извършил посоченото в НП нарушение. В хода на съдебните прения иска от съда да отмени обжалваното НП. Въззиваемата страна – директор на ОБДХ Благоевград, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. В хода на съдебните прения изразява доводи за законосъобразност и правилност на обжалвания акт и иска неговото потвърждаване. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 31.07.2024г. от изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ към Министерство на земеделието и храните е издадена Заповед №РД11-1925 във връзка с влошена епизоотична обстановка в съседни на Република България страни – Гърция и Румъния. Със заповедта се въведени мерки за ограничаване проникването на заболяване на територията на Р.България. Заповедта е адресирана за сведение и изпълнение до директорите на ОБДХ, на ресорен заместник изпълнителен директор на БАБХ и о директор на НДНИВМИ… На 21.06.2025г. жалбоподателят С. посетил събор, провеждащ се в село Склаве, община Сандански, на който традиционно се организирал и животински пазар. С. превозвал с товарен автомобил десет броя кози и един брой овца. Пристигайки на мястото на събора С. опитал да разбере, дали е разрешена продажбата на животни. Превозваните от него животни били в автомобила., който бил спрян. По същото време свидетелите М. и Д.– служители на ОБДХ Благоевград извършвали проверка за спазване Заповед №РД11-1925/31.07.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ на събора. Двамата забелязали С. и поискали да проверят дали извършва продажба на животни. С. не съдействал на проверяващите, отказал да се идентифицира, поради което било потърсено съдействие от органите на МВР. Впоследствие от свидетеля Д., в присъствието на свидетелката М. е на самия С. бил съставен АУАН №01- 001110 от 21.06.2025г. срещу С.. В АУАН като нарушение било посочено, че на 21.06.2025г. С. е придвижил и предлага за продажба 10 броя кози и 1 брой овца в нарушение на Заповед №РД11-1925 от 31.07.2024г. на изпълнителен директор на БАБХ. Нарушението било квалифицирано като такова на чл.132, ал.1, т.20 от ЗВМД, вр. с чл.126, ал.1 от ЗВМД. С. отказал да подпише АУАН и да получи препис от същия. Въз основа на съставения от свидетеля Д. АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление от директора на ОДБХ Благоевград. В НП била описана абсолютна идентична на описаната в АУАН фактическа обстановка – придвижване и предлагане за продажба на 10 броя кози и 1 брой овца на 21.06.2025г. от С. на панаир, провеждан на землището на село Склаве, община Сандански в нарушение на Заповед №РД11-1925 от 31.07.2024г. на изпълнителен директор на БАБХ. Била приета и дадената в АУАН правна квалификация – нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от ЗВМД, вр. с чл.126, ал.1 от ЗВМД, като на основание чл.417, ал.1 от ЗВМД на С. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. НП било връчено на 29.08.2025г. – видно от приложената къ делото разписка, като в предвидения от закона срок – на 05.09.2025г. бела депозирана жалба от санкционираното лице. Изложената обстановка съдът прие за доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН, НП, препис от заповед №РД11-1925 от 31.07.2024г. на ИД на БАБХ, заповеди за упълномощаване на контролни органи, обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите Д. и М. Събраните гласни доказателства са непротиворечиви относно основните обстоятелства – време и място на извършване на проверката, установеното при същата. Не се спори, че на 21.06.2025г. С. е придвижил общо 11ДПЖ – 10 броя кози и 1 овца на панаира в село Склаве, община Сандански. Безспорно е също така, че животните са се намирали в товарния автомобил. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима – като подадена в предвидения от закона срок от санкционираното лице срещу акт, подлежащ на обжалване. Съдът приема, че жалбата е основателна и атакуваното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно. В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът намира, че АУАН и НП както незаконосъобразни, така и издадени при неправилно приложение на материалния закон. Липсва конкретно правило за поведение, което да е нарушено от жалбоподателя и което да налага санкционирането му. В посочената като нарушена заповед на изпълнителния директор на БАБХ липсва конкретна забрана до собствениците на ДПЖ. Има забрана за провеждането на пазари, изложби и други събирания с ДПЖ, като нито в АУАН, нито в НП се твърди С. да е провеждал или участвал в проведен пазар, изложба или друго събиране. Изпълнителното деяние е придвижвал и предлагал за продажба… В посочената като нарушена заповед липсва забрана както за придвижване, така и за продажба на ДПЖ. Добавеното в случая обстоятелство, че проверката е извършена при провеждане на панаир не обосновава извършването на нарушение от страна на жалбоподателя. Липсва изрично уточняване – както в АУАН, така и в НП на обстоятелството дали се касае за панаир за събиране, предлагане и продажба на ДПЖ или се касае за селски панаир – събор. Дори да се приеме – макар и това обстоятелство да не е изрично посочено в АУАН и НП – че се касае за панаир, на който се извършва и продажба на животни – включително ДХЖ – то нито в АУАН нито в НП е посочено кой е организатор на това събитие и кой носи отговорността за провеждането му. На изрично зададен въпрос към двамата служители на БАБХ за това, дали е констатирано нарушение относно провеждането и организирането на панаир, същите отговориха, че такова нарушение не е извършено. Т.е. – липсва констатирана нарушение по организирането и провеждането на панаир за предлагане и продажба на ДПЖ – каквато забрана е налице в цитираната заповед – но е налице нарушение по повод присъствието на С. на такова събитие… Следва да се посочи освен това, че заповедта на ИД на БАБХ е адресирана за изпълнение до директорите на съответните ОДБХ, което предполага издаването на конкретни заповеди от тях във връзка с изпълнението на заповедта, като не се твърди – и не е представен акт на съответния директор на ОДБХ, който да е нарушен от С.. В този смисъл и съдът приема, че липсва състав на конкретно извършено нарушение на административен акт. Разпоредбата на чл.132, ал.2, т.20 от ЗВМД има бланкетен характер и препраща към общите разпоредби на чл.7, ал.1 от ЗВМД, която съдържа редица алтернативни хипотези. И в АУАН, и в НП никъде не е конкретизирано по коя от хипотезите от фактическа и правна страна на чл.7, ал.1 от ЗВМД е следвало да бъде подведен под отговорност жалбоподателя. Същевременно в посочената като нарушена разпоредба се говори за предписания или разпореждане на ветеринарен лекар – като никъде в АУАН и НП не се твърди даването на такива предписания, още по-малко от ветеринарен лекар. Констатираното противоречие ограничава съществено правата на санкционираното лице да разбере в какво точно се обвинява от фактическа страна и да узнае още при образуване на административнонаказателното производство, които точно материални норми е нарушил, имайки предвид липсата на дадено предписание от когото и да било, още по-малко от конкретно визирано в разпоредбата лице – ветеринарен лекар. В проведеното производство остава неясно какво точно е извършеното от жалбоподателя нарушение – като включително и съдът не успя да установи конкретно правило на поведение, въведено по предвидения в закона начин, което да е било нарушено от жалбоподателя. От една страна и актосъставителя и АНО се позовават на заповед на изпълнителен директор на БАБХ, която няма за адресат всяко лице, а конкретно посочените в нея такива. От своя страна изложеното изключва трети лица – които не са адресати на цитираната заповед – да са запознати със съдържанието на заповедта. Самата заповед от своя страна не съдържа ограничителни и конкретни забрани към собствениците на ДПЖ. Общата забрана за провеждане на пазари, панаири и изложби с преживни животни не може да се тълкува разширително. Както бе посочено по-горе, дори и при въвеждане на забрана с цитираната заповед, същата не се явява акт по смисъла на чл.132, ал.1, т.20 от ЗВМД – предписания и разпореждане на ветеринарен лекар. Само тогава, когато са спазени визираните повелителни правни норми от ЗАНН и съответния нормативен акт, който е нарушен и АУАН, и НП са изготвени съгласно процесуалните изисквания на тези закони, може да се приеме, че правото на защита на нарушителя не е нарушено. В случая се касае за съществено ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, т. к. при съставяне на АУАН и налагане на наказанието с НП той не е можел да разбере всъщност кога е извършил административното нарушение и за какво точно административно нарушение от фактическа и юридическа страна е санкциониран. Изложеното е безспорно с оглед изложеното по-горе относно твърденията на контролните органи за нарушаване на заповед, която няма за адресат собствениците на ДПЖ, нито пък има конкретна забрана насочена към тях, която да е ясно и недвусмислено изводима. Недопустимо е да има противоречие или неяснота между визираните правни норми и фактическото описание на нарушението. В противен случай се ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя, спазването на което е процесуална предпоставка и гаранция за законосъобразното протичане и приключване на административнонаказателното производство. При този изход на делото, искането на представителя на въззиваемата страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. Жалбоподателя не претендира разноски. С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът,