Решение № 8 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Царево по дело № 209/2024 г.

Производството е по реда на чл. 346 и сл. ГПК - втора фаза на делба. С влязло в сила съдебно решение № ••от •••г. на ••• по настоящето дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между Д. Б. М., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. „С. р.“ № ••, вх. ••, ет. ••, ап. ••, чрез ••• – адв. М. Б., вписана в ••-Б., с адрес за призоваване и съобщения: гр. Ц., общ. Ц., обл. Б., ул. „Т.“ № ••, против К. Т. Г., с ЕГН: •••••••••• с посочен в исковата молба адрес: гр. С., общ. С., обл. С., ул. „А. И. В.“ № ••, ет. ••, по отношение на съсобствения им недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор •••/•••/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ц., •••, •••, одобрени със Заповед № ••••год. на ••• на •••, с адрес на поземления имот: гр. Ц., местност „А.“, с площ на имота от •••/•••/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: •••, начин на трайно ползване: •••, предишен идентификатор: •••, номер по предходен план: няма; при граници и съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори •••; •••; •••; •••; •••; •••. В производството по втората фаза на делбата, •••- ••• К. Т. Г. е предявила против Д. Б. М. претенции по чл. 346 ГПК, в последствие изменени в хода на процеса по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, както следва: за сума в размер на 5137,78 /пет хиляди сто тридесет и седем лева и 78 ст./ лв., представляващи половината от сторените от ищеца подобрения в процесния имот съобразно притежаваната от •••квота в съсобствеността от която сума 3172,50 /три хиляди сто седемдесет и два лева и 50 ст./ лева за прокарване на кабели и контакти, шпакловка и боядисване на стени и тавани, поставяне на топло и хидро изолация на стени, окабеляване, шпакловане и боядисване на складово ••••към •••, обшивка на капандура и полагане на хидроизолационна лента, сумата от 1827,50 /хиляда осемстотин двадесет и седем лева и 50 ст./ лева за монтаж на ключове и контакти, монтаж на осветителни тела, сглобяване на мебели, монтаж и подвързване на бойлер, монтаж и оборудване на баня и транспортни разходи, сумата от 137,78 /сто тридесет и седем лева и 78 ст./ представляваща стойността на заплатените услуги за доставка на интернет и телевизия в процесния имот. Освен горепосочените суми този съделител е предявил и иск за сума в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, представляващи половината от стойността с която се е увеличила стойността на процесния имот. Към молбата по чл.346 от ГПК са приложени писмени доказателства и е направено доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които ще се установяват факти свързани с извършените и претендирани подобрения в процесни имот. Ответникът по претенцията за сметките Д. Б. М. оспорва така предявения иск по основание и размер. Във втората фаза на делбеното производство са извършени и съдебнооценъчна и съдебно-технически експертизи. Представено е и удостоверение по чл. ••от •••, издадено от ••• на О. Ц.. М. З., в. л. по приетата съдебно-оценъчна експертиза дава заключение, че пазарната цена на недвижимия имот, допуснат до делба е 122 200.00 /сто двадесет и две хиляди и двеста/ лева, равняващи се на 62 479.87 евро /шестдесет и две хиляди четиристотин седемдесет и девет евро и 87 евроцента/. В заключението на в. л. •••. М. М. по приетата съдебно-техническа експертиза е посочено, че от недвижимия имот не може при поделянето му да бъдат образувани два недвижими имота, защото те няма да отговарят на изискванията на чл. 19 от ЗУТ /на минималните изисквания за лице и площ/, т.е. същият е неподеляем както при посочените квоти, така и при всякакви други квоти. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи: По извършване на делбата: Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи своя дял в натура. Съгласно разпоредбите на закона делбата може да се извърши чрез няколко способа: ако имота е неподеляем - чрез изнасяне на публична продан, при наличието на определени предпоставки, чрез възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете. Ако имота е поделим и правата на страните позволяват това, съдът съставя и обявява разделителен протокол, като призовава страните към теглене на жребие. Ако съставянето на дялове и тегленето на жребие е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата като разпредели имотите между съделителите. За преценка на способа за извършване на делба, съдът следва да прецени всички факти и обстоятелства касаещи допуснатите до делба имоти, включително брой, стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобственост факт. В случая, допуснатия до делба имот е неподеляем, никой от съсобствениците не е направил искане за възлагане в дял, поради което и съдът не дължи обсъждане на предпоставките за това. Следва допуснатият до делба имот да се изнесе на публична продан и сумата, получена от продажбата да се подели между съделителите, съобразно правата им. По отношение на иска по чл.346 от ГПК: В предявения иск по чл. 346 от ГПК се твърди, а и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния недвижим имот е образуван от бивш имот с идентификатор •••по КККР на гр. Ц., местност „А.“ след промяна предназначението му от земеделски в такъв за неземеделски нужди. Ищецът по иска по чл. 346 от ГПК К. Г. претендира, че е извършила във връзка последващо реализиране на инвестиционно намерение действия за присъединяване на имота към електропреносната мрежа, като е сключила съответните договори и заплатила дължимите такси. Излага се също, че е сключила и договор със „С. П. К.“ •••за присъединяване на имота към водоснабдителната мрежа с цел водоснабдяването му и отвеждането на отпадните води, като лично е заплатила на дружеството 1600.00 лева. Релевира се, че с останалите бивши собственици на имота са упълномощили ••••с цел проектиране и извършване на строителство в недвижимия имот, като в тази връзка само тя е заплащала всички необходими такси. Твърди се, че общата сума която К. Г. е заплатила във връзка с извършването на горепосочените действия била в размер на 2855.73 лева. Към молбата по чл. 346 от ГПК са представени доказателства, за които моли да бъдат приети по делото. Молбата по чл. 346 от ГПК е подадена по пощата лично от процесуалния представител на съделителката Г. и носи клеймо •••г. - деня преди първото заседание от втората фаза на делбеното производство. Въпросът за допустимостта на претенцията е разрешен от съда с определение в открито съдебно заседание, постановено на •••г., с което тя е приета за разглеждане, тъй като законната доказателствена сила на клеймото съгласно чл. 47 от ЗПУ не е била опровергана от ответника. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника по иска по чл. 346 от ГПК. С ОИМ се оспорва предявеният иск, като недопустим и неоснователен. Твърди се, че всички действия извършени от ищцата се основавали на лични отношения между бившите съсобственици в имота. Излага се, че липсват доказателства извършените плащания да са извършени със средства на К. Г.. Сочи се, че в производство по съдебна делба могат да се претендират суми само във връзка със съсобствеността, но не и от задължения, които произтичат от правоотношения стоящи извън съсобствеността. С ОИМ не са ангажирани доказателства, не са направени доказателствени искания. В открито съдебно заседание е направено искане за събиране на гласни доказателства, което в последствие е оттеглено. Разгледан по същество предявения иск по чл. 346 от ГПК се явява неоснователен. Когато съсобственик извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30, ал. от 3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици. Когато такова съгласие липсва - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60 и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилото на чл. 59 от ЗЗД (в този смисъл Решение •••/•••г. по гр. д. № •••/••г. на ••, •••; решение № •••/••г. по гр. д. № ••/••г. на ••, ••• и др.). В случая, няма как подобренията /промяна предназначението на имота, довеждане на питейна вода и отвеждане на отпадни, проектиране на сграда/ да са извършени със съгласието на ответника по този иска – Д. М., доколкото към момента на извършването им той все още не притежавал качеството съсобственик, защото е придобил идеалните части от имота едва през •••г. по силата на нотариален акт за замяна на недвижими имоти № •••т. ••, peг. № ••, дело № ••/•••год. на •••peг. № •••на •••с район на действие •••, вписан на •••г. в ••••под акт № •••, том •••, дело № •••, Вх. рег. № •••и вписан на ••• г. в •••, под акт № •••, том ••, дело № ••, Вх. рег. № •••. Пак поради същите причини следва да се приеме, че искът не следва да се квалифицира и по чл. 60 и сл. от ЗЗД. Предявеният от съделителя К. Г. иск следва да квалифицира по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като липсва друга правна възможност за защита на нейните права. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД включва следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защщита на обеднелия. Обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по чл. 59 от ЗЗД включва не само придобиването на едно имуществено благо, но и спестяването на благо. В настоящия случай спестяването на суми от заплатените от съделителя Г. такси е именно спестяване на блага. Основателността на предявения осъдителен иск е обусловена от доказването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че ответникът се е обогатил без основание за негова сметка, доколкото чрез заплащането на дължимите задължения към съответните дружества, ищецът му е спестил разходите за определени такси за процесния имот, както и причинно-следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. За изхода на този спор от съществено значение е отговорът на въпроса към кой момент са извършени тези разходи и кой е бил съсобственик в имота за да бъде определен пасивно легитимирания да отговаря по този иск. От представените към молбата по чл. 346 от ГПК и приети като доказателства по делото се установява, че разходите за заплащане на съответните такси са извършени в периода •••г. – •••г. До •••г. и •••г. съсобственици в имота освен •••К. Г. са били ••••– С. И. Т., както и И. М. Д.. Този факт се установи от приетите като доказателства по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание придобивна давност № ••, том ••, рег. № ••, дело № •••/•••г. на •••рег. № •••на ••••с ••••, удостоверение за наследници изх. №••••г. и удостоверение за наследници изх. № ••••., и двете издадени от ••••. След смъртта на С. И. Т., нейния дял в имота е наследен от •••К. Г., а след смъртта на И. Д. делът й е наследен от нейния •••А. П.. След като е наследил своята ••А. П. на •••г. е продал оставеното от И. Д. наследство на М. Д.. Изясни се от приетия като доказателство по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ••т. ••, peг. № •••, дело № ••/•••год. на •••peг. № •••на •••с •••, вписан на •••г. в •••• под акт № •••, том •••, дело № •••, Вх. рег. № •••и вписан на •••г. в ••••, под акт № •••, том •••, дело № •••, Вх. рег. № •••, че М. Д. е прехвърлил притежаваната от него идеална част недвижимия имот на съделителя Д. М., в замяна на прехвърлените от последния идеални части от друг недвижим имот, т.е. последният е придобил по възмезден начин идеалните части от недвижимия имот едва през •••г. Претендираните от К. Г. разходи са направени преди Д. М. да е придобил част от имота. Той е заплатил тяхната цена при придобиването на имота посредством възмездната сделка, каквато е замяната и следователно той не се е обогатил неоснователно за сметка на извършилия тези разходи. Затова и същия не е легитимиран да отговаря за заплащане на стойността им съответстваща на притежаваните от него идеални части в съсобствеността. Задължението за обезщетяване не е възникнало и в лицето на праводателя на съделителя М. – М. Д., бивш собственик на прехвърлените идеални части. Следователно задължението за обезвъзмездяване е възникнало в лицето на бившия съсобственик в имота – И. М. Д., респективно в лицето на нейния наследник А. Е. П., и които е следвало да отговарят по иска. Настоящият съдебен състав намира, с оглед изложеното по-горе, че предявения от иск по чл. 346 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 355 от ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси всеки от съделителите следва да заплати държавна такса по сметка на •••, в размер на 4 % върху паричната равностойност на квотата му в съсобствеността, определена върху установената в производството актуална пазарна стойност на имота, съобразно заключението на в.л. М. З., а именно от 62 479.87 евро. В този смисъл съделителят Д. Б. М. дължи държавна такса в размер на 573.29 евро, съобразно пазарната оценката на притежаваните от него 192/837 кв. м идеални части, която възлиза на 14 332.30 евро. Съделителят К. Т. Г. следва да заплати държавна такса в размер на 1925.90 евро, съобразно пазарната оценката на притежаваните от нея 645/837 кв. м идеални части, която възлиза на 48 147.57 евро. Предвид изхода на спора по иска по чл. 346 от ГПК право на разноски има •••по него – Д. Б. М.. Искане за присъждане на разноски в полза на този съделител не е направено своевременно от процесуалния му представител, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. Водим от горното, съдът