Решение № 332 от 30.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 91/2026 г.

Производството е образувано п о две въззивни жалби против решение №1648 от 20.11.2025 г. на СГС, ТО, VI-24 състав, постановено по т.д. № 999/2024 год.

Първата въззивна жалба е на Държавен фонд „Земеделие“- единият от ответниците в първоинстанционното производство чрез адв.В. Г. против решението в осъдителната му част, с която са уважени предявените от „Централна ветеринарна лаборатория“-ЕООД осъдителни искове срещу ДФЗ и същият е осъден да заплати на ищеца солидарно с другия ответник Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ сума в общ размер на 438 050,89 лева, от които:

1/ 327 800 лева – възнаграждение за извършени услуги по Договор № 12 от 17.01.2020г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на външна акредитирана лаборатория за диагностични изследвания на проби от мозъци за ТСЕ по животните“, ведно със законната лихва от предявяване на иска-21.03.2024г. до окончателното изплащане и 2/ 110 250,89 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 21.03.2021г.до 20.03.2024г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.

Твърди, че ищецът не е доказал наличието на облигационна връзка с ответника ДФЗ, която да поражда твърдените от ищеца задължения за заплащане на възнаграждение по посочения договор за обществена поръчка. Вярно е, както е приел и съдът, че между ищеца и другия ответник БАБХ е сключен такъв договор, но ДФЗ не е страна по него.Поради това и на основание чл.21,ал.1 ЗЗД, договорът не поражда действие спрямо ДФЗ.

Излага доводи за неправилност на решението, в което е прието, че ДФЗ е обвързан от Договора за обществена поръчка, които изводи се основават на факта, че в чл.2,ал.5 от същия е уговорено, че ДФЗ заплаща на изпълнителя стойността на извършените лабораторни анализи. В тази връзка са развити подробни доводи. Твърди, че договорът за обществена поръчка е от 17.01.2020г. Уговорките между страните по него за плащането на възнаграждение на изпълнителя препраща към Споразумение №52 от 05.06.2019г., сключено между ДФЗ и БАБХ. Действието на това споразумение обаче е прекратено, считано от 07.08.2019г.- преди сключването на договора за обществена поръчка.Затова за ДФЗ не могат да възникнат задължения по този договор. Позовава се на две сключени между ДФЗ и БАБХ споразумения, в които изрично е уговорено, че Фондът предоставя финансов ресурс на акредитирани лаборатории, но само до размера на утвърдения от УС на Фонда максимален годишен бюджет на помощта. Доказателствата по делото установявали, че за двете години, през които действал договора – 2020 и 2021г не е осигурен финансов ресурс в бюджета на ДФЗ за изплащане на суми по процесния договор и по схемата. Липсва решение на УС, с което да са отредени средства за изпълнение на договора. С оглед липсата на такова решение другият ответник БАБХ не е имал основание да сключи този договор, нито да очаква, че ДФЗ ще заплати уговореното по договора възнаграждение. ДФЗ не е дал повод на БАБХ да счита, че средства са или ще бъдат осигурени – доказателства в такава насока не са събирани.

Освен това, в производството не било установено спазването на останалите условия за плащане.ДФЗ изрично бил навел възражения в тази насока, които не са обсъдени от съда. Освен това действието на Споразумението било ограничено до 2020г.,а част от процесните проби са извършени през 2021г.

Неправилен бил и изводът на съда за солидарна отговорност на ответниците, предвид сключването на Споразумение №52 от 05.06.2019г., действието обаче на което е прекратено значително преди сключването на процесния договор.

Излага и доводи в насока, че ищецът не е доказал да е изправна страна по договора за обществена поръчка – да е изпълнил възложените му проби и същите да са били приети от БАБХ без възражения. Освен това е изтекла и погасителната давност за претендираните главни вземания. Също така, дори да се приемат твърденията на ищеца, че има признаване на дълга от страна на БАБХ, то това признание има действие само по отношение на БАБХ.

Моли съда да отмени обжалваното решение по отношение на ответника ДФЗ, тъй като искът по отношение на него не е доказан и отхвърли исковете срещу този ответник.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция „ЦЕНТРАЛНА ВЕТЕРИНАРНА ЛАБОРАТОРИЯ“-ЕООД

/л.48/ чрез пълномощника й адв.С. Ц., в който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Оспорва твърдението, че ищецът не е доказал наличието на валидна облигационна връзка между него и ДФЗ. Необосновано било твърдението, че ДФЗ не е обвързан от този договор.

Твърди, че задължението за финансиране и плащане на изследванията е възникнало още по силата на Решение 097 от 22.02.2019г. на МС и чл.46г от ЗВМД. В тази насока са развити подробни съображения.

Били събрани безспорни доказателства, че ЦВЛ е изпълнила точно всички задължения по договора, а възложителят е приел работата без забележки. ДФЗ бил сезиран ежемесечно със заявки за плащане, поради което е знаел за сключения договор и многократно е информиран от БАБХ за изработените по него вид и брой изследвания, както и за размера на дължимото възнаграждение. С оглед уговореното в договора, че възнаграждението ще се плати не от възложителя, а от трето лице – ДФЗ, то съществува и облигационна връзка между възложителя и третото лица – ДФЗ, което ще извърши плащането.Това е Споразумение №52.

Позовава се на чл.46г от ЗВМД, съгласно който разходите за изпълнение на програмата…се предоставят като държавна помощ чрез ДФЗ. Тази правна норма попадала в хипотезата на чл.21 от ЗЗД, поради което процесният договор пораждал действие и за ДФЗ.

Изложени са и доводи в подкрепа на твърдението за наличие на солидарна отговорност между ответниците.

Оспорва като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не е осигурен финансов ресурс в бюджета на ДФЗ за изплащане на суми по процесния Договор и Схемата. Оспорва и възражението за изтекла погасителна давност, като посочва наличието на покани за плащане до възложителя БАБХ. Твърди, че изпращането на тези покани е прекъснало давността.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от този жалбоподател част като законосъобразно и правилно.

Втората въззивна жалба е подадена от БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИЕ /БАБХ/ - другият ответник по делото, чрез пълномощника й адв.М. М. против решението в частта му, с която са уважени осъдителните исковете на ЦВЛ срещу БАБХ.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост.

Твърди, че договорът за възлагане на обществена поръчка е сключен под отлагателно условие – осигуряване на финансиране от страна на ДФЗ. Твърди, че БАБХ е изпълнила своите задължения по договора, като е предприела пред МЗ и ДФЗ всички възможни действия за осигуряване на плащане от страна на ДФЗ на средствата за изпълнение на НППНКЛБЖЗ. Договорът ясно и недвусмислено разграничавал ролите на възложителя и платеца, като задължението за плащане е възложено върху ДФЗ. От съдържанието на договора не можело да бъде изведено намерение страните да споделят отговорност или да прехвърлят финансово задължение върху БАБХ. Позовава се на разпоредбата на чл.81 от ЗЗД, съгласно която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Твърди, че БАХ е изпълнила всичките си задължения както по договора за обществена поръчка, така и по Споразумението с ДФЗ.

Твърди, че след като страните са уговорили начин на плащане, те трябва да го спазват, като БАБХ не отговаря за поведението на ДФЗ. Споразумението между БАХ и ДФЗ е договор, сключен в полза на трето лице съгласно чл.22 ЗЗД, поради което и задължението за плащане е на ДФЗ.

Твърди също, че доколкото ищецът бил уведомен, че няма финансиране по договора, той не е следвало да извършва процесните дейности.БАБХ не дължи претендираното възнаграждение , доколкото на основание чл.83 ЗЗД кредиторът е допринесъл, като е извършил тестовете, въпреки, че е бил наясно за липсата на финансиране.

Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените срещу дружеството искове.Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция „ЦЕНТРАЛНА ВЕТЕРИНАРНА ЛАБОРАТОРИЯ“-ЕООД

/л.28/ чрез пълномощника й адв.С. Ц., в който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд.

Оспорва твърдението, че договорът за обществена поръчка е сключен под отлагателно условие – осигуряване на финансиране от страна на ДФЗ. Твърди, че ищецът ЦВЛ изпълнил точно задълженията си по договора за обществена поръчка. Доказателствата установявали, че възложителят БАБХ е приел изпълнението без забележки, приел е работата и е признал, че дължимото възнаграждение за изработеното е в размер на 327 800 лева. Оспорва твърдението, че БАБХ не отговаря на основание чл.81 ЗЗД, тъй като била в невъзможност да изпълни задълженията си.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.21 ЗЗД договорът поражда действие за трети лица само в предвидените от закона случаи.Процесният случай бил именно такъв – договорът поражда задължение за плащане към ДФЗ,защото това е предвидено в законови норми – не само Закон в тесен смисъл, но и всички правни норми, които имат задължително действие спрямо трето лице – в случая ДФЗ. С Решение №97 от 22.02.2019г. на МС е одобрена Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоолозите за периода 2019-2021г.Съгласно особеното приложение към програмата, одобрените от МС средства са заплащани от ДФЗ за лабораторно диагностични изследвания.Изготвянето и осъществяването на тази програмае възложено на БАБХ с разпоредбата на чл.118 от ЗВМД. Съгласно чл.46г от с.з., разходите за изпълнение на програмата, вкл. тези за вземане и транспортиране на пробите, необходими за изследванията,се предоставят като държавна помощ чрез ДФЗ. Тази правна норма попада в хипотезата на чл.21 от ЗЗД, поради което процесният договор пораждал действие и за ДФЗ.

Оспорва твърдението, че БАБХ не е платец на задължението по договора, а единствено била задължена да извърши действия по диагностични изследвания на проби от мозъци за ТСЕ по животните.

Оспорва твърдението, че ищецат ЦВЛ била уведомена, че липсва финансиране по договора. В тази насока са изложени подробни доводи.

Твърди, че съгласно чл.2, ал.5 от договора, ДФЗ следва да заплати на ЦВЛ договореното възнаграждение. Доказателствата установявали, че възложената работа е извършена точно от изпълнителя и приета без възражения от възложителя БАБХ. Твърди, че с оглед изпращаните покани и писма до БАБХ и МЗХ, както и във връзка с постъпилите отговори – признание за дължимост, давността е прекъсната.

Напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за наличието на солидарна отговорност на двамата ответници. Ключов факт по делото бил, че БАБХ е признала процесните вземания, видно от Писмо от 02.03.2022г.

Моли съдът да потвърди решението като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба като неоснователна да остави без уважение.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбите са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледани по същество, и двете са НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следното:

СГС е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.79, ал.1 във вр. с чл. 266 от ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, двата във връзка с чл.112 и чл.120 ал.1 от ЗОП, предявени от „Централна ветеринарна лаборатория“ ЕООД срещу „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ“

ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ, за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца следните суми на основание Договор №12/17.01.2020 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на външна акредитирана лаборатория за диагностични изследвания на проби от мозъци за ТСЕ по животните“, а именно:

-327 800 лв. за извършени услуги;

• 65 560 лв. за дължим ДДС;

• 129 592,35 лв. - законна лихва върху главницата, считано от датата, следваща падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба в съда - 21.03.2024 г.;

• 25 921,31 лв. - законна лихва върху дължимото ДДС от датата, следваща падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдената сума за главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задълженията.

Съдът е уважил изцяло исковата претенция за главница в размер на 327 800 лв. и за мораторна лихва върху главницата до предявяването на иска в размер на 110 250,89лв., като за остатъка до претендрания размер от 129 592,35 лв. иска е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлени са и исковете за заплащане на сумата 65 560 лева за дължим ДДС върху главницата от 327 800 лева, както и за сумата от 25 921, 31 лева - за законна лихва върху сумата от 65 560 лева дължим ДДС от датата, следваща падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба.

По делото са събрани множество писмени доказателства, като са приети и заключения на съдебни експертизи /счетоводна и микробиологична/, неоспорени от страните, като писмените доказателства са взети предвид от експертите при изготвяне на заключенията.

За да постанови този резултат, съдът е мотивирал решението си със следното:

Приел е за безспорно между страните сключването на Договор №12/17.01.2020 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на външна акредитирана лаборатория за диагностични изследвания на проби от мозъци за ТСЕ по животните“, подчиняващ се на разпоредбите на договор за изработка. Приел е за доказан факта, че дружеството - изпълнител „Централна ветеринарна лаборатория“ ЕООД е изпълнило задължението си по договора да извърши диагностични изследвания на проби от мозъци за ТСЕ по животните и въвеждане на получените резултати в информационна система ВетИС ткочно и в срок. Спазени били всички изисквания при изготвянето и извършването на лабораторните изследвания по договора, а самата лаборатория отговаряла на условията за акредитация.

Представените доказателства обосновали и извод, че ищецът е изпълнил и задължението си по чл.3, ал.2 от договора да докладва резултатите от лабораторните анализи на възложителя БАБХ с протоколи или сертификат от анализ в срок от 10 календарни дни след приключването.

Констатирано е също така, че възложителят е приел изпълнението без забележки, тъй като видно от писмо от БАБХ до „Централна ветеринарна лаборатория“ ЕООД е направено потвърждаване на приключването и изпълнението по процесния договор към датата 31.12.2021г., като включително е посочено и дължимото възнаграждение на изпълнителя по договора - общо в размер на 327 800 лв. Прието е за установено също така, че при всеки един отчет след извършено лабораторно изследване, който лабораторията е изпращала до възложителя, е последвало отделно писмо от БАБХ към ДФЗ, в което се посочва броя на извършените проби към момента, дължимото възнаграждение към изпълнителя и напомняне към ДФЗ, че трябва да се организира финансирането и осигуряване на ресурс от страна на задълженото лице по договора да извърши плащанията към акредитираната лаборатория - Държавен фонд земеделие. Според съда, тези действия от страна на БАБХ свидетелстват за приемане на поръчаната работа, без да се правят каквито и да е възражения.

Съдът е споделил съдебната практика на ВКС, че при отсъствие на надлежно и своевременно възражение за неточно изпълнен договор, насрещното задължение на възложителя за заплащане на възнаграждение е изискуемо - Решение № 161/17.07.2017 г. по гр.д. № 60333/2016 г. на ВКС, IV г.о. В процесния случай възложителят БАБХ не е възразил, а напротив, приел е работата и е признал, че дължимото възнаграждение за изработеното е в размер на 327 800 лв.

Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника ДФЗ, че не е страна по договора, поради което не дължи претендираните от ищеца суми, мотивирайки се с уговореното в чл.2, ал.5 от договора, че ДФЗ заплаща на изпълнителя стойността на извършените лабораторни анализи. Затова е приел, че безспорно съществува и договорна връзка между възложителя по договора от 17.01.2020 г. и третото лице за договора - ДФЗ, която е обективирана в Споразумение № 52/05.06.2019 г. за финансово обезпечаване на разходите между БАБХ и ДФЗ, съгласно Схема на държавна помощ № SA.42240 (2015/ХА). Макар и общата формулировка в Споразумението, след като в Договора за обществена поръчка е цитирано именно Споразумение № 52/05.06.2019 г. и схемата за държавна помощ (чл.2, ал.3 от договора), следва да се приеме, че очевидно предмета на договора попада в държавната схема за заплащане на тези разходи.

Във връзка с валидността на уговорката за възникване на отговорност на трето лице, което не е страна по договора от 17.01.2020г., съдът е приел, че в рамките на признатата от чл.9 ЗЗД свобода на договаряне, страните по договор за изработка могат да уговорят клауза, поставяща изпълнението на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора лице. Тази клауза съставлява отсрочка за изпълнение задължението на едната от договарящите страни – възложителят. Позовавайки се на приетото в цитираната съдебна практика на ВКС, съдът е приел, че когато страните не са посочили изрично конкретните предпоставки, при които ще настъпи изискуемостта на задължението, договореното помежду им следва да бъде приложено по начин, който най-пълно и логично съответства на волята им и на добрите търговски практики и не представлява злоупотреба с правата на кредитора. За изискуемостта на задължението следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя спрямо третото лице, без значение дали възложителят е изпълнил точно и в срок спрямо това лице и дали изпълнението му е прието. В този смисъл - Решение № 15/22.12.2016 г. по т.д. № 2402/2014 г. на ВКС, I т. о., практиката в което е възприета в Решение № 161/19.07.2018г. по т.д. № 1561/2017г. на ВКС, II т. о.

В случая ДФЗ е поел изричното задължение да осигури заплащането на възнаграждението на изпълнителя - акредитирана лаборатория. ДФЗ не е страна по договора за обществена поръчка от 17.01.2020 г., но е налице отделно писмено съглашение (Споразумение № 52/05.06.2019 г.), в което ДФЗ и БАБХ са уговорили кой дължи заплащане по извършени лабораторни изследвания, които са част от схемата за държавна помощ, в която влиза и избор на външна акредитирана лаборатория за диагностични изследвания на проби от мозъци за ТСЕ по животните и извършените в изпълнение на договора лабораторни изследвания. Оттук е направил извода, че за ДФЗ е възникнало валидно задължение за заплащане на възнаграждението за изпълнителя „Централна

ветеринарна лаборатория“.

Съдът е направил извод за възникнала солидарна отговорност между БАБХ и ДФЗ спрямо изправната страна по договора за обществена поръчка - „Централна ветеринарна лаборатория“ ЕООД, тъй като това е уговорено между всички заинтересовани страни (чл.121 ЗЗД). Начина на финансиране за извършване на изследванията от акредитираната лаборатория е уговорен не само в Договора (чл.2, ал.5), но и възложителят БАБХ е постигнал отделно писмено съглашение с третото лице за договора - ДФЗ в Споразумение № 52/05.06.2019г. за финансово обезпечаване на разходите между БАБХ и ДФЗ.

Съобразявайки представените писмени доказателства /счетоводни документи и писма, в които поетапно е пресмятано дължимото възнаграждение/ и заключението на ВЛ по ССчЕ съдът е приел, че главничното задължение е възникнало в пълен размер - 327 800 лв., за която сума е предявен иска.Затова го е уважил в предявения размер. По отношение на вземането за законна лихва върху главницата, считано от датата, следваща падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба в съда - 21.03.2024 г., съдът е приел за установен от заключението на ВЛ по-висок размер от претендирания - 129 888, 55 лева /претендирания размер е 129 592,35лв./

Тъй като по делото е направено възражение за погасяване по давност на задължението за законна лихва върху главницата от двамата ответници, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД - погасяват се с тригодишна давност вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания – е приел възражението за основателно. В тази връзка с оглед претенцията / законната лихва върху главницата от датата, следваща падежа на всяко задължение (първото е на 06.03.2020г.) до датата на исковата молба 21.03.2024г./, съдът е изчислил, че най-ранният момент, от който задължението за законна лихва няма да бъде погасено по давност е 21.03.2021г. до датата на исковата молба 21.03.2024г., т.е. 3 години. Взел е предвид, че признанието от БАБХ, за което ищецът твърди, не прекъсва давността по отношение на вземането за законна лихва. Тъй като е призната само главницата, прекъсването на давността настъпва само за главницата - чл.116, б. „в“ ЗЗД. Ответникът БАБХ е направил признание само на главницата от 327 800 лева в приетото и цитирано от съда писмо. Затова давността за законната лихва не е прекъсната.

За този период /3 г. преди предявяването на иска/ размерът на законната лихва е 110 250.89 лева, до който размер е уважил иска, а в останалата част до претендирания от 129 592,35лв. го е отхвърлил като неоснователен.

За сумата от 65 560 лева - претендиран от ищеца ДДС, за който твърди, че е дължим по извършената услуга по договора, както и законна лихва върху сумата за начислено върху главницата ДДС от датата, следваща падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба, исковете са отхвърлени като неоснователни.

Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Предмет на въззивна проверка по жалби на двамата ответници е единствено решението в осъдителната му част.

Въззивният съд намира решението за правилно – същото е обосновано от събраните доказателства и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон. Фактите са правилно установени и се подкрепят от събраните доказателства. Затова и съобразно дадената му процесуална възможност, на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към изложените мотиви, като ще се спре по възраженията на ответниците в двете въззивни жалби.

Съгласно разпоредбата на чл.258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Чл.266, ал.1, изр. първо ЗЗД предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа, а съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД задължение на поръчващия е да приеме извършената работа.

Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.2 и ал.3 ЗЗД при приемането на възложената работа поръчващият трябва да прегледа същата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета.

В случая исковата претенция касае възнаграждение по сключения между страните договор за обществена поръчка. По договора изпълнителят е поел задължението да предостави услуга по извършване на диагностични изследвания на проби от мозъци за ТСЕ по животните и въвеждане на получените резултати в ИИС ВетИС, съгласно изисквания, посочени в договора и приложенията към него. Според договорените условия по него изпълнителят е трябвало да изследва определен брой проби, в определен срок, като за изпълнението си да представи и съответния документ за извършеното изследване.

В чл.2, ал.5 от Договора е уговорено, че дължимото по договора възнаграждение за извършените лабораторни анализи на изпълнителя се заплаща от ДФЗ. В чл.2,ал.3 изрично е уговорено, че дължимата от възложителя сума се заплаща от бюджета на ДФЗ съгласно сключено Споразумение №52/05.06.2019г. за финансово обезпечаване на разходите между БАБХ и ДФЗ, съгласно Схема на държавна помощ № SA.42240 (2015/XA). Видно е, че при сключване на Договора от 17.01.2020г., страните са постигнали съгласие да се отклонят от правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, според което възнаграждението за извършената и приета работа по договора за изработка се заплаща от възложителя на изпълнителя при приемане на работата.

Неоснователно е твърдението на ДФЗ, че ищецът не е доказал наличието на валидна облигационна връзка с ответника ДФЗ, съответно последният не е обвързан от този договор, не е дал съгласие за сключването му и не е приел задължение за извършване на плащания по него.

В хода на съдебното производство безспорно бе доказано обстоятелството, че с Решение № 97/22.02.2019г. на МС е одобрена Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоолозите за периода 2019г.-2021 г. Изготвянето и осъществяването на тази програма е възложено на БАБХ с разпоредбата на чл.118 от ЗВМД.

С ъ гл а с н о чл.46г от ЗВМД, разходите за изпълнението на Програмата, /част от нея са и процесните изследвания/, включително тези за вземане и транспортиране на пробите, необходими за изследванията, се предоставят като държавна помощ чрез ДФЗ. На 07.08.2019г. между ДФЗ и БАБХ е сключено Споразумение № 67 за финансово обезпечаване на разходите съгласно Схема за държавна помощ № SA.42240 /2015ХА/ за компенсиране на разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните.

Следователно задължението за финансиране и плащане на тези изследвания за ДФЗ е възникнало още по силата на Решение № 97/22.02.2019г. на МС и член 46г от ЗВМД, т.е. по силата на закона. Безспорно съществува и договорна връзка между възложителя по договора за обществена поръчка и третото лице - ДФЗ, която е обективирана в Споразумение № 52/05.06.2019г. за финансово обезпечаване на разходите между БАБХ и ДФЗ, съгласно Схема на държавна помощ № SA.42240/2015/XA/, както и такава, възникнала по силата на чл.46г от ЗВМД и Решение № 97/22.02.2019г. на МС .

В подкрепа на този извод е Указание за прилагане на Схема за държавна помощ № SA42.240 (2015/ХА), за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнението на мерките по Държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните - БАБХ определя акредитираните лаборатории за извършване на лабораторни изследвания в обхвата на схемата, а ДФЗ заплаща на акредитираните лаборатории стойността на извършените лабораторни анализи, съгласно сключено Споразумение №67/07.08.2019г. за финансово обезпечаване на разходите между БАБХ и ДФЗ.

Изготвянето и осъществяването на Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоолозите за периода 2019г.-2021г. е възложено на БАБХ с разпоредбата на член 118 от ЗВМД. Съгласно член 46г от ЗВМД, разходите за изпълнението на програмата, включително тези за вземане и транспортиране на пробите, необходими за изследванията, се предоставят като държавна помощ чрез ДФЗ. Тази правна норма попада в хипотезата на чл.21 от ЗЗД, при което процесният договор поражда действие и за ДФЗ.

В постановеното съдебно решение първоинстанционният съд правилно и законосъобразно приема, че ДФЗ е поело изричното задължение да осигури заплащането на възнаграждението на изпълнителя - акредитирана лаборатория. ДФЗ не е страна по договора за обществена поръчка от 17.01.2020г., но е налице отделно писмено съглашение /Споразумение № 52/05.06.2019г./, в което ДФЗ и БАБХ са уговорили кой дължи заплащане по извършени лабораторни изследвания, които са част от схемата за държавна помощ, в която влиза и избор на външна акредитирана лаборатория за диагностични изследвания на проби от мозъци за ТСЕ по животните и извършените в изпълнение на договора лабораторни изследвания. Оттук следва извода, че за ДФЗ е възникнало валидно задължение за заплащане на възнаграждение на изпълнителя, ищец в настоящото производство.

Другото оплакване, което въззивникът ДФЗ прави, е за липсата на солидарна отговорност на ответниците. И това оплакване е неоснователно.

За да може да възникне солидарност между възложителя и третото лице, трябва да са налице предвидените в закона предпоставки и поспециално това изрично да е уговорено между всички заинтересовани страни /чл.121 ЗЗД/. В този случай уговорка между изпълнителя и възложителя за плащане от трето лице не е достатъчна, за да възникне солидарна отговорност. Необходимо е третото лице да е дало съгласие и да е поело задължението, като в противен случай то не само не отговаря нито самостоятелно, нито солидарно. В случая, тези предпоставки са налице. Не само в договора е уговорен начинът на финансиране за извършване на изследванията от акредитираната лаборатория /чл.2, ал.5 от Договора/, но и възложителят БАБХ е постигнал отделно писмено съглашение с третото лице за договора - ДФЗ в Споразумение № 52/05.06.2019г. за финансово обезпечаване на разходите между БАБХ и ДФЗ. Ето защо следва да се направи изводът за възникнала солидарна отговорност между БАБХ и ДФЗ спрямо изправната страна по договора за обществена поръчка - „Централна ветеринарна лаборатория" ЕООД.

Неоснователно е възражението, че не е установено в производството спазването на останалите условия за плащане, ищецът не бил доказал, че е изправна страна – да е изпълнил възложеното и работата да е била приета от БАБХ без възражения.

Съдът правилно е квалифицирал облигационните отношения, възникнали между ищеца и БАБХ по силата на сключения Договор № 12/17.01.2020г. за обществена поръчка като договор за изработка.

Както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл.264, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, при приемането на възложена работа поръчващият следва да прегледа същата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета.

В процесния случай претенцията, предявена с иска, касае възнаграждение по договора за обществена поръчка. Изпълнителят „Централна ветеринарна лаборатория" ЕООД е поел задължение да предостави услуга по извършване на диагностични изследвания на проби на мозъци за ТСЕ по животните и въвеждане на получените резултати в ИИС ВетИС, съгласно изисквания, посочени в договора и приложенията към него. Изпълнителят е трябвало да изследва определен брой проби в определен срок, като за изпълнението си да представи и съответния документ за извършеното изследване.

По делото е безспорно установено, че дружеството - изпълнител е изпълнило задължението си по договора. Изследванията са извършени при определен метод, който ВЛ по приетата съдебно-микробиологична експертиза подробно е описало и изложило в своето заключение.

Спазени са всички изисквания при изготвянето и извършването на лабораторните изследвания по договора, а самата лаборатория отговаря на условията за акредитация.

Този извод се извежда не само от приетото заключение на ВЛ - ветеринарен лекар, но и от приложените и приети писмени доказателства - отчети за извършените лабораторни изследвания, както и приложените към отчетите писма /протоколи за изпитване/ с резултати от извършените изследвания и счетоводни документи. Ищецът като изпълнител е изпълнил и задължението си по чл.3, ал.2 от договора да докладва резултатите от лабораторните анализи на възложителя БАБХ с протоколи или сертификати от анализ в срок до 10 календарни дни след приключването.

Според чл.258 от ЗЗД, в обхвата на основното задължение на изпълнителя по договора за изработка е да изработи точно поръчаното, съобразно указанията и проектите на поръчващия, без недостатъци и в срок. В случая задълженията по процесния договор са изпълнени от ищеца точно и в срок.

В хода на първоинстанционното производство безспорно е установено, че възложителят е приел изпълнението без забележки, тъй като видно от Писмо от БАБХ до „Централна ветеринарна лаборатория" ЕООД е направено потвърждаване на приключването и изпълнението по процесния договор към дата 31.12/2021г., като включително е посочено и дължимото възнаграждение на изпълнителя по договора - общо в размер на 327 800 лв. Освен това, при всеки един отчет след извършено лабораторно изследване, който лабораторията е изпращала до възложителя, се установява, че е последвало конкретно Писмо-заявка от БАБХ до ДФЗ, в което се посочва броят на извършените проби към съответния месец, дължимото възнаграждение към изпълнителя и напомняне към ДФЗ, че трябва да се организира финансирането и осигуряването на ресурс от страна на ДФЗ да извърши плащания към акредитираната лаборатория. Тези действия от страна на ответника БАБХ свидетелстват, че възложителят е приел поръчаната работа, респ. изпълнението за съответния месец, потвърдил е точно размера на паричната претенция и изработен брой изследвания, без да се правят каквито и да е възражения.

Следователно, при отсъствие на надлежно и своевременно възражение за неточно изпълнен договор, насрещното задължение на възложителя за заплащане на възнаграждението е изискуемо /в този смисъл е Решение № 161/17.07.2017г. по гр. дело № 60333/2016г. на ВКС, 4 г.о./. В случая, възложителят БАБХ не е възразил срещу изпълнението, а напротив - приел е работата и е признал, че дължимото възнаграждение за изработеното в размер на 327 800 лв.

Такива възражения не са отправяни и от страна на ДФЗ, въпреки че те са били сезирани със заявки за плащане ежемесечно от страна на БАБХ. Следователно ДФЗ е знаел за сключения договор и съобразно посочените по-горе нормативни документи е обвързан от него по отношение на финансирането, многократно е информиран от БАБХ за изработените по договора вид и брой изследвания, както и за размера на дължимото възнаграждение.

Точният размер на възнаграждението, претендирано като главница, е доказан както от представените писмени доказателства /счетоводни документи и писма, в които поетапно е пресмятано дължимото възнаграждение/, така и от заключението на ВЛ по назначената счетоводна експертиза. Затова, като е уважил иска за главница, съдът е постановил правилно и обосновано решение.

Неоснователно е и твърдението на ДФЗ, че не е осигурен финансов ресурс в бюджета на ДФЗ за изплащане на суми по процесния договор.

Както бе коментирано по-горе, задължението на ДФЗ за осигуряване на финансов ресурс и заплащане на дължимото възнаграждение за извършената от ищцовата лаборатория работа произтича както от закона и подзаконови НА, така и от договора за обществена поръчка и сключеното преди него споразумение между БАБХ и ДФЗ. Както бе отбелязано, с Решение № 978/22.02.2019г. на МС е одобрена Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоолозите за периода 2019г.-2021 г. Изготвянето и осъществяването на тази програма е възложено на БАБХ с разпоредбата на чл.118 от ЗВМД. Съгласно чл.46г от ЗВМД, разходите за изпълнението на програмата, включително тези за вземане и транспортиране на пробите, необходими за изследванията, се предоставят като държавна помощ чрез ДФЗ. На 07.08.2019г. между ДФЗ и БАБХ е сключено Споразумение № 67 за финансово обезпечаване на разходите съгласно Схема за държавна помощ № SA.42240/2015ХА/ за компенсиране на разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните.

Във връзка c гореизложеното, БАБХ е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка и впоследствие със спечелилия кандидат е подписала процесния Договор № 12/17.01.2020г.

Съгласно чл.2, ал.3 от Договора, така договореното възнаграждение следва да се заплати от бюджета на ДФЗ. Конкретният размер на финансовия ресурс за плащанията от ДФЗ се определя с ежегодно решение на УС на ДФЗ съгласно точка 1.4 от Схема за държавна помощ № SA.42240 /2015ХА/. Съгласно чл.2, ал.4 от договора, за да му бъде изплатено възнаграждение по договора, „ЦВЛ" ЕООД следва до осмо число на месеца, следващ отчетния период, да представи отчет за извършените лабораторни изследвания. Към отчета следва да бъдат приложени: писма /протоколи за изпитване/ с резултати от извършените изследвания; счетоводен документ по чл.7 от ЗСч. Отчетът следва да бъде проверен и заверен от длъжностно лице в БАБХ в седемдневен срок от неговото постъпване. Въз основа на заверения отчет и неговите приложения, БАБХ прави заявка до ДФЗ за плащане в 7-дневен срок от заверяване на отчета. Съдебно-микробиологична експертиза също свидетелства, че всички посочени документи са съставени съгласно изискванията, заложени в договора. Съгласно чл.2, ал.5 от договора, ДФЗ следва да заплати на изпълнителя договорното възнаграждение. Както е установено по делото и коментирано по-горе, всички тези задължения по договора са изпълнени от страна на ищеца-изпълнител, като задължението си е изпълнил и първия ответник БАБХ, отчитайки всичко това пред ДФЗ и изисквайки плащане на изпълнителя. По делото са събрани доказателства за направени ежемесечни искания - заявки към ДФЗ за изплащане на съответните дължими суми на лабораторията по повод направените от нея изследвания. Видно от тези писма, работата на лабораторията е приета така, както е заявена, и паричните й претенции напълно съвпадат с направените искания от изпълнителния директор на БАБХ до ДФЗ. От представената от двамата ответници БАБХ и ДФЗ кореспонденция безспорно е установено, че ДФЗ е знаел за сключения договор, че по него е възлагана работа на ищеца и че той я е извършил в срок и качествено. От страна на ДФЗ не са предприети никакви действия, с които да е възразил, че изпълнителят не следва да извършва тези изследвания по договора, че няма осигурено финансиране или че ДФЗ не отговаря за това финансиране.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност.

По делото са представени многобройни писмени доказателствапокани, отправяни от ищеца към БАБХ, МЗХГ / принципал на ДФЗ / и към самия ДФЗ, като напр. Покана за плащане с вх. № 25411/15.11.2021г. и Покана с вх. № 3420/15.02.2022г., отправена от ищеца до възложителя- БАБХ, да плати дължимите му суми за всички предоставени услуги по процесния договор. Отправил е искане с вх. № 70-517/14.09.2022г. и до Министъра на земеделието и храните, който се явява принципал на ДФЗ, още повече че Министърът на МЗХГ е Председател на УС на ДФЗ. С изпращането на горепосочените покани и писма до ответниците давността е прекъсната, поради което се явява неоснователно възражението на ДФЗ, че исковете са погасени по давност. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика по чл.116, б. "а" от ЗЗД, че признанието на вземането от длъжника има за последица прекъсване на давността. В този смисъл е Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ГК , Решение № 582/21.12.2010 г., постановено по гр. дело № 1384/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и др. Аналогични са фактите, касаещи погасителната давност на задълженията за законна лихва, тъй като това са акцесорни задължения, следващи съдбата на главничните задължения, като давностният срок е отново тригодишен /чл.111, буква "в" от ЗЗД/.

От представеното Писмо от 24.02.2021г. от БАБХ към ищеца безспорно се установява, че БАБХ е уведомена от МЗХГ, че средства за процесните изследвания не са бюджетирани за 2021г. Аналогични факти се съдържат и в Писмо от 23.06.2021г. на БАБХ до ищеца. Последният обаче не е бил уведомен нито от ДФЗ, нито от БАБХ, респ. МЗХГ, че няма средства за бюджетиране на процесните изследвания за 2020 год., като такива доказателства не са представени от ответниците по делото. След получаване за първи път на писмото от 24.02.2021г., ищецът е спрял извършването на въпросните проби. Видно е, че ищецът претендира заплащане на извършени проби до февруари 2021г., т.е. до получаването на първото уведомително писмо от БАБХ, че пари за процесиите проби вече не са предвидени.

По изложените съображения оплакванията на този жалбоподател са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

По възраженията, направени с жалбата на БАБХ, съдът намира следното:

Този жалбоподател е направил оплаквания, че договорът е сключен под отлагателно условие - осигуряване на финансиране от страна на Държавен фонд „Земеделие" /ДФЗ/, че от страна на БАБХ не е налице неизпълнение на Договора и че съдът не бил съобразил, че БАБХ е направила всичко възможно договора да бъде изпълнен, че Агенцията е изпълнила своите задължения по Договора.

Както бе посочено по-горе, възложителят БАБХ не е възразил срещу изпълнението, а напротив - приел е работата и е признал, че дължимото възнаграждение за изработеното в размер на 327 800 лв. Затова, при отсъствие на надлежно и своевременно възражение за неточно изпълнен договор, насрещното задължение на възложителя за заплащане на възнаграждението е изискуемо /така Решение № 161/17.07.2017г. по гр. дело № 60333/2016г. на ВНС, 4 г.о./.

Процесната сделка е сключена от търговец /ищеца-изпълнител/ във връзка с упражняваното от него занятие. Следователно тази сделка е търговска и за нея се прилагат разпоредбите на ТЗ – чл.286 и чл.287 от ТЗ.

Чл.302 от ТЗ вменява задължение на длъжниците по търговска сделка да полагат грижата на добър търговец.

Грижата на добрия търговец е квалифицирана грижа в сравнение с тази на добрия стопанин, тоест изискванията към добрия търговец са завишени. Той е професионалист и има повече знания и умения. Грижата включва определена степен на организация, ефективност, старание, внимание, както и знания, умения, определен интелектуален и физически потенциал. Винаги обаче следва да се отчитат особеностите на извършваната дейност. В случая претенциите са насочени към две държавни институции-БАБХ и ДФЗ.

Като такива, тези субекти следва да изпълняват договорните си задължения точно и добросъвестно. Също така техните действия следва да бъдат организирани и съгласувани в най-висока степен. Затова е недопустимо поведението на БАБХ и ДФЗ, при което БАБХ твърди, че е извършила съответните действия /правила е нужните заявки за плащане към ДФЗ/ и така счита, че отговорността е прехвърлена към ДФЗ, а в същото време ДФЗ твърди, че БАБХ не е извършвала нужните заявки за плащане, при което ДФЗ не приема отговорността и отново я връща към БАБХ.

От договора се установява, че ищецът е сключил процесния договор с БАБХ, но в него е разписано, че плащането следва да бъде извършено от трето лице-ДФЗ, след като БАБХ направи съответните заявки. Важно е да се отбележи, че това е договор за възлагане на обществена поръчка, поради което ищецът не може да договаря неговото съдържание. При всеки договор за възлагане на обществена поръчка възложител /в широк смисъл/ е Държавата, действаща чрез нейните органи. В случая държавата е създала правната конструкция, при която страна по договора е БАБХ, но плащането трябва да се извърши от ДФЗ. Впоследствие държавата /в лицето на БАБХ/ поддържа, че плащането следва да бъде извършено от ДФЗ. Отново държавата /в лицето на ДФЗ/ твърди, че не е страна по договора и съответно няма задължения по него. Очевидно е, че е налице злоупотреба с право, създаваща неблагоприятни последици за изпълнителя по договора.

С Решение № 97/22.02.2019г. на МС е одобрена Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоолозите за периода 2019г.-2021г. Съгласно особеното приложение към програмата, одобрените от МС средства са заплащани от ДФЗ за лабораторно диагностични изследвания. Размерът на утвърдения бюджет е гласуван от Управителния съвет на ДФ „Земеделие". Съгласно Указание за прилагане на Схема за държавна помощ № SA42.240 (2015/ХА), за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнението на мерките по Програмата, БАБХ определя акредитираните лаборатории за извършване на Лабораторни изследвания в обхвата на схемата, а ДФЗ заплаща на акредитираните лаборатории стойността на извършените лабораторни анализи, съгласно сключено Споразумение № 67/07.08.2019г. за финансово обезпечаване на разходите между БАБХ и ДФЗ. Съгласно чл.46г от ЗВМД, разходите за изпълнението на програмата, включително тези за вземане и транспортиране на пробите, необходими за изследванията, се предоставят като държавна помощ чрез ДФЗ. Тази правна норма попада в хипотезата на чл.21 от ЗЗД, при което процесният договор поражда действие и за ДФЗ. По въпроса за солидарната отговорност на двамата ответници спрямо изправната страна по договора за обществена поръчка съдът подробно е изложил съображения, обсъждайки доводите на другия жалбоподател – ДФЗ. Затова е неоснователно твърдението на въззивния жалбоподател, че БАБХ няма задължение да осигури финансиране за изпълнение на националната програма /НППНКЛБЖЗ/, а единствено да определи акредитирана лаборатория за извършване на изследванията, предмет на Програмата и да сключи договор за възлагане на обществена поръчка с нея.

Неоснователно е твърдението на БАБХ, че изпълнителят бил уведомен, че липсва финансиране по договора – че ДФЗ е уведомил БАБХ, че липсват средства и че БАБХ е уведомила изпълнителя, че изпълнението на Договора се спира. Както стана въпрос, по делото са приети като доказателства Писмо от 24.02.2021г. и Писмо от 23.06.2021г. от БАБХ към ищеца. От първото се установява, че БАБХ е уведомена от МЗХГ, че средства за процесните изследвания не са бюджетирани за 2021г. Аналогични факти се съдържат и във второто писмо. Изпълнителят обаче не е бил уведомен нито от ответника БАБХ, нито от ДФЗ, респ. МЗХГ, че няма средства за бюджетиране на процесните изследвания за 2020 год. Доказателства за това не са представени от ответниците по делото. След получаване за първи път на писмото от 24.02.2021г., ищецът е спрял извършването на пробите. С ИМ същият претендира заплащане на извършени проби до февруари 2021г., т.е. до получаването на първото уведомително писмо от БАБХ, че пари за процесиите проби вече не са предвидени. Логично следва изводът, че ако изпълнителят е надлежно уведомен от възложителя за липсата на финансиране по Договора, на основание съответните разпоредби от него изпълнението би спряло, а изпълнителят не би изпълнил всички свои задължения по Договора. Напротив, двамата въззивници не са поискали официално спиране на изпълнението на Договора, като са оставили ищеца да изпълни добросъвестно всички изследвания, без да го уведомят, че липсват средства, с които да му заплатят дължимото възнаграждение. В период от повече от една година 2020- до м.02.2021г. БАБХ с приемо-предавателни протоколи е възлагал на Лабораторията да извършва изследвания, като многократно и е предавал проби за изследване. Затова, както правилно е приел и първоинстанционният съд, двамата ответници БАБХ и ДФЗ дължат солидарно заплащане на възнаграждение за предоставените услуги от изпълнителя по сключения Договор, ведно със законните лихви. А факта, че работата е изпълнена точно във времево и качествено отношение, са събрани безспорни доказателства, коментирани по-горе по отношение на предходната въззивна жалба.

Част от оплакванията на БАБХ са идентични с тези, направени от другия жалбоподател ДФЗ, на които съдът е дал отговор, коментирайки предходната жалба.

Изложеното сочи на извод, че и двете въззивни жалби са неоснователни. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК, на въззиваемата страна – „Централна ветеринарна лаборатория“-ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 6 000 евро с включен ДДС, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.Към него са приложени Договор за адвокатски услуги от 28.01.2026г., фактура за сумата от 6 000 евро и преводно нареждане на сумата от ищеца /въззиваема страна/ по сметка на адвокатското дружество. Разноските също се дължат солидарно, както и главните претенции.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд