Решение № 10512 от 8.9.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 365/2026 г.

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 93 от ЗУО. Образувано е по жалба на „Екоривейс ойл“ ЕАД, [ЕИК] седалище в [населено място] подадена чрез адв. С. М., против Решение № ООп-ОМ-4-04/04.02.2026 г. на Министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 91, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците е отнето издаденото на дружеството Решение № ООп-ОМ-4-00/05.03.2013 г., ведно с последващите Решение № ООп-ОМ-4-01/23.01.2018 г., Решение № ООп-ОМ-4-02/24.06.2022 г. и Решение № ООп-ОМ-4-03/17.11.2022 г., относно дейността му като организация по оползотворяване на отработени масла. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Поддържа се, че неправилно е прието наличие на основанието по чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗУО за неупражняване на дейност в продължение на една година. Твърди се, че липсата на количества отработени масла през 2024 г. не означава липса на дейност, както и че административното производство е проведено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на съдебни разноски. Редовно призован в съдебно заседание жалбоподателят „Екоривейс ойл“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорения административен акт, като поддържа, че липсата на предоставени от членовете на организацията количества масла за оползотворяване не обосновава извод за липса на дейност на организацията. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители главен юрисконсулт Р. Ц., гл. юрисконсулт П. П. и старши юрисконсулт П. Н., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа становището, че през 2024 г. жалбоподателят не е осъществявал реална дейност по събиране и оползотворяване на отработени масла, като извършваните от него действия са били свързани с администриране на системата. Позовава се и на липсата през същия период на сключени договори с лица по чл. 35 от ЗУО. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Административен съд - Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: С Решение № ООп-ОМ-4-00/05.03.2013 г. на Министъра на околната среда и водите на „Екоривейс ойл“ ЕАД е издадено разрешение за осъществяване на дейност като организация по оползотворяване на отработени масла. С последващите Решение № ООп-ОМ-4-01/23.01.2018 г., Решение № ООп-ОМ-4-02/24.06.2022 г. и Решение № ООп-ОМ-4-03/17.11.2022 г. разрешението е изменяно, като срокът на действието му е удължен до 31.12.2027 г. Със Заповед № РД-264/17.04.2025 г. на министъра на околната среда и водите, издадена във връзка с чл. 18, ал. 9 от ЗУО и чл. 62, ал. 1 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, е назначена комисия, на която е възложено да извърши проверка на представените по чл. 55, ал. 1 от Наредбата доклади за 2024 г. на организациите по оползотворяване и на лицата, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално. В рамките на проверката е разгледан представеният от „Екоривейс ойл“ ЕАД доклад за договорени процедури с вх. № 26-00-407/26.03.2025 г., изготвен от регистриран одитор – А. Т.. В него са отразени действащи договори на дружеството с общини за изграждане на системи за събиране на отработени масла, както и договори с обекти, в които са били поставени общо 25 съда за разделно събиране на отработени масла. В хода на работата на комисията, с писмо изх. № 05-08-1252/03.06.2025 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, от директора на РИОСВ – Пловдив е поискано извършването на проверка във връзка с дейността на „Екоривейс ойл“ ЕАД през 2024 г. и предоставянето на информация относно броя на членовете на организацията, количествата свежи масла, пуснати от тях на пазара, извършваните дейности по събиране и рециклиране на отработени масла, изпълнението на съответните изисквания на Наредбата и функционирането на системата. Резултатите от проверката са отразени в докладна записка рег. № 211-316-1/10.06.2025 г. на РИОСВ – Пловдив. В нея е посочено, че през 2024 г. организацията е имала двама членове – „Билара“ ООД и „ДЛС Комерс“ ЕООД, които са подавали месечни справки с нулеви стойности за количествата пуснати на пазара масла. Въз основа на това е прието, че за отчетния период не са извършвани дейности по събиране и оползотворяване на отработени масла, а организацията е осъществявала администриране на системата. Констатирано е също, че през 2024 г. „Екоривейс ойл“ ЕАД не е имало сключен договор с лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО. След приключване на проверките комисията е изготвила доклад изх. № 95-00-3328/04.08.2025 г. до министъра на околната среда и водите. В него по отношение на „Екоривейс ойл“ ЕАД е посочено, че през 2024 г. организацията е имала два действащи договора с членове, като през същата година 30 членове са прекратили договорите си с нея. Отразено е, че останалите членове не са декларирали количества пуснати на пазара свежи масла, не са налице дължими и заплатени възнаграждения от членовете на организацията и не е бил сключен договор с лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по събиране, транспортиране, съхраняване и оползотворяване на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Същевременно комисията е отчела наличието на действащи договори с девет общини за изграждане на системи за събиране на отработени масла, както и извършени през 2024 г. разходи за информационни кампании, реклама и поддържане на интернет страница. В доклада е посочено още, че постигнатата от „Екоривейс ойл“ ЕАД цел по оползотворяване за 2024 г. е 40,13 %, при определена цел от 40 %. Въз основа на направените констатации комисията е предложила да бъде започната процедура по чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗУО за отнемане на разрешението на „Екоривейс ойл“ ЕАД поради неизвършване на дейност от организацията в продължение на една година. За започването на административното производство „Екоривейс ойл“ ЕАД е уведомено по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК с писмо изх. № 95-00-5969/02.12.2025 г. В хода на производството дружеството е представило възражение с вх. № 95-00-5969-2/09.01.2026 г., с което е поискало достъп до документите по административната преписка и прекратяване на производството, като е поддържало, че през 2024 г. организацията е имала двама членове, които не са пускали масла на пазара, поради което не е било необходимо извършването на дейности по събиране, транспортиране и рециклиране на отработени масла. С докладна записка рег. № 95-00-3328-3/02.02.2026 г. заместник-министърът на околната среда и водите е направил предложение за отнемане на разрешението. Въз основа на събраните в административното производство материали министърът на околната среда и водите е издал оспореното Решение № ООп-ОМ-4-04/04.02.2026 г., с което на основание чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗУО е отнето разрешението на „Екоривейс ойл“ ЕАД. В мотивите на решението административният орган е приел, че през 2024 г. „Екоривейс ойл“ ЕАД не е извършвало дейности по събиране и оползотворяване на отработени масла, тъй като членовете на организацията не са пускали свежи масла на пазара и не е възникнала необходимост от изпълнение на целта по чл. 8 от Наредбата. Изводът е обоснован и с обстоятелствата, че през 2024 г. 30 членове са прекратили договорите си с организацията, останалите двама членове не са декларирали количества пуснати на пазара масла, не са били фактурирани лицензионни възнаграждения и организацията не е реализирала приходи от такива, както и че не е бил сключен договор с лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по събиране, транспортиране, съхраняване и оползотворяване на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Като допълнително основание е посочено, че през 2024 г. организацията не е изпълнявала заложените цели в одобрената от министъра на околната среда и водите програма за управление на отработени масла за периода 2023 – 2027 г. При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от адресата на оспорения административен акт, чиито права и законни интереси са непосредствено засегнати от отнемането на издаденото разрешение, и в законоустановения срок. Съгласно специалната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗУО решението за отнемане на разрешението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК. Предвид седалището на жалбоподателя в [населено място] и разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК делото е подсъдно на Административен съд – Пловдив. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, доколкото съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗУО разрешенията на организациите по оползотворяване се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице. Актът е постановен в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното решение е издадено на основание чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗУО. Съгласно тази разпоредба компетентният орган отнема с мотивирано решение издаденото разрешение, когато организацията по оползотворяване не упражнява дейност в продължение на една година. Следователно за законосъобразното упражняване на това правомощие следва да бъде установено именно преустановяване на дейността на организацията за посочения период, а доказването на фактическите основания за това е в тежест на административния орган по силата на чл. 170, ал. 1 АПК. В случая съдът намира, че събраните в административното производство доказателства не обосновават извода за наличие на материалноправната предпоставка по чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗУО. По смисъла на § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗУО „организация по оползотворяване“ е юридическо лице, което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Законът следователно не свежда дейността на организацията единствено до фактическото извършване на операции с конкретни количества отпадъци, а включва и управлението на съответната система. От друга страна, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти количествената цел за оползотворяване е определена като процент от количеството масла, пуснати на пазара през съответната година. Нормативната уредба изрично предвижда и хипотеза, при която не са пуснати на пазара количества масла, като чл. 55, ал. 1 от Наредбата задължава организацията да представи доклад и отчет и в този случай. Предвидени са и отделни отчетни данни за членовете, подали нулеви декларации. От това следва, че само по себе си декларирането на нулеви количества от членовете не е равнозначно на прекратяване на дейността на организацията. В административната преписка се съдържат данни, които не подкрепят извода за пълно преустановяване на дейността през 2024 г. От доклада на регистрирания одитор се установява наличие на действащи договори с девет общини за изграждане на системи за събиране на отработени масла, както и договори с обекти, в които са били поставени общо 25 съда за разделно събиране. Отделно от това, в доклада на комисията по Заповед № РД-264/17.04.2025 г. е отразено, че постигнатата от „Екоривейс ойл“ ЕАД цел по оползотворяване за 2024 г. е 40,13 %, при определена цел от 40 %. Посочените обстоятелства опровергават извода на административния орган, че през целия едногодишен период „Екоривейс ойл“ ЕАД не е упражнявало дейност по смисъла на чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗУО. Липсата на декларирани от членовете количества пуснати на пазара свежи масла и произтичащата от това липса на дейности по събиране и оползотворяване на отработени масла, както и липсата на приходи от лицензионни възнаграждения и на договор с лице, притежаващо документ по чл. 35 ЗУО, не са достатъчни сами по себе си да обосноват извод за неупражняване на дейност от организацията. Тези обстоятелства следва да бъдат преценени съвкупно с останалите данни по преписката относно функционирането и поддържането на системата, каквато цялостна преценка административният орган не е извършил. Липсата на договор с лице по чл. 35 ЗУО действително е обстоятелство, което има значение при преценката за изпълнение на задълженията на организацията и условията на издаденото разрешение. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за изпълнение на задълженията си за оползотворяване на отработени масла организацията може самостоятелно да извършва дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране и оползотворяване при наличие на документ по чл. 35 от ЗУО и/или да сключва договори с лицата по чл. 21 и чл. 28, ал. 1 от Наредбата. Липсата на такъв договор обаче сама по себе си не означава неупражняване на дейност в продължение на една година по смисъла на чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗУО и не е достатъчна да обоснове приложението на това основание за отнемане на разрешението. Разпоредбата на чл. 91 от ЗУО предвижда самостоятелни основания за отнемане на разрешението. Неизпълнението на една или повече от целите по чл. 14, ал. 1 от ЗУО е самостоятелно основание за отнемане на разрешението по чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗУО. В процесния случай обаче административният орган е издал решението на основание чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗУО – неупражняване на дейност в продължение на една година. Поради това неизпълнението на заложените цели не обосновава само по себе си извод, че е налице неупражняване на дейност в продължение на една година по смисъла на чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗУО. При това положение съдът намира, че административният орган не е установил наличието на фактическия състав съгласно чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗУО. Наличието на нулеви декларации от членовете на организацията, липсата на приходи от лицензионни възнаграждения и липсата на договор с лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО, не доказват, при наличието на посочените по-горе данни за функциониране на системата, че организацията не е упражнявала дейност в продължение на една година. Поради това оспореното решение е постановено и в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗУО, което съставлява отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Наред с това, съгласно чл. 35 от АПК административният орган е бил длъжен преди издаването на акта да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да обсъди направеното от жалбоподателя възражение. В случая обстоятелствата относно поддържаната система, действащите договорни отношения, предоставените съдове за разделно събиране и отчетеното изпълнение на количествената цел не са преценени в съвкупност с данните, въз основа на които е направен изводът за липса на дейност през 2024 г. Непълното изясняване на относимите факти и необсъждането им в съвкупност с възражението на жалбоподателя е съществено, тъй като е от значение за правилното установяване на предпоставките по чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗУО, и съставлява нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. По изложените съображения съдът приема, че оспореното Решение № ООп-ОМ-4-04/04.02.2026 г. на Министъра на околната среда и водите е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, представляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Поради това жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореното решение да бъде отменено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. От представените доказателства се установява заплащането на държавна такса в размер на 50 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 евро. Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото същото съответства на минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и на фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното, на основание чл.172 ал.2 АПК Административен съд-Пловдив-ХХVIII състав