Решение № 1220 от 5.8.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 163/2026 г.

Производството е по реда на чл. 12, ал. 3 от Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството е образувано по жалба на „ФН Група“ ООД – гр. Габрово против Решение, обективирано в Протокол № 40 от 08.10.2025 година на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/, с което е прекратена регистрацията на стоково тържище „ФН Група“ ООД, вписано под № РСТ-102 от 31.07.2019 година, закрита е партидата на същото дружество в Регистъра на стоковите тържища, като е обезсилено и издаденото му удостоверение. Производството по делото се развива след като с Решение № 3851 от 06.04.2026 година по адм. дело № 2117/2026 година на ВАС – IV отделение е отменено Решение № 1698 от 22.12.2025 година по адм. дело № 397/2025 година на Административен съд - Габрово и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания в отменителното решение. В жалбата се твърди, че оспорващото дружество е законен владелец и ползвател на имот, предмет на регистрация по ЗСБТ, въз основа на вписан договор за наем и нотариален протокол за предаване на владение, които актове са валидни, действителни и не са отменен или заличени по надлежния ред, въпреки което Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е приела, че за дружеството е отпаднало правното основание за ползване на имота, като се е позовала на фактическо овладяване от трето лице – „Виа Понтика БГ“ ЕООД, без съдебен изпълнител и извън установения ред; владението е отнето самоуправно, чрез физическо и организационно въздействие – смяна на охрана, контрол на достъпа, смяна на партиди за комунални услуги и отправяне на заплахи, които действия не създават, нито прекратяват вещни или облигационни права, а представляват противоправно поведение по чл. 76 от Закона за собствеността и чл. 323 от Наказателния кодекс; налице е гражданскоправен спор за владение, подлежащ единствено на съдебна защита. Твърди се, че постановлението за възлагане по чл. 717з от Търговския закон в производство по несъстоятелност на друго дружество не може да породи вещноправен ефект, когато продавачът не притежава правото на собственост, което се прехвърля; постановлението има деривативен ефект – не създава ново право, а прехвърля съществуващи права от длъжника към купувача, и при липса на такова право у длъжника, то /постановлението/ няма действие спрямо трети лица, поради което се твърди, че изводът на ДКСБТ е необоснован, противоречи на материалния закон и е постановен при липса на компетентност за разрешаване на гражданскоправен спор. Навеждат се доводи за нарушение на принципа на законност по чл. 4 от АПК, принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, принципите на равенство и безпристрастност по чл. 7 и чл. 8 от АПК, разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК за служебното начало и изясняване на фактите, чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта, принципа на защита правата и законните интереси по чл. 12 от АПК и чл. 127 от КРБ за неприкосновеност на частната собственост. Прави се искане за отмяна на оспореното решение. В открито съдебно заседание оспорващото дружество „ФН Група“ ООД – гр. Габрово се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество. Ответната страна Държавна комисия по стоковите борси и тържищата се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърляне на оспорването, заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение предвид сложността на делото и повторното му разглеждане. Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Не е спорно между страните по делото, че „ФН Група“ ООД – гр. Габрово е вписан в Регистъра за стоковите борси и тържищата, воден от ДКСБТ с № РСТ- 102, което вписване е извършено с Протоколно решение № 27 от 31.07.2019 година на ДКСБТ /л. 17-20 от адм. дело № 11222/2025 година на АССГ/, като дейността се извършва на територията на гр. Велико Търново, [улица], ••••, кв. •••• по плана на гр. Велико Търново. Към заявлението са представени копие от нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том ••, рег. №•••••дело № ••• от •••• година – заверено от заявителя и копие от Учредителен акт на „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД; копие от Договор за наем Акт•••, том ••, рег. № •••••от••••••••година – заверено от заявителя и Копие от Приложение 1 към Договора за наем, сключен на 02.04.2018 година между „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД и „ФН Група“ ООД – заверено от заявителя; копие на договор за наем на площи на територията на стоково тържище – заверено от заявителя, като са налице данни за вписване в Служба по вписванията на договора за наем – л. 85 от адм. дело № 397/2025 на АС – Габрово. По повод подадено заявление с вх. № ДКСБТ-РД-24-578 от 09.09.2025 година от „Виа Понтика БГ“ ЕООД – гр. Велико Търново за регистрация за организиране на стоково тържище на територията на сграда с [идентификатор] /л. 15/ и във връзка със Становище работен № 9-121 от 16.09.2025 година /л. 32-33/ е изготвен проект за решение с работен № 9-124 за извършване на проверка на място на стоковото тържище със задача: налице ли са обстоятелства за вземане на решение от страна на ДКСБТ за прилагане на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 21а, ал. 1 и чл. 16а, ал. 2 от ЗСБТ спрямо стоково тържище „ФН Група“ ООД, а именно прекратяване регистрацията на стоково тържище /л. 34-36/, което предложение е прието с решение по Протокол № 37 от 18.09.2025 година на ДКСБТ /л. 36-47/. Видно от Констативен протокол № 0039246 от 25.09.2025 година, проверката е установила, че видно от Постановление за възлагане на недвижим [имот номер] 000 от 28.08.2024 година, потвърдено от Апелативен съд – Велико Търново, чийто акт не подлежи на обжалване, „ФН Група“ ООД, „Велттед инвест“ ООД и „Велттед асет мениджмънт“ ЕООД са изгубили правата върху площите на досега регистрираното стоково тържище, поради което са налице условията за прилагане на чл. 21а, ал. 1 и чл. 16а, ал. 2 от ЗСБТ; на територията на тържището няма представители и/или служители на „ФН Група“ ООД /л. 48/. Изготвен е Доклад с работен № 9-197 от 29.09.2025 година от Директор на Дирекция „НДА“ при ДКСБТ, в който се преповтарят констатациите от гореописания констативен протокол /л. 48-49/. Видно от Протокол № 39 от 02.10.2025 година, ДКСБТ е възложила на директора на дирекция „ФДПНОЧР“ и юрисконсултите от същата дирекция да изготвят проект за решение до 08.10.2025 година относно констатирани в Доклад с работен № 9-197 отпаднали обстоятелства, послужили за регистрация на стоково тържище „ФН Група“ ООД – гр. Велико Търново /л. 49-63, т. 5 от Протокола/. В изпълнение на гореприетото решение е изготвен проект на решение с работен № 10-53, съгласно което се предлага служебно да се заличи вписването в регистъра на стоковите борси и тържищата на „ФН Група“ ООД поради факта, че същото вече няма права върху площите, да се закрие партидата и да се обезсили издаденото удостоверение /л. 63-64/. С обжалваното Решение /т. 7/, обективирано в Протокол № 40 от 08.10.2025 година, ДКСБТ на основание чл. 21а във връзка с чл. 16а, ал. 2, във връзка с чл. 14, ал. 5 и във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 Комисията прекратява регистрацията от Регистъра на стоковите тържища на „ФН Група“ ООД, [ЕИК], вписан СТ с peг. РСТ - 102/31.07.2019 г., поради факта, че същото вече няма права върху площите; на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и във връзка с чл.10, ал.2 от ЗСБТ и във връзка с чл. 8, т. 8 от НВСРДКСБТ, закрива партидата на „ФН Група“ ООД, [ЕИК], вписан СТ с peг. РСТ - 102/31.07.2019 г., находящ се в гр. Велико Търново, [улица], в Регистъра на стоковите тържища и обезсилва издаденото удостоверение. Посочено е, че след прекратяване на дейността обектът на дружеството подлежи на проверка от страна на контролните органи на Комисията за това дали осъществява дейност в нарушение на чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 65, ал. 2 от ЗСБТ. По делото е приложено Постановление за възлагане на недвижим имот на Окръжен съд - Габрово по търг. дело № 68 от 2018 година, в което е посочено, че по същото търг. дело е дадено разрешение за продажба на имущество, предмет на обявен по друго търг. дело № 83 от 2018 г. на Окръжен съд - Габрово за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Велттед инвест“ ООД направен апорт в капитала на „Велттед асет мениджмънт“ ЕООД, вкл. на процесния имот. На проведен търг с тайно наддаване е осъществена разрешена от съда продажба на изброените и описани имоти, сред които е и процесният – недвижим имот УПИ IV в гр. Велико Търново, [улица], съставляващ ПИ с [идентификатор], кв. 167, с находящата се в същия масивна триетажна трисекционна складова сграда с [идентификатор]. С постановлението е възложено на „Виа Понтика БГ“ ЕООД, Велико Търново същия недвижим имот – описания УПИ и въпросната сграда /л. 21-24 от адм. дело № 11222/25 на АССГ/. С приложено по делото Определение № 254 от 26.11.2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, образувано по частна жалба на „Велттед Инвест“ ООД – в несъстоятелност, против същото Постановление за възлагане на недвижим имот, постановлението за възлагане е потвърдено /л. 25-28 от адм. дело № 11222/2025 на АССГ/. Новият собственик е вписан като такъв в Агенция по вписванията, като имотът с така посочения идентификатор съответства на имота, находящ се на административния адрес на процесното тържище – гр. Велико Търново, [улица]. Налице е и вписване на „Виа Понтика БГ“ ЕООД в КККР като собственик на имота /л. 66-71 от предх. дело/. На 23.05.2025 година в Агенция по вписванията е вписан договор за наем между наемодател „Виа Понтика БГ“ и наемател „Алфиола 2023“ относно процесния имот – сградата, предназначена за складова база с посочения идентификатор, находяща се на посочения административен адрес /л. 36 от предх. дело/. По партидата на приобретателя са вписани и искови молби по отношение имота и сградата, предназначена за складова база на [улица]като ищец се явява предходния собственик „Велттед Асет Мениджмънт“, а ответник – „Виа Понтика БГ“ /л. 39 от предх. дело/. Между страните не е налице спор, че в Агенция по вписванията са вписани договори за наем със срок над една година, вкл. за процесния имот и сграда – складова база, склад с посочените по-горе идентификатори и административен адрес с наемодател – „Велттед Асет Мениджъмнт“ и наемател – „ ФН Група“ със срок до 01.02.2029 г., видно от приложена справка от Агенция по вписванията /л. 85 от предх. дело/. Няма спор, че това е именно сградата, в която жалбоподателят реализира дейността си и за която има регистрация за стоково тържище, съгл. решението на ДКСБТ от Протокол № 27/31.07.2019 година. С Определение № 696 от 08.05.2025 г. по ч.г.д. № 343/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е потвърдено Определение от 02.04.2025 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията - Велико Търново, с което е постановен отказ за заличаване на вписан с акт № 210/04.04.2018 година договор за наем и анекс към договор за наем, вписан с акт № 140/07.12.2023 г., сключен между „Велтед асет мениджмънт“ ЕООД и „ФН група“ ООД относно недвижими имоти, предмет на Постановление за възлагане № 260000 от 28.08.2024 г. Това съдебно Определение не е допуснато до касационно ожалване, видно от Определение № 4767/22.10.2025 г. на ВКС /л. 77 и сл. от предх. дело/. Решаващият състав е взел предвид, че договорът за наем между така посочените дружества е вписан в Агенция по вписванията и срокът му е удължен до 01.02.2029 година. Купувачът при публичната продан „Виа Понтика БГ“ ЕООД е поискал неговото заличаване, позовавайки се на факта, че има такова качество вследствие именно на закупуването му при такава по вид продажба и придобива имота чист от тежестта и на облигационни правоотношения, вкл. и възникналото такова от вписания договор за наем, като правата на наемателя са непротивопоставими на правата на новия собственик на имота. С Определението на съдия по вписванията от 02.04.2025 г. по преписка № 2623 е отказано да се извърши това заличаване поради липса на правно основание за това. Според Окръжен съд – Велико Търново определението на съдията по вписванията, с което е постановен отказ от заличаване на вписания наемен договор е правилно. В това дело не е налице произнасяне нито относно наличието на вещни, нито на облигационни субективни права, става въпрос единствено за основание за заличаване на направено вписване по специално охранително производство по ГПК, в което не се решават спорове за вещни права, фактически отношения и противопоставимост на наемния договор на новия собственик, съгласно непротиворечивата до момента практика на ВАС в тази насока. Приема се, че в Правилника за вписванията, както и съгл. чл. 569, т. 5 от ГПК, не е предвидено да се извърши исканото от новия собственик на имота заличаване. В действащото право не е уредена хипотеза, при която публичната продан на един недвижим имот, в т.ч. продажба, извършена по Глава 46 от ТЗ, който съгласно чл. 717л, ал. 4 от ТЗ имаща последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК, да е основание за заличаване на вписан договор за наем на същите имоти, когато договорите са сключени за срок по-голям от една година. Вписването на договора за наем има оповестително, а не правопораждащо или правопогасяващо действие, като дава възможност да се провери дали недвижимите имоти са обременени с договор за наем, а защитната функция на това вписване е само по отношение на наемателя. Купувачът при публичната продан не е страна по облигационното правоотношение и не е обвързан с наемния договор, когато договорът за наем е вписан преди публичната продан. Въпросът за противопоставимостта на такъв договор и правоотношенията между наемателя и купувач на публична продан се уреждат по реда на ЗС, с оглед нормата на чл. 453, т. 5 от ГПК и не се преценяват от съдията по вписванията в производството по вписване, отбелязване и заличаване на актове, което е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове за вещни и облигационни права. В Определение № 4767/22.10.2025 г. на ВКС също е посочено, че горецитираното Определение на ОС – Велико Търново е решено в съгласие с наличната съдебна практика, като се цитира и практика на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗСБТ, ДКСБТ контролира стоковите борси и техните членове, стоковите тържища, пазарите на производителите и самостоятелните обекти по чл. 3в за законосъобразното осъществяване на дейността им. Според чл. 21а, ал. 1 от ЗСБТ действието на регистрациите се прекратява с решение на комисията при преустановена дейност като стоково тържище или пазар на производителите, при писмено изразено желание от организаторите на стоковото тържище или пазара на производителите и в случаите по чл. 16а, ал. 2, а съгласно ал. 2 Комисията служебно вписва прекратяването на дейността и обезсилва издаденото удостоверение. Чл. 16, ал. 2 от ЗСБТ регламентира, че ДКСБТ заличава от регистъра стоково тържище или пазар на производителите и обезсилва издаденото удостоверение при констатирано нарушение на поне едно от изискванията по чл. 14, ал. 5 – 8, които са изискванията за издаване на лиценз, едно от които – това по чл. 14, ал. 5, т. 3 – прилагане към заявлението на официална скица - копие от застроителния и регулационен план за територията на тържището с приложено описание, съдържащо информация за местата и начина на предлагане на съответните видове стоки и стокови групи, както и документ, удостоверяващ правното основание за ползване на площите и материалната база, в които ще се извършва дейността. Съдът взе предвид, че съгласно чл. 137 от ЗЗД, с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си. Ипотеката може да се запази при публичната продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. В такъв случай протоколът, с който държавният или частният съдебен изпълнител констатира това съгласие, се отбелязва към вписването в имотния регистър. За този тип правоотношение следва да важи нормата на чл. 237 от ЗЗД, според която при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър, но тази норма не касае публичната продан на такъв имот, за която важат други специални правила, съгласно практиката на ВКС по този въпрос. Договорът за наем е вписан в Служба по вписванията - Велико Търново под вх. № 2703, акт № 210/04.04.2018 година, а анексът за удължаването на срока му е вписан на 07.12.2023 година, както е отразено в справката на Агенция по вписванията, приложена по делото и в горепосочените Определения на ОС – Велико Търново и ВКС. Възлагането на имота е с горепосоченото Постановление от 28.08.2024 година. С Определение № 260053 от 25.10.2023 година обаче по т.д. № 68 от 2018 г. на ОС - Габрово по реда на чл. 717в от ТЗ е дадено разрешение за извършване на продажба на имуществото, т.е. това е станало преди предприемане на действия от страните по наемното правоотношение за удължаването и вписването на новия срок на договора за наем. По отношение на третите лица /каквито са и купувачите при публична продан/ вписването на договор за наем има оповестително действие, като дава възможност да се провери дали имотът е обременен с вещни тежести или с договор за наем, но защитната функция на такова вписване е само по отношение на наемателя /Определение № 7 от 14.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4099/2021 г., I г. о., ГК/. Наемателят има само облигационни права и те са по отношение на наемодателя му, а не по отношение на собственика, придобил имот чрез публична продан. Съгласно константната практиката на ВКС, правата на наемател по договор за наем са непротивопоставими на купувач на имот, придобит от публична продан, независимо от вписването на договора за наем в имотния регистър, тъй като хипотезата на чл. 237 от ЗЗД се отнася за обичайната продажба по чл. 183 - чл. 213 на ЗЗД, а не за публична продан по реда на глава 43 от ГПК, в подкрепа на което е и предвидената в чл. 498, ал. 2 от ГПК процедура по извършване на въвод във владение /различна от реда по чл. 522 и сл. на ГПК/, както и възможност за защита на трето лице само и единствено с иск за собственост, изключвайки възможността на третото лице за защита по чл. 435 на ГПК чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Купувачът на публична продан на недвижим имот не е обвързан по чл. 237, ал. 1 ЗЗД от висящо наемно правоотношение по договор за наем, сключен от длъжника по изпълнението, в качеството на наемодател, който договор е вписан преди извършване на публичната продан. С извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват /чл. 175, ал. 1 от ЗЗД/. След като при извършване на публична продан се погасява ипотеката като вещна тежест, по аргумент за по-силното основание, не може да се приеме, че имотът продължава да се следва от друга „тежест“ въз основа на облигационно правоотношение, възникнало от вписан по реда на чл. 237, ал. 1 ЗЗД наемен договор преди публичната продан. Целта на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗЗД е да осигури защита на наемателя срещу разпоредителни сделки, извършени от самия наемодател и обикновени купувачи, като дерогира релативното действие на сключения от него договор за наем и разпростре действието му върху приобретателя на имота по разпоредителната сделка. Тази защита обаче не е насочена срещу действия на кредиторите на наемодателя, поради което не е противопоставима на тях, а от там - и на купувача по публичната продан - чл. 496, ал. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 453, т. 5 ГПК /ДВ, бр. 86/2017/, се предвижда изрично непротивопоставимост на взискателя /респ. и на приобретателя при публична продан/, на сключените от длъжника договори за наем. Възбраната на недвижим имот, наложена в хода на индивидуалното принудително изпълнение на парично вземане, както и такава, наложена за обезпечаване на принудителното събиране на парично вземане от имуществото на длъжника, гарантира сигурността на публичната продан от гледна точка на непротивопоставимостта на извършени от длъжника разпореждания със спорния недвижим имот след налагане на възбраната, а сключването на договор за наем със срок над три години се счита и за разпоредителна сделка , по аргумент от чл. 229, ал. 2 от ЗЗД и свързаната с нормата съдебна практика /напр. Определение № 652 от 20.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1661/2017 г., II т. о., ТК и др./. „Дългосрочното отдаване под наем силно ограничава правото на собственост и по същността си има характера на разпоредителна сделка.“ - Решение № 15 от 8.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 395/2009 г., II т. о., ТК. В по-широк смисъл наложената възбрана на конкретен недвижим имот защитава и интереса на кредитора с парично вземане, и интереса на купувача от публичната продан. Интересът на кредитора е защитен от разпоредбите на чл. 452 и чл. 453 ГПК, доколкото с вписването на възбраната всяко последващо разпореждане от страна на длъжника – собственик с възбранения недвижим имот е непротивопоставимо на взискателя - кредитор респ. и на присъединените кредитори. - Определение № 555 от 30.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 48/2020 г., IV г. о., ГК. В случая и възбраната за задължение на наемодателя върху процесните имот и сграда към друг кредитор – „Бел Брокерс“, е вписана преди да се впише удължаването на срока на наемния договор до 01.02.2029 г., а именно – на 07.06.2023 г., видно от справката на Агенция по вписванията /л. 89/. Настоящият съдебен състав споделя идеята, че вписването е едностранно охранително производство, което не решава нито въпроси, свързани със собствеността върху един имот, нито тези, свързани с обезпечаването и изпълнението на едно облигационно отношение. В него не участват други лица, освен заявителят, то не е спорно производство. В случая от значение е, че действително имотът, който е регистриран от жалбоподателя като стоково тържище, е сменил своя собственик след публична продан, на когото наемното правоотношение не е противопоставимо и по отношение на който жалбоподателят разполага с облигационни права, насочени към неговия наемодател, а не към новия собственик. Следва да се отбележи и това, че наемодателят и наемателят /настоящ жалбоподател/, имат едни и същи управители и дружествата се явяват свързани лица, с едни и същи субекти – органи на управление. Също така следва да се вземе предвид и това, че имотът е отдаден под наем на друго лице от новия собственик /приобретателят от публичната продан/ и този нов договор също е вписан в Агенция по вписванията /л. 36/. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице основание за прекратяване действието на регистрацията на процесното тържище, следващите се от това закриване на партидата и обезсилване на издаденото удостоверение, поради липса/отпадане на правното основание за ползване на площите и материалната база, в които се извършва дейността, каквото наличие на основание е една от предпоставките за разрешаване и упражняване на дейността. Релевантните на посочените правни фактически обстоятелства са посочени в документи, съставляващи част от административната преписка, като по този начин представляват мотиви на оспореното решение, като фактическите установявания не са оборени от оспорващата страна, нито последната е доказала твърдението си за незаконно и самоуправно отстраняване от имота. По изложените съображения съдът намира, че Решение, обективирано в Протокол № 40 от 08.10.2025 година на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/, с което е прекратена регистрацията на стоково тържище „ФН Група“ ООД, вписано под № РСТ-102 от 31.07.2019 година, закрита е партидата на същото дружество в Регистъра на стоковите тържища, като е обезсилено и издаденото му удостоверение, е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, както и при липса на противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на равностойността в евро на 200 /двеста/ лева – 102.26 евро – за всяка от инстанциите /2 пъти първа инстанция и 1 път касационна инстанция/, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо сумата от 306.78 /триста и шест цяло и седемдесет и осем ст/ евро.