Решение № 1632 от 7.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 427/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110200427 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 23-2500492 от 18.11.2025 година директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София област е наложил на „•••" ЕООД, с ЕИК ••• имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3, вр. ал.7 вр. чл.419, ал.9 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2, от КТ, извършено в условията на системност. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и Хартата на основните права на ЕС. В тази връзка най-напред се оспорва отразената в наказателното постановление фактическа обстановка, в частност обстоятелството, че новоназначените работници са полагали труд, респективно твърди, се, че попълнените декларации не отразяват техни изявления. Наред с това се сочи, че в нарушение на чл.416, ал.3 КТ, актът за установяване на административно нарушение не е бил връчен на законния представител на дружеството- П. Х., като същият не е упълномощавал трети лица за представителство пред ИА ГИТ. В заключение подробно се аргументира противоречие на санкционните разпоредби на чл.414, ал.3, вр. ал.7 КТ с принципа за съразмерност на наказанията, заложен в чл.49, ал.3 Хартата на основните права на ЕС, като се привежда практика на СЕС. В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовани, не изпращат представител. В съдебно заседание въззиваемата страна- Дирекция "Инспекция по труда"-София област, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Г., която пледира за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно както от материална, така и от процесуална страна, като изтъква, че санкцията е определена в минимален размер с оглед наличието на системност при извършване на нарушението, като не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното: „•••" ЕООД е дружество регистрирано в Република България, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление в с. •••, община •••, представлявано от управителя си- П. Х.. На 28.08.2025г. между дружеството в качеството му на работодател и М. А. А., в качеството му на работник бил сключен Трудов договор № 154/28.08.2025г., за длъжността общ работник, строителство на сгради. За сключения договор вписване в НАП по реда на чл.62, ал.3 КТ в регистъра на заетостта било извършено в 11.32 часа, като първият опит за подаване на информацията датира от 11.04 часа. Въпреки това, обаче и без да му бъде представено заверено от ТД на НАП копие на електронен запис от вписването на началото на трудовото правоотношение, служителят бил допуснат на работа на строителен обект, изпълняван от дружеството- "Жилищна сграда с офис в сутерен", находящ се в гр. София, район "Овча купел", УПИ XII-553, кв.82, с административен адрес ул. „Витошка поляна“ № 3А. На новоназначения работник бил проведен начален инструктаж, и същият започнал извършването на трудова дейност - строителни дейности, конкретно изграждане на арматура. Същевременно на същата дата- 28.08.2025г. около 10.00 часа, на изграждания от "•••" ЕООД, обект била извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда”- София област. В хода на проверката, в новостроящата се сграда, бил заварен М. А., който връзвал арматура, заедно с още няколко лица. В попълнената от лицето декларация М. А. отразил, че е започнал работа на същия ден - 28.08.2025г., като при това отбелязал, че има сключен писмен договор, но не са му връчвани екземпляр от същия или копие на вписването в НАП. Видно от приложеното извлечение от информационната система на НАП, с данни за електронни трудови записи, в Протокол изх. № 30Е003570058/28.08.2025г, данните за сключения между „•••“ ЕООД и М. А. трудов договор, са подадени и приети на 28.08.2025г., т.е. в деня на сключването му, но едва в 11.32 часа, т.е. след проверката и след започване на изпълнението на договора. В тази връзка на 18.09.2025г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 23-2500492/18.09.2025г. година от страна на свидетелката Г. Г., с който срещу „•••" ЕООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че като работодател е допуснал до работа- работника М. А. преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП. Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. На същата дата актът бил връчен на представител на дружеството с пълномощно, с нотариална заверка на подписа, с което се учредява представителна власт пред „всички...държавни институции в Република България, във връзка с осъществяване на цялостната дейност на дружеството“. Освен това дружеството било санкционирано за аналогични нарушения по чл.63, ал.2 от КТ, както следва- с Наказателно постановление № 14-2400051/09.08.2024г. влязло в сила на 12.09.2024г., с Наказателно постановление № 29-2400038/13.05.2024г., влязло в сила на 29.06.2024г. и с Наказателно постановление № 29-2400039/13.05.2024г., влязло в сила на 29.06.2024г. На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 23-2500492 от 18.11.2025 година директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София област е наложил на „•••" ЕООД, с ЕИК ••• имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3, вр. ал.7 вр. чл.419, ал.9 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2, от КТ, извършено в условията на системност, а именно след като са налице три административни нарушения от същия вид, установени с влезли в сила наказателни постановления в рамките на три години. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката Г. Г., дадени в хода на съдебното следствие, и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 23-2500492/18.09.2025 година, Наказателно постановление (НП) № 23-2500492 от 18.11.2025 година, Заповеди за компетентност на административно-наказващия орган и актосъставителя, Протокол за извършена проверка № ПР2534473/18.09.2025г., идентификационна карта, Трудов договор № 154/28.08.2025г., длъжностна характеристика, Декларация от М. А., декларации на други работници, изготвени в рамките на проверката, Протоколи от НАП за вписани и невписани електронни трудови записи, длъжностна характеристика, пълномощно, известия за доставяне, извлечение от информационната система на ИА ГИТ за издадени наказателни постановления спрямо „•••“ ЕООД, заверени преписи на наказателни постановления Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Г., като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. В своите показания, свидетелката подробно описва обстоятелствата по проведената с нейно участие проверка на място, и установените при същата факти, включително- време на проверката, ситуацията, при която е бил установен работника, извършваните от него дейности. Показанията й по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото, както с оглед материалната, така и с оглед процеусалната законосъобразност на атакувания акт, същевременно с това не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от същата, както от приложения по делото АУАН, така и от представените по делото писмени доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност. На следващо място съдът възприема в цялост приложените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници, които в своята съвкупност и наред с гласните доказателства безусловно допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Следва единствено да се отбележи, че по отношение разминаването в часа, отразен в попълнената от работника А. декларация, а именно – 11.00 часа, и този отразен в декларациите на другите заварени на място лица- 09.55 часа, приоритет следва да се отдаде на втория, доколкото от една страна декларацията на работника А. е изключение, а от друга на гърба на същата е налице нарочно удостоверяване от проверяващия екип, че същата е попълнена в 10.00 часа. При това за съда не съществува съмнение, че моментът на извършване на проверката на място на строителния обект е 28.08.2025г. около 10.00 часа. При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното: Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, е неоснователна поради следните съображения: Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 23- 2500492/18.09.2025 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ, актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително ДИТ-София-област, чийто служител е главен инспектор Г. Г., съставила акта, съгласно Заповед № ЧР-882/28.06.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.416, ал.5 вр. чл.399 КТ и чл.21, ал.4, изр.2-ро от Устройствения правилник на ИА ГИТ (приет с ПМС № 313/5.10.2022г., обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022г.), Заповед № 1155/02.10.2025г. за компетентност на наказващия орган и т.5 на Заповед № 3-0864 от 17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ за предоставяне на правомощия по административно наказване на директорите на дирекции Инспекция по труда, за нарушенията установени от служители на същите. В хода на административнонаказателното производство настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и обуславящи отмяна на издаденото наказателно постановление, на това основание. Двата основни процесуални документа, отговарят на изискванията съответно на чл. 42 и на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като съдържат всички изискуеми от закона реквизити, включително описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Освен това спазени са процесуалните срокове и специфичните правила във връзка с участието на свидетели, предявяване на АУАН и връчване на НП. Тук е мястото да се отбележи, че противно на възраженията в жалбата, не са допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с участието на нарушителя при съставяне на АУАН. Видно от отбелязването в същия, отразено в нарочна разписка, неразделна част от съдържанието му, актът е връчен на М. И. Х.. Последният се явява представител на дружеството по пълномощие, като за удостоверяване на представителната му власт е приложено нарочно пълномощно от управителя на дружеството, с нотариална заверка на подписа. Действително в съдържанието на същото не е изрично посочена ИА ГИТ или нейните териториални подразделения, но от една страна се съдържа категорично овластяване на упълномощеното лице да „представлява, подписва и ангажира“ управителя на дружеството, както и да „представлява пред всички …. държавни, общински и частни организации, институции и учреждения в Република България, във връзка с осъществяване на цялостната дейност на дружеството“. Наред с това видно от цялото съдържание на пълномощното, целта на същото е да учреди максимално широка по обем представителна власт на лицето М. Х. спрямо търговеца, което наред с изричното указание, че всички клаузи в пълномощното следва да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощения, дава основание на съда да заключи, че упълномощаването включва и представителство пред ИА ГИТ и нейните структури. С оглед на това и съдът намира, че дружеството-жалбоподател е надлежно представлявано в процедурата по съставяне на АУАН, като не е налице твърдяното процесуално нарушение. Във фактическите си рамки процесното НП съответства на съставения АУАН, като фактическите положения, приети за установени от АНО са установени в рамките и на настоящото производство. Обстоятелството, че данните за наказателните постановления, обуславящи квалифициращия признак на нарушението- системност, са посочени едва в наказателното постановление не съставлява процесуално нарушение. Това е така, доколкото се касае не за обстоятелства от самото нарушение, а за данни, релевантни към приложимата санкционна разпоредба, респективно размера на санкцията, поради което и отсъствието им от АУАН не ограничава правото на защита на санкционирания субект. Изрично в този смисъл е константната практика на касационната инстанция. В хода на производството срещу “•••” ЕООД е било повдигнато административно обвинение за нарушаване на изискването на чл.63, ал.2 от КТ, работниците да се допускат до работа едва след като им бъдат връчени документите по ал.1, които включват и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение, заверено от ТД на НАП. Административнонаказващия орган правилно е подвел фактите под посочената правна норма като законосъобразно е констатирал, че е налице нарушение от страна на „•••" ЕООД, и е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството по реда на чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда санкциониране за всяко нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, с изключение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Това произтича от обстоятелството, че за сключения на 28.08.2025г. Трудов договор № 154, чието изпълнение е започнало още преди 10.00 часа на посочената дата, вписване в регистъра на заетостта към НАП, е извършено едва в 11.32 часа, но работникът М. А. фактически е допуснат на работа още на съшия ден сутринта, като е заварен да полага труд от инспекторите на ДИТ, преди да му бъде връчено заверено копие от записа. Наред с това и доколкото към датата на деянието, по отношение на дружествотожалбоподател вече са били издадени и влезли в сила три други наказателни постановления за извършени нарушения по чл.63, ал.2 КТ- Наказателно постановление № 14- 2400051/09.08.2024г. влязло в сила на 12.09.2024г., с Наказателно постановление № 29- 2400038/13.05.2024г., влязло в сила на 29.06.2024г. и с Наказателно постановление № 29- 2400039/13.05.2024г., влязло в сила на 29.06.2024г., то и деянието предмет на производството се явява реализирано в условията на системност по смисъла на чл.416, ал.9 КТ. В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл.414, ал.7 от КТ съгласно която на работодател, който извърши системно нарушение на чл.63, ал.2 КТ, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лева, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „•••" ЕООД. Доколкото нарушението се явява извършено от страна на юридическо лице, изследването на субективната страна се явява безпредметно. Наложената имуществена санкция от 20 000 лева, е в размер равен минималния, поради което и не подлежи на обсъждане, съгласно изричната разпоредба на чл.27, ал. 5 ЗАНН. Следва да се изтъкне, че нарушението на чл.63, ал.2 КТ, касае основни правила, свързани с възникването на трудовото правоотношение и уведомяване на компетентните държавни органи за това, като правилото е своеобразна гаранция за правата на работника, доколкото не позволява същият да бъде допуснат на работа, преди това. Освен това в настоящия случай уведомлението е било подадено едва след извършената проверка, и именно в резултат на същата, което съдът по правило отчита като отегчаващото обстоятелство. В допълнение нарушенията по наказателните постановления, обосноваващи системност са извършени преди малко повече от година, в кратък период едно от друго, а наложените по тях санкции не са заплатени, а освен това при самата проверка са констатирани и редица други нарушения на трудовото законодателство, за които са дадени съответни предписания в протокола за проверка. Иначе казано при дружествотожалбоподател се констатира трайна тенденция за неглижиране на задълженията му като работодател. Не са налице основания за определяне на случая като маловажен. На първо място предвид особената важност на правилата на трудовото законодателство, Кодексът на труда, съдържа специална уредба на маловажните случай на административни нарушения - чл.415в КТ, в който смисъл е и изричното тълкуване, дадено в ТР № 3/2011г. на ВАС- „специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН“. На следващо място нарушението, предмет на производството, а именно това по чл.63, ал.2 КТ е изрично изключено от приложното поле на разпоредбата, уреждаща маловажни нарушения на трудовото законодателство, видно от текста на чл.415в, ал.2 КТ. Най-сетне съдът намира, че доколкото уведомлението е подадено едва след извършената проверка, то това действие е провокирано именно от намесата на контролните органи, което не определя случая като маловажен. В допълнение следва да се държи сметка, че от данните по делото се установява, че деянието не е изолирано, като всички наети на посочената дата работници са допуснати на работа, преди изпълнение на изискванията на чл.63, ал.2 КТ. Правилно и в съответствие с нормата на чл.18 ЗАНН за всяко от тези нарушения е наложена отделна имуществена санкция. Не се споделят доводите на жалбоподателя за непропорционалност на наложената имуществена санкция, почерпени от Хартата на основните права на ЕС и практиката на СЕС. Съгласно отразеното в решение по делото С-655/21 на СЕС, „при липса на вътрешни законодателни мерки на Съюза в областта на приложимите санкции, държавите членки са компетентни да определят вида и размера на тези санкции, при спазване по-специално на принципа на пропорционалност“, а последният е спазен когато „предвидените в национално законодателство санкционни мерки не …надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел“, при гарантирана възможност за съобразяване с обстоятелствата по случая. На първо място съдът намира, че определеният от националното законодателство размер на санкцията сам по себе си не е основание да се заключи, че е налице нарушаване принципа на пропорционалност, като се дължи преценка и на редица други обстоятелства. Следва да се изтъкне, че в настоящия случай налагането на имуществена санкция е единствената мярка взета във връзка с констатираното нарушение, т.е. не се констатира натрупване на санкционни последици(каквато именно хипотеза се обсъжда в цитираното от жалбоподателя решение С-655/21 на СЕС, както и в другите две имащи отношение към наслагването на имуществена санкция и принудителна административна мярка). На следващо място видно от текста на разпоредбата на чл.414, ал.7 КТ размерът на санкцията не е абсолютно определен, като са фиксирани единствено минимума и максимума на същата, предвид, на което съществува потенциална възможност за съобразяване на санкцията с тежестта на нарушението и отмерване на същата при отчитане на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Най-сетне не се констатира и конкретна разпоредба от правото на ЕС, относима към производството, с която да се свърже приложението на Хартата. Предвид на изложеното съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е издадено при точно установени факти, в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, материалния закон е приложен правилно, а санкцията е съответна на обществената опасност на извършеното, поради което същото следва да бъде потвърдено. Съгласно § 5 от ДР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, „Действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране.“ При това съобразно заложените в чл. 12 и чл.13 от ЗВЕРБ правила за превалутиране, размерът на имуществената санкция- 20 000 лева се равнява на 10 225, 84 евро, като същият следва да залегне в диспозитива на съдебния акт, доколкото считано от 01.01.2026г. еврото е официалната парична единица в Република България. Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство, въззиваемата страна- директора на ДИТ-София област е била представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 130 лева, равняващи се на 66.47 евро, доколкото по делото е проведено едно съдебно заседание, разпитан е само един свидетел, като не са представяни допълнителни писмени доказателства. Същото следва да бъде присъдено в полза на ИА ГИТ, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ