Решение № 290 от 9.7.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 784/2025 г.

Предявен е иск по чл.422 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът „БРАТЯ НЕДЕЛЕВИ“ ЕООД ЕИК 160084452 със седалище и адрес на управление гр. Стамболийски, област Пловдив, ул. „Дунав“ № 5, да бъде признато за установено по отношение на ответника ОБЩИНА РОДОПИ ЕИК 000472200 с адрес гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, че дължи плащане на сумата от 15 243,36 евро с равностойност на 29 813.42 лв. главница, представляваща цена на продадени хранителни стоки за детски градини на територията на ответна община в периода от 19.09.2025г. до 10.10.2025г., за което са издадени фактури с № от 1000026681 до № 1000026808 включително, всички от 14.10.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от 03.11.2025г. до изплащане на сумата, за което ищецът е снабден със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. № 451 от 04.11.2025г. по ч.гр.д. № 633/2025г. на РС – Генерал Тошево.

Претендира разноските в настоящото и в заповедното производство.

Въвежда твърдения, че дейността му е продажба на хранителни стоки и други продукти в негови магазини. През септември и октомври детски градини на бюджетна издръжка при ответната община са закупили хранителни стоки от магазините му. Закупуването е от представители на детските градини и е с уговорката, че ще се плати от финансовия отдел на общината. За покупките са издадени фактури, изпратени на ответника, които са осчетоводени, но не са платени, въпреки множеството проведени разговори както с кмета, така и с представители на финансовия отдел. Тъй като ищецът, въпреки добронамереността си към заведенията на ответника, се нуждае от паричните средства в голям размер, и поради липса на доброволно уреждане на плащането, се е обърнал към съда. Конкретизира, че издадените на ответника фактури са 127 на брой, с дата 14.10.2025г., с номера от 1000026681 до № 1000026808, и в тях са индивидуализирани вид, количество, единична и обща стойност на закупените продукти, дата на доставката, дължима сума.

Уточнява, че заявките за стоките са направени на електронната поща на ищеца от съответния „Завеждащ административна служба“ – домакин, от всяка детска градина или детска кухня. За отделните детски градини и детски кухни лицата, извършели заявките, са както следва:

1. Обединено детско заведение Ралица, с. Б. - И.И.;

2. Детска кухня към Обединено Детско Заведение Ралица, с. Б. М.Ч.;

3. Обединено детско заведение Синчец, с. Б. -С.М. и Е.И.;

4. Обединено детско заведение Надежда, с. Б. Л.Л.;

5. Детска Кухня с. Б. Г.П.;

6. Обединено детско заведение Първи юни, с. Б. Т.Б.;

7. Целодневна детска градина Първи юни, с.З. Ю.Ч.;

8. Обединено детско заведение МИР, с. К. - И.Т. и Й.Х.;

9. Обединено Детско Заведение Снежанка, с. К. М.Д.;

10. Детска кухня към детско заведение Снежанка, с. К. М.Д.; 11. Обединено Детско Заведение Веселушка, с. М. Р.Р.;

12. Целодневна детска градина Еделвайс, с.Х.;

13. Обединено детско заведение Пролет, с. П. М. С.;

Детска Кухня Обединено детско заведение Пролет с. П. -В.Ф.;

12. Дестско градина Родина с.У. -Й.Д.;

13. Обединено Детско Заведение Пролет, Ц. В.Д.;

14. Детска Кухня към Обединено Детско Заведение Пролет, Ц. М.П.; 15. Целодневна детска градина Пролет, Я.- С.А.;

16. ДСП Б. Н.А..

Заявките са изпълнявани на датата, на която е поискано от поръчващия, и за стоката са издавани стокови разписки. Стоките са получавани от домакина на детското заведение срещу подпис в стоковата разписка. Стоките са доставяни от Л.Ч..

Издаването на всички фактури на 14.10.2025г. е в резултат на уговорка с ответна община при нейно уверение, че ще плати в кая на месеца. Издадените фактури са предадени на М.К..

Ангажира доказателства, представя справка по чл. 80 от ГПК.

Ответникът първоначално не взима становище, в първо открито съдебно заседание признава, че приложените към исковата молба фактури са получени в счетоводството на общината и са осчетоводени по вид и размер на задълженията по фактурите, но не признава въведените договорни правоотношения и не взима становище по получаване на стоките по стоковите разписки към фактурите.

Не ангажира доказателства.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:

От електронното досие в ЕИСС на ч.гр.д. № 633/2025 на РС – Генерал Тошево се констатира, че ищецът е подал на 04.11.2025г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за плащане на сумите от 29 813.42 лв. главница, представляваща цена на доставени хранителни стоки за детски градини на територията на ответната община, за които са издавани фактури в периода от 19.09.2025г. до 10.10.2025г. с настъпил падеж, но неразплатени, както и законна лихва върху главницата от 03.11.2025г.

На 04.11.2025г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. № 451, с която искането е уважено, и тя е връчена на длъжника на 19.11.2025г.

На 08.12.2025г., т.е. в законовия едномесечен срок от 19.11.2025г., е подадено възражение по чл.414 от ГПК от ответника. Ищецът е уведомен за постъпилото възражение със съобщение, връчено на 16.12.2025г., и му е даден срок за предявяване на иск, който чрез сезиране на настоящия съд на 29.12.2025г. е спазен.

Тези данни обосновават допустимост на исковете, за което съдът следи служебно, поради наличие на правен интерес – ищецът е снабден с изпълнително основание в заповедно производство, но поради повдигнат от длъжника спор се нуждае от силата на пресъдено нещо на съдебното решение.

Ищецът представя описаните в исковата молба фактури, които представляват разпечатка от електронен програмен продукт и не съдържат подпис на издател и получател. Към фактурите депозира Стокови разписки с номер, дата, опис на артикула по вид, количество, брой, единична и обща цена, които носят подпис на получател на стоките. Във всяка стокова разписка е посочена детската градина и нейния адрес, където стоките са предадени.

От изслушаната ССчЕ на в.л. И. С., изготвена въз основа на материалите по делото и след оглед на счетоводните записи на двете страни, неоспорена, дадена обективно, задълбочено и компетентно, която съдът кредитира, се доказва, че представените стокови разписки и издадените въз основа на тях фактури са осчетоводени както при ищеца, така и при ответника. При ищеца всички фактури са осчетоводени като приход от продажба на стоки на 14.10.2025г., а стоките, техен предмет, са заведени счетоводно по стойност. Ищецът разполага със складов софтуер, в който стоките са заведени количествено и аналитично по артикули, с което се позволява проследимост и движението им. Общият размер на осчетоводените фактури е 29 813.42 лв. и те не са платени.

Фактурите са осчетоводени при ответника също на 14.10.2025г. по детските градини на обща стойност 29 785.32 лв. и са изцяло неплатени. Взетите стопански операции са Дебит сметка 3020 – 2 – МОЛ Материали/4010 – 1 – ПАРТИДА Доставчици. Сметка 302 е заведена само стойностно и е организираната на аналитично ниво по видове детски градини и кухни със съответния шифър. Сметка 401 Доставчици е организирана по доставчици и по видове партида на продуктите. При ответника към фактурите са представени и стоковите разписки. Детските градини и кухни работят със софтуер „Храноден“, който не е свързан със счетоводния софтуер на общината. Заявките за необходимите продукти се правят от градините/кухните, където се заприхождават количествено всеки един доставен продукт.

Вещото лице е констатирало разликата в счетоводните записи при двете страни за дължимата сума от 28.10 лв., която произхожда от ф. № •••••••••• от 14.10.2025г. на стойност 28.10 лв. Фактурата е осчетоводена при ищеца, но не и при ответника, като в счетоводството е без подписан оригинал на втори екземпляр. Към нея е стокова разписка № 102012964 от 25.09.2025г., която е с положен подпис на получател. Съдът, като отчита, че по делото всички представени фактури са без подпис, както и че стоковата разписка е подписана, което означава, че стоката е получена, приема, че ищецът е доставил на ответника и стоките по ф. № •••••••••• от 14.10.2025г. на стойност 28.10 лв., независимо от пропуска да се осчетоводи от ответника.

Изслушани са показания на свидетелката М.Я.Н., ••• на управителя на ищеца, която работи за ищцовото дружество, които съдът кредитира като логични и последователни, тъй като кореспондират с изнесените по делото данни от счетоводната експертиза и писмените материали. От тях се установява, че ищецът е имал сключен договор за продажба на стоки с ответната община за зареждане на детските градини и кухни на територията му, чийто срок изтекъл през юли. След това били помолени от кмета на ответната община да продължат с доставките докато се изготвят документи за новия конкурс, в който да участват. Имало обещание от ответната община, че дължимите по тези доставки суми ще се изплатят. Поради това ищецът продължил да приема заявките на детските градини, отправяни на електронната поща, приготвял продуктите и един път в седмицата с негов бус карал стоката до всяка градина и социален патронаж. Заявките идвали от директорите на детските градини или от домакините. Доставял всичко, което е заявено. За доставките и плащанията са водени разговори с г-жа К. и с г-н М.. Ищецът многократно се обаждал по телефона да пита какво става с конкурса, защото са без договор, но от ответната община ги молили да продължават да доставят стоката и продължавали да обещават, че ще платят. Но при последната среща им казали, че трябва да заведат дело.

Въз основа на показанията на свидетеля за преддоговорните отношения между страните, както и въз основа на представените фактури, стоковите разписки към тях и осчетоводяването им и от двете страни, съдът приема за доказано въведеното твърдение, че между страните е постигната уговорка, след изтичане срока на предходно действащ между страните договор, ищецът да продължи да доставя хранителни стоки на ответника, както и че тези доставки ще бъдат заплатени. Постигнатото съгласие и оттук знанието се потвърждава от факта, че заведенията на ответника продължи да отправят заявки за доставка на стоки; че са положени подписи за получаване на стоките в стоковите разписки от служителите на детските гради и кухни; че за стоките са издадени освен стокови разписки за предаването им, и фактури, които съдържат дължима цена за тях, като фактурите и стоковите разписки са получени от ответника, осчетоводени са и не е възразено.

При тези данни исковете са доказани по основание и размер.

Ищецът е търговец по правно – организационна форма и осъществяваната от него дейност по продажба на хранителни стоки се извършва по занятие, поради което за него продажбите са търговски по смисъла на чл.318 от ТЗ. Договорът за търговска продажба е неформален и консенсуален. За сключването му е достатъчно страните да са постигнали съгласие за съществените елементи на сделката /чл.183 от ЗЗД/. С факта на отправяне на всяка една заявка, приемането и изпълняването й, се доказва постигане на съгласие за съществените елементи на сделката по всяка доставка – вид и количество хранителни продукти. Ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства – чл. 326 ал.2 от ТЗ. В случая дължимата цена е тази, посочена във фактурата, която следва да се приеме да е обичайната цена, на която ищецът продава стоките си, и срещу която не е направено възражение. По искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи – чл.321 от ТЗ. По делото се установи, че всяка доставка е съпроводена с подписване на стокова разписка за предаване на стоката. Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго – чл.327 ал.1 от ТЗ. По делото се установява, че плащане се иска срещу издадените на 14.10.2025г. фактури, а не при получаване на стоката.

Между страните е съществувало предходно договорно правоотношение по продажба на хранителни стоки, след което са се съгласили да се продължи с доставките при утвърдения режим – отправяне на седмични заявки от детските заведения на територията на общината и изпълнението им от ищеца с доставка на място срещу издаден и подписан за това документ – стокова разписка. Възмездният характер на сделката се доказва от факта на издаване на фактура за дължимата цена по всяка доставка. Фактурите и стоковите разписки са получени от ответника, поради което той е узнал за възникналото парично задължения и неговия падеж на 14.10.2025г. и не се е противопоставил по никакъв начин преди сезиране на съда. Липсата на проведена процедура по ЗОП за осъществените продажби през септември и октомври 2025г. не води до тяхната нищожност, по аргумент от чл.119 във вр. с чл.224 ал.1 и чл.225 от ЗОП, защото те запазват и проявяват действие и обвързват страните, доколкото липсват данни да е предявил иск за унищожаването им по реда на чл.225 ал.3 от ЗОП. Съдът отчита специалното правило на чл.119 ал.1 т.1, предложение първо, от ЗОП, според което порокът за сключване на сделки без провеждане на процедура за обществена поръчка, когато следва да се проведе, е унищожаемост на тези сделки и то само по иск на трети заинтересовани лица по смисъла на пар.2 от ДР на ЗОП, а не по иск на страните по сделката, с какъвто те не разполагат. Нормата на чл.119 ал.1 т.1 от ЗОП следва да се тълкува като специална, изключваща приложението на общото правило на чл.26 ал.1 от ЗЗД за нищожност на сделки тогава, когато противоречат на императивна правна норма, в случая когато се сключва договор без да се проведе обществена поръчка по ЗОП, за който е следвало да се проведе обществена поръчка. Според действащия ЗОП и посочения от него вид на недействителността на сделката в този случай следва да се приеме, че такива сделки проявяват правните си последици и обвързват страните по тях, а порокът им не може да се въвежда нито от страните по сделката, нито служебно от съда, доколкото не се касае за нищожност, а за унищожаемост и то само по иск на заинтересовано, трето за сделката лице.

Ответникът не въвежда друго правно основание, извън договор за продажба, по силата на което да е получил стоките, респективно такова не се установява по делото.

Не може да бъде споделен доводът му за получаването на стоките без правно основание, тъй като доставките не са извършени произволни, по инициатива на ищеца, а са осъществявани след отправени изрични заявки от всяко детско заведение на ответника и издаденият за тях документ - фактури, съдържащи цена на доставеното, сочи на възмездния характер на престацията.

С оглед изложеното следва исковете като доказани по основание и размер да се уважат изцяло като в тежест на ответника се възложат разходите за настоящото и за заповедното производство както следва: платена ДТ в заповедното производство от 705лв.; присъдено възнаграждение за един адвокат от 1750лв. в заповедното производство; платена ДТ в исковото производство от 596 лв.; платени депозити за вещо лице от 350 евро и 82.24 евро, всичко общо 1994.33 евро. По делото няма представен договор за правна защита за исковото производство и платено по него възнаграждение от 1 600 евро, поради което не се присъжда.

Мотивиран от изложеното, съдът