Решение № 1750 от 16.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 253/2023 г.

Производството е по реда чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на С. О. М. с постоянен адрес: Б., [улица], ет. 1, подадена чрез адвокат С. А., срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № DT000762/12.11.2022 г., издаден от И. Т. У. – мл. инспектор „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Благоевград, потвърден с Решение № Р-DT 000762/24.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Благоевград, с който за недвижим имот, находящ се в Благоевград, [улица]малък семеен хотел и пристройка към него, за периода от 2018 г. до 2022 г., са определени задължения в общ размер на 4 456.43 лева, от които: 1 098.63 лева – за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, заедно с лихвите за просрочие към него в общ размер на 216.64 лева и 3 148.60 лева – за такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ и лихвите за просрочие към нея в общ размер на 704.32 лева. В жалбата се твърди, че оспореният АУЗД е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи се, че липсва посоченото в акта основание за издаването му, тъй като оспорващата не е подавала Декларация с вх. № ДК14004868/16.09.2022 г. за облагане с данък върху недвижими имоти. Излагат се и доводи, че жалбоподателката не дължи заплащане на процесните суми, тъй като не ползва имота. Иска се да бъде отменен изцяло оспорения АУЗД или при условията на евентуалност да бъдат уважени възраженията на С. М. за изтекла давност по отношение на следните задължения: за 2018 г. – за ДНИ 116.00 лева и лихви 49.22 лева /общо 165.22 лева/; за ТБО – 562.73 лева и лихви 263.66 лева /общо 826.39 лева/; за 2019 г. - 78.97 лева – лихви за ДНИ и 640.08 лева – главница за ТБО /общо 719.05/ лева; за 2020 г. – 53.93 лева – лихви за ДНИ и 141.95 лева – лихви за ТБО /общо 195.88 лева/. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски. Оспорващата, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт в депозирани по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1010/07.03.2022 г., издадено от Община Благоевград /на л. 21 от делото/, оспорващата С. М. е законен наследник /дъщеря/ на О. Т. И., бивш жител на Благоевград, починал на 16.11.2020 г. Като доказателство по делото е прието Решение № 91195/10.02.2021 г., постановено по ч.гр.дело № 328/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград, влязло в законна сила на 10.02.2021 г. /на л. 30 – л. 35 от делото/, видно от което е допуснато приемане по опис от страна на жалбоподателката, на наследството, оставено от наследодателя й О. И., включващо идеални части от недвижими имоти, между които и: 1/8 /една осма/ идеална част от Малък семеен хотел с идентификатор 04279.604.402.3 по КК на Благоевград, състоящ се от: гаражи, два етажа и Т /45/, със застроена площ от 139.40 кв.м., с ресторант на партерен етаж, още два етажа и тавански етаж, построен в поземлен имот с идентификатор 04279.604.402, с административен адрес: Благоевград, [улица] 1/8 /една осма/ идеална част от Пристройка към съществуваща сграда – Малък семеен хотел, представляваща нискоетажно допълващо застрояване на един етаж за търговия и услуги със застроена площ от 22.55 кв.м., с административен адрес: Б., [улица]. С Писмо от ответника изх. № 43-00-3051-002/23.06.2023 г. /на л. 129 от делото/, са представени 12 броя декларации по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ за облагане с туристически данък, подадени от „М.“ ЕООД /дружеството, стопанисващо процесния малък семеен хотел/ в периода 2012 г. – 2023 г. /на л. 137 – л. 183 от делото/. В писмото е посочено, че приложената към същото Декларация № ДК14004868/16.09.2022 г. е обработена служебно, на базата на получена по служебен път информация съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 във вр. с чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ и това е причината същата да представлява копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти /на л. 130 – л. 136 от делото/. С процесния Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № DT000762/12.11.2022 г., издаден от И. Т. У. – мл. инспектор „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Благоевград /на л. 24 – л. 26 от делото/, потвърден с Решение № Р-DT 000762/24.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Благоевград, за недвижим имот, находящ се в Б., [улица]малък семеен хотел и пристройка към него, за периода от 2018 г. до 2022 г., са определени задължения в общ размер на 5 168.19 лева, от които: 1 098.63 лева – за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, заедно с лихвите за просрочие към него в общ размер на 216.64 лева и 3 148.60 лева – за такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ и лихвите за просрочие към нея в общ размер на 704.32 лева. Като мотиви за издаване на АУЗД е посочено, че същият се издава на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 9б от ЗМДТ съгласно подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В допълнение са изложени съображения за начина, по който са определени размерите на дължимите ДНИ и ТБО за съответните години, в това число и приложимата нормативна регламентация. При проверката се е констатирало, че така определените задължения за цитираните периоди, не са внесени в срок от съсобственик на имотите – оспорващата М. и по тази причина АУЗД е бил издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Процесният АУЗД е обжалван от жалбоподателката по административен ред – пред Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Благоевград, който се е произнесъл с Решение № Р-DT 000762/24.01.2023 г. /на л. 8 – л. 9 от делото/, с което е потвърдил оспорения акт. В решението е посочено, че данъчно задълженото лице – С. М., е подало данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ в законоустановения шестмесечен срок – № ДК14002210/14.05.2021 г. /на л. 73 – л. 81 от делото/, с която е декларирало процесния недвижим имот – сграда, находяща се в Благоевград, [улица], заведен под партиден номер 7904140011001, представляващ: 1/8 идеална част от Малък семеен хотел с идентификатор 04279.604.402.3 и 1/8 идеална част от Пристройка към съществуваща сграда - Малък семеен хотел с идентификатор 04279.604.402.3. Изложено е още, че цитираната в процесния АУЗД декларация – № ДК14004868/16.09.2022 г., е последната подадена от съсобственик на недвижимите имоти и поради това именно тази декларация фигурира в акта. В мотивите са обсъдени възраженията на жалбоподателката, като същите са приети за неоснователни. Прието е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изтъкнато е, че оспореният АУЗД е обоснован в необходимата и достатъчна степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочено е, че от съдържанието на акта е несъмнено, че същият е издаден служебно, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, поради неплащане в срок на задълженията, размерът на които е установен въз основа на подадена от самото задължено лице декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Описана е хронологията по установяване на дължими и незаплатени от М., в качеството й на собственик на идеални части от недвижим имот, находящ се на територията на Община Благоевград, задължения за ДНИ и ТБО. Обсъдено е направеното възражение за изтекла погасителна давност и аргументирано е прието за неоснователно. По изложените съображения, органът е счел, че процесният АУЗД е правилен и законосъобразен. Решението на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ е връчено на оспорващата на 10.02.2023 г. /известие за доставяне на л. 23 от делото/ и е обжалвано от М. на 24.02.2023 г. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, достига до следните правни изводи: Оспорването, като извършено в законовоустановения срок по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6 ал. 1, б. „а” от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава в плащането на посочените общински вземания за ДНИ и ТБО. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти /местен данък по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ/ и за такса за битови отпадъци, приложимият ред е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 3 вр. с ал. 4 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Акт за установяване на задължение по декларация № DT000762/12.11.2022 г., е издаден от И. Т. У. – мл. инспектор „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Благоевград, определена да осъществява функции /права и задължения/ на орган по приходите съгласно изискванията на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ със Заповед № 494/22.02.2022 г. на Кмета на Община Благоевград /на л. 93 – л. 94 от делото/. Следователно, обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Потвърждаващото АУЗД Решение № Р-DT000762/24.01.2023 г. е издадено от Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Благоевград, с функции и правомощия на Т. Д. на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. В тази връзка е приложена и Заповед № 63-ЧР-Д/12.02.2020 г. на Кмета на Община Благоевград /на л. 92 от делото/ за назначаването на И. Т. Н. за Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Благоевград. Т.е. и потвърдителното решение е издадено от компетентния орган – ръководителят на звеното за местни приходи. Процесният АУЗД е издаден в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, конкретност и яснота на разпоредените правни последици. Посочено е, че актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, като от съдържанието му е несъмнено, че същият е постановен служебно, поради неплащане в срок на задълженията от оспорващата, чийто размер е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Обосновано е съществуването на законово регламентирани задължения за заплащане на ДНИ и ТБО към бюджета на Община Благоевград за процесния период от С. М., като собственик на идеални части от деклариран и подлежащ на облагане с ДНИ недвижим имот, представляващ: 1/8 идеална част от Малък семеен хотел с идентификатор 04279.604.402.3 и 1/8 идеална част от Пристройка към съществуваща сграда - Малък семеен хотел с идентификатор 04279.604.402.3, с административен адрес: Благоевград, [улица]. Що се отнася до един от основните доводи по оспорването – че жалбоподателката М. не е подавала цитираната в АУЗД декларация - № ДК 14004868/16.09.2022 г., поради което актът е незаконосъобразен, съдът намира този довод за неоснователен. Както бе цитирано и по-горе, данъчно задълженото лице – С. М., е подало данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ в законоустановения шестмесечен срок – № ДК14002210/14.05.2021 г., с която е декларирало процесния недвижим имот – сграда, находяща се в Благоевград, [улица], заведен под партиден номер 7904140011001, представляващ: 1/8 идеална част от Малък семеен хотел с идентификатор 04279.604.402.3 и 1/8 идеална част от Пристройка към съществуваща сграда - Малък семеен хотел с идентификатор 04279.604.402.3. От друга страна, цитираната в процесния АУЗД декларация – № ДК14004868/16.09.2022 г., е последната, касаеща друг съсобственик на недвижимите имоти и поради това именно тази декларация фигурира в акта. Съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗМДТ, подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. Що се отнася до довода на оспорващата, че самата тя е подала декларация на 14.05.2021 г. и по тази причина не следва да отговаря за задълженията за ДНИ и ТБО за 2018 г., 2019 г. и за 2020 г. до посочената дата, следва да се има предвид, че съгласно чл. 30 от ЗМДТ, наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго. Т.е. задълженията на М. относно процесния имот, включват и съответните задължения на наследодателя й относно този имот /които тя е наследила/ и по тази причина оспорващата следва да отговаря и за задълженията за ДНИ и ТБО за 2018 г., 2019 г. и за 2020 г. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, включително при извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства. В тази насока, в жалбата са изложени само общи твърдения за нарушени норми от АПК, ДОПК и ЗМДТ. Както бе отбелязано по-горе, съгласно чл.107, ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице или служебно в определените хипотези, вкл. когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на задълженията за процесния период до момента на издаване на АУЗД, поради което е налице предвиденото в закона основание за служебно издаване на АУЗД. С атакуваният АУЗД са установени задължения за ДНИ и ТБО за процесния период и тъй като не са били заплатени в законовите срокове през посочените години, същите се явяват дължими с изчислените към 12.11.2022 г лихви за просрочие. След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваният АУЗД е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 10 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето-собственик на облагаем с данък недвижими имот. В този смисъл, доводите на оспорващата, че не дължи ДНИ и ТБО, тъй като не ползва процесния имот, са изцяло неоснователни. А що се отнася до твърденията й, че останалите съсобственици не са й предоставили достъп до имота, тези въпроси са изцяло ирелевантни в настоящото производство и би следвало да бъдат разрешавани по друг ред. Фактическият състав, пораждащ задължението за данък върху недвижимите имоти /чл. 10 и чл. 11 от ЗМДТ/ и този, пораждащ задължението за такса битови отпадъци /чл. 64 от ЗМДТ/, включва наличието на недвижим имот на територията на съответната община. По делото не е спорно, че М. е станала собственик на 1/8 идеална част от процесния имот по силата на наследствено правоприемство, т.е. тя има качеството на задължено по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ лице и е субект на задълженията по чл. 10 и по чл. 62 от ЗМДТ за заплащане на ДНИ и ТБО за притежаваните от нея идеални части от имота. Всъщност жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че не е заплатила ДНИ и ТБО за имота за процесния период в установените срокове, но оспорва наличието на материално-правно основание за заплащане на ДНИ и ТБО за процесния имот за посочения в обжалвания АУЗД период, като от друга страна не оспорва нито вида, нито размера на начислените й задължения за ТБО и ДНИ, нито размера на лихвите за тях. Навежда доводи и за погасяване по давност на установените с акта задължения за ТБО и ДНИ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Това възражение съдът намира за неоснователно. Аргументи: Според разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и ТБО са публични общински вземания. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В закон не е предвиден по-кратък срок за погасяване на публичните вземания за ДНИ и ТБО. Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение, като съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, те също са публични задължения, поради което и към тях е приложим погасителният 5-годишен давностен срок /неоснователни са доводите на оспорващата, че по отношение на лихвите давностният срок е тригодишен/. Както данъчното задължение за данък върху недвижимите имоти, така и това за такса битови отпадъци, са периодични и заплащането им е дължимо за годината, за която се отнасят. Съгласно чл. 28 от ЗМДТ, данъкът се заплаща всяка година на две равни вноски, както следва: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, или еднократно. Таксата за битови отпадъци подлежи на плащане по същия начин и в същите срокове /чл. 19, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Благоевград/. При тази нормативна уредба, давностният срок за задължението на жалбоподателката за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2018 г. започва да тече от 01.01.2019 г. и задължението би се погасило с изтичането на 2023 г. и така за следващите години, освен ако не са налице основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане. В случая такъв акт е именно оспореният АУЗД от 12.11.2022 г., от който момент давностният срок се явява прекъснат. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, всички публични вземания се погасяват с изтичане на 10-годишен давностен срок, независимо от спирането или прекъсването на давността, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай. Предвид горното, като не е уважил възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията на М. за периода 2018 г. – 2020 г., административният орган правилно е приложил материалния закон. С оглед изложеното дотук, съдът приема, че оспореният АУЗД е законосъобразен – издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с материално-правните разпоредби, на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. При този изход от спора и с оглед правилата на чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Община Благоевград разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева. Воден от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, Административен съд - Благоевград