Решение № 378 от 20.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 82/2026 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция И. К. Д. чрез пълномощника му адв.Х. Р. против решение № 1458/20.10.2025 г. по т.д № 947/2021 г. на СГС, ТО, VI-22 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от него срещу „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД искове по чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решение от 31.05.2021г. на ОСС в „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД, с което ищеца И. Д. е изключен като съдружник на основание чл.126, ал.3, т.3 и т.4 от ТЗ. Решението, имащо характер на определение, е обжалвано и в частта, с която е прекратено производството по иска с правно основание чл.74,ал.1 ТЗ за отмяна на решение от 31.05.2021г. на ОСС в „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД за извършване на допълнителна парична вноска в размер на 700 000 лева, която да бъде внесена от съдружниците пропорционално на притежаваните от тях дялове в капитала на дружеството, като недопустимо, както и в частта за разноските. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че по делото не било доказано основанието за изключване на ищеца по чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ, а именно извършване на действия против интересите на Дружеството. Не било установено нито едно действие на ищеца в разрез с интересите на ответното Дружество, в това число не се доказало увреждащо участие на ищеца в дружества, чиято дейност била конкурентна на тази на Дружеството. Съдът е основал решението си изключително и само на показанията на свидетеля В. У. (стр.10 и 11). Кредитирал е изцяло тези свидетелски показания, като при съществено нарушение на процесуалните правила е игнорирал качеството на свидетеля на заинтересован служител на ответното Дружество, както и не съобразил останалите събрани по делото доказателства, които категорично опровергават показанията на свидетеля У.. Въпреки установената по делото заинтересованост на свидетеля от изхода на спора съдът в съществено нарушение на процесуалния закон не е съобразил това при постановяване на решението. Позовава се на разпоредбата на чл.142 ТЗ, според която забраната за извършване на сделки и за участие в конкурентни дружества е приложима единствено и само за управителя в ООД, но не и за съдружниците в ООД, какъвто се явява ищецът. Позовава се на практика на ВКС, съобразно която за да бъде установено нарушение на забраната за конкурентна дейност по чл. 142 ТЗ, то формално вписаният предмет на дейност на съответните дружества е ирелевантен, а е от значение фактически осъществяваната дейност. Въпреки, че ответното дружество носи тежестта за доказване на тези обстоятелства, същото не е представило доказателства за фактически извършена от И. К. Д. конкурента дейност на дейността на ответното дружество. Доказателствата по делото сочели, че основен клиент на ответното дружество е „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД съгласно сключен с последното договор за доставка на природен газ. Основните количества, доставяни от ответника по този договор, са с произход Руската федерация и съответно са предназначени за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, в което всъщност се заключавала и основната дейност на ответника - доставка на руски газ за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Същевременно дружеството на ищеца „Новем“ ЕООД изобщо нямало дейност, а дружеството на ищеца „Енергико“ ЕООД изобщо НЕ извършвало покупка и последваща продажба на руски газ на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, което обстоятелство никога не е оспорено от ответника, т.е. следвало да бъде прието за безспорно от съда. Затова между ответника и „Енергико“ ЕООД не е налице конкурентна дейност, противно на приетото от съда, още по-малко такава, която да служи за основание за изключване на ищеца като съдружник. По делото било установено и не е оспорено от ответника, че дружеството на ищеца „Енергико“ ЕООД и ответното дружество имат коренно различни източници на доставка на природен газ и съответно коренно различни клиенти, което изключвало наличието на конкуренция между тях и/или застрашаване на интересите на ответника. На всички съдружници в ответното дружество, както и на самото ответно Дружество било ясно още към датата на учредяването му, че ищецът има вече съществуваща отдавна, предходна дейност, и то успешна в областта на сделките с природен газ. Затова било нелогично и недопустимо повече от 1 година по-късно тази дейност да се окаже нарушаваща интересите на дружеството-ответник. Твърди, че ако има някакво нарушаване на правилата, касаещи фирмени наименования, марки или конкуренция, то това нарушение би било извършено не от по-рано учреденото дружество на ищеца „Енергико“ ЕООД, а от покъсно учреденото юридическо лице - а именно ответното дружество. Правен, житейски и икономически абсурд било едно дружество, което е регистрирано и започнало дейност дълги години след друг по- ранен пазарен участник, да има претенции за нелоялна конкуренция спрямо по-ранния пазарен участник. Неправилен бил изводът на съда, че поканата на ищеца от 21.04.2021 г. до дружеството да бъде преустановено ползването на наименованието „Енергико“, включително като част от енергиен идентификационен код, било „по естеството си действие, което сериозно затруднява извършването на основната търговска дейност на ответника“ и оттук основание за изключване по чл.126, ал.3, т.3 ТЗ. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е приел изпратените от трето неучастващо по делото лице „Булгатрансгаз“ ЕАД документи, а ги е върнал обратно. С тези документи ищецът щял да установи, че ответното дружество не е претърпяло никакви затруднения на дейността си през газовата година 2022/2023г. вследствие на действията на ищеца И. Д. по изискване на смяна на наименованието и енергийния идентификационен код на Дружеството. Тези факти всъщност се установявали и от приетите по делото ГФО на ответното Дружество за 2021 г. и 2022 г. (обявени в ТРРЮЛНЦ с декларация за истинност от страна на управителя), според които финансовият резултат на ответното дружество сочи на огромни печалби за 2021г. и още повече за 2022г., плюс съответно разпределяне на печалбата под формата на дивиденти. В крайна сметка, както е видно от събраните по делото доказателства, настоящият управител на ответника доброволно е променил EIC кода и фирменото наименование на дружеството, като това не е довело до никакви негативни последици за дейността на дружеството. Освен това, ответникът не е доказал, че след изпращането на поканата на ищеца от 21.04.2021г. са настъпили затруднения в доставките и/или продажбите на природен газ от страна на ответното дружество. Като е приел тези затруднения за доказани, без да сочи мотиви и без да посочва с какви доказателства е сторено това, съдът постановил Решението си в съществено нарушение на процесуалните права и при пълна необоснованост. По делото не било доказано никакво действие на ищеца против интересите на Дружеството, съотв. не е установено затрудняване на дейността на Дружеството вследствие на поканата на ищеца от 21.04.2021г, нито наличието на увреждаща конкурентна дейност от страна на ищеца. Недоказването на такива обстоятелства, което е в тежест на ответника, води до липса на основанието за изключване по чл.126, ал.3, т.3 ТЗ и съответно до основателност на иска за отмяна на решението на ОС от 31.05.2021 г. за изключване на ищеца от Дружеството. Противно на приетото от съда, по делото не било доказано също и основанието за изключване на ищеца по чл.126, ал.3, т.4 от ТЗ - поради невнасяне на допълнителна парична вноска от ищеца по чл.134 ТЗ (по решение на ОС на Дружеството от 29.01.2021 г.). Това решение било взето при пълна и изначална липса на законовите предпоставки за това по чл.134, ал.1 от ТЗ. Към датата на вземане на решението са липсвали както осчетоводена от дружеството загуба, така и съществуващи и изискуеми задължения, които да водят до временна необходимост от парични средства в дружеството. Ето защо и поради липса на предпоставките за допълнителна парична вноска по чл.134, ал.1 ТЗ ищецът не можело да бъде изключен за неизвършването на такава вноска, която противоречи на законовите изисквания на ТЗ. Освен това било установено, че останалите съдружници също не са внесли допълнителни парични вноски, но само ищецът търпи негативни последици от това под формата на изключването му. В случая се касаело за взимане на решение на ОС на ответното дружество при липса на предпоставките по чл.134, ал.1 ТЗ и съответно при злоупотреба с права с единствената цел не да бъде подсигурено финансово ответното дружество (което е легитимната цел на чл.134, ал.1 от ТЗ), а с превратната цел да бъде принуден ищецът да изпадне във формално, изкуствено създадено неизпълнение на решение на ОС на дружеството и съответно да бъде изключен впоследствие на това основание. Ищецът твърди, че липсата на законовите предпоставки за взимане на решение на ОС на ответника от 29.01.2021г. за извършване на допълнителни парични вноски води до незаконосъобразност на това решение, а оттук и незаконосъобразност на решението за изключването му като съдружник. Твърди, че след като ищецът е оспорил пред съда незаконосъобразното решение за допълнителни парични вноски на ОС на Дружеството от 29.01.2021 г. във висящо производство, няма как да бъде изключен за неизпълнението на такова оспорено, невлязло в сила и опорочено решение.Това изключва и вината на ищеца, която е абсолютно необходима предпоставка за изключването му. Няма как ОС на Дружеството да приеме този въпрос за безспорен, докато по него има висящ съдебен иск по чл.74 ТЗ, и съответно да изключи ищеца за неизпълнението на такова оспорено решение на ОС на Дружеството. Ищецът излага подробни доводи и за това, че иска за отмяна на решението на ОСС в дружеството от 31.05.2021г. по т. 4 от Дневния ред , за приемане на допълнителни парични вноски, е допустим за разглеждане, и съдът е следвало да го разгледа по същество. Твърди, че към 31.05.2021 г. ищецът И. К. Д. е имал качеството на съдружник в Дружеството. Позовава се на т.2 от ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, съгласно която изключеният съдружник в ООД има право да оспорва „решения по дневния ред на същото заседание на общото събрание, които се намират във връзка с прекратеното му членство и/или представляват негови последици“. Това включва и решенията за допълнителни парични вноски, които са във връзка с членството правоотношение на ищеца, тъй като по силата на чл.134, ал.1 ТЗ тези вноски се дължат от всички съдружници в дружеството със съответните последици от невнасянето им (вкл. риск от изключване по чл.126 ТЗ). Ако се отрече правото на изключения съдружник да оспори решението за допълнителни парични вноски, то би се стигнало до крайно незаконосъобразен и недопустим резултат. При уважаване на иска на изключения съдружник по чл. 74 ТЗ срещу решението за изключването му с окончателен съдебен акт, то този изключен съдружник би имал качеството на съдружник в дружеството, който, наред с всички останали, дължи внасяне на приетите допълнителни парични вноски. Ако не може да оспори решението за тези допълнителни парични вноски още с иска срещу изключването си, този изключен и възстановен съдружник ще загуби възможността да оспори това решение на по-късен етап и ще бъде обвързан от това решение за допълнителни вноски без възможност за защита. Твърди, че искът по чл.74 ТЗ за отмяна на процесното решение по т. 4 от дневния ред на ОС на Дружеството от 31.05.2021 г. е изцяло основателен и доказан и е следвало да бъде уважен от СГС, в каквато насока са изложени подробни доводи. Моли за отмяна на решението като незаконосъобразно и уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „СЪСТЕЙНАБЪЛ ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ“ ООД чрез пълномощника му адв.И. М., в който подробно се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд. Отговорът е подробно мотивиран, като са изложени подробни доводи по всички оплаквания на жалбоподателя. Моли за потвърждаване на решението като правилно и съобразено със закона. Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното: Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт. По наведените по същество доводи, свързани с правилността на решението, съдът намира следното: Съдът е бил сезиран с искова молба о т И. К. Д. срещу „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД /с предишно наименование „Енергико Трейдинг България“ ООД/ с искане за отмяна на решение на Общото събрание на съдружниците от 31.05.2021г. по т.2 и т.4 от дневния ред, с което ищеца е изключен като съдружник на основание чл.126, ал.3, т.3 и т.4 от ТЗ и е взето решение за извършване на допълнителна парична вноска в размер на 700 000 лева, която да бъде внесена от съдружниците пропорционално на притежаваните от тях дялове в капитала на дружеството. В ИМ ищецът е поддържал, че решението за изключването му като съдружник е незаконосъобразно като взето в нарушение на установената в чл.126, ал.3 от ТЗ процедура /не му е предоставен достатъчен срок да коригира поведението си/ и при липсата на извършено от него действие или бездействие, което да попада в приложното поле на чл.126, ал.3, т.3 и т.4 от ТЗ. По отношение на решението на ОС за извършване на допълнителна парична вноска в размер на 700 000 лева, която да бъде внесена от съдружниците пропорционално на притежаваните от тях дялове в капитала на дружеството поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като е взето при липсата на материално необходимите по чл.134 от ТЗ предпоставки за вземане на такова решение и ищецът незаконосъобразно не е допуснат да вземе участие при обсъждането и гласуването на това решение. Ответникът „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД оспорва основателността на иска за отмяна на решението на ОС за изключване на ищеца като съдружник. Поддържа, че е спазена предвидената в чл.126, ал.3 от ТЗ процедура и безспорно е установено, че ищецът е действал против интересите на дружеството и не е внесъл допълнителната парична вноска в определения с решението на ОС от 29.01.2021 г. срок. Поддържа, че искът за отмяна на решението за извършване на допълнителна парична вноска в размер на 700 000 лева е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като към момента на разглеждане и вземане на това решение от общото събрание ищецът вече е бил изключен като съдружник. При условията на евентуалност излага и доводи за неоснователност на този иск. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е заключение на СТЕ от ВЛ Н. Х. и заключение на ССЕ. От извършената справка в ТРРЮЛНЦ е установено, че ищецът е съдружник в ответното дружество към момента на провеждане на ОСС от 31.05.2021г., както и че на проведеното на тази дата ОСС са взети решения за изключването му като съдружник и за извършване на допълнителна парична вноска в размер на 700 000 лева, която да бъде внесена от съдружниците пропорционално на притежаваните от тях дялове в капитала на дружеството. Решението за извършване на допълнителна парична вноска е взето след вземането на решението за изключване на ищеца съдружник. Установява се също така от справката в ТР по партидата на ответното дружество, че съдружници в него към момента на провеждане на ОС са трима – „Литаско" С.А, дружество регистрирано в Швейцария, притежаващо 3 8249 дяла от капитала на дружеството, с номинална стойност от 1 лев; „Агроинженеринг - 90“ ЕООД /към момента „Тера Уей Енерджи груп“ ЕООД/, притежаващо 4 250 дяла от капитала на дружеството с номинална стойност от 1 лев и ищецът, притежаващ 8 501 дяла от капитала на дружеството, с номинална стойност от 1 лев. Писмените доказателства сочат, че на 14.05.2021г. на ищеца е връчена нотариална покана от управителя на дружеството, с която е отправено предупреждение за изключване и в която се съдържа и покана за свикване на извънредно общо събрание на дружеството на 31.05.2021 г. от 14.00 ч., с изрично посочен дневен ред – т.1- Обсъждане поведението на съдружника И. Д., т.2 - вземане на решение за изключване на съдружника И. Д., т.3 – избор на одитор на дружеството и т.4 – Вземане на решение за допълнителна парична вноска за покрИ.е на оперативни загуби на дружеството; т.5 - Разни. В предупреждението за изключване е посочено, че на 29.01.2021 г. е взето решение на ОС на дружеството за извършване на допълнителна парична вноска в общ размер на 700 000 лева, от която ищецът дължи пропорционално на дяловото му участие в дружеството сума в размер на 116 680.39 лева, която следвало да бъде внесена в срок от 10 дни от провеждане на събранието. Липсата на изпълнение от страна на ищеца на това му задължение е посочено като основание за изключването му, на основание чл.126, ал.3, т.4 от ГПК. Посочено е още, че ищецът в лично качество има участия като едноличен собственик на капитала и управител на дружествата „Енергико“ ЕООД; „Енергико Инженеринг“ ЕООД и „Новем“ ЕООД, чиито предмет на дейност е конкурентен на този на ответното дружество. Вписано е, че в ГФО на „Енергико“ ЕООД за 2019 г. е посочено, че дружеството е реализирало приходи от дейността си в размер на над 30 млн. лева, а съгласно приложения годишен доклад за дейността на това дружеството основната му дейност е „доставка на природен газ и свързаните с нея покупка и продажба; пренос/съхранение на природен газ“, което представлява и основната дейност на ответното дружество. В предупреждението за изключване е посочено още, че в качеството си на управител на „Енергико“ ЕООД ищецът е изпратил на 21.04.2021 г. до ответното дружество нотариална покана, с която се иска ответното дружество да преустанови ползването под каквато й да е форма наименованието „Енергико“, включително като част от енергиен идентификационен код и фирменото наименование на „Енергико трейдинг България“ ООД бъде променено чрез премахване на словния елемент „Енергико“ от него. Ищецът е уведомен, че така формулираните с поканата искания се приемат като действия против интересите на ответното дружество, доколкото тяхното изпълнение би довело до причиняване на вреди, тъй като дружеството вече е започнало да гради и налага търговската си репутация сред своите търговски партньори с наименованието „Енергико трейдинг България“ ООД. Посочено е, че ответното дружество има издаден енергиен идентификационен код - 58XENERGIKO-BG-J, който използва в обмена на електронни съобщения на пазарите на електроенергия и природен газ. Чрез този код дружеството вече е идентифицирано като участник на енергийния пазар и си взаимодейства с останалите участници на пазара /за заявки, одобрения, графици, разпределения на количества и т.н./. В този смисъл отправеното с нотариалната покана искане директно саботира дейността на дружеството и застрашава неговите интереси, като може да се направи извод, че бизнес приоритетите на ищеца са свързани с развитието на търговската дейност на „Енергико“ ЕООД за сметка на интересите на ответното дружество. Гореописаните действия са квалифицирани като основание за изключване на основание чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ. Ищецът е уведомен, че отправеното предупреждение е такова по смисъла на чл.126, ал.3 от ТЗ, като на свиканото на 31.05.2021 г. извънредно общо събрание на съдружниците ще бъде обсъдено приемане на решение за изключването му като съдружник. Отправено е искане за коригиране на поведението, съгласно описаните нарушения, в срока до провеждане на извънредното общо събрание. На проведеното на 31.05.2021 г. извънредно общо събрание, по т. 1 от дневния ред е обсъдено поведението на ищеца, съгласно отправеното му предупреждение за изключване. Ищецът е оспорил, че описаните в предупреждението за изключване обстоятелства съставляват негови действия против интересите на дружеството. Като основание да не заплати описаната в предупреждението допълнителна парична вноска, е посочил предявеният от него иск по чл.74, ал.1 от ТЗ, с който е поискано решението за извършване на тази допълнителна вноска да бъде отменено като незаконосъобразно, във връзка с който иск е образувано т.д. № 270/2021 г. на СГС, ТО, 18 състав. По отношение на твърдяното извършване на конкурентна дейност е заявил, че не е управител на ответното дружество, поради което спрямо него е неприложима забраната по чл.142 от ТЗ, като е посочил, че дружествата „Енергико Инженеринг“ ЕООД и „Новем“ ЕООД не извършват реална дейност в последните години. Посочил е защо счита за основателни направените искания с цитираната в предупреждението за изключване нотариална покана. След проведеното обсъждане е взето решение по т.2 от дневния ред за изключването на съдружника И. Д., мотивирано с обстоятелството, че изключеният съдружник не е предприел никакви действия, коригиращи описаното в предупреждението за изключване поведение против интересите на дружеството и не е внесъл допълнителната парична вноска. Решението за изключване е взето с гласовете на съдружниците – „Литаско" С.А, притежаващо 3 8249 дяла от капитала на дружеството и „Агроинженеринг - 90“ ЕООД, притежаващо 4 250 дяла от капитала на дружеството. Преди това, на заседание, проведено на 29.01.2021 г., ОСС на ответното дружество е взело решение за извършване на допълнителни парични вноски в общ размер от 700 000 лева, съразмерно с дела на всеки съдружник от капитала на дружеството, като е прието, че съдружникът И. Д. следва да внесе сума от 116 680.39 лева в 10 дневен срок от датата на провеждане на събранието, по конкретно посочена в протокола от събранието банкова сметка на дружеството. Срещу така взетото решение е предявен иск по чл.74, ал.1 от ТЗ от И. Д., във връзка с който е образувано т. д. № т.д. № 270/2021 г. на СГС, ТО, 18 състав. С решение № 703/09.11.2022 г. на САС по т.д. № 748/2022 г., влязло в сила на 09.04.2024 г., предявения иск по чл.74, ал.1 от ТЗ е отхвърлен. От справката в ТР е видно, че ответното дружество е регистрирано на 21.04.2020 г. под формата на ЕООД с наименование „Енергико Трейдинг България“. Капиталът, с който е регистрирано дружеството, е в размер 10 000 лв., притежаван от ищеца И. Д., който е вписан и като управител на дружеството. Вписаният предмет на дейност е маркетинг и търговия с въглеводороди, природен газ и всякакви видове газове, както и всяка друга дейност, свързана с газ; търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и сходни продукти. На 13.07.2020 г. е вписано увеличаване на капитала от 10 000 лева на 51 000 лв. На 01.10.2020 г. е вписано прехвърляне на част от дяловете от ищеца на „Литаско“ С.А - Швейцария, с номинална стойност 38 249 лв., въз основа на договор от 25.09.2020 г., като дружеството „Енергико Трейдинг България“ е продължило дейността си като ООД. На 25.11.2020 г. е вписано прехвърляне на част от дяловете на ищеца на „Агроинженеринг - 90“ ЕООД, с номинална стойност 4 250 лв., въз основа на договор от 18.11.2020 г. На 03.12.2020 г. ищецът е заличен като управител. С решение № Л-540/29.07.2021 г. на КЕВР на основание чл.39, ал.1, т.5 ЗЕ на ответното дружество е издадена лицензия за осъществяване на дейността „търговия с природен газ“ за срок от 10 години, по подадено заявление с вх. № Е-ЗЛР-Л-31/23.04.2021 г. Дружеството „Енергико“ ЕООД е регистрирано в ТРРЮЛНЦ на 30.09.2008 г. На 02.03.2017 г. ищецът е вписан като едноличен собственик и управител на дружеството, като от 02.11.2018 г. дружеството е с предмет на дейност: консултантски и инженерингови услуги, свързани с инфраструктурни и енергийни проекти, инвестиционна дейност в страната и чужбина, вътрешна и външна търговия, търговско посредничество и представителство на български и чуждестранни лица в страната и чужбина, търсене, производство, транспорт, съхранение, маркетинг и търговия с въглеводороди, природен газ и всякакви видове газове, както и всякаква друга дейност свързана с газ; търговия, внос, износ, продажба в страната и чужбина на петролни продукти, цветни и благородни метали, суровини и отпадъци за и от преработката им, както и всякаква друга дейност свързана с енергийната и химическата индустрия и рудодобива и производството на цветни метали, промишлен инженеринг и производствена и сервизна дейност свързана с инфраструктурни и енергийни проекти, проучвателни, оценъчни и инженерингови дейности за нуждите на минералната и нефтената и газова индустрия, проектиране на нефтени и газови сондажи , нефтопроводи, газопроводи, сондиране на кладенци за нефт и газ, всякаква друга дейност свързана с нефтени и газови находища и всякакъв вид сондажни дейности, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона. По електронното дело на дружеството в ТРРЮЛНЦ са обявени ГФО за периода от 2010 до 2022 г вкл., както и годишните доклади за дейността за 2019 г„ 2020 г., 2021 г. и 2022 г. С решение № Л-549/20.09.2021 г. на КЕВР на основание чл.39, ал.1, т.5 ЗЕ, на „Енергико“ ЕООД е издадена лицензия за осъществяване на дейността „търговия с природен газ“ за срок от 10 години, по подадено заявление с вх. № Е-ЗЛР-Л44/30.06.2021 г. С решение № БП-24 от същата дата КЕВР одобрява и представения от „Енергико“ ЕООД бизнес план за осъществяване на дейността, за която е издадена лицензията, за периода 2021- 2025 г. На 21.04.2021 г. ищецът, в качеството си на управител на „Енергико“ ЕООД, отправил до ответното дружество нотариална покана, с която се иска ответното дружество да преустанови ползването под каквато й да е форма наименованието „Енергико“ , включително като част от енергиен идентификационен код и фирменото наименование на „Енергико трейдинг България“ ООД бъде променено чрез премахване на словния елемент „Енергико“ от него, в срок от три работни дни от получаване на поканата. Поканата е връчена на 26.04. 2021 г. Видно от справка за търговска марка на Патентното ведомство на Република България, словната марка ENERGIKO е заявена на 30.10.2020 г. от Т. К. Д. и е регистрирана на 22.03.2021 г., със срок на действие 30.10.2030 г. Представени са доказателства, касаещи участниците в платформата за търговия с газ на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД Виртуалната търговска точка с регистрация на Платформата за търговско диспечиране CDP, от които се установява, че ответното дружество и „Енергико“ ЕООД са регистрирани в тези платформи за търговия. Дружеството „Енергико Инженеринг“ ЕООД е регистрирано в ТРРЮЛНЦ на 25.09.2020г. под формата на дружество с ограничена отговорност, с предмет на дейност: консултантски и инженерингови услуги, свързани с инфраструктурни и енергийни проекти, инвестиционна дейност в страната и чужбина, вътрешна и външна търговия, търговско посредничество и представителство на български и чуждестранни лица в страната и чужбина, търсене, производство, транспорт, съхранение, маркетинг и търговия с въглеводороди, природен газ и всякакви видове газове, както и всякаква друга дейност свързана с газ; промишлен инженеринг и производствена и сервизна дейност, свързана с инфраструктурни и енергийни проекти, проучвателни, оценъчни и инженерингови дейности за нуждите на минералната и нефтената и газова индустрия, проектиране на нефтени и газови сондажи, нефтопроводи, газопроводи, сондиране на кладенци за нефт и газ, всякаква друга дейност, свързана с нефтени и газови находища и всякакъв вид сондажни дейности. Първоначално съдружници в дружеството са „Енергико“ ЕООД и „Агроинженеринг-90“ ЕООД, като от 25.11.2020 г. дружеството продължава дейността си като ЕООД, с едноличен собственик на капитала „Енергико“ ЕООД. Ищецът е вписан като управител на дружеството от учредяването му до заличаването му на 12.11.2024 г., след проведена процедура по ликвидация. Дружеството има обявен в ТРРЮЛНЦ ГФО за 2020 г., а за 2021 г. е подадена декларация по чл.38, ал. 9, т.2 от ЗСч. Дружеството „Новем“ ЕООД е регистрирано в ТРРЮЛНЦ на 27.02.2017г. Като едноличен собственик на капитала и управител е вписан ищецът. Предметът на дейност на дружеството е маркетинг и търговия на въглеводороди, консултантска и инвестиционна дейност, свързана с инфраструктурни и енергийни проекти, както и всяка друга дейност, незабранена от закона. Обявени в ТРРЮЛНЦ са ГФО на дружеството за периода от 2017 г. до 2022 г. вкл. От показанията на свидетеля В. Г. У. се установява, че свидетелят е участвал в започнали през м. февруари-март 2020 г. преговори, довели до създаване на съдружие между швейцарското дружество Литаско и ищеца, в резултат на което се е стигнало до учредяване на ответното дружество. Целта била да се направи търговско дружество, за да бъдат обезпечени доставките на природен газ на предприятието Лукойл Нефтохим Бургас. Ищецът бил поканен да участва на тези срещи, защото вече имал дружество „Енергико“ ЕООД, което имало всички разрешения и договори, които да обезпечат доставки до завода, природен газ до Лукойл Нефтохим Бургас. Свидетелят участвал в преговорите, тъй като по решение на Литаско трябвало да бъде заместник генерален директор на новосъздаденото дружество и да замени своята тогавашна работа в Лукойл-България със същата позиция в новосъздадената фирма за търговия с природен газ. Ищецът е следвало да бъде изпълнителен директор, управител на новото дружество. При преговорите имало предложение от страна на ищеца доставките да бъдат извършвани от „Енергико“ ЕООД, което дружество да бъде продадено на Литаско. Не се стигнало до реализиране на този вариант, като през м. август 2020 г. ищецът казал на свидетеля при случайна среща в офиса на Лукойл, че ще предлага да се учреди ново дружество „Енергико трейдинг България“, което да бъде продадено на Литаско. На провежданите срещи с видеоконферентна връзка, директорът на Литаско изрично заявил, че поради правилата за конкурентна дейност трябва дружеството „Енергико“ ЕООД, което има сходни дейности с новосъздаденото, да прекрати своята дейност по търговия с природен газ за България, Румъния и Гърция, доколкото новосъздаденото дружество ще бъде представено от Литаско на този пазар. Ищецът приел това изискване, защото в противен случай нямало да може Литаско да придобие дяловете в новоучреденото дружество поради действащите в швейцарското дружество стриктни правила за конкурентната дейност. При преговорите било коментирано, че новоучреденото дружество следва да бъде прехвърлено на Литаско, а ищецът да заеме длъжността управител. Обсъждано било и участието на трети съдружник - Агроинженеринг -92, като мажоритарен собственик бъде Литаско. От личен разговор с ищеца свидетелят е разбрал, че ищецът не иска да спазва стриктните правила за регулация и отчети на Литаско, поради което е поискал да бъде сменен като управител. От заключението на приетата СТЕ от ВЛ Н. Х. се установява, че представената с молба на ответника от 06.03.2023 г. електронна кореспонденция между ищеца, в качеството му на управител на ответното дружество и „Булгартрансгаз“ ЕАД, в периода 20.05.2020 г. до 11.06.2020 г., съответства на представена такава, възпроизведена на хартиен носител, с молба на ответника от 23.11.2022 г. Предмет на изследваната от вещото лице кореспонденция е издаването на енергиен идентификационен код на ответното дружество, във връзка с което е изпратена заявка от 20.05.2020 г. за издаването на такъв. В отговор на тази заявка „Булгартрансгаз“ ЕАД дава такъв код на ответното дружество - 58X-ENRGKOTR-BG-9, като очаква потвърждение и регистрация след 27.05.2020 г. С писмо от 21.05.2020 г. е поискана промяна в предоставения код, при възможност да е 58X-ENERGIKO-BG-9, като на същата дата е отговорено, че кодът ще бъде 58X-ENERGIKO-BG-9. На 11.06.2020 г. е изпратено писмо от „Булгартрансгаз“ ЕАД, че заявеният код е издаден и регистриран в Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия /ENTSO-Е/, както следва: 58X-ENERGIKO-BG-J, с екранно име ENERGIKOTR-BG. По делото са представени и писма от 30.09.2022 и 14.10.2022 г. на „Булгартрансгаз“ ЕАД, касаещи заявеното на 16.09.2022 г. от ответното дружество искане за промяна на детайли относно регистрирания му EIC код, от които писма се установява, че са поискани специални насоки от Централното бюро на ENTSO-E за енергиен идентификационен код, как да се процедира и промени вече издадения и регистриран на ответника код, част от който е действащото към момента на регистрацията му фирмено наименование, предвид действащите в ENTSO-E Указания за използване на EIC схемата на ENTSO-E, според които за един номер по ДДС може да бъде издаден само един код на компания. Във връзка с дадените от бюрото указания са подадени заявки от 17.10.2022 г. за деактивиране на стария EIC код и издаване на нов такъв . На 15.11.2022г. е получено потвърждение, че новият код 58Х-0-0000000007Е е регистриран. Представен е и Договор за спогодба от 12.12.2022 г ., сключен между страните по делото и две неучастващи по настоящето дело лица, с който ответното дружество е декларирало предприети на 17.10.2022 г. действия по промяна на фирменото си наименование на „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД, като е поело задължение да подаде заявка за деактивиране на EIC код и издаване на нов такъв, който не съдържа словния елемент Енергико и негови производни. СЪДЪТе прекратил съдебното производство поради недопустимост на иска – липса на активна процесуална легитимация за ищеца да атакува решението на ОСС от 31.05.2021г. по т.4 от дневния ред - за извършване на допълнителна парична вноска в размер на 700 000 лева, която да бъде внесена от съдружниците пропорционално на притежаваните от тях дялове в капитала на дружеството. Приел е, че предвид обстоятелството, че ищецът е изключен като съдружник с взето от ОС в същото заседание решение, то той не притежава активна легитимация да предяви иска по чл.74, ал.1 от ТЗ относно следващото изключването му решение за извършване на допълнителна парична вноска, отчитайки факта, че решението за изключването на съдружника проявява действието си във вътрешните за дружеството отношения незабавно - от момента на приемането му - арг. от чл.140, ал.4 от ТЗ. Поради това е приел, че предявения иск против решението по т.4 от дневния ред е процесуално недопустим, тъй като е предявен от лице, което не притежава активна легитимация. Приел е, че иска по чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решение на ОСС от 31.05.2021г. по т.2 от дневния ред – за изключването му като съдружник, е предявен в преклузивния срок по чл.74, ал.2 от ТЗ от лице, имащо качеството на съдружник в ответното дружество към момента на вземане на атакуваното решение, поради което е процесуално допустим. По същество го е отхвърлил като неоснователен поради следното: Приел е за неоснователно твърдението на ищеца в ИМ, че в предупреждението за изключване не е дадена възможност на съдружника да коригира поведението си, като преустанови описаните в предупреждението действия против интересите на дружеството, съответно като внесе допълнителната вноска. Анализирайки представената нотариална покана, съдържаща предупреждение за изключване и покана за ОСС на 31.05.2021г., съдът е приел, че поканата, ведно с предупреждението, са връчени в изискуемия от чл.139 ТЗ срок /в случая на 14.05.2021г./ и че в предупреждението се съдържа подробно описание на конкретните действия, извършени от съдружника, които са квалифицирани като такива по чл.126, ал.3, т.3 и т.4 от ТЗ, съответно в предупреждението е дадена възможност на съдружника да коригира поведението си, като преустанови описаните в него действия против интересите на дружеството, съответно като внесе допълнителната вноска, до насроченото общо събрание на 31.05.2021 г. Доколкото не са предприети никакви действия в изпълнение на така дадената възможност /видно от взетото от ищеца на ОСС становище относно вписаните в предупреждението за изключване констатации за неговото поведение/, то съдът е приел, че дадения срок е бил подходящ, но липсват данни и твърдения ищецът да е започнал действия по коригиране на поведението си. За да приеме, че е доказано основанието за изключване по чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ – действия против интересите на дружеството, съдът се е позовал от една страна на показанията на св.У., работещ по трудов договор в ответното дружество, който установява обстоятелства, свързани с преддоговорни отношения между ответното дружество /когато е било ЕООД с едноличен собственик ищеца/ и швейцарското дружество Литаско - да преустанови дейността на дружеството „Енергико“ ЕООД / в което ищецът е едноличен собственик на капитала/, явяваща се конкурентна на тази на новоучреденото дружество на територията на България, Румъния и Гърция, като търговията с природен газ на тези пазари бъде поета от новоучреденото дружество. Според съда, отправеното искане на ищеца към дружеството да бъде преустановено ползването под каквато й да е форма на наименованието „Енергико“, включително като част от енергиен идентификационен код, по естеството си е действие, което сериозно затруднява извършването на основната търговска дейност на ответника, доколкото същата се осъществява на регулиран пазар, участниците в който се идентифицират с предварително издаден и регистриран в Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия код. Прието е всъщност, че ищецът единствено като едноличен собственик и управител на дружеството „Енергико“-ЕООД, осъществяващо конкурентна дейност на тази на ответника, действа против интересите на дружеството. Описаната в предупреждението за изключване свързаност на ищеца с дружествата „Енергико Инженеринг“ ЕООД и „Новем“ ЕООД, предвид факта, че не осъществяват дейност, сама по себе си не може да обоснове основание за прилагане на санкционната последица по чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ. Съдът е приел за доказано нарушението на чл.126, ал.3, т.4 от ТЗ - невнасяне на допълнителната парична вноска - не е спорно обстоятелството, че ищецът не е внесъл определената като дължима от него с решение на ОСС от 29.01.2021г. допълнителна парична вноска от 116 680.39 лева, както и не е прекратил участието си в дружеството в хипотезата на чл.134, ал.2 от ТЗ. Приел е за неоснователно твърдението на ищеца, че не е налице основание за изключването му на това основание, доколкото има предявен иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решението на ОС за извършване на тази допълнителна вноска. Отчитайки обстоятелството, че решението на ОСС от 29.01.2021г. за извършване на допълнителна парична вноска е произвело действие веднага във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците, то независимо от предявяването на иск по чл.74, ал.1 от ТЗ, това решение обвързва съдружниците и подлежи на изпълнение. В обобщение: съдът е приел, че е установено наличието на основанията по чл.126, ал.3, т.3 и т.4 от ТЗ и предявения от ищеца иск за отмяна на взетото от ОСС на 31.05.2021 г. решение за изключването му е неоснователен. С оглед събраните в производството пред първата инстанция писмени доказателства, въззивният съд намира следното: Решението на СГС в частта,имаща характер на определение, с която е прекратено производството по иска по чл.74 за оспорване решението на ОСС от 31.05.2021г. по т.4 от дневния ред – за внасяне на допълнителни парични вноски за покрИ.е на оперативни загуби в размер на 700 000 лева, пропорционално на притежаваните от съдружниците дялове в капитала, поради липса на активна легитимация за ищеца, е правилно и съобразено със закона и задължителната съдебна практика – ТР №1/2020 на ОСТК на ВКС. При предявяването на иска по чл.74 от ТЗ следва да е налице активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Ако въпреки липсата на активна процесуалноправна и материалноправна легитимация лице, което поддържа, че има качеството на съдружник/акционер, предяви иск по чл.74, ал.1 от ТЗ, искът би бил недопустим и образуваното по повод на него производство следва да бъде прекратено. Това е така, тъй като решението за изключването на съдружника проявява действието си във вътрешните за дружеството отношения незабавно - от момента на приемането му, по арг. от чл.140, ал.4 от ТЗ. И тъй като с решението по т.2 от дневния ред ищецът е изключен като съдружник, решението е породило незабавно действие за него и към момента на вземане на решението по т.4 от дневния ред той вече не е имал качеството на съдружник. Затова и предявения иск по чл.74 ТЗ за оспорване на това решение /по т.4/ е процесуално недопустим, както е приел и първоинстанционният съд. Доводите, изложени във въззивната жалба в тази им част са неоснователни. Затова решението в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и съобразено със закона. По отношение на оспореното решение по т.2 от дневния ред – за изключването на ищеца като съдружник, съдът намира следното: В ИМ ищецът твърди, че приетото на ОСС от 31.05.2021 г. решение за изключването му като съдружник е незаконосъобразно, тъй като е взето в нарушение на установената в чл.126, ал.3 от ТЗ процедура /не му е предоставен достатъчен срок да коригира поведението си/ и при липса на извършено от него действие или бездействие, което да попада в приложното поле на чл.126, ал.3, т.3 и т.4 от ТЗ. В предупреждението за изключване като фактическо основание по чл.126, ал.3, т.3 е посочено, че ищецът в лично качество има участия като едноличен собственик на капитала и управител на дружествата „Енергико“ ЕООД; „Енергико Инженеринг“ ЕООД и „Новем“ ЕООД, чиито предмет на дейност е конкурентен на този на ответното дружество. Другото фактическо основание е, че в качеството си на управител на „Енергико“ ЕООД ищецът е изпратил на 21.04.2021 г. до ответното дружество нотариална покана, с която се иска ответното дружество да преустанови ползването под каквато й да е форма наименованието „Енергико“, включително като част от енергиен идентификационен код и фирменото наименование на „Енергико трейдинг България“ ООД бъде променено чрез премахване на словния елемент „Енергико“ от него. Ищецът е уведомен, че така формулираните с поканата искания се приемат като действия против интересите на ответното дружество, доколкото тяхното изпълнение би довело до причиняване на вреди, тъй като дружеството вече е започнало да гради и налага търговската си репутация сред своите търговски партньори с наименованието „Енергико трейдинг България“ ООД. Посочено е, че ответното дружество има издаден енергиен идентификационен код - 58XENERGIKO-BG-J, който използва в обмена на електронни съобщения на пазарите на електроенергия и природен газ. Чрез този код дружеството вече е идентифицирано като участник на енергийния пазар и си взаимодейства с останалите участници на пазара /за заявки, одобрения, графици, разпределения на количества и т.н./. Посоченото като нарушение фактическо основание за изключването на ищеца като съдружник – извършване на конкурентна дейност чрез други собствени търговски дружества, противоречи на чл.142 ТЗ. Съгласно тази разпоредба забраната за извършване на сделки и за участие в конкурентни дружества е приложима единствено и само за управителя в ООД, но не и за съдружниците в ООД, какъвто се явява ищецът. Такава забрана за съдружник да извършва конкурентна дейност би могла да бъде установена само по договорен път в договор, надлежно подписан от съдружниците (в този смисъл е Определение № 50392 от 20.07.2023 г. по т. д. № 926 / 2022 г. на ВКС, 2-ро т.о). Такава договорена забрана в дружествения договор в случая няма. Затова и няма как ищецът като съдружник в ответното ООД да бъде изключен от последното поради нарушаване на забраната по чл.142 ТЗ, каквато не съществува за него нито на законово, нито на договорно основание. Основен принцип в гражданското и търговското право е, че щом нещо не е изрично забранено, то е разрешено, като този принцип е трайно утвърден в съдебната практика. При установената по делото липса на изрична забрана съдружниците в ответното дружество да участват и в други дружества, вкл. със сходна дейност, изключването на ищеца поради нарушаване на такава несъществуваща забрана е незаконосъобразно. Следва да се посочи и следното - в отправеното до въззивника предупреждение за изключване са посочени негови участия в други дружества с конкурантна дейност. Тези дружества обаче са били факт преди сдружаването му с Литаско СА и „Агроинженеринг – 90“ ЕООД, т.е. новите му съдружници са знаели за тях, знаели са за формално сходния предмет на дейност на дружествата, знаели са финансовите им резултати, най-малкото защото са били оповестени в ТР, и въпреки това са пожелали да се сдружат с въззивника Д.. Само за пълнота следва да се отбележи, че е константна практиката на ВКС, че за да бъде установено нарушение на забраната за конкурентна дейност по чл.142 ТЗ, то формално вписаният предмет на дейност на съответните дружества е ирелевантен, а вместо това от значение е фактически осъществяваната дейност. В този смисъл фактът на участие в друго дружество и/или управлението му сам по себе си не означава нарушение на забраната. В тази връзка ВКС константно приема, че установяването на фактически осъществена конкурентна дейност е в тежест на дружеството - ответник при условията на пълно и главно доказване (така Решение №30 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 2924 / 2016 г. на ВКС, 3- то г.о). В настоящия случай липсват доказателства, въпреки разпределената на ответника доказателствена тежест, за фактически извършена от ищеца конкурента дейност на дейността на ответното дружество. Видно от всички събрани писмени доказателства, в т.ч. тези от КЕВР, приетите по делото извлечение от Договор №А202000560 и анекс към него, заключението на изслушаната ССЕ, както и ГФО на дружеството за 2021 г. и 2022 г., се установява, че основен клиент на ответното дружество е „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД съгласно сключен с последното договор за доставка на природен газ. Установява се също така, че основните количества, доставяни от ответника по този договор, са с произход Руската федерация и съответно са предназначени за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД (в което всъщност се заключава и основната дейност на ответника - доставка на руски газ за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД) Същевременно от обявените в ТР ГФО се установява, че дружеството на ищеца „Новем“ - ЕООД не извършва дейност, а дружеството на ищеца „Енергико“ ЕООД не извършва покупка и последваща продажба на руски газ на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД - обстоятелство, което се твърди многократно от ищеца в хода на производството пред СГС и което не е оспорено от ответника. Следователно между ответника и „Енергико“ ЕООД не е налице конкурентна дейност. Не е оспорено от ответника и обстоятелството, че дружеството на ищеца „Енергико“ ЕООД и ответното дружество имат коренно различни източници на доставка на природен газ и съответно коренно различни клиенти, което изключва наличието на конкуренция между тях и/или застрашаване на интересите на ответника. Освен това са събрани писмени доказателства, вкл. е установено и чрез справка в ТР, че дружеството „Енергико“ ЕООД на ищеца съществува и извършва търговска дейност още от 2008 г. под това наименование - факт, който също не е оспорен от ответника. Дружеството „Енергико“ ЕООД има договор за пренос на природен газ с „Булгартрансгаз“ ЕАД още от 28.10.2016 г. (Доказателство № 6 към допълнителната искова молба), както и е член на Газов хъб „Балкан“ от самото започване на дейността му, видно от Споразумение за членство на платформата за търговия на Газов Хъб Балкан ЕАД от 02.01.2020 г. (Доказателство № 7 към допълнителната искова молба). Още при учредяване на ответното дружество, ищецът е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Енергико“ ЕООД, което дружество извършва публични сделки с природен газ на системата за борсова търговия на „Газов Хъб Балкан“ още от създаването на последната (видно от Доказателство 13 към становище на ищеца по делото с вх. № 72096 от 01.11.2022 г.). Следователно, на всички съдружници в ответното Дружество, както и на самото ответно Дружество е било ясно още към датата на учредяването му, че ищецът има вече съществуваща отдавна, предходна дейност в областта на сделките с природен газ. Очевидно е, че именно поради квалификацията, опита и вече утвърдената дейност на ищеца в тази сфера, Литаско С.А. е решило да участва в ответното дружество на партньорски начала. При положение, че на всички съдружници, а и на самото ответно дружество е било известно към момента на учредяването му, че ищецът има вече предходна дейност /дружества/ и опит на пазара на природен газ, е недопустимо повече от година по-късно тази дейност изведнъж да се окаже нарушаваща интересите на ответника. В обобщение: така посоченото в предупреждението за изключване фактическо „нарушение“ на ищеца не съставлява действие против интересите на дружеството – липсва законова или посочена в дружествения договор забрана за съдружника да извършва конкурентна дейност, а от друга страна, търговската дейност на притежаваните от ищеца ЕООД не извършват дейност, конкурентна на дейността на ответника. Ищецът, комуто е доказателствената тежест, не е установил подобни обстоятелства. Другото посочено в предупреждението фактическо нарушение, което според дружеството съставлява действие против неговите интереси, е изпращане от ищеца на покана от 21.04.2021г. до дружеството за прекратяване на ползване на чужди отличителни знаци (регистрирана марка и фирмено наименование „Енергико“ във фирменото неименование и EIC- код). Въззивният съд не споделя мотивите на СГС, че предупреждението на ищеца за преустановяване използването на чужди отличителни знаци във фирменото наименование и EIC-код сериозно затруднявало извършването на основната търговска дейност на ответника, доколкото същата се осъществявала на регулиран пазар, участниците в който се идентифицират с предварително издаден и регистриран в Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия код. Видно от доклада по делото, ответникът носи доказателствена тежест при условията на пълно и главно доказване да докаже действията на ищеца против интересите на дружеството, в т.ч. настъпилото възпрепятстване на дейността на последното вследствие на изпратената от ищеца покана от 21.04.2021 г. Доказателства за това обаче по делото не са събрани. Видно от представените ГФО на ответното дружество за 2021 г. и 2022 г.,обявени в ТРРЮЛНЦ, финансовият резултат на ответното дружество е печалба от над 5 млн. лева за 2021 г. и почти 15 млн. лева за 2022 г. При подобно финансово състояние на ответника и нарастваща негова дейност (съответно печалба и разпределяне на дивиденти), няма как да се приеме, че ищецът е възпрепятствал търговската дейност на ответника с поканата си от 21.04.2021 г. или че тази дейност била затруднена. За доказване на твърдението си за действия против интересите на дружеството чрез изпращане на поканата от 21.04.2021г., ответникът е представил единствено заявка за промяна на EIC код, кореспонденция между управителя на ответника и „Булгартрансгаз“ ЕАД и съответно извлечение от Кратък наръчник и често задавани въпроси на Европейската мрежа от оператори на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) (представени с молба на ответника вх. № 1173 5/01.02.2024 г.). Тези доказателства обаче установяват единствено, че смяната на фирмено наименование и EIC-код поначало не затрудняват дейността на съответното дружество на регулирания газов пазар. Видно от тези доказателства, съществува ясно разписана, прозрачна, бърза и опростена процедура за деактивиране на даден EIC-код на пазарен участник и издаване на нов такъв, която гарантира непрекъсваемост на дейността и липса на всякакви пречки за променящия своето наименование и енергиен код пазарен участник. Заключението на ВЛ по приетата СТЕ също дава информация за това, вкл. как и кога ответното дружество е успяло да промени своя EIC-код.Същото установява, че затрудненията по смяната са свързани с неспазена от ответника процедура за деактивиране на стария използван EIC-код.Това обаче в никакъв начин не може да се вмени във вина на ищеца. В крайна сметка, както е видно от събраните по делото доказателства, ответното дружество доброволно е променило EIC-кода и фирменото си наименование, като това не е довело до никакви негативни последици за дейността на дружеството, което бе коментирано по-горе в мотивите, видно от обявените ГФО. Съдът намира, че с изпращането на поканата от 21.04.2021 г. ищецът като управител на „Енергико“ ЕООД е бранил свои законови права по Търговския закон (фирмено наименование) и по ЗМГО (регистрирана марка), което съставлява правомерно поведение и за което няма как ищецът да носи отговорност като съдружник по ТЗ. Поначало изключването на съдружник в ООД изисква неправомерност на действията на съдружника, каквато не може да бъде упражняването на законови права. Освен всичко изложено следва да се посочи, че ако има някакво нарушаване на правилата, касаещи фирмени наименования, марки или конкуренция, то това нарушение би било извършено не от по-рано съществуващото „Енергико“ ЕООД на ищеца, а от по-късно учреденото юридически лице - ответното дружество. Това е така, защото именно ответното дружество е далеч по-късно появило се на пазара, съответно покъсно навлязло на пазара с природен газ, и като такова то /ответното дружество/ потенциално би могло да завземе пазарен дял на други потенциални участници на пазара, вкл. евентуален пазарен дял на дружеството на ищеца „Енергико“ ЕООД. Правно, житейски и икономически абсурдно е едно дружество, което е регистрирано и започнало дейност години след друг по- ранен пазарен участник, да има претенции за нелоялна конкуренция спрямо по-ранния пазарен участник.В този смисъл практиката на ВКС, свързана с исковете по ЗМГО е последователна и непротиворечива. Изводът, който се налага е, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че след изпращането на поканата на ищеца от 21.04.2021г. са настъпили затруднения в доставките и/или продажбите на природен газ от страна на ответното дружество.Тъкмо напротив, както е видно и от ГФО на дружеството по години, за периода 2021-2024 г. това дружество е увеличавало оборотите си, вкл. и в периода на смяна на неговото фирмено наименование и EIC. При положение, че дружеството реално е променило своите фирмено наименование и E I C без затруднение и съответно е продължило и дори разширило дейността си по време и след тази промяна, поканата за извършване на такива промени очевидно не засяга негативно интересите на дружеството. В обобщение: Следва да се приеме, че по делото не е доказано увреждащо действие на ищеца против интересите на дружеството, съответно не е установено затрудняване на дейността на дружеството вследствие на поканата на ищеца от 21.04.2021 г, нито наличието на увреждаща конкурентна дейност от страна на ищеца. По отношение на нарушението, посочено в предупреждението за изключване по чл.126, ал.3,т.4 от ТЗ - невнасяне на допълнителна парична вноска от ищеца по чл.134 ТЗ (по решение на ОСС от 29.01.2021 г.): По делото безспорно се установи, че нито един от съдружниците в ответното дружество не е внесъл допълнителните парични вноски, приети с решението на ОСС от 29.01.2021г. От представените и приети по делото ГФО на ответника за 2021 г. и 2022 г., както и от ГФО за 2023 г. и 2024 г. се установява, че ответното дружество няма осчетоводени задължения към съдружниците си под формата предоставени допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ. При положение, че никой от съдружниците не е внесъл определената му допълнителна парична вноска и въпреки това ответното дружество е продължило да извършва успешно търговска дейност, съответно да генерира печалба /всяка година във все по-голям размер/, то е очевидно, че дружеството не е имало никаква реална необходимост от такива вноски от никой от съдружниците (вкл. и от ищеца). Следователно е налице двойнствен подход и злоупотреба с право, както се твърди на стр.4 от ИМ. Очевидно е, ч е решението на ОС от 29.01.2021 г. за допълнителни вноски е взето единствено и само с цел последващото изключване на ищеца от дружеството и последващо придобИ.е на дела му. Вярно е, че решението на ОСС за допълнителни парични вноски влиза в сила към момента на неговото приемане и подписване от съдружниците на протокола, в който същото е обективирано.Това произтича от общия принцип, че решенията на ОСС обвързват съдружниците и дружеството веднага, с приемането им, преди същите да са вписани в ТР. В тази връзка са неоснователни оплакванията на въззивника, че същият не го е изпълнил, тъй като е предявил иск пред съда по чл.74 от ТЗ за оспорване на решението от 29.01.2021г. като незаконосъобразно, т.е. същото не е влязло в сила. Верен е и изводът на първоинстанционния съд, че в това производство – по оспорване Р на ОСС с което е прието изключването на съдружника поради това, че не е внесъл допълнителна парична вноска, не подлежи на обсъждане въпроса дали решението за допълнителна парична вноска е взето при наличие на законовите предпоставки по чл.134 ТЗ. Това не е предмет на делото. Този въпрос следва да бъде обсъждан в производство по чл.74, в което се оспорва именно такова решение на ОСС – за внасяне на допълнителни парични вноски. В настоящият случай предметът на доказване включва единствено факта, дали ищецът е изпълнил това решение и евентуално по какви причини не го е изпълнил. Доводите за незаконосъобразност на решението от 29.01.2021г. са ирелевантни за спора и съдът не следва да ги обсъжда. Фактът, че ищецът е предявил иск по чл.74 ТЗ за оспорване решението на ОСС от 29.01.2021г. за внасяне на допълнителни парични вноски обаче има друго важно значение. Този факт изключва и вината на ищеца, която е абсолютно необходима предпоставка за изключването му. Защото действията против интересите на дружеството, както и невнасянето на определената допълнителна парична вноска в определения срок следва да е осъзнато, с намерение именно да се увредят интересите на дружеството. В правната доктрина се приема, че изключването на съдружник в ООД е крайна санкционна мярка, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение. В случая неизпълнението на решението е единствено поради факта, че същото е оспорено и съдът още не се е произнесъл по законосъобразността му. Тоест, изключването му като крайна санкционна мярка не е адекватно на тежестта на извършеното нарушение, което да е извършено виновно. Основанията за изключване винаги следва да се изразяват като виновни действия (правни и фактически) на изключвания съдружник, които създават пречки за нормалната дейност на дружеството. Действията трябва да са с траен характер и от тях да е видно недвусмисленото желание на съдружника да върши неща против интересите на дружеството. В предупреждението за изключване трябва да е посочено кога са извършени и дали се намират в причинно - следствена връзка с претърпени от дружеството вреди. Установените по делото факти разкриват елементи на фактически състав на злоупотреба с право, при която всички действия на дружеството и на мажоритарния съдружник (швейцарското дружество) са насочени към изкуствено създаване на основание за изключване на ищеца Д. от дружеството. Тази злоупотреба има пряко отношение към привидното основание за изключване по чл.126, ал.3,т.4 ТЗ. Изискването за съответствие с добрите нрави, както и упражняването на права без неправомерно увреждане на други лица, съществуват като общи принципи в правото. Те са приложими и спрямо търговците при сключване и изпълнение на сделки. Следователно би било налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл.307, чл.302 и чл.289 от ТЗ. Защитата на добрите нрави е с оглед на защитата на обществените отношения като цяло. А конкретно с нормата на чл.289 ТЗ законодателят забранява упражняването на право въз основа на търговска сделка, ако то се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Принципно носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни. Упражняването само по себе си може да е правомерно, но може да е и неправомерно, т.е. самият факт на упражняването не изключва възможността за злоупотреба с право. Такава злоупотреба е противоправна и е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57, ал.2 от Конституцията - разпоредба със самостоятелно пряко действие), но също и е в противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2, изр.2 ЗЗД). Злоупотребата с право е основание да се откаже правната защита на соченото законно право, когато предоставената от закона защита се използва за цели, чужди на законно признатите интереси на носителя на субективното право и интересите на обществото. Установените по делото факти недвусмислено сочат, че ответникът използва предоставените му от закона правни средства за причиняване на непозволена вреда на ищеца. При гражданските правоотношения за наличието на злоупотреба с правото е достатъчно да има обективна последица от упражняването на субективното право, т.е. да уврежда неправомерно задължената страна. За установяване на злоупотреба с право следва засегнатата страна да посочи обстоятелствата, въз основа на които съдът да направи извод дали е налице или не е налице злоупотреба с право. Съдът следва и служебно при преценяване дали е допустимо решението за изключване на съдружника Д. да прецени дали за дружеството е налице интерес от търсената защита или наличие на желание за увреждане на съдружника Д.. В настоящия случай мажоритарните съдружници в ответното ООД са взели решение за допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ, но самите те не са внесли тези вноски, а след това веднага са предприели действия по изключване на миноритарния съдружник. Това води до злоупотреба с право и изцяло незаконосъобразен и правно недопустим резултат. В случая безспорно се установява и всъщност не се оспорва от ответника, че никой от съдружниците в ответното дружество не е внесъл допълнителни парични вноски - нито тези, за които е взето решение на ОСС от 29.01.2021 г., нито тези, за които е взето процесното решение на ОС от 31 май 2021 г. Тези допълнителни парични вноски са останали единствено на равнището на формално взети решения, без доказателства за реалното им изпълнение. Напротив, от публикуваните в ТРРЮЛНЦ годишни финансови отчети на дружеството за периода 2021 - 2024 години по съответните елементи (баланс, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал) не се установява отчитане на внесени допълнителни парични вноски. При това положение, твърдението за неизпълнение само от страна на един съдружник е лишено от фактическо основание, тъй като доказателства за изпълнение липсват по отношение на всички съдружници. Следователно, при положение, че нито един съдружник в дружеството не е внесъл такива допълнителни парични вноски и въпреки това то е продължило да извършва дейност и да реализира печалба, изводът е, че решенията за такива вноски са взети без необходимост от тях и без наличие на предпоставките по чл.134 ТЗ. Очевидно е, че единствената цел на вземането на такива решения за допълнителни парични вноски е била да се създаде формално основание за изключване на въззивника от дружеството и за поемане на дяловете му. Прави впечатление също и факта, че видно от предупреждението за изключване, едва на 14.05.2021 г. въззивникът е поканен да изпълни решение на ОС на дружеството за внасяне на допълнителни парични вноски, за които се твърди, че са били необходими към м. януари 2021 г. на база тримесечни разчети, изготвени от самото дружество. Необяснимо е от съдружника да се иска поправяне на поведението му месеци, след като е приключила твърдяната необходимост от допълнителни парични вноски. Ако действително дружеството имаше нужда от парични средства по смисъла на чл.134 ТЗ, то следваше още през м. февруари 2021г. да покани ищеца да изпълни задължението си за внасяне на тези допълнителни вноски. Освен това, ако такава необходимост имаше, то и другите съдружници е следвало да внесат своите вноски в срока, предвиден в решението на ОС от 29.01.2021 г. Това не е сторено, което показва формалността на взетото решение за подобни вноски, което недобросъвестно е прието единствено с цел да бъде изключен ищеца като съдружник. Следователно взетото решение от ОСС от 31.05.2021г. по т.2 от дневния ред за изключване на съдружника на посочените основания е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Следва да се отбележи, че доводите, наведени във въззивната жалба по отношение на допуснати от съда процесуални нарушения, свързани с кредитиране изцяло показанията на изслушания свидетел У. /на трудов договор при ответника и съответно заинтересован от изхода на делото/, са изцяло неотносими към спора, тъй като фактите, които установява, са свързани с преддоговорни отношения между страните, преди да бъде прието като съдружник швейцарското дружество „Литаско“ С.А и вписано в ТР. Освен това, в предупреждението за изключване не присъства като фактическо основание за изключването дадено от страна на ищеца обещание /както твърди свидетелят/ да прекрати дейността на неговото дружество „Енергико“ ЕООД. Съдът следва да установи и се произнесе единствено по основанията за изключване, посочени в предупреждението и намерили отражение в дневния ред на извънредното ОС. По така изложените съображения решението в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска по чл.74 от ТЗ за оспорване на решението по т.2 от дневния ред за изключването на ищеца като съдружник е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се уважи предявения иск. По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството пред настоящата и пред първата инстанция. Същият е представил списък по чл.80 ГПК, с приложени към него доказателства за реалното заплащане на разноските. За въззивната инстанция се претендират като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 1 533,88 евро с ДДС /с левова равностойност 3 000 лв. с ДДС/ и 61,36 евро /или 120 лв./ държавна такса за въззивно обжалване. За първата инстанция се претендират общо разноски в размер на 1 687,26 евро /с левова равностойност 3 300 лв., от които 240 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 3 060 лв. с ДДС/, за които е представен списък по чл.80 ГПК в първоинстанционното производство. Възражение за прекомерност на разноските не е направено. С оглед на това, при налични доказателства за реалното извършване на разноските за двете инстанции, разноските следва да бъдат присъдени на ищеца така, както са посочени в списъка по чл.80 ГПК /л.197/. Така мотивиран, Софийският Апелативен съд