Решение № 105 от 14.4.2026 г. на Районен съд - Велинград по дело № 309/2025 г.

Производството е по реда на чл. 61 ЗС Предявени са от В. М. Д., с ЕГН: •••••••••• и постоянен адрес: гр. ••••, против Р. М. Д., с ЕГН: •••••••••• и постоянен адрес: ••••, искове с правно основание чл. 61 ЗС вр. чл. 59, ал. 3 ЗС, с които се иска съдът да постанови решение, с което да се установи по отношение на ответницата, че учреденото на 11.12.2015 г. в нейна полза право на пожизнено и безвъзмездно ползване по силата на Нотариален акт № 130, том. III, нот. дело № 519 от 2015 г., на нотариус Симеон Даскалов върху: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.634.1.3, по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Велинград, ул. •••, в сграда с идентификатор 10450.502.634.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.634, с предназначение на самостоятелния обект, жилище, апартамент в жилищна сграда, брой нива на обекта: 1 със застроена площ от 97 кв.м., ведно с 1/2 ид. части от сутерен на кота -2.40, при съседни самостоятелни обекти в сградата: под обекта: 10450.502.634.1.2, над обекта:10450.502.634.1.4 и по отношение на имот с идентификатор 10450.502.634.2.4 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Велинград, ••••, в сграда с идентификатор 10450.502.634.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.634, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1 със застроена площ от 22.45 кв.м. при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, е погасено. С исковата молба ищецът излага, че по силата на покупко-продажба на процесните имоти, обективирана в нотариален акт № 132, том. III, нот. дело № 519 от 2015 г. на нотариус Симеон Даскалов, вписан в Служба по вписванията на 11.12.2015 г. е придобил правото на собственост върху тях от родителите си С. М. Д. и ответницата Р. М. Д.. Посочва, че продавачите са си запазили пожизнено вещно право на ползване заедно и поотделно върху тях. Поддържа, че след смъртта на С. М. Д. това право спрямо него е погасено. Твърди, че имот с идентификатор 10450.502.634.1.3 от датата на придобиването е незавършен, на груб строеж е, не е измазан, няма поставени дограма с прозорци, не е свързан с електрозахранване и не е прекарана вода, не е обзаведен и не се ползва от ответницата. Твърди, че правил опити да го довърши и пригоди за ползване, но ответницата не позволявала. Добавя, че ответницата не ползва имота с идентификатор 10450.502.634.2.4 и не полага грижата на добър стопанин за него. Твърди, че ответницата не е ползвала имотите от учредяването на правото на ползване - 11.12.2015 г., както и не е изпълнявала задълженията си по чл. 57 от ЗС, не е извършвала други правни или фактически действия по извличане лично или чрез другиго на полезните свойства и предназначение на вещите, не ги е посещавала, не е държала там лични вещи, не е изпълнявала задължения по съхранение и запазване. Предвид изложеното моли исковете му да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че правото на ползване не е погасено поради неупражняването му повече от пет години, тъй като ответницата живее в жилищната сграда, в която се намира СОС 10450.502.634.1.3, представляващ трети жилищен етаж и до преди една година е отдавала под наем търговския обект - СОС 10450.502.634.2.4 за осъществяване на търговска дейност от трети лица. Сочи, че СОС 10450.502.634.1.3, представляващ трети жилищен етаж е изграден на груб строеж и с оглед незавършеността му го ползва като покрито пространство, тъй като не е годно за жилищни нужди. Оспорва твърдението на ищеца, че не му позволява да завърши и направи годен за жилищни нужди процесния етаж и твърди, че същият живее в друго населено място и не проявява никакъв интерес към това. Твърди, че през последните пет години е отдавала търговския обект - СОС 10450.502.634.2.4, под наем, от което следва, че е упражнявала правото си на ползване по отношение на него. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: С Определение № 746/08.10.2025 г., съдът е обявил, че между страните следните права и обстоятелства, се признават и да не се нуждаят от доказване: ищецът е собственик на процесните имоти по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 130, том. III, нот. дело № 519 от 2015 г., на нотариус Симеон Даскалов, вписан в Служба по вписванията на 11.12.2015 г.. Ответницата има учредено пожизнено вещно право на ползване върху процесните имоти по силата на горепосочената сделка. Тези обстоятелства се доказват и от представените по делото писмени доказателства, а именно: нотариален акт № 130, том. III, нот. дело № 519 от 2015 г., на нотариус Симеон Даскалов, вписан в Служба по вписванията на 11.12.2015 г.. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи следните правопораждащи факти: че е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот, че ответникът, въпреки предупреждението, отправено писмено до него нарушава своите съществени задължения, в частност разпоредбите на чл. 57 и чл. 59 ЗС. Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му. От представените и приети по делото договори за наем на недвижим имот от: 01.07.2021 г.- 2 бр. и 01.01.2024 г.- 2 бр. се установява, че ответница е предоставила процесния имот с идентификатор 10450.502.634.2.4 под наем на две търговски дружества за периода от 01.07.2021 г. до 01.07.2023 г. по първите два договора и за периода от 01.01.2024 г. до 01.01.2026 г. по вторите два договора. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля М. А. С., се установи, че свидетелката е наела под наем процесния имот от ответницата, като го е ползвала от 2020 г. до 2024 г. юни включително. Сочи, че дължимия наем в размер на 25 лв. на месец е плащала на ответницата. Твърди, че ищецът лично й е позвънил по телефона за да й каже, че иска дължимия наем за помещението да бъде плащан на него като собственик на имота, което в крайна сметка я принудило да напусне. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Т.А.К., се установи, че ищецът не е допускан от ответницата до процесния имот представляващ втори етаж от къщата. Излага, че самия той е влизал в процесния имот преди 5-6 години, като същия е без дограма, не е измазан и не е годен за ползване. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Б.Г.Е., родина на страните, се установи, че процесния магазин е бил отдаван под наем за студио за красота от ответницата за период от около 4 години, за което е имало и сключен договор. Сочи, че ищецът започнал да тормози ответницата и наемателите, което довело до прекратяване на наемните отношение между тях. Твърди, че в момента ответницата го ползва като склад, където съхранява нейна покъщнина. Сочи, че вторият процесен имот, представляващ втори етаж на къщата е бил ползван от ответницата до 2024 г., като тераса и за сушене на месо, боб, чубрица, както и за общи нужди, ако има нужда да се складира нещо. Излага, че етажа е на тухла, без прозорци, без замазки, няма водомер и ток. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля К.С.К., ищецът живее на семейни начала с дъщеря му, се установи, че е посещавал процесните имоти, като за втория от тях, твърди, че представлява етаж без прозорци, без мазилки, който не е подходящ за живеене. Излага, че са му казали, че в момента етажа се ползва от ответницата за сушени на билки. Твърди, че етажа се заключва от ответницата, а ищецът няма достъп до него. Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК, намира за установено следното от правна страна: По исковете с правно основание по чл. 59 ЗС Съдържанието на правото на ползване обхваща правомощието да се използва веща, съгласно нейното предназначение и ако тя дава добиви /естествени и/или граждански/ – да се придобиват и те, без да се променя съществено обременената вещ и нейното предназначение – чл. 56, ал. 1 ЗС. Неизползването на имота в продължение на пет години е основание за погасяване правото на ползване по чл. 59, ал. 2, т. 3, пр. 2 ЗС. Началният момент на този срок не съвпада с деня на учредяване на правото на ползване, а започва да тече от момента, в който ползвателят е получил възможността да започне упражняване правото на ползване върху обременената вещ /имот/. Предаването на имота във вид, за използване по предназначение е условия за започване на неговото упражняване. Състоянието на имота към момента на предаването се установява с опис, а ако такъв не е съставен, законът е установил презумпция, че имота е предаден в добро състояние, но тя е оборима /чл. 57, ал. 2 ЗС/ В настоящия случай от доказателствата по делото е безспорно установено, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.634.1.3 е предаден недовършен, във вид, в който не може да се използва за живеене и/или отдаване под наем. Установи се, че и към настоящия момент апартамента, предмет на иска е недовършен и негоден за ползване по предназначение. При тези факти следва да се приеме, че презумпцията на чл. 57, ал. 2 ЗС е оборена. Ето защо следва да се приеме, че 5-годишния срок по чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС не е започнал да тече. Само на това основание искът по отношение на този имот се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Отделно от това от гласните доказателства безспорно се установи, че ответницата ползва помещенията му, съобразно условията, които позволява състоянието му към момента. Искът за прекратяване на вещното право на ползване на ответницата по отношение на имот с идентификатор 10450.502.634.2.4 поради неизползването на имота в продължение на пет години е неоснователен, доколкото от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че тя е отдавала имота под наем до 01.01.2026 г, респективно е събирала гражданските плодове от него преди, а към настоящия момент го използва лично за склад. Следователно не може да се направи извод, че не е упражнявала предоставеното й право в законово необходимия срок за погасяването му, поради което искът по отношение на този самостоятелен обект се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан. По исковете с правно основание по чл. 61 ЗС В полза на собственика съществува потестативното право съгласно чл.61 ЗС да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. От законовия регламент, следва, че за да е основателен искът на собственика за прекратяване на правото на ползване, следва да са налице някоя или всички посочените в закона нарушения на задълженията, както и отправено до ползвателя предупреждение. По отношение на изискуемото предупреждение съдебната практика приема, че е налице сходство между санкционната последица на чл.61 ЗС и на тази, предвидена в чл.87 ЗЗД. Приема се, че с исковата молба по чл.61 ЗС може да се иска съдът да прекрати всяко право на ползване, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият е недостатъчен. Ограниченото вещно право върху чуждата вещ съдът е длъжен да прекрати, ако ползвателят не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на подходящия с оглед на обстоятелствата по делото срок. На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид изпълнението на законовите облигационни задължения на ползвателя, направено след предявяването на иска по чл.61 ЗС, включително да прецени дали то удовлетворява интереса на кредитора (собственик на вещта). Така – решение № 65/ 28.06.2016 г., постановено по гр.д. № 5115 по описа за 2015 г. на ВКС, I Г.О.. От изложеното следва, че дори и преди предявяване на иска собственикът на имота да не е отправил предупреждение до ползвателя, то ролята на предупреждение има исковата молба. Правата и задълженията между собственика и носителя на ограниченото вещно право на ползване се определят както с уговореното в акта за учредяване /договора/, така следват и от съдържанието на това ограничено вещно право и установените в закона права и задължения. Правото на ползване включва задължение на собственика да предаде вещта във фактическа власт на ползвателя, да не му пречи да я използва по предназначение. Носителят на ограниченото вещно право има задължение към собственика да използва вещта и да се грижи за нея с грижата на добър стопанин, да плаща разноските за веща и данъците, да застрахова веща. Границите, в които носителят на ограниченото вещно право на ползване може да упражнява правото си са: да не променя съществено веща и предназначението й. Носителят на ограниченото право на ползване няма право да прави подобрения и преустройства в имота без съгласието на собственика. Извършването на такива без изричното съгласие на собственика може да е основание за прекратяване правото на ползване по съдебен ред, по аргумент от чл. 61 ЗС. Ползвателят дори не отговаря за овехтяването, което е резултат от обикновеното ползване на веща по предназначение – чл. 57, ал. 3 ЗС. Задълженията на ползвателя не включват извършване на основен ремонт на веща, за да бъде преведена във вид, годен за ползване по предназначение, освен ако това не е изрично уговорено в отношенията между собственика и ползвателя. Задължението му по закон е само да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да я върне в същото състояние – чл. 57, ал. 1 ЗС. Ако изрично е уговорено със собственика и ползвателя се е съгласил да извърши подобрения в обременения имот, това са задължения, които възникват на облигационно основание, но не са задължения, произтичащо от закона в качеството му на носител на правото на ползване. За неоснователен следва да се приеме доводът на ищеца, че е налице неправомерно поведение от страна на ищцата като не го допуска в процесния имот, представляващ жилищен етаж. Поведението на ответницата, изразяващо се в не осигуряване на достъп на ищеца до апартамента не е неправомерно, а е част от съдържанието на правото й на ползване върху този имот, а от друга страна е израз на задължението на ищеца да осигури необезпокояваното му ползване. Следователно ищецът не разполага с право да иска обратно фактическата власт върху него от ответницата преди правото й на ползване върху него да бъде погасено. С това си поведение тя не уврежда ищеца, защото уговореното право на ползване е безвъзмездно и безсрочно /пожизнено/, а от него не се установи да следват негативни последици по отношение на вещта. Не се установява ответницата да е използвал имота по начин, който го застрашава от разрушаване или да води до повреждането му. Доводът за прекратяване на вещното право на ползване на ответницата по отношение на двата процесни имота, поради неизпълнение на задълженията й по чл. 57, ал. 1 ЗС да плаща разноските, свързани с ползването на вещта, включително данъците и другите такси, е неоснователен. Това е така доколкото на първо място по делото ищецът не е отправил писмено предупреждение до ответницата за неизпълнението на тези нейни задължения, каквото предупреждение изисква чл. 61 ЗС, за да може да се претендира прекратяване на правото на ползване по съдебен ред. Подобно уточнение липсва и в исковата молба, която съобразно теорията и практиката има ролята на изискуемото от закона „предупреждение“, отделно такова уточнение не се заяви и в хода на производството по делото. По тези съображения неизпълнението само на това законово задължение не може да доведе до прекратяване на доброволно учреденото право на ползване. На следващо място се установява, че страните по договора от 11.12.2015 г. са уговорили безвъзмездно право на ползване, тоест без да се заплащат данъците, таксите и другите разноски, свързани с ползването на имота и без да застраховат имота и да плащат застрахователни премии по него. В този смисъл е решение № 450 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 508 от 2008 г. на ВКС, ГК, III Г. О.. Искането за прекратяване на вещното право на ползване на ответницата по отношение на имот с идентификатор 10450.502.634.2.4 поради неизпълнение на задълженията й по чл. 57, ал. 1 ЗС да поддържа имота в състоянието, в което го е приела е недоказано. В тежест на ищеца бе да докаже твърденията си за лошо състояние на процесния имот и наличието на сериозна опасност от разрушаването му или значителното му повреждане, което той в настоящото производство не стори. Отделно от това съдът намира, че предвид установения факт на отдаването му под наем и ползването му като козметично студио до 01.01.2026 г., то само по себе си изключва твърденията на ищеца по отношение лошото му състоянието. От друга страна доказателства за състоянието му нито към момента на предаване, нито към настоящия момент са ангажирани по делото, поради което не може да се направят никакви изводи за това дали след предаването на владението върху него състоянието му е влошено по какъвто и да е начин. По изложените съображения съдът намира, че исковете като недоказани следва да бъдат отхвърлени изцяло. По разноските С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските сторени от ответницата следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, а именно сума в общ размер от 434,60 евро (850 лв.), от които сумата от 50 лв., представляваща депозит за свидетел и сумата от 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата. Така мотивиран съдът