Решение № 2658 от 8.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 372/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/ и образувано по жалба на П. К. П., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 29, с искане да се обяви нищожността на Решение по т. 2 от протокол №1 от заседание от 03.02.2026 г. на Научното жури, определено със Заповед № РЗ-09-21/ 23.01.2026г. на Директора на ИОНХ-БАН, за недопускане на жалбоподателя до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по професионално направление 4.2. Химически науки /химия на твърдото тяло/ за нуждите на лаборатория „Кристалохимия и композитни материали“ към Института по обща и неорганична химия-БАН, обявен в ДВ бр. 102/28.11.2025 г. поради нередовност на документите на кандидата в конкурса. Жалбоподателят оспорва извода на Научното жури, че подаденото от него заявление за участие в конкурса е нередовно, поради не представяне на всички документи, с които следва да е окомплектовано, съотв. и извода, че поради това не са налице предпоставките да бъде допуснато до участие в процедурата. Твърди, че решението е взето при несъобразяване с представените от него писмени доказателства, които били достъпни за научното жури, доколкото са представени по предишни конкурси. От съда се иска обявяване нищожността на оспореното решение или отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне от органа. Претендира разноски в размер на 80 евро свързани с транспортни разходи, за канцеларски материали, мобилни услуги и ползване на един ден отпуска. Ответникът в представени по делото от процесуален представител писмени бележки излагат съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърди, че правилно и в съответствие с условията по чл. 19 от ЗРАСБ, П. не е допуснат до участие в конкурса, доколкото не е представил нито един от визираните в чл. 19 от закона документи. Счита, че решението за недопускане е взето от компетентен административен орган – научното жури, подпомогнато от помощен орган- комисията по проверка на редовността на документите. Претендира присъждането на възнаграждение за юрисконсулт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят в настоящото производство – д-р П. К. П., е подал по електронен път на 24.01.2026 г. документи за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по професионално направление 4.2. Химически науки /химия на твърдото тяло/ за нуждите на лаборатория „Кристалохимия и композитни материали“ към ИОНХ-БАН, обявен в Д.В. бр. 102/28.11.2025 г., а именно: подписано с електронен подпис заявление за участие, на което е поставен вх. №48/26.01.2026 г. с приложено към него ксерокопие на лична карта. Със Заповед №РД-09-21 от 23.01.2026 г., на Директора на ИОНХ-БАН и на основание чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗРАСРБ, чл. 49 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ /ППЗРАСРБ/, и чл. 26, ал. 7 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в ИОНХ – БАН /ПУРПНСЗАД в ИОНХ – БАН/ е назначено петчленно научно жури /НЖ/, с поименно определени членове, като е разпоредено на органа извършване на проверка за съответствие на участниците с минималните изисквания на БАН и допълнителните изисквания на ИОНХ, като е определен 14-дневен срок същите да бъдат уведомени за допускането им в конкурса. За резултатите от конкурса НЖ следва да състави протокол и въз основа на него да изготви доклад с мотивирано предложение до Научния съвет /НС/. Със заповед №РД-09-22 от 26.01.2026 г. от Директора на ИОНХ-БАН, на основание чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ППЗРАСРБ, и чл. 26, ал. 6 от ПУРПНСЗАД в ИОНХ – БАН е назначена тричленна комисия, в т. ч. и ръководителя на лабораторията, за чиито нужди е обявен конкурсът, която до извърши проверка спазване на изискванията за допустимост с изключение на минималните изисквания, и на изискванията по чл. 1а, ал. 2, и редовността на документите на кандидатите за участие в конкурса, като изрично е посочено, че членовете на комисията трябва да изготвят доклад. От Комисията по проверка на редовността на документите, назначена със заповед №РД-09-22 от 26.01.2026 г. на Директора на ИОНХ-БАН, е извършена проверка на документацията, констатациите от която са отразени в Протокол №1 от 30.01.2026 г. Според същите, кандидатът П. П. не е представил автобиография съответствие с изискванията на чл. 19, т. 1 от ЗРАСРБ, чиито образец е предварително публикуван на официалната електронна страница на ИОНХ-БАН; не е представил диплома за образователна и научна степен доктор в съответствие с изискванията на чл. 19, т. 2 от ЗРАСРБ; не е представил медицинско свидетелство в съответствие с изискванията на чл. 19, т. 3 от ЗРАСРБ, като представеното по предходен конкурс такова е издадено на 11.03.2025 г. и не е валидно, съобразно Наредба №4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор; не е представил свидетелство за съдимост в съответствие с изискванията на чл. 19, т. 4 от ЗРАСРБ, като представеното по предходен конкурс такова е с валидност до 30.09.2025 г.; не е представил удостоверение за стаж по специалността в съответствие с изискванията на чл. 19, т. 5 от ЗРАСРБ; не е представил списък на публикациите, изобретения и други научно-приложни резултати в съответствие с изискването на чл. 19, т. 6 от ЗРАСРБ; не е представил справка за изпълнение на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал. 5 от ЗРАСРБ, към която да са приложени необходимите доказателства, определени в ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ в съответствие с чл. 19, т. 7 от ЗРАСРБ. Отделно е установено, че по отношение на електронно подписаното от д-р П. заявление за кандидатстване е невъзможно да се извърши валидиране на електронния документ, като видно от информацията на подписа не можело да се установи, кой е издателят и титулярът му, поради това не може да се извърши ефективна преценка за съответствие на подаденото заявление, като електронен документ по смисъла на чл. 3 от ЗЕДЕУУ. На заседание, проведено на 03.02.2026 г., обективирано в Протокол №1 от същата дата, НЖ е разгледало постъпилите документи по обявения конкурс и в т. ч. е приело заключенията на Комисията за проверка на редовността на документите, съгласно констатациите от протокола от 30.01.2026 г. и с т. 2 от протокола е приела обжалваното решение, с което д-р П. П. не е допуснат до участие в конкурса, обосновано от фактическа страна със съображения за липса на представена документация по смисъла на чл. 19 от ЗРАСРБ, нередовност на електронния подпис, с който е подписано заявлението за участие. НЖ изцяло възприело фактическите констатации на Комисията за проверка на редовността на документите по отношение недопустимостта на кандидата. Протоколът е бил подписан от Председателя и всички членове. Решението, обективирано в уведомление до П. П., е изпратено с писмо изх. №60 от 05.02.2026 г., като по делото липсват доказателства за надлежно съобщаване. По делото е представена административната преписка във връзка с провеждане на процесния конкурс в т. ч. и по издаване на оспореното решение на НЖ. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна: Съгласно чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ, всички актове на органите на висшето училище, на научната организация за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по реда на този закон, както и заповедите на министъра на образованието и науката, издавани във връзка с осъществяването на правомощията му по глава четвърта от същия закон, могат да се обжалват пред съда при условията и по реда АПК. Съгласно Закона за БАН и актуалния Устав на БАН, академията е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена, като всеки самостоятелен институт включен в структурата й, в т. ч. и ИОНХ представлява самостоятелна научна организация. Съгласно чл. 34 от Устава на БАН ръководни органи на отделните звена в т. ч. и институти са общото събрание на учените, научният съвет и директорът на конкретния институт. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 8 от ЗАРСБ актовете на специализираните органи на ИОНХ-БАН за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности, в т. ч. и тези на научното жури, подлежат на обжалване по реда на АПК и съобразно на това решението на НЖ, обективирано в т. 2 от №1 от 03.02.2026 г., е акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. При оспорването на акт от вида на процесния не е необходимо приключване на обявения конкурс, тъй като за недопуснатия кандидат процедурата приключва на този етап, поради което и доколкото жалбоподателят не е допуснат до участие в следващия етап на конкурса, то оспореното решение за него е крайният акт, който по аргумент на чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ може да бъде обжалван от не пред съда. Оспорването е допустимо и като направено от активно легитимирано лице и в срока за обжалване на административен акт по чл.149 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Академична длъжност "главен асистент", съгласно чл. 18, ал. 3, от ЗРАСРБ се заема въз основа на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността е регламентирана в чл. 19 – 23 от ЗРАСРБ, съответно в чл. 45-52 от ППЗРАСРБ и съставлява съвкупност от множество правно регламентирани волеизявления и действия на отделни правни субекти, извършвани в определена от законодателя последователност, като всяко от тях поражда следващото. Този характер на конкурсната процедура определя сложния фактически състав на избора за конкретната длъжност. Според чл. 18, ал. 1 от ЗРАСРБ академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице, което отговаря на "минималните национални изисквания" по чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ, съответно чл. 1а и чл. 4б от ППЗРАСРБ, и на "допълнителните изисквания" към кандидатите, които научните организации могат да определят "при спазване на този закон и правилника за прилагането му", на основание чл. 2б, ал. 5 от ЗРАСРБ, съответно чл. 1а, ал. 2 и ал. 3 от ППЗРАСРБ, като групите показатели и минималните точки по групи показатели са определени в Таблица 1 - Приложение към чл. 1а, ал. 1 от ППЗРАСРБ, където в забележка е посочено и то с правнорелевантно значение, че изпълнението на минималните национални изисквания е само условие за допуск до участие в процедурите по ЗРАСРБ. Освен съответствието с тези изисквания, кандидадът следва да притежава образователната и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс. Съгласно чл. 19 от ЗРАСРБ кандидатите за участие в конкурса подават молба за допускане и следните документи: 1. автобиография; 2. диплом за образователната и научна степен "доктор"; 3. медицинско свидетелство; 4. свидетелство за съдимост; 5. удостоверение за стаж по специалността, ако има такъв; 6. списък на публикации, изобретения и други научно-приложни резултати и 7. справка за изпълнение на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5, към която се прилагат необходимите доказателства, определени в този закон, в правилника за прилагането му и в правилниците на висшите училища или научните организации. Двуфазното особено производство протича по правилата, посочени в чл. 20 – 23 от ЗРАСРБ, съответно по чл. 45 – чл. 51 от ППЗРАСРБ, както и правилника на научната организация, към който препраща чл. 51, ал. 2 от ППЗРАСРБ, и приключва с решението на факултетния/научния съвет за избор на един от кандидатите. Първата фаза на процедурата – конкурс, се провежда от петчленно научно жури от хабилитирани лица, най-малко двама от членовете на което са външни за съответната научна организация, а за председател се определя вътрешен за научната организация член на журито, като съставът му се определя със заповед на ръководителя на научната организация по предложение на първичното звено след утвърждаването му от научния съвет. В чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ се посочва, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изискания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от комисия, в която се включват определени от подзаконовия нормативен акт лица, от които председателят и членове се определят със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация. Изрично е регламентирано в чл.48, ал. 3 ППЗРАСРБ, че съответствието с минималните изисквания и с изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от научното жури. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок от 14 дни след определяне на журито по чл. 49, ал. 1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа - чл. 48, ал. 4 ППЗРАСРБ. Комисията по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ не е решаващ орган, а само помощен орган, който подпомага работата на научното жури, като извършва един формален преглед/ контрол на изискванията за допустимост. Липсва законово предписание тази комисия да произнася решение по допускане или не на даден кандидат, ако установи не съответствие на заявлението и /или не представяне на доказателства, поради което това е изцяло в правомощията на Научното жури по аргумент от чл. 21, ал. 2 ЗРАСРБ. Ето защо, наведения довод за нищожност на решението на Научното жури, назначено със Заповед № РД-09-21/ 23.01.2026г. и обективирано в Протокол №1 от 03.02.2026г. е неоснователен, а същото като прието от материално оправомощения орган съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗРАСРБ, е валиден административен акт. Относно неговата законосъобразност Съдът приема извод за спазване изискванията за неговата форма и съдържание, доколкото се съдържа подробно описание на фактическите основания, проявлението на които има за последица недопускане на кандидата д-р П. до участие в конкурсната процедура и правна обосновка на тези фактически установявания. Документът /протокол/, в който е обективиран оспореният акт, материализира волеизявлението на колективния административен орган и същият е подписан от Председателя на научното жури и от всички негови членове. От приложеното заверено копие на протокола е видно, че на заседанието на 03.02.2026г. присъстват всички членове, поради което е налице кворум за вземане на решения и то е взето с гласовете на всички членове на органа / вж. гласуването/, като волята на органа е ясна. Липсват доказателства, които да сочат и на опорочаване на процедурата за заемане на вакантна академична длъжност „главен асистент“ по професионално направление 4.2. Химически науки /химия на твърдото тяло/ за нуждите на лаборатория „Кристалохимия и композитни материали“ към Института по обща и неорганична химия-БАН. Същата е обявена от овластен за това орган и обявата е публикувана в ДВ, като по този начин са изпълнени изискванията на закона за публичност и достъпност. Определените срокове за участие в процедурата са законосъобразно определени и спазени, вкл. и тези, свързани с извършване на проверката за допустимост на кандидатите и обявяване на резултатите от това, както и провеждането на заседанията на научното жури и изготвянето на заключителен доклад. Както комисията по допустимост, така и научното жури са определени от компетентния за орган на научното учреждение, като техният състав в т. ч. председателство, отговарят на посочените от закона изисквания, както по отношение брой на членовете, така и по отношение конкретните изисквания към тях. Съгласно чл. 19 от ЗРАСРБ, кандидатите са длъжни да представят изчерпателен набор от документи, включващ автобиография, диплом за образователна и научна степен "доктор", медицинско свидетелство, свидетелство за съдимост, удостоверение за стаж и справка за изпълнение на минималните национални изисквания. Тези документи не са просто формалност, а представляват доказателства за наличието на законоустановени качества и постижения или по друг начин казано: те са формалното доказателствено средство, чрез което кандидатите в процедурата за заемане на академична длъжност удостоверяват съответствието си със законовите изисквания за заемане на съответната академична длъжност. Тяхното значение е преюдициално спрямо същинското оценяване на научните приноси, тъй като те служат за проверка на допустимостта на кандидата до участие в конкурса. Съответствието с изискванията за заемане на длъжността трябва да бъде доказано именно с посочените в закона документи и справки, като това е абсолютно условие за допустимост на кандидатите в конкурса. Липсата на някой от задължителните документи по чл.19 от ЗРАСРБ или несъответствието им с изискванията, има за своя последица прекратяване участието на кандидата в процедурата още на фазата на допускане – аргумент от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗРАСРБ, съгласно която до участие се допускат само лица, които отговарят на законовите изисквания. Съобразявайки разпоредбата на чл. 19 от ЗРАСРБ и отчитайки доказателствата за действително подадените от кандидата д-р П. П. документи за участие в процесния конкурс, Съдът приема извод за законосъобразност на обжалваното решение на НЖ за недопускане на този кандидат до следващата фаза - същинско оценяване на научните му познания и постижения. Абсолютният минимум от документи е този, който е посочен в чл. 19 от ЗРАСРБ и той се прилагат към всеки един конкурс, независимо дали кандидатът вече е участвал в предходни, обявени от същото висше училище процедури. Преценката е индивидуална за всеки участник и то по всеки отделен конкурс, и се извършва от Научното жури, като приложените по една конкурсна процедура документи не могат да напуснат преписката, която се води за нейното провеждане и да постъпят в друга, т. е. те не могат да се ползват по смисъла, който влага д-р П. П. – общо за всички конкурси, в които е подал заявление. На НЖ не е вменено задължение да събира документи, доказващи условията, на които кандидатът следва да отговаря, в т. ч. на тези по смисъла на чл. 18 от ЗРАСРБ, като това е задължение на кандидата. Като не е изпълнил минимално необходимото, за да участва в същинската част на конкурса, жалбоподателят правилно е отстранен от процедурата, тъй като това е предвидената правна последица. Оспореният акт е съобразен и с целта на закона. Принципите за развитие на академичния състав, дефинирани в чл. 1, ал. 2 от ЗРАСРБ, са насочени към постигане на баланс между академичната автономия и свободното развитие на академичния състав, от една страна, и обществения интерес, който предполага контрол върху качеството на образователния процес и научните изследвания, от друга страна. В случая, Научното жури, определено по процесния конкурс, приемайки, че д-р П. П. не отговаря на изискванията за участие в конкурса се е ръководил от целта на закона - да гарантира баланса на посочените по-горе интереси, като до участие се допуснат само тези кандидати, които отговарят на законовите изисквания. Ето защо подадената от д-р П. жалба, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този правен извод се явява основателно своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение, което Съдът приема, при съобразяване ниската фактическа и правна сложност на спора, проявената процесуална активност на пълномощника на страна, че справедливо се явява такова в размера на 102.26 евро /равностойността на 200.00 лв./, определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Старозагорският административен съд