Решение № 133 от 22.4.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 202/2026 г.

Производството е по чл.258 и сл.ГПК. В. П. Г. чрез пълномощника си адв.Е.К. и Р. П. Ц. чрез пълномощника си адв.М. Б. обжалват Решение № 1900 от 30.12.2025г, постановено по гр.д.№ 1853/25 по описа на РРС в частта, с която е допусната да се извърши съдебна делба между Д. П. П., Р. П. Ц. и В. П. Г. на недвижим имот, представляващ земеделска земя - нива, в местност „•••“ в землището на с. Писанец, община Ветово, обл. Русе с площ 17.999 дка, •••, която съгласно КККР – Русе представлява поземлен имот ••• с площ 17 502кв.м., при права 1/2ид.ч. за Д. П. П. и по ¼ ид.ч. за Р. П. Ц. и В. П. Г.. Решението в обжалваната част е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и е необосновано. Съдът е отхвърлил възражението им за придобиване на поземления имот по давност, за което В. П. Г. се е снабдил с нотариален акт за собственост на основание обстоятелствена проверка и без да е посочил каквото и да е доказателство за противоречия на събраните гласни доказателства, с което да аргументира защо не ги кредитира е направил изцяло грешни фактически и правни изводи. Съдът не е съобразил и обсъдил поотделно и в съвкупност събраните допустими и относими доказателства. В решението липсват и каквито и да е правни и фактически констатации относно доказаните по делото решаващи факти. Съдът не е съобразил, че наследниците на ПДИ не познават дъщеря му от предходния брак – ищцата Д. П.. Съдът не е съобразил този главен факт, който има за правна последица, относима и към възражението им, в условията на евентуалност, че първият въззивник е обективна невъзможност да уведоми човек, който не познава, че не дължи имота за него и започва да го владее за себе си, и като се е основал само на формалното качество на П. на наследник на баща си ПИ, съдът е стигнал до грешното съждение, че нито В. Г., нито майка му, са придобили нивата от 17 502 дка с 1- годишна придобивна давност. На следващо място съдът съпоставя разпита на свидетелите при нотариуса и в съдебно заседание и поради разлика в показанията им не ги кредитира. Съдът се е задоволил да възпроизведе показанията им без да посочи различията между тях, които са го мотивирали да откаже да ги кредитира. Съдът неправилно не е дал вяра на свидетелските показания,защото е приел като най-ранен възможен момент на началото на владението решението на ПК от 01.08.1996г. Този извод е в противоречие с материалния закон и нормата на чл.18 и, ал.2 ППЗСПЗЗ, даваща възможност до изработване на план за земеразделяне на бъдещите собственици, чиято земя подлежи на възстановяване, да се предостави временно право на ползване. Съдът не е посочил в какво се изразява противоречието в показанията на свидетелите пред нотариуса и пред съда. На следващо място съдът превратно е тълкувал вписаните договора за аренда – по партидата на наследодателката на ответниците ЙИ. Съдът обсъжда само част от писмените доказателства. Твърдят, че към 08.10.2020г В. Г. вече е придобил правото на собственост върху нивата в местност “•••” в землището на с.Писанец, община Ветово, обл.Русе с площ 17.999дка. Считат, че това е установено по безспорен и категоричен начин. Съдът неправилно е приел за неоснователно и направеното в условията на евентуалност възражение. Дори и да се приеме, че процесната нива е владяна и от майката на въззивниците, то пак същата следва да се изключи от делбата, тъй като в такъв случай отношенията на съсобственост между двамата въззивници не са предмет на това проицводство. Искат от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния съд в обжалваната част, с която е допуснато извършване на съдебна делба на земеделска земя - нива, в местност „•••“ в землището на с. Писанец, община Ветово, обл. Русе с площ 17.999 дка, •••, която съгласно КККР – Русе представлява поземлен имот ••• с площ 17 502кв.м., при права 1/2ид.ч. за Д. П. П. и по ¼ ид.ч. за Р. П. Ц. и В. П. Г. и вместо него постанови друго, с което искът за съдебна делба на този имот се отхвърли като неоснователен. Претендират направените в двете съдебни инстанции разноски. Въззиваемата Д. П. П. чрез пълномощника си адв.М. П. в писмен отговор счита жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за правилно, поради което следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендира разноските по делото. Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Д. П. П. е дъщеря на ПДИ, починал на •••, Р. П. Ц. и В. П. Г. също са деца на съпругата на ПДИ, починала на •••. С НА за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № •••т.XXVI, д.№ ••• ПДИ е признат за собственик въз основа на Решение на ПК – гр. Ветово № 226 от 01.08.1996г по чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.27 ППЗСПЗЗ на недвижими имоти в землището на с.Писанец, община Ветово, обл.Русе сред които имоти и нива в местността “•••” с площ 17.999дка, от които 12.250дка трета категория, 5.439 дка пета категория, съставляващ имот № ••• по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № •••, имот № •••, кад № ••• полски път, имот № ••• Според скица на ПИ № 15-468963-20.03.2025г на АГКК този имот представлява поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на с.Писанец, общ. Ветово, обл. Русе, одобрени със Заповед № РД-18- 681/25.09.2019г на изп.директор на АГКК. Според скицата е с площ 17502кв.м. С НА за собственост на недвижим имот № •••т.1,рег № •••, д.№ ••• В. П. Г. е признат за собственик по давностно владение на този недвижим имот. В първата инстанция са разпитани св. НД, св. НФ и св. БД, които не познават Д. П. и никога не са я виждали да посещава баща си ПИ или да се интересува от него и живота му. И споделил отдавна пред св.Д, че има дъщеря, но тя не се обажда и не се интересува от него. Д свидетелства, че дъщеря му не е присъствала и на погребението му. В. Г., въпреки че е син на втората съпруга на И, се грижел за него, особено след като през 1996г получил инсулт, и за имотите му, а след смъртта му за гроба му. ПИ влязъл във владение на нивата в местността „•••“ през 1992-1993г. като казал, че вече са му я върнали. Казал на св.Д, че я дава на сина си,т.е на В. Г. и той да търси арендатори, да я дава под аренда и да търси рента. Свидетелите сочат, че ПИ изобщо не ходел на тази нива, а всичко свързано с нея правел В. Г.. Според св.Д В. Г. се грижи за тази нива от 1994г малко преди сватбата му, тъй като тогава арендаторите давали нещо като частно ползване за животните, които Г. също гледал. Г. вземал цялата рента за себе си и до сега продължавал по този начин. Според св. НФ, арендатори през 2019г търсели В. Г., въпреки че в дома им била майка му Пред св.БД, който познава ПИ и съпругата му и е бил в близки отношения с тях, както и с В. Г., последният винаги говорел за нивата като за своя и всички в селото, включително и арендаторите знаят, че тя е негова. Тримата свидетели са били такива и в нотариалното производство по обстоятелствена проверка. Видно от протокола съставен от нотариуса са заявили същото, че познават В. Г. и ПИ, който свидетелите възприемат като негов баща, знаят за нивата и за това, че В. от момента на въвеждане във владение на нивата и до настоящият момент само той се занимавал с нея, договарял арендатори и сключвал договори за наем от своя име, получавал и рентата и никой не му е оспорвал собствеността върху нея. Въззивният съд намира, че в показанията на свидетелите в нотариалното производство и в настоящото производство пред първата инстанция не съществуват противоречия, както е приел първоинстанционния съд в обжалваното решение. Съдът неправилно е възприел показанията на св.Д, който е заявил, че нивата е дадена за ползване от ПИ през 1992г-1993г, а знае, че В. Г. я обработва от 1994г, малко преди сватбата си. Св. БД също сочи, че е ходил с Г. през 1994-1995г да вземат рентата за тази нива. Показанията им не противоречат на писмените доказателства, според които нивата е възстановена на И с Решение на ПК № 226/01.08.1996г, тъй като видно от представен във въззивната инстанция Протокол № 45 от 20.08.1992г на ОбщПК-Вятово, на основание чл.17 вр чл.16 ППЗСПЗЗ е възстановено на собствениците правото на собственост върху земеделски земи или правото да получат тяхната парична равностойност по количество и качество в землището на с.Писанец, в това число и на ПИ. Съгласно нормата на чл. 18и, действала към периода 1992г до 1996г . собствениците на земеделски земи, чиито права не са възстановени по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ,т.е по изготвен план за земеразделяне, могат да поискат със заявление от общинската поземлена комисия да им бъде предоставено право на ползване върху земеделски земи и такова им се предоставя. Свидетелите в показанията си сочат именно този факта, че преди реалното възстановяване на земеделските земи на ПИ с решението на ПК от 01.08.1996г, реалното ползване на същите и в частност на процесната нива, е дадено 1992-1993г, а Г. е започнал да я обработва и отдава под наем през 1994г преди сватбата си и това продължава и до настоящия момент. В този смисъл показанията на свидетелите не влизат в противоречие нито с казаното от тях пред нотариуса, нито с решението на ПК от 01.08.1996г. Събраните по делото гласни доказателства, че от 1994г само и единствено В. Г. стопанисва процесната нива, в това число и с арендатори на същата, не влизат в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, а именно представените по делото договори за аренда. Представени са договори за аренда от 15.10.2009, с който В. Г. е предоставил на „Стил 2004“ЕООД за временно и възмездно ползване за 5 стопански години нива с площ 17 499дка в местност „•••“ в землището на с.Писанец. Представеният по делото договор за аренда на същата нива със същият арендатор, но сключена от майката на Г. - ЙИ от 08.10.2020г за срок от 10 стопански години, също не опровергава нито свидетелките показания, нито твърденията на Г., че единствено той владее нивата, тъй като договор за наем/аренда може да се сключва и от несобственик. Горното мотивира въззивния съд, че В. Г. е доказал при условията на пълно и главно доказване, че придобил собствеността върху процесната нива по реда на чл.79, ал.1 ЗС с непрекъснато владение върху нея, продължило повече от 10 години. В периода от 1994г, когато въззивният съд приеме, че е началната дата на упражняване на фактическата власт върху нивата, според показанията на разпитаните по делото свидетели, до завеждане на иска за съдебна делба - 27.03.2025г, а и до настоящия момент, единствено и само В. Г. е упражнявал фактическата власт върху нива с площ 17 499дка в местност „•••“ в землището на с.Писанец. Установено е че същият като владелец държи тази вещ лично, а когато майка му през 2020г сключвал договор за аренда на тази нива и чрез нея, като своя. За последното, че договора за аренда от 2020г не обезпокоява неговото владение и че собствеността върху нивата не се оспорва от неговата майка, сочат както гласните доказателства, така и обстоятелството, че придобивната давност за него е била изтекла още през 2004г и от този момент той е придобил чрез давностно владение собствеността върху посочената нива, независимо, че НА за собственост е съставен в по-късен момент. От друга страна, както е посочено по-горе в решението, договор за наем, в това число и аренда може да се сключи и от лице, което не е собственик на недвижимия имот. Неоснователни са възраженията на въззиваемата, че със сключване на договора за аренда от майката на Г., тя упражнявала фактическа власт както за себе си, така и за Д. П. като наследник, тъй като последната още преживе на наследодателя си, а и след неговата смърт, не е общувала със семейството му и не е демонстрирала никакво отношение към оставеното й наследство от ПИ, включително не е получавала рента за процесната нива. С оглед изложеното съдът намира, че В. Г. е доказал наведеното в отговора си възражение, че е собственик на нива с площ 17 499дка в местност „•••“ в землището на с.Писанец, на основание чл.79, ал.1 ЗС, като е придобил собствеността върху нея чрез придобивна давност, поради което тази нива не е съсобственост между ищцата Д. П. П. и ответниците В. Г. и Р. П. Ц., поради което искът за съдебна делба на същата е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като е стигнал до обратния извод, първоинстанционния съд е постановил неправилно Решение № 1900 от 30.12.2025г, постановено по гр.д. № 1853/25 по описа на РРС по отношение на този недвижим имот, което решение следва да се отмени като неправилно и искът за съдебна делба на този недвижим имот да се отхвърли като неоснователен. В тежест на ищцата по делото са направените от ответниците разноски в първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част на иска за съдебна делба. В този смисъл при разноски в общ размер на по 1500лв за всеки от ответниците, на всеки от тях се дължат по 500лв разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, в равностойност 255.65 евро, който разноски са съразмерни с отхвърлената част от иска за съдебна делба на един от трите недвижими имоти, предмет на иска. В тежест на въззиваемата са направените от жалбоподателите разноски за въззивната инстанция в размер на 434.56 евро за В. Г. и 400 евро за Р. Ц.. Мотивиран така, окръжният съд