Решение № 71 от 11.5.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 77/2026 г.

гражданско дело № 20262300500077 по описа за 2026 година Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С. В. В. чрез пълномощника му адв.А. А. от АК Сливен против решение № 606/12.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 1746/2025 г. по описа на РС Ямбол, в частта, в която съдът е определил режима на лични контакти на бащата с детето И., същият е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 400 лв. занапред и месечна издръжка за минало време в размер 2700 лв., допуснато е издаване на паспорт за пътуване в чужбина или друг заместващ документ на малолетното дете И. и е разрешено на детето да пътува извън пределите на Р България до държави членки на ЕС, Р Турция и Р Сърбия, както и в частта на разноските. Иска се въззивният съд да отмени решението в обжалваните части като вместо това постанови следния режим на лични отношения на бащата и детето: Всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа петък до 18.00 часа в неделя; Тридесет последователни дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; Коледните празници и Великденските празници (от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден)- всяка четна година детето да прекарва при майката, а всяка нечетна година- при бащата с преспиване, а Новогодишните празници ( от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден)- всяка нечетна година детето да прекарва при майката, а всяка четна година- при бащата с преспиване; Всяка година бащата С. В. В. да взема детето И.С.В. по три дни от коледната и от пролетната ваканция; Всяка нечетна година, бащата С. В. В. да взима детето И.С.В. на всички официални празници, а именно: 3- ти март; 1-ви май; 6- ти май; 24- ри май; 6- ти септември и 22- ри септември, за времето от 18.00 часа на предходния ден до 20.00 часа на официалния празник; по отношение на присъдената месечна издръжка същата да бъде намалена на 300 лв. месечно, а искът за издръжка за минало време да бъде отхвърлен изцяло. Изцяло се желае да бъде отменено решението и в частта на присъдените в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение. Постановеното решение се счита за неправилно поради нарушение на материалния закон н необосновано. Не се изпълнени изискванията на чл.47 ал.1 от ГПК, невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Връчителят е посетил адреса на ответника само веднъж на 30.06.2025 г., поради което не е бил надлежно уведомен за образуваното гражданско дело и не са му били връчени книжата, което е опорочило правото му на защита. Определеният от съда режим на лични отношения на бащата С. В. В. не е съобразен с висшия интерес на детето И.С.В. то да общува пълноценно и с двамата родители, а по делото не са налице данни за лошо отношение на бащата спрямо детето. Неправилно е определен размерът на присъдената месечна издръжка като по делото не са събрани доказателства за получаваното от бащата трудово възнаграждение и възможностите му да заплаща определеният от съда завишен размер на издръжката. Въззивникът получава трудово възнаграждение от месец април 2025 г. и то в минимален размер, има родено друго дете, на което дължи издръжка и това обстоятелство е изложено в социалния доклад, но съдът не е взел предвид при определяне размера на издръжката. Искът за издръжка за минало време се счита за изцяло неоснователен, тъй като по делото са събрани доказателства за това, че ответникът е заплащал издръжка за посоченият период в размер на 200 лева месечно. Относно уважения иск с правно основание чл. 127а от СК е заявено, че ответникът не е дал повод за предявяване на този иск, тъй като не е отказвал на ищцата да подпише декларация съгласие детето да пътува извън страната, единственото което той иска е да бъде уведомен за дестинацията и периода на пътуване. Счита се, че предвид характера на делото като спорна съдебна администрация и установената съдебна практика, неправилно ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски в първоинстанционното производство, тъй като разноските следва да останат в тежест на всяко от страните, както са направени. Представени са писмени доказателства – удостоверение за раждане на друго дете на въззивника и служебна бележка за получените от него възнаграждения за периода м.априлм.ноември 2025 г. В законоустановения срок ищцата по делото, сега въззивна страна В. И. Т., представлявана от пълномощник адв.М. А. от АК Ямбол е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се счита за неоснователна и необоснована, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за това, че съдът правилно е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. При постановяване на атакуваното решение районният съд се е съобразил с издадената Заповед за защита с рег.№ 23/18.08.2025 г. по гр.д.№ 2017/2025 г. по описа на ЯРС в полза на майката В. И. Т. и правилно съдът е приел, че съгласно чл.15, ал.10 ЗЗДН издадената заповед за защита се прилага с приоритет пред постановените решения в спорове за родителски права. По делото по ЗЗДН ЯРС е определил режим на осъществяване на лични отношения между бащата С. В. В. и детето И.С.В. в периода на изпълнение на мярката по чл.5, ал.1 от ЗЗДН и постановения по реда на чл.127 от СК режим е съобразен с това обстоятелство. Отделно от това, ответникът е изцяло дезинтересиран, както от физическото така и от психическото здравето и от нуждите на дъщеря си И.С.В., нито я търси по телефона, нито търси и някакъв контакт с нея, напротив детето постоянно го търси и инициира разговори по телефона с баща си. По отношение на оспорения размер на месечната издръжка, е заявено, че в случая са събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че детето страда от хронични заболявания и се нуждае от по-специална храна и медицински грижи, а от твърденията на въззивника за получаваните от него трудови възнаграждения следва извода, че издръжката е правилно определена в този размер. Въззивникът действително е давал различни суми на ищцата, но сумите които ответникът е превеждал на ищцата са в размер на от по 50 лева или 200 лева и то инцидентни суми и то след многократно настояване от страна на ищцата, тъй като същата е заплащала вноски по кредит с размер на погасителна вноска, изтеглен от нея по искане и настояване на ответника, за да финансира негови бизнес начинания. За неоснователи се считат твърденията на ответника, че в настоящото производство образувано по искове с правно основание чл.127,ал.2 и чл.149,вр. чл.143,ал.1 от СК разпоредбата на чл.78 от ГПК не намира приложение. За съдебно заседание страните са редовно призовани и се явяват лично и с пълномощниците си като се поддържа въззивната жалба и отговора по нея. След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното: Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за частично основателна. В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно освен в частта на определения режим на лични контакти между бащата и детето. Пред районния съд В. И. Т. е предявила иск за определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото й съжителство с ответника С. В. В. малолетно дете И.С.В., родена на ••••• г., както и следващите предоставянето на родителските права искове относно определяне режим на лични контакти на детето с бащата, местоживеенето на детето, определяне на издръжка занапред и за минало време, предоставяне заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт и пътуване в чужбина, както и присъждане на направените по делото разноски. Обстоятелствата, при които се претендират тези претенции е описана в исковата молба, а именно, че страните са живели заедно до м.септември 2024 г., когато ответникът е напуснал семейното жилище, в което са останали да живеят ищцата и детето, а той е заживял в гр. Сливен при съжителство на семейни начала с друга жена. Единствено ищцата полага грижи за малолетното дете, включително заплаща всички разходи по неговото отглеждане. Детето периодично посещава психолог и лекар, често боледува от респираторни заболявания. Ответникът не проявява никаква загриженост от детето и не се интересува от него, не дава средства необходими за издръжката му и покриване на нуждите му. До момента ответникът не е снабдил ищцата с нотариално заверено пълномощно за заявяване и издаване на паспорт на детето, свързано с негово пътуване в чужбина. Становището по предявените искове при първата инстанция от ответната страна е изложено от назначеният му особен представител по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. С отговора по чл.131 от ГПК са оспорени като неоснователни всички предявени искове за предоставяне на родителски права и следващите това обстоятелство искове. Доказателства не са представяни. Пред първата инстанция е била изслушана ищцата В. Т., която в съдебно заседание е изложила своите съображения за уважаване на предявените искове, като е повторена изложената обосновка на исковата молба. В съдебно заседание ищцата е добавила и обстоятелства относно това, че след като ответникът ги е напуснал, детето е изпаднало „в дупка“, отказвало да ходи на училище, което е наложило да бъде водена на психолог и е имало някакви подобрения. Бащата не поддържа никакви контакти с детето, преди й звънял от скрити телефони. През 2-3 месеца давал на ищцата по 200 лв. и по 50 лв. след нейни многобройни молби, но веднъж не е питал за детето, както и какви нужди има то. Не е посещавал срещите организирани от детския център, чуват се с детето когато тя го търси. Декларация за пътуване така и не е давал, но когато тя е искала и се обръщала към него той просто се съгласявал, но без да даде декларация. Пред окръжния съд бе изслушан и бащата – въззивника С. В., който заяви, че желае по-разширен режим за лични контакти с детето си, така както е описал във въззивната жалба. Необходим му е цял ден, а не няколко часа, може и с преспиване зависи какво иска детето, но поне за деня часовете да са повече, когато са заедно. Пред районния съд е бил разпитан като свидетел дядото на детето И. по майчина линия – И.Т.. Свид. Т. е потвърдил обстоятелствата, че за И. се грижи основно майка й с помощта на него и съпругата му – бабата и дядото. Финансовото състояние на дъщеря му и внучето не е никак добро и основно свидетелят им дава пари, като включително докато са били заедно е давал пари назаем и на С., които в повечето случаи той не му е връщал. Когато се разболява детето, В. търси свидетеля за помощ и за пари и той да я води на лекар. Водил я е няколко пъти на прегледи, включително и в Пловдив, когато й вадели трета сливица. Свидетелят знае, че детето посещава психолог, има зависимост от инсулин, нуждае се от специална диета и от средства за закупуване на лекарства. Причината да бъде водена на психолог И. е това, че баща й ги е напуснал и тя не може да възприеме това да няма баща и той да не се грижи за нея. Имало е случай, в който И. е била на лагер, баща й я потърсил по телефона, тя се разстроила и много плакала. Доколкото знае свидетелят, в месеца веднъж И. се вижда с баща си за час или два, но той не знае какви пари й е давал баща й, може би някакви символични пари, но специално за издръжка – не. По делото са изготвени социални доклади от ДСП Ямбол по местоживеене на майката и детето и от ДСП Сливен по местоживеене на бащата. Социалните работници от ДСП Ямбол са стигнали до извода, че майката В. Т. притежава необходимия родителски капацитет да отглежда детето си И.. Заявила е, че въпреки липсата на интерес от страна на бащата на детето е съгласна да бъдат използвани други начини за общуване между детето и бащата, за да бъде съхранена връзката помежду им. Детето И. посещава консултации с психолог. От ДСП Сливен е заявено в доклада, че трудно е установен контакт със С. В., тъй като не е намерен многократно на адреса в гр. Сливен, но след проведена беседа е установено, че В. желае майката да продължи да полага грижи за детето, а на него да му бъде определен режим на лични контакти, както и до момента – всяка първа и трета седмица от месеца. Заявил е, че исканата издръжка от майката за детето е непосилна за него, той е склонен да заплаща издръжка в минимален размер. Изразил е съгласие да бъде издаден паспорт на детето, както и да даде нотариално заверено пълномощно за пътуването му в чужбина. Като цяло В. е проявил загриженост за бъдещото израстване, развитие и възпитание на дъщеря му Ивет. Представена е индивидуална оценка на потребностите на детето И.С.В., изготвена от Център за обществена подкрепа „Усмивка“ от 30.07.2025 г. В тази оценка е изложено, че след като бащата е осъществил физическо насилие над майката, на което детето не е присъствало, е издадена заповед за незабавна защита за провеждане на срещи между бащата и детето в тази институция. При изпълнение на тази заповед е установен контакт с бащата В., който категорично изразил своето решение да не присъства на контактни срещи с дъщеря си, провеждани на територията на ЦОП. След изпратена писмена покана до В. той не се е отзовал и е предложено да не бъде отварян работен случай за детето И., поради отказ за провеждане на срещи от страна на бащата. Видно от служебно приложената по силата на чл.15, ал.9 от ЗЗДН заповед за защита рег. № 23/18.08.2025 г., издадена по гр.дело № 2017/2025 г., ЯРС е постановил мерки за закрила срещу домашно насилие, осъществено от С. В. В. спрямо В. И. Т., като са наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1,т.3,т.4, а на основание чл.5, ал.1,т.5 от ЗЗДН местоживеенето на детето И. е определено при неговата майка, както и е определен режим на осъществяване на лични отношения между бащата и детето в периода на изпълнение на мярката по чл.5, ал.1,т.5 от ЗЗДН, а именно, че бащата има право да взема при себе си детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 14 ч. на същия ден. Пред въззивния съд бяха приети представените от въззивника писмени доказателства – удостоверение за раждане № 370/30.07.2025 г. за това, че В. е баща на роденото на 16.07.2025 г. дете В.С.В., както и служебна бележка № 1/22.12.2025 г., че в качеството си на Управител на „Хилади 25“ООД С. В. от м. април 2025 г. получава брутен доход 1077 лв. При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира да изложи следното по наведените във въззивната жалба възражения: Както бе обсъдено при изготвяне на доклада по делото в настоящата инстанция въззивният съд е приел представените от въззивника пред настоящата инстанция писмени доказателства, съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следейки за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, каквото е настоящото производство. Възраженията на въззивника за нарушеното му право на защита пред първата инстанция поради неспазване процедурата по призоваването му, са приети за неоснователни. Ответникът действително е бил първоначално призован със залепване на уведомление като за да се стигне до това, преценката на съда е на основание чл.47 ал.1 изр.4 от ГПК – правилото за посещения на адреса в рамките на месец не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса, какъвто е случая. Правото на защита не е нарушено за призования по този начин ответник, но дори и да беше нарушено, на същия по надлежния ред е бил назначен особен представител, който го е представлявал по делото и е защитавал интересите му. Нередовното призоваване на страна в първоинстанционното производство отново съгласно цитираното тълкувателно решение не би довело до неправилност на обжалваното решение, а до възможност за представяне на доказателства пред въззивния съд, които не са представени по-рано по тази причина и възможност за възражения, които са преклудирани. Представените от въззивника доказателства са приети от въззивния съд. След предоставяне с първоинстанционното решение на родителските права по отношение на малолетното дете И. за упражняване от неговата майка В. Т., съдът е постановил режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 19 ч. в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото непрекъснато през време на лятната училищна ваканция на детето, когато майката не е в платен годишен отпуск. Районният съд е отбелязал, че се съобразява с разпоредбата на чл.15, ал.10 от ЗЗДН за прилагане с приоритет на издадената заповед за защита. Съгласно посочената разпоредба издадената заповед за защита по ал.8 или заповед за незабавна защита по чл.18 и 19 се прилага с приоритет пред постановени привременни мерки или решения в спорове за родителски права. По тези съображения въззивният съд счита, че определения в настоящото производство по чл.127 от СК режим на лични отношения между бащата и детето следва да бъде съобразен с определения такъв в издадената заповед за защита от насилие доколкото този режим следва да бъде прилаган до изтичане на срока на наложените мерки, но не и да бъде повлиян от съдържанието на тези мерки, които следва да бъдат определени в производството по чл.127 от СК. Действително от доказателствата събрани пред районния съд освен гласните, а и социалните доклади изготвени от ДСП Ямбол и Сливен, както и анализа на Центъра за обществена подкрепа може да се направи извод, че бащата С. В. не е особено заинтересован до момента от дъщеря си. Тази незаинтересованост въззивният съд счита, че следва да бъде отдадена на влошените отношения между бащата и майката, последвали след тяхната раздяла и осъщественото домашно насилие, с което няма как съдът да не се съобрази. Както се посочи съобразяването с домашното насилие следва да е единствено по отношение на периода на наложената мярка, а предвид съдържанието режима на лични отношения между бащата и детето, съдът счита, че следва да бъде разширен, тъй като действително при определянето му съдът не е наложил такъв по отношение на Коледните, Великденските празници, Новогодишните и официалните празници за страната, както и ваканциите на детето. Предвид изменението на СК - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г. , с разпоредбата на чл.59 ал.4 е предвидено, че режимът на лични отношения между родителите и децата включва период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата - през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и на родителя, както и по друго време, включително неприсъствено чрез телефонни разговори, писма, електронни съобщения и други подходящи средства за комуникация. Съгласно ал.6 на разпоредбата, съдът решава въпросите по ал. 2 - 4 с оглед най-добрия интерес на детето, след като прецени всички обстоятелства като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Съобразно новите норми на СК, отделните празници и ваканции следва да бъдат включени като елементи от определения режим на лични контакти. Що се отнася до месечните контакти, въззивният съд счита, че същите следва да останат определените всяка първа и трета събота от 10.00 ч. в събота до 19 ч. в неделя с преспиване, както следва да останат 20 дни през лятото непрекъснато, когато майката не е в платен годишен отпуск, а не предлаганите от въззивника от петък вечерта до неделя вечерта и 30 дни последователни през лятото. Предвид тези съображения обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено в частта на определения режим на лични контакти, който следва да бъде следния: Всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване; двадесет последователни дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; Коледните празници и Великденските празници (от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден)- всяка четна година детето да прекарва при майката, а всяка нечетна година- при бащата с преспиване, а Новогодишните празници (от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден)- всяка нечетна година детето да прекарва при майката, а всяка четна година- при бащата с преспиване; Всяка година бащата С. В. В. да взема детето И.С.В. по три дни от коледната и от пролетната ваканция; Всяка нечетна година, бащата С. В. В. да взима детето И.С.В. на всички официални празници, а именно: 3- ти март; 1-ви май; 6- ти май; 24- ри май; 6- ти септември и 22- ри септември, за времето от 18.00 часа на предходния ден до 20.00 часа на официалния празник. Следва да се добави и изрично, че на основание чл.15 ал.10 от ЗЗДН този режим на лични отношения следва да се прилага след изтичане срока на наложените мерки за защита със заповед за защита рег. № 23/18.08.2025 г., издадена по гр.дело № 2017/2025 г. по описа на ЯРС, който е 12 месеца, считано от издаването на заповедта на 18.08.2025 г. В останалата част на обжалваното решение въззивният съд намира същото за правилно в частта на определения размер издръжка занапред и за минало време. Районният съд е определил месечна издръжка в размер 400 лв., считано от датата на предявяване на иска – 30.05.2025 г., както и издръжка за минало време в размер 2700 лв. за периода от 01.09.2024 г. /момента на фактическа раздяла между родителите/ до 30.05.2025 г. датата на предявяване на иска, което е в размер по 300 лв. месечно. Определените от съда размери на издръжка въззивният съд намира за правилни, тъй като първата инстанция се е съобразила с нуждите на детето, които са установени по делото, а именно освен неговата възраст, обстоятелството, че често боледува от респираторни заболявания, както и посещава психолог във връзка с раздялата на родителите си и е развила инсулинова резистентност, чието лечение е свързано със специална диета и медикаменти. За тези обстоятелства свидетелстват събраните пред районния съд писмени доказателства – амбулаторни листи от личен лекар и от рекар специалист, както и две становища на психолога, посещаван от детето И.. Освен тези конкретни специфични нужди на детето безспорно следва да се има предвид неговата възраст – почти на 10 години, образованието, че посещава училище редовна форма, нуждите от храна, облекло и учебни пособия, които следва да бъдат задоволени поне минимално във връзка с отглеждане на детето. Безспорно следва да се имат предвид и икономическата обстановка в страна, поскъпването на стоките и услугите, което разбира се следва да бъде съобразено и за двете страни в процеса – бащата и детето. Представената от въззивника в настоящото производство служебна бележка за получавания от него брутен доход в размер на минималната заплата не променя изводите, до които е стигнал районния съд, определяйки размера на месечната издръжка, тъй като определения размер от 400 лв./204.52 евро е близък до минималния съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, който към настоящия момент е 155.05 евро при МРЗ от 01.01.2026 г. в размер 620.20 евро. Т.е. разликата между определената от съда издръжка и минималния размер на издръжката за едно дете е 49.47 евро, което въззивният съд счита, че не е съществена разлика и издръжката определена за заплащане от въззивника на детето е близка до минималния размер. Действително от представеното доказателство удостоверение за раждане се установява, че бащата има родено друго дете, което още не е навършило година, но както и районният съд е отчел във връзка с определяне месечната издръжка данните съдържащи се в търговския регистър относно това, че С. В. е управител на търговско дружество, както и земеделски производител, а предвид и възрастта, в която се намира същата сочи на неговата работоспособност и занапред, което не би представлявало за него затруднение извън обичайните такива да отделя определения размер месечна издръжка от 400 лв./204.52 евро. По отношение уважения в размер 2700 лв. иск за издръжка за минало време за 9 месеца и направените от въззивника възражения, че този иск е напълно неоснователен, същият не представи доказателства да е заплащал на майката средства за издръжка на детето от момента, в който са се разделили фактически. Данни в тази насока са единствено предоставените от майката за това, че В. спорадично й е предоставил средства от 50 до 200 лв., които обаче не са били предназначени за издръжка на детето, а за изтеглен от нея по негово искане кредит преди раздялата им. При тези обстоятелства въззивният съд намира за правилно решението и в частта, в която е присъдена издръжка по чл.149 от СК в размер 2700 лв. Относно уважената претенция по чл.127а от СК за снабдяване на детето с паспорт и за заместващо съгласие на бащата за негови пътувания извън страната, въззивният съд намира решението за правилно и в тази част. Съображенията на въззивника за това, че не е отказвал да подписва декларация – съгласие детето да пътува извън страната са без значение след като той в действителност не е изготвил такава декларация, поради което и съдът е сезиран с този иск. При уважаване на тази част от претенцията районният съд правилно е отчел, че детето има право на свободно придвижване, което е гарантирано от Конституцията на РБ, от ЕКПЧ и от Конвенцията за правата на детето и за да осъществи това свое право детето има нужда да му бъде издаден паспорт за пътуване, както и заместващо съгласие на бащата, което той не е предоставил до момента, за пътуване на детето в държави членки на ЕС, Р Турция и Р Сърбия придружено от своята майка или от упълномощено от нея лице без значение от броя на пътуванията. Извън изложеното, въззивникът не е посочил други мотиви, атакувайки първоинстанционното решение в тази част и след като въззивният съд не установи неправилност на решението, то следва да бъде потвърдено и в тази част. Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е правилно и в частта на присъдените разноски, като са неправилни оплакванията на въззивника В. в тази част, че тъй като производството е с характер на спорна съдебна администрация и съдът само оказва съдействие относно начина на упражняване на страните, то същите не си дължат разноски в това производство. Съгласно ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. на ОСГК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК разпоредбите на чл.78 от ГПК се прилагат съответно. В тълкувателното решение е разяснено, че при цялостно отхвърляне на молбата въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата, какъвто е настоящия случай, разноските се възлагат на ответната страна. Единствено в останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. Въззивният съд споделя изцяло изводите на районния съд за присъждане на разноски в полза на молителката при пълното уважаване на исковете й по чл.127 и чл.127а от СК, които са отразени и в постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на В. да бъде изменено решението в частта за разноските. При този изход на делото и отново съобразявайки се с ТР № 3/2023 г. на ВКС въззивният съд счита, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените в настоящото производство разноски в размер 306 евро заплатени за нейната защита по исковете с правно основание по чл.143 и чл.149 от СК, съгласно представения договор за правна защита и съдействие за адв. А. и списък на разноските по чл.80 от ГПК, а по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение за иска по чл.127, ал.2 от СК в размер 206 евро искането за разноски не следва да бъде уважавано, тъй като в тази част решението се отменя. На въззивника, при уважаване на част от жалбата му също се дължат разноски във връзка с уважената част от въззивната му жалба, но няма данни да е направил такива. Съгласно списъкът по чл.80 от ГПК, представен от въззивника са посочени заплатените адвокатски възнаграждения по представения договор за правна защита и съдействие пред въззивния съд, както следва: в размер 100 евро по иска с правно основание чл.143 от СК; 100 евро по иска с правно основание чл.149 от СК и в размер 150 евро по иска с правно основание чл.127а от СК. Жалбата в частта, с която се атакува решението по тези три иска е неоснователна, а е уважена единствено по отношение на иска с правно основание чл.127 ал.2 от СК, но няма доказателства за направени разноски при защитата по този иск и разноски във въззивната инстанция не следва да бъдат присъждане на въззиника. На основание изложеното, ЯОС