Решение № 496 от 5.7.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 2259/2025 г.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител с рег.№795, район на действие Окръжен съд-гр. Б•••, Код по БУЛСТАТ: 7109220153, с адрес на кантората в гр. Б•••, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б•••, чрез адвокат С••• Б. срещу В. Б. А., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Б•••. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника В. Б. А., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Б•••, че дължи на ищеца В. Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител с рег. №795, район на действие Окръжен съд - гр. Б•••, Код по БУЛСТАТ: 7109220153, с адрес на кантората в гр. Б•••, ул. „Т•••, сумата от 795.01 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и една стотинка/ - главница, представляваща дължими и незаплатени такси и разноски с ДДС, начислени по изпълнително дело №217/2017 год. по описа на ЧСИ В. Т., рег.№795, район на действие Окръжен съд - гр. Б•••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението- 06.02.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №317/2025 год. по описа на Районен съд - Б•••. Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производство. Посочена е банковата сметка, по която ответникът може да заплати претендираните от ищеца суми: Общинска Банка АД, IBAN: •••, BIC: •••. Твърди се в исковата молба, че ищцата упражнява дейност като частен съдебен изпълнител, регистриран под № 795 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие - Окръжен съд - гр. Б•••. Твърди се, че на 15.06.2017 год. пред ищцата, в качеството й на частен съдебен изпълнител постъпило писмо с възлагане за събиране на публично вземане от Община Б•••, с което основание чл.2, ал.2 и ал. 3 от ЗЧСИ във връзка с чл. 163, ал.1 и чл. 209, ал.1 и ал.2, т. 3 от ДОПК Община Б••• й е възложила за събиране задълженията на В. Б. А., с ЕГН ••••••••••, от гр. Б•••, п.к. ••• по Актове за установяване на задължения по декларации /АУЗД/ № DTO000142/15.10.2016 год., /АУЗД/№ DT0000143/15.10.2016 год. и DT0000144/15.10.2016 год., на Община Б•••, като след извършена проверка и като констатирала, че отправеното до нея искане е законосъобразно и че са спазени законоустановените изисквания, е разпоредила и образувала на 15.06.2017 год. срещу длъжника В. Б. А. изпълнително дело под номер 217, по описа й за 2017 год. Навежда се, че на длъжника по изпълнителното дело е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.№26268/17.11.2017 год., в която е указан размера на задължението, включително и дължимите по изп. дело такси и разноски към датата на поканата, която покана е редовно връчена на 27.06.2018г. Тъй като длъжника не е изпълнил задължението си в срок за доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство ищцата е предприела действия по изготвяне и връчване на книжа и изпращане на книжа и документи и др. действия, с оглед принудително събиране на вземането. Навежда се, че за извършените действия взискателя не е заплащал авансово дължимите такси и разноски. Навежда се, че с Уведомление след образуване на делото от Директор на дирекция МДТ взискателя - Община Б••• е уведомил ищцата, че задълженията по АУЗД, предмет на изпълнителното дело са погасени след образуване на изпълнителното дело, като е направено искане за прекратяване на делото след като бъдат събрани дължимите към ЧСИ такси. В тази връзка се твърди, че ищцата е начислила и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с оглед размера на вземането. Във връзка с дължимите по изпълнителното дело такси, които не са били заплатени авансово от взискателя, се твърди, че е изготвена Сметка №•••/27.06.2023 год., в която са посочени извършените действия по изп. дело и начислените такси по т. 3, 4, 5,9, 10, 26,31, 12 от ТТРЗЧСИ, а именно такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ /извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество/ - общо 35.00 лв. без ДДС; такса по т.4 от ТТРЗЧСИ /Изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа/ - общо 30.00 лв. без ДДС; такса по т.5 от ТТРЗЧСИ /Изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517 ал.2 и 3 от ГПК/ - общо 240.00 лв. без ДДС; такса по т.9 от ТТРЗЧСИ /Налагане на запор без извършване на опис включително върху дял от търговско дружество, по чл.517, ал.1 от ГПК/ - 45.00 лв. без ДДС; такса по т.10 от ТТРЗЧСИ /Искане до съдията по вписвания за вписване или вдигане на забрана/, в размер на 30.00 лв. без ДДС; такса по т.26 /Изпълнение на парично вземане/ - 219.22 лв. без ДДС; такса по т.31 /Допълнителни разноски/ - 39.95 лв. без ДДС; такса по т.12 /Изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ/ - 30.00 лв. без ДДС; С начисляването на 20%ДДС вземането се равнява на общата сума от 795.01 лв. Твърди се, че на длъжника е изпратено Съобщение с изх. №32413/28.06.2023 год. ведно с изготвената сметка, като му е указано, че при неплащане на задължението в дадения срок, ЧСИ ще поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е редовно връчено на 18.07.2023 г. Навежда се, че до настоящия момент длъжника В. Б. А. не е заплатила дължимите към ЧСИ В. Т. такси по изп.д. №217/2017 год. в размер на 795.01 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и една стотинка/ с ДДС. Поради липсата на плащане на дължимите такси по изпълнителното дело се твърди, че е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.02.2025 год, въз основа на което е образувано ч.гр. д. № 317/2025 год. по описа на Районен съд - гр. Б•••, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е осъден В. Б. А. да заплати на ищцата сумата от 795.01 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и една стотинка/ - главница, представляваща дължими и незаплатени такси и разноски с ДДС, начислени по изпълнително дело №217/2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство разноски. Навежда се, че на 05.09.2025 год. на ищцата е връчено Съобщение по ч.гр.д. №317/2025 год. по описа на Районен съд - гр. Б•••, с което е уведомена, че на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението. Излага се, че съгласно изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ дължимите такси и разходи по образуване и движение на изпълнителното дело се заплащат авансово от взискателя и в последствие биват възстановени от длъжника. В случай, че това не е сторено се сочи, че дължимите такси остават за събиране направо от последния, като за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер / чл. 79, ал.З от ЗЧСИ/. Посочва се, че съгласно т.11 от ТР № 2/2013 г., ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал.2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Според чл. 79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1./делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или 2./изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В настоящият случай се твърди, че делото е прекратено поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, т.е. разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Обстоятелството, че не са събрани авансово от взискателя се твърди, че не освобождава длъжника от отговорност за тях, като в случая не е налице нито едно от изключенията от общия принцип /чл.79, ал.1 от ГПК/ и ЧСИ, който не е събрал авансово от взискателя дължимите такси, има право да ги събере от длъжника по реда на чл.410 от ГПК. Същевременно се сочи, че таксата по т.26 от Тарифата се дължи по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител. Въпреки, че таксите са за сметка на длъжника се навежда, че същите не могат да бъдат събрани от ищцата служебно по изпълнителното дело чрез насочване на изпълнение върху имуществото на длъжника, защото взискателя по това дело вече е удовлетворен изцяло. Навежда се, че е абсолютно недопустимо да се поддържа висящност на изпълнителния процес без наличие на фигурата на взискателя, тъй като той е изцяло удовлетворен и да се извършват изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника, имащи за единствена цел удовлетворяване на съдебния изпълнител. Сочи се, че израз на тази забрана е разпоредбата на чл. 79. ал. 3 ЗЧСИ, съгласно която "за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер." С Разпореждане № 3372/29.09.2025 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея е връчен на ответника чрез неговата майка Христина А.а на 20.11.2025 година. В указания от съда едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който се оспорва предявения иск по основание и размер, поради което се иска да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски. Възразява се да бъдат присъдени разноски по исковото и заповедното производство, като се счита, че уважените в заповедното производство разноски са прекомерни. На осн. чл. 241, ал. 1 от ГПК, в случай на постановяване на отрицателно решение за ответника, е направено искане за постановяване на разсрочване на вземането, като се постанови заплащане на вземането на равни месечни вноски, считано от влизане в сила на постановеното решение до окончателното изплащане на тези задължения. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, като се сочи, че по делото не са посочени доказателства, от които да се установява, че ищцата ЧСИ В. Т., упражнява дейност като частен съдебен изпълнител, регистриран под № 795 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд гр. Б•••. На следващо място, се сочи, че не са приложени доказателства, от които да се установява, че Община Б•••, като взискател е възложил събиране на вземания, дължими от ответникът. Излага се, че към исковата молба не са представени доказателства за сочените твърдения, че на ответникът е връчена покана за доброволно изпълнение на 27.06.2018г., както и Съобщение с изх.№32413/28.06.2023 год. ведно с изготвената сметка. Оспорват се изложените твърдения за издадена сметка/фактура от 27.06.2023г., както и се оспорва същата. Сочи се, че данъчните фактури като частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ищецата обстоятелства, като същите не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. В този смисъл се сочи, че те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Излага се, че тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че е била подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на ответникът, че я получил. Излага се, че фактурата не е основание за заплащане цената на престацията, защото е само свидетелстващ документ, удостоверяващ материализираното изявление в нея. Отделено от горното, се твърди, че не са представени доказателства, осчетоводена ли е същата, декларирана ли е посочената във фактурата сума, заплатени ли са дължимите се данъци и такси, налице ли е регистрации по ДДС, към момента на издаването и. На основание чл.110, чл.111, чл. 114 и чл. 119 от ЗЗД се прави възражение за изтекла погасителна давност, за цялото претендирано вземане/главница, лихви, разноски/, като се излагат съображения в тази насока. Сочи се, че в исковата молба е отразено, че на длъжника по изпълнителното дело е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. №26268/17.11.2017 год. в която се твърди, че е бил указан размера на задължението, включително и дължимите по изп.д. такси и разноски към датата на поканата, т.е., дължимостта на разноските е определен към 17.11.2017г., от който момент е започнала да тече предвидената в закона давност и към момента на образуване на твърдяното от ищеца заповедното производство са изтекли повече от 6 години и три месеца. От друга страна, се твърди, че това доказва и момента към който следва да бъде издадена Сметка/фактура от ЧСИ. Дори и да се приеме, че с получаване на поканата за доброволно изпълнение в която се сочи, че са включени дължимите по изп.д. такси и разноски, че ответникът е узнал за дължимостта им към 27.06.2018г., се твърди, че те са били дължими към 17.11.2017г. и към 06.02.2025г., датата на образуване на заповедното производство, вземането е изтекло по давност. Сочи се, че съгласно ТТРЗЧСИ т.26. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като се твърди, че същата не е дължима. Излага се, че в исковата молба е посочено, че с уведомление, /без да сочи от кога е то/ взискателя е уведомил ЧСИ, че задължението предмет на изпълнителното дело е погасено, от което твърдение според ответника следва, че ЧСИ не е събрал суми по изпълнителното дело и не се дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като за изпълнение на парично вземане се събира такса само върху събраната сума. Навежда се, че следва да се вземе в предвид и посоченото в „забележки“ към т. 26 от ТТРЗЧСИ, като алтернативно, се навеждат възражения, че същата е неправилно изчислена, съгл. т. 26 от ТТРЗЧСИ в буква в) от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв., а именно: вземане в размер на 1296.27 лева, като сумата следва да е 100 лева + 8% -23.70лева или обща сума в размер на 123.70 лева. На следващо място, се сочи, че съгл. чл.73а от ГПК, ал.1, сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер: т. 6. от две до три минимални работни заплати - 90 на сто от минималната работна заплата, а именно: за 2017г. опредЕ.та от МС минимална работна заплата е в размер на 460 лева, с оглед и на което се твърди, че разноските по изпълнителното производство не могат да бъдат по-големи от 90 на сто от минималната работна заплата или над размера от 414 лева. Посочва се, че съгласно чл.73а, ал. 3 от ГПК, в случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите по ал. 1 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника. Отделно от това се твърди, че по изпълнителното дело не се твърди да са извършвани изпълнителни действия, за които да се твърди необходимост от заплащане/начисляване на такси. С оглед на размера на дължимата сума, се сочи, че не са били необходими действия, доколкото същите биха представлявали свръх обезпечение. От момента на образуването на изпълнителното дело, се сочи, че взискателя не е проявил повече никаква активност по изпълнителното дело, при което производството е следвало да бъде прекратено по силата на закона съгласно чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК на 15.06.2019г., като без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на производството и кога. Излага се, че в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. На ОСГТК на ВКС е прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Предвид гореизложеното, се иска да се приеме, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ех lege на 15.06.2019 г., на която дата е изтекъл двугодишния срок за предприемане на принудително изпълнение. От този момент нататък се сочи, че всички предприети действия за събиране на дълга, както и на такси и разноски са лишени от правно основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. Сочи се, че прекратяването настъпва по силата на закона и е ирелевантно дали и кога е постановено от ЧСИ постановление за прекратяване, като последното има само констативен характер. Посочва се, че съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение всички предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени, като с оглед предходното следва да се приеме, че същите не са прекъснали давността, а везамането е погасено по давност. Въпреки посочване на конкретни суми в депозирана искова молба, се твърди, че не може да бъде установено, за какви точно изпълнителни действия се твърди, че са начислени, както и извършени ли са такива, с оглед и на което се оспорва иска и по основание и по размер. В съдебно заседание ищцата, редовно призована се представлява от адвокат Н., поддържа предявения иск, ангажира писмени доказателства. По същество изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, се представлява от адвокат П., която поддържа подадения отговор, като се иска по същество отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение за прекомерност на претендираното в заповедното производство адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Установява се от представеното копие на изпълнително дело № 217/2017г. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № 795, район на действие ОС-Б•••, че ищцата е частен съдебен изпълнител, пред който по молба вх. № 12753/15.06.2017г. от Община Б•••, на основание 2, ал.2, и 3 от ЗЧСИ и вр. с чл.163, ал.1 и чл.209, ал.1 и ал.2 т.3 от ДОПК е възложено на ЧСИ събирането на вземания срещу В. Б. А., с ЕГН •••••••••• по Актове за установяване на задължения по декларации /АУЗД/ № DTO000142/15.10.2016 год., /АУЗД/№ DT0000143/15.10.2016 год. и DT0000144/15.10.2016 год., на Община Б••• в размер на 457, 95 лв. за данък върху недвижимите имоти за периода от 2011- 2015г., касаеща главница и лихва за просрочие в размер на 174, 24 лв., изчислени към 31.05.2017г. на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК; сумата от 784, 81 лв.-такса битови отпадъци за периода 2011-2015г., касаещ главница и лихва за просрочие в размер на 299, 70 лв., изчислени към 31.05.2017г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК., Иска се вземанията да бъдат събрани принудително ведно с дължимите лихви, считано от 01.06.2017г. до окончателното изплащане. С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е поискал да бъде изпратено съобщение за доброволно изпълнение до длъжника, извършване на справки в НАП и справки до КАТ за наличие на автомобили, като изрично на ЧСИ е възложено и извършване на действия по чл.18 от ЗЧСИ и определяне на начин на изпълнение. С Постановление от 03.07.2017г., на основание чл.434 ГПК вр. с чл. 426 и сл. ГПК ЧСИ е образувала изп. дело № 217/2017г. с взискател Община Б••• и длъжник В. А.. С постановлението е посочен и разноски по делото авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв. и е издадена сметка, от която е видно, че е опредЕ. и пропорционалната такса към този момент в размер на 189, 83 лв. Установява се от материалите от изпълнителното дело, че ищецът, в качеството му на ЧСИ по образуваното ИД № 217/2017г. е извършил множество изпълнителни действия, изразяващи се в проучвания на имущественото състояние на длъжника чрез изискване на информация и документи от НАП, НБД, КАТ, банки и др. Изготвена е справка от НБД „Население“, на 03.07.2017г. с изх.№ 15034 ЧСИ е адресирала до Директора на ТД на НАП офис Б••• искане за издаване на документ –на основание чл.191, ал.3 и 4 от ДОПК и на осн.чл.74, ал.1, т.4 ДОПК с информация относно притежавани недвижим имоти, движими имоти, декларирани доходи през изтеклата данъчна година, трудови договори, банкови сметки, съдружник в търговско дружество, данни за осигуряване. На 07.08.2017г. е постъпило с вх.№ 17185 Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП, като с Разореждане от 31.10.2017г. ЧСИ на основание чл. 458 ГПК вр. с чл. 191 от ДОПК е присъединена Държавата като взискател по право. Изготвено е и искане за ишздаване на документ до ТД на НАП с изх. № 18789/30.08.2017г. относно информация във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 4 от ДОПК. На 20.09.2017г. от НАП е постъпила справка за недвижими имоти, справка за трудови договори и справка с данни за осигуряване, осигурител. На 31.10.2017г. с разпореждане ЧСИ е насрочила опис на движими вещи в жилището на длъжника. Изготвена е сметка за размера на дълга към 17.11.2017г., като в същата са посочени дължимите към този момент вземания, както и такси към ЧСИ. Издадена е и фактура № 0000027139/24.11.2017г. за дължими такси по т.1, т. 3 и т. 5 от Тарифата в размер на 60.00 лв. Изпратено е Уведомление до Община Бл-д с Изх.№ 26270 от 17.11.2017 за присъединяване на НАП, Уведомление до Община Б••• с Изх.№ 26265/17.11.2017 за дължими такси; Уведомление до Длъжника за присъединен НАП с Изх.№ 26269/17.11.2017г. за задълженията към НАП. До длъжника и ответник в настоящото производство е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 26268/17.11.2017г., в която е посочено, че задължението по изп.д. към този момент с включени и такси. Уведомил го е, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение ще пристъпи към опис на движими вещи в жилището му на 26.02.2018г. от 11:00 ч. Поканата не е редовно връчена, като с Протокол от 26.02.2018г. насрочения опис е отсрочен, поради нередовно уведомяване на длъжника. Видно от данните по изп.д. е, че ПДИ с уведомяване за насрочен опис на 23.07.2018г. от 11.00 ч. и уведомлението за задълженията към НАП са връчени на длъжника на 27.06.2018г. чрез С•••, според изготвена справка от НБД „Население“. Установява се от Протокол от 23.07.2018г., че насрочения опис е отсрочен, поради неплатени такси. На 30.01.20198г. по изп.д. е постъпило искане от взискателя Община Б••• за предприемане на изп. действия изрично посочени: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана върху банкови сметки и вземания, запор на трудово възнаграждение или пенсия, и др. Изготвени са Справка ИКАР от 11.02.2020г., Справка АГКК от 11.02.2020г.; Справка БНБ вх.№ 8652/29.03.2021г.; Справка НБД постоянен адрес, вх.№ 8332/29.03.2021г.; Справка за трудови договори,вх. №8334/29.03.2021г.; Справка НАП — декларации Наредба- 13, вх№ 8335/29.03.2021г. На 12.02.2020г. ЧСИ е изготвила сметка за размера на дълга и дължимите такси, вкл. пропорционална към този момент. Видно от Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот изх. № 2024/12.02.2020г. е наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника-2/9 идеални части от поземлен имот с идентификатор 27231.501.264, ведно с 2/9 идеални части от сграда в същия имот, подадена е молба за вписване на възбраната в АВ, налице е и платежно нареждане за сумата от 15, 00 лв. в полза на АВ за налагане на възбрана. С Уведомление до Община Б••• с изх.№ 4044/12.02.2020г. е уведомен взискателя за дължими такси за вписване на възбраната. Изпратено е и Уведомление до длъжник за наложена възбрана с изх.№ 4041/12.02.2020г., което е връчено чрез залепване на уведомление. Изготвена е отново сметка за дълга и дължимите такси към 06.07.2020г. По изп. дело са изготвени справка БНБ вх.№ 8652/29.03.2021г.; справка НБД постоянен адрес, вх.№ 8332/29.03.2021г.; Справка за трудови договори,вх.№8334/29.03.2021г. Изготвено е запорно съобщение за запор на трудово възнаграждение на длъжника в „Бонита 100“ ЕООД с изх. № 12421/09.04.2021г., изпратено по пощата, видно от известие за доставяне. Изготвено е запорно съобщение изх.№ 12422/09.04.2021 до Райфайзенбанк ЕАД, изпратено и връчено по пощата, видно от известие за доставяне. Изготвено е запорно съобщение с изх.№ 12423/09.04.2021 до Централна кооперативна банка АД, , изпратено и получено по пощата, видно от известие за доставяне. До длъжника е изпратено уведомление изх. № 12420/09.04.2021г. за наложените запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение. Изготвено е второ запорно съобщение с изх.№ 25957/07.07.2021г. до ТЗЛ-Работодател „Бонита 100” ЕООД. На 24.09.2021г. по изпълнителното дело е постъпило заявление с вх. № 27718 от длъжника и ответник в настоящото производство В. Б. А., с което е поискал да бъде вдигнат наложения запор в банка ЦКБ, като се задължава всеки месец да прави доброволни вноски в размер на 50,00 лв. до погасяване на задължението. Изпратен е препис от заявлението на длъжника на взискателя. С разпореждане изх. № 38840/06.10.2021г. предвид липсата на становище от взискателя ЧСИ е отказал вдигане на запор върху банкови сметки на длъжника в ЦКБ АД, като е изпратено до длъжника уведомление 38841/06.10.2021г. На 27.06.2023г. с вх. № 24508 по имейл на ЧСИ по изп.д. № 217/2017г. е постъпило съобщение от взискателя, с което уведомява ЧСИ В. Т., че на 27.06.2023г В. Б. А. е заплатил задълженията си за ДНИ и ТБО в размер на 1 242,76 лева и законова лихва в размер на 479,15 лева, изчислени към 27.06.2023г., поради което моли ИД да бъде прекратено и бъдат вдигнати всички обезпечителни мерки, след като бъдат събрани дължимите такси към Община Б••• и към ЧСИ. Подписано Уведомление от взискателя със същото съдържание е постъпило по изп.д. и на 30.06.2023г. С разпореждане от 27.06.2023г. ЧСИ е разпоредило да се преизчисли задължението, да се уведоми длъжника за дължимите такси и разноски по прекратяване на изп. производство. Производството по делото не е прекратено от съдебния изпълнител, като е продължило за събиране на разноските в производството. ЧСИ В. Т. е издала Сметка № •••/27.06.2023г, с получател – В. Б. А. по изп.д. № 217/2017г., в която са посочени разпоредбите от Тарифата, въз основа на които са начислени таксите : За извършване на всяка справка за имущественото състояние на длъжника- т. 3- 35,00 лв.; Изпращане по пощата на призовка, препис от жалба; уведомление и книжа- т.4- 30,00 лв.; за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или отэ негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително и за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 от ГПК- т.5- 240,00 лв.; Налагане на запор без извършване на опис-т.9- 45,00 лв.; Искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана- т.10- 30,00лв.; Изготвяне на сметка за размера на дълга- т.12- 30,00 лв.; За изпълнение на парично вземане- т.26- 219,22 лв.; Допълнителни разноски- т.31- 39,95 лв. или общо 629, 22 лв. без ДДС и 795,01 лв. с ДДС. До длъжника е изпратено уведомление с изх.№ 32413/28.06.2023 за сметка с дължими такси; като е съставен и протокол за уведомяване на длъжника за същото по телефон, като същият е заявил, че ще се свърже с кантората при възможност. С Постановление от 05.12.2025г. ЧСИ е прекратила изп.д. № 217/2017г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Няма спор по делото, че длъжникът и ответник в настоящото производство В. Б. А. не заплатил дължимите от него такси по изпълнително дело № 217/2017 год., като същите не са заплатени и към момента. Предвид незаплащане на дължимите разноски, ЧСИ депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3051/06.02.2025г., по повод на което било образувано ч.гр.д. № 317/2025г. по описа на Районен съд Б•••. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 159/07.02.2025г. с която е разпоредено длъжникът В. Б. А., ЕГН ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Б•••, ул. „П••• да заплати на кредитора Частен съдебен изпълнител В. Й. Т., с код БУЛСТАТ 177589530, с рег. № 795 в КЧСИ, с район на действие – ОС Б•••, с адрес: гр. Б•••, ул. „Т•••, чрез адв. С. Б., следните суми:-сумата от 795, 00 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и една стотинки/ дължима сума, представляваща начислени такси и разноски, по изп.д. № 217/2017 г. на ЧСИ В. Т., с рег. № 795 в КЧСИ, с район на действие- ОС Б•••, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2025г., до окончателното погасяване;-сумата от 25, 00 лв. /двадесет и пет лева/ - заплатена държавна такса.-сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/ - заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Съобщението ведно с издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като с разпореждане, връчено на заявителя-ищец в настоящото производство на 05.09.2025г. е указано, че може да предяви иск зао установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Видно от данните по делото в указания едномесечен срок е депозиран искът, предмет на настоящото производство. По делото е изготвено заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице С. Т.. Видно от заключението на вещото лице Т., което се е запознала и на място с изпълнителното дело, като е проверила и документи във връзка със задачите и в справка № 3 е отразила всички констатирани от нея оправдателни документи: За извършване на всяка справка за имущественото състояние на длъжника- т. 3- 35,00 лв. с ДДС 42,00лв. -Справка в НБД от 15.06.2017г.; Справка ИКАР от 11.02.2020г.; Справка АГКК от 11.02.2020г.; Справка БНБ вх.№ 8652/29.03.2021г.; Справка НБД постоянен адрес, вх.№ 8332/29.03.2021г.; Справка за трудови договори,вх.№8334/29.03.2021г.; Справка НАП — декларации Наредба- 13,вх№ 8335/29.03.2021г. или всичко 7х 5,00лв.; -Изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа- т.4- 30,00 лв. без ДДС и 36,00 лв. с ДДС-Уведомление до Обединена българска банка за вдигане запор в/у банкова сметка (при прекратяване на ИД); Уведомление до Централна кооперативна банка за вдигане запор в/у банкови сметки (при прекратяване на ИД);Уведомление до ТЗЛ- Работодотел - отпаднала необходимост - прекратен трудов договор- 3x10,00 лв. -За изготвяне, връчване на призовка, препис от жалба, уведомления и книжа- т.5- 240,00 без ДДС и 288,00 лв. с ДДС -Уведомление до Община Бл-д с Изх.№ 26270 от 17.11.2017 за присъединяване на НАП;Уведомление до Община Бл-д с Изх.№ 26265/17.11.2017 за дължими такси; Уведомление до Длъжника за присъединен НАП с Изх.№ 26269/17.11.2017г.; Уведомление до Длъжника ПДИ с Изх.№ 26268/17.11.2017г.; Уведомление до Община Бл-д с изх.№ 4044/12.02.2020 г.; Уведомление до длъжник за наложена възбрана с изх.№ 4041/12.02.2020г.; Уведомление до длъжник с изх.№ 32154/10.08.2021г.; Уведомление до Община Бл-д с изх.№ 36924/24.09.2021г. за становище по молба от длъжник; Уведомление до длъжник с изх.№ 38841/06.10.2021 с разпореждане на ЧСИ; Уведомление до длъжник с изх.№ 32413/28.06.2023 за сметка с дължими такси;Уведомление до Община Бл-д/ при прекратяване /-12x20,00 лв. -Искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана-т. 9- 45.00 лв. без ДДС и с ДДС- 54.00лв. - Изготвено запорно съобщение изх.№ 12422/09.04.2021 до Райфайзенбанк ЕАД; Изготвено запорно съобщение с изх.№ 12423/09.04.2021г. до Централна кооперативна банка АД; Изготвено запорно съобщение с изх.№ 25957/07.07.2021 до ТЗЛ- Работодател „Бонита 100” ЕООД -3 х 15.00лв. -Искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбранат.10- 30.00 лв. без ДДС или с ДДС 36.00 лв. -Молба до АВ за вписване на възбрана с изх.№ 4043 от 12.02.2020г.; искане до АВ за вдигане на възбрана /при прекратяване на ИД/- 2x15,00 лв. -Допълнителни разноски-т.31 -39, 95 лв. /не се начислява ДДС/Допълнителни разноски справка ИКАР - 1,00 лв.; Платена такса по сметка на Агенция по вписванията за налагане на възбрана 15.00 лв. и банков комисион за превода 0.70 лв.- 15.70 лв.; Доп. разноски за справка в БНБ - 2.50 лв.; Пощенски разходи за изпращане на запор - 1.75 лв.; Пощенски разходи за изпращане на запор - 1.75 лв.; Пощенски разходи за изпращане на уведомление до ОББ АД, ЦКБ АД и ТЗЛ за вдигане на запори при прекратяване ИД - 5.25 лв.; Банков комисион при прекратяване ИД - 1.30 лв. за връщане на платени такси от Община Бл-д /при прекратяване /, Платена такса към Агенция по вписванията за вдигане на възбрана и банков комисион /при прекратяване/- 10.70 лв.- -за изпълнение на парично вземане- т.26- 219, 22 лв. без ДДС и с ДДС-263.06 лв. или всичко 795, 01 лв. с ДДС. Според вещото лице размерът на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса е 219, 22 лв. без ДДС, респ. 263, 66 лв. с ДДС. Заключило е, че посочените суми в Сметка № •••/27.06.2023г съответстват на тези по ТТРЗЧСИ (единичната им цена без ДДС е посочена в последната колона на справка №03). Към датата на посещение на експертизата в кантората на ЧСИ - 15.05.2026г. по ИД няма данни ответникът да е заплатил претендираните по Исковата молба такси и разноски по изпълнителното дело - за 795,01 лева с ДДС. Според вещото лице по изп.д. няма данни взискателят да е заплатил претендираните по исковота молба такси и разноски по изпълнителното дело - в размер на 795,01 лева с ДДС. Видно от заключението на вещото лице допълнителните разноски са в размер на 39,95 лева, като сумата представлява сбор на направени пощенски разходи; плащания към ИКАР; Агенция по вписванията; банкови такси и са извършени, като в справка № 03 е посочен начинът на формиране на сумата. Според заключението Сметка № •••/27.06.2023 година не е осчетоводена в счетоводството на ЧСИ В. Т., към нея в счетоводството на ЧСИ В. Т. няма издадена фактура, не е включена в дневници продажби на ЧСИ В. Т. и съответно не е обявена пред ТД на НАП. След като сметка № •••/27.06.2023г не е включена в дневник продажби, същата не се включва и в СД за съответния данъчен период, поради което не е начислен ДДС в приход на Републиканския бюджет, който е в размер на 125,84 лева. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предявеният установителният иск е с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл. 79. ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78 и чл. 79 от ЗЧСИ. От ответника е направено възражение с правно основание чл.110, чл.111, чл. 114 и чл. 119 от ЗЗД за изтекла погасителна давност, за цялото претендирано вземане. Искът е процесуално допустим, доколкото е депозиран в законоустановения едномесечен срок, за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в указания на заявителя срок за предявяване на иска, предвид връчване на заповедта по чл. 410 ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е предявен настоящия иск. Разгледан по същество същият е частично основателен предвид следните съображения: По делото не е спорно, че ответникът е бил длъжник по изп. дело № 217/2017 г. по описа на ЧСИ В. Т., което се установява и от приобщеното изп.д. Напълно голословно е оспорването от страна на ответника, че нямало доказателства ищцата да е ЧСИ. Посоченото е известно на всяка от страните, на настоящия съдия докладчик, като се установява и от изп. дело. Голословно и неоснователно е и възражението, че ищеца не е възложил събиране на вземания, дължими от ответника на ищцата. Напротив същото се установява от молбата, възоснова на която е образувано изп.д. № 217/2017г. по описа на ЧСИ Т.. Установи се и от приобщеното изпълнително дело, че му е връчена надлежно ПДИ и че е погасил изцяло директно към взискателя сумите, предмет на изпълнителното дело. Установи се и че претендираните от ищеца такси и разноски по изпълнителното дело не са заплатени. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. За преценка на това дали и какви разноски дължи ответникът, следва на първо място да се даде отговор на въпроса кога изпълнителното производство е било прекратено. С настъпване на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 433 от ГПК същото се прекратява ex lege, т.е по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител само констатира настъпилото прекратяване. В случая изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като взискателят, е уведомил за изплащане на цялото вземане с молба от 27.06.2023г. Няма значение кога ЧСИ е издал постановлението за прекратяване /в случая такова е издадено на 05.12.2025г. Нещо повече, още на 27.06.2023г. ЧСИ Т. е поставила резолюция да се уведоми длъжника за дължимите такси за прекратяване на изпълнителното дело, като е издала и процесната сметка. След като изпълнителното производство е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК – по писмено искане на взискателя, поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, следва изводът, че ответникът-длъжник дължи заплащането на разноски. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Константна е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ІV г. о. и Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ІV г. о., в които е прието, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1 ГПК случаи, в които не е включено плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Неоснователно е твърдението на ответника в писмения отговор, че в случая изп.д. е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което предявения иск се явява неоснователен. На първо място в случая липсва перемпция, тъй като до датата, на която взискателят е уведомил ЧСИ, че длъжника е изплатил задължението си са извършвани действия за принудително изпълнение. Неоснователно е и възражението на ответника, че не е получил поканата за доброволно изпълнение и книжата по делото. Получаване на ПДИ няма отношение към основанието за възникването на вземането за разноските по изпълнението. С извършване на доброволното плащане на дължимите суми на взискателя за длъжника е възникнало и задължението да заплати на съдебния изпълнител таксата по т. 26 от Тарифата, като с оглед събиране на таксите и разноските изпълнителното дело не е било приключило и е останало висящо. За длъжника възниква основание за заплащане на направените по изпълнението разноски ако настъпи плащане чрез съдия – изпълнителя или директно на кредитора СЛЕД образуване на изпълнителното производство, като е без правно значение относно възникването на отговорността за разноски в случая установяване на факта на връчване на ПДИ. В чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ е предвидено, че за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на вземането. Законодателят изрично допуска възможността, дължимите на ЧСИ такси да не са събрани предварително от него. В случая не се касае за държавни такси, а за такси, които представляват нормирано с Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ възнаграждение на ЧСИ за извършените от него процесуални действия по съответното изпълнително дело, чрез които той упражнява своята професия на ЧСИ. От цитирания текст е ясно, че ЧСИ може и да не събере предварително таксите. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършване на други действия, като разноските се определят с тарифа. В чл. 79, ал. 1 ЗСИ е предвидено, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото лице. Съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. Тази сметка трябва да бъде изготвена преди самото събиране на съответните такси от ЧСИ. В нея всъщност се записват сумите за таксите, дължими на ЧСИ съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. От ответника е оспорена, както по основание, така и по размер всяка една претендирана такса по Сметка № •••/27.06.2023г. Предмет на установяване е, че всяка една начислена в тази сметка такса е било налице основание за начисляването й, както и че всяко едно действие и/или услуга са били извършени реално, че съответните разноски са за изпълнителни способи, които са били приложени /арг. чл.79, ал.1, т.3ГПК/, да се установи размера на таксата или услугата според действащата нормативна уредба, както и че тези действия са били извършени докато е било налице основание за извършването им – т.е. до искането на взискателя за прекратяване на производството. Длъжникът отговаря за разноските по изпълнението, направени преди датата на прекратяването му. По отношение на таксата по т. 3 от Тарифата от изпълнителното дело се установи, че действително ЧСИ е предприел действия по извършване на справки за длъжника и неговото имущество 7 броя по 5, 00 лв.- 35,00 лв. или с ДДС 42,00лв. -Справка в НБД от 15.06.2017г.; Справка ИКАР от 11.02.2020г.; Справка АГКК от 11.02.2020г.; Справка БНБ вх.№ 8652/29.03.2021г.; Справка НБД постоянен адрес, вх.№ 8332/29.03.2021г.; Справка за трудови договори,вх.№8334/29.03.2021г.; Справка НАП — декларации Наредба- 13,вх№ 8335/29.03.2021г. Съгласно разпоредбата на т. 3 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТЕЗЧСИ/ за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лв. Следователно начислената и претендирана от ищеца такса е дължима от страна на длъжника-ответник. По т.4 от ТТЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. От експертизата, а и от материалите по изп.дело 217/2017г. се установява, че от ЧСИ по пощата са изпратени Уведомление до Обединена българска банка за вдигане запор в/у банкова сметка (при прекратяване на ИД); Уведомление до Централна кооперативна банка за вдигане запор в/у банкови сметки (при прекратяване на ИД);Уведомление до ТЗЛ- Работодател - отпаднала необходимост - прекратен трудов договор-3 броя, следователно сумата от 30, 00 лв. без ДДС или 36, 00 лв. с ДДС е дължима. На следващо място ЧСИ е начислил 12 такси по 20, 00 лв., или общо 240, 00 лв. без ДДС или 288, с ДДС, по т. 5 от Тарифата за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК. В кориците на изпълнителното дело от образуването му до дата на подаване на молбата за прекратяване на производството са налични посочените документи, което е установено и от вещото лице при запознаване на място с изпълнителното дело, като дори изрично вещото лице е отразило в заключението си страницата от изпълнителното дело, на която се намират същите. Така се установи, че са изготвени и връчени Уведомление до Община Бл-д с Изх.№ 26270 от 17.11.2017 за присъединяване на НАП;Уведомление до Община Бл-д с Изх.№ 26265/17.11.2017 за дължими такси; Уведомление до Длъжника за присъединен НАП с Изх.№ 26269/17.11.2017г.; Уведомление до Длъжника ПДИ с Изх.№ 26268/17.11.2017г.; Уведомление до Община Бл-д с изх.№ 4044/12.02.2020г.; Уведомление до длъжник за наложена възбрана с изх.№ 4041/12.02.2020г.; Уведомление до длъжник с изх.№ 32154/10.08.2021г.; Уведомление до Община Бл-д с изх.№ 36924/24.09.2021г. за становище по молба от длъжник; Уведомление до длъжник с изх.№ 38841/06.10.2021 с разпореждане на ЧСИ; Уведомление до длъжник с изх.№ 32413/28.06.2023 за сметка с дължими такси;Уведомление до Община Бл-д/ при прекратяване /. СКледва да се отбележи, че доколкото съдия-изпълнителя е длъжен да съобщи на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство и дължимите разноски/ са дължими от ответника. От всичко гореизложено следва изводът, че длъжникът дължи по т. 5 такса в размер на 240, 00 лв. без ДДС или 288, 00 лв. с ДДС. По т.9 се претендира сума от общо 45 лв., на основание на наложените по делото запори. Според ТТРЗЧСИ за всеки наложен запор се дължи такса от по 15 лв. В случая има изпратени три запорни съобщения и наложени видно и от експертното заключение, поради което се дължи такса общо от 45,00 лв., която правилно е начислена, като дължима, както по основание, така и по размер. Относно таксата по т. 10, за която според тарифата се дължи по 15 лв. за искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана, същата също е дължима, като се установи, че са изпратени две- Молба до АВ за вписване на възбрана с изх.№ 4043 от 12.02.2020г.; искане до АВ за вдигане на възбрана /при прекратяване на ИД/. Следователно и тази претендирана такса е дължима. На следващо място ЧСИ е начислил такса по т. 12 от Тарифата за изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ. Налице са доказателства, че такива сметки са били изготвяни. Таксата е начислена съобразно размера посочен в т. 12 от Тарифата, а именно в размер на 30 лв., от което следва изводът, че същата е дължима. От страна на ответника се оспорват начислените суми по т. 26 ТТРЗЧСИ. С Решение № 640/04.10.2010 г. по гр.дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г.о. е разрешен правния въпрос по приложението на чл. 26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и в частност дължи ли се такса по чл. 26 от Тарифата по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител. С това решение е прието, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на вземането от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Прието е, че в случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Прието е също, че таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В същата насока е разрешението на правния въпрос, дадено в Решение № 82/08.05.2012 г. по гр.дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. В случаите, когато изпълнението се извършва от ЧСИ, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение, какъвто е настоящият случай. В посочения смисъл е Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Относно възражението на ответника за размера на таксата, както и че същата е неправилно изчислена. Съдът намира същото за неоснователно. Размерът й е изчислен съобразно размера на дълга към датата на плащането, който не е посочения от процесуалния представител на ответника. Към този момент размерът е бил 1242, 76 лв.-главница, 769, 18 лв.-законна лихва от датата на образуване до датата на плащане; 478, 42 лв.- лихва за просрочие до датата на образуване на изп.д. по ЗПДДТДПДВ или общо сумата от 2490, 36 лв. В тази връзка пропорционалната такса е изчислена правилно, като същата възлиза в размер на 219, 22 лв. без ДДС и 263, 06 лв. с ДДС, което е констатирано и от заключението на вещото лице Т.. Следва да се отбележи, че ответникът не е сторил други възражения по т. 26 от Тарифата, като е развивал такива в писменото становище, на които обаче съдът не дължи отговор, предвид че са извън срока. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ЗЧСИ, дължимите авансови такси по изпълнението при възлагане за събиране на публични държавни и общински вземания, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника. Поради това, в конкретния случай претендираните от ищеца такси и разноски не са били дължими авансово от взискателя Община Б•••, а следва да бъдат заплатени от длъжника по изпълнителното дело. Дори и дължимите авансови такси за извършването на изпълнителни действия да не са внесени предварително от взискателя, то те следва да се съберат от длъжника и да бъдат задържани от страна на частния съдебен изпълнител, тъй като по естеството си съставляват възнаграждение за извършените от него процесуални действия. По аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, при приключване на изпълнителното производство, дължимите такси и разноски са в тежест на длъжника по изпълнителното дело, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Предвид изложеното и тази такса се дължи в пълен размер. Неоснователно съдът намира възражението на ответника в писмения отговор, че общият сбор на всички начислени такси по ИД № 217/2017г. е в противоречие на чл.73а, ал.1 от ГПК, поради което в съответствие с чл.73а,ал.3 от ГПК таксите над установения размер по ал.1 са за сметка на взискателя, без да се начисляват на длъжника. В случая при просто пресмятане се установява, че няма начислени такси в противоречие та чл. 73 а от ГПК. разпоредбата на чл. 73а от ГПК е неприложима – събираните в изпълнителното производство вземания са над посочените там размери. В т. 31 от Тарифата са изброени разходите, които съставляват допълнителни разноски. Според Забележка 1 към т. 31 допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В случая вещото лице след спавка на място по изп.д. и кантората на ЧСИ е установило такива извършени допълнителни разноски с оправдателни /счетоводни/ документи, поради което и сумата от 39,95 лв. е дължима. Относно възраженията в отговора, че са извършвани действия, които не са били необходими, доколкото същите биха били свръхобезпечение. Следва да се има предвид отговорността за незаконосъобразно принудително изпълнение. По принцип взискателят отговаря за материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, докато съдебният изпълнител отговаря при процесуална незаконосъобразност. Отговорността за законосъобразното предприемане и извършване на изпълнителни действия при възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ се носи както от съдебния изпълнител, така и от взискателя. Взискателят отговаря за вредите от материално незаконосъобразно принудително изпълнение по правилата на непозволеното увреждане. В случай, че частният съдебен изпълнител е приел възложеното му извършване на изпълнителни действия, той носи отговорност и за материална незаконосъобразност - при насочване на изпълнение върху чуждо имущество. Ето защо, с действията си частният съдебен изпълнител ангажира отговорността на взискателя, който отговаря по правилата на непозволеното увреждане като възложител на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е при условията на несъщинска солидарност. В случая в пределите на своята компетентност ЧСИ не е извършил действия, надхвърлящи необходимото за проучване на имуществото на длъжника. Извършените справки са регулярни, през достатъчен интервал от време, предполагащ евентуална промяна в проверяваните обстоятелства. От своя страна в случай, че длъжникът намира, че в изпълнителното производство спрямо него са приложени множество и несъразмерни с дълга обезпечителни мерки, той разполага с други средства за защита. Например би могъл да подаде възражение пред съдебния изпълнител по реда на чл. 442а, ал. 2 ГПК, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да съобрази съразмерността между наложените обезпечителни мерки, предприети способи, размера на дълга, поведението на длъжника и в случай, че установи такава несъразмерност, да вдигне съответните обезпечителни мерки. Пред длъжника е налице възможност за предявяване на иск за обезщетение по чл. 441, ал. 2 ГПК, в случай че намира, че е бил увреден от явно несъразмерните действия на съдебния изпълнил, или да отправи предложение до съдебния изпълнител, изпълнението да бъде насочено към друга вещ/вземане. На следващо място, съгласно чл. 67 ЗЧСИ, при установено нарушение на принципа за съразмерност, съдебният изпълнител носи дисциплинарна отговорност, както и деликтна отговорност за вреди, причинени на длъжника или на трети лица и т. н. С оглед възражението за несъразмерност по смисъла на чл. 422а ГПК, което не е и обосновано в отговора, следва да се посочи следното: Съгласно практиката на ВКС /решение № 50205 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 941/2022 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/, с измененията на ГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г., конкретно в текстовете на чл. 441, ал. 2, чл. 442а, чл. 507а и чл. 73а от ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност на действията на СИ в изпълнителния процес, изрично е прогласен принципа за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело. Принципа на съразмерност е изведен от правната теория и съдебната практика по делата за обезпечения /преценката за адекватност на обезпечението и за избор на подходяща обезпечителна мярка/, но не беше изрично регламентиран в нарочна нормативна разпоредба, респ. нямаше законов текст, който да е пряко основание от СИ да се изискват само такива действия на принуда, които са съразмерни /количествено и стойностно/ с оглед целта на принудителното изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. От тази гледна точка, принудителната мярка трябва да е способна да осъществи тази цел, да й съответства, но без да е прекомерна и да засяга неоправдано правната сфера на длъжника. Същевременно съдебният изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника. Единствено последният разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 от ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. При действието на нормата начл. 442а от ГПК, съдебният изпълнител може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете "всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено", като ще отговаря за вреди както в случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на възражението на длъжника; така и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква част от вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова, при преценката си за съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество /известна несъразмерност е допустима/, но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил в чл. 442а от ГПК. Разпоредбата цели да се избегнат случаите на насочване на принудителното изпълнение върху имущество на длъжника, чиято стойност многократно надхвърля размера на вземането на кредитора, както и предприемането от ЧСИ на множество изпълнителни действия, натоварващи длъжника с разноски, надвишаващи по размер сбора от главницата и лихвите по задължението му. В случая се касае за възбана само върху идеална част от недвижим имот, запори на банкови сметки и поради наличието на банковата тайна не е възможно да се установи дали са налице парични средства по тези сметки, поради което съдът нмира, че възражението е неоснователно. Горното мотивира извод за дължимост на таксите за налагането на възбрана и запори, съответно изпращане на съобщения до банковите институции за налагане, респ. вдигане на запорите. Съдът намира, че е неотносимо възражението на ответницата в отговора на исковата молба относно съответствието на издадената фактура с нормативните изисквания за издаването й. ЧСИ носи съответна отговорност за съответствие с изискванията на издаваните от него счетоводни документи, която няма отношение към възникването на вземането му към длъжника. Основанието на вземането са извършените действия по изпълнителното производство. От страна на процесуалния представител на ответника е сторено изрично възражение за погасяване по давност на вземането на основание чл. 110, чл. 111, чл. 114 и чл. 119 от ЗЗД. Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на основание чл. 119 ЗЗД, съгласно която разпоредба „с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла“. В случая разноските за ЧСИ не са акцесорно вземане към главното вземане и разпоредбата на чл. 119 ЗЗД не е приложима за тях. От страна на ответницата е сторено възражение за погасяване на вземането по давност. Съдът намира същото за неоснователно. Вземането на ЧСИ за такси и разноски се погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, като същото, независимо че представлява възнаграждение за предоставените услуги от съдебния изпълнител, не може да бъде определено като "възнаграждение за труд" по смисъла на чл. 111, б. А от ЗЗД, тъй като между съдебния изпълнител и страните по изпълнителното дело не възникват трудови правоотношения. Дължимите на ЧСИ такси за извършваните от тях действия по изпълнението нямат характеристиката на държавни такси, а са възнаграждения на частни лица, упражняващи юридическа професия. Начислените от ЧСИ такси по изпълнението или се внасят от взискателя авансово или остават за плащане от длъжника. За събиране на таксите по изпълнението ЧСИ изготвя подписана от него сметка в два или повече еднообразни екземпляра, единият от които се връчва на задълженото лице. В ЗЧСИ, ТТЗЧСИ или общите нормативни актове касаещи процесните вземания не е уреден срок за изготвяне на сметка. Това обаче не означава, че при неизготвяне на сметка вземането на ЧСИ за такси и разноски не е изискуемо. Молбата на взискателя, че длъжникът е погасил задължението си и с която е поискал прекратяване на производството е от 27.06.2023 г. Последната дата е и датата, на която същото следва да се приеме за прекратено по силата на закона. За настъпване на последиците на прекратяването не е необходимо произнасяне на съдебния изпълнител, защото неговият акт само констатира настъпването на фактите, уредени в закона, водещи до прекратяване. Поради това, длъжникът отговаря за разноските по изпълнението, направени преди датата на прекратяването му. Т. е към този момент ЧСИ вече е бил изчислил таксите и е уведомил за това длъжника. Именно с плащането и към този момент в полза на съдебния изпълнител е възникнало и вземане за заплащане на разноските, таксите и съответстващата на доброволно платената сума пропорционална такса по т. 26 от тарифата. Следва да се приеме, че давността за погасяване на вземането на частния съдебен изпълнител е започнала да тече към този момент, тъй като на основание чл. 79, ал. 2 ГПК вземането на съдебния изпълнител към длъжника за разноските е възникнало в момента, в който са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, поради удовлетворяване на взискателя, в който смисъл за съдебният изпълнител не е налице възможност за събиране на таксите от взискателя, който внася последните авансово. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. Б от ЗЗД, е депозирано в съда на 06.02.2025 г., поради което вземането не е погасено по давност. Няма данни дължимите суми да са платени от ответника. Предвид всичко гореизложено според настоящия съдебен състав намира, че общо дължимите такси и разноски по изпълнителното дело от ответника са в размер на 639, 18 лв. без ДДС. Няма спор, че ЧСИ Т. е регистрирана по ЗДДС, поради което и се дължи ДДС върху регламентираните в ТТРЗЧСИ такси. С оглед изложеното дължимите такси и разноски са в размер на 795, 01 лв. с ДДС с еврова равностойност от 406, 48 евро, като искът е изцяло основателен. Ответникът дължи и законната лихва върху сумата от 795, 01 лв. с ДДС с еврова равностойност от 406, 48 евро , считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-06.02.2025г. до окончателното й изплащане. По разноските: Съгласно т. 12 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора право на разноски има само ищцата. Ищецът е претендирал заплащане от ответника на направените разноски, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На ищцата са присъдени със заповедта разноски за действително дължима в заповедното производство държавна такса в размер на 25, 00 лв. и 400, 00 лв. адвокатско възнаграждение. От страна на ответника е сторено възражение за прекомерност на претендираното в заповедното производство адвокатско възнаграждение, което е и мотивирано с остоятелството, че към момента на сключване на договора за правна помощ съгласно наредба № 1, към този период, размерът по заповедното производство е определен в размер на ½ съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и съгласно чл. 7, ал. 7, а именно в размер на 200,00 лева. В тази връзка се сочи, че вземането е в размер под 1 000,00 лева и не са налице основания за присъждане в двоен размер, какъвто е платен и уговорен, а именно 400,00 лева, като се иска същото да бъде намалено до размера на 200,00 лева определението в наредба № 1, равняващо се на 102,26 евро. Следователно самото искане на ответника е да се съобрази минималния размер по Наредбата. Съдът намира обаче искането почива на неправилно изчисление от пълномощника на ответника, който не съоразява, че разпоредбата, която цитира касае, че се изчислява дължимото възнаграждение въз основа на на половината от стойностите на претендираните суми чл. 7, ал. 7 вр. с ал. 2, а не че се дължи половината от минималния размер, определен в ал. 2 от Наредбата. В случая минималния размер е бил именно 400, 00 лв. и тъй като самото искане на ответника е да се съобрази минималния размер съдът намира, че липсват основания за намаляване на адвокатското възнаграждение. В тази връзка на ищцата се дължат разноски за заповедното производство в размер на общо 425, 00 лв. с еврова равностойност от 217, 30 евро. По отношение на разноските в исковото производство ищцата претендира сторените разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. За исковото производство ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 12, 78 евро, за адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 евро /представен е договор за правна защита и съдействие, съдържащ доказателства за плащане/, 150 евро-възнаграждение на вещо лице или общо сумата от 362, 78 евро. Предвид изложеното ответника следва да заплати на ищцата посочената сума Воден от гореизложеното, съдът