Решение № 10985 от 5.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 47259/2024 г.

Производството е по реда на чл.124 ГПК. Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Г. Н. срещу ДРУЖЕСТВО, с която е предявен осъдителен иск за връщане на сумата о т 2 284,63 лева, представляваща стойността на закупеното покривало за басейн, предмет на сключения между страните договор за продажба. В исковата молба ищецът твърди, че месец август 2023 г. е закупил от представителството на ответното дружество в АДРЕС покривало за басейн на стойност 2 284,63 лева с ДДС, като цената на стоката е заплатена в брой на два пъти - капаро в размер на 1000 лева и остатък в размер на 1 284,63 лева към датата на монтажа на покривалото, за което е получил проформа фактура и касова бележка за извършената доставка и покупко-продажба. Доставката и монтажът на стоките са извършени от представител на ответника. Навежда твърдения, че след монтажа на процесното покривало, същото видимо не отговаряло на уговореното, а именно било е по-късо и при навиване болтчетата, прикрепящи механизма падали. Излага доводи, че е направил устна рекламация по смисъла на чл. 125 от Закона за защита на конкуренцията, с оглед на което бил съставен констативен протокол от представителят на дружеството-ответник - Р. М. С. и му е взета оригинала на касовата бележка, механизма и покривалото, като екземпляр от протокола за връщне на стоката не му е предоставен, като твърди, че единственият документ който е останал при него е проформа – фактура. Излагат се твърдения, че след около седмица /в началото на м. септември 2023 г./ Р. М. С. е предал на ищеца друг механизъм, който бил със същото качество и последвали аналогични на горните действия. Поддържа, че му било обяснено, че полученият от него механизъм за покривало бил за друг размер и трябвало да доплати още 1 700 лева за друг механизъм, което предложение отказал, с оглед на което страните се договорили за връщане на заплатената от страна на ищеца цена на процесното покривало. Излага твърдения, че е предал фактическата власт върху закупените стоки на продавача. Моли за уважаване на предявения иск. Претендират разноски в производството. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че доставката и монтажът на стоките са извършени от представител на ответника, тъй като ищецът сам ги е получил от магазина, както и сам е предприел действия по монтажа им, с оглед на което е нанесъл непоправима вреда на изделието и го е направил негодно за употреба. Поддържа, че ищецът е направил рекламация на прът и стойка за соларно покривало, като е занесъл лично вещите в магазина н а 06.10.2023 г., където, в негово присъствие и с неговия подпис е съставен приемопредавателен протокол за ремонт, като е оставил и соларното покривало, по отношение на което не е имал каквито и да е възражения. Сочи, че след преглед на покривалото е установено срязано от клиента, като това покривало е изработено по поръчка на клиента с конкретните размери на неговия басейн. Оспорва, че извършената рекламация от купувача е направена в предвидените законови срокове за извършване на рекламация и че е спазена последователността на осъществяване на правата на купувача, като твърди, че липсва своевременно незабавно уведомяване на ищеца, което следва да е извършено преди нарушаване на цялостта на стоката. Рекламацията е извършена само за два от артикулите, като е отказана поради пробиване на изделието. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на претенцията. С оглед изложеното молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски. Представя като писмени доказателства - разпечатка от фискално устройство за закупените стоки от 07.09.2023 г.; приемо предавателен протокол от 06.10.2023 г.,; копия от платежни документи за връщане на стоките през куриерска фирма „Еконт“, изпратена на 17.11.2023 г.. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 2 284,63 лева с ДДС, представляваща цената на закупеното покривало за басейн. Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при отпадане с обратна сила на правното основание за осъщественото имуществено разместване. Настоящата искова молба съдържа в себе си волеизявление за разваляне на договора, доколкото се претендират именно последиците при отпадне с обратна сила на облигационната връзка. В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.; Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване възникването на облигационната връзка, т.е. сключването на договор за продажба на стоки; заплащането на процесната сума; предявяването на рекламация в рамките на 2 години от закупуването на стоката или 14 дни от установяването на несъответствието с договора; При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи пълно и главно, че процесната стока е предадена в уговореното количество и качество, т.е. че предоставената услуга съответства на уговореното в договора, че е приел рекламацията съгласно изискванията на чл. 126, ал. 3 ЗЗП, а именно, че е отбелязана в надлежния регистър, че е предоставен документ на потребителя, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на услугата и подпис на лицето, приело рекламацията; както и че вредите върху вещта са причинени от виновното поведение на ищеца. Купувачът по договора е физическо лице, което при сключването е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Поради това, правоотношението следва да се квалифицира като договор за покупко-продажба между търговец и потребител по смисъла на пар. 6, т. 15 от ДР на ЗПЦСЦУПС /закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки/. В тази връзка, приложима е защитата, предвидена в Директива 93/13/ЕИО и Директива (ЕС) 2019/771. Когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивите, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика – в този смисъл т. 46 от C 415/11. Въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им – в този смисъл т. 27 от Pereničová и Perenič, C-453/10 и т. 33 от Invitel, C-472/10. Съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, доколкото същия е сключен в устна форма и не съдържа уговорки, които са във вреда на потребителя, т.е. не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП. От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че договора за продажба е бил сключен със задължение за продавача да прехвърли собствеността на общо пет артикула: комплект опори за навиване на соларно покривало, прът за соларно покривало, капса за покривало, окантване на покривало и мехурчесто покривало, изработено по поръчка за нуждите на купувача, явяващ се ищец по делото. Ответното дружество навежда доводи, че в процесния договор не е била включена доставка или монтаж на механизма, т.е. не са предвидени услуги по смисъла на пар. 13, т. 14 от ДР на ЗЗПотр. Ищецът не релевира доказателства в обратен смисъл и не отрича изрично това обстоятелство. С оглед на което съдът приема за установено от фактическа страна, че договорът за продажба е включвал единствено задължението за продавача да прехвърли собствеността на уговорените стоки по смисъла на §6, т. 18 от ДР на ЗПЦСЦУПС. Установява се по несъмнен начин, че купувачът, който е ищец по делото, е заплатил цената по договора, като доказателство за това са предоставени проформа фактура № 0000021263 от 29.08.2023 г., приходен ордер № 0000019767 от 05.09.2023 г. и касов бон № 003525 от 07.09.2023 г. Няма спор относно факта, че продавачът-ответник по делото е предоставил вещите по процесния договор на ищеца, видно от проформа фактура № 0000021263 от 29.08.2023 г., като купувачът ги е взел от магазина на ответното дружество на тази дата. Настоящият състав приема, че първата и единствена рекламация е предявена на 06.10.2023 г. като в подкрепа на този извод служат приложените по делото приемопредавателен протокол от 06.10.2023 г., носещ подписа на ищеца и фотокопие на регистър на рекламациите при ответното дружество. Рекламацията е предявена в двугодишния срок съгласно чл. 31 от ЗПЦСЦУПС, като ищецът я предявява по отношение на прът и стойки за покривало. Рекламацията е отказана от дружество поради повреждане на процесните вещи, което е обективирано в приемопредавателния протокол от 06.10.2023 г. Комисията за защита на потребителите е направила проверка на продавача относно предявената рекламация по жалба на купувача-ищец (с вх. № C-03-6005) от 19.10.2023 г. Извършена е проверка на от длъжностни лица на КЗП на 10.11.2023 г., въз основа на която е съставен Констативен протокол № К-2757389. КЗП не установява нарушение в регистъра на дружество и счита отказа от рекламация за правомерен поради нарушената цялост на рекламираните артикули. Така мотивиран, настоящият съдебен състав счита, че продавачът е спазил изискванията на чл. 126, ал. 3 от ЗЗП. Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като правилно и изчерпателно, тъй като съответства на събрания доказателствен материал, се установя, че купувачът е закупил две изделия прът и стойка (комплект), което изделие е фабрична изработка на фирма в Китай, и соларно мехурчесто покривало, което е правено по поръчка от друг производител в България. Вещото лице излага доводи, че не е възможно да се установи годността за съвместната им експлоатация поради нарушаване на тяхната цялост. Този извод се подкрепя и от събрания писмен доказателствен материал, включително становището на КЗП. Обектът на рекламацията, съгласно приемно предавателния протокол от 06.10.2023 г. е прът и стойка за соларно покривала. Въпреки че не е предмет на делото вещото лице е установило, че са налице нарушения на целостта на стойката и пръта за покривалото. Установени са отвори по-големи от фабричните, което възпрепятства използването на фабричните планки, болтове и гайки. Изводът се подкрепя и от становището на продавача, обективирано при отказ от рекламация, както и в протокола от извършената проверка от КЗП. Относно соларното покривало са констатирани също нарушения на целостта на артикула – два разреза с дължина по 25 всеки, намира се на 50 см един от друг и на 50 см от края на покривалото. Отново изводът на вещото лице се подкрепя и от констатациите, обективирани в протокола за извършена проверка от КЗП. Експертът е категоричен, че процесното соларно покривало отговаря на размерите на басейна, т.е. при правилен монтаж може да се използва съгласно своето предназначение. Следователно със своето виновно поведение ищецът е нарушил целостта на артикула, т.е. не е налице виновно неизпълнение на насрещната страна по облигационна връзка. Щетите, които са нанесени върху процесните вещи не са следствие от липса на информация за сглобяване на механизма, а са последица от целенасочената им модификация. Разширяване на отворите на пръта за болтове извън фабрично предвидените размери, както и срязването на соларното платно, което е правено по поръчка за размерите на басейна на купувача, представляват действия по съзнателното изменение на процесните предмети. В условията на пълно и главно доказване ищецът не установи фактите, включени в правопораждащия спорното право фактически състав, поради което исковите претенции следва да бъдат отхвърлени. По отговорността за разноски: При този изход на делото отговорността за разноски е на ищеца. Ответникът не е приложил списък по чл. 80 ГПК. Представени са доказателства за сторени разноски в размер на 200 евро – депозит за вещо лице, както и сумата от 800 лева (409,03 евро) – адвокатски хонорар (35-37). Не е релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд: