Решение № 110 от 10.8.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 130/2026 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК. С присъда №6 от 13.02.2026г. по НОХД№502/25г. по описа на Великотърновския окръжен съд подсъдимият Г. А. С. е признат за виновен в това, че на 14.11.2024г. на път III-303 (Левски – Павликени – Керека), км 52+500, на територията на Община Велико Търново, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Пежо Боксер” с peг. № Р36••••, в посока към гр. Павликени нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като при движение по платно с двупосочно движение, имащо две пътни ленти, навлязъл в пътната лента за насрещно движение, без да извършва изпреварване или заобикаляне, и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата – превишил разрешената скорост на движение на пътно превозно средство от категория В извън населено място от 90 км/ч, като се движил със скорост 102,7 км/ч, в резултат на което предизвикал пътно-транспортно произшествие с движещия се в насрещната пътна лента в посока към гр. Велико Търново лек автомобил „Пежо 2008” с рег. № СВ14••••, управляван от М. Г. А. от гр. Павликени, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г. А. и тежка телесна повреда на пътника в лекия автомобил С. К. Д. от гр. Варна – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, в резултат на: тежка закрита черепномозъчна травма с проява на мозъчно сътресение – в коматозно състояние /с липсата на спомен за случилото се – ретроградна амнезия/ с мозъчна контузия, травматичен субарахноидален мозъчен кръвоизлив и двустранен субдурален мозъчен кръвоизлив, открита фрактура на носните кости; закрита гръдна травма – счупване на първо до десето ребра в ляво по предна мишнична линия, счупване на 1, 3, 4, 5 и 6-то ребра в дясно по предна мишнична линия; закрита коремна травма с проява на кръв в коремната кухина, масивни разкъсвания на илеума (част от тънкото черво) и мезентериума, разкъсване на горната трета на сигмата и колон десценденс /низходящата част на дебелото черво/ и множество линейни разкъсвания на перитонеума /на задната коремна стена/, съпроводени с масивно кръвонасядане и размачкване на меките тъкани на предната коремна стена, довели до изявен квадрипаретичен синдром (засягащ четирите крайника), с плегия за леви крайници тежка степен (пълна липса на двигателна и хватателна функция с тях), положителен симптом на Б. вляво, невъзможност за изпълнение на координационни проби; липса на контрол на тазовите резервоари, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.„б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 1 и б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. чл.54 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 му е наложено наказание четири години лишаване от свобода,при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 НК от наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР считано от 14.11.2024г. до 15.11.2024г. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл. 59, ал. 4 от НК от това наказание е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право,считано от 15.11.2024г. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски,включително и тези от частните обвинители.Разпоредил се е и с иззетите по делото веществени доказателства. Срещу постановената присъда е постъпил протест и допълнение към него от ОП-Велико Търново, в който се правят оплаквания за явна несправедливост на наложените на подсъдимия С. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.Сочи се, че така определени по размер същите не съответстват на събраните по делото доказателства обосноваващи утежняване наказателната отговорност на подсъдимия.Прави се искане въззивният съд да упражни правомощията си по чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.2 т.1 от НК като увеличи наказанието лишаване от свобода и лишаването от управление на МПС. Недоволен от присъдата е останал и подсъдимият Г. А. С., който чрез защитника си адв.Б. я обжалва с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода.В допълнителната въззивна жалба са изложени подробни доводи в подкрепа на искането въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК и определи наказанието на подсъдимия под предвидения в закона минимум с приложението на чл.66 ал.1 от НК.Оспорват се изводите на съда,с които е приел броя и тежестта на отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства.Твърди се,че неправилно в нарушение с чл.56 от НК и трайната съдебна практика първият съд е отчел като обстоятелство с отегчаващ потенциал тежкият вредоносен резултат, който е елемент от състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд,както и броя на извършените нарушения на ЗДвП,с които е запълнен бланкетния състав на чл.343 от НК.Излагат се доводи,че вмененото нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП е последица от това по чл.21 ал.1 от ЗДвП и няма умисъл за неговото нарушаване.На следващо място се оспорва и придадената тежест на наложените на подсъдимия наказания по административен ред.Според защитата, подсъдимият е дългогодишен шофьор, четири пъти е наказван с наказателни постановление за извършени нарушения на ЗДвП,които по своя характер не са значителни,а останА.те 21бр. са такива констатирани с електронни фишове, като 7 от тях за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, не е установено да са извършени от него по предвидения в НПК ред, предвид презумпцията на чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.Твърди се,че товарният автомобил е бил управляван и от други лица и подсъдимият е попълнил декларация за това, че той управлява МПС,за да не се търси отговорност от управителя на дружеството,който е и собственик на превозното средство.Правят се оплаквания, че окръжният съд незаконосъобразно е изключил настъпилата давност за част от извършените нарушения по ЗДвП и преценката за това при липса на изрична регламентация в ЗДвП и ЗАНН се прави съгласно НК,като се позовава на чл.85 от НК.Въз основа на тази аргументация се счита, че голяма част от административните нарушения, за които е санкциониран подсъдимият, нямат никакво значение и не се явяват отегчаващо вината обстоятелство.Твърди се,че окръжният съд не е прибавил към смекчаващите отговорността обстоятелства и по-леката форма на непредпазливостта – несъзнавана небрежност.Акцентира се на установените смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия,обосноваващи приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК.Прави се искане присъдата да бъде изменена,като въззивният съд намА. наказанието до три години лишаване от свобода и приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Недоволни от постановения съдебен акт са останА. частните обвинители Х. Г. А., Г. М. Г. и Р. Д. К., които чрез повереника си адв.Н. М., я обжалват в частта относно наложените наказания като считат същите за занижени.Изложени са доводи, че съдът не е отчел в достатъчна степен изключително тежкия вредоносен резултат, както и проявената от подсъдимия престъпна самонадеяност. Акцентира се на допуснатото нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, на множеството предишни нарушения на ЗДвП и обстоятелството, че значителна част от тях са за превишена скорост и в условията на повторност.Настоява се като обстоятелство с отегчаващо значение да се отчете и това, че подсъдимият е професионален шофьор и спрямо него са нА.це завишени изисквания за спазване на правилата за безопасност,регламентирани в ЗДвП.Прави се искане присъдата да бъде изменена, като въззивният съд увеличи наложените наказания,както следва: лишаване от свобода на девет години и след редукцията по чл.58а ал.1 от НК го определи на шест години,а лишаването от правоуправление в максимален срок. Срещу присъдата на окръжния съд е постъпила и въззивна жалба и от частния обвинител С. Д.,чрез повереника адв.А. Р.,в която се правят също оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, което е несъразмерно леко, с оглед настъпилите трайни вредоносни последици за пострадА.я,които са безвъзвратни за неговото здравословно състояние.Сочи се,че смекчаващи вината обстоятелства са надценени и наложените наказания не почиват на задълбочен анА.з на целия доказателствен материал относим към индивидуА.зацията на наказанието.Прави се искане наказанието лишава от свобода да бъде увеличено на девет години,което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да бъде определено на шест години. Срещу подадените въззивни жалби на частните обвинители и протеста на прокуратурата е постъпило писмено възражение от подсъдимия, подадено чрез защитника му адв.Б.,в което са изложени доводи за тяхната неоснователност.Твърди се,че в мотивите към атакуваната присъда окръжният съд е отчел при определяне на наказанието всички наведени във въззивните жалби на частното обвинение отегчаващи отговорността обстоятелства.Аргументира се,че тяхната относителна тежест не е по-голяма от обичайно приеманата и не обуславят претендираното по-тежко наказание.Сочи се,че интензитетът на страданието като последица за близките има само гражданско правно значение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на АП- Велико Търново поддържа подадения протест и като основателен предлага да бъде уважен.Счита,че окръжният съд е подценил значението на отегчаващите вината обстоятелства по отношение на подсъдимия,което налага определяне на по-високо наказание.Предлага въззивният съд да измени атакуваната присъда като увеличи наказанието лишаване от свобода на осем години,като след редукцията по чл.58а ал.1 от НК го определи на пет години и четири месеца.Предлага да бъде увеличено и наказанието лишаване от правоуправление, предвид и множеството нарушения на правилата по ЗДвП, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред. Адв.М., повереник на частните обвинители Х. А. и Г. Г., поддържа подадената въззивна жалба срещу присъдата с наведените в нея доводи и искане за увеличаване на наказанията на подсъдимия. Частният обвините Х. А. поддържа подадената въззивна жалба и се присъединява към становището на повереника си. Частният обвинител Г. Г. редовно призована не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд. Адв.Р., повереник на частния обвинител С. Д., поддържа въззивната жалба с развитите в нея съображения и искане за увеличаване на наказанието на подсъдимия.Присъединява се и към всичко изнесено в пледоарията на прокурора.Оспорва доводите изложени във възивната жалба на подсъдимия и депозираното възражение като счита,че окръжният съд не е подценил нито едно смекчаващо вината обстоятелство и правилно е отговорил на всички доводи на защитата относно отегчаващите отговорността обстоятелства.Счита,че не са нА.це условията на чл.55 от НК,подсъдимият е извършил груби нарушения на правилата за движение по пътищата,заради превишената скорост,управлявайки товарен автомобил, е навлязъл в насрещната лента за движение,с което е създал висока опасност за останА.те участници в движението.Сочи, че правилно са отчетени тежестта и броя на административните наказания на подсъдимия за нарушение на правилата за движение по пътищата и няма основание да се възприемат доводите във въззивната жалба на адв.Б..Пледира въззивната жалба да бъде уважена с направеното искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание. Частният обвинител С. Д. не се явява и не взема становище. Защитникът на подсъдимия адв.Б., моли въззивните жалби на частните обвинители и депозирания протест като неоснователни да бъдат оставени без уважение.Поддържа подадената жалба и възражението с наведените доводи и оплаквания срещу първоинстанционната присъда.Пледира въззивният съд да намА. наложеното на подсъдимия наказание като приложи чл.55 от НК и постанови условното му изтърпяване. Подсъдимият Г. А. С. се присъединява към пледоарията на защитника си и подадената въззивна жалба.Моли присъдата да бъде изменена в поискания смисъл като се намА. наложеното му наказание лишаване от свобода.Изразява искрено съжаление за инцидента. Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във връзка с направените оплаквания в протеста и въззивните жалби и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното: В хода на въззивното производство и от изискания препис-извлечение от акт за смърт е видно, че частният обвинител Р. Д. К. е починала.От изисканото удостоверение за родствени връзки е установено,че нейни наследници са С. Г. А., Д. Г. А. и П. К. И.,Х. Г. А. и Г. М. Г..На посочените лица е разяснено правото им по чл.76 от НПК да встъпят в правата на наследодателката си и да бъдат конституирани като частни обвинители в процеса.Същите не са направили такова искане пред въззивната инстанция. Производството пред окръжния съд е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК-подсъдимият Г. А. С. е признал всички факти,изложени в обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях,а събраните на досъдебното производство доказателства да се ползват при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата.В съгласие с изискванията на чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК при постановяване на присъдата си окръжният съд е ползвал направеното от подсъдимия признание на фактите, за което е счел, че се подкрепя от събрания в досъдебната фаза доказателствен материал и е приел за установена фактическа обстановка,откриваща се и в обвинителния акт. Подсъдимият Г. А. С. е роден на 06.11.1970г. в гр.Тутракан, живее на постоянния си адрес в гр.Русе,има средно образование,работи,не е осъждан,с българско гражданство и ЕГН••••••••••. Подсъдимият Г. А. С. е правоспособен водач на МПС от категории В, С, М, АМ и ТКТ от 1989 г. За времето от 2022г. до датата на произшествието същият бил наказван многократно по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата като имал издадени 21 броя електронни фишове и четири наказателно постановление за извършени нарушения на ЗДвП.Част от наложените му наказания били за нарушения на режима за скоростта, като пет от тях в условията на повторност. Към 2024г. подсъдимият С. работел като шофьор в „АВМ Електроникс“ ЕООД гр. Русе.В тази връзка му бил предоставен за управление товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№ Р 36 ••••, собственост на управителя на дружеството Т. А. Р. Т. К..С този автомобил подсъдимият извършвал доставка на домашни потреби до различни градове, предимно в североизточна България - Шумен, Велико Търново, Силистра, Дулово, Левски, Павликени и др. ПострадА.ят М. Г. А., тогава на 59г. от гр. Павликени,бил правоспособен водач на МПС от категории В, С и М, АМ и ТКТ от 1986г. и притежавал лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. № СВ 14 ••••. Работел като охранител в магазин от веригата „Абсолют “ в гр. Павликени и живеел в същия град заедно със съпругата си Х. Г. А..Имал и дъщеря Г. М. Г.,която живеела със семейството си в гр. София.М. А. притежавал и друг лек автомобил — „Пежо 307“ с рег. № ВТ 57 ••••, който бил изложен за продажба в автокъща в гр. Велико Търново. ПострадА.ят С. К. Д., на 43г., живеел със съпругата си Т. Н. Д. и двете си малолетни деца в гр. Варна.Той харесал обявения за продажба от М. А. лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ВТ 57 •••• и на 14.11.2024г. двамата след предварителна уговорка се срещнА. в гр. Велико Търново. С. Д. решил да закупи автомобила, но се оказало, че един от документите за него бил останал в гр. Павликени.Освен това автомобилът бил придобит от М. А. по време на брака му и бил в режим на СИО, поради което съпругата му също трябвало да участва при нотариалното му прехвърляне.Затова решили да извършат сделката при нотариус в гр. Павликени, след което А. да закара с автомобила си Д. обратно до гр. Велико Търново, за да вземе закупения автомобил и да си тръгне с него към гр. Варна. След като приключили при нотариуса в гр.Павликени, около 15.00ч. на 14.11.2024г. М. Г. А. и С. К. Д. тръгнА. към гр.Велико Търново с автомобила на А. „Пежо 2008“ с рег. № СВ 14 ••••.Движели се по път III-303 /Левски - Павликени – Керека/.Автомобилът управлявал А., а Д. бил на предната дясна седалка.И двамата били с поставени обезопасителни колани.По време на движението им времето било облачно,валял дъжд и пътната настилка била мокра.На 14.11.2024г. подсъдимият Г. А. С. трябвало да извърши доставки на стоки в гр. Бяла, гр. Полски Тръмбеш, гр. Велико Търново, гр. Павликени и гр. Левски с товарния автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № Р 36 ••••. По-голямата част от стоката разтоварил в търговски обект в гр.Велико Търново.Така в автомобила останал с малко товар,с тегло около 30кг. Около 15.00ч. на същата дата той продължил по маршрута си към гр.Павликени.Първоначално се движел по път 1-4, като на разклона край с.Пушево се отбил за гр. Павликени и продължил движението си нататък по път III-303 /Левски - Павликени – Керека/.Около 15:20ч. управляваният от пострадА.я М. Г. А. лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. № CB 14 •••• и управляваният от подсъдимия Г. А. С. товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № Р 36 •••• се движели един срещу друг по път III-303 към мястото на удара /около км 52+500/, всеки в полагащата му се пътна лента. Платното за движение в този участък било с ориентация север /към с. Мусина и гр. Павликени/ - юг /към гр. Велико Търново, с обща широчина 8,2м. и се състояло от две пътни ленти /всяка с широчина 4,1 м/, предназначени за двупосочно движение - една лента за движение в посока с. Мусина и една лента за движение в посока гр. Велико Търново, разделени с единична непрекъсната линия М1.От двете страни на платното за движение имало изградени банкети с широчина от по 0,7 м., след които имало поставени мантинели.В участъка нямало знаци, въвеждащи ограничение на скоростта за движение.Затова било в сила общото ограничение на скоростта от 90км/ч за движение на ППС от категория В извън населено място.И в дете посоки имало въведена забрана за изпреварване на пътни превозни средства с пътни знаци В24. Платното за движение било с асфалтово покритие от среднозърнест асфалт,без недостатъци и било мокро, поради валеж на дъжд, със стичане на вода по пътната настилка.На подсъдимия му предстояло да навлезе в десен за него завой.Свидетелката И. В. М. по същото време се движела с автомобила си от гр. Велико Търново към гр. Павликени и малко преди завоя управляваният от подсъдимия товарен автомобил я изпреварил, въпреки нА.чието на забрана за това, като се движел доста бързо.След като навлязъл в кривата на десния завой, заради високата скорост, с която се движел, подсъдимият започнал да губи устойчивост,след което извършил движение на транслация и ротация в посока обратна на часовниковата стрелка.При тази ротация задните колела на товарния автомобил се плъзнА. към външната крива на платното за движение, при което подсъдимият завъртял наляво волана и променил траекторията си на движение в посока към пътната лента за насрещно движение.В резултат на това навлязъл в лентата за насрещно движение и при км 52+500 реА.зирал удар с движещия се по нея в посока към гр. Велико Търново лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. № СВ14••••, управляван от пострадА.я М. Г. А.. При удара между двата автомобила първоначално в контакт влезли дясната страна на предната броня на товарния автомобил и лявата част на предната броня на лекия автомобил. След удара лекият автомобил се придвижил на около 3,30 м от мястото на удара в посока на север, ротирал в посока по часовниковата стрелка и преустановил движението си в западната /полагащата му се/ пътна лента, с предна част върху западния банкет, обърнат с предната си част на югозапад, в контакт с мантинелата. След удара товарният автомобил се придвижил около 4,50м. от мястото на удара, ротирал незначително в посока обратна на часовниковата стрелка и преустановил движението си в западната пътна лента, с предна част върху западния банкет, обърнат с предната си част на северозапад, в контакт с мантинелата. След удара първи до мястото на произшествието достигнА. свидетелите И. В. М., Г. Ю. П. и А. В. А., които не станА. преки очевидци на неговото настъпване.Първа сигнал на ЕЕН 112 подала св.И. М. в 15:24ч., а след нея и св.Г. П. в 15:26ч.Те видели,че състоянието на водача на лекия автомобил и на неговия спътник било изключително тежко.ПострадА.ят М. А. бил в съзнание, но не можел да излезе от автомобила, тъй като бил притиснат от волана му.Той помолил присъстващите поне да дръпнат седалката му назад, но те не успели, тъй като не могли да отворят нито една от вратите. ПострадА.ят С. Д. не бил контактен.Подсъдимият Г. А. С. успял самостоятелно да излезе от товарния автомобил „Пежо Боксер“. На въпроси на присъстващите как е настъпило ПТП той отговорил, че се е поднесъл. На местопроизшествието пристигнА. служители на РУ Павликени, РУ Велико Търново, както и екипи на ЦСМП Велико Търново и два пожарни автомобила.ПострадА.те били извадени от автомобила „Пежо 2008“ и откарани в Спешното отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр.Велико Търново.Преди това М. А. бил тестван на място за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабр. № ARDM 0242, като пробата му била отрицателна. Подсъдимият Г. А. С. също бил тестван на място за употреба на алкохол със същото техническо средство и за употреба на наркотични вещества с „Дрегер Дръг Тест 5000“,като и двете проби били отрицателни. Малко след приемането му в Спешното отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново, в 17:11 ч. на 14.11.2024 г., пострадА.ят М. Г. А. починал. ПострадА.ят С. К. Д. бил настанен за лечение в ОАИЛ на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново в изключително тежко състояние, с диагноза травматичен шок. Незабавно и по спешност била осъществена коремна операция с данни за кръв в корема,масивни разкъсвания на илеума, мезентериума, сигмата.След стабилизиране на състоянието му, на 19.12.2024г. бил преместен в КАИЛ на УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна, където му била извършена и оперативна интервенция с цел евакуация на субдуралните изливи, настъпили като усложнение от получената тежка черепномозъчна травма.На 27.01.2025г. бил изписан от КАИЛ с леко подобрение в състоянието му и настанен в хоспис, с оглед осигуряване на постоянни грижи и рехабилитация. На 14.11.2024г. бил извършен оглед на пътно-транспортно местопроизшествие с участието на двама автоексперти,при който били установени характеристиките на пътното платно в района на произшествието и било фиксирано разположението на автомобилите върху пътното платно и състоянието им след удара.При огледа били установени парчета от счупени стъкла и пластмаси от автомобилите, разположени върху платното за движение непосредствено пред предните части на автомобилите и върху западния банкет.Двата автомобила били иззети като веществени доказателства и оставени на отговорно пазене в „База Шереметя“ на ОД на МВР Велико Търново. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп при извършения оглед и аутопсия на трупа на М. Г. А. било установено: механична автомобилна травма - съчетана травма - закрита гръдна травма /счупване на множество ребра двустранно с излив на кръв в гръдната клетка, разкъсване на сърдечната торбичка,контузия на сърдечния мускул/, закрита тежка коремна травма разкъсване на черен дроб и далак, излив на кръв в коремната кухина, счупване на двете бедра и дясна подбедрица, охлузни рани по лицето и шията, по лява предмишница,по двете слабинни области,кръвонасядане по ляво коляно. Според експертизата смъртта на М. Г. А. са дължи на остра обемна кръвозагуба в резултат от тежката съчетана гръдно-коремна травма.Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Настъпила е на по-късен етап поради оказаната му медицинска помощ. Травмите са получени по механизма на удари и притискане на тялото с или между твърди тъпи/тъпо-ръбести предмети с голяма по интензитет сила.Всички травми и настъпилата смърт са в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. При аутопсията на М. А. били иззети проби кръв и урина за химическо изследване за нА.чие на наркотични или упойващи вещества.От заключението на назначената токсикохимична експертиза е установено, че при извършеното изследване по газхроматографски метод на пробите кръв и урина, иззети на 15.11.2024г. от трупа на М. А.,не е установено нА.чие на наркотични вещества.В пробата кръв е установено нА.чие на меперидин, известен още като петидин, а в пробата урина - нА.чие на меперидин, лидокаин и хлорфенамин.И трите вещества са лекарствени препарати,като нА.чието им в кръвта и урината на пострадА.я се обяснява с оказаната му спешна медицинска помощ веднага след инцидента. От заключението на съдебномедицинската експертиза на пострадА.я С. К. Д., изготвена въз основа на приобщената по делото медицинска документация е установено,че същият като пътник в лекия автомобил е получил следните травматични увреждания: тежък травматичен шок в резултат на съчетана травма глава - гърди – коремни органи, с прояви, както следва: за тежката закрита черепно-мозъчна травма мозъчно сътресение - в коматозно състояние /с липса на спомен за случилото се - ретроградна амнезия/ с мозъчна контузия, травматичен субарахноидален мозъчен кръвоизлив и двустранен субдурален мозъчен кръвоизлив,открита фрактура /счупване/ на носните кости с разкъсно-контузна рана на долната устна на устата; закрита гръдна травма - счупване на първо до десето ребра вляво по предна мишнична линия, счупване на 1, 3, 4, 5 и 6-то ребра вдясно по предна мишнична линия; закрита коремна травма с проява на кръв в коремната кухина, масивни разкъсвания на илеума /част от тънкото черво/ и мезентериума, разкъсване на горната трета на сигмата и колон десценденс /низходящата част на дебелото черво и множество линейни разкъсвания на перитонеума /на задната коремна стена, съпроводени с масивно кръвонасядане и размачкване на меките тъкани на предната коремна стена.Според експертизата тези травматични увреждания отговарят да бъдат получени от и при внезапно придаден инерционен момент на тялото му на предна дясна седалка на лек автомобил от действие с или върху твърди тъпи предмети с ограничена площ и заоблени ръбове с немалка сила на действие на удар/удари, притискане/затискане от тях в областта на главата и тялото му.Същите са получени при настъпилото ПТП като пътник в л.а.Според медикобиологичните характеристики на травматичните увреждания същите съответстват на средни телесни повреди по чл.129 ал. 2 от НК: закритата черепно-мозъчна травма и закритата коремна травма,които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а закритата гръдна травма - до трайно затрудняване на движението на снагата и съгласуваните и функции с крайниците.Според заключението очакваният период на възстановително-оздравителния процес при пострадА.я е около 12 месеца. От заключението на назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни на пострадА.я С. Д.,предвид представената допълнителна медицинска документация, е установено продължаващо влошено състояние на клиничното здраве на пострадА.я след претърпяната закрита тежка черепномозъчна травма с изява на: клинични данни за изявен квадрипаретичен синдром /засягащ четирите крайника/ с плегия за леви крайници тежка степен /пълна липса на двигателна и хватателна функция с тях/; положителен симптом на Б. вляво; невъзможност за изпълнение на координационни проби; липса на контрол на тазовите резервоари /незадържане на урина и дефекация/. Настъпилите промени в клиничното здраве на пострадА.я Д. са в пряка и непосредствена причинна връзка,като усложнения от получените увреждания при настъпилото ПТП на 14.11.2024г., след продължилото във времето клинично и амбулаторно лечение.Клиничните промени в здравния му статус след ПТП са състояния с голяма продължителност, които няма да възстановят неговото здраве, поради което, според вещото лице, са довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, представляващо по своята медико-биологична характеристика тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 ал. 2 от НК, без изгледи за възстановяване или подобряване от естеството на тези увреждания, без благоприятен резултат от провежданото лечение към настоящия момент. От заключението на изготвената техническа експертиза е установено,че спирачните системи, кормилните уредби, лагерните възли и окачването на предните управляеми колела и автомобилните гуми на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № Р36 •••• и лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. № СВ14 •••• преди и към момента на настъпване на произшествието са били технически изправни. Техническото състояние на двата автомобила не е в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. От заключението на автотехническата експертиза е установено, че ударът между двата автомобила е бил челен ексцентричен по характер, като първоначално в контакт са влезли дясната част на предната броня на товарния автомобил и лявата част на предната броня на лекия автомобил. По дължина на платното за движение мястото на удара лежи на 17,50 - 18,00м. южно от мерната линия, а по широчина на платното за движение - на 3м. западно от разделителната линия и на 7,1м. от източния ръб на платното за движение, т.е. изцяло в лентата, полагаща се за движение на лекия автомобил „Пежо 2008“. Граничната скорост,при която следва да настъпи странично плъзгане при движение на товарния автомобил „Пежо Боксер“ в района на завоя при мокър асфалт със стичане на порои, е 93,6 км/ч. Според направените от вещите лица изчисления към момента на удара скоростта на движение на товарния автомобил е била 66,6 км/ч, а на лекия автомобил - 80,1 км/ч.Предвид това,че в района на ПТП не са установени следи от протриване на гумите, е прието че скоростта на движение на лекия автомобил в района на ПТП е била същата – 80,1 км/ч.Скоростта на движение на товарния автомобил в момента на промяна на направлението на МПС към насрещната пътна лента е била 102,7км/ч, която е по-висока от граничната скорост за настъпване на странично плъзгане и загуба на устойчивост – 93,6 км/ч. Въз основа на това вещите лица са направили извод, че загубата на устойчивост е настъпила в резултат на по-високата скорост на движение на товарния автомобил „Пежо Боксер“ от граничната скорост за настъпване на странично плъзгане по кривата на завоя и неправилните действия на водача му с органите за управление на автомобила /спирачки и волан/,т.е. рязко завиване на волана и задействане на спирачките.За водача на лекия автомобил „Пежо 2008“ опасността за движението е възникнала в момента, когато товарният автомобил „Пежо Боксер“ е започнал да губи устойчивост. В този момент и двамата водачи са имА. взаимна визуална видимост. Разстоянието на взаимната видимост между тях на мястото на ПТП е било не по-малко от 80м. в посока юг и не по-малко от 180м. в посока север. За водача на товарния автомобил опасността за движението е възникнала преди кривата на завоя,с която е имал възможност да се съобрази и преодолее със скорост, с която да не допусне занасяне.В момента на възникване на опасността товарният автомобил „Пежо Боксер“ се е намирал на 48м. от мястото на удара, а лекият автомобил „Пежо 2008” – на 45м. от мястото на удара. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Пежо 2008“ при установената скорост на движение от 80,1 км/ч е 76,7 м. Въз основа на това са направени изводи, че водачът на лекия автомобил „Пежо 2008“ не е имал възможност и време да преустанови движението му преди мястото на удара, както и че предвид обстоятелството, че водачът на товарния автомобил „Пежо Боксер“ е загубил контрол върху управлението на автомобила по кривата на завоя, ударът между автомобилите е бил неизбежен.Предотвратяването на ПТП е било възможно при движение на товарния автомобил „Пежо Боксер“ по кривата на завоя със скорост, по-ниска от граничната за настъпване на странично плъзгане. Според автоекспертите причините за настъпване на ПТП са движението с несъобразена с пътните условия скорост и неправилно боравене с органите за управление от страна на водача на товарния автомобил „Пежо Боксер“.От техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е движение на товарния автомобил със скорост, по-висока от граничната скорост, при която настъпва явлението „Загуба на странична устойчивост“,а водачът на автомобила губи контрол върху управлението му - състояние, в което обвиняемият Г. А. С. сам се е поставил. От Удостоверението за родствени връзки родствени връзки изискан от Община Павликени и справка от АИС „БДС“ е установен кръгът от близките на починА.я М. Г. А.: Х. Г. А. /съпруга/, Г. М. Г. /дъщеря/, Й. Г. И. /внук - малолетен /, Д. Г. И. /внучка - малолетна/, Р. Д. К. /майка, С. Г. А. /сестра/, Д. Г. А. /брат/, П. К. И. /едноутробен брат/. Изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка, приета за установена и в обвинителния акт, се споделя от настоящия въззивен състав.Окръжният съд изчерпателно е посочил доказателствените източници, въз основа на които е извел описаните фактически положения, установени и на базата на кореспондиращото им признание на фактите, направено от страна на подсъдимия Г. С..Правилна е оценката на доказателствената съвкупност по делото.Служебният контрол върху атакуваната присъда показва, че окръжният съд не е допуснал съществени нарушения на изискванията на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 от НПК,както и на правилата за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК. Заявеното от подсъдимия Г. С. признание на фактите, описани в обвинителния акт,е направено след разясняване на последиците от провеждане на специфичната процедура.Изложените в прокурорския акт факти намират подкрепа в следните взаимно допълващите се гласни и писмени доказателства събрани на досъдебното производство,а именно показанията на свидетелката И. В. М.,която при разпита си е посочила, че на 14.11.2024г. е пътувала от гр.Велико Търново в посока с.Гулянци, с лек автомобил „Мерцедес Е 270“ времето било дъждовно, а настилката мокра.След нея се движел товарния бус в нейната посока на движение,като точно преди десния завой по посоката им на движение, била изпреварена от този бус, който се движил доста бързо.Непосредствено след това видяла в лявата и насрещна за нея лента за движение двете катастрофирА. пътни превозни средства – лек автомобил и същият този бус,от който преди това била изпреварена.Свидетелката е посочила, че двете превозни средства са били изцяло в насрещната лента за движение,като шофьорът на буса повтарял, че се е поднесъл, а тя подала сигнал на тел.112.Признатите от подсъдимия обстоятелства в обвинителния акт се допълват и от показанията на свидетелите В. К. Г., Г. Ю. П., А. В. А.,които не са непосредствени очевидци на ПТП, но са възприели местопроизшествието непосредствено след настъпването му, местоположението на двата автомобила на пътното платно след удара, както и състоянието на пострадА.те.Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя и от протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум,протоколи и талони за медицинско изследване,медицински документи,от заключенията на изготвените на досъдебното производство експертизи и приложените писмени доказателства. Признатите от подсъдимия факти намират опора и в обясненията му дадени на досъдебното производство. Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводът на окръжния съд, че от доказателствената съвкупност по делото по несъмнен и безпротиворечив начин е доказано, че подсъдимият Г. А. С. на инкриминираната от обвинението дата и място е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.1 вр. ал.1 б.“б“ и б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК, за което е предаден на съд. От обективна страна подсъдимият С. на 14.11.2024г. на път I I I -303 /Левски-Павликени –Керека/,км.52+500,община Велико Търново при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№Р36•••• в посока гр.Павликени е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,защото се е движел на платно с двупосочно движение и не се е съобразил със забраната в този текст от закона да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,освен при изпреварване и заобикаляне.От заключението на автотехническата експертиза,протокола за оглед на местопроизшествие, приложения към него фотоалбум и скица по несъмнен начин е установено, че ударът е настъпил изцяло в пътната лента полагаща се за движение на управлявания от пострадА.я А. лек автомобил „Пежо 2008“.С управляваният от него товарен автомобил подсъдимият се е отклонил от траекторията си на движение, напускайки полагащата му се за движение лента и безпричинно е навлязъл в срещуположната лента за движение,без да е изпреварвал или заобикалял.От заключението на автотехническата експертиза по несъмнен начин е изяснено,че непосредствено преди произшествието подсъдимият се е движил със скорост от 102,7км./ч.,която е била превишена за района на пътния участък,в който се е движил, тъй като при липса на други пътни знаци ограничаващи скоростта в сила е било общото ограничение на скоростта от 90км./ч.за движение на ППС от категория „В“ извън населено място.Правилно и обосновано окръжният съд е приел, че и нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП е в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.По експертен път е установено, че установената скорост на движение на подсъдимия е била повисока от граничната скорост от 93,6км./ч. за настъпването на странично плъзгане на товарния автомобил по кривата на десния за неговата посока на движение завой.В резултат на превишената скорост,която е била и несъобразена с особеностите на конкретния пътен участък, подсъдимият е загубил контрол върху управляваното от него МПС,в резултат на което е навлязъл в лентата за несрещно движение.От събраните по делото доказателства и назначената техническа експертиза по несъмнен начин е установено,че липсва техническа причина или неизправност на управлявания от подсъдимия автомобил за неправомерното му отклонение на пътя. Неоснователни са доводите във въззивната жалба на адв.Б.,че подсъдимият не е нарушил виновно правилото по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, защото то е последица от това по чл.21 ал.1 от ЗДвП.Както правилно е приел и окръжният съд управлението на автомобила с превишена скорост не е самостоятелна причина за настъпването на ПТП и не би било достатъчно ако подсъдимият не бе навлязъл в насрещната пътна лента,където се е движел управляваният от пострадА.я лек автомобил.Именно това нарушение,резултат от превишената скорост, при което е настъпила загуба на страничната устойчивост на автомобила в съчетание с неправилните действия на водача с органите му за управление - рязко завиване волана на ляво и задействане на спирачки,се явява непосредствен и решаващ фактор за настъпилото произшествие.Подсъдимият сам се е поставил в положение да предизвика и да не може да предотврати престъпния резултат. В контекста на изложеното законосъобразно и правилно окръжният съд е приел, че и двете инкриминирани от прокурора нарушения на правилата за движение по пътищата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото пътнотранспортното произшествие с лек автомобил „Пежо 2008“, управляван от пострадА.я М. А., който по това време се е движил в своята лента за движение и е последвал тежкия съставомерен резултат-смъртта на М. А. и тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК на С. Д., изразяваща се в постоянно общо разстройство за здравето опасно за живота.Настъпилите съставомерни вредни последици несъмнено обуславят и квА.фикацията на чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.1 от НК- смърт на едно лице и телесна повреда на едно лице. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Настоящият съдебен състав не споделя становището на повереника адв.М. във въззивната жалба,че подсъдимият е извършил деянието с престъпна самонадеяност като по-тежкия и укорим вид на непредпазливата вина,предвид на това, че е управлявал товарния автомобил с превишена скорост.Подсъдимият е съзнавал, че нарушава вменените му във вина правила за движение по пътищата, че управлява автомобила с превишена скорост,че губи контрол и навлиза в насрещната пътна лента,не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.По делото липсват обективни данни за това подсъдимият да е предвиждал общественоопасните последици, но да е мислил да ги предотврати.Според указанията дадени в Постановление №1 от 17.01.1983г. по н.д.№8/82г. на Пленума на ВС вината е отношение на дееца към последиците, предвидени в съответния състав на НК, а не отношението към нарушаване на съответните правила за движение, умишленото или непредпазливото нарушаване на съответните правила не определя формата на вината, а е обстоятелство за степента на същата и влияе върху размера на наказанието.Характерното за престъпната самонадеяност е,че деецът има представи относно вероятното настъпване на отрицателните последици от деянието, но мисли да ги предотврати, разчитайки на различни конкретни фактори като знания, опит,умения,подготовка,включително и на външни фактори. Установените обективни действия на подсъдимия, който след като е загубил страничната устойчивост на автомобила по кривата на десния завой в неговата посока е предприел макар и неправилно действия по рязко завиване на волана и задействане на спирачната система очевидно показват,че не е съзнавал възможното настъпване на вредните последици, макар да е могъл и да е бил длъжен.Ако е съзнавал вероятното настъпване на вредните последици би следвало да е имал поведение, с което да покаже, че това е така, но смята да ги предотврати с оглед на конкретни фактори и като взема известни мерки, а не да разчита само на случайността. Ако подсъдимият беше възприел приближаващия лек автомобил и въпреки това беше предприел навлизане в неговата лента за движение разчитайки на това, че водачът му ще го възприеме и ще намА. скоростта или се движи с ниска такава или осланяйки се на своя шофьорски опит и умения,че ще успее бързо и безпрепятствено да избегне опасността независимо от приближаващото моторно превозно средство,биха илюстрирА. нужното съзнаване на опасността и възможните последици, разчитайки, че те няма да настъпят поради конкретни фактори, на които той необосновано се доверява.В случая поведението на подсъдимия не показва, че съзнава опасността,но и че разчита на своя опит и умения или на външни фактори за предотвратяването й.Начинът на извършване на деянието показва типичните характеристика на непредпазливата несъзнавана вина, независимо от тежестта на извършените нарушения,защото вината е отношението на дееца към последиците предвидени към съответния състав от НК,а не отношението към нарушаване на съответните правила за движение,както е застъпено и в цитираното погоре Постановление №1 /83г. на Пленума на ВС. Окръжният съд правилно е съобразил, че към момента на извършване на деянието предвиденото наказание за това престъпление е било лишаване от свобода от пет до петнадесет години,който закон, съгласно чл.2 ал.2 от НК, се явява по-благоприятен за дееца в сравнение с последващите изменения в санкцията на чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ от НК от НК,/Д.в. бр.61 от 2025г./ предвиждаща лишаване от свобода от десет до петнадесет години. При индивидуА.зирането на наложеното на подсъдимия С. наказание,съобразно изискванията на чл.54 от НК, окръжният съд е приел като смекчаващи вината му обстоятелства много добрите характеристични данни,чистото съдебно минало,установеният му добър социален статус, трудовата му и семейна ангажираност,доброто процесуално поведение,дадените подробни обяснения още на досъдебното производство,които са спомогнА. за разкриването на обективната истина.Всички тези данни,в контекста и на зрялата възраст,в която се намира подсъдимия, показват,че същият поддържа позитивна жизнена стратегия.Към обстоятелствата със смекчаващ ефект правилно е отчетено и изразеното съжаление за стореното,както и липсата на данни за извършени каквито и да противообществени прояви от подсъдимия до момента.Преценявайки данните за личността му правилно окръжният съд е приел, че същият е личност с ниска степен на обществена опасност. Към обстоятелствата със смекчаващо значение следва да се прибави и обстоятелството, че престъплението е осъществено при небрежност, която е по-леката форма на непредпазливата форма на вина и която, съгласно ТР№2/2016г. на ВКС по т.д.№2/2016г. на ОСНК, следва да се отчита при индивидуА.зирането на наказателната отговорност на дееца. Законосъобразно окръжният съд е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство и то със значителна тежест множеството извършени нарушения на правилата за движение по пътищата от подсъдимия,за които е санкциониран по административен ред.От приложената справка за нарушител /л.4-5 т.2 от д.п./ е видно, че е санкциониран 4 пъти с наказателни постановления и 21 пъти с фишове за различни нарушения на ЗДвП, които независимо от дългогодишния му стаж като водач и професионален шофьор го характеризират като системен нарушител на правилата за движение по пътищата. Внимателният преглед на нарушенията,за които е бил санкциониран, сочи,че същите са различни по вид и тежест.Подсъдимият е санкциониран осем пъти за управление на МПС с превишена скорост включително и при условията на повторност, като са му налагани глоби в немалък размер,което показва,че целите на административните наказания спрямо него не са постигнА. необходимия възпиращ и предупредителен ефект и той продължава да не съобразява поведението си с режима на скоростта.На следващо място само три от нарушенията са извършени в периода от 2007г. до 2015г, а всички останА. са от 2020г. до 2024г., като преобладаващата част – 17 на брой от 2023г. до 2024г., т.е. във време съвсем близко до деянието,предмет на настоящото наказателно производство,което говори за системно и грубо незачитане на правилата за движение по пътищата. В тази връзка неоснователни са доводите на защитата, че част от наказанията са ирелевантни, тъй като са погасени по давност.Правилно окръженият съд е приел,че същите запазват значението си при формиране на изводите за характеристиката и личността на подсъдимия.Позоваването на института на давността по НК и по конкретно на разпоредбата на чл.85 от НК са относими към наказателната, а не към административно наказателната отговорност и последиците от същата за лицето, за които са приложими специалните разпоредби от ЗАНН и ЗДвП.Отделно от това и предвид горните констатации е видно, че незначителна част от извършените нарушения са отдалечени във времето и те не дават съществено отражение върху цялостната характеристика на подсъдимия като водач на МПС.В тази връзка доводите на защитата, че голяма част от нарушенията на ЗДвП, за които е санкциониран подсъдимият нямат никакво значение по делото и не могат да се отчетат с отрицателен знак са лишени от основание. Правилно окръжният съд е отхвърлил тезата на защитата за разграничаване на административните наказания съобразно формата на акта, с който са наложени и разделянето им условно в две групи – на такива наложени с наказателни постановления и с електронни фишове.И двата вида актове представляват вА.дни способи за ангажиране на административно наказателната отговорност за извършени нарушения на ЗДвП.Споделими са и изводите на първия съд,с които е приел, че обстоятелството,че при издаването на фишове в разпоредбата на чл.188 от ЗДвП съществува възможност собственикът на МПС да посочи друго лице като водач, не освобождава подсъдимия от отговорност,доколкото същият се е съгласявал,не е оспорвал вменените му нарушения и е бил наясно, че ще бъде санкциониран за тяхното извършване.Отделно от това подсъдимият е бил назначен на трудов договор като шофьор в дружеството и му е бил предоставен за управление товарния автомобил, с който ежедневно е пътувал до различни градове предимно в северна България и е изпълнявал трудовите си задължения.С оглед на изложеното не могат да бъдат споделени доводите на защитата във въззивната жалба,че констатираните с фишове административни нарушения не са извършени от подсъдимия и тези обстоятелства не са доказани по реда и със средствата предвиден в НПК.В конкретния случай са нА.це влезли в сила и неоспорени фишове по отношение на подсъдимия за извършени нарушения на ЗДвП и правилно първият съд е отговорил на твърденията на защитата, че микробусът е бил каран и от други лица, за произволни и лишени от доказателствена обезпеченост. Този извод не е в нарушение и с принципите на чл.103 ал.2 от НПК, както настоява защитата,доколкото за подсъдимият е съществувала възможност, в рамките на административно наказателното производство, да оспори авторството на деянията, за които е бил санкциониран по административен ред. Правилно е придадено отегчаващо значение и на обстоятелството, че инкриминираните нарушения са повече от едно.Тук въззивният съд намира за нужно да добави, че същите се отличават с изключителна тежест,с оглед обективно установените по делото факти. Подсъдимият,съгласно признатите факти в обвинителния акт,е управлявал товарен автомобил на инкриминираната дата, като времето е било облачно, валяло е дъжд, а пътната настилка мокра и се стичала вода по нея.Независимо от усложнената пътно климатичната обстановка, изискваща повишено внимание у водачите и от поставения пътен знак В24,както и пътната маркировка върху платното за движение от единична непрекъсната линия, забраняващи изпреварване на пътни превозни средства в посочения пътен участък, и непосредствено преди да навлезе в десния за неговата посока на движение завой, подсъдимият е предприел изпреварване на лекия автомобил управляван от св.И. М. и влизайки в кривата на десния завой в резултат на превишената скорост е загубил устойчивост на автомобила.Фактическите обстоятелства на обвинението сочат, че подсъдимият е допуснал преди процесното ПТП и друго грубо нарушение на правилата за движение по пътищата.Всичко това обосновава и извода, че естеството на нарушенията ги очертава като особено драстични и укорими в сравнение с други от същия вид.Допуснатите от подсъдимия нарушения не са резултат от очевидно лоша преценка за пътната обстановка.Тези фактически обстоятелства в съчетание и с данните за предходните му наказания по административен ред, очертават деецът като съзнателно грубо неспазващ правилата за движение по пътищата.На тази плоскост изтъкнатите доводите на защитата,че превишената скорост на подсъдимия в посочения пътен участък е била сравнително неголяма с 10км./ч. и близка до граничната от 93,6км./ч.,с която е било възможно безопасното преминаване в посочения пътен участък, не могат да оборят горния извод. На следващо място основателно се възразява от защитата,че окръжният съд неправилно е прибавил към отегчаващите обстоятелства настъпилия тежък съставомерен резултат.Посочените обстоятелства са част от състава на престъплението и неговата правна квА.фикация по по-тежко наказуемия състав на чл.343 ал.4 от НК, поради което и не следва да се третират допълнително като отегчаващи вината обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.56 от НК.От друга страна за нА.чието на това квА.фициращото обстоятелство е достатъчно да е настъпила смърт на едно лице и телесна повреда на едно лице, която може да бъде както средна, така и тежка. С други думи това квА.фициращо обстоятелство ще е нА.це и в случаите, когато освен смърт е причинена и средна телесна повреда на още едно лице.Това достатъчно условие съпоставено с конкретните обстоятелства предмет на настоящото дело показват,че причинената тежка телесна повреда на пострадА.я С. Д.,изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота и настъпилите от това необратими и безвъзвратни последици за неговото здравословно състояние надхвърлят изискуемото за нА.чието на посочения съставомерен белег.От заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза по несъмнен начин е изяснено,че е нА.це продължаващо влошено състояние на пострадА.я,което е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП.Независимо от продължилото във времето клинично и амбулаторно лечение при пострадА.я е нА.це пълна липса на двигателна и хватателна функция и на четирите крайника,невъзможност за задържане на урина и дефекация.Експертите са категорични, че това състояние е без изгледи за възстановяване или подобряване,с оглед естеството на уврежданията и без благоприятен резултат от провежданото лечение.Тези изключително тежки и необратими по своя характер вредни последици настъпили за пострадА.я Д. надхвърлят необходимото за съставомерността на престъплението по посочената правна квА.фикация и въззивният съд ги отчита като обстоятелства с утежняващ наказателната отговорност на подсъдимия ефект. Искането на частното обвинение във вреда на подсъдимия да бъде отчетена тежката загуба и негативите за близките на М. А. и С. Д. при определяне на наказанието не може да бъде удовлетворено,доколкото същото е относимо евентуално при ангажирането на деликтната му отговорност, по реда на чл.45 и сл. от ЗЗД, в бъдещ граждански процес.Положителните данни за личността на жертвите от престъплението и тяхната възраст при непредпазливите деяния не се обхващат от съзнанието на дееца, поради което и не могат да се отчитат с отегчаващо значение.В тази връзка настоящият съдебен състав споделя изложените в посочения смисъл писмени възражения на адв.Б. срещу подадените въззивни жалби на частните обвинители. В обобщените може да се посочи, че с известни корекции от въззивната инстанция, окръжният съд не е подценил нито едно от смекчаващите отговорността обстоятелства посочени във въззивната жалба на адв.Б., нито е дал необоснован превес на тези с отегчаващо значение. Искането на адв.Б. наказанието спрямо подсъдимия да бъде определено при условията на чл.58а ал.4 вр. чл.55 от НК под предвидения минимум се явява неоснователно.С оглед на това, че делото пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК за приложението на чл.55 от НК законодателят е въвел още едно допълнително изискване в чл.58а ал.4 от НК - да са нА.це едновременно условията на ал.1-3 от същия текст и тези на чл.55 от НК.В тези случаи съдът прилага само последната разпоредба ако това е по-благоприятно за дееца.В конкретния случай това означава да се установи, че съществуващите смекчаващи вината обстоятелства имат толкова съществено значение и тежест при индивидуА.зацията на наказанието,че налагат същото да бъде определено в размер по-нисък от редуцираното с една трета минимално наказание от пет години лишаване от свобода.АнА.зът на всички релевантни за това факти сочи,че нА.чните по делото смекчаващи обстоятелства не удовлетворяват изискването на чл.55 от НК за изключителност и /или многобройност.Всички положителни данни за личността на подсъдимия, обсъдени по-горе, не разкриват изискуемата от закона изключителност и необичайност доколкото поддържаната позитивна жизнена стратегия на живот от подсъдимия е съвсем нормално и очаквано от обществото като цяло.На оказаното съдействие за разкриването на обективната истина също не може да се придаде изключителен характер, доколкото същото няма водеща роля при установяване на механизма на настъпилото произшествие и неговото авторство.Това се отнася и за изразеното съжаление за стореното,което в контекста на непредпазливата форма на вина, е съвсем очаквана проява на човешко отношение към близките на жертвата лица.Не разкриват съществени отклонения от обичайното и данните за семейното положение на подсъдимия и трудовата му ангажираност.Наред с това обсъдените по-горе смекчаващи вината обстоятелства в количествено отношение не превА.рат съществено над отегчаващите такива,за да им се придаде многобройност. По изложените съображения претенцията на защитата за приложението на чл.55 от НК и намаляване на наказанието под предвидения минимум в посочения във въззивната жалба размер от три години и с приложението на чл.66 ал.1 от НК не може да бъде удовлетворена, тъй като би било проява на прекомерно снизхождение към подсъдимия С.,същевременно би създало чувство за безнаказаност у останА.те членове на обществото и не би способствало за постигане целите на личната и на генералната превенция. Като извърши самостоятелна преценка на посочените по-горе индивидуА.зиращи наказателната отговорност обстоятелства, настоящата инстанция намери,че тези със смекчаващ ефект са при лек превес и не надделяват значимо над изброените с отегчаващо значение. Това мотивира настоящата инстанция да приеме, че отмереното от окръжният съд наказание в размер малко над минималния предвиден в закона,а именно шест години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК се явява в размер на четири години лишаване от свобода, се явява явно несправедливо, в смисъл занижено и несъответно на релевантните за наказателната санкция обстоятелства, която следва да понесе подсъдимия.Това налага и при нА.чие на съответен протест и жалби от частните обвинители въззивният съд да упражни правомощията по чл.334 вр. чл.337 ал.2 т.1 от НПК като увеличи наложеното на подсъдимия С. наказание, определено при условията на чл.54 от НК, от шест години на осем години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК се явява в размер на пет години и четири месеца лишаване от свобода. Според преценката на настоящата инстанция така определеното по размер наказание се явява напълно справедливо, съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца,както и на отчетените от въззивния съд обстоятелства със смекчаващо и отегчаващо значение. Правилно е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и на основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР,считано от 14.11.2024г. до 15.11.2024г. В съответствие със закона окръжният съд е наложил наред с наказанието лишаването от свобода и кумулативно предвиденото лишаване от правоуправление на МПС. Според въззивния съд и предвид цялостната преценка на установените по-горе обстоятелства от значение за индивидуА.зацията на наказателната отговорност,наложеното наказание от пет години лишаване от право да управлява МПС се явява явно несправедливо, в смисъл занижено и несъответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца като водач на МПС, което налага да бъде увеличено.В този смисъл искането в протеста и във въззивната жалба на частните обвинители се явява също основателно.С оглед цялостната преценка на установените данни за личността на подсъдимия, поведението му до инкриминирания момент като водач на МПС,тежестта на извършените две нарушения на ЗДвП, както и обстоятелството,че е професионален шофьор показват,че наказание от седем години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС би се явило напълно справедливо и съответно както на личната му степен на обществена опасност като водач,така и на деянието.Това наказание и в този размер ще допринесе допълнително за постигане целите визирани в чл.36 от НК в пълен обем. Окръжният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.59 ал.4 от НК като е приспаднал от наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, времето през което подсъдимият е бил лишено от това право по реда на чл.69а НПК, считано от 15.11.2024г. С оглед изхода на делото правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.Законосъобразно е и разпореждането с вещественото доказателство. По изложените по-горе съображения въззивният съд намира, че присъдата на ОС-Велико Търново следва да бъде изменена в наказателната част по отношение на наказанието и като правилна и законосъобразна потвърдена в останалата част. Водим от горното и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.2 т.1 вр. чл.338 от НПК Великотърновският апелативен съд