Решение № 1990 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2328/2025 г.

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 171, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

2. Образувано е по жалба на Ф. С. Л., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № ЗЛС-34/24.09.2025 г., издадена от визвд командир на щабен батальон, военно формирование 44370 - Карлово, с която спрямо жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратен договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запас.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и нищожност на оспорената заповед и се иска отмяната й от съда. Твърди се, че актът е издаден без мотиви, при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие със закона и от орган без материална компетентност. Поддържа се, че административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че не е установено дисциплинарно нарушение, извършено при или по повод изпълнение на военната служба. Възразява се и срещу тежестта на наложеното дисциплинарно наказание. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът – ВИЗВД командир на щабен батальон, военно формирование 44370 - Карлово, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. поддържа, че обжалваният административен акт е законосъобразен, издаден при спазване на процесуалните правила, поради което моли да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

ІІ. По допустимостта:

4. Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на 25.09.2025г., който е удостоверил това обстоятелство чрез ръкописно положен запис, дата и подпис. От представената товарителница № 5300710303169/14.10.2025 г. и справка от електронната база данни на куриерска служба „Еконт“ АД се установява, че жалбата срещу Заповед № ЗЛС-34/24.09.2025 г. е приета като пратка от служителя Е. Д. Ю. в офис на адрес: [населено място], [улица]на дата 14.10.2025г. Жалбоподателя оспорва тези обстоятелства като представя товарителница № 716946283, която не носи информация за дата на издаване, дата на приемане, вид на пратката, адрес на подател. Товарителницата съдържа единствено адресат - В.Ф. 34750 – Карлово, [улица]. За същата се твърди, че удостоверява подаването на жалбата на дата 08.11.2025 г. (вероятно се има предвид 08.10.2025г.) Според справката от „Еконт“ АД в електронната база данни на куриера не фигурира информация за пратка с № 716946283.

В производство по чл. 192 от ГПК по делото се събраха показанията на свидетеля Е. Д. Ю., който заявява че работи в „Еконт Експрес“ АД от 4 години в [населено място] като куриер-логистик и като куриер в офис, когато се налага. Познава жалбоподателя Л.. Той му се обадил на 08.10.2025г. (ден сряда), за да го попита дали е в „Еконт Експрес“ АД и дали може да приеме пратка. Свидетелят отговорил, че е там, но не е в офиса и в момента обядва. Тогава свидетелят бил в [населено място] в едно заведение за бързо хранене. По това време в офиса на „Еконт Експрес“ АД в [населено място] имало и други служители. Свидетелят не насочил Л. към офиса, тъй като са приятели и за да му свърши работа. Л. го посетил в това заведение и му оставил пратка. По принцип свидетелят имал таблет и мобилен принтер, с които регистрирал приетите пратки. В случая не били в него. Приел пратката без да я регистрира. По - късно Л. на 14.10.2025г. (ден вторник) му се обадил да пита какво се случва с документите. Свидетелят разбрал, че е забравил да пусне пратката, за това пуснал документа с дата 14.10.2025 г. Свидетелят потвърждава, че товарителница № 5300710303169 е пусната от него. Относно товарителница № 716946283 заявява, че е писана от него, но с нея нищо не е изпратено. Тъй като не била пусната в системата, не можело да има и дата. Твърди, че тази товарителница трябва да е генерирана на 08.10.2025 г. Подготвил я с мобилен телефон, но не я пуснал. Пратката не излизала в системата на „Еконт“ АД, тъй като била само генерирана, но не била приета. Свидетелят създал тази товарителница лично от негово име, но не я пуснал, поради това и в „Еконт“ АД не знаят за нея. Докато не бъде пусната не излиза в системата на куриера и все още не е пратка.

Според Общите условия за услугите на „Еконт“ АД (https://www.econt.com/econt-express/common-terms), договорът за куриерска услуга се счита за сключен с: приемането на пратката в точка за достъп в пощенската мрежа или от служител на Еконт Експрес от адрес; с поставянето на предварително подготвена пратка в обособена и обозначена за целта зона в точка за достъп. Зона за прием на предварително подготвени пратки” (Зона „Бърза рецепция“) е определена и обозначена от Еконт зона, където подател може да постави предварително подготвените си пратки, в точка за достъп, без да изчаква на опашка и да подписва документи.

Договорът за куриерска услуга е от две части – електронна товарителница и Общи условия за услугите на „Еконт“ АД. Товарителницата е документ с уникален номер, попълнен по образец на Куриера и указания на Клиента в електронен формат в електронната система на Куриера.

С подписа си върху документите потребителите приемат, че познават и са съгласни със съдържанието на тези документи. Подписите могат да бъдат собственоръчно поставен подпис или електронен подпис. С подписа си Подателят или упълномощено от него лице, потвърждава: верността на обявените данни, включително на обявеното съдържание на пратката; пълна отговорност, ако са непълни или неверни данните; предоставените лични данни и дава съгласието си за обработването им, необходимo за изпълнение на сключения договор за куриерска услуга, по който е страна; че е съгласувал с получател всички допълнителни услуги, съпътстващи основната куриерска услуга, посочени при подготовка на пратка; съгласие за манипулиране с пратката му от Куриера (съгласно т. 49 от ОУ преопаковане, доопаковане, контролно замерване за определяне на тарифното ѝ тегло и при установени несъответствия претарифиране); и приема, че познава тези ОУ и те са част от договора за куриерска услуга. Пратките се приемат/предават, съгласно условията на договора от адрес на Подателя/Получателя или в точка за достъп от пощенската мрежа на Еконт Експрес на територията на цялата страна, в рамките на определено от Еконт Експрес работно време.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че не се оборва доказателствената сила на представената от ответника товарителница № 5300710303169/14.10.2025 г., респ. справката от „Еконт“ АД, сочещи, че пратката, съдържаща процесната жалба, е приета на 14.10.2025г. в офис на „Еконт“ АД от свидетеля Ю.. Показанията на същия потвърждават, че пратката е регистрирана именно на 14.10.2025г. Що се отнася до твърденията, че пратката е предадена от жалбоподателя и приета от свидетеля на 08.10.2025г., съдът намира, че показният на Ю. не носят нужната степен на достоверност, за да се приеме, че товарителница № 716946283 е генерирана именно на тази дата, респ. че въобще на тази дата Ю. е получил именно пратката, съдържаща жалбата на Л., подадена срещу Заповед № ЗЛС-34/24.09.2025 г. Безспорно се установява, че Ю. не е издал никакъв документ на Л. в момента на заявената среща. Същата се твърди да е осъществена извън офиса на куриерската служба, на адрес, който не е посочен от подателя и който адрес не е определен от куриера като зона за прием на предварително подготвени пратки, при които не се изисква подпис на документи. Безспорно е също, че на 08.10.2025г., нито по – късно до 14.10.2025г., Ю. не е регистрирал в системата на „Еконт“ АД приемането на пратка с подател - Л. и получател - Военно формирование 44370 – Карлово. Ангажираната товарителница № 716946283 не носи дата и никога не е била отразена в системата на „Еконт“ АД, т.е. този документ няма характер на товарителница по смисъла на ОУ на „Еконт“ АД и би могъл да бъде създаден във всеки един момент до представянето му от жалбоподателя по делото. При това положение съдът намира, че не са налице доказателства, които да удостоверяват сключването на договор за куриерска услуга между „Еконт“ АД и жалбоподателя на дата 08.10.2025г. В случая свидетелят заявява, че е действал от лично име, не е регистрирал получаване на пратка на 08.10.2025г., затова подобна информация не излиза в системата на „Еконт“ АД, тъй като пратката не била приета. След като пратката не е приета съобразно правилата на куриерската служба, не е издаван куриерски документ от 08.10.2025г., респ. липсва подпис от подател и данни от куриер за приемане на пратка, то не може да се счете, че Л. е бил въведен в заблуда и е проявил добросъвестно поведение. Напротив, жалбоподателят не е ползвал регламентираните места и условия за подаване на пратката и не се е снабдил с документ, удостоверяващ датата на подаване. След като не е проявил нужната грижа да охрани интересите си жалбоподателят следва да понесе и последиците от пропускането на срока за обжалване.

При това положение съдът намира, че жалбата в частта, с която претендира незаконосъобразност на оспорената заповед, е процесуално НЕДОПУСТИМА и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати частично.

Претенцията на жалбоподателя за нищожност на заповедта не е ограничена със срок, поради което в тази част жалбата като подадена от лице с правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. По силата на договор за военна служба № 3-30 от 21.01.2014 г. Ф. С. Л. е постъпил на военна служба в Българската армия, военно формирование – поделение 44370 - Карлово, за срок от 3 години на длъжност „поставач на ЗУ-23-2 в 1-ва разчет в зенитно – ракетна батарея“, изискваща военно звание „редник“. Според т. 14 от договора същият може да бъде прекратен на основание чл. 162, чл. 163, чл. 164, чл. 165 и чл. 169 от ЗОВСРБ.

Съгласно допълнителни споразумения № 3-44/13.01.2017г., № 3-27/13.01.2020 г. и № 50-103/05.10.2022 г. срокът на договор за военна служба от 21.01.2014 г. бил удължен общо с 9 години до 14.01.2026г.

6. На 27.07.2025 г. в [населено място] на Ф. С. Л. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 4385168 от 27.07.2025 г., серия GA, затова че на същата дата, около 00:20 ч. на [улица]до № 8 в посока на движение от юг към север управлява собственият си лек автомобил Опел Корса Е рег. № [рег. номер], под въздействие на алкохол, което е установено с техническо средство – дрегер, отчело 1,57 промила алкохол в кръвта. При съставянето на горепосочения АУАН на Л. са отнети свидетелство за управление на МПС и контролен талон. На водача е издаден талон за изследване на кръвна проба № 306126 от 27.07.2025 г.

Според данните в протокол № 2035/28.07.2025г., издаден от Сектор „Базово научно – техническа лаборатория“ при ОДМВР – Пловдив, в предоставената от Ф. С. Л. кръвна проба се установява наличие на алкохол (етанол) в концентрация 1,36 g/L.

7. Със Заповед № 3РД – 295/25.08.2025г. на командир на щабен батальон, военно формирование 44370 - Карлово е назначена комисия за извършване на служебна проверка за установяване на извършено административно нарушение от Л.. За резултатите от извършената проверка е съставен протокол рег. № 5-782/23.09.2025 г., утвърден от командира на военното формирование на същата дата, в който е отразена следната фактическа обстановка:

Редник 3- ти клас Ф. С. Л., роден на [дата]. е на военна служа от 15.01.2014 г. Назначен е на длъжността „номер от първи разчет на зенитна установка ЗУ – 23 на зенитно – артилерийски взвод на зенитно – ракетна артилерийска батарея“ в щабен батальон – Карлово.

На 27.07.2025 г., около 00:35 часа в [населено място] на [улица], редник 3 клас Ф. С. Л., бил спрян за рутинна проверка от органите на „Пътна полиция“. На място бил тестван с техническо средство - Дрегер Алкотест 7510 за употреба на алкохол и било установено наличие на 1,57 % промила алкохол в издишания въздух. Военнослужещият не е приел показанията на техническото средство и пожелал да даде кръвна проба за медицинско изследване. Издаден му бил талон за изследване с № 306126/27.07.2025 г. Заключението в протокол № 2035/28.07.2025 г. на сектор „Базова Научно-техническа лаборатория” е, че в изследваната кръвна проба, взета от лицето Ф. С. Л., се установява наличие на алкохол (етанол) в концентрация 1,36 g/L.

С горното военнослужещият редник 3 клас Ф. С. Л., управлявайки моторно превозно средство след употреба на алкохол, е създал предпоставка за допускане на пътно транспортно произшествие като с тези свои действия е нарушил както разпоредбите на чл. 121, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, така и заповед на Министъра на отбраната № ОХ - 743/12.08.2022г. относно забрана за употреба на алкохол, наркотични вещества, техни аналози или други упойващи вещества от военнослужещите.

От протокол № 3-1029/31.08.2022 г. за запознаване на военнослужещите от ЗРАБ на щабен батальон със заповед на министъра на отбраната № ОХ - 743/12.08.2022 г. се установило, че военнослужещият е запознат със заповедта на министъра на отбраната (работодател) и въпреки това умишлено е нарушил нейната точка 6.

С тези си действия военнослужещият умишлено не изпълнява и нарушава императивната разпоредба на чл.178, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, съгласно която „Военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците“.

Управляването на пътно превозно средство след употреба на алкохол създава предпоставки за опасности и пречки за движението по пътищата, поставя в опасност живота и здравето както на участниците в движението така и живота и здравето на управляващия, както и причиняване на имуществени вреди. С това си поведение редник 3 клас Ф. С. Л. дал изключително лош пример на останалите военнослужещи.

Деянието било изпълнено умишлено и в нарушение т. 6 от заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната на Република България, относно забрана на употребата на алкохол, наркотични вещества, техните аналози и други упойващи вещества от военнослужещите и чл. 121, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България във връзка със Закона за движение по пътищата, с който на военнослужещия се забранява „да нарушава законите и обществения ред в страната".

Това действие от страна на военнослужещия редник 3 клас Ф. Л. е квалифицирано като виновно неизпълнение на служебните му задължения, което по смисъла на чл. 241 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е нарушение на военната дисциплина, подлежащо на наказване с дисциплинарно наказание по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Според комисията, причините и условията, довели до извършване на нарушението са ниската лична дисциплина на нарушителя, проявяваща се в безотговорност, липса на съзнателност и вземане на решения под въздействието на алкохол, неизпълнение на служебни задължения, както и неизпълнение на заповеди и разпореждания на командири и началници.

За това умишлено нарушение комисията, след като преценила тежестта му и обстоятелствата, при които е извършено, предлага на военнослужещия да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.

8. Според дадените на 23.09.2025г. писмени обяснения от жалбоподателя, поводът за извършване на нарушението била нуждата да си закупи цигари.

В протокол рег. № 3-790/23.09.2025 г. е отразена проведената на същата дата беседа с военнослужещия Л., на която командирът на военното формирование го е запознал със събраните доказателства, които са посочени като основание да му бъде наложено дисциплинарно наказание и с протокола от извършената служебна проверка. В протокола от проведената беседа Л. собственоръчно е вписал: „Запознат съм с обстоятелствата за налагане на дисциплинарното наказание; Час: 15:10; Дата: 23.09.25 г.“. Под този текст е положен подпис като са посочени длъжност и двете имена на военнослужещия.

9. Видно от данните в Служебен картон на жалбоподателя, за периода на военна служба е бил поощряван шест пъти. За същия период на Л. са наложени и пет дисциплинарни наказания, две от които – „строго мъмрене“ за неспазване на етичните норми за поведение и неспазване разпределението на времето.

10. С обжалваната в настоящото производство Заповед № ЗЛС-34/24.09.2025 г., издадена от ВИЗВД командир на щабен батальон, военно формирование 44370 - Карлово, на основание чл. 244, т. 7, чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 241, чл. 242, т. 1, чл. 243, ал. 1, чл. 248 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 4, чл. 140, чл. 146, ал. 1 и чл. 148 от ППЗОВСРБ и заповед № ОХ-672/15.08.2023г. и т. 6 от заповед № ОХ-743/12.08.2022г. на Министъра на отбраната, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на редник Ф. С. Л., за умишлено нарушаване на разпоредбите на чл. 178 от ЗОВСРБ и т. 6 от заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на Министъра на отбраната, за това че е управлявал пътно превозно средство след употреба на алкохол.

11. За удостоверяване компетентност на ответника да издава актове от категорията на процесния е представена заповед № ОХ-672/15.08.2023г. на министъра на отбраната, с която по т. 8 са оправомощени командирите на самостоятелни батальони и приравнените на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание „подполковник“ да освобождават от военна служба и да прекратяват договора за военна служба на сержантите (старшините) и войниците (матросите) в подчинените им военни формирования.

Със заповед № ЗЛС-286/17.09.2025г. на Командира на Сухопътните войски длъжностното лице, издало оспорената в настоящото производство заповед, е назначено за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност ‚командир“ на военно формирование 44370 – Карлово, до назначаване на титуляр.

IV. От правна страна:

12. Според чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците.

Правилата за ангажиране на дисциплинарната отговорност на военнослужещите са разписани в Глава седма, Раздел ХI, чл. 241 – чл. 252 от ЗОВСРБ и Раздел ХII, чл. 136 – чл. 151 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (обн., ДВ, бр. 25 от 30.03.2010 г.).

Виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Като нарушения на военната дисциплина е посочено неизпълнение на задължение по военната служба.

Нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания независимо от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност.

Дисциплинарните нарушения се установяват от преките командири или началници на нарушителите.

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. Тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. Настъпилите последици се определят в зависимост от резултатите от извършеното дисциплинарно нарушение.

Обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, обхващат фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, като се отчитат причините и предпоставките, довели или способствали за неговото извършване.

Степента на вината се определя от това, дали дисциплинарното нарушение е извършено умишлено, или по непредпазливост.

Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган.

Когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение, съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслушва нарушителя или приема писмените му обяснения. Служебна проверка може да бъде извършена и извън посочената хипотеза, когато са налице сигнали, рапорти, публикации или непосредствено разкриване на факти и обстоятелства, сочещи на извършени дисциплинарни нарушения. Служебната проверка се извършва от назначена комисия. За дейността си комисията изготвя протокол, който съдържа: данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина; описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място и начин на извършване); вредни последици и причинна връзка с нарушението; данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение; причини и условия, довели до извършване на нарушението; предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание.

В срок до 5 работни дни от получаване на протокола длъжностното лице, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Писмените обяснения на военнослужещия се прилагат към протокола.

Командирът (началникът), назначил служебната проверка, прави преценка на събраните доказателства и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на направеното предложение за наказание.

В случаите, когато определеното дисциплинарно наказание е в правомощията на командира (началника), той издава заповед, с която налага дисциплинарно наказание в установените в чл. 249 от ЗОВСРБ срокове.

Съгласно чл.165, ал.1, т.3 договорът за военна служба се прекратява и военнослужещия се освобождаване от военна служба без предизвестие при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ППЗОВСРБ договорът се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице като съгласно ал.2 в заповедта задължително се посочва длъжностното лице, което я издава, правните и фактическите основания за прекратяване на договора за военна служба, права и задължения, ред за изпълнение; разпоредби за зачисляване на военен отчет или за снемане от отчет; срок за сдаване на длъжността; имуществени последици от прекратяване на договора за военна служба; срок и ред за обжалване на заповедта. Срокът за сдаване на длъжността може да бъде от 3 работни дни до два месеца в зависимост от спецификата на длъжността /чл. 73, ал. 3 от ППЗОВСРБ/. Ръководителят на съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) запознава военнослужещия със съдържанието на заповедта и със срока за сдаване на длъжността срещу подпис. Срокът за сдаване на длъжността започва да тече от първия работен ден, следващ запознаването на военнослужещия със заповедта /чл. 73, ал. 5 и ал. 6 от ППЗОВСРБ/. След сдаване на длъжността командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура връчва заповедта за освобождаване от военна служба при условията и по реда на чл. 170 от ЗОВСРБ.

При горната фактическа и правна обстановка настоящият състав на съда намира за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа изброените в чл. 73, ал. 2 от ППЗОВСРБ реквизити.

В действащата нормативна уредба не се съдържа легално определение за нищожност на административен акт, нито правни основания за нищожност на административните актове.

Административноправната литература и съдебната практика възприема критерия за особено съществено нарушение на всяко едно от петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК.

Некомпетентността на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност.

Порокът във формата е основание за нищожност само, когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса на волеизявление.

Нарушенията на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт, който изцяло е лишен от нормативна основа, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, т.е. когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт и не намира никаква нормативна опора.

Превратното упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост.

В случая оспореният административен акт е издаден от материално (предметно, йерархически и териториално) компетентен орган в съответствие с изискванията за писмена форма и съдържание. Тоест не е налице нищожност на акта поради липса на материална компетентност или липса на форма, която да са приравни на липса на волеизявление.

Съдът констатира, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на акта. Дисциплинарното производство е проведено при спазване правилата на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ. Редът за провеждане на служебна проверка е спазен. Резултатите от дейността на комисията са отразени в надлежен протокол с нормативно изискуемото съдържание. Установени са данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина. Дадено е конкретно описание на нарушенията, време, място и начин на извършването им. Посочени са настъпилите вредни последици и причинната връзка с нарушението. Приложеният по делото протокол от проведена беседа еднозначно съдържа изявление на военнослужещия, че се е запознал с резултата от проверката и предложението за ангажиране на дисциплинарната му отговорност като не е изложил възражения по същите. Беседата е проведена по съответния ред и в срок пред компетентния орган. Резултатът от беседата е отразен в официален писмен документ (подписан от самия оспорващ), който не бе оспорен по съответния ред, нито бе оборена доказателствената му стойност. Протоколът от дейността на комисията е представен на дисциплинарнонаказващия орган на 23.09.2025г., от който момент нарушение се смята за установено. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 24.09.2025г., при което се явяват спазени както двумесечният срок от установяване на нарушението, така и едногодишния срок от извършването му.

Прочие, дори да се сподели позицията на жалбоподателя, че са допуснати съществени процесуални нарушения, то същите, доколкото не се отнасят до липсата на волеизявление на наказващия орган, отново не може да се квалифицира като порок, който води до нищожност.

Не се установи и хипотезата, в която акт с такова съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, нито е налице превратно упражняване на власт, т.е административният орган да е целял, чрез предоставената му компетентност да постигни забранени от закона цели.

Възраженията на жалбоподателя за липса на материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед са неоснователни. Оспорващият е бил запознат със забраната за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила, поставена като изискване към военната дисциплина с акт на висшестоящ орган. Встъпвайки в служебно правоотношение оспорващият като военнослужещ по силата на сключения договор се е задължил да изпълнява разпоредбите на уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите (началниците) или ръководителите. В случая, с поведението си оспорващият виновно е нарушил поставените му задължения.

Не са основателни и твърденията на жалбоподателя за липса на обстоятелствената част на заповедта. В мотивите на оспорвания акт надлежно са посочени фактическите и правни основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. При това положение не може да има съмнение, че оспорващият е наясно с всички факти и обстоятелства, при които е реализирал незаконосъобразното си поведение. В оспорвания административен акт точно са посочени данните от извършените изследвания, така както са описани в съответните протоколи и в този смисъл административния орган основателно се е позовал на тях.

Преценката по чл. 247 от ЗОВСРБ относно вида и размера на наказанието е от изключителната компетентност на дисциплинарнонаказващия орган в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е съобразена с изискването на цитираната норма при определяне на вида му да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия. Такива съображения са изложени в протокола от извършената служебна проверка. Естеството на преценката при условията на тази разпоредба и съдържащите се в оспорената заповед изрични мотиви във връзка с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено и поведението на военнослужещия, съставляват достатъчно основание да се приеме, че от органа са обосновани причините, поради които е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание.

В заключение не се установява и такова съществено противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби, което да засяга нейната действителност.

Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

V. По съдебните разноски:

13. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 51 евро.

Ето защо, Съдът