Решение № 2042 от 7.5.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 308/2026 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ж. П. Б. от [населено място], подадена лично и със съгласието на неговата майка П. Ж. Х., срещу Заповед № РД-12-626 от 12.02.2026 г. на директора на Професионална гимназия по икономика и туризъм (ПГИТ) „••••• ••• •••• ••••••••“ – [населено място]. Жалбата е мотивирана със съображения по чл. 146, т. 2-5 АПК. Настоява се, че липсват мотиви за издаване на обжалваната заповед – не са посочени конкретни факти, очертаващи фактическото основание за налагане на санкция на жалбоподателя като ученик. На следващо място се изтъква, че жалбоподателят не е изслушан преди издаване на обжалваната заповед, не е уведомена и местната структура за закрила на детето. Жалбоподателят и неговата майка научили за процедурата от отдел „Закрила на детето“, но няма данни да е изготвен социален доклад. По същество се претендира, че заповедта противоречи на материалния закон, доколкото е издадена без да са изчерпани механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация за преодоляване на проблемното поведение, каквото е изискването на чл. 199, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Не на последно място се оспорва съответствието на заповедта с целта на закона, доколкото наложената мярка „Предупреждение за преместване“ има тежки неблагоприятни правни последици за ученика – отразяване в ученическата книжка и личния картон, лишаване от право на стипендия. Това Жалбата е поддържана в съдебно заседание чрез пълномощник. Ответникът е оспорил жалбата. Директорът на ПГИТ „••••• ••• •••• ••••••••“ – [населено място] е посочил в съдебно заседание, че решението за налагане на санкцията е на Педагогическия съвет, което е било единодушно, с оглед непремереното поведение на жалбоподателя спрямо неговия класен ръководител, съпроводено с използване на нецензурен език и видима агресия. Дирекция „Социално подпомагане“ – Петрич са представили социален доклад изх. № ПР8Д-Е-П/29-001 от 03.04.2026 г. по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. В хода на производството са събрани писмени доказателства, при анализа на които се открояват като безспорно установени следните факти: Жалбоподателят Ж. Б. е ученик в ПГИТ „••••• ••• •••• ••••••••“ – [населено място], в •• „*“ клас за учебната 2025/2026 г. Класен ръководител е К. И.. На 28.01.2026 г., с изпратено до майката на Ж. Б. уведомление, е открита процедура за налагане на санкция на последния „Предупреждение за преместване в друго училище“, във връзка с нарушения и неизпълнение на задължения по чл. 172, ал. 1, т. 3, 9, 11 и 12 ЗПУО и чл. 38, ал. 1, т. 3, 8, 10 и 11 от Правилника за дейността на училището (представен по делото). С уведомлението е посочена датата за изслушване на Ж. – 06.02.2026 г., 13.15 ч., и са разяснени начините за участие в процедурата. Самата процедура е открита въз основа на доклад на класния ръководител вх. № 1249-В от 27.01.2026 г., с който директорът на ПГИТ „••••• ••• •••• ••••••••“ – [населено място] е сигнализиран, че на 26.01.2026 г. по време на учебен час по УП – Туристическа Анимация, провеждана в 9 стая при •• „*“ клас жалбоподателят е отправил вербални обиди и нецензурни изрази към класния си ръководител К. И.. Поведението му прераснало в заплахи за физическа саморазправа, включително преподавателят бил замерен с бургер. Поведението на жалбоподателя било провокирано от искане на класния ръководител да остави телефона си на определеното място по време на учебния час, съобразно изискването на вътрешния правилник на училището. След конфликта жалбоподателят бил забелязан да тича по стълбите на училището, следван от заместник директор, по чието предложение бил извикан в медицинския кабинет. Там бил прегледан от медицинска сестра, която му дала две таблетки „••••••••“ и водила разговор с него в продължение на около 25 минути. След това се обадила на майката на жалбоподателя, за да я информира за състоянието му. По този повод е изготвен доклад от медицинската сестра Т.. На 26.01.2026 г., в присъствието на директора на училището и на технически специалист, бил извършен преглед на видеозапис от системата за видеонаблюдение, монтирани в стоя № 9 и в коридора на втори етаж на училището. При прегледа било установено, че на 26.01.2026 г., в 14.50 ч, Ж. Б. и негов съученик напуснали стая № 9, а след тях и класният ръководител И.. В коридора жалбоподателят се обърнал към класния си ръководител, говорейки и скачайки срещу него. От записа на камерата в стая № 9 се виждало, че жалбоподателят качил краката си на масата, а негова съученичка се опитала да вземе тетрадка, която той хвърлил на земята. След това станал и тръгнал към своя класен ръководител и заедно излезли от стая № 9. Няколко минути след това жалбоподателят се върнал в стаята, отишъл до бюрото на г-н И., навел се над него и започнал да говори. Отправил се към бюрото си в класната стая, взел бургер и якето си, насочил се към г-н И. и поставил бургера върху лявата страна на блузата му, като през цялото време говорел и скачал срещу него, докато две момчета не го извели от стаята. Протоколът от прегледа на видеозаписите не е оспорен по съдържание. На 06.02.2026 г., в присъствието на педагогически съветник в училището, социален работник Я., майката на Ж. Б. и класния ръководител И., е проведена среща за изслушване на Ж., на която е изразил съжаление от поведението си на 26.01.2026 г. Майката на жалбоподателя е възразила, че не е уведомена своевременно за процедурата срещу него и правото й да разбере в какво точно е обвинен било нарушено. Изказала е мнение, че не одобрява постъпката му, но я оправдава с провокация. На срещата са определени и мерки за подкрепа – изготвяне на план за подкрепа и предприемане на дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение (вж. съставения Протокол № 1354-В/06.02.2026 г.). На 11.02.2026 г. е проведено заседание на Педагогическия съвет (ПС) на училището, състоящ се от 41 членове, на което са присъствали 37 членове (вж. представения списък). Заседанието е проведено с участието на социален работник Я., при дневен ред – предложения за налагане на санкции на ученици, в т.ч. на Ж. Б.. Предложението на класния ръководител вх. № 1268-В/28.01.2026 г. за налагане на санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО за допуснати нарушения по чл. 172, ал. 1, т. 3, 9, 11 и 12 ЗПУО и чл. 38, ал. 1, т. 3, 8, 10 и 11 от Правилника за дейността на училището, е докладвано от него, като протоколът от заседанието на ПС възпроизвежда разискванията. Директорът е разяснил допълнително, че се опитала да успокои жалбоподателя, но без резултат. Той продължил да използва вулгарни думи и нападки към класния си ръководител, като при връщането си в класната стая повторно създал напрежение, поставяйки закуска върху блузата на класния си ръководител. Агресивното поведение продължило по коридорите на училището с удари с боксове по стените. Докладвано е от директора още, че майката на жалбоподателя била уведомена и в нейно присъствие е прегледан видеозапис от камерата в класната стая. Самата тя била поканена на ПС, но не присъствала поради работен ангажимент. В заключение, с гласовете на всички присъствали 37 членове, предложението на класния ръководител за налагане на жалбоподателя на санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО е прието. С оспорената в производството заповед директорът на ПГИТ „••••• ••• •••• ••••••••“ – [населено място], въз основа на решението на ПС, е наложил на жалбоподателя санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ за учебната 2025/2026 г. Заповедта е връчена на майката лично на 17.02.2026 г. На 04.03.2026 г. е подадена жалбата до съда. При тези факти съдът прие следното относно правната страна на спора между страните: Оспорената заповед има всички характеристики на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК – държавните и общински училищата са субекти на публичното право (чл. 53 от Конституцията) и актовете, издадени при упражняване на делегираните от закона правомощия от директорите на училища, са административни – чл. 256, алинеи 1 и 2 ЗПУО. Конкретно оспорената в производството заповед е за налагане на санкция и подлежи на обжалване по реда на АПК по изричното разпореждане на чл. 205, ал. 5 ЗПУО. Правото за обжалването й е на ученика – чл. 147, ал. 1 АПК, чийто правен интерес произтича от последиците на наказанието „Предупреждение за преместване в друго училище“ по чл. 206, ал. 3 ЗПУО. Правото на оспорване е упражнено в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и според изискването на чл. 28, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Други отрицателни предпоставки за разглеждане на жалбата по чл. 159 АПК не са установени. Жалбата за отмяна на заповедта е основателна, но оплакванията в нея за формални нарушения и нарушения на материалния закон не са обосновани. Компетентността за издаване на заповед за налагане на санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО е на директора на съответното училище – чл. 203 ЗПУО. Обжалваната заповедта е издадена от директора на ПГИТ „••••• ••• •••• ••••••••“ – [населено място], в която жалбоподателят е ученик. Следователно е издадена от компетентния орган. Самата заповед не съдържа фактическите основания за налагане на санкцията, но специалният закон не ограничава възможността да се съдържат в други документи от преписката, както е прието в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ВС, ОСГК. Конкретното поведение на жалбоподателя, което е определено със заповедта като нарушение по чл. 172, ал. 1, т. 3, 9, 11 и 12 ЗПУО и чл. 38, ал. 1, т. 3, 8, 10 и 11 от Правилника за дейността на училището, е описано в доклада на класния ръководител и в мотивираното му предложение от 28.01.2026 г., въз основа на което е взето решението на Педагогическия съвет на 11.02.2026 г. и е издадена заповедта. С позоваването на тях в заповедта е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за посочване на фактическо основание. Неоснователно е и твърдението за допуснато нарушение от категорията на съществените по чл. 146, т. 3 АПК. От данните по преписката е несъмнено, че процедурата по чл. 199 и сл. ЗПУО е проведена с участието на ученика и на негов законен представител – неговата майка. С уведомлението за откриването й от 28.01.2026 г. майката е уведомена за основанието за образуване на производство за налагане на санкция, за формите на участие в тази процедура и за датата на изслушване на детето й. Лично е присъствала на състоялото се на 06.02.2026 г. изслушване, като е подписала съставения протокол. Последният отразява и изразеното на срещата нейно мнение. Очевиден е от този протокол и поводът за провеждане на срещата на 06.02.2026 г., така че възражението, че родител не бил уведомен и не е бил наясно с причините за провеждане на процедурата по чл. 199 и сл. ЗПУО, няма опора в данните по делото. Действията по чл. 204 ЗПУО, съответни чл. 64 и чл. 65 от Наредбата за приобщаващото образование, са извършени преди издаване на обжалваната заповед. Очевидно е също от съставения протокол № 1354-В–06.02.2026 г., че съответната териториална структура за закрила на детето е била уведомена за процедурата по чл. 199 и сл. ЗПУО и неин представител е присъствал на срещата на 06.02.2026 г. Социален работник е присъствал и на заседанието на Педагогическия съвет на 11.02.2026 г., на който е разисквано мотивираното предложение на класния ръководител. Следователно е спазено и изискването на чл. 204, ал. 1 ЗПУО. Относно съответствието на обжалваната заповед с материални закон следва да бъде пояснено, че процедура за налагане на санкция по чл. 199 и сл. ЗПУО се образува за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището – чл. 199, ал. 1 ЗПУО. В частност по делото процедурата е образувана за неуважително отношение на жалбоподателя към неговия класен ръководител, проявено на 26.01.2026 г. по време на учебен час, което е прекъснало неговото провеждане. Това поведение е установено от видеозаписи на камери, монтирани в класната стая и в коридора на втори етаж на училището, чието съдържание отразява пряко релевантни факти по спора и подкрепя описанието на случая от 26.01.2026 г. в доклада на самия класен ръководител. Самото видеозаснемане има легитимен интерес – училищните пространства са публичноправно място, сигурността в тях обосновава видеозаснемането (член 6, параграф 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), което не е изключено от специалната защита на личните данни на деца по съображение 38 от ОРЗД. Видеозаписите са прегледани изключително за нуждите на процедурата по чл. 199 и сл. ЗПУО, която е „законен интерес“ по смисъла на съображение 47 и правно основание на обработването им, което е и добросъвестно по смисъла на член 5, параграф 1 от ОРЗД. Видеозаписите не са оспорени относно автентичността им, както не е оспорен протоколът, възпроизвеждащ тяхното съдържание, поради което следва да бъдат кредитирани с висока доказателствена стойност. Въз основа на тях и писмените доказателства по преписката (доклад на класния ръководител, сведение на медицинската сестра, мотивираното предложение на класния ръководител и данните от протокола, съставен за проведеното заседание на ПС), следва да се приеме за доказано, че на 26.01.2026 г., по време на учебен час, жалбоподателят е прекъснал провеждането му, след което – в коридора на втория етаж, се обърнал към класния си ръководител и започнал да скача срещу него, а след завръщането в класната стая поставил бургер върху лявата страна на блузата му. Това му поведение е проява на неуважение към класния ръководител и нарушение на правилата по време на учебни занятия, което е попречило на нормалното им протичане. Подобно поведение е несъвместимо със задълженията на жалбоподателя като ученик по чл. 172, ал. 1, точки 3, 9 и 11 ЗПУО и е материалноправното основание по чл. 199, ал. 1 ЗПУО за налагане на санкция. Ползването на телефон от жалбоподателя по време на учебния час не е установено, но това е без значение за съставомерността на нарушението на правилата по чл. 172, ал. 1, точки 3, 9 и 11 ЗПУО, аналогични по чл. 38, ал. 1, точки 3, 8, 10 и 11 от Правилна за дейността на училището. Санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО е наложена след предприети мерки за вътрешна мотивация и преодоляване на проблемното поведение, каквито са предхождащите издаването на заповедта разговор с директора на училището на 26.01.2026 г. (данни за който се съдържат в протокола от заседание на ПС) и среща на 06.02.2026 г. на жалбоподателя и негов родител с педагогически съветник в училището и с класния ръководител. Последните са част от видовете дейности по мотивация и преодоляване на проблемното поведение по чл. 186, ал. 1 ЗПУО, поради което изискването на чл. 199, ал. 1 ЗПУО е спазено. Преценката за вида и съдържанието на конкретните действия е на училищните органи. В тази връзка оплакването за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед е неоснователно. Основателно е обаче оплакването за несъразмерност на определената със заповедта санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ с целта на закона. Санкциите по чл. 199, ал. 1 ЗПУО не са наказания в наказателноправния смисъл на понятието, а изборът на конкретна от изброените в т. 1-5 се преценява от гледна точка на изискванията на чл. 6 АПК. При този избор законът не задължава органа да следва поредността по чл. 199, ал. 1, т. 1-5 ЗПУО, но преценката коя санкция е подходяща за постигане на целите на закона (преодоляване на проблемното поведение и превенция) е ограничена от посочените общи изисквания на чл. 6 АПК - всяка принуда следва да се прилага добросъвестно и разумно, като при възможност за избор се прилага по-благоприятната мярка. Преценката във всеки случай следва да е мотивирана и да отчита конкретното и цялостно поведение на ученика, причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика – чл. 201, ал. 2 ЗПУО, аналогичен чл. 66 от Наредбата за приобщаващото образование. В случая на заседанието на ПС на 11.02.2026 г., на което е обсъждано мотивираното предложение на класния ръководител, не са посочени мотиви за санкцията „Предупреждение за преместване в друго училище“. Такива не се съдържат и в заповедта. Изказаните на ПС мнения не съдържат конкретна оценка на тежестта на нарушението в контекста на цялостното поведение на жалбоподателя като ученик. Допълнително тази тежест не може да се степенува обективно, доколкото в нито един документ не е посочено съдържанието на „вербалните обиди“ и „нецензурни изрази“, за които класният ръководител е сигнализирал директора в доклада от 27.01.2026 г. „Обиди“ и „нецензурни изрази“ са общи и оценъчни понятия и без конкретните изрази не може обективно и обосновано да се утежни тежестта на нарушението по чл. 172, ал. 1, точки 3, 9 и 11 ЗПУО, поради което определената санкция по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО е избрана произволно. Подробности са съобщени от директора едва в хода на съдебното производство, но на този етап не е допустимо допълване на мотивите му за определената санкция. Същевременно от данните по преписката следва, че се касае за изолирана проява на жалбоподателя. Не са посочени доказателства последният да не зачита правата, честта и достойнството на учителите и учениците, да проява физически или психически тормоз, нито има данни да е нарушавал дисциплината по врече на учебен час. Поради това санкцията по чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗПУО (забележка) е по-благоприятна от наложената със заповедта, от гледна точка на последиците на последната по чл. 206, ал. 3 ЗПУО, и също би изпълнила целите на закона. Доколкото обаче определянето на вида санкция е преценка на директора, която съдът контролира от гледна точка на изискванията на закона за нейното упражняване (чл. 169 и чл. 146 АПК), в т.ч. изискването за съразмерност (чл. 146, т. 5 вр. чл. 6 АПК), но не може да замести директора и да определи по-лека и съответстваща на критериите по чл. 201, ал. 2 ЗПУО, заповедта следва да бъде отменена изцяло. Определената санкция по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО е несъразмерна на целта на закона, която е могла да бъде ефективно постигната с по-лека. При този изход от спора по делото е основателно искането на жалбоподателя за възстановяване от училището на разноските му за водене на делото, състоящи се в заплатената държавна такса в размер на 5,11 евро и в заплатено адвокатско възнаграждение, но последното следва да бъде редуцирано. Възражението на ответника за прекомерност на заплатения размер (510 евро) е основателно от гледна точка на обема оказана правна помощ – явяване на упълномощения адвокат в единственото съдебно заседание, в което не са извършени допълнителни процесуални действия освен приобщаването на доказателствата от административната преписка. Жалбата е подадена лично, а не чрез упълномощения адвокат и по делото са извършени други действия за правната защита на жалбоподателя. Самото дело не се отличава с фактическа сложност, поради липсата на оспорвания на документи и доказателствени искания, а правната е разрешена от съда. Затова заплатеният размер на адвокатското възнаграждение (510 евро) не съответства на обема оказана на жалбоподателя адвокатска защита и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК следва да бъде присъдено в размер на 250 евро. Под този размер обаче не би отговорило на критерия по чл. 36, ал. 3, т. 4 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 205, ал. 5 ЗПУО, съдът