Решение № 318 от 22.4.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 2471/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 1310011375, с която срещу Д. С. Ю., ЕГН ••••••••••, и А. С. Ю., ЕГН ••••••••••, са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителен по отношение на търговското дружество в качеството му на кредитор на ответника Д. С. Ю. на увреждащия го договор за дарение от Д. С. Ю. в полза на А. С. Ю. от дата 09.08.2023г. на недвижим имот, находящ се в град Добрич, •••, представляващ имот с идентификатор ••••••••• с площ 84,68 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение №16 с площ 2,68 кв.м. и съответните идеални части от сградата и отстъпеното право на строеж, обективиран в нотариален акт №45, том V, дело №496/2023г. на нотариус Р. Г., вписан под №330 в регистъра на НК. В исковата молба ищецът „ЕОС Матрикс" ЕООД твърди, че има качеството кредитор на първия ответник Д. С. Ю., ЕГН ••••••••••. С договор за цесия от 09.11.2023г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД прехвърля своето вземане по ДОГОВОР НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, сключен на 15.03.2023г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Д. С. Ю., ЕГН •••••••••• (кредитополучател), на „ЕОС Матрикс" ЕООД. Настоява се още, че вземането му като кредитор предхожда като дата на възникване датата на сделката, чиято недействителност се иска. Посочва, че длъжникът му е целял умишлено да увреди своя кредитор, отчуждавайки недвижимото си имущество и намалявайки размера на имуществената си маса. Твърди, че лицето, с което неговият длъжник е договарял, а именно втория ответник А. С. Ю., също е знаело за увреждането, т.к. същата е сестра на прехвърлителядлъжник и приложение следва да намери презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. В съдебно заседание поддържа иска и моли за уважаването му. Моли за присъждане на разноски. В срока по чл.131 от ГПК, от ответниците е постъпил общ отговор на исковата молба. Считат, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което молят съда да го отхвърли изцяло и да им присъди всички разноски, направени по делото, включително и адвокатското възнаграждение. Оспорват твърдението, че ответникът Д. С. Ю. към датата на сключване на договора за дарение е бил длъжник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Наведено е възражение, че между Д. Ю. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД няма сключен договор за кредит за сумата от 3099.00 лева. Д. С. Ю. не е получил уведомление, с което да е бил уведомен от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за прехвърляне на вземане, произтичащо от договор за стоков кредит от 15.03.2023г. към „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Имотът, предмет на прехвърлителната сделка се е явявал единствено жилище на първия ответник и като такова то се явявало несеквестируемо по смисъла на чл. 444, ал.7 от ГПК, върху имота не било възможно да бъде насочено принудително изпълнение. Излага се още, че А. С. Ю. не е е знаела, че първият ответник има задължения по процесния договор за стоков кредит. Договорът, с който длъжникът е прехвърлил имота на третото лице била отчетна сделка по мандат, учреден с договор за поръчка и според константната съдебна практика това изключвало обективния елемент в състава по чл. 135 ЗЗД - увреждане на кредитора. Наличието на горната фактическа обстановка изключвало и субективния елемент за знание за увреждане у втория ответник А. С. Ю.. Липсата на знание се установявало от начина и механизма на извършване на първоначалното придобиване на процесния апартамент от страна на първия ответник Д. С. Ю.. Видно от протокол №51/27.06.2023г. - дневен ред и решение на Общинския съвет на гр. Добрич, Д. С. Ю. е бил настанено лице под наем в общинско жилище по реда на Наредбата за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община Добрич. Като такова то е кандидатствало за неговото закупуване при условията на чл. 46, ал. 1, т. 2 от Наредбата и е било одобрено. Същият е бил единственият възможен кандидат по смисъла на Наредбата при тези условия и само този кандидат е могъл да се възползва от условията и цената на закупуване, които очевидно се явяват преференциални. При тези условия първият ответник е поел задължението към втория ответник да закупи жилището като правоимащ на свое име, което да бъде платено с пари на втория ответник, след което да го прехвърли в собственост на втория ответник А. Ю.. Така на 10.07.2023г. Община Добрич е издала заповед на продажбата на процесния общински апартамент №1148 на правоимащия Д. Ю. за сумата от 72 771 лева. Процесната сума е била наредена на 02.08.2023г. по сметката на Община Добрич от банковата сметка на втория ответник А. Ю.. От същата сметка за били наредени дължимия по заповедта данък, съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, в размер на 2 183,33 лева. Част от сумата ответникът А. Ю. е заплатила с парични средства от получен потребителски кредит от Уникредит Булбанк АД по договор за потребителски кредит №5694427. Няколко дни по-късно, на 09.08.2023г., в изпълнение на предварителната уговорка първият ответник е дарил процесния апартамент на втория ответник. В съдебно заседание поддържат отговора на исковата молба и молят за отхвърляне на иска. Молят за присъждане на разноски. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: От договор за стоков кредит №5496578/15.03.2023г. се установява, че Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, ЕИК 175070632, е предоставило на Д. С. Ю. целеви кредит в размер на 3099,00 лева за закупуване на мобилни телефони и аксесоари от Технополис България ЕАД, с първа вноска, дължима съгласно погасителен план, на 21.04.2023г. и последна вноска на 21.03.2026г. От приобщеното изпълнително дело №20248100401078 по описа на ЧСИ Н. Н., рег. №810 с район на действие Окръжен съд Добрич, се установява, че по ч.гр.д. №1134/2024г. по описа на Районен съд Добрич, Х състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №537/2024г., въз основа на която е издаден изпълнителен лист №841/18.07.2024г. Посоченият изпълнителен лист възлага на Д. Ю. да заплати на кредитора ЕОС Матрикс ЕООД суми, дължими по договор за потребителски кредит от 16.03.2023г., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 09.11.2023г. в полза на ЕОД Матрикс ЕООД, както следва: главница в размер на 12994,55лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението - 05.04.2024г., договорна лихва в размер на 685,49лв. за периода 14.04.2023г. - 20.02.2024г., платена държавна такса в размер на 273,60лв. и сума в размер на 240лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, с ДДС. От индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.11.2023г., сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и ЕОС Матрикс ЕООД, се установява, че Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД е прехвърлило на ЕОС Матрикс ЕООД свои вземания, индивидуализирани в приложение №1 към същия договор. Установява се още, че под позиции №360 на стр. 41 и №548 на стр. 62 от описаното приложение, се посочват вземания на Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД срещу Д. С. Ю. по договор за стоков кредит №5496578/15.03.2023г. и договор за потребителски паричен кредит №5497252/16.03.2023г. На л. 136-140 от делото са приети Протокол №51/23.07.2023г. на Общински съвет гр. Добрич и Заповед №1148/20.07.2023г. на Кмета на Община Добрич, видно от които Д. С. Ю. е определен за купувач на общински недвижим имот - Апартамент ••, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от 08.08.2023г., находящ се ••••••. Установява се още, че опредЕ.та продажна цена в размер на 72771,00 лева е заплатена на 02.08.2023г. от банкова сметка на А. С. Ю. (л.142), както и дължимите за сделката местни данъци в размер на 2183,13 лева (л.143). Установява се още, че с договор №5694427, сключен между А. С. Ю. и Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, А. Ю. е получила потребителски паричен кредит в размер на 30000 лева (л.141). Видно от приетия нотариален акт №45, том V, рег. №4302, дело №496 от 2023г. на нотариус Р. Г., вписан под №330 в регистъра на НК, вписан в СВ при АВ – Добрич с вх. рег. №6491/09.08.2023г., акт №99, т. XVI, дело №2752/2023г., на 09.08.2023г. Д. С. Ю. дарява на А. С. Ю. свой недвижим имот, а именно: Апартамент ••, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-15/12.05.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от 08.08.2023г., находящ се ••••••, който самостоятелен обект се намира на етаж 8 в сграда с идентификатор ••••••••, с предназначение на жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор идентификатор 72624.614.3229, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой на нива на обекта: едно, с площ от 84,68 кв.м., при съседи: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – идентификатор ••••••••.159 и идентификатор ••••••••.161, под обекта - идентификатор ••••••••.139, над обекта - няма, ведно с изба №16 с полезна площ от 2,68 кв.м., както и с 0,00710% и.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху описания имот. По делото е прието като писмено доказателство и документ, озаглавен като обратно писмо/контралетър с нотариално заверен подпис на Д. С. Ю. с рег. №4305/09.08.2023г. на нотариус Р. Г., вписан под №330 в регистъра на НК, съдържащ изявление на своя автор Д. С. Ю., че описания по-горе имот, предмет на договор за дарение, е закупен от Община Добрич на името на Д. С. Ю. и с парични средства на неговата сестра А. С. Ю.. От служебно изготвени справки НБД Население, се установява, че А. С. Ю. е сестра на Д. С. Ю. (л. 154-157). Заключението по допуснатата съдебно–счетоводна експертиза сочи, че на 16.03.2023г. по договор за стоков кредит с №5496578/15.03.2023г. е усвоена сумата от 3 099,00 лв., чрез превод от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по сметка на търговеца Технополис България ЕАД. По договора няма плащани погасителни вноски. Към датата на разпоредителната сделка, 09.08.2023г., са налице дължими суми за главница, договорна лихва и лихва за забава, в общ размер на 3 348,14 лв., в т.ч.: 467,04 лв. по месечни вноски с настъпил падеж от 21.04.2023г. до 21.07.2023г., които са сбор на 256,76 лв. главница и 210,28 лв. договорна лихва от 16.03.2023г. до 21.07.2023г., както и сума в размер на 2 875,40 лв. за редовна главница и договорна лихва по погасителен план, които са сбор на 2 842,24 лв. главница, 33,16 лв. договорна лихва от 21.07.2023г. до 09.08.2023г. и 5,70 лв. лихви за забава за периода от 21.04.2023г. до 09.08.2023г. Заключението по допуснатата съдебно–техническа експертиза сочи, че оригинал на фактура №••••••••••/15.03.2023г. за закупуване на мобилен телефон GSM SAMSUNG GALAXY Z FOLD4 F936 512BGN на стойност 3099,00 лева с включен ДДС, не съдържа данни за електронно подписване на фактурата, още, че Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, Обобщени данни за стоков кредит, Договор за стоков кредит №5496578/15.03.2023г., Погасителен план към договора, Общи условия за отпускане на онлайн потребителски кредит в лева от УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, са подписани електронно от Д. С. Ю., както и че електронното подписване на посочените документи представлява потвърждение за получаването на тези документи от Д. С. Ю.. За установяване на фактите по възраженията на ответниците по делото са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите М.а Е. Д.-Г. и И. М. А., чиито показания съдът кредитира с доверие, поради тяхната логичност и безпротиворечивост, сочат, че нито от Д. С. Ю., нито от А . С. Ю., са чували за съществуване на парични задължения на Д. С. Ю.. И двамата свидетели споделят, че А. е живяла и работела в ••, след което се е завърнала в България и заживяла съвместно с приятеля си в гр. ••. След като забременяла решили да се установят в гр. Добрич. Посочват още, че е била налице уговорка между Д. и А . той да закупи общинското жилище, в което живеел, с пари на А., а след това да го прехвърли на сестра си. От служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, се установява, че на 12.12.2025г. дружеството е преобразувано чрез промяна в правната му форма – от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в „ЕОС Матрикс“ ЕАД, като към настоящият момент дружеството-ищец е заличен търговец. Посоченото преобразуване е осъществено след предявяване на иска и в рамките на висящо съдебно производство, но доколкото промяната се е случила преди датата на обявяване на устните състезания, следва да бъде взета предвид при постановяване на решението по същество. Съгласно чл. 264з, ал. 1 от ТЗ, вписването на промяната на правната форма притежава конститутивно действие, като от този момент и на основание чл. 264з, ал. 2, изр. 1 от ТЗ преобразуваното дружество, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, се прекратява и възниква новоучреденото, „ЕОС Матрикс“ ЕАД. Налице е изрична законова регламентация, която повелява, че на основание чл. 264з, ал. 2, изр. 2 от ТЗ, правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество, т.е. налице е универсално правоприемство. Следователно, новоучреденото "Еос Матрикс" ЕАД - след преобразуването чрез промяна в правната форма, се явява страна по настоящото съдебно производство – в процесуалното качество на прекратеното "Еос Матрикс" ЕООД, ищец по настоящото производство (Решение №159/06.07.2017г. по гр.д. №4520/2016г., ВКС, IV ГО). Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД вземането на кредитора - ищец не е необходимо да е изискуемо и ликвидно (установено по размер), което произтича от целта на иска по чл. 135 от ЗЗД да възпрепятства недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора. Предприетите от ответника действия към намаляване на имуществото, след възникване вземането на кредитора, чрез извършеното дарствено разпореждане в полза на неговата сестра са увреждащи кредитора и следва да се обявят за недействителни (непротивопоставими) спрямо него на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД . Тъй като сделката е безвъзмездна, по аргумент за обратното от ал. 1, за основателността на иска не е необходимо у приобретателя - ответник да е налице знание за увреждане на кредитора. Сделките са в полза на сестрата на длъжника и знанието за увреждане по смисъла на ал. 2 се презумира, а оборимостта на презумпцията е в тежест на длъжника и неговата роднина - страна по увреждащата сделка, ответници по иска. Качеството „кредитор“ и съществуването на вземането са извън предмета на делото и предмета на доказване. В мотивите към т.2 на ТР от 09.07.2019г. по ТД №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, изрично е посочено, че съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, т.е. вземането на кредитора не става предмет на делото по чл. 135 от ЗЗД , а единствено потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Именно поради изложеното, правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено, когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането. В рамките на настоящото производство не е съединена претенция на ищеца за установяване на вземането му. Кредиторът може да предяви само Павловия иск и в този случай, съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В производството по иска по чл. 135 ЗЗД ответниците не могат да се бранят с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за установяване на вземането. Във връзка с възражението на ответниците, с което оспорват наличие на знание за увреждане на ищеца, съдът намира за необходимо да посочи, че знанието на длъжника се формира към момента на увреждащата сделка, защото искът по чл. 135 от ЗЗД по своята природа представлява способ за обезпечение на вземането срещу длъжника, а при цесия, обезпечението (т.е. искът по чл. 135 от ЗЗД на първоначалния кредитор срещу длъжника) следва вземането, съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД . Знанието на длъжника за увреждането и наличието на увреждане се установяват към момента на увреждащата сделка по отношение на първоначалния кредитор. Това е изрично посочено в мотивите към ТР от 26.03.2021г. по ТД №2/19г. на ОСГТК на ВКС. Възникналото материално преобразуващо право по чл. 135 от ЗЗД не се погасява с цесията, а единствено се придобива от другиго. Оценката на сделката като увреждаща или не се прави с оглед на „вземането”, а не с оглед на личността на кредитора. Ако са били увреждащи за първоначалния кредитор, сделката или действието ще бъдат увреждащи и за последващия. Правото за обявяване за относително недействителни н а сделките и действията на длъжника, които увреждат кредитора, е потестативно право, свързано единствено с вземането, не и с останалото съдържание на правоотношението между длъжник и кредитор, или последващ цедент. С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца кои са елементите от фактическия състав, които следва да установи. Елементите от фактическия състав за успешното упражняване на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са: ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането. Ищецът се легитимира като кредитор на длъжника по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.11.2023г., сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и ЕОС Матрикс ЕООД (праводател на "Еос Матрикс" ЕАД), с който Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД е прехвърлило на ЕОС Матрикс ЕООД свои вземания, индивидуализирани в приложение №1 към същия договор, и в частност – тези по позиции №360 на стр. 41 и №548 на стр. 62 от описаното приложение, срещу Д. С. Ю. по договор за стоков кредит №5496578/15.03.2023г. и договор за потребителски паричен кредит №5497252/16.03.2023г. (по твърдения в исковата молба, за което са представени и доказателства, описани по-горе). Както съдът вече отбеляза, вземането съществува, ако то произхожда от твърдените факти, а в конкретния случай се прави именно такъв извод, който се потвърждава и от представените писмени доказателства, както и от приетите по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза по договор за стоков кредит №5496578/15.03.2023г. В тази връзка са представени и доказателства за предприемане на съдебни действия за събиране на вземанията по договор за потребителски паричен кредит №5497252/16.03.2023г., които съдът не следва да обсъжда, доколкото качеството кредитор не е обусловено от установяване на вземанията с влязло в сила решение, освен ако не са съдебно отречени, което не е настоящия случай. За основателността на Павловия иск правно значение има моментът на възникване на вземането, а ищецът твърди, че вземанията му са възникнали на датата на сключване на договор за стоков кредит №5496578/15.03.2023г. и договор за потребителски паричен кредит №5497252/16.03.2023г. Настоящият състав приема, че към 09.08.2023г. вземанията на праводателя на ищеца по договор за стоков кредит №5496578/15.03.2023г. и договор за потребителски паричен кредит №5497252/16.03.2023г. са възникнали по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, като без значение е към тази дата дали те са били изискуеми или не. От представените договори за кредит се установява, че с тях е уговорен погасителен план с начална дата 21.04.2023г. за първия договор и 14.04.2023г. по втория договор, след което и от този момент нататък настъпва изискуемостта на задълженията, като към 09.08.2023г. – датата на подписване на договора за дарение, длъжникът Д. Ю. е знаел за своето задължение, като и на тази дата е възникнало и вземането. От представените доказателства безспорно се установява, че на 09.08.2023г., т.е. след възникване на вземането на кредитора, длъжникът Д. Ю. е дарил на своята сестра А. Ю. процесния апартамент. Твърдението на ищеца, за установяване на фактите, по което и същият носи доказателствена тежест, че въпросната сделка е с увреждащо за кредитора действие, съдът възприема като доказано. Възражението на ответниците, че договорът е сключен като отчетна сделка в изпълнение на предходно сключен договор за мандат, с който длъжникът Д. Ю. е поел задължение да закупи от свое име, но за сметка на своята сестра А . Ю., е неоснователно. Възражението за симулация на разпоредителната сделка или сделката, от която произтичат имуществените права на длъжника, практически се свежда до твърдение, че липсва увреждане за кредитора, поради обективната липса на намаление на имуществото на длъжника. В тази връзка, съдът намира, че не са събрани доказателства, водещи на извод за наличие на мандатни отношения между ответниците за закупуване на процесния недвижим имот. В тази връзка, съдът не цени събраните гласни доказателства посредством разпита на допуснатите свидетели, в частта им досежно наличието на предварителни уговорки между Д. и А. Ю.. Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ЗЗД повелява, че когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите, а чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК изрично изключва допустимостта на свидетелски показания за установяването на сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт. Наличието на подписано от длъжника Д. Ю. обратно писмо не води до различен извод, доколкото от съдържанието на същото се установява единствено, че средствата за закупуване на процесния недвижим имот, са предоставени от втория ответник А . Ю., което обстоятелство по никакъв начин не способства за разкриване на вътрешните отношения между страните по сделката. Предназначението на Павловия иск е кредиторът да се легитимира с право да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие на неговия длъжник, по начина по който би се удовлетворил и ако това действие не беше извършено. С евентуалното обявяване на относителна недействителност би се постигнал ефекта на възстановяване в отношенията между кредитора и длъжника на имущественото състояние на последния по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора. В този смисъл и в константната практика на ВКС се приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, независимо дали получава вместо него насрещно благо (увеличава актив) или погасява задължение (намалява пасив) или разпореждането му е изцяло безвъзмездно (Решение №639 от 6.10.2010г. на ВКС по гр.д. №754/2009г., IV ГО, ГК). Настоящият състав достигна до извода, че прехвърлянето на имота, извършено безвъзмездно между ответниците, съставлява действие, което следва да бъде обявено за недействително спрямо ищеца-кредитор, при наличие на всички елементи от фактическия състав на Павловия иск. Увреждането в случая безспорно е налице, тъй като в резултат на прехвърлянето се намалява имуществото на длъжника, поради което и искът следва да бъде уважен. Страните са направили искания за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора на ищеца се дължат разноски, за които по делото се съдържат доказателства, че са заплатени, както следва: заплатената от него държавна такса – 178,13 лв., заплатени такси за издаване на преписи за вписване – 48,00 лв.; възнаграждение за вещо лице по ССчЕ – 450 лв. и възнаграждение за вещо лице по СТЕ – 450 лв., или общо 575,78 евро (1126,13 лв.). По производството е била допусната и приета съдебно-техническа експертиза, по която съдът е определил окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 250,64 евро. Съдът е разпоредил да бъде изплатено на вещото лице част от възнаграждението в размер на 230,08 евро от внесения от ищеца депозит, като към датата на постановяване на настоящото решение е налице незаплатен остатък от дължимото на вещото лице възнаграждение в размер на 20,56 евро, който предвид изхода на спора и на осн. чл. 77 от ГПК, следва да бъде възложен в тежест на ответниците, които следва да заплатят сумата по сметка на Районен съд Добрич. Водим от горното, съдът