Решение № 6547 от 7.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 10633/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по предявени от „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД против ЧСИ Улияна К. Д. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 10280,94 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно изпълнително действие на ответника, изразяващо се в налагане на запор върху несеквестируемо вземане в същия размер и разпределянето му в полза на взискателя по изп. дело № •••, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането, и за сумата в размер на 5511,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху имуществените вреди за периода от 28.02.2019 г. ( датата на налагане на запор върху несеквестируемо вземане от Министерство на икономиката) до 26.02.2024 г. ( датата на подаване на исковата молба). Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника. В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищцовото дружество било образувано изп. дело № ••• по описа на ответника за принудително изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.02.2019 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч. гр. д. № 8319/2019 г. по описа на СРС, 30 състав. Представителят на страната поддържа, че изпълнителното производство било образувано на 27.02.2019 г. по искане на взискателя „ПРОКРЕДИТ БАНК ( БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, като ЧСИ Д. предприела поисканите от нея изпълнителни способи и изпратила запорни съобщения до търговски банки и до трето задължено лице – Министерство на икономиката, с което ищецът имал сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ № 2014- 2020 № BG16RFOP002-1.005 от 2018 г. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно удостоверение с изх. № 11594/20.05.2019 г. на 28.03.2019 г. въз основа на наложения запор Министерство на икономиката превело по специалната сметка на съдебния изпълнител сумата в размер на 10280,94 лева. Представителят на ищеца поддържа, че вземането на дружеството срещу Министерство на икономиката съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 ЗДБРБ за 2019 г. във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗПФ и чл. 1, ал. 3 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление ( в редакцията му към 2019 г., обнародвана с ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г. и с тогавашно заглавие ЗУСЕСИФ), върху което ответникът е наложил запор и е събрал сумата в размер на 10280,94 лева, е несеквестируемо, като в резултат на допуснатото от ответника закононарушение „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД е претърпяло имуществени вреди в размер на незаконосъобразно събраната от ЧСИ Д. сума. В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. С депозирания отговор са оспорени поддържаните от ищеца фактически твърдения с изключение на обстоятелството, че „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД е притежавало качеството длъжник по изп. дело № •••. Представителят на ответника поддържа, че по искане на взискателя „ПРОКРЕДИТ БАНК ( БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД е наложен запор върху всички вземания на длъжника, които дружеството има от Министерство на икономиката по посочения в исковата молба административен договор. В отговора са изложени твърдения, че в резултат на запорното съобщение третото лице на 28.03.2019 г. е превело по сметка на съдебния изпълнител сумата в размер на 10290,84 лева, от която по сметка на ищеца е възстановена сумата в размер на 121,81 лева, а въз основа на решение на Софийски градски съд била възстановена и сумата в размер на 84 лева. Ответникът поддържа, че вземането, върху което е наложен запор, не е несеквестирумо, поради което съдебният изпълнител не е допуснал твърдяното в исковата молба закононарушение. На следващо място страната поддържа, че ако не бил наложен запор на вземането на ищеца от Министерство на икономиката, то ищецът отново щял да бъде задължен за събраната сума, тъй като изпълнителният лист е подлежал на принудително изпълнение. От изложеното следва, че независимо от обстоятелството дали е наложен запор върху несеквестирумо или не вземане, то имуществената сфера на длъжника не би се променила, тъй като в първият случай с принудително събраната сума се погасяват задължения на дружеството, а при неналагане на запор задължението остава непогасено. По изложените доводи е направено искане предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски. Третото лице-помагач на страната на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. В. поддържа доводи за неоснователност на исковата претенция. С депозираното становище са оспорени поддържаните от ищеца доводи за настъпили имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно поведение на ответника, тъй като не е налице намаляване на имуществото на длъжника по изпълнението. Третото лице-помагач на ответника „ПРОКРЕДИТ БАНК ( БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД чрез процесуалния си представител адвокат Анелия Бечева поддържа доводи за неоснователност на исковата претенция. С депозираното становище са оспорени развитите в исковата молба съображения за несеквестируемост на вземанията на „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД срещу Министерство на икономиката. Процесуалният представител на подпомагащата страна заявява, че поддържа наведените от ответника доводи за липса на противоправно поведение от страна на съдебния изпълнител, вина, настъпили вреди и пропуснати ползи за ищеца, както и относно липсата на пряка причинно-следствена връзка между действията на съдебния изпълнител и претендираните вреди. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа следното: Като писмено доказателство по делото е приет Договор за овърдрафт № 904- 1048016/25.08.2014 г., сключен между ищцовото дружество в качеството на кредитополучател и „ПРОКРЕДИТ БАНК ( БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, по силата на който банката предоставила на „ТЕЛЕФОСТ КОНСУЛТИНГ“ ООД кредит за оборотни средства – плащане на задължения към доставчици за сумата в размер на 50000 евро. Съгласно контракта сумата следвало да бъде отпусната на 09.09.2014 г. и да бъде погасена на 09.09.2016 г. Като писмено доказателство по делото е приет Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г. по процедура чрез подбор № BG16RFOP002-1.005 от 05.09.2018 г., сключен между Министерство на икономиката в качеството на управляващ орган и „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД в качеството на бенефициент, по силата на който управляващият орган предоставил на ищцовото дружество безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 483725,50 лева по Проект № BG16RFOP002-1.005-0082 „Разработка на иновативна интелигентна система за управление на свързан/умен дом за нуждите на незрящи хора или хора със зрителни увреждания“. Като писмено доказателство по делото е приета Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.02.2019 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч. гр. д. № 8319/2019 г. по описа на СРС, 30 състав, видно от които „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТНГ“ ООД и Емил Узунов са осъдени да заплатят на „ПРОКРЕДИТ БАНК ( БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД при условията на солидарна отговорност сумата в размер на 3732,52 евро, което вземане произтича от извлечение от счетоводни книги по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., ведно със законна лихва за забава от 11.02.2019 г. до окончателно погасяване на вземането, 594,58 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г., 100,31 евро, представляваща мораторна неустойка и сумата в размер на 173,19 лева сторени по делото съдебни разноски за внесена държавна такса. От приетия заверен препис от изп. дело № ••• по описа на ЧСИ У. Д. се установява, че производството е образувано по молба с вх. № 5457/26.02.2019 г. на „ПРОКРЕДИТ БАНК ( БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД против ищцовото дружество и Емил Узунов за принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист от 21.02.2019 г., издаден по ч. гр. д. № 8319/2019 г. по описа на СРС, 30 състав, като молбата съдържа искане за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки и вземания по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г., както и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Със запорни съобщения от 27.02.2019 г. е наложен запор върху вземания на ищеца срещу „ПРОКРЕДИТ БАНК ( БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и Министерство на икономиката по процесния административен договор. Видно от извлечение от сметка на съдебния изпълнител на лист 101 от изп.дело на 28.03.2019 г. в изпълнение на наложения запор от Министерство на икономиката е преведена сумата в размер на 10290,74 лева, като с преводно нареждане от 29.03.2019 г. на взискателя е преведена сумата в размер на 8931,82 лева, а на ЧСИ Д. сумата в размер на 1401,26 лева за такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. По изпълнителното дело е постъпила молба от „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД с вх. № 9965/28.03.2019 г., в която е посочено, че на 28.03.2019 г. по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума от Министерство на икономиката в размер на 11688,39 лева в изпълнение на наложения запор, с която е погасено изцяло задължението по изпълнителния лист включително и таксите по Тарифата към ЗЧСИ, като с оглед изложеното е направено искане съдебният изпълнител да вдигне наложените запори по сметки на дружеството и да уведоми Министерство на икономиката, че задължението е изцяло погасено. С разпореждане от 29.03.2019 г. изпълнителното производство е прекратено, като е разпоредено да бъдат вдигнати наложените запори. По изпълнителното дело е постъпила молба от „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД с вх. № 10132/01.04.2019 г., в която са изложени твърдения, че срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 8319/2019 г. по описа на СРС, 30 състав, е депозирана частна жалба, като по изложените доводи е направено искане до постановяване на окончателен съдебен акт по спорното вземане съдебният изпълнител да не пристъпва към разпределяне на сумите. Ведно с молбата са представени възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 3018112/12.03.2019 г., частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение с вх. № 3018111/12.03.2019 г. и молба за спиране на изпълнението с вх. № 3018113/12.03.2019 г. По изпълнителното дело е постъпила молба от 05.04.2019 г. от електронна поща •••@••• до електронната поща на съдебния изпълнител за възстановяване на сума по сметка на ищцовото дружество, като върху извлечението от съобщението е постановено разпореждане за възстановяване на сумата в размер на 128,80 лева, която сума с преводно нареждане от 08.04.2019 г. е преведена по банкова сметка на „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД с посочено основание за извършеното плащане „възст.суми ИД 226 2019 130535“. По изпълнителното дело е постъпило възражение вх. № 10755/09.04.2019 г. от взискателя, в което са изложени твърдения, че вземанията на „ПРОКРЕДИТ БАНК ( БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД не са изцяло удовлетворени, поради което дружеството се противопоставя на приключването на изпълнителното производство. Ведно с възражението са представени фактура и извлечение от сметка за заплащане на сумата в размер на 1343,36 лева за адвокатско възнаграждение на представителя на страната. С постановление от 09.04.2019 г. е отменено приключването на изпълнителното производство и същото е възобновено, присъединено е вземане на взискателя за сумата в размер на 1343,30 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на представителя на „ПРОКРЕДИТ БАНК ( БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, а възражението на взискателя от 09.04.2019 г. е прието за частна жалба срещу действията на съдебния изпълнител, разпоредено е длъжниците да бъдат уведомени за възобновяване на изпълнителното производство и е разпоредено да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД по процесния административен договор. Със запорно съобщение от 11.04.2019 г. до Министерство на икономиката е наложен запор върху вземания на ищцовото дружество по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г. за сумата в размер общо на 1409,36 лева, от които 1343,36 лева разноски на взискателя и сумата в размер на 66 лева съгласно ТТРЗЧСИ. По изпълнителното дело е постъпило възражение с вх. № 11337/17.04.2019 г. от „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД срещу претендираните от взискателя съдебни разноски. На лист 226-229 от изпълнителното дело е представено писмено възражение с вх. № 65547/20.05.2019 г. от ищцовото дружество и Емил Узунов срещу действията на съдебния изпълнител извършени с постановление от 09.04.2019 г., претендираните разноски от страна на взискателя и съставена сметка № 98630/29.03.2019г. до Софийски градски съд, което с разпореждане от 23.05.2025 г. на Софийски градски съд е изпратено на ЧСИ У. Д. за администриране по чл. 436 и сл. ГПК. По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 18023/12.07.2019 г. от „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД, с която е направено искане наложеният със запорно съобщение от 11.04.2019 г. запор върху вземания на дружеството по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г. за сумата в размер на 1409,36 лева да бъде вдигнат, като в молбата е посочено, че съгласно Определение № 2286/08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 3228/2019 г. по описа на САС, 8-ми граждански състав, наложеният запор върху соченото вземане е незаконосъобразен. На лист 279-281 от изпълнителното производство е представен заверен препис от влязло в сила Решение № 4352/20.07.2020 г. по ч. гр. д. № 8177/2019г. по описа на СГС, I ГО състав, с което постановление на съдебния изпълнител от 09.04.2019 г., в частта, с която е отменено разпореждане от 29.03.2019 г. за приключване на изпълнителното производство и за възобновяване на изпълнителното производство, както и в частта с приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1343,36 лева, претендирани от взискателя „ПРОКРЕДИТ БАНК ( БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, е отменено, като са отменени и начислените от ЧСИ У. Д. такси по ТТРЗЧСИ в размер на 66 лева, обективирани в запорно съобщение изх. № 8403/11.04.2019 г. и начислените такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 84 лева с ДДС. С разпореждане от 28.07.2020 г. производството по изп. дело № 226/2019 г. по описа на ответния съдебен изпълнител е приключено. Като писмено доказателство по делото в открито съдебно заседание от 01.04.2025 г. са приети протокол от проведено открито съдебно заседание от 30.09.2024г. по гр. д. № 22626/2019 г. по описа на СРС, 30 състав, видно от който производството по чл. 422 ГПК за установяване на дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.02.2019 г. по ч. гр. д. № 8319/2019 г. по описа на СРС, 30 състав, е прекратено, тъй като спорът между страните относно дължимостта на вземания по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г. е решен с влязло в сила решение по търг. дело № 694/2019 г. по описа на СГС. Прекратителното протоколно определение е потвърдено с Определение № 3359/19.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 685/2025 г. От служебно извършена справка в деловодна система АСУД се установява, че с разпореждане от 12.06.2025 г. по гр. д. № 22626/2019 г. по описа на СРС, 30 състав, в полза на „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД е издаден обратен изпълнителен лист за сумата в размер на 9020,62 лева съгласно удостоверение на съдебния изпълнител относно събрани суми по изп. дело № 226/2019 г. по описа на ЧСИ Д.. При така установените факти се налагат следните правни изводи: По силата на чл. 441 ГПК частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Касае се за специален състав на деликтната отговорност. За да бъде ангажирана отговорността на ответника следва да се установи по делото, че същият със свое противоправно и виновно поведение при изпълнение на дейността си като частен съдебен изпълнител е причинил имуществени вреди на ищеца в качеството му на длъжник в изпълнителния процес, като претърпените вреди следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Преки са само онези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие на увреждането (в този смисъл Решение № 281/10.12.2014 г. по гр. д. № 3219/2014 г. на III ГО на ВКС). Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. На репариране подлежат действителните вреди, настъпили вследствие на неправомерни действия при условие, че се установи по безспорен начин наличие на неправомерно действие на съдебния изпълнител, вреди и причинна връзка между неправомерните действия и вредите, като вината се презюмира до доказване на противното. По повдигнатия спор следва да бъде преценена процесуалната законосъобразност на действията или бездействията на съдебния изпълнител, без съдът да е да е обвързан от това дали същите са обжалвани по съдебен ред, както и какво е решението на съда по подадената жалба, като в този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 640/04.10.2010 г. по гр.д. № 920/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 139/31.05.2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г. на ВКС, IV ГО. От изложеното следва, че на основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че вследствие на противоправното поведение на ответника /проведено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение/, са настъпили имуществени вреди за ищеца, какви са точно настъпилите вреди, наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и твърдените противоправни действия на ЧСИ, както и конкретния размер на вредите. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането следва да докаже, че го е погасил. Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението. В настоящия случай ищецът поддържа, че е претърпял имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно поведение на ответника, изразяващо се в налагане на запор върху несеквестируемо вземане на „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД срещу Министерство на икономиката по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г. по процедура чрез подбор № BG16RFOP002-1.005 от 05.09.2018 г. и разпределяне на принудително събраната сума, като твърдените имуществени вреди се съизмеряват с принудително събраната сума от 10280,94 лева. Съдът намира, че така предявената искова претенция се явява неоснователна, поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 133 ЗЗД предвижда, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, като съгласно чл. 442 ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Несеквестируемостта представлява забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника, като несеквестируеми вземания и вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение, са тези, по отношение на които е налице забрана да бъдат събирани от друг освен длъжника. Несеквестируемостта на вземанията следва от непрехвърлимостта на вземането или изрични законови разпоредби. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК предоставя изрична възможност на длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно разясненията дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на изпълнителното производство, срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му – невъзможно). Във всички случаи, независимо от обжалването и независимо от съдържанието на решението по жалбата, длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител, обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането на изпълнение върху несеквестируемо вземане. Действително от предметното съдържание на представения административен договор се установява, че безвъзмездното финансиране на Проект № BG16RFOP002-1.005-0082 „Разработка на иновативна интелигентна система за управление на свързан/умен дом за нуждите на незрящи хора или хора със зрителни увреждания“ представлява по своя характер субсидия, предоставена от публичен орган за постигане на публични, обществено полезни и значими цели под ръководството и контрола на Министерство на икономиката. С цел да не бъде възпрепятствано осъществяването на преследваните цели чрез безвъзмездно финансиране с чл. 94, ал. 1 и ал. 2 ЗДБРБ за 2019 година е предвидена нормативна забрана целево предоставените средства да бъдат предмет на обезпечение или на принудително изпълнение. От изложеното следва, че вземането на ищеца срещу Министерство на икономиката по силата на изрична императивна разпоредба е било несеквестируемо. Следва да бъде отбелязано, че ищецът не е депозирал жалба по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК срещу насочването на изпълнението върху несеквестируемо вземане, нито своевременно е отправил писмено искане за вдигане на запора и връщане на несеквестируемата сума от 10290,84 лева. Напротив по изпълнителното дело е депозирана молба от „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД от 28.03.2019 г., в която е посочено, че с извършеното от Министерство на икономиката плащане вземането е изцяло удовлетворено, включително и таксите по Тарифата към ЗЧСИ и е направено искане да бъдат вдигнати наложените запори, както и да бъде уведомено третото лице, че задължението е изцяло погасено. Във връзка с изложеното следва да бъде отбелязано, че с Решение № 132/ 23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. на ВКС, I V ГО е прието, че отговорност за съдебния изпълнител за обезщетяване на вреди, причинени от процесуална незаконосъобразност на действия, нарушаващи забраната за несеквестируемост когато длъжникът не е обжалвал насочването на изпълнението върху несеквестируемата вещ, нито се е позовал или доказал, че преценката на съдебния изпълнител за секвестируемост е невярва, не възниква. Прието, че вредите са възникнали по причина на бездействието на длъжника, а не на действията на съдебния изпълнител, извършил съответното действие. Упражняването на процесуални права следва да бъде установено посредством ангажиране на писмени доказателства, респ. в случая депозиране на жалба срещу насочването на изпълнението върху несеквестируемо вземане или депозиране на възражение до съдебния изпълнител за несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението и искане за възстановяване на събраната сума. В случая длъжникът не е упражнил правото си на жалба срещу насочването на изпълнението върху несеквестируемо вземане, нито е депозирал възражение до съдебния изпълнител. Във връзка с изложеното следва да бъде отбелязано, че поддържаното в открито съдебно заседание от 01.04.2025 г. искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели за установяване на посещения на кантората на съдебния изпълнител, при които е бил обсъждан въпросът за несеквестируемост на вземането от Министерство на икономиката по процесния административен договор, е оставено без уважение доколкото изясняването на сочения въпрос е ирелевантно за изхода от спора. По делото не е спорно, че към момента на налагане на запор върху вземане на „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД срещу Министерство на икономиката, произтичащо от процесния административен договор, вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.02.2019 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч. гр. д. № 8319/2019 г. по описа на СРС, 30 състав, е подлежало на принудително изпълнение. Допуснатото от заповедния съд предварително изпълнение не е било спряно, поради което и при липса на жалба срещу насочването на изпълнението към вземането на длъжника по процесния административен договор, за ответникът не е съществувало задължение за задържане на получената въз основа на наложения запор сума. С Решение № 143/25.10.2017 г. по гр. д. № 4666/2016 г. на ВКС, III ГО, е прието, че с изплащането на дълга имуществото на длъжника не е намалено, респ. същия не е претърпял загуба доколкото реално не е налице обедняване, а е удовлетворено едно задължение, с което имуществото му е било обременено. Претендираната вреда би била причинена, ако е проведено принудително изпълнение върху несеквестируемото вземане при липса на подлежащо на принудително изпълнение задължение. Във връзка с поддържаните доводи в открито съдебно заседание от 01.04.2025 г., че производството по чл. 422 ГПК за установяване на дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение е прекратено, в подкрепа на които са представени и доказателства, следва да бъде разяснено, че пътят на защита на длъжника в сочената хипотеза е чрез снабдяване с обратен изпълнителен лист за събиране на недължимо получена от взискателя сума, с какъвто и ищцовото дружество се е снабдило съгласно разпореждане от 12.06.2025 г. по гр. д. № 22626/2019 г. по описа на СРС, 30 състав. По делото не са ангажирани доказателства за причиняване на действителни вреди в резултат на проведеното принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане. Както бе посочено по-горе от евентуалното установяване на изложените от процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание от 01.04.2025 г. обстоятелства свързани с посещения в кантората на ответника и обсъждане на въпроса относно несеквестируемостта на вземането не би могъл да бъде направен извод за възникнали имуществени вреди в правната сфера на „ТЕЛЕСОФТ КОНСУЛТИНГ“ ООД в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника, още по-малко такива съизмерими с размер на принудително събраната и разпределена сума. Предвид изложеното съдът намира за неоснователни поддържаните от ищеца твърдения за настъпили имуществени вреди в резултат на противоправно поведение на ответника. Неоснователността на иска за главница обуславя извод и за неоснователност на акцесорната претенция за мораторна лихва. Така мотивиран, съдът