Решение № 3277 от 28.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12433/2026 г.

Въз основа на закона и доказателствата МОТИВИ по АНД №12433/2026 г. по описа на СРС, НО, 19 състав: Делото е образувано на основание акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен от младши полицейски инспектор при 09 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) – М. С. С. срещу П. И. С. за това, че на 25.08.2026 г. около 22:45 часа, в гр. •••, ж.к. •••, по време на съдействие по подаден сигнал от полицейски служители се държал неуважително към тях и отправял обиди към полицейските служители „•••“, „•••” и „как ви вземат в МВР ••••••••••” и посегнал с юмрук към единия полицейски служител, което съставлява дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ. Нарушителят С. се защитава сам. Ползва се от правото си да даде обяснения, с които оспорва фактическата обстановка. По същество се извинява и твърди, че не е бил на себе си. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Нарушителят П. И. С. е роден на ••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, основно образование, не работи, с адрес: гр. •••, ж.к •••, с ЕГН: ••••••••••. Същият е неосъждан. На 25.08.2026 г. вечерта бил подаден сигнал от бащата на нарушителя за агресивното поведение на сина му П. С.. Около 22:45 часа от дежурната част на адреса, където нарушителят живеел с родителите си, а именно: гр. •••, ж.к •••, бил изпратен полицейски екип в състав В. К. – командир на отделение и Б. Б., разпитани по делото като свидетели. Бащата на нарушителя посрещнал полицейските служители пред блока и тримата се качили до апартамента, където им било показано коя е стаята на П. С.. В същата не работело осветление, но била пусната силна музика. Полицейските служители си послужили с фенерчета в тъмнината. Това подразнило С., който бил употребил алкохол и същият агресирал, като започнал на подканите на полицейските служители да им разкаже за проблемите с роднините си да става язвителен и да им обяснява, че е в дома си и те нямат право да му казват какво да прави, тъй като са никои. Свидетелката К. пред боди камерата си му отправила устно предупреждение да спазва законите на Р България и да не нарушава спокойствието на роднините си и съседите си. Започнал да се държи подигравателно с полицейските служители и да им отговаря, че няма да спазва никакви закони. Свидетелката К. чула женски глас до вратата и излязла, като установила незрящата майка на нарушителя. Същата искала да я установи и проведе разговор с нея и брата на нарушителя. В това време нарушителят още повече агресирал и започнал да обижда К. с думите „••••••“, а нея и колегата й Б. и с „••••••“, казал им: „Как може да назначават •••••••••• в МВР“. Казал на К. да остави майка му и напсувал и двамата полицейски служители. Свидетелят Б. се опитал да притвори вратата на нарушителя, за да може колежката му да провежда разговорите с близките. В този момент нарушителя със свит юмрук тръгнал към Б. и му казал: „Няма да ми затваряш вратата, аз съм си в къщи“. След това нарушителят бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок до 24 часа. При задържането му са използвани помощни средства – белезници. При анализа на доказателствата съдът следва да посочи следното: Съдът кредитира събраните по делото доказателства, а именно докладните записки, писмените обяснения, както и протокол за предупреждение по ЗМВР и Заповед за задържане. Кредитират се докладните записки, като непротиворечиви относно изложените факти. Като пълни, логични и обстоятелствени съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. и Б.. Същите са вътрешно непротиворечиви и не противоречат на кредитираните писмени доказателства. Като освен, че намира обясненията на нарушителя за защитна версия, тъй като не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, досежно ситуацията, които се кредитират, а също така е взел предвид и че както сам твърди, че е бил употребил бира, т.е. е бил под влияние на алкохол. Съдът намира, че от събраните и кредитирани доказателства се установи, че е извършено от обективна и субективна страна проява на дребно хулиганство, както и че нарушителят С. е този, който е извършвал противоправните действия, с които е нарушил обществения ред и спокойствие на посочената дата и място в акта за констатиране на дребно хулиганство. От обективна страна С. се е държал непристойно, които негови действия са били насочени към полицейски служители дошли в дома му след подаден сигнал за неговото агресивно поведение. Осъществените от С. действия в целостта си се явяват непристойно поведение, както и оскърбително отношение и държане към полицейските служители К. и Б.. Същият е действал при форма на вина пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че с действията, които осъществява преминава границите на добрия тон и отношение, както и цели оскърбително и грубо отношение към полицейски служители и въпреки това ги е целял. Извършеното от нарушителят съставлява дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) – непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към органите на реда – полицейските служители изпратени в дома му по сигнал от ОДЧ при 09 РУ-СДВР, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК. Като съдът намира, че осъщественото съставлява хулиганска проява, тъй като има всички признаци на такава, както от обективна, така и от субективна страна, по изложените по-горе доводи. Установи се, че описаното от фактическа страна реализира състава на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ, поради което и на основание чл.6, ал.1, б. „а“ от УБДХ му наложи административно наказание. За извършеното от П. И. С. нарушение, съдът намира, че размерът на административното наказание следва да бъде определен около минималния предвиден в разпоредбата на чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, като взе предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние, която не е висока, но е отчетена и упоритостта на довършване на нарушението, а като смекчаващи чистото съдебно минало на нарушителя. Поради което и като взе предвид това определи размер на административното наказание глоба от 100 (сто евро) €. С така наложеното административно наказание глоба около минималния размер ще бъдат постигнати специалната и генералната превенция, предвидена в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, приложима на основание чл.9, ал.2 от УБДХ. Съдът е осъдил нарушителят П. И. С. на основание чл.9, ал.2 от УБДХ, във вр. с чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.416, ал.4 от НПК да заплати 2, 56 (две евро и петдесет и шест евро стотинки) €, съставляващо държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. По горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт, изложен в диспозитива. РАЙОНЕН СЪДИЯ: