Решение № 3641 от 23.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2909/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ. Образувано е по жалба на Ж. Й. Г., с адрес-гр. Варна, [улица], ет.*, ап.••, подадена чрез адв. Д., против Решение рег.№ ДОИ 25000264ВН_004ВН/14.10.2025 год. на секретаря на Община Варна, с което на основание чл.8, т.1 от ЗДОИ му е отказан достъп до информация по заявление за достъп до обществена информация с рег.№ ДОИ25000264ВН/30.09.2025г. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че пред Община Варна е депозирано заявление за достъп до обществена информация, касаещо действия на общината по отношение на имот, за който е представил нотариални актове на негови наследници. В уточняваща молба е посочил, че е налице спор между него и община Варна относно собствеността на имота, но се е нуждаел от допълнителна информация относно имота. Достъпът до обществена информация касае имот с [идентификатор], съгласно заповед № РД-18-92/14.10.2008 год., одобрена от изпълнителен директор на АГКК по плана на гр. Варна, стар № 126, и същия имот с № 2020 по проект на ПНИ от „Прециз Инженеринг“ЕООД, предаден на Областна управа, за който е съставен Акт за частна общинска собственост №10682/2021г., вписан в служба по вписванията гр. Варна. Относно правния си интерес, посочва наличието на нотариални актове за период от преди около 100 години на неговите наследодатели и роднини, както и заведено гражданско дело от трети лица за придобиване на имота, при които липсва правен интерес. Твърди, че на 26.06.2025г. е завел гражданско дело № 8515/2025г. по описа на РС-Варна, което е висящо, с ответник Община Варна и предмет- отрицателен установителен иск за собственост. Твърди, че в обжалваното решение, независимо, че е установено, че заявлението му касае конкретен имот, респ. действията на общината спрямо същия имот, са игнорирани данните му за собственост /нотариални актове/ и имотът е актуван като частна общинска собственост, като му се посочва изключването от приложното поле на Закона за достъп до обществена информация на основание чл.8 т.1 ЗДОИ на административната дейност по административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Счита, че постановеният отказ е лишен от мотиви, постановен е при очевидно нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Счита, че исканата информация има характер на „всяка“, свързана е с обществения живот и с възможността заявителя да си изгради собствено мнение относно актуването, съответно доколко действията на общината са законни и обосновани. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като се задължи Община Варна да му предостави исканата информация. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по жалбата –Секретаря на Община Варна, редовно призован, представител не се явява. В писмено становище оспорва жалбата. Твърди, че са били налице фактически и правни основания за издаване на обжалвания акт, като е прието, че исканата от жалбоподателя информация не е обществена и не следва да се предоставя по реда на този закон. В случая се търси информация отнасяща се до административно производство, по което жалбоподателят е страна и е свързана с административното обслужване на граждани и юридически лица. Достъпът до същата е гарантиран с приложимата разпоредба на чл.34 АПК, с която е уредено правото на участие на страните в производството. Твърди, че жалбоподателят има право да се запознае с всички документи по преписката, в случай че е страна в производството, поради което на основание чл.8, ал.1 от ЗДОИ с обжалваното решение е отказан достъп до обществена информация. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Обжалва се Решение № ДОИ25000264ВН_004ВН/14.10.2025 год. на Секретаря на Община Варна, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление рег.№ ДОИ25000264ВН/30.09.2025г., относно имот с [идентификатор] по КККР, одобрени съгласно заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК по плана на гр. Варна, стар № 126, за който е съставен Акт за частна общинска собственост №10682, вписан в служба по вписванията гр. Варна. Със заявление рег.№ ДОИ 25000264ВН/30.09.2025 год. жалбоподателят е поискал от Община Варна, на основание ЗДОИ, да му бъде отговорено: какви планове, разписни листи или други документи са известни на Община Варна за имота и кой е вписван като собственик на имота в същите планове, как е фигурирал имота във времето/с какви характеристики, при какви граници и съседи, с каква площ/; да получи копия от същите документи; известни ли са и налични ли са разписни листи за имота и какви данни се съдържат в същите разписни листи; ако такива са налични да получи копия от същите; какви са били правомощията на К.-издал акта за общинска собственост на имота; да получи препис от заповед за възлагане на правомощия на К.; да получи препис от мотивите на К. за актуване на имота; да получи препис от протокол или друг документ, с който комисия на Община Варна е одобрила актуването от К. на имота, както и да се посочи съставът на същата комисия, дата на вземане на решение, ако има такова; да получи преписи от мотивите на Община Варна за АЧОС; на какво основание Община Варна е станала собственик на имота, какъв е писменият документ, и да получи препис от същия, от който да се вижда, че е имало обсъждане на същите основания, респ. е прието, че Общината е собственик на имота; известно ли е на Община Варна, до преди 2021 год. кой е бил собственик на настоящия имот с [идентификатор], стар № 126; взела ли е предвид Община Варна нотариалните актове и възраженията, представени в район „Приморски“ от Ж. Й. Г. в периода 1991год.-2010 год., респ. предавани ли са от район „Приморски“ или Община Варна на Кадастъра; длъжна ли е била Община Варна и район „Приморски“ да ги предоставят на Кадастъра; длъжни си са били Община Варна и район „Приморски да вземат предвид възраженията и нотариалните актове; взел ли ги е предвид преди това К. и кмета П. и ако да, с какъв акт е станало това; да получи копие от същия; длъжни ли са били К. и кмета П. да вземат предвид нотариалните актове и възраженията, представени в район „Приморски“ от Ж. Й. Г.. Посочено е, че информацията и копията на документи заявителят желае да получи на хартиен носител. С обжалваното решение № ДОИ25000264ВН_004ВН/14.10.2025 год. Секретарят на Община Варна е отказал достъп до обществена информация по подаденото заявление с мотивите, че по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ обществената информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Исканата със заявлението информация се предоставя на гражданите и юридическите лица като административна услуга. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗДОИ, разпоредбите на закона не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Копия от документи по преписката могат да бъдат предоставени на заявителя чрез съответната административна услуга при наличие на доказан правен интерес. Като е взел предвид изложеното, административният орган на основание чл.28 ал.2 от ЗДОИ е отказал достъп до обществена информация на жалбоподателя. Със заповед № 3620/07.11.2022 год. кметът на община Варна е определили Секретаря на община Варна за длъжностно лице, което да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация по Закона за обществена информация, да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на исканата обществена информация. От представеното известие за доставяне се установява, че Ж. Й. Г. е получил решението на секретаря на община Варна на 26.11.2025 год. С информация по заявление за достъп до обществена информация по заявление с рег.№ ДОИ 25000264ВН_005ВН/15.10.2025 год. директорът на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при община Варна е дал информация, че съгласно чл.3 ЗДОИ не е в правомощията на държавните органи, предоставящи информация да създават нови документи, да изготвят индивидуални отговори или становища, или да извършват изрични проучвания и анализи, за да удовлетворят исканията за достъп до обществена информация. Счел е, че исканията на жалбоподателя са относими и допустими относно изисканите документи, като следва да получи достъп до информацията по АОС № 10692/2-21г. под формата на преглед в оригинал или копие, като заявителят следва да отбележи от кои документи иска копия на хартиен носител. Представена е скица № 15-829591/27.07.2021 год. на ПИ с [идентификатор] за обществен обект, комплекс. Представен е акт за частна общинска собственост от 9.08.2021 год. за ПИ с [идентификатор] с площ от 941 кв.м. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект–адресат на оспорения акт и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят със заявление до община Варна за достъп до обществена информация регистрирано под рег.№ ДОИ 25000264ВН/30.09.2025 год. е поискал достъп до обществена информация, като същото е съобразено с изискванията на чл.26 ал.1 ЗДОИ за формите за предоставяне на достъп до обществена информация и съдържа реквизитите по чл. 25 ал. 1 ЗДОИ. Съгласно чл.28 ал.2 от ЗДОИ – в срока по ал.1 органите по чл.3 или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая оспореното решение е постановено на 14.10.2025 год.- в законоустановения срок. Постановено е от компетентен орган, съгласно заповед № 3620/7.11.2025 г., в рамките на неговите правомощия, издадено е в предвидената от чл.38 от ЗДОИ писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Съгласно чл.2 ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща на гражданите възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Обществена информация представляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дефинирани видовете обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации –„официална” и „служебна”. В случая органът издал оспорения акт е приел, че е налице основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, тъй като исканата информация не е обществена информация, а се предоставя на гражданите и юридическите лица като административна услуга. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗДОИ, разпоредбите на закона не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Копия от документи по преписката могат да бъдат предоставени на заявителя чрез съответната административна услуга при наличие на доказан правен интерес. Правото на достъп до информация е регламентирано в чл.41 ал.1 и 2 от Конституцията. Нормата на чл.41 ал.2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Законодателят е предвидил различни правни средства за достъп до информация с оглед на произход, съдържание и значение на информация за правните субекти. Законът за достъп до обществена информация регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл.2 ал.1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. За тази информация, законодателят е създал и изрично задължение на задължените по смисъла на чл.32 ал.1 от ЗДОИ правни субекти да я предоставят. Законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Чл.4 ал.1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Друг ред се съдържа в АПК. Основан принцип на кодекса е правото на достъп до информацията в административното производство-чл.12 ал.2, която изрично сочи, че страните в административното производство осъществяват правото си на достъп до информация по реда на кодекса, а останалите лица по ЗДОИ. Друг ред е регламентиран и в ГПК, за страните по гражданскоправен спор, в хода на воденото от тях съдебно производство, в случая жалбоподателят твърди, че е предявил отрицателен установителен иск против общината за имота, информация във връзка с който се търси по реда на ЗДОИ. Когато лицето няма качеството на страна в административно или в производство по ГПК, или исканата от него информация не е във връзка с административното или гражданскоправно производство, в което то е страна, правото на достъп до информация може да се реализира по реда на ЗДОИ, ако информацията има изискуемите от закона характеристики. Когато търсената от органа информация е във връзка с образувано административно производство или производство по реда на ГПК, тя може да бъде получена в рамките на това производство, а не по реда на ЗДОИ. Законодателят е предвидил различни способи за упражняване правото на достъп до информация с оглед на качеството, което търсещото информация лице има. Страна в гражданскоправен спор следва да реализира искането си за събиране на доказателства, свързани с установяване на факти и обстоятелства от значение за спора по реда на ГПК. Жалбоподателят търси информация за факти и обстоятелства, свързани с гражданскоправен спор, в който страните могат да се снабдят с документи по законоустановения ред- чрез съдебно удостоверение или по друг начин. Видно от заявлението, част от въпросите касаят действията на район „Приморски“, а не на община Варна. АПК също съдържа изрични разпоредби за правото на участващото лице в административното производство за достъп до информацията по административната преписка-чл.34 и чл.68 от АПК. Разпоредбите на ЗДОИ, съгласно чл.8, ал.1 от същия, не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Копия от документи от преписката могат да бъдат предоставени на заявителя чрез съответната административна услуга при наличие на доказан правен интерес. Преценката на административен орган на дадени обстоятелства /„взела ли е предвид“; „длъжна ли е била“; „длъжни ли са били“/, отговор на която търси жалбоподателят с искането си, не е в правомощията на задължения по ЗДОИ субект, а се обективира в съответните документи, които административният орган е издал. За задължения по ЗДОИ субект няма задължение да проверява правата и задълженията на органите, издали съответни актове. Първата проверка, която съдът трябва да извърши съобразно установения предмет от ЗДОИ, когато е сезиран с искане за проверка законосъобразността на акт, обоснован с приложението на този закон, е да провери характера на исканата информация. Само когато установи, че търсената от частноправния субект информация е обществена по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ и за нея не съществува друг ред за достъп, тогава съдът преминава към проверка за спазване на установените в закона предпоставки за достъп до обществена информация. Ако проверката установи, че търсената информация касае лични права и интереси, за които съществува друг правен ред, следва да се приеме, че не са налице юридическите факти, които обуславят приложението на закона, т.е. търсената информация не е обществена по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ. Търсената от жалбоподателя информация не е такава по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ, т.е. не е обществена информация, поради което и решението, с което се отказва предоставянето й е законосъобразно. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 ЗЗП и чл.24 от НЗПП на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът