Решение № 347 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 646/2025 г.

Производството е по реда на чл.191, във вр. с чл. 185 и с от АПК. Образувано е по жалба на Н. Р. Н. от [населено място], чрез адвокат Б., срещу разпоредбите на чл.56 и чл. 57 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Крумовград, приета с Решение №425 по Протокол №30 от 20.02.2003 год. на Общински съвет - Крумовград. Изложени са доводи за нищожност на оспорените норми, тъй като наредбата не била разгласена на заинтересованите лица по надлежния ред. Сочи, че ответният орган е надхвърлил правомощията си и е регулирал обществени отношения в обжалваните норми, които вече са регулирани от нормативен акт от по-висока степен, а именно от закон. Направено е искане да се обявят за нищожни посочените норми или да бъдат отменени като незаконосъобразни. Жалбоподателката сочи, че притежавала правен интерес по чл. 186, ал.1 от АПК да оспори посочената част от Наредбата, защото е собственик на три имота-къща с дворно място в [населено място], [община], за които е задължено лице за такса битови отпадъци. С писмени бележки от 07.01.2026 година представя нотариален акт за собственост №[номер], [том], дело №[номер] от [дата]. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожни или да отмени като незаконосъобразни оспорените разпоредби на чл. 56 и чл. 57 от процесната наредба и да присъди сторените разноски. Ответникът - Общински съвет Крумовград, чрез адвокат С., изразява становище за неоснователност на жалбата, насочена против разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Крумовград. Подбробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание заявява, че жалбата е основателна. Споделя съображенията, че оспорените текстове от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Крумовград, са нищожни, тъй като Наредбата е издадена въз основа на ЗМДТ. Сочи, че в чл. 9 от ЗМДТ е предоставена възможност на общинските съвети да приемат наредби, с които да определят и администрират местните такси и цени на услуги, но не и да въвеждат административнонаказателни разпоредби, поради което намира, че ОбС – Крумовград е надхвърлил правомощията си. Счита, че тези текстове са нищожни, поради обстоятелството, че дословно преповтарят текста на чл. 128 от ЗМДТ. Наред с това, счита, че е основателно и твърдението в жалбата, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно, установява се, че е нарушени разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорените текстове от Наредбата, като нищожни, а в случай че приеме, че те не са засегнати от толкова съществен порок, който да води до тяхната нищожност, да ги отмени като незаконосъобразни. Административен съд – Кърджали, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С Решение №425 от 20.02.2003 год. по Протокол №30 от заседание на Общински съвет – Крумовград, проведено на 20.02.2003 год./л.557/, на основание чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, чл.9 от ЗМДТ и §51 от ПЗР на ЗМДТ, е била приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Крумовград. Приемането на Наредбата е извършено от Общински съвет – Крумовград при предварително обявен дневен ред и при наличие на кворум, като в гласуването са участвали 15 общински съветници, от които, при вземането на решението за приемането на Наредбата, „ЗА” са гласували 12/дванадесет/ общински съветници, „против” са гласували 2/двама/ и 1/един/ е гласувал „въздържал се”. Решението е гласувано и прието въз основа на внесена в Общински съвет – Крумовград докладна записка от кмета на община Крумовград/л.576/, ведно с приложен към нея проект на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Крумовград/л.578-л.594/. Тази Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Крумовград, от момента на приемането й с Решение №425 от 20.02.2003 год. на Общински съвет – Крумовград, до настоящия момент, видно от §4 от ПЗР на същата, е претърпяла множество изменения и допълнения, но обжалваните разпоредби на чл.56 и чл. 57 от същата наредба, до момента не са претърпяли изменения или допълнения. При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима. Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Крумовград. На основание чл. 186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. От представеното по делото копие на нотариален акт за собственост №[номер], [том], дело №[номер] от [дата] е видно, че жалбоподателката има имот в [населено място], [община], с оглед на което за нея съществува правен интерес от оспорването на коментираните разпоредби, приети с Наредбата, доколкото е възможно нейните права да бъдат засегнати в бъдеще от този акт или за нея да се породи задължение, съответно същата да бъде субект на административно-наказателна санкция. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от Наредбата, което е допустимо съгласно чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Съгласно чл. 187, ал.1 от АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено във времето. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна. Нормата на чл. 21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наред с горното, Наредбата, от която са и конкретно обжалваните разпоредби на чл. 56 и чл. 57, е приета на основание чл. 21, ал.1, т.7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, съответно е издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ, съгласно §51 от ПЗР от Закона за местните данъци и такси. Не се спори по делото, че протестираните текстове от Наредбата са приети с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум и необходимото към този момент мнозинство на общинските съветници. Съдът счита, че ответникът удостоверява по безспорен начин, че при приемане на протестираните разпоредби са спазени изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, като в тази връзка намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че не са спазени изискванията на чл. 26 и чл.28 от Закона за нормативните актове, още повече, че наредбата е издадена през 2003 година, а горепосочените норми действат от 2007 година. Ето защо не са налице основанията по чл. 146, т.1-3 от АПК. По материалната законосъобразност, съдът намира следното: Съгласно, чл. 56 от процесната наредба, актовете за установяване на нарушенията по тази Наредба се съставят от определени от кмета длъжностни лица (от общинската администрация), а наказателните постановления се издават от кмета на общината. Според нормата на чл. 57 от същата наредба, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Настоящата инстанция следва да посочи, че съгласно чл. 128, ал.1 от ЗМДТ, актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. А според ал. 3, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Наредбата, от която са и конкретно обжалваните разпоредби на чл. 56 и чл. 57, е приета на основание чл. 9 от ЗМДТ. Член 9 от ЗМДТ предоставя, но и ограничава правомощията на общинския съвет да приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Правомощията обаче по определяне и администриране на местни такси и цени на услуги не включват /не инкорпорират/ и правомощия за ответника да определя и санкция /административно наказание/ за неизпълнение на задължения във връзка с данъци и такси. Т.е., стои въпросът притежава ли правомощие общинският съвет да приеме текстове в своя подзаконов акт (наредба), със съдържанието, което се съдържа в чл. 56 и чл. 57, когато този акт е издаден на основание чл. 9 от ЗМДТ. Обжалваните текстове са в Глава четвърта на Наредбата, озаглавена "Административно - наказателни разпоредби". Безспорно общинският съвет, като орган на местно самоуправление, е компетентен да приема норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи, но само в сферите, очертани в разпоредбите на чл. 17, ал.1 от ЗМСМА. Съгласно Европейската харта за местно самоуправление (ратифицирана със закон, приет от 37-о НС на 17.03.1995 г.) чл. 3, т.1 под понятието "местно самоуправление" следва да се разбира правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхната отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела. По същият начин в чл. 17 от ЗМСМА се определят тези рамки на закона, в които може да се осъществява местното самоуправление. В компетентност на местното самоуправление са всички въпроси от местно значение, които законът предоставя в тяхна компетентност в сферата на: 1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация; 2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея; 3. образованието; 4. здравеопазването; 5. културата; 6. благоустрояването и комуналните дейности; 7. социалните услуги; 8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси; 9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници; 10. развитието на спорта, отдиха и туризма; 11. защитата при бедствия. Обжалваната наредба е издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ, т.е. компетентността на общинския съвет следва да се съсредоточи в предвидените в този законов текст рамки по определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. С така приетите редакции на чл. 56 и чл. 57 от Наредбата, компетентността на общинския съвет обаче излиза от рамката на чл. 9 от ЗМДТ и навлиза в сферата на налагане на административни наказания за нарушения, свързани с местни данъци и такси, каквато компетентност по този текст този съд приема, че общинският съвет няма. В свое решение № 6/29.09.2009 г. по к.д. № 7/2009 г. КС сочи, че параметрите на местното самоуправление задължително се основават на законова уредба, която следва да е в съответствие с международните договори и чл. 3 от Европейската харта за местно самоуправление, като същността на местното самоуправление е правото и реалната възможност местните общности да регулират и управляват в рамките на закона. Съгласно чл. 4 от Европейската харта за местно самоуправление, основните правомощия на органите на местно самоуправление се определят от Конституцията или от закона. Независимо от това, тази разпоредба не е пречка за предоставянето на органите на местно самоуправление на правомощия за специфични цели в съответствие със закона. Органите на местно самоуправление разполагат в рамките на закона с пълна свобода да поемат инициатива по всеки въпрос, който не е изключен от тяхната компетентност или предоставен на друга власт. Съгласно чл. 4, т.4 от тази харта, правомощията, поверени на органите на местно самоуправление, поначало трябва да са пълни и неограничени. Т.е. следва да се направи извода, че обхватът на правомощията на общинския съвет като орган на местно самоуправление трябва да е максимално широк. В случая обаче, дори и при такъв извод, не следва в тези "широки" рамки да се включват и правоотношенията, свързани с налагане на наказания за извършени нарушения във връзка с местните данъци и такси, тъй като те намират своята регламентация с разпоредбите на чл. 123 и сл. от ЗМДТ, като съгласно чл. 128, ал.1 от същия закон се определя, че актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. Горното обосновава извод, че въпреки, че има компетентност с процесната Наредба ответникът да определя и администрира местните такси и цени на услуги на територията на Община Крумовград, чрез текстовете на чл. 56 и чл. 57 от същата общинският съвет излиза извън законово предвидената за него компетентност, доколкото урежда с текст от същата наредба отношения, които не му са предоставени да регулира, съгласно ЗМДТ, на чието основание се издава подзаконовия акт, а на следващо място касаят извършени административни нарушения, за които се налагат административни наказания, което по горните доводи също се явява незаконосъобразно. Това обуславя извод преди всичко, че разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от Наредбата се явяват нищожни, като приети извън кръга от правомощия, който се установява за общинския съвет и се предоставят съгласно чл. 9 от ЗМДТ. В допълнение, настоящата инстанция следва да посочи, че тъй като Законът за местните данъци и такси е специален спрямо общия Закон за местното самоуправление и местната администрация, то нормите на първия имат примат над разпоредбите на втория. Приложимата разпоредба на чл. 9 ЗМДТ предоставя, но и ограничава правомощията на общинския съвет да приемат наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Тъй като компетентността по определяне и администриране на местни такси и цени на услуги не включва и правомощия по приемане на наредба, в която да се предвиждат административнонаказателни разпоредби, то обхватът на законовата делегация се простира само до определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. С нормите на чл. 56 и чл. 57 от Наредбата обаче Общинският съвет е надхвърлил рамката на чл.9 ЗМДТ и е навлязъл в сферата на административните нарушения и наказания, с каквато компетентност по този текст той не разполага. Поради това, както чл. 56, така и чл. 57 от Наредбата се явяват нищожни като приети извън компетентността на общинския съвет, предоставена с чл.9 ЗМДТ. За пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от Наредбата пък повтарят буквално съдържанието на чл. 128, ал.1 и ал. 3 ЗМДТ. Тази съпоставка сочи, че след като коментираните обществени отношения са уредени със закон, то по аргумент от чл. 75, ал.2, чл.76, ал.2 АПК и чл. 2, чл.3, ал.1 и, чл.7, ал.2 и чл. 8 от ЗНА е недопустимо същите обществени отношения да се уреждат с наредба. Именно законът е нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законодателят може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Такъв акт е и наредбата, но тя по дефиниция се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. В случая, с чл. 128 ЗМДТ са уредени същите обществени отношения, които са регулирани с нормите на чл. 56 и чл. 57 от Наредбата, в резултат на което е допуснато и нарушение на чл. 8 ЗНА. Предвид извода за липса на компетентност на Общински съвет-Крумовград да урежда с наредбата по чл. 9 ЗМДТ отношения относно административни нарушения във връзка с данъци и местни такси, оспорените разпоредби се явяват нищожни и тяхната недействителност следва да се обяви от настоящия състав. При този изход на спора претенцията на оспорващата Н. Н. се явява основателна. Данните по делото сочат, че същият претендира възстановяване на следните разноски- 5,11 евро/10 лв. заплатени за ДТ за образуване на делото, 15,34 евро/30 лв. такса за обнародване на оспорването в ДВ, 766,94 евро/1500 лв. заплатено в брой възнаграждение за един адвокат или общо 787,39 евро/1540 лв. От ответната страна не е направено възражение за прекомерност, поради което съдът следва да присъди поисканите и доказани разноски в цялост. Водим от гореизложеното и на основание чл. 193, ал.1 от АПК, съдът