Решение № 50 от 27.3.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 483/2022 г.
Court of appeal27.03.2023reporting judge Деница Цанкова Стойнова
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7/09.09.2022г. по нохд №115/21г. по описа на Смолянския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Grounds
Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С протестирана присъда състав на Смолянския окръжен съд е признал подсъдимия Р. С. М. за невиновен в това, че на 15.12.2016г., в гр.С., на терасата в домът си - трети жилищен етаж от къща на ул. “Е.“ № •, държал 3 бр. археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКНУ/, представляващи движими културни ценности, по смисъла на чл.7, ал.1, вр. чл.10, вр. чл. 53, т.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.278, ал.6, предл. I-во от НК. Недоволен останал прокурорът и протестирал присъдата с доводи за необективен и превратен прочит на доказателствата, довел до незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт. В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура не поддържа протеста. Навежда доводи за липса на доказателства, очертаващи подсъдимия като автор на инкриминираното деяние. Сочи, че претърсването и изземването е опорочено като процесуално – следствено действие и не може да бъде надежден доказателствен източник. Не намира доказателства и в приложените ВДС. В заключение намира, че мотивите на първата инстанция са правилни и законосъобразни и предлага присъдата да бъде потвърдена. Защитата на подсъдимия се солидаризира изцяло със съображенията изложени от прокурора и предлага потвърждаване на присъдата. Подсъдимият моли да бъде оправдан. Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Р. С. М. живеел в къща на улица “Е.” № • в гр. С.. Къщата се ползвала освен от него и от сестра му - свидетелката А.С.. и от брат им Д. М.. Първият етаж от къщата бил на свидетелката С., но същият бил необитаем и се използвал като склад. Вторият етаж от къщата се ползвал от Д. М., а третият и четвъртият етаж се ползвали от подсъдимия Р. М.. Майка им Ш. Т. М., която вече е покойница, е живяла в друга къща /старата къща както я наричат/, която се намирала в същият имот. На етажа ползван от подсъдимия Р. М. има ло стая, която се ползва от свидетелката А.С.., когато се прибира от Г. Същата стая била заключена и ключ от тази стая имала само майката Ш. М.. Майката на подсъдимия Ш. Т. М. е живяла и израснала в Република Гърция и когато била на 18 години заедно със семейството си се прибрала в България. Имали са имот в Гърция и тя периодично ходила до там. През 1998г. при едно от пътуванията си по имотни въпроси в Република Гърция, донесла от последната три керамични съда, които държала в двора на къщата, до чешмата и слагала в тях цветя. Споделила с децата си, че има намерение на по-късен етап да им подари по една делва за спомен от Гърция, но до 2016 година така и не им ги дала. От приложените ВДС получени чрез СРС се установи, че има само няколко разговора - разговор № 44 от 11.07.2016г. до разговор № 50 от дата 12.07.2016г. вкл. които касаят подсъдимия. От разговорите между подсъдимия и свидетеля Н.Д. се установява, че същите се уговарят да пътуват до гр.Л., за да занесат кръст. От събраните по делото свидетелски показания на Т.Д., Н.Д., Б.Б. и С. М., както и от обясненията на подсъдимия се установява, че подсъдимият, заедно със свои приятели възстановява параклис над с.Ю. и кръста е бил за този параклис. В част от възстановителните дейности са вземали участие и свидетелите Т.Д., Н.Д. и Б.Б.. На 04.10.2016 г., във връзка с извършена предварителна проверка от органите на ГД „БОП“ МВР по придобита информация да осъществявана иманярска дейност от лица на територията на областите П. и С., в Специализираната прокуратура гр. С. е било образувано ДП № •••• г. по описа на ТС „БОП“ МВР - П., П., срещу неизвестен извършител, за това, че за периода от месец януари 2016г. до момента на образуване на ДП на територията на Република България, участват в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три и повече лица, създадена с користна цел и с цел да се вършат съгласувано в страната престъпления по чл.277а, чл.278, чл.278а НК - престъпление по чл.321, ал.З, т.2, вр. ал.2 НК. По същото, по искане на СП-С., от Специализирания наказателен съд гр. С. били дадени предварителни разрешения по чл.116, ал.1 от НПК за извършване на претърсвания и изземвания в домовете на заподозрените в участници в престъпното сдружение: Б. И. Б., от с. Х., общ. Ч., обл. С.; Н. Д. -- Д., от гр. С., ул. “Я., , №•; Т. Д. Д., от гр. С., ул. “Я., , №•; К. И. С., от с. П., общ. Ч., обл. С.; И. И. С., с. П., общ. Ч., обл. С.; Т. П.Я., от гр. С. ул. “Х.Х.“ №• и Р. С. М., от гр. С., ул.“Е.“ № • и др. На 15.12.2016г. по предварително даденото разрешение от СНС - С., за времето от 11.00 ч. до 12.04 ч. е извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия Р. М. - трети и четвърти жилищен етаж от четириетажна къща, находяща се в гр. С., на ул.“Е.“ № •. За извършеното процесуално-следствено действие е съставен протокол, в който е отразено, че на северна тераса на третия жилищен етаж на къщата, обитаван от семейството на подсъдимия, разследващия орган намерил, описал, запечатал и иззел като Веществени доказателства: обет №1 - 1 бр. керамичен предмет със счупена гърловина, с тънковидна форма, кафяв на цвят, с височина около 32 см.; обет № 2 - 1 бр. керамичен предмет с тънковидна форма, кафяв на цвят, с височина около 24 см. с два отвора в горната част, със счупена гърловина; обет №3 - 1 бр. керамичен предмет с тънковидна форма, с оранжев, с две дръжки разположени в горната му част, със счупена гърловина, с височина около 32 см. В протокола е отразено, че процесуално – следственото действие е извършено в присъствието на поемните лица М. Я. и М. П.. По делото бе изслушана и приобщена към доказателствения материал по делото комплексна историко-археологическа експертиза. Видно от заключението на вещите лица - доц. д-р Б.К.Б. от секция „Н. и е.“ при НАИМ - БАН, Доц. д-р Б.Н.Р. от секция „Н. и епиграфика“ при НАИМ - БАН и доц. д-р К. И. Д. от филиал на НАИМ - БАН гр. В.Т., изготвено по назначената им по ДП №••• г. по описа на ТС „БОП“- П., П., С., комплексна историко- археологическа експертиза, иззетите на 15.12.2016 г. от дома на подсъдимия Р. М. три обекта, описани в протокола за извършеното претърсване и изземване, представляват: обект 4.1 от изследването - глинена Амфора от II- III в., с вретеновидна форма, с тънко, издължено устие, с две дръжки, с равно дъно; без украса отвън, с обилно полепнал утаечен варовик и малки мидички по нея, вероятно поради дълъг престой във водна среда, автентична, представлява движима археологическа културна ценност по смисъла на чл.7 /1/ и чл.53, т.1 от ЗКН, с височина 310 мм., с диаметър на устието 17 мм., дъно - 92 мм., на стойност 30, 00 лева. обект 4.2 от изследването - глинена стомна с отчупено, тънко гърло, тумбесто тяло, изравнено с нож дъно, счупена чучурка монтирана под ъгъл нагоре, изработена от сивокафява глина, груба изработка без външна украса, обрушена повърхност с полепнал варовик и малки мидички по нея, приблизителна датировка ІІ/ІІІ в., автентична, представлява движима ерхеологическа културна ценност по смисъла на чл.7 /1/ и чл.53, т.1 от ЗКН, с височина 23 мм. и диаметър на устието 20 мм., на стойност 15, 00 лева. обект 4.3 от изследването - глинена стомна от II-III в., с крушовидна форма, тънко устие и равно отрязано с нож дъно, изработена от сивочерна глина, без украса отвън, с полепнали по нея варовик и малки мидички, стомната е била с една дръжка – вероятно отчупена, автентична, представлява движима ерхеологическа културна ценност по смисъла на чл.7 /1/ и чл.53, т.1 от ЗКН, с височина 310 мм., ширина 210 мм. и диаметър на дъното 105 мм., на стойност 30, 00 лева. От приложените справки от всички регионални и национални исторически и археологически музеи и нумизматичните дружество в страната, в никое от тях подсъдимият Р. М. не е подавал заявление за идентификация и регистрация на археологически или други нумизматични обекти по смисъла на пар. 4, т.12 от Допълните разпоредби на Закона за културното наследство / в срока и по реда на чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН и пар.5, ал.1 ЗИДЗКН вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗКН и ал.З и чл.10, ал.З от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности/, респ. не е уведомил музеите за намерени такива вещи в случаите на чл. 88 и чл. 91 от Закона за собствеността. От приложената справка от М. на културата на Република България е видно, че Р. М. не е правил постъпки за вписване в Регистъра на притежавани от него движими културни ценности, не е подавал заявление и не му е издавано разрешение за извършване на теренни археологически проучвания съгл. чл.148, ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство; не е подавал заявление за регистрация и вписване в регистъра за специални технически средства съгл. чл.152, ал.2 от Закона за културното наследство и чл.31, ал.1 от Наредба № Н-00-0001/14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания. Така приетата и инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа обстановка, първоинстанционния съд приел за установена от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите А.С.., С. М., М. А., М. П., както от заключенията на вещите лица по назначените експертизи, от писмените и веществените доказателства и приложените по делото ВДС от експлоатираните по делото СРС. Описаната фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Р. М. първата инстанция е извършила всички необходими процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно деятелността на подсъдимия и очертаващи предмета на доказване. Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите, кредитирал ги е и ги е включил в доказателствената съвкупност. Тези показания са последователни, ясни, точни и непротиворечиви. Отделно от това те кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства и имат значение за правилното решаване на делото. Подробно и детайлно са изследвани от първата инстанция и заключенията по назначените експертизи. Аргументирано и обосновано Окръжния съд им е дал вяра, като изготвени компетентно, обосновано и пълно и от надлежни специалисти, притежаващи знания в областта на историята, археологията и Н. и поради това настоящия състав намира включването им в доказателствения материал за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви. Анализирани са в детайли, поединично и в съвкупността им обясненията на подсъдимия и съдът им е дал вяра. Въззивната инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд. Обясненията на подсъдимия освен средство за защита, имат и съществен доказателствен характер, но само когато те ся ясни, точни, непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства. Точно такива са обясненията на подсъдимия. Няма съмнение за неискренност при обясняването на релевантните факти от самия подсъдим или пък стремеж да се прикриват обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина. Въз основа на приетите за установени фактически положения, първоинстанционният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.278, ал.6 НК и на основание чл.304 НПК го признал за невиновен и оправдал по това обвинение. Така направения от първоинстанционния съд извод, че деянието на подсъдимия Р. М. не съставлява престъпление е правилен. По протеста. Протестът е неоснователен. Основната критика в него е насочена към превратното и неправилно тълкуване /според прокурора/ на доказателствата по делото от съда и безкритичното приемане на защитната теза на подсъдимия, които процесуални нарушения са довели до неправилното приложение на материалния закон. Тези съображения не могат да бъдат споделени. На първо место, настоящият състав намира за необходимо да обърне внимание, че протестът страда от сериозни вътрешни противоречия и от него не става ясно кой подсъдим има предвид прокурора. Няма спор, че подсъдимият по делото е Р. С. М., което е видно както от внесения в съда обвинителен акт, така и от постановената първоинстанционна присъда. В допълнението към въззивния протест обаче наред с подсъдимия Р. М. на няколко места се споменава и подсъдимия С. М. /абзац предпоследен и последен на стр.2 следвайки номерацията на допълнението/. При внимателния прочит на материалите по делото подсъдим с имена С. М. не се открива и това не позволява на настоящата инстанция да разбере каква е действителната воля на прокурора и по отношение на кой подсъдим са изложените в допълнението към протеста съображения. Независимо от това фактическо противоречие, настоящата инстанция не споделя съображенията на прокурора и по други причини. Неоснователно прокурорът критикува съда, че е кредитирал показанията на свидетелите А.С.. и С. М.. Съдът е съобразил, че същите са в близки роднински отношения с подсъдимия и това обстоятелство може да предполага заинтересованост при даване на показанията от тяхна страна. Такава заинтересованост не може обаче да се приема априори, а тя трябва да бъде установена категорично и безспорно по делото. Когато липсват доказателства, които да оборват истинността и достоверността на показанията на тези свидетели, то съдът не може да ги лиши от кредит на доверие само поради обстоятелството, че те са роднини на подсъдимия. Точно такива са показанията на св. С. и св. С. М.. Тези показания са последователни, ясни, точни и липсват каквито и да било доказателства, които да ги опровергаят или да породят съмнение в тяхната инстинност, още повече, че те са дадени под страх от наказателна отговорност. Всичко това сочи, че правилно първата инстанция ги е кредитирала и включила в общата доказателствена съвкупност. Само обстоятелството, че те не обслужват или оборват обвинителната теза не може да им придаде вид на неистински или недостоверни и да ги лиши от доказателствена стойност. Подробно са анализирани и ВДС. Първата инстанция е изложила пространни съображения защо данните съдържащи се в изследваните ВДС не са достатъчни да обосноват по несъмнен и категоричен начин изводът, че подсъдимият Р. М. е съпричастен към деянието, в което е обвинен. От ВДС се установят отношенията на подсъдимия с останалите съпроцесници по разглежданото в Специализирания съд наказателно производство, контактите им и съвместните им действия, но е установено безспорно, че подсъдимият не е съпричастен с организираната дейност на Т.Д., Н.Д. и Б.Б., още повече, че същата не е предмет на разследване по настоящето дело и стои вън от предмета му на доказване. Не могат да бъдат споделени и съображенията на прокурора, че въпросните археологически обекти са намерени на територията на Република България, защото е невъзможно да са придобити от другаде и съдът като е приел, че те са донесени от майката на подсъдимия от Република Гърция е нарушил закона. Изразената позиция изисква размишления по същността на института на изменение на обвинението в съдебно заседание. В чл. 7 от настоящия НПК се предвижда централно място на съдебното производство. На досъдебното такова е отредена помощна роля. Като господар на процеса /dominus litis/ на досъдебната фаза прокурорът ръководи същата. Той не следва да разчита на внасяне на неперфектен обвинителен акт в съда и в хода на провеждане на съдебното следствие да уточнява позицията си по обвинението и да го поправя. От друга страна, в съдебно заседание представителят на държавното обвинение е нужно да генерира лични усилия по набиране на относим към обвинението, внесено от прокуратурата като институция доказателствен материал. Негово е задължението още при първото разглеждане на делото пред първостепенен съд да преценява събраните на съдебното следствие доказателства в светлината на обсъждания текст и да ползва даденото му по закон право да измени обвинението. По настоящето дело прокурорът е намерил за установено в хода на досъдебното производство, че майката на подсъдимия Ш. М., при едно от поредните си ходения по имотни въпроси в Република Гърция, донесла от последната инкриминираните 3 бр. археологически обекти и тези факти отразил във фактическата обстановка на обвинителния акт. В хода на съдебното следствие прокурорът обаче е счел друго, а именно, че е невъзможно артефактите да са донесени от майката на подсъдимия от Република Гърция, както е посочил той самият във фактическата на част на обвинителния акт, а намерил за установено, че те са намерени от подсъдимия на територията на страната ни, вследствие на осъществявана от него иманярска дейност. При това положение прокурорът е разполагал с процесуалната възможност, развита в чл.287 НПК да измени обвинението, поради съществено изменение в описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и след изчерпване на именно на тази процедура делото да продължи по новото обвинение с новите факти. Прокурорът обаче не е сторил това, въпреки дадената му от закона процесуална възможност и този пропуск е непоправим. Такова е нормалното развитие на процеса и при него пропускът да се поиска изменение на обвинението пред първата инстанция се явява фатален. Той е неотстраним с искания на обвинителната власт за приемането от въззивната инстанция на нови факти, защото съгласно ТРОСНК 2/02 г. прокурорът не може да претендира отмяна на съдебния акт заради собственото си бездействие. Съдът от своя страна, играейки ролята на арбитър, няма правомощия да прояви самоинициатива и да отмени атакувания съдебен акт поради необходимост да бъде направено изменение на обвинението, както е в случая по чл. 287, ал. 1 НПК. Това е така, тъй като той контролира процесуалната дейност на долустоящия съд, а не поведението на прокурора. Ето защо съдът като е приел, че посочените в обвинителния акт факти не са достатъчно доказателствено обезпечени не е нарушил закона и правилно не е коментирал искането на прокурора, направено в хода на съдебните прения да бъдат приети за установени нови факти, различни от тези посочени в обвинителния акт. Правилно първата инстанция е изключила от доказателствения материал протокола за претърсване и изземване. При разпита на поемните лица съдът е установил, че свидетелката М. Я. е видяла как разследващите органи са намерили едни вазички в кухнята, в едни чувалчета и тези чувалчета били до едни шкафчета до кухнята, като същата не си спомня да са били на терасата. Категорична е, че когато намерили тези вазички подсъдимия не е бил там. Свидетелят П. е обяснил, че не е бил при намирането на предметите, полицаите ги изкарали от някъде, не помни стаята от която били извадени гърнетата, помни, че са се качвали до оръжията, едното поемно лице е било в една стая, а той в друга стая. Тези си показания св. П. потвърди и в разпита си пред настоящия състав. Всичко това сочи, че при претърсването и изземването разследващите органи са пренебрегнали процесуалните изисквания за провеждането на това процесуално – следствено действие, които изисквания са гаранция за неговата законосъобразност и правилно първата инстанция е изключило това доказателствено средство от общата доказателствена съвкупност. При това положение обвинението на подсъдимия страда от тотален доказателствен дефицит, поради липсата на каквито и да било преки или косвени доказателства, които от своя страна да доведат до единствения несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият Р. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, по който е бил обвинен. Поради това деянието на подсъдимия не съставлява престъпление и като го е признала за невиновен и го е оправдала по обвинението, повдигнатото му с обвинителния акт, първата инстанция не е нарушила закона. Така присъдата се явява обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а подадения срещу нея протест оставен без уважение поради неяснота и несъстоятелност на очертаната в него от първоинстанционния прокурор позиция. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид горното и на основание чл. 338 НПК, Пловдивският апелативният съд
Cited provisions
25- чл. 53, т. 1 ЗКН
- чл. 304 НПК
- чл. 7
- чл. 4, ал. 1 ЗКН
- чл. 278, ал. 6 НК
- чл. 278 НК
- чл. 116, ал. 1 НПК
- чл. 287, ал. 1 НПК
- чл. 287 НПК
- чл. 314 НПК
- чл. 338 НПК
- чл. 10
- чл. 146, ал. 1
- чл. 148, ал. 1
- чл. 152, ал. 2
- чл. 277
- чл. 278, ал. 6
- чл. 278
- чл. 31, ал. 1
- чл. 313
- чл. 321
- чл. 7, ал. 1
- чл. 88
- чл. 91
- чл. 96, ал. 1