Решение № 4 от 30.1.2026 г. на Районен съд - Мездра по дело № 430/2025 г.

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 53/05.11.2025 год. на Директора на ОДБХ гр.В., с което на нарушителя „Р.-А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Р. Б., общ. М. представлявано от неговия управител В. И. Л. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1022,58 ЕВРО /ХИЛЯДА ДВАДЕСЕТ И ДВЕ ЕВРО И 58 ЦЕНТА/,2000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА превалутирана съгласно чл. 11 ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за нарушение на чл.107 т.1 от Закон за защита на растенията, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с чл. 58д т.1 ЗАНН. ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ гр.В. да заплати на „Р.-А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Р. Б., общ. М., представлявано от неговия управител В. И. Л., сумата от 306,78 ЕВРО /ТРИСТА И ШЕСТ ЕВРО И 78 ЦЕНТА/, 600 /ШЕСТОТИН/ ЛЕВА превалутирана съгласно чл. 11 ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: „Р.-А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Р. Б., общ. М. представлявано от неговия управител В. И. Л. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 53/05.11.2025 год. на Директора на ОДБХ гр.В. Жалбоподателят се явява лично и с адв.П. П. от ВАК. От приложените писмени бележки депозираната по делото жалба и от взетото становище на съдебното следствие се поддържа, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, като при съставянето му са допуснати редица процесуални и материално –правни нарушения. Като нарушени норми се посочват чл. 42 т.3, т.4 и т.7 от ЗАНН, разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН и разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Основен акцент от жалбоподателя и неговия процесуален представител е, че от събраните гласни и писмени доказателства е било установено, че мястото на извършване на нарушение е различно от посоченото в акта и НП, поради което твърдяните в тези актове обстоятелства остават недоказани. На следващо място се визира, че не са ангажирани доказателства подкрепящи тезата, че жалбоподателят е извършителя на нарушението, както и че откритите препарати за растителна защита са на дружеството.Изложени са подробни съображения, които ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци. Иска се присъждане на направените по делото разноски съгласно приложен по делото списък. За ответника се явява главен юрисконсулт А. Ц. Последната взема становище да бъде отхвърлена подадената от жалбоподателя жалба като неоснователна и недоказана. Акцентува се, че съгласно приложените документи и разпити на свидетели е доказано, че на 24.07.2025 г. е извършена физическа проверка на стопански двор, който е стопанисван от дружеството „Р.-А.“ ЕООД, на което жалбоподателят е управител. Визира се, че е изяснено, че в обекта са открити препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност, които са съхранявани и в тази връзка се иска потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. В тази насока е приложеното по делото Известие за доставяне от 10.11.2025 год., от което е видно, че на същата дата жалбоподателят е получил препис от атакуваното Наказателно постановление. Видно от приложената по делото жалба същата е депозирана пред ответника под вх.№ 4492/21.11.2025 год. и безспорно е в срок По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Договор за правна защита и съдействие ведно с Пълномощно от 10.11.2025 г., АУАН №060745/02.10.2025 г.,НП №53/05.11.2025 г.,Известие за доставяне с клеймо от 10.11.2025 г.,Констативен протокол №0002358/24.07.2025 г.,Протокол към КП №0002358/24.07.2025 г. за изземване на продукти за растителна защита/торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества или хранителни субстрати, Възражение от В. И. Л. под вх. №3869/07.10.2025 г., Констативен протокол №418-ПП/19.08.2025 г.,Фактура №0000002633/21.10.2025 г.,Приемо-предавателен протокол от 27.10.2025 г., Идентификационен документ №001/2025 г.,Кантарна бележка №10566/27.10.2025 г.,Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №155, Том I, рег.№960, Дело №97/2020 г. , Трудов договор №54/06.01.2014 г., ведно с Приложение №54/06.01.2014 г., Анекс от 27.11.2014 г. към Трудов договор №54/06.01.2014 г., ведно с Приложение №2, Анекс от 27.11.2014 г. към Трудов договор №54/06.01.2014 г., Извлечение от Трудовата книжка за прослужено време под Серия И№..,Длъжностна характеристика от „Байер“, Извлечение от Трудовата книжка за прослужено време под Серия И №.. от дата 02.10.2006 г. до 01.04.2013 г.,Придружително писмо към АУАН от 06.10.2025 г.,Доклад №00066/24.07.2025 г.,Писмо на Изпълнителния Директор на БАБХ с №ПРЗ-642/30.07.2025 г.,Писмо на ИФ Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ под рег.№Д-3517/21.07.2025 г.,Покана от Директора на ОДБХ –В. под изх.№3675/23.09.2025 г.,Заповед №ОСПП- 11/02.03.2022 г. на Изпълнителния Директор на БАБХ, Заповед №ОСПП- 007/20.02.2024 г. на Изпълнителния Директор на БАБХ , заверено копие от Доклад №000169, Съпроводително писмо от Директора на ОДБХ–В. под вх. №6224/18.12.2025 г., ведно със заверени копия на 3 бр. листа Констативен протокол № 0002358/24.07.2025 г., 2 бр. листа Протокол за изземване към КП № 0002358/24.07.2025 г., 3 бр. листа Доклад 00066/24.07.2025 г. и Доклад № 0000169 от 29.07.2025 г., Съпроводително писмо от Председателя на ДАНС под вх.№58/07.01.2026 г., ведно с 2 бр. листа Констативен протокол № 14-034- 586, 2 бр. листа Констативен протокол №14-034-587, 3 бр. листа Протокол за изземване на ПРЗ, 2 бр. листа Доклад № 180 Е, 2 бр. листа Констативен Съпроводително писмо от Директора на ОДБХ–В. под вх. №6224/18.12.2025 г., ведно със заверени копия на 3 бр. листа Констативен протокол № 0002358/24.07.2025 г., 2 бр. листа Протокол за изземване към КП № 0002358/24.07.2025 г., 3 бр. листа Доклад 00066/24.07.2025 г. и Доклад № 0000169 от 29.07.2025 г., Съпроводително писмо от Председателя на ДАНС под вх.№58/07.01.2026 г., ведно с 2 бр. листа Констативен протокол № 14-034- 586, 2 бр. листа Констативен протокол №14-034-587, 3 бр. листа Протокол за изземване на ПРЗ, 2 бр. листа Доклад № 180 Е, 2 бр. листа Констативен протокол. Съответно са разпитани свидетелите В. А. Ч., В. Б. М., Р. Б. Й., И. В. Л., К. В. В., Л. И. Д., Д. М. А. и И. Г. Д.. Акт за установяване на административно нарушение № 060745/02.10.2025 г. е съставен на 02.10.2025 г. в гр. В. от В. А. Ч. на длъжност: Началник отдел в отдел Растителна защита при ОДБХ В. и в присъствието на свидетелите при съставяне на акта В. Б. М., и Р. Б. Й., против „Р. А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Р. Б., община М., обл. В., ул. „Х. Б.” № 2 с ЕИК/БУЛСТАТ: ... представлявано от В. И. Л. – управител, затова, че на 24.07.2025 г. във връзка с писмо с Рег. № Д-3517, Екз. 2 от 21.07.2025 г. на Държавна агенция „Национална сигурност" /ДАНС/ и Заповед № РД 11- 2285/23.07.2025 г на изпълнителния директор на БАБХ с участието на служители на ДАНС - гр. В. и ОД МВР -гр. В. представител на отдел „Растителна защита" към ОДБХ - гр. В. е извършена теренна инспекция на склад за съхранение на продукти за растителна защита /ПРЗ/ на земеделско стопанство собственост на „Р. А." ЕООД. Прието е, че с Доклад № 00066/24.07.2025 г. и КП № 0002358/24.07.2025 г. е установено наличие на разрешени за употреба препарати за растителна защита, но част от тях са с изтекъл срок на годност, както следва: Евур 2 Ф, партиден № CHE9L27215, произведен на 20.12.2019 г., изтекъл срок на 20.12.2024 г., количество 30 бр. опаковки по 1 литър; Дуал Голд 960 ЕК, партиден № СHE6L00212, произведен на 09.12.2016 г., изтекъл срок 2019 г., количество 2 бр. опаковки по 1 литър; Каспър 55 ВГ, партиден № VTA6G150CR, произведен на 26.07.2016 г., изтекъл срок 2019 г., количество 3 бр. опаковки по 1 кг.; Реглон Форте, партиден № BSN8H0132, произведен на 01.08.2018 г., изтекъл срок 2021 г., количество 7 бр. опаковки по 5 литра; Ревус 250 СК, партиден № 100805, произведен на 08.04.2011 г. със срок на годност: най-малко 3 год., количество 45 бр. опаковки по 25 ml. и други ПРЗ подробно описани в Протокол за изземване на ПРЗ към КП № 0002358/24.07.2025 г., който е неразделна част от АУАН. ПРЗ са поставени под възбрана, като е дадено предписание същите да бъдат унищожени съгласно Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и представени документи за тяхното унищожаване в ОДБХ - В. със срок 30.10.2025 г. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 107, т. 1 от Закона за защита на растенията.Към акта са приложени като доказателства Протокол за изземване на препарати за растителна защита към Констативен протокол № 0002358/24.07.2025 г., като вещите са поверени на В. И. Л. - управител на „Р.-А.” ЕООД. Както беше посочено в по-горните абзаци АУАН № 060745/02.10.2025 г. е съставен в присъствието на свидетелите В. Б. М. и Р. Б. Й., както и в присъствието на В. И. Л. - управител на „Р. А.“ ЕООД, на когото актът е предявен и връчен лично за подпис на 02.10.2025 г.Тук е мястото да се отбележи, че актосъставителката В. Ч. и свидетелката В. М. на практика не са присъствали при извършената проверка в обекта на жалбоподателя, а са участвали единствено при описване препаратите в надлежните документи. От своя страна свидетелката Р. Й. е такава при съставяне на акта на 02.10.2025 г. в гр.В. Срещу АУАН № 060745/02.10.2025 г. в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е постъпило писмено възражение от страна на нарушителя с вх. № 3869/07.10.2025 г., а в раздел „Обяснения или възражения на нарушителя" в АУАН е посочено, „че проверката е извършена в частен имот, а не в имот на дружеството“ и е положен неговия подпис.Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП, с което на „Р.-А.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: с. Р. Б., общ. М., обл. В., ул. „Х. Б." №.., представлявано от В. И. Л. - управител, е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди лева/ на основание чл. 155, ал. 2 от Закон за защита на растенията. На съдебното следствие се събраха множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Няма спор по делото, че на 24.07.2025 г. е извършена внезапна проверка от органи на ДАНС -С., ДАНС- В., ОД на МВР В., ОДБХ –С. и ОДБХ В. в с.Р. Б., ул.“Х. Б.“ №.. в отсъствие на жалбоподателя. От приложените писмени доказателства, а именно Нотариален акт за покупко –продажба не недвижим имот №155 Том I, рег. №960 , дело №97/2020 г. на нотариус с рег. №614 с район на действие РС-М. се установява, че имотът е собственост на жалбоподателя, като физическо лице, а седалището и управлението на дружеството „Р.-А.” ЕООД е на ул. „Х. Б.“ №... Това обстоятелство неправилно е отразено, както в акта така и в НП, в които е вписано, че е констатирано, че при извършена физическа проверка на склад за съхранение на препарати за растителна защита на земеделско стопанство собственост на „Р.-А.” ЕООД, с посочен адрес на проверка с.Р. Б., ул.“Х. Б.“ №.. е установено разрешение за употреба препарати за растителна защита, но част от тях са с изтекъл срок на годност. Безспорно от всички разпитани по делото свидетели се установява, че в с.Р. Б., на ул.“Х. Б.“ №..., където е седалището и управлението на дружеството не са открити никакви нарушения. Достъп до обекта находящ се на ул.“Х. Б.“ №.. в с. Р. Б. е осъществен, като е извикан бащата на жалбоподателя, а именно свидетелят И. Л.. Твърдяните нарушения от актосъставителя и свидетелите по акта са на ул.“Х. Б.“ №.., т.е. мястото на нарушението е на ул.“Х. Б.“ №.., а не както неправилно е отразено в акта и НП в с.Р. б., ул.„Х. Б.“ №.. От процесуалния представител на жалбоподателя, както и от самия жалбоподател е направено възражение в насока, че препаратите за растителна защита, които са били с изтекъл срок на годност са собственост на физическото лице В. Л., за който са събрани категорични доказателства, че е със специалност агроном и дълги години е работел като търговски представител на „Байер“ и „Синджента България“ ЕООД и представлява на различни търговци въпросните препарати. В тази насока са Трудов договор №54/06.01.2014 г., между „Синджента България“ ЕООД и жалбоподателя В. Л. ,ведно с анекс към него и извлечение от Трудовата книжка за прослужено време в дружеството, Длъжностна характеристика на жалбоподателя от „Байер“, ведно с извлечение от Трудовата книжка за прослужено време в дружеството. От вписаното в акта и НП и от Справка в Търговския регистър се установява,че дружеството е със седалище и адрес на управление, с.Р. Б. ул.“Х. Б.“ №.. и предмета на дейност е отглеждане на лозови , овощни и други трайни насаждения. Видно от показанията на всички разпитани служители на ОДБХ- В. и ОДБХ -С. намерените и проверени препарати, които са били с изтекъл срок не са били свързани с предмета на дейност, а именно отглеждане на лозови, овощни и други трайни насаждения, а продуктите са били за пшеница и царевица.Така констатираното напълно кореспондира с направеното възражение от страна на жалбоподателя, че препаратите са били маркетингови мостри, които са му били предоставени в рамките му на професионалната му дейност за популяризиране и изпробване на продукти сред земеделските стопанства. Безспорно установено по делото е, че тези продукти са били съхранявани от жалбоподателя в частния му имот находящ се на ул. „Х. Б.“ №. в с. Р. Б., като същият нито ги е използвал, нито пък от своя страна ги е разпространявал. Като доказателство, че мястото на откритите препарати и на кого принадлежи това място е намерило надлежно отразяване в Констативен протокол №418-ПП/19.08.2025 г., при който е направена проверка от служители на РИОСВ- В. В процесния протокол е констатирано и отразено, че в жилищен имот находящ се в с.Р. Б., ул.“Х. Б.“ №.., собственост на В. Л. са били открити препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност, които от своя страна са възбранени от служителите на ОДБХ-В. Именно в тази насока при така констатираното нарушение на физическото лице В. Л. е дадено предписание за унищожаване на процесните препарати със срок на изпълнение 30.10.2025 г., в който срок безспорно жалбоподателят е предал процесните препарати на лицензирана фирма за унищожаване, като е представил на РИОСВ В. и ОДБХ В. необходимите писмени доказателства. В тази насока са Констативен протокол №418-ПП/19.08.2025 г. на РИОСВ-В., Фактура №0000002633/21.10.2025 г. издадена от „ЕКОСЕЙФ“ ООД, Приемопредавателен протокол от 27.10.2025 г. за предадени отпадъци, Кантарна бележка №10565/27.10.2025 г. и Идентификационен документ №001/2025 г. От така отразеното безспорно по делото се установява, че твърдяното нарушение е осъществено и извършено от лицето В. Л., които препарати са лично негови и са открити в негов частен имот. В конкретния случай не е установено, че дружеството, което представлява жалбоподателят е конкретния извършител на това нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че видно от показанията на свидетелките Д. А. и И. Д., които са служителки към ДАНС-С., съгласно дадените им разпореждания е следвало да бъде извършена проверка в с. Р. Б. и конкретно на фирма „Р.-А.” ЕООД. От своя страна свидетелите К. В., която е работила като старши инспектор към ОДБХ -П. и е изготвила Констативния протокол и свидетелката Л. Д., работеща като Началник Отдел „Контрол на продуктите за растителна защита“ в ЦУ на БАБХ подчертават, че без никаква информация са били задължени от служителите на ДАНС-С. да извършат проверка на жалбоподателя, като юридическо лице, в обект посочен от последните , без да знаят този обект какво представлява, чия собственост е и какво трябва да проверяват. Било им е вменено, че трябва да проверяват склад за търговия и констатиране на нарушение свързано с преетикиране. Действително както свидетелката К. В. така и свидетелката Л. Д., които са извършили на практика проверката на жалбоподателя, не са констатирали твърдяното от служителите на ДАНС -С. Двете свидетелки са констатирали обикновен селскостопански двор, с малък склад, с намиращи се в него продукти за растителна защита. От всички събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели от ОДБХ В. и ОДБХ С., както и свидетелят И. Л. по категоричен, безспорен и непротиворечив начин се установява, че наказващият орган е действал под натиска на ДАНС- С. като проверяващите лица, не са знаели кой обект проверяват и какво проверяват, а мястото на проверката е посочено от ДАНС-С. без да се изследва собствеността на обекта. Категорично бе установено по делото, че имота, в който са открити процесните препарати е частен и няма сключен договор за наем с юридическото лице, както и че същите не са на дружеството, а са собственост на физическото лице. Съдебният състав намира, че както акта, така и атакуваното НП са съставени, респективно издадени от компетентни длъжности лица, съгласно приложените по делото Заповед № ОСПП-11/02.03.2022 год. на Изп. Директор на БАБХ към Министерство на земеделието и Заповед № ОСПП- 007/20.02.2024 год. на Изп.Директор на БАБХ към Министерство на земеделието. Не така обаче стоят нещата, относно законосъобразността на така издаденото Наказателно постановление, респективно на АУАН. Предметът на административно наказателното производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на административното нарушение и в правораздавателното наказателно постановление. Част от тях е посочването на елемент от обективната страна на твърдяното нарушение, а именно местоизвършването на релевираното нарушение - чл.42 т.3, респективно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Видно от представеното по делото и атакувано НП, както и от процесния акт се установява, че административнонаказващия орган е отразил, че жалбоподателя е извършил конкретното нарушение на земеделско стопанство собственост на „Р.-А.” ЕООД.Прави впечатление, че в акта е отразено посоченото обстоятелство без обаче да се посочи мястото на извършване на нарушението. Това е отразено едва в атакуваното Наказателно постановление, където е посочено, че нарушението е осъществено в с.Р. Б., в частност ул.“Х. Б.“ №.. Не става по никакъв начин ясно, кое е мястото на нарушението. Неяснотата на мястото на извършване на нарушението винаги довежда до невъзможността за правилна преценка, кой е местно компетентния съд да разгледа спора, като тук е мястото да се отбележи, че дори самият актосъставител не е бил наясно на кой адрес се извършва проверката.Ето защо, при издаването на Наказателното постановление е допуснато и грубо нарушение на изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН - не е определено несъмнено и категорично мястото на извършване на нарушението, по начин който изключва възможности за тълкуване. Наказващият орган няма твърдения в тази насока, с което е допуснал особено съществено нарушение на санкционната процедура по индивидуализиране на деянието и очертаването на обективната му страна. Не може и част от нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Винаги неточното описване на значими съставни части на нарушението, каквото е мястото на извършване, е съществено нарушение. Това е така, защото наказателното постановление е акт на правораздаване и преклудира фактите и обстоятелствата, формиращи състава на конкретното нарушение, при влизането си в сила с оглед принципа non bis in idem. Отделно от това обективната страна остава неясна, нарушението непълно очертано и неиндивидуализирано, което прави невъзможен адекватния контрол по същество и адекватното и пълно упражняване право на защита по същество - касационно основание чл.348 ал.1 т.2 от НПК, вр. с чл.63 от ЗАНН. Следва да се има предвид и обстоятелството, че точното посочване на мястото на извършване на конкретно твърдяното нарушение има и още една съществена процесуална функция - да се определи местно компетентния наказващ орган. Разпоредбите на закона са категорични - АУАН и НП следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити, което е условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени по начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. От анализа на разпоредбата на чл.51 ал.1 б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на чл.40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали, последният се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно нарушение. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че посочените в АУАН свидетели, се явяват свидетели при съставянето на акта, като и актосъставителката не е участвала при извършената проверка от служителите на ОДБХ-С. Единствено е помогнала при преброяване на препаратите.Изготвилата КП К. В. и Л. Д. са свидетелките, които са извършили конкретната проверка и с подробности могат да посочат къде е извършена, какво е констатирано и при какви обстоятелства. Свидетелите участвали при съставяне на акта не се явяват такива, които са констатирали нарушението. В изпълнение разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН актосъставителя е следвало да състави АУАН в присъствието на свидетелките В. и Д.. Доколкото това не е сторено, а акта е съставен в присъствието на свидетели неочевидци, безспорно се налага извода че е било допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП, без да се произнася съда по същество, относно вменените нарушения. С оглед на посоченото съдът намира, че така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му, административнонаказващия орган пък от своя страна не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. Нарушението е съществено, защото наличието на свидетелите, според хипотезата на ал.1 или съответно на ал.3 от чл.40 на ЗАНН, има за цел да гарантира правосъобразното провеждане на процедурата по съставянето на акта и препятстването на възможности за евентуална злоупотреба от страна на актосъставителите. За правна прецизност съдебния състав намира за основателно да отрази и следното: В несъответствие с материалния закон на жалбоподателя е наложена – имуществена санкция, вместо глоба. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН за извършените административни нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН се предвиждат и налагат следните по вид административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. На физически лица могат да се налагат единствено тези предвидени административни наказания. За ангажиране отговорността на юридически лица и едноличните търговци за извършени от тях нарушения на произтичащи от нормативен акт задължения, законодателят е предвидил в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН възможността при неизпълнение от страна на посочените субекти да се налага имуществена санкция, при това само в случаите, предвидени в съответния нормативен акт. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В подкрепа на изложеното е и Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. на Върховния административен съд, в което е посочено, че законодателят е направил ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти, като тези два института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби, предвид и разликата между тях по отношение на субекта на отговорността. В чл. 13 от ЗАНН изчерпателно са изброени административните наказания, предвидени за извършени административни нарушения от физически лица и не е налице предвидена възможност на физическите лица да се налага имуществена санкция. В настоящия случай субект на административното нарушение е физическо лице, за което законодателят (с разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗЗР) е предвидил налагане на административно наказание глоба в случаите на извършено административно нарушение. С процесното наказателно постановление обаче на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, което е в несъответствие с регламентираното в материалния закон. В случая субект на административнонаказателна отговорност е физическо лице и следва по аргумент от чл. 13 от ЗАНН, и в съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието, наложеното такова по вид да бъде "глоба". Допуснатото от наказващия орган нарушение на материалния закон пряко засяга принципа на законоустановеност на наказанието, като се явява съществено и не може да бъде отстранено от въззивния съд и е налице основание за отмяна на наказателното постановление и на това основание.След като неправилно на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, вместо глоба наказателното постановление е незаконосъобразно. Отново за прецизност следва се отбележи, че в разпоредбата на чл. 107, т. 1 от ЗЗР /както и в други разпоредби на този закон/ се съдържа изразът "продукти за растителна защита". По отношение на този израз има легално определение съгласно § 1, ал. 1, т. 43 от ДР на ЗЗР: "Продукти за растителна защита" са продукти по чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1107/2009. Съгласно посочената разпоредба от регламента: "1. Настоящият регламент се прилага за продукти във вида, в който те се доставят на потребителя, състоящи се от или съдържащи активни вещества, антидоти или синергисти и предназначени за една от следните употреби: а) защита на растения или растителни продукти срещу всички вредни организми или предотвратяване на действието на такива организми, освен ако тези продукти се считат за предназначени основно за хигиенни цели, а не за защита на растения или растителни продукти; б) оказване на влияние върху жизнените процеси на растенията, като например вещества, влияещи на растежа, различни от хранителни елементи или растителни биостимуланти; в) консервиране на растителни продукти, доколкото такива вещества или продукти не подлежат на специални общностни разпоредби относно консервантите; г) унищожаване на нежелани растения или части от растения, с изключение на водорасли, освен когато продуктите се прилагат върху почва или вода за защита на растенията; д) спиране или предотвратяване на нежелан растеж на растения, с изключение на водорасли, освен когато продуктите се прилагат върху почва или вода за защита на растенията.Тези продукти се наричат "продукти за растителна защита".Видно от тази дефиниционна разпоредба, продукт за растителна защита е не само търговския продукт с определено търговско наименование, съдържащ едно или повече активни вещества, евентуално антидоти или синергисти, но продукт за растителна защита е налице и когато се установи поне едно активно вещество, което се употребява в някоя от посочените в отделните букви пет различни хипотези. От описанието на нарушението е видно, че в случая е налице хипотезата на буква "а" - защита на растения или растителни продукти срещу всички вредни организми или предотвратяване на действието на такива организми.На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗР разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита се издава от Изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощено от него длъжностно лице на лице, установено на територията на държава членка, при условия и по ред, определени в Наредба на министъра на земеделието, храните и горите. Разпоредбата на чл. 107, т. 1 ЗЗР забранява съхранението с цел употреба и употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита. В конкретния случай продуктите са съхранявани в частен имот и жалбоподателят не ги е разпространил, нито ги е използвал. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В конкретния случай не е наказано физическото лице за извършено административно нарушение. По делото не се установява жалбоподателят да е използвал продукти за растителна защита. На следващо място по делото, не се доказва жалбоподателят да е търговец и да притежава удостоверение за търговия с препарати за растителна защита , издадено от Директора на ОДБХ –В. Не се установява да има издадено в полза на жалбоподателя разрешение за търговия на едро и дребно с препарати за растителна защита, търговия на дребно в селскостопански аптеки и преопаковане на препарати за растителна защита. В разпоредбата на чл. 91, ал.1 от ЗЗР се посочва, че търговията с продукти за растителна защита се осъществява от лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, издадено от директора на ОДБХ, а ал.2 на същия член постановява, че за осъществяване на дейността си лицата по ал.1 трябва да разполагат с обекти за търговия, които са складове за търговия на продукти за растителна защита, и/или селскостопански аптеки, като според ал.3 за обектите по ал.2, т.1 търговците следва да са осигурили лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление "Растителна защита" или "Растениевъдство". В настоящият случай това не е установено. Следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 47 от ЗЗР продуктите за растителна защита се произвеждат, пускат на пазара, търгуват, преопаковат, транспортират и съхраняват при условия и по ред, определени в Наредба на Министъра на земеделието и храните. По силата на чл. 16, т. 2 и т. 4 от Наредбата продуктите за растителна защита се съхраняват в складове на селскостопански аптеки и складове за търговия на препарати за растителна защита и в складове за съхранение на препарати за растителна защита при земеделския стопанин. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗР регламентира, че който наруши изискванията на наредбата по чл. 47, не изпълни задължение по чл. 63 или 98, не изпълни задължение за уведомяване по чл. 95, ал. 1 или не предостави информация по чл. 92, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв., а когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 4000 лв.Тези обстоятелства не са изследвани от административнонаказващия орган за да прецени имали ли нарушение, в какво се изразява то и кой е неговият автор, физическото лице или юридическото такова, чийто управител се явява жалбоподателя. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с чл. 58д т.1 ЗАНН съдът отмени Наказателно постановление № 53/05.11.2025 год. на Директора на ОДБХ гр.В. Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер на 306,78 евро /600 лева/ превалутирана съгласно чл. 11 ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложеното по делото Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 10.11.2025 г. , е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой на адв. П. П. от АК-В. Съобразно чл.63д ал.2 от ЗАНН не е направено възражение за прекомерност от ответника. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 10.11.2025 г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ бр. 88 от 2022 г., респективно бр. 14 от 18.02.2025 г. действащото законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е предвиждало, че при интерес от 1000 до 10000 лева възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие е 400 лева плюс десет процента за горницата над 1000 лева или 500 лева. В настоящия случай съдействието от адвокат се е изразило както в подаване на жалбата срещу НП, така и становище, изразено на съдебното следствие, в което се сочат доводи по съществото на делото и се обосновава формулираното искане за отмяна на НП. Претендираните от жалбоподателя разноски от 306,78 евро /600 лева/ превалутирана съгласно чл. 11 ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, не надвишават значително минималния предвиден в Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди по-нисък размер на разноските от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По делото са проведени общо 2 броя съдебни заседания, на които лично е присъствал процесуалния представител на жалбоподателя и активно е участвал в събиране на доказателства и разкриване на обективната истина. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт, в случая наказателното постановление, какъвто в конкретния случай е ОДБХ- Враца.Следва да се отбележи че Областните дирекции по безопасност на храните по чл.4 ал.1 т.2 и чл. 7 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните са изградени съобразно административнотериториалното отделение на страната,ръководят се от Директори и са юридически лица в структурата на БАБХ.Следователно ОДБХ В. е самостоятелно юридическо лице. По гореизложените съображения съдът постанови решението си. Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________