Решение № 590 от 8.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 719/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 - 278 ГПК. Образувано е по жалба на С. Б. Х., в качеството му на представляващ Сдружение „Национална федерация по вдигане на тежести“ - в процес на учредяване срещу отказ № 20260402175648/06.04.2026 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър новоучредено Сдружение „Национална федерация по вдигане на тежести“. Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че длъжностното лице по регистрация е тълкувало неправилно чл.7 и чл.14, ал.2 ЗЮЛНЦ като е приело, че наименованието съдържа недопустимо сходство, тъй като заявеното наименование „Национална федерация по вдигане на тежести" съдържа достатъчно отличителни елементи и не е идентично, нито заблуждаващо сходно с други вписани субекти. Наличието на общоупотребими термини, характерни за съответния обществен сектор, не може само по себе си да обоснове отказ, доколкото не създава реална вероятност за заблуда. Отделно от това наименованието е било запазено в ТРРЮЛНЦ със заявление с вх. № 20260220162222, като е подадена валидна справка за запазване от 23.02.2026 г., което предполага извършена служебна проверка за съответствие с изискванията на закона, включително за липса на идентичност. Длъжностното лице незаконосъобразно е тълкувало разширително чл.30, ал.1 от ЗЮЛНЦ, а констатираните нередовности на заявлението не са основание за отказ, преди да са дадени указания за отстраняването им, които да не са изпълнени. Постановеният отказ е мотивиран с това, че при извършена служебна справка в ИС на ТРРЮЛНЦ и в регистър БУЛСТАТ е установено, че в ТРРЮЛНЦ е вписано СДРУЖЕНИЕ "БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ" с ЕИК 176063374, а в регистър БУЛСТАТ са вписано СДРУЖЕНИЕ "БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ ВДИГАНЕ ТЕЖЕСТИ" с БУЛСТАТ 175839914 и СДРУЖЕНИЕ "БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ВДИГАНЕ ТЕЖЕСТИ" с БУЛСТАТ 121193233, поради което вписване на сдружение с наименование НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ би довело до въвеждане в заблуждение относно правосубектността на юридическото лице. Конкретно наименованието "НАЦИОНАЛНА" сочи на ексклузивност и оставя впечатление, че не са налице друга федерации, обединяващи спортните клубове по вдигане на тежести, което в още по-голяма степен въвежда в заблуждение и не отговаря на обективните обстоятелства. Запазването на наименование не отменя проверката дали същото въвежда в заблуждение и тя се извършва от длъжностно лице по регистрацията в хода на проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, а не в производството по запазване на фирма/наименование. Освен това учредители на сдружението са юридически лица, а за членове на управителния орган са избрани физически лица. Не е спазено изискването на чл. 30, ал. 1 от ЗЮЛНЦ протоколът да съдържа кое юридическо лице е посочило конкретно физическо такова за член на управителния орган. Не е представен в цялост протоколът от проведено общо събрание на членовете на Спортен клуб по вдигане на тежести ЦСКА. Не е приложен препис от учредителния протокол, със заличени лични данни, конто не се изискват от закона и не е платена дължимата държавна такса. От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок и от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От адв. В. Х. с изрично пълномощно е подадено заявление А15 № 20260402175648 за първоначална регистрация на сдружение с наименование НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ и цели да координира развитието, практикуването, популяризирането и масовизирането на вдигане на тежести на национално ниво, както и да създава благоприятни условия за неговото развитие и на международно ниво, като представлява българския спорт ”Вдигане на тежести” пред държавата и международните спортни организации, чийто член е БНФВТ, както и да осъществява контакти с други национални федерации по вдигане на тежести. Отказът за вписване е постановен поради извършена от длъжностното лице преценка за нарушение на принципа за истинност на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел, която е в обхвата на проверката по чл.21, т.7 ЗТРРЮЛНЦ при заявяване на първоначално вписване. Съгласно чл. 7, ал.2 от ЗЮЛНЦ наименованието на юридическото лице с нестопанска цел трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. С процесното заявление е заявено за вписване сдружение с наименование НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ и цели да координира развитието, практикуването, популяризирането и масовизирането на вдигане на тежести на национално ниво. В ТРРЮЛНЦ е вписано СДРУЖЕНИЕ "БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ" с ЕИК 176063374. Заявеното за вписване наименование е идентично с наименованието на „БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ", както и заявените цели. Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗФВС спортен лиценз се издава само на една федерация по един или сходни видове спорт, а от тълкуването на чл.19, ал.2, вр. ал.1, т.4-9 ЗФВС следва, че федерацията упражнява специфична дейност, за която е предоставен спортният лиценз, поради което идентичността на двете наименования би въвела в заблуждение третите лица, относно идентичността на сдружението, на което е предоставен лиценза, както и изобщо за идентичността на сдруженията, което нарушава императивното правило на чл. 7, ал.2 от ЗЮЛНЦ и е основание за отказ на заявеното вписване. Предвид изложеното заявеното наименование създава впечатление за осъществяването на дейност на федерация в конкретен спорт, поради което е заблуждаващо. Предвид изложеното постановеният отказ е законосъобразне и жалбата следва да се остави без уважение. По разноските: Отговорността за разноски в гражданския процес е правоотношение между страните по делото, с оглед изхода от спора и преценката за основанието този спор да се поддържа. Именно в посочения контекст следва да се тълкува разпоредбата на чл.541 ГПК. В охранителното производство не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо. С това производство се цели единствено да се оповестят промени /обстоятелства/, възникнали и подлежащи на вписване по определени партиди, поради което не е уредена отговорността за разноски и такива не следва да бъдат присъждани. Различен извод не следва от нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата й част за процесното охранително производство, съобразно която уредба, както беше посочено, разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата. Така мотивиран, Софийски градски съд