Решение № 235 от 24.6.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 431/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК във вр. с чл.110 във вр. с чл.117 от ЗЗД.

Ищците са направили искане на основание чл.124, ал.1 във вр. чл. 439 ГПК съдът да признае за установено по отношение на ответника „И.Г.“ ООД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.•••••, представлявано Ц. Д. Х. - управител, че ищците П. А. Х. и Х. И. Х. не му дължат сумите, както следва:

• 60 000.00 /шестдесет хиляди/ лв. - главница,

• 3 600.00 /три хиляди и шестстотин/ лв. - представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 03.06.2016 г. до 03.09.2016 г.,

• 30 000.00 /тридесет хиляди/ лв. - представляваща еднократна неустойка,

ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 24.10.2016 г. до окончателното изплащане, дължими по договор за заем, обезпечен съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 131/03.06.2016 г., том III, рег.№ 2381, дело № 376/2016 г. по описа на нотариус М.Б. с район на действие PC - Н., вписан под № 210 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба вписване при PC - Н., вх. Рег. № 3037/03.06.2016 г., Акт № 130, том 1, дело № 1542/2016 г., както и - 8704.80 лв. - разноски по делото,

предмет на Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г., по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд - Н., въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 888 от 26.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC - Н., част от сумите установени, като дължими със съдебна спогодба по т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд и предмет на изп.д. № 20188010400103/18 г., присъединено към изп.дело № 20248010400239/2024 г. на ЧСИ Т. Д., образувано по отношение на П. А. Х., по което ответникът се е присъединил въз основа на Удостоверение с изх. № 10453/02.05.2018 г. по изп.д. № 20168050401723 на ЧСИ С.Н. - прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради изтекла погасителна давност, с оглед на което се е погасило и правото ответника за принудително изпълнение.

В исковата молба се посочва, че ответникът се е снабдил със Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд - Н., въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 26.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC - Н..

След издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело ищцата П. А. Х. подала възражение против издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 521/25.10.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC Н., поради което кредиторът „И.Г.“ ООД предявило иск по чл.422 вр. с чл.417 от ГПК за установяване на съществуване на вземанията си, предмет на Заповедта по който иск било образувано т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд. Другият ответник Х. И. Х. не е подавал възражение против Заповедта, поради което по отношение на него същата е влязла в законна сила.

В производството по т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд била постигната съдебна спогодба между страните „И.Г.“ ООД - ищец и П. А. Х. - ответник, обективирана в Протокол от 10.07.2017 г. по същото дело.

Съгласно постигната спогодба страните се съгласили, че за „И.Г.“ ООД съществува вземане по отношение на П. А. Х. съставляващо: парично задължение по договор за заем № СЗ-1544 от 03.06.2016 г., обезпечен с договорна ипотека обективирана в Нотариален акт за учредяване на втора по ред договорна ипотека № 131, том III, рег.№ 2381, дело № 376 от 2016 г. на Нотариус М.Б. с рег.№ 110 на НК, с район на действие - PC Н., включващо сумите, както следва: 60000.00лв. - главница, 3600.00 лв. - представляваща договорна лихва за периода от 03.06.2016 г. до 03.09.2016 г. и Законната лихва, считано от 24.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, които вземания съставляват част от вземанията на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 521/25.10.2016 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC Н..

Със същата съдебна спогодба страните се съгласили, че за „И.Г.“ ООД не съществува вземане по отношение на ответника П. А. Х. и същата не му дължи заплащане на установени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 521/25.10.2016 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC Н. суми, както следва: 30 000.00 лв. - съставляваща претендираната неустойка, както и се договорили, че П. А. Х. ще заплати на ищеца половината от направените от последния разноски в производството по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC Н. в размер на 4352.40 лв., а не както е установено в заповедта и в изпълнителния лист в размер на 8704.80лв., като разликата остава за негова сметка, така както ги е направил.

Същото редуциране на дълга е извършено от кредитора „И.Г.“ ООД и спрямо солидарния длъжник Х. И. Х., за което бил сключен Договор за опрощаване на вземане на осн. чл.108 от ЗЗД от 20.06.2017 г.

Ищците считат за безспорно, че след влизане в сила на съдебната спогодба по т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд на 18.07.2017 г. и сключване на договора за опрощаване на вземане на осн. чл.108 от ЗЗД от 20.06.2017 г. двамата ищци не дължат на ответника сумите, както следва - 30000.00лв. - неустойка, и половината разноски в производството по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC Н. в размер на 4352.40 лв., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.427 от ГПК и въз основа на нея е издаден изпълнителния лист.

В исковата молба се твърди, че независимо от така постигнатата съдебна спогодба, влязла в сила на 18.07.2017 г. и договор за опрощаване на вземане от 20.06.2017 г., ответникът продължил да претендира изцяло дължимостта на сумите по Изпълнителен лист от 26.10.2016 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд - Н., и въз основа на който изпълнителен лист по негова молба е образувано изпълнително дело № 201668050401723 по описа на С.Н. - ЧСИ с peг. № 805 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен Съд Бургас, което било прекратено с Постановление за прекратяване на изпълнително дело с изх. № 26086/03.09.2025 г. по изп.д. № 20168050401723 на ЧСИ С.Н., поради настъпила перемпция на осн. чл.433, т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като съдия изпълнителя е приел, че последното извършено действие е на 10.01.2017 г.

Ответникът „И.Г.“ ООД на 11.11.2016 г. на основание Изпълнителен лист от 26.10.2016 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд Н. е подал молба с вх. № 14951/11.11.2016 г, по регистрите на ЧСИ С.Н., въз основа на която е образувано изпълнително дело № 201668050401723 на ЧСИ С.Н..

С молбата ответникът „И.Г.“ ООД претендирал всички суми за които му е издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на PC Н. и нито веднъж в хода на изпълнителното дело не е предприел действия за редуциране на сумите въз основа на сключената спогодба по т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд и сключеният Договор за опрощаване на вземане на осн. чл.108 от ЗЗД от 20.06.2017 г.

В хода на изпълнителното дело ответникът е искал, респективно са били предприети следните действия на принудително изпълнение:

• С молбата с вх. № 14951/11.11.2016 г. по регистрите на ЧСИ С.Н. ответникът е поискал налагане на възбрана, извършване на опис, оценка и публична продан на подробно описания в Нотариалния акт недвижим имот - Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 131, т.3, peг. № 2381, д.376/03.06.2016 г. на Нотариус М.Б. с peг. № 110 в НК на РБ, район на действие - PC Н..

• На 08.12.2016 г. с изх. № 26092/08.12.2016 г. и с изх. № 26093/08.12.2016 г. ЧСИ С.Н. е поискала вписване на възбрана върху недвижими имоти, собствени на П. А. Х. и Х. И. Х. до Служба по Вписванията гр. Н., получено от последната на 22.12.2016 г.

• На 08.12.2016 г. със запорно съобщение с изх. № 26117/08.12.2016 г. до У.Б. АД ЧСИ С.Н. е наложила запор за обезпечение върху всички сметки на длъжника П. А. Х. в банката.

• На 08.12.2016 г. ЧСИ С.Н. е изпратила с изх. № 26094/08.12.2016 г. до длъжника П. А. Х. Покана за доброволно изпълнение, с която е насрочила дата за описи на недвижими имоти за 09.01.2017 г.

• На 08.12.2016 г. ЧСИ С.Н. е изпратила с изх.№ 26095/08.12.2016 г. до длъжника Х. И. Х. Покана за доброволно изпълнение, с която е насрочила дата за опис на недвижим имот, ипотекиран в полза на длъжника за 09.01.2017 г.

• На 06.01.2017 г. е постъпило писмо от У.Б. АД с вх.№ 361/06.01.2017 г. на ЧСИ С.Н..

• На 09.01.2017 г. е съставен протокол за опис на недвижими имоти с изх. № 00295/09.01.2017 г.

• На 10.01.2017 г. ЧСИ С.Н. е изпратила Съобщение за наложен запор с изх. № 447/10.01.2017 г. до П. А. Х. получено от последната на 13.01.2017 г., без обаче в същото да са посочени банки и банкови сметки.

• На 10.01.2017 г. ЧСИ С.Н. е изпратила Съобщение за налагане на запор с изх. № 446/10.01.2017 г. до У.Б. АД.

• На 11.01.2017 г. е съставен протокол от ЧСИ С.Н. за приемане на заключението на в.л. И.Ненков.

• На 20.01.2017 г. е получено писмо от У.Б. АД с вх. № 1058/20.01.2017 г. на ЧСИ С.Н..

• На 20.03.2017 г. по молба на пълномощника на взискателя адв.А. С. - АК С.З. с вх. № 3840/20.03.2017 г. е поискано от взискателя да не се предприемат действия за извършване на публична продан на имота на длъжниците, ипотекиран в полза на взискателя.

• С молба за редуциране на дълга с вх. № 16489/08.11.2018 г. на ЧСИ С.Н. ищците П. и Х. Х.и поскали редуциране на дълга, като резултат от постигната спогодба в производството по т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд и сключеният Договор за опрощаване на вземане на осн. чл. 108 от ЗЗД от 20.06.2017 г., което действие към онзи момент съставлявало частично признаване на вземането от длъжниците и прекъснало погасителната давност съгласно чл.116 от ЗЗД.

• Въз основа на издадено Удостоверение за размера на дълга на П. А. Х. /в удостоверението не е включен длъжникът Х. И. Х./ по изп. д. № 1723/2016 г. по регистрите на ЧСИ С.Н. с изх. № 10453/02.05.2018 г., ответникът „И.Г.“ ООД с молба с вх. № 1554/04.05.2018 г. е поискал да бъде присъединен, като взискател по изп.дело № 103/2018 г. по регистрите на ЧСИ Т. Д., с peг. № 801 на КЧСИ, с район на действие - ОС Бургас, за което ЧСИ Т. Д. е издал Постановление за присъединяването му с изх. № 3405/17.05.2018 г. към изп.д. № 103/2018 г.

Други изпълнителни действия по изп. д. № 1723/2016 г. по регистрите на ЧСИ С.Н. не са били извършвани.

Ищците посочват, че изпълнителното дело № 1723/2016 г. е прекратено с Постановление за прекратяване на изпълнително дело с изх. № 26086/03.09.2025 г. на ЧСИ С.Н., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното извършено действие, като съдия изпълнителят е приел, че последното извършено действие е на 10.01.2017 г.

Освен молбата за присъединяване с вх. № 1554/04.05.2018 г. на „И.Г.“ ООД по изп.дело № 103/2018 г. по регистрите на ЧСИ Т. Д., с peг. № 801 на КЧСИ, с район на действие - ОС Бургас, имаща значение на действие прекъсващо давността ответникът не е искал извършване на други изпълнителни действия по изп.дело № 103/2018 г. по регистрите на ЧСИ Т. Д.. От момента на подаване на молбата за присъединяване на 04.05.2018 г. ответникът не е искал извършването на изпълнителни действия по изп.дело № 103/2018 г. на ЧСИ Т. Д., поради което същото следва да се счита също за прекратено по право по отношение на ответника на 04.05.2020 г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Вместо да прекрати изпълнителното дело по отношение на ответника ЧСИ Т. Д. с присъединяване на изп.дело № 103/2018 г. към изп. дело № 239/2024 г. е присъединил и вземането на ответника по новообразуваното дело.

Изложени са съображения, че съгласно чл.110 от ЗЗД „С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.“ Съгласно чл. 117, ал. 1 „От прекъсването на давността почва да тече нова давност, а съгласно ал.2 на същия член „Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.“. Съгласно чл.116, б.“а“ и "в" от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника и с предприемане на действия на принудително изпълнение, от който момент започва да тече нова давност.

Последното действие прекъсващо давността е частичното признание на задължението от страна на ищците към 08.11.2018 г., извършено с молба за редуциране на дълга с вх. 16489/08.11.2018 г. по регистрите на ЧСИ С.Н., поради което считано от 08.11.2018 г. започва да тече нова погасителна давност за вземанията от 5/пет/ години, която е изтекла на 08.11.2023 г. поради което, считано от 09.11.2023 г. двамата ищци твърдят, че не дължат изпълнение на вземанията на ответника, тъй като същите са се погасили по давност, респективно по давност се е погасило и правото му на принудително изпълнение. При условията на евентуалност твърдят, че най-късно до предявяване на настоящата искова молба в съда е изтекла 5 годишна погасителна давност по отношение на вземанията на ответника признати със Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и издаден въз основа на нея Изпълнителен лист, частично установени със спогодба по т.д. № 80/2017 г. на ОС Бургас,

С оглед на така изложеното ищците считат, че безспорно на осн. чл.110 във вр. с чл.117, ал. 2 от ЗЗД по отношение на вземанията на ответника е изтекла предвидената в закона пет годишна погасителна давност.

Тъй като вземанията на ответника са се погасили по давност, то са се погасили и акцесорните вземания за лихви и разноски по давност.

Твърдят, че са налице и предпоставките на чл.439, ал.2 от ГПК, а именно, че искът се основава само на факти /изтекла погасителна давност за периода от 08.11.2018 г. до 08.11.2023 г., евентуално до предявяване на настоящата искова молба в съда/, настъпили след приключването на съдебното производството по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд Н., по което е издадено изпълнителното основание - Изпълнителен лист от 26.10.2016 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд - Н. и след влизане в силата на съдебната спогодба в развилото се производство по т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд, влязла в сила от 18.07.2017 г.

Ищцата П. А. Х. твърди, че нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, че не дължи изпълнение на погасените по давност вземания, тъй като въпреки, че Изпълнителното дело № 1723/2016 г. ЧСИ С.Н. е прекратено, поради настъпила перемпция на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ответникът с удостоверение издадено по същото дело се е присъединил по изп.дело 103/2018 г. по регистрите на ЧСИ Т. Д., с peг. № 801 на КЧСИ, с район на действие - ОС Бургас образувано против ищцата, като длъжник, последното дело присъединено към изп. дело № 239/2024 г. на ЧСИ Т. Д..

Ищецът Х. И. Х. твърди, че за него също е налице правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасените по давност вземания, за които е налице изпълнително основание /Заповед за изпълнение/, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес по отношение на ищеца. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора - ответник, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса му да иска установяване, че вземанията са погасени по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител ищецът посочва, че не може да се позовава на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията, респ. прекратяването не изключва принудителното изпълнение, защото кредиторът въз основа на изпълнителен лист може да образува ново изпълнително дело. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. Ищците твърдят, че този интерес от водене на настоящото производство е налице и по отношение на ищцата П. А. Х. в случай, че се установи, че изп.д. № 103/2018 г. на ЧСИ Т. Д. е прекратено по право на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на ответника, като присъединен взискател.

С оглед на гореизложеното и на основание основание чл.124, ал. 1 във вр. с чл. 439 от ГПК ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „И.Г.“ ООД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул. „Пазарска“ № 13, представлявано Ц. Д. Х. - управител, че ищците П. А. Х. и Х. И. Х. не му дължат, поради погасяването им по давност сумите, както следва:

• 60 000.00 /шестдесет хиляди/лв. - главница,

• 3 600.00 /три хиляди и шестстотин/ лв. - представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 03.06.2016 г. до 03.09.2016 г.,

• 30 000.00 /тридесет хиляди/ лв. - представляваща еднократна неустойка,

ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 24.10.2016 г. до окончателното изплащане, дължими по договор за заем, обезпечен съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 131/03.06,2016 г., том III, рег.№ 2381, дело № 376/2016 г. по описа на нотариус М.Б. с район на действие PC - Н., вписан под № 210 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба вписване при PC - Н., вх. рег. № 3037/03.06.2016 г., Акт № 130, том 1, дело № 1542/2016 г., както и - 8704.80 лв. - разноски по делото,

предмет на Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд Н., въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 888 от 26.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC Н., част от тях приети за установени със съдебна спогодба по т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд и предмет на изп.д. № 20188010400103/18 г., присъединено към изп.дело № 20248010400239/2024 г. на ЧСИ Т. Д., образувано по отношение на П. А. Х., по което ответникът се е присъединил въз основа на Удостоверение с изх. № 10453/02.05.2018 г. по прекратено изп.д. № 20168050401723 на ЧСИ С.Н., поради изтекла погасителна давност, с оглед на което се е погасило и правото ответника за принудително изпълнение.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът на първо място взема становище, че исковете са недопустими.

Излага съображения, че теорията и практиката недвусмислено приемат, че разпоредбата на чл.439 от ГПК урежда специален установителен иск в полза на длъжника като средство, с което да оспори едно съдебно признато вземане /материално притезание/, т.е. добило състояние на изпълняемо /принудително осъществимо/ право, въз основа на настъпили след приключване на съдебното дирене или след изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК /в който не е упражнено това процесуално право/ в производството, по което е издадено изпълнителното основание материални юридически факти от погасяващ характер. Систематичното място на посочената разпоредба, както и граматическото и логическото й тълкуване, вътрешно и във връзка с разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, довеждат до заключението, че право на такъв иск / активна процесуална легитимация/ има само правен субект, имащ качеството на длъжник по изпълнението в рамките на едно висящо, т.е. неприключило изпълнително производство. Потвърждение за правилността на това заключение е самият факт на употребените в текста на чл.439, ал.1 ГПК понятия "длъжникът" и "изпълнението", както и разрешението на закона /диспозицията на правната норма на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, предизвикано като последица от факта на влязло в сила решение , с което е уважен иск по чл.439 от ГПК / хипотезата на правната норма/: "изпълнителното производство се прекратява" . Ето защо наличието на висящо, т.е. конкретно изпълнително производство е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на разглеждания специален отрицателен установителен иск. Оспорване на съдебно признатото материално притезание извън обхвата на този иск, задължително включващ висящо изпълнително производство, по което вземането е предвидено да има съдбата на принудително осъществимо /събираемо/, не може да има, тъй като освен, че законът изрично не го урежда, би било лишено от конкретен интерес /"кредиторът бездейства", т.е. не упражнява правото си на принудително изпълнение ", поради което общият текст на чл.124, ал.1 от ГПК е неприложим/.

Посочва, че в случая към момента няма висящи изпълнителни дела между страните. Всички дела между тях са прекратени.

Както ставало ясно от хронологията на действията на ответното дружество като взискател по изп. дело № 1723/2016г. на ЧСИ С.Н., последното извършено изпълнително действие е от 20.03.2017г. По изп.дело № 103/2018г. на ЧСИ Т. Д. последното изпълнително действие е от 04.05.2018г. ЧСИ Т. Д. е присъединил това дело към висящо изп. дело № 239/24г. без съответно искане от „И.Г.“ ООД. Така дружеството след 04.05.2018г. не е предприемало никакви изпълнителни действия с ясното съзнание, че задълженията на ищците към него са погасени по давност. Това разбиране е мотивирано и от приетото в т.10. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ТПК (чл. 330, ал. 1,6. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Ищците били посочили, че правният им интерес при евентуално прекратяване изпълнителните дела произтича от това, че ответникът можел да образува ново изпълнително дело.

Излага съображения, че понятието „интерес“ по смисъла на процесуалния закон означава мотив към осъществяване на законово правомерни /позволени от духа на правото, съобразени със степента на цивилизованост на обществото на съответната държава/ потребности на лицето, което не би било възможно да стане по друг правомерен начин, освен чрез ефекта на съдебното решение. Посочва, че чл. 117, ал.1 от КРБ очертава абстрактната рамка на съдебната защита: „правата и законните интереси на лицата", т.е. не всякакви, а само признати от закона. Законен интерес означава онзи субективен стремеж, мотив към задоволяване на потребности, които изрично законът или духът му /принципите/ по традиция позволява да се задоволят, без да се застрашават и нарушават чуждите блага - предмет на права и законни интереси. Интересът обаче не бива да се свързва с някаква практическа вероятност от теоретично възможно бъдещо засягане /нарушаване/ на субективни права и законни интереси. Очевидно тук няма здрав разум и практическа целесъобразност в това да се прави от ответника в необозримото бъдеще нов опит за принудително осъществяване на вземанията, след като не е сторил това повече от 7 години. Според ответника общоизвестно е преобладаващото в теорията разбиране, че субективното преобразуващо право на погасителна давност може да се упражни, а такова се упражнява от ищеца само като средство за защита по висящо исково или във връзка с висящо изпълнително производство, но не и извън тях.

След като ответното дружество е бездействало по посочените изпълнителни дела, то по никакъв начин не е застрашило правната сфера на ищците и с поведението си не е дало повод за завеждане на исковете.

Така след като няма висящо изпълнително дело у ищците липсва правен интерес от завеждане на настоящите искове, поради което същите са недопустими.

С оглед гореизложеното, моли съдът да остави без разглеждане

предявените искове като недопустими и да присъди на ответното дружество направените по делото разноски.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците посочват, че с отговора на исковата молба ответникът ясно заявява, че след 04.05.2018г. дружеството ответник не е предприемало никакви изпълнителни действия с ясното съзнание, че задълженията на ищците към него са погасени по давност, т.е. ответникът недвусмислено заявява, че е погасено по давност правото му на принудително изпълнение въз основа на Изпълнителен лист № 888 от 26.10.2016 г. издаден на основание Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд - Н., част от сумите установени, като дължими със съдебна спогодба по т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд.

Считат, за неоснователно възражението на ответника, че предявените искове са недопустими в предвид на това, че към момента няма висящи изпълнителни дела между страните, като всички дела между тях са прекратени, а това обстоятелство според него е предпоставка за допустимост на предявения иск.

Действително към настоящия момент няма висящи изпълнителни дела, но считат, че това не прави иска с правно основание чл. 439 от ГПК недопустим.

Към момента на предявяване на иска пред Окръжен съд - Бургас - 16.09.2025 г. са били висящи и трите изпълнителни дела: изп.д. № 1723/2016г. по описа на ЧСИ С.Н., тъй като Постановление за прекратяване на изпълнително дело с изх. № 26086/03.09.2025 г. по изп.д. № 20168050401723 на ЧСИ С.Н. не е било влязло в законна сила, както и е било висящо изп.д.№ 103/2018 г. на ЧСИ Т. Д., което е присъединено към изп.дело № 239/2024 г. на ЧСИ Т. Д. по отношение на ответника - „И.Г.“ ООД, като по същото не е било издадено Постановление за прекратяването му, от което следва, че към момента на образуване на настоящото дело е имало висящи изпълнителни дела между страните, като наред с това и ответникът не представя, нито постановления за прекратяване на изп.дело по описа на ЧСИ Т. Д., нито доказателства кога постановленията за прекратяване са влезли в сила.

Въз основа на Изпълнителен лист № 888 от 26.10.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC Н., издаден по Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд - Н. по искане на ответника е образувано изп. д. № 1723/2016 г. на ЧСИ С.Н., което е прекратено въз основа на молба на ищеца П. А. Х. с Постановление за прекратяване на изпълнително дело с изх. № 26086/03.09.2025 г. на ЧСИ С.Н., на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното извършено действие, като съдия изпълнителят с приел, че последното извършено действие на 10.01.2017 г., като към момента на образуване на настоящото производство постановлението за прекратяване не е било влязло в законна сила, тъй като същото подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.1, т. 3 от ГПК и е било налице висящо изпълнително дело.

Въз основа на удостоверение, издадено по изп.д. № 1723/2016 г. на ЧСИ С.Н. ответникът е бил присъединен взискател по изп.д.№ 103/2018 г. на ЧСИ Т. Д., което е присъединено към изп.дело № 239/2024 г. на ЧСИ Т. Д.. Ответникът е бил уведомяван неколкократно от ЧСИ Т. Д. за извършването на изпълнителни действия и за присъединяването му, като взискател към изп.дело № 239/2024 г. на ЧСИ Т. Д., но нито веднъж не е възразил против това, нито е поскал по отношение на него изп.д. № 103/2018г., съответно изп.д.№ 239/24 г. на ЧСИ Т. Д. да бъдат прекратени, поради настъпила перемпция или поради погасяване на правото му на принудително изпълнение по давност.

Частният съдебен изпълнител Т. Д. е прекратил въз основа на молба на П. А. Х. изп.д.№ 103/18 г. и изп.д.№ 239/24 г. на ЧСИ Т. Д. по отношение на ответника на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното извършено действие. Дори и да е прекратено това дело, то отново прекратяването му е настъпило след образуване на настоящото производство първоначално пред ОС - Бургас.

Или както изп.д. № 1723/2016 г. на ЧСИ С.Н., така и изп.д.№ 103/18 г. и изп.д.№ 239/24 г. на ЧСИ Т. Д. са прекратени по искане на длъжника П. Х. - ищец в настоящото производство, и то след образуване на настоящото производство, т.е. към момента на образуване на настоящото производство, тези изпълнителни дела са били висящи по отношение на вземанията на ответника - присъединен взискател по тях.

Предвид на гореизложеното ищците считат, че за П. А. Х. е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, тъй като изпълнителните дела са били висящи към момента на образуване на настоящото производство първоначално пред ОС Бургас.

Излагат съображения, че дори и да приеме, че изп.д. 103/2018 г. и изп.д. № 239/2024 г. на ЧСИ Т. Д. са прекратени по отношение на ответника П. А. Х. след образуване на настоящото производство, категорични доказателства за което липсват към момента, то както за ищецът П. А. Х., така и за ответника Х. И. Х. е налице правен интерес от установяване, че не дължат изпълнение на погасените по давност вземания, за които е налице изпълнително основание /Заповед за изпълнение/, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес по отношение на тях. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора - ответник, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищците да искат установяване, че вземанията са погасени по давност и не съществува право на принудително изпълнение в полза на ответника - „И.Г.“ ООД. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител ищците - длъжници не могат да се позовават на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията, респ. прекратяването на изп.производство на осн. чл.433, ал.1, г.8 от ГПК, не изключва принудителното изпълнение, защото кредиторът въз основа на изпълнителен лист може да образува ново изпълнително дело. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново като номер изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. В този смисъл ищците се позовават на съдебна практика.

Считат, че с оглед на гореизложеното може да се направи еднозначен извод, че прекратяването на изпълнителното дело поради настъпила перемпцията, респ. прекратяването на изп.производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, не изключва принудителното изпълнение, защото кредиторът въз основа на изпълнителния лист може да образува ново изпълнително дело, което и обуславя правния интерес на ищците да предявят настоящият иск.

Предвид изложеното молят съда да постанови решение, съобразно петитума на исковата молба.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

По делото не е спорно, че в полза на „И.Г.“ ООД е издадена Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г., по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд - Н., въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 888 от 26.10.2016 г., съгласно която П. А. Х. и Х. И. Х. следва да заплатят солидарно следните суми: 60 000.00 /шестдесет хиляди/ лв. - главница, 3 600.00 /три хиляди и шестстотин/ лв. - представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 03.06.2016 г. до 03.09.2016 г., 30 000.00 /тридесет хиляди/ лв. - представляваща еднократна неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 24.10.2016 г. до окончателното изплащане, дължими по договор за заем, обезпечен съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 131/03.06.2016 г., том III, рег.№ 2381, дело № 376/2016 г. по описа на нотариус М.Б. с район на действие PC - Н., вписан под № 210 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба вписване при PC - Н., вх. Рег. № 3037/03.06.2016 г., Акт № 130, том 1, дело № 1542/2016 г., както и 8704.80 лв. - разноски по делото.

На 11.11.2016 г. е подадена молба от „И.Г.“ ООД за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ С.Н. с рег. № 805 с район на действие – Окръжен съд – Бургас и е образувано изп. дело №20168050401723 по описа на ЧСИ С.Н..

След издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело ищцата П. А. Х. подала възражение против издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 521/25.10.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC Н., поради което кредиторът „И.Г.“ ООД предявило иск по чл.422 вр. с чл.417 от ГПК за установяване на съществуване на вземанията си, предмет на Заповедта по който иск било образувано т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд. Другият ответник Х. И. Х. не е подавал възражение против Заповедта, поради което по отношение на него същата е влязла в законна сила.

В производството по т.д. № 80/2017 г. на по описа на Окръжен съд – Бургас била постигната съдебна спогодба между „И.Г.“ ООД - ищец и П. А. Х. - ответник, обективирана в Протокол от 10.07.2017 г. по същото дело. Съгласно постигната спогодба страните се съгласили, че за „И.Г.“ ООД съществува вземане по отношение на П. А. Х. съставляващо: парично задължение по договор за заем № СЗ-1544 от 03.06.2016 г., обезпечен с договорна ипотека обективирана в Нотариален акт за учредяване на втора по ред договорна ипотека № 131, том III, рег.№ 2381, дело № 376 от 2016 г. на Нотариус М.Б. с рег.№ 110 на НК, с район на действие - PC Н., включващо сумите, както следва: 60 000 лв. - главница, 3 600 лв. - представляваща договорна лихва за периода от 03.06.2016 г. до 03.09.2016 г. и Законната лихва, считано от 24.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, които вземания съставляват част от вземанията на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 521/25.10.2016 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC - Н..

Със същата съдебна спогодба страните се съгласили, че за „И.Г.“ ООД не съществува вземане по отношение на ответника П. А. Х. и същата не му дължи заплащане на установени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 521/25.10.2016 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC Н. суми, както следва: 30 000 лв. - съставляваща претендираната неустойка, както и се договорили, че П. А. Х. ще заплати на ищеца половината от направените от последния разноски в производството по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC Н. в размер на 4352.40 лв., а не както е установено в заповедта и в изпълнителния лист в размер на 8704.80лв., като разликата остава за негова сметка, така както ги е направил.

Същото редуциране на дълга е извършено от кредитора „И.Г.“ ООД и спрямо солидарния длъжник Х. И. Х., за което сключен Договор за опрощаване на вземане на осн. чл.108 от ЗЗД от 20.06.2017 г.

Видно от данните изп. дело №20168050401723 по описа на ЧСИ С.Н. по искане на взискателя „И.Г.“ ООД са били предприети следните действия на принудително изпълнение:

С молбата с вх. № 14951/11.11.2016 г. по регистрите на ЧСИ С.Н. ответникът е поискал налагане на възбрана, извършване на опис, оценка и публична продан на подробно описания в Нотариалния акт недвижим имот - Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 131, т.3, peг. № 2381, д.376/03.06.2016 г. на Нотариус М.Б. с peг. № 110 в НК на РБ, район на действие - PC Н..

На 08.12.2016 г. с изх. № 26092/08.12.2016 г. и с изх. № 26093/08.12.2016 г. ЧСИ С.Н. е поискала вписване на възбрана върху недвижими имоти, собствени на П. А. Х. и Х. И. Х. до Служба по Вписванията гр. Н., получено от последната на 22.12.2016 г. /л.168 – 177/.

На 08.12.2016 г. със запорно съобщение с изх. № 26117/08.12.2016 г. до У.Б. АД ЧСИ С.Н. е наложила запор за обезпечение върху всички сметки на длъжника П. А. Х. в банката/л.179/.

На 08.12.2016 г. ЧСИ С.Н. е изпратила с изх. № 26094/08.12.2016 г. до длъжника П. А. Х., покана за доброволно изпълнение, с която е насрочила дата за описи на недвижими имоти за 09.01.2017 г./л.181 – 195/.

На 08.12.2016 г. ЧСИ С.Н. е изпратила с изх.№ 26095/08.12.2016 г. до длъжника Х. И. Х., покана за доброволно изпълнение, с която е насрочила дата за опис на недвижим имот, ипотекиран в полза на длъжника за 09.01.2017 г. /л.181 – 195/

На 09.01.2017 г. е съставен протокол за опис на недвижими имоти с изх. № 00295/09.01.2017 г./л.199 – 202/.

• На 10.01.2017 г. ЧСИ С.Н. е изпратила Съобщение за налагане на запор на вземания на П. А. Х. с изх. № 446/10.01.2017 г. до У.Б. АД /л.238/.

На 20.03.2017 г. по молба на пълномощника на взискателя адв.А. С. - АК С.З. с вх. № 3840/20.03.2017 г. е поискано от взискателя да не се предприемат действия за извършване на публична продан на имота на длъжниците, ипотекиран в полза на взискателя /л.249/.

С молба за редуциране на дълга с вх. № 16489/08.11.2018 г. на ЧСИ С.Н. ищците П. и Х. Х.и поскали редуциране на дълга, като резултат от постигната спогодба в производството по т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд и сключеният Договор за опрощаване на вземане на осн. чл. 108 от ЗЗД от 20.06.2017 г. /л.260 – 263/.

Въз основа на издадено Удостоверение за размера на дълга на П. А. Х. /в удостоверението не е включен длъжникът Х. И. Х./ по изп. д. № 1723/2016 г. по регистрите на ЧСИ С.Н. с изх. № 10453/02.05.2018 г., ответникът „И.Г.“ ООД с молба с вх. № 1554/04.05.2018 г. е поискал да бъде присъединен, като взискател по изп.дело № 103/2018 г. по регистрите на ЧСИ Т. Д., с peг. № 801 на КЧСИ, с район на действие - ОС Бургас, за което ЧСИ Т. Д. е издал Постановление за присъединяването му с изх. № 3405/17.05.2018 г. към изп.д. № 103/2018 г.

Изпълнителното дело №20168050401723 по описа на ЧСИ С.Н. е прекратено с Постановление за прекратяване на изпълнително дело с изх. № 26086/03.09.2025 г. на ЧСИ С.Н., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното извършено действие, което е на 10.01.2017 г./л.351/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 от ГПК предпоставки.

В отговора на исковата молба, ответното дружество излага доводи за липса на правен интерес от страна на ищците за предявяване на настоящия иск, поради което съдът следва да се произнесе за наличието на правен интерес, доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът, следи служебно във всеки един момент до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

В решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о. е посочено, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство /на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време

изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

С оглед изложеното съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД , ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В настоящия случай, заповед за изпълнение по отношение на П. А. Х. е влязла в сила след проведено исково производство по реда на чл. 422 ГПК, приключило с одобрена от съда съдебна спогодба, която има силата на влязло в сила съдебно решение, съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК. В случая със съдебната спогодба страните са приели, че за „И.Г.“ ООД съществува вземане по отношение на П. А. Х. за главница в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 3 600 лв., за периода от 03.06.2016 г. до 03.09.2016 г., които вземания съставляват част от вземанията на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 521/25.10.2016 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC - Н.. Със същата съдебна спогодба страните се съгласили, че за „И.Г.“ ООД не съществува вземане по отношение на ответника П. А. Х. и същата не му дължи заплащане на неустойка в размер на 30 000 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 521/25.10.2016 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC Н. суми. Определението на съда, с което е одобрена съдебната спогодба е влязло в сила на 10.07.2017 г. и от този момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност за главница в размер на 60 000 лв. и договорна лихва в размер на 3 600 лв., за периода от 03.06.2016 г. до 03.09.2016 г.

По отношение на Х. И. Х., който не е подал възражение против издадената заповед за изпълнение следва да се приеме, че петгодишната погасителна давност е започнала да тече от момента на влизане в сила на заповедта. Давността е прекъсната с подписване на Договор за опрощаване на вземане на осн. чл. 108 от ЗЗД от 20.06.2017 г. между него и „И.Г.“ ООД, където е извършено признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД на дължимостта на главница в размер на 60 000 лв. и договорна лихва в размер на 3 600 лв. и е направеното опрощаването на вземането за неустойка в размер на 30 000 лв.

В т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. В съобразителната част на тълкувателното решение /т. 1 е посочено, че при пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, а и останалите. По своята същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение, характеризиращо се с множество на задълженията и единство на предмета на престацията, тоест един и същ предмет на задълженията на солидарните длъжници - чл. 122, ал. 1 ЗЗД . По аргумент от правилото на чл. 122 ЗЗД кредиторът би могъл да търси принудително изпълнение както срещу един или няколко от солидарните длъжници, така и срещу всички. При издадено изпълнително основание в процес /исков процес, заповедно производство/, воден срещу няколко солидарни длъжници, осъждането им е при условията на солидарност и изпълнителният лист е един. Въз основа на него по искане на взискателя срещу солидарните длъжници е образува едно общо изпълнително дело. Всеки от солидарните длъжници е самостоятелна страна в изпълнителния процес и се намира в самостоятелно правоотношение със съдебния изпълнител, но предмет на изпълнителния процес е едно и също признато и изпълняемо право и взискателят може да получи изпълнение само веднъж. В мотивите към т. 1 на тълкувателното решение са дадени разясненията, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите солидарни длъжници. Направено е обаче изрично разграничение между перемпцията и давността. Подчертано е, че спирането и прекъсването на давността са факти с относително действие при условията на пасивна солидарност. Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите. Нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД се отнася до спирането и прекъсването на давността, които са факти в интерес на кредитора и са свързани с материалноправен срок. Срокът п о чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален и преклузивен и е в полза на длъжника. В посочената разпоредба на ГПК, за разлика от чл. 125 ЗЗД, законодателят не е визирал липса на искане от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия само срещу един от солидарните длъжници, а е предвидил като релв.нтно за перемпцията пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело. Тълкуването по т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите солидарни длъжници, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в изпълнително производство, образувано срещу множество солидарни длъжници. То не касае института на погасителната давност и последиците от извършване на изпълнителни действия само спрямо някой/някои

от солидарните длъжници за останалите длъжници в изпълнителното производство от гледна точка на давността. По силата на изричната материалноправна разпоредба на чл. 125, ал. 1 от ЗЗД прекъсването на давността, включително в хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД - с предприемане на действия за принудително изпълнение по отношение на един

от солидарните длъжници, няма действие спрямо останалите.

С оглед изложеното съдът следва да извърши преценка дали е налице прекъсване на давност по отношение на всеки един от солидарните длъжници.

Според задължителните разяснения, дадени в мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ) прекъсва давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Видно от данните по изп. дело № 20168050401723 по описа на ЧСИ С.Н., след 10.07.2017 г., когато е постигната съдебната спогодба и е започнала да тече петгодишната погасителна давност е постъпила молбата за присъединяване с вх. № 1554/04.05.2018 г. на „И.Г.“ ООД по изп.дело № 103/2018 г. по регистрите на ЧСИ Т. Д., с peг. № 801, с район на действие ОС - Бургас, което действие прекъсва давността. От момента на подаване на молбата за присъединяване на 04.05.2018 г. ответникът не е искал извършването на изпълнителни действия по изп.дело № 103/2018 г. на ЧСИ Т. Д., /факт, който се признава и от ответното дружество в отговора на исковата молба/. Така от 04.05.2018 г. е започнала да тече петгодишната погасителна давност, която до подаване на настоящата искова молба е изтекла по отношение на вземането на „И.Г.“ ООД спрямо П. А. Х. по Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд – Н. и съответно вземанията са погасени по давност.

Горният извод се отнася и по отношение на другия солидарен Х. И. Х., за който петгодишната погасителна давност е започнала да тече от момента на влизане в сила на заповедта. Давността е прекъсната с подписване на Договор за опрощаване на вземане на осн. чл. 108 от ЗЗД от 20.06.2017 г. между него и „И.Г.“ ООД, където е извършено признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД на дължимостта на главница в размер на 60 000 лв. и договорна лихва в размер на 3 600 лв. и е направеното опрощаването на вземането за неустойка в размер на 30 000 лв. Давността е прекъсната с подаване на молбата за присъединяване от 04.05.2018 г. на „И.Г.“ ООД по изп.дело № 103/2018 г. по регистрите на ЧСИ Т. Д., с peг. № 801, с район на действие ОС – Бургас. От тази дата до датата на подаване на настоящата искова молба не е извършвано нито едно изпълнително действие, което да е прекъснало давността. Поради това следва да се приеме, че е изтекла петгодишната погасителна давност и по отношение на вземането на „И.Г.“ ООД спрямо Х. И. Х. по Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд – Н. и съответно вземанията са погасени по давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че П. А. Х. и Х. И. Х. не дължат солидарно на „И.Г.“ ООД суми в размер на 60 000 лв. /30 677,51 евро/, представляваща главница, сума в размер на 3 600 лв. /1 840,65 евро/, представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 03.06.2016 г. до 03.09.2016 г., сума в размер на 30 000 лв. /15 338,76 евро/, представляваща еднократна неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 24.10.2016 г. до окончателното изплащане, дължими по договор за заем, обезпечен съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 131/03.06,2016 г., том III, рег.№ 2381, дело № 376/2016 г. по описа на нотариус М.Б. с район на действие PC - Н., вписан под № 210 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба вписване при PC - Н., вх. рег. № 3037/03.06.2016 г., Акт № 130, том 1, дело № 1542/2016 г., както и разноски по делото в размер на 8 704, 80 лв. /4 450, 69 евро/ , които вземания са предмет на Заповед за изпълнение № 521/25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. по описа на Районен съд - Н., въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 888 от 26.10.2016 г. по ч.гр.д. № 949/2016 г. на PC - Н., част от тях приети за установени със съдебна спогодба по т.д. № 80/2017 г. на Бургаски окръжен съд и предмет на изп.д. № 20188010400103/18 г., присъединено към изп. дело № 20248010400239/2024 г. на ЧСИ Т. Д., образувано по отношение на П. А. Х., по което ответникът се е присъединил въз основа на Удостоверение с изх. № 10453/02.05.2018 г. по прекратено изп.д. № 20168050401723 на ЧСИ С.Н., поради погасяването им по давност.

По отговорността за разноски:

Видно от данните по делото, ищцата П. А. Х. е направила следните разноски: държавна такса в размер на 4 097, 20 лв. /2 094,87 евро/, държавна такса за издаване на 4 бр. съдебни удостоверения в размер на 20 лв. /10, 23 евро/ или в общ размер на 2 105,10 евро.

С оглед изхода на делото „И.Г.“ ООД следва да заплати на П. А. Х. направените по делото разноски в общ размер на 2 105,10 евро.

Видно от данните по делото ищецът Х. И. Х. е направил следните разноски: заплатена такса по сметка на ЧСИ Т. Д. за предоставяне на преписи от изпълнителни дела в размер на 564 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 4 470 евро или в общ размер на 5 034 евро.

С оглед изхода на делото „И.Г.“ ООД следва да заплати на Х. И. Х. направените по делото разноски в общ размер на 5 034 евро.

Съгласно чл.3-5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. и Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, към настоящия момент официална парична единица е евро, равностойно на 1,95583 български лева. Поради това, горепосочените сума следва да се превалутират по правилата на чл. 12-13 от ЗВЕРБ, тъй като решението е постановено след 01.01.2026г.

Водим от горните мотиви, съдът