Присъда № 23 от 17.9.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 794/2026 г.

Мотиви по ВНОХД № 794/2026 г. по описа на Апелативен съд – София С Присъда № 143 от 07.11.2025 г., постановена по НОХД № 1017/2024 г. по описа на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 19 състав, подсъдимите Г. М. и Л. Г. са били признати за НЕВИННИ в това, че в качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК – полицейски органи от състава на МВР, съответно подс. М. като младши експерт – командир на отделение, а подс. Г. като старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ – СДВР, в съучастие като съизвършители са извършили следното: На 25.09.2022 г., около 03:49 часа, в гр. София, на кръстовището на ул. „Александър Пушкин“ и бул. „Никола Петков“, приели от св. Д. Л. неследваща им се облага – парична сума от 200 лева, за да не извършат действия по служба, а именно: да не докладват своевременно в оперативната дежурна част на 06 РУ – СДВР, че св. Д. Л. управлява лек автомобил „Порше Панамера“ с рег. № ••• след употреба на алкохол; да не осъществят служебно взаимодействие с оперативната дежурна част и с отдел „Пътна полиция“ при СДВР за извършване на контрол и проверка на водача; да не докладват в радиоефира за предприемане на проверката. Посочените задължения били регламентирани в чл. 59, т. 1 и чл. 60, т. 2 от Инструкция № 81213-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност и т. 8.1 от Заповед № 5133-550/25.01.2022 г. на директора на СДВР. По отношение на подс. Г. М. като старши на наряда обвинението обхващало и неизготвянето на доклад за проверени лица и превозни средства и невписването в него на датата, времето, мястото и данните за водача и автомобила съгласно чл. 33, ал. 2, т. 2 от същата инструкция. Поради това на основание чл. 304 НПК съдът оправдал подс. Г. М. и подс. Л. Г. по обвиненията за престъпление по чл. 302, т. 1 във връзка с чл. 301, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК. Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимите М. и Г. за НЕВИННИ и в това, че на 25.09.2022 г., за времето от 03:52 до 04:00 часа, в гр. София, на бул. „Никола Петков“ и ул. „Околовръстен път“ – южна дъга, в посоченото длъжностно качество и в съучастие помежду си като съизвършители, не изпълнили служебните си задължения по чл. 14, ал. 1 ЗМВР, чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Инструкция № 81213-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, т. 10 от Заповед № 513з- 550/25.01.2022 г. на директора на СДВР и раздел II „Основни длъжностни задължения“, абзаци I и IV от съответните специфични длъжностни характеристики – рег. № 513з-17151/17.06.2015 г. за длъжността на подс. Г. М. и рег. № 513з- 17149/17.06.2015 г. за длъжността на подс. Л. Г., утвърдени със Заповед № 513з- 3908/18.06.2015 г. на директора на СДВР. Според обвинителния акт неизпълнението на служебните задължения се изразявало в това, че не докладвали незабавно в оперативната дежурна част на 06 РУ – СДВР възникналото пътнотранспортно произшествие с управлявания след употреба на алкохол от св. Д. Л. автомобил „Порше Панамера“, както и констатираните причини и условия, обуславящи риск за живота и здравето на пострадалите Л. П., Б. П., св. П. П. и св. Д. Л.. Посочената цел била набавяне на неимуществена облага за св. Д. Л. – да продължи безпрепятствено да управлява автомобила си, съпроводен от подс. Г. М. и подс. Л. Г. с полицейския автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № •••, както и набавяне на неимуществена облага за всеки от подсъдимите и за другия съизвършител чрез прикриване на престъпните им действия по чл. 302 НК. Като настъпили от тези деяния немаловажни вредни последици в обвинителния акт е посочено възникналото пътнотранспортно произшествие на 25.09.2022 г. на ул. „Околовръстен път“ – южна дъга, в района на № 196, между автомобила на св. Д. Л. и лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № •••, управляван от св. П. П., при което настъпила смъртта на Л. П. – френски гражданин. На основание чл. 304 НПК съдът оправдал подс. Г. М. и подс. Л. Г. и по обвиненията да са извършили престъпление по чл. 282, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК. На основание чл. 190 НПК направените по делото разноски били оставени за сметка на държавата. Така постановената присъда не е влязла в сила. В законоустановения срок за атакуването пред по-горна съдебна инстанция срещу нея е депозиран протест на Софийската градска прокуратура, с който се иска отмяната и постановяване на нова осъдителна присъда по повдигнатите срещу подс. Г. М. и подс. Л. Г. обвинения. Основното съдържание на протеста е следното: Прокурорът оспорва присъдата като необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че оправдателните изводи не намират подкрепа в доказателствената съвкупност, а гласните и писмените доказателства и експертните заключения не са обсъдени според действителното им съдържание, поотделно и във взаимната им връзка. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Г. М. и подс. Л. Г. да бъдат признати за виновни по първоначално повдигнатите обвинения и да им бъдат наложени наказания при условията на чл. 54 НК, съобразно исканията на прокуратурата в първоинстанционните съдебни прения. В допълнението към протеста от 23.03.2026 г. оплакванията са развити след запознаване с мотивите на първоинстанционния съд. Прокурорът оспорва извода за липса на достатъчно доказателства за приемане на облага от подс. Г. М. в съучастие с подс. Л. Г.. Акцентира върху контакта със св. Д. Л., липсата на проверка на документите му и на уведомяване на оперативната дежурна част за спрения автомобил, последователното потегляне на двата автомобила и съобщеното от св. Д. Л. на св. Д. Г., че се „оправил с дежурните“, „почерпил ги“ и те щели да го съпроводят. Съществена част от допълнението е посветена на несъгласието с отказа на първата инстанция да използва досъдебните показания на св. Д. Л., след като в съдебното следствие той се позовал на правото да не се самоуличава. Позовавайки се на самостоятелността на активния и пасивния подкуп и на Тълкувателно решение № 1 от 12.03.2021 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСНК на ВКС, прокурорът поддържа, че сведенията за спирането на автомобила, действията на полицейските служители и приемането на облага следвало да бъдат обсъдени. Според обвинението отказът на св. Д. Л. да отговаря на всички въпроси довел и до неизясняване на значими фактически обстоятелства. По обвинението по чл. 282 НК прокурорът оспорва обвързването на оправдателния извод с недоказването на подкупа. В допълнението се отправя упрек, че първоинстанционният съд не приел по реда за изслушване на експертизи химикотоксикологичното и токсикохимичното изследване, установяващо алкохол в кръвта и урината, както и кокаин и негови метаболити. Прокурорът се позовава и на недокладването на настъпилото произшествие и на последвалото движение на служебния автомобил на заден ход, което тълкува като отдалечаване от местопроизшествието. Поддържа искането за осъждане на подс. Г. М. и подс. Л. Г. по двете обвинения. В съдебно заседание пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание: Представителят на Апелативната прокуратура – София, прокурор Лефтеров, поддържа протеста и иска отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подс. Г. М. и подс. Л. Г. по повдигнатите им обвинения. Оспорва изключването на досъдебните показания на св. Д. Л. от доказателствената преценка. Разграничава правото на отказ от свидетелстване по чл. 119 НПК от правото по чл. 121, ал. 1 НПК да не се отговаря на самоуличаващи въпроси и поддържа, че доброволно дадените след разясняване на правата показания следвало да бъдат ценени. Според прокурора обвинителната теза се подкрепя и от показанията на св. Д. Г. и св. В. П., както и от видеотехническите експертизи. Относно обвинението по чл. 282 НК прокурорът изтъква, че първата инстанция обсъдила целта за прикриване на подкупа, но не изложила мотиви по другата твърдяна неимуществена облага – осигуряването на възможност св. Д. Л. да продължи безпрепятствено да управлява автомобила си, съпроводен от полицейския автомобил. Подчертава липсата на проверка на документите и на уведомяване на оперативната дежурна част при контакта с водача. Поддържа също, че недокладването непосредствено след възприемането на произшествието неправилно било разгледано изолирано от останалите доказателства. Защитникът на подс. Г. М., адв. Г. С., оспорва протеста и иска потвърждаване на присъдата. Поддържа, че първоинстанционното производство е проведено подробно, изготвени и обсъдени са множество експертизи, а видеозаписите и свидетелските показания са подложени на задълбочен анализ. Според защитата протестът по същество повтаря обвинителния акт, без да опровергава конкретните съображения на първата инстанция. В изявлението си в лична защита подс. Г. М. заявява, че няма какво да допълни. Защитникът на подс. Л. Г., адв. Е. Б., оспорва изцяло протеста и допълнението към него. Поддържа, че редица фактически твърдения на обвинението не са доказани. Позовава се на експертните заключения относно липсата на установено спиране със светлинен сигнал, положението на подс. Л. Г. при разговора и движението на автомобилите. Според защитата подс. Л. Г. единствено осигурявала безопасността на колегата си, не разговаряла със св. Д. Л. и не получавала имуществена облага. Оспорва наличието на ескортиране, като изтъква разстоянието между автомобилите. Обяснява движението назад с необходимостта служебният автомобил да достигне мястото за включване от локалното в основното платно, за да бъде посетено произшествието. Адв. Б. възразява и срещу използването на досъдебните показания на св. Д. Л.. По обвинението по чл. 282 НК посочва логическото противоречие между твърдяното недокладване на вече настъпило произшествие и целта св. Д. Л. да продължи да управлява автомобила си. Оспорва и целта за прикриване на подкуп поради липса на доказателства за такова престъпление. Иска протестът да бъде оставен без уважение и оправдателната присъда спрямо подс. Л. Г. да бъде потвърдена. В изявлението си в лична защита подс. Л. Г. отрича да е разговаряла със св. Д. Л. и да е получавала подкуп. Заявява, че е невинна и набедена, като свързва повдигането на обвинението срещу нея с медийния отзвук на случая. В последната си дума подс. Г. М. моли оправдателната присъда на Софийския градски съд да бъде потвърдена, тъй като е невинен и не е извършил нищо незаконно. В последната си дума подс. Л. Г. заявява, че е невинна, и моли да бъде оправдана. Въз основа на събраните доказателства и след собствен анализ на тяхното съдържание въззивният съд възприе за установена следната фактическа обстановка: Към месец септември 2022 г. подс. Г. М. заемал длъжността „командир на отделение“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ – СДВР, а подс. Л. Г. – длъжността „старши полицай“ в същата структура. През нощта на 24 срещу 25 септември 2022 г. подс. Г. М. и подс. Л. Г. встъпили в наряд за времето от 19:00 часа на 24.09.2022 г. до 07:00 часа на 25.09.2022 г. За изпълнение на служебните си задължения използвали полицейски автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № •••, управляван от подс. М.. Подс. Г. заела мястото до водача. Същата вечер св. Д. Л. посетил ресторант „Кастело“ в столичния квартал „Бояна“, където употребил спиртни напитки. Свидетелят управлявал лек автомобил „Порше Панамера“ с рег. № •••. За да бъде откаран с автомобила си до село Равно поле, се свързал по телефона със св. Д. Г., който организирал предоставянето на услугата „Drink and Drive“ – превозване на клиенти с личните им автомобили. Св. Д. Г. се намирал в района на Нови хан. След като приел заявката, потеглил към София с автомобил, управляван от негов познат. По пътя автомобилът им бил спрян за полицейска проверка, която продължила по-дълго от очакваното. Поради възникналото забавяне св. Д. Г. потърсил съдействие от св. В. П., който по това време бил навън заедно с приятелката си И. Г. – сестра на Д. Г.. Св. В. П. управлявал лек автомобил „Ситроен С4“. Д. Г. му обяснил откъде трябвало да бъде взет клиентът и до кое населено място да бъде откаран, като съобщил данни за автомобила му. Св. П. се съгласил да помогне и потеглил към ресторант „Кастело“, използвайки навигацията на мобилния си телефон. Междувременно св. Д. Л. напуснал района на заведението и потеглил с автомобила си. При придвижването към посочения адрес св. В. П. достигнал ул. „Маринковица“, в близост до магазин „Фантастико“. Там забелязал движещо се по ул. „Александър Пушкин“ „Порше“, следвано от полицейски автомобил. Последвал телефонен разговор със св. Д. Г., за да бъде уточнено дали това бил автомобилът на човека, когото трябвало да прибере. Около 03:49 часа автомобилът на св. Д. Л. и служебният автомобил, използван от подс. Г. М. и подс. Л. Г., спрели в района на ул. „Александър Пушкин“ № 47. Полицейският автомобил останал зад „Поршето“. Според данните от системата за локализация служебният автомобил е престоял на това място от 03:48:44 часа до 03:52:51 часа. Подс. Г. М. слязъл от мястото на водача и се насочил към автомобила на св. Д. Л., с когото провел разговор. Подс. Л. Г. също слязла от служебния автомобил, заобиколила го отзад и се приближила до мястото, на което се намирал подс. М.. По време на контакта подс. Г. М. не изискал документите на св. Д. Л. и не извършил проверка с техническо средство за употреба на алкохол. В това време св. В. П. преминал покрай спрелите автомобили и продължил до широката отбивка в района на Националния исторически музей, където спрял, за да изчака. Чрез последвалия телефонен разговор със св. Д. Г., последният бил уведомен за спирането на „Поршето“ и присъствието на полицейския автомобил. От мястото, на което изчаквал, св. В. П. нямал възможност да наблюдава подробно действията на полицейските служители и разговора им с водача. Разстоянието било около 500 метра и било тъмно. Полицейски служители не се приближили до неговия автомобил, не разговаряли с него и не му извършили проверка. От своя страна св. Д. Г. направил опит да се свърже със св. Д. Л., а след като първоначално не получил отговор, му изпратил съобщение, че изпратеният човек се намирал наблизо, като посочил и вида и номера на автомобила, с който е пристигнал. В последвалия телефонен разговор св. Д. Л. заявил пред св. Д. Г., че се „оправил с дежурните“, „почерпил ги“ и те щели да го съпроводят. След обаждането св. Д. Г. уведомил св. В. П., че вече не се налагало да изчаква за изпълнение на уговорената услуга. След приключване на контакта си със св. Д. Л., подсъдимите М. и Г. се върнали в служебния автомобил. Д. Л. потеглил с „Поршето“, а непосредствено след него потеглил и полицейският автомобил. Двата автомобила един след друг продължили по посока на Околовръстния път. Докато изчаквал на отбивката в района на Националния исторически музей, св. В. П. видял преминаването на „Поршето“ и следващия го полицейски автомобил. След това също потеглил и известно време се движил зад тях на разстояние. Впоследствие се отклонил към кв. „Симеоново“, за да вземе свой приятел, с когото предварително имал уговорка. Поради това не наблюдавал непрекъснато по-нататъшното движение на двата автомобила и не станал очевидец на последвалото пътнотранспортно произшествие между управлявания от Д. Л. автомобил и друго превозно средство. Около 03:56 часа на 25.09.2022 г., на Околовръстния път в района на „София Ринг Мол“, управляваният от св. Д. Л. автомобил „Порше Панамера“ ударил движещия се пред него лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № •••, управляван от св. П. П.. В автомобила „Форд Фокус“ пътували и френските граждани Л. П. и Б. П.. При произшествието Л. П. получил увреждания, довели до смъртта му. След настъпване на произшествието известно време служебният автомобил на подсъдимите М. и Г. се придвижил по локалното платно на Околовръстния път. Подс. Г. М. спрял, след което предприел движение на заден ход, след това служебният автомобил се насочил към основното платно и към местопроизшествието. Когато възприели настъпилото произшествие, подс. Г. М. и подс. Л. Г. не подали незабавно собствено съобщение за това събитие до оперативната дежурна част на 06 РУ – СДВР. Вместо подсъдимите сигнал за настъпилата катастрофа бил подаден от пътуващите с автомобил свидетели М. Д. Г. и пътуващата с него Б. И. Б.. Като видели катастрофата свидетелят Г. подканил Б. да се обади на телефон 112, което тя направила. Двамата обърнали посоката на движение и се насочили към местопроизшествието, за да окажат помощ. Информацията за произшествието постъпила при оперативния дежурен в 06 РУ – СДВР св. Й. П. от главния дежурен в оперативния дежурен център на СДВР Г. П.. След проверка на местоположението на служебния автомобил чрез системата за проследяване и като видял, че нарядът на подсъдимите е най-близо до нея, дежурният П. насочил подсъдимите М. и Г. към мястото на катастрофата. В последвалата радиокомуникация било съобщено за пристигането на полицейския екип, за обстановката на местопроизшествието и за необходимостта от допълнителна помощ. Подсъдимите Г. М. и Л. Г. предприели действия на място, а впоследствие пристигнали и други полицейски служители, екипи на спешната медицинска помощ и пожарната. След като взел приятеля си от кв. „Симеоново“, свидетелят В. П. отново се насочил към Околовръстния път. При преминаването край местопроизшествието разпознал катастрофиралото „Порше“. Спрял наблизо и останал известно време в автомобила заедно със спътниците си. След пристигането на спасителните и полицейските екипи попитал полицейска служителка дали можели да си тръгнат и след получения отговор напуснал мястото. Свидетелят Д. Л. се обадил на Д. Г. и му съобщил, че катастрофирал. По-късно св. Д. Л. бил отведен във Военномедицинската академия за медицинско изследване и вземане на биологични проби. В 06:50 часа на 25.09.2022 г. от св. Д. Л. били взети проби от кръв и урина. При токсикологичното изследване била установена концентрация на етилов алкохол 1,73 грама на литър в кръвта и 2,1 грама на литър в урината. Били установени също кокаин и негови метаболити. В заключението изрично било посочено, че установената концентрация в кръвта се отнасяла към момента на вземане на пробите и че св. Д. Л. се намирал в процес на елиминиране на алкохола. При описаните събития подс. Г. М. не изпълнил задължението си да докладва своевременно в оперативната дежурна част на 06 РУ – СДВР за възприетото правонарушение, за предприетите от наряда действия спрямо водача и за последвалото изменение в оперативната обстановка. След непосредствения си контакт със св. Д. Л. не съобщил, че последният управлявал автомобила си след употреба на алкохол. Не докладвал и за констатираната опасност за живота и здравето на гражданите, произтичаща от продължаването на това управление, нито предприел възможните на място мерки за нейното отстраняване. След като възприел настъпилото пътнотранспортно произшествие, не уведомил незабавно по собствен почин оперативната дежурна част за него и за обстоятелствата, обуславящи риск за живота и здравето на участниците в произшествието. Като командир на отделение подс. Г. М. бил длъжен непосредствено да осъществява охранителна дейност за опазване на обществения ред, осигуряване на безопасността на движението и противодействие на престъпността чрез патрулнопостова дейност, както и да организира взаимодействието между нарядите и силите на други служби и ведомства. В конкретния случай той не предприел необходимите действия за преустановяване на опасното поведение на водача и не организирал чрез оперативната дежурна част взаимодействие с отдел „Пътна полиция“ при СДВР за извършване на проверка за употреба на алкохол и за вземане на съответното отношение. Вместо това допуснал св. Д. Л. да продължи да управлява автомобила си. Подсъдимата Л. Г. не изпълнила собственото си задължение да докладва своевременно в оперативната дежурна част за възприетата пътна ситуация и за предприетото от полицейския екип служебно отношение към водача. При спирането и контакта с него тя не обявила в радиоефира предприемането на проверката чрез съобщаване на позивната на наряда, мястото и регистрационния номер на автомобила. Не осъществила и необходимото служебно взаимодействие по установения ред за радиообмен с оперативната дежурна част и другите наряди, чрез което да бъде потърсено съдействие от отдел „Пътна полиция“ при СДВР за проверка на водача и за контрол върху спазването на правилата за движение. След възприемането на настъпилото пътнотранспортно произшествие подсъдимата Г. също не е докладвала своевременно по собствен почин за това изменение в оперативната обстановка. Съобщаването за пристигането на екипа, за обстановката и за необходимостта от допълнителна помощ последвало насочването на наряда към местопроизшествието от оперативния дежурен. По доказателствата: Отразените в медицинския протокол наблюдения характеризират състоянието на св. Д. Л. при извършения по-късно преглед и не могат механично да бъдат отнесени към разговора му с подс. Г. М. около 03:49 – 03:53 часа. Между този контакт и вземането на биологичните проби в 06:50 часа са изминали приблизително три часа. През този период настъпило и тежкото пътнотранспортно произшествие. Следователно медицинският преглед не представлява непосредствено наблюдение на състоянието на св. Д. Л. при срещата му с полицейските служители. Особено значение има изричното заключение в токсикологичното изследване, че към момента на медицинското изследване св. Д. Л. се намирал в процес на елиминиране на алкохола от кръвта. Този извод бил направен при съпоставката между установените концентрации в кръвта и урината. Следователно към 06:50 часа протичало намаляване на алкохолната концентрация, като въпреки това в кръвната проба била установена концентрация на етилов алкохол 1,73 грама на литър в кръвта. Това обстоятелство не позволява по-късно описаните в медицинското изследване констатации за запазена контактност и координация на Д. Л. да бъдат използвани като достатъчно основание за извод, че приблизително три часа по-рано св. Д. Л. бил трезвен или непременно се намирал в същото външно проявено състояние. Необходимо е да се отчете и че между двата момента св. Д. Л. преживял тежка катастрофа. Евентуалното отражение на това събитие върху последващото му поведение не може да бъде приравнявано на физиологично изтрезняване. Същевременно без специализирано медицинско заключение не може категорично да се установи дали и в каква степен стресовата реакция променила външните прояви на алкохолното въздействие. Поради това съдът не основава преценката си на предположение за „изтрезняване от уплаха“, а на установената времева разлика, лабораторните резултати и изрично посочената фаза на елиминация. В настоящото дело от значение за изясняване на инкриминираното поведение има установяването, че при контакта с полицейските служители св. Д. Л. се намирал в пияно състояние. Определянето на точната числова стойност на алкохолната концентрация в кръвта му към момента на разговора с подс. Г. М. няма самостоятелно решаващо значение за този извод. От значение е съвкупната оценка на данните за предходната употреба на алкохол, поведението на св. Д. Л. и резултатите от последвалото токсикологично изследване, отчитащи и протичащия процес на елиминация. Косвено потвърждение на това състояние се съдържа в показанията на св. Д. Г., към когото св. Д. Л. се обърнал за услугата „Drink and Drive“, за да бъде откаран с личния си автомобил от ресторант „Кастело“ до Равно поле. Св. Д. Г. приел заявката, а след като бил забавен от полицейска проверка, потърсил съдействието на св. В. П. за изпълнението . Пред проверяващия го полицейски служител св. Д. Г. обяснил, че бързал, за да прибере пиян приятел. Самото търсене на тази услуга не е достатъчно изолирано да установи пияното състояние, но в съвкупност с лабораторните резултати и останалите данни за употребения алкохол подкрепя извода, че още преди контакта с подс. Г. М. св. Д. Л. потърсил друг водач, който да го прибере с автомобила му. Изложените фактически положения се основават на съвместната преценка на обясненията на подсъдимите М. и Г., показанията на разпитаните свидетели, приобщените писмени документи, видео- и аудиозаписите и заключенията на техническите експертизи. Значението на всеки източник се определя от обстоятелствата, които той действително установява. Съвпадението между няколко преразказа на един запис не представлява множество независими потвърждения на едно и също събитие. Поради това съдът съпоставя свидетелските възприятия със самите записи и експертното им изследване, като отчита както съответствията, така и ограниченията на отделните източници. Относно обвинението за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301, ал. 1 НК Първоинстанционният съд правилно е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Св. Д. Л., от когото изхожда твърдението за предаване на сумата от 200 лева, се позовал в съдебната фаза на правото си да не дава самоуличаващи показания. С определението от 17.09.2026 г. въззивният съд отменил допуснатия повторен разпит и го заличил като свидетел. При възприетото по настоящото дело разрешение досъдебните му показания не се използват като основа за установяване на предаването на пари, размера на сумата, получателя и уговорката срещу нея. Останалите доказателствени източници, обсъдени по-долу, не установяват по несъмнен начин обстоятелства, свързани с това обвинение. Показанията на св. Д. Г., че св. Д. Л. му казал, че се е „оправил“ с дежурните и ги е „почерпил“, имат значение като производно доказателствено средство, но не установяват самостоятелно нито конкретния предмет на облагата, нито нейния размер, нито индивидуално поведение на всеки от двамата подсъдими. Видеозаписите и експертизите установяват контакт между полицейските служители и автомобила на св. Д. Л., но не установяват предаване или приемане на пари. Поради изложените причини оправдаването на подсъдимите по обвинението да са извършили престъпление по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК от Софийски градски съд бе потвърдено и от въззивния съд. Относно обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК Служебното положение на двамата подсъдими, включването им в състава на АП 630 през нощта на 24 срещу 25.09.2022 г. и ползваният автомобил „Шкода Рапид“, рег. № •••, се установяват от кадровите документи, графика за дежурствата, ежедневните ведомости за разстановка на силите и средствата, разпореждането за наряда и пътните листи. Относими са документите в т. 6, т. 21 и т. 22 от досъдебното производство, както и пътните листи и справките за местоположението на автомобила в т. 2, л. 8–48. Тези данни съответстват на обясненията на двамата подсъдими и на проверката, описана от св. А. Ш.. Така принадлежността на проследявания служебен автомобил към конкретния наряд не се извежда единствено от външната прилика на автомобилите върху видеозаписите. За присъствието на св. В. П. в района на първоначалния контакт съществено значение имат неговите показания и тези на св. Д. Г.. Този свидетел дава показания, че получил заявка да прибере св. Д. Л. от заведение „Кастело“ в кв. Бояна до дома му в с. Равно поле. Поради забавянето му при полицейска проверка в района на Нови хан потърсил съдействие от св. В. П., който бил с приятелката си св. И. Г.. Св. В. П. описва разговора, воден първоначално по телефона на св. И. Г., а след това на високоговорител, съобщаването на данните за автомобила и придвижването към посоченото място. Тази конкретна и взаимно съответстваща информация обяснява защо свидетелят се оказал там и защо насочил вниманието си към автомобила „Порше Панамера“. Свидетелят В. П. възприел от района на ул. „Маринковица“ преминаването на автомобила „Порше“, следван от полицейски автомобил, а впоследствие – спирането им. След като ги подминал, изчакал на отбивката при Националния исторически музей. Показанията му от 10.10.2022 г. и разпитът му пред СГС на 17.10.2024 г., включително прочетените и обсъдени части от досъдебния разпит, следва да се преценяват при съобразяване на изрично посочените от самия него тъмнина, разстояние и ограничена видимост. От мястото на изчакването той не разполагал с условия да възприеме подробностите на разговора при автомобила. Наблюдавал последващото преминаване на двете коли покрай него и ги последвал до отклонението към кв. Симеоново. Тези непосредствени възприятия се разграничават от предположенията му за причините за движението на полицейския автомобил след автомобила „Порше“. Не следва да се придава еднаква сигурност на всички подробности в разказа на св. В. П.. Твърдението за подаване на светлинен сигнал и въпросът дали при последващото движение била включена специална светлинна сигнализация се съпоставят със записите и с уточненията след прочитането на досъдебните му показания. Видеотехническото изследване установява включени аварийни светлини при престоя, което само по себе си не доказва предходен полицейски сигнал за спиране. Сигурно установени остават спирането на двата автомобила, слизането на полицейските служители и последващото потегляне. Несигурността относно вида и момента на сигнализацията не обезсилва показанията за тези обективно потвърдени действия. Свидетелят Д. Г. не еприсъствал при разговора между водача и полицейския служител. Показанията му са непосредствени относно собствените му телефонни разговори и производни относно събитията, за които събеседниците му го уведомили. В тази връзка съдът съобразява разпита му пред СГС на 15.11.2024 г. и обсъдените при него показания от досъдебното производство. Възпроизведеното изявление на св. Д. Л., че се е „оправил“ с дежурните, „почерпил“ ги и те ще го съпроводят, е относимо към възприемането от водача на приключилия контакт и към отказа му от вече организираното прибиране. Свидетелят обаче не е наблюдавал предаване на пари и не може от лично възприятие да установи нито сумата, нито получателя, нито постигнатата между участниците уговорка. Съобщенията, които св. Д. Г. получил от св. В. П., не следва да се третират като втори независим източник за същите действия. При различие относно лично възприетото от св. В. П. преимущество има неговият собствен разказ, проверен чрез останалите доказателства. Например свидетелят В. П. отрича да е бил проверяван от полицейския екип или полицаите да са идвали при него на мястото на изчакването. Поради това не може да се приема като установено, че подсъдимите лично са му попречили да изпълни услугата. Обективна опора за действията около спрелия автомобил представлява видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза от 18.10.2022 г., намираща се в т. 12 от досъдебното производство. Изследвани са записи от външна камера на адрес ул. „Александър Пушкин“ № 47, предадени с протокол от 07.10.2022 г. Производът на записите и часовата настройка на устройството се изясняват и от показанията на св. Я. Г., дадени пред СГС на 25.06.2024 г. Експертът не установява следи от манипулиране на изследваните файлове, но изрично посочва, че изписаното върху тях време не съвпада с действителното. Поради това означенията върху кадрите не се възпроизвеждат механично като астрономически часове. Във файловете ch03_20220925023851.mp4 и ch03_20220925024108.mp4 се проследяват спирането на двата автомобила, слизането на двама полицейски служители, приближаването им към предния автомобил и разположението им около него. Служителят със светлоотразителна жилетка се навел към предната лява врата, а другият служител първоначално се намирал от дясната страна на автомобила, след което преминал зад него и застанал зад колегата си. По-късно двамата се върнали в служебната кола. Първо потеглил автомобилът „Порше“, непосредствено след него – полицейският автомобил. Тези данни съответстват на обясненията за пряк разговор на подс. Г. М. с водача и за присъствието на подс. Л. Г. в близост. Те не установяват самостоятелен разговор на подс. Л. Г. със св. Д. Л.. Експертизата изрично отчита невъзможността да бъдат различени всички действия около автомобила поради отдалечеността, закриването и светлините. Заснетите лица не са годни за лицева идентификация. Следователно от записа не се доказва видимо предаване на парична сума. Съдът използва този източник само за изясняване на последователността и външната страна на действията, съпоставени с останалите доказателства. Продължителността на престоя се потвърждава независимо от свидетелските приблизителни оценки чрез съдебно-техническата експертиза на данните за локализация на служебния автомобил, изготвена на 05.12.2022 г. и приложена в т. 18 от досъдебното производство. Тя установява неподвижност за времето от 03:48:44 до 03:52:51 часа – продължила е 4 минути и 7 секунди. Същото заключение съдържа съществено ограничение: в предоставените координатни данни липсва подробна информация за придвижването между 03:53:12 и 03:59:01 часа. Наличните текстови сведения за преминаване през адресни точки не позволяват да се възстановят с еднаква точност всички междинни положения. Поради това само от GPS експертизата не могат да се изведат непрекъснато движение непосредствено зад автомобила „Порше“, постоянна дистанция между двете коли или конкретна скорост на служебния автомобил през целия този интервал. Движението в района на произшествието се изяснява чрез съпоставяне на GPS заключението с видеотехническата експертиза от 21.11.2022 г. в т. 16 и експертизата от 19.12.2022 г. на записите от обект „Пелети“ в т. 19. Записите показват удара между двата автомобила и по-късно преминаването на полицейски автомобил по локалното платно, последвано от движение на заден ход. Различните часови означения върху отделните записи не се приемат за напълно синхронизирани. Надеждно се проследяват редът на събитията и траекторията на движение; точните времеви съотношения се извеждат само доколкото са подкрепени от съпоставими технически данни. GPS данните установяват движение на служебния автомобил в 03:59:01 часа, навлизане в локалното платно, последващо връщане и излизане към основното платно, а в 04:04:20 часа – достигане на района на местопроизшествието и прекратяване на движението. Тези сведения не подкрепят твърдение за непрекъснат престой на едно място от 03:56 до 04:00 часа. Самото движение на заден ход не разкрива еднозначно причината за маневрата. То е съвместимо и с обяснението на подс. М. за търсене на излаз от локалното към основното платно. По тази причина само въз основа на този факт не може да се приема като доказателство за опит за бягство или за прикриване на предходно деяние. Показанията на служителите от дирекция „Вътрешна сигурност“ – свидетелите М. В. и А. Ш. – имат значение за извършените проверки, издирването на записи и установяването на използвания служебен автомобил и неговия екип. Двамата не са очевидци на първоначалния контакт, на разговорите при автомобила или на евентуално предаване на пари. Изложеното от тях за движението представлява резултат от служебното им запознаване със записи и информационни системи. То се оценява заедно с тези първични източници и с последвалите експертни изследвания, без да ги замества. Свидетелят М. В. изрично посочва, че регистрационните номера не се разчитат на прегледаните от него кадри, че не може категорично да отъждестви полицейските автомобили от различните записи и че не е проверил съответствието на часовниците на устройствата с астрономическото време. Той не може да определи със сигурност и скоростта на движение, а от вътрешността на полицейския автомобил нищо не се вижда. Тези уточнения не обезсилват информацията за наличието и произхода на записите, но очертават границите на личните му изводи. Приблизителното впечатление за движение с еднаква скорост не доказва уговорка за съпровождане или знание на всеки от подсъдимите за състоянието на водача. Свидетелят А. Ш. свързва автомобила „Шкода Рапид“, рег. № •••, с подс. Г. М. и подс. Л. Г. чрез проверката на системата за локализация и данните за наряда от 19:00 часа на 24.09.2022 г. до 07:00 часа на 25.09.2022 г. Информацията му за престой приблизително между 03:49 и 03:53 часа съответства на експертно установения интервал. Посочените от него приблизителни скорости и продължителности на покъсни спирания обаче се преценяват през конкретните координатни данни и установената непълнота на информацията. Когато предварителното обобщение от служебната проверка се различава от подробно изследваните технически данни, съдът основава точните си фактически констатации на последните. Относно комуникацията с оперативната дежурна част съдът съпостави показанията на св. Й. П. и св. Ц. Б. с писмените отчетни документи и съдебнотехническата експертиза от 31.01.2023 г. на аудиозаписите, приложена в т. 20 от досъдебното производство. Предмет на изследването са предоставените записи на телефонната и радиокомуникацията за времето от 03:30 до 04:30 часа. От значение са и информационната карта за дейността на наряда, докладът за проверени лица и превозни средства и извлечението от дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в т. 21. Документираните действия след произшествието не се смесват с липсата на отразяване на по-ранния контакт при ул. „Александър Пушкин“. Свидетелят Й. П. описва получаване на информация за катастрофата от ОДЦ на СДВР и последващо насочване на АП 630 към мястото. Показанията му пред СГС на 17.10.2024 г. се съпоставят с прочетените части от разпита му от 02.12.2022 г., находящ се в т. 10, л. 36 от досъдебното производство. Свидетелят Ц. Б. потвърждава организацията на дежурството и изпращането на най-близкия патрул след постъпилия сигнал. Приблизителните оценки за времето между разпореждането и докладването за пристигане не се използват като прецизно измерен интервал. Решаваща за този въпрос е съвпадащата последователност: външен сигнал, насочване на наряда, последваща информация от мястото. Тази последователност намира обективна опора във файл 06231597, в който се съобщава за постъпили няколко сигнала за ударени автомобили и за хора, които не могат да излязат от обърнатия автомобил; следва потвърждение с женски глас. В следващите записи, включително файл 06231599, се съдържат искания за пожарна, сведения за пострадалите и действия по оказване на помощ. Експертизата установява съдържанието на разговорите, но не позволява само по тази текстова разшифровка всеки разговор да се привърже към точната секунда от GPS или видеозапис. Не следва да се прави и по-широк извод за всички възможни комуникационни канали извън действително предоставените и изследвани записи. Съвкупността от тези източници подкрепя извода, че насочването на патрула към катастрофата е последвало постъпила отвън информация, а не негов първоначален доклад за произшествието. Конкретни данни за подаването на граждански сигнал се съдържат в показанията на св. Б. И. Б., която при разпита си пред СГС в съдебното заседание на 23.10.2024 г., отразен в протокол № 5005, още в началото на отговора си на въпрос на съда изрично заявява: „Подадох сигнал към тел. 112.“ Това нейно изявление се подкрепя от показанията на св. М. Д. Г., дадени в съдебното заседание на 21.11.2024 г., отразени в протокол № 5716. Описвайки възприемането на удара и преобръщането на автомобила, свидетелят посочва, че подканил пътуващата с него приятелка да се обади на телефон 112, след което обърнали посоката на движение и се насочили към местопроизшествието, за да окажат помощ. Тези показания установяват подаването на сигнал от очевидец на произшествието. Последващото предаване на информацията към полицейския наряд се изяснява от показанията на св. Й. Р. П., който съобщава, че получил информация за катастрофата от главния дежурен в оперативния дежурен център на СДВР Г. П. и след проверка на местоположението на служебния автомобил насочил АП 630 към посочения район. Същевременно записите доказват последващо докладване и търсене на помощ. Затова фактически неточно би било да се твърди, че подсъдимите изобщо не са съобщили нищо за катастрофата или не са участвали в действията на място. Въпросът за първоначалното съобщаване се разглежда отделно от доказаните последващи действия. При оценката на поведението на местопроизшествието се съобразяват и показанията на св. П. П., св. А. А., св. Г. Н. и св. И. А.. Те подкрепят присъствието на подсъдимите и извършването на действия след пристигането им. Свидетелят П. П. описва дошли мъж и жена полицаи, но не може да ги разпознае поради състоянието си след удара. Поради това неговите показания се използват за възприетите действия, а не като самостоятелно разпознаване на подсъдимите. Данните за оказвана помощ кореспондират и с обясненията на подс. Г. М. за опитите за отваряне на автомобила и на подс. Л. Г. за установяване на водачите. За състоянието на св. Д. Л. значение има съдебната химико-токсикологична експертиза на ВМА от 26.09.2022 г., изготвена от магистър-химик Г. С. и д-р Б. М. въз основа на постановление от 25.09.2022 г. по досъдебното производство за пътнотранспортното произшествие. Тя е назначена преди отделянето на материалите за настоящото производство. Копието е присъединено с постановление на прокурор при СГП от 28.10.2022 г. към ДП № 488/2022 г. и е приобщено като писмен документ. Т.е. посоченият документ вече се е намирал в материалите от досъдебното производство, но е бил изискан и от съда и приобщен като писмено доказателство в съдебна фаза. В изследваната кръвна проба е установен етилов алкохол 1,73 ± 0,010 g/L, а в урината – 2,1 g/L. Документът описва използваните методи и трикратното независимо изследване на кръвната проба. Посочени са и резултати за кокаин и негови метаболити. Авторите изрично отнасят концентрацията в кръвта към 06:50 часа на 25.09.2022 г. и въз основа на съотношението с концентрацията в урината заключават, че към този момент св. Д. Л. се намирал в процес на елиминиране на алкохола. Съдът съобразява този изрично изложен резултат, без да извършва собствено обратно изчисление на концентрацията за по-ранен час. Следва да се има предвид, че наблюденията, отразени в медицинския протокол – активен словесен контакт, липса на установен мирис на алкохол и липса на описани промени в координацията и поведението – се отнасят към прегледа в 06:50 часа. Разговорът с подс. Г. М. се състоял приблизително три часа по-рано. Междувременно настъпило тежкото пътнотранспортно произшествие, а според изследването при прегледа вече протичала елиминация на алкохола. Следователно по-късните клинични наблюдения не могат механично да бъдат пренесени към по-ранния контакт и не опровергават лабораторно установената употреба. Не е необходимо да се приема недоказано медицинско обяснение за „изтрезняване“ вследствие на уплаха, достатъчно е да бъдат съобразени различните моменти на наблюдение и изрично отразеният в документа процес на елиминация. За разглежданото дело от значение е установяването на пияното състояние на св. Д. Л. при предходното управление и контакта с полицейския екип, като точната цифрова стойност на концентрацията към момента на разговора с подс. Г. М. няма самостоятелно решаващо значение. Косвено потвърждение за пияното състояние на Д. Л. се съдържа в показанията на св. Д. Г. за потърсена от Л. услуга „Drink and Drive“ и предприетата организация друг водач да го прибере – св. П.. Самата заявка за такава услуга не е достатъчна да докаже степен на алкохолно повлияване, но съпоставена с изследването и времевата последователност подкрепя извода, че употребата на алкохол е предхождала контакта с подсъдимите. Показанията на свидетелите М. Т. и К. С. за състоянието на водача след произшествието и за отказа му от изпробване на място се оценяват според конкретно възприетото от всеки. Неустановяването на мирис на алкохол не е равнозначно на установена липса на алкохол в организма, особено при наличния лабораторен резултат. От друга страна, общото впечатление за неадекватно поведение не следва да се превръща в точна медицинска характеристика. Съдът основава извода за употребата и пияното състояние на съвкупността от данни, а не на една отделна външна проява. При определяне на доказателствената основа се съобразява постановеното в заседанието на въззивния съд от 17.09.2026 г. отменяне на допуснатия повторен разпит и заличаване на св. Д. Л.. В съответствие с възприетото по настоящото дело разрешение след упражненото право да не дава самоуличаващи показания съдът не основава фактическите си изводи на неговите досъдебни разпити. Това се отнася както до твърдяното предаване на пари, така и до твърдението, че лично съобщил на подс. Г. М. за употребения алкохол. Не би било последователно един и същ източник да се изключи по първия въпрос, а да се използва като пряка доказателствена основа по втория само защото той е относим към друго обвинение. Показанията на св. Д. Г. за лично проведените от него телефонни разговори с св. Д. Л., в които последният говори, че се е „оправил“ и за „почерпване“, не са достатъчни сами по себе си не да обосноват тезата за получен подкуп, след като информацията, заявено от свидетеля Л. на досъдебното производство пред разслевващ орган и съдия от СГС в тази насока, не може да бъде ползвана. Обясненията на подсъдимите Г. М. и Л. Г. се обсъждат от въззивния съд както като източник на сведения за събитията, така и като средство за защита. Те се подкрепят от техническите данни относно присъствието на мястото на първоначалния контакт, прекия разговор на подс. Г. М. с водача, различиото разположение на подс. Л. Г., движението по локалното платно и последващите действия на местопроизшествието. Подс. Г. М. сам посочва, че не проверил документите за самоличност, правоуправление и автомобила. Този факт се установява независимо от досъдебните показания на св. Д. Л.. Подсъдимата Л. Г. отрича да е разговаряла с Д. Л., както и да е чула разговора на Г. М. с него. За времето след връщането в патрулния автомобил заявява: „Нито сме коментирали, нито нищо.“ Следователно в обясненията няма признание от нейна страна нито за участие в разговора със свидетеля Л., нито за последващо обсъждане на съдържанието му с подс. Г. М.. При преценката на достоверността на обясненията на подсъдимите съдът отчита и заявеното от самите тях, че на Л. не била извършена проверка. Подс. Г. М. изрично признава, че не поискал документи за самоличност, правоуправление и собственост на автомобила, а подс. Л. Г. обосновава липсата на доклад с твърдението, че не е имало какво да докладват, тъй като не извършвали проверка. Тези обяснения следва да бъдат съпоставени с посочената от самите подсъдими причина за установяването на контакта с водача и с действително предприетите от тях действия. Според подс. М. автомобилът на Л. спрял рязко и запречил пътя на патрулния автомобил, а подс. Г. определя поведението на водача като създаващо предпоставка за пътнотранспортно произшествие. Следователно и по собствената им версия вниманието им било привлечено от конкретно поведение на водача, имащо отношение към безопасността на движението. Двамата слезли от служебния автомобил, като М. установил непосредствен контакт с Л., а Г., според обясненията , наблюдавала обстановката и обезопасявала колегата си. Това поведение разкрива служебния характер на предприетите действия. Обяснението на М., че изчакал Л. да приключи ползването на телефона си, попитал го защо е спрял така и след отговор за семейни проблеми му пожелал лек вечер, не дава убедително обяснение защо служебната намеса приключила, без да бъдат изяснени обстоятелствата, които са я предизвикали. Позоваването на семейни проблеми не обяснява само по себе си преустановяването на действията спрямо водач, чието поведение подсъдимите описват като препятстващо движението и създаващо опасност от произшествие. Това несъответствие придобива значение във връзка с вече обсъдените доказателства за пияното състояние на Л. и непосредствената възможност на М. да го възприеме при разговора. Съдът не извежда недостоверността на обясненията на подс. М. единствено от непоискването на документи. Това обстоятелство, оценено заедно с причината за служебната намеса, продължителността на контакта, състоянието на водача и последвалото поведение на патрула, подкрепя извода, че обясненията на М. в обсъжданата част представляват защитна версия, насочена към представяне на контакта като безобиден разговор, при който не било възприето нищо нередно. При оценката на обясненията на подс. Г. М. съдът съпоставя и заявената от него цел на последвалото придвижване с обективно установения маршрут и неговата времева последователност. Подсъдимият обяснява, че след контакта с Л. потеглил по Околовръстното шосе, защото трябвало да отиде в кв. „Симеоново“ поради зачестили кражби на автомобили от района на „Рингмол“ и от квартала. Съгласно съдебно-техническата експертиза на GPS данните установеният престой при ул. „Александър Пушкин“ приключва в 03:52:51 часа, а в 03:59:01 часа патрулният автомобил е регистриран при Околовръстен път № 190. Между тези две фиксации са изминали 6 минути и 10 секунди. Междинните текстови данни последователно отразяват преминаване по Околовръстния път през районите на „Манастирски ливади“, „Кръстова вада“ и „Витоша“, а в 03:58 часа – при бул. „Симеоновско шосе“ № 140. След тази точка автомобилът продължил към района на произшествието. Посочената последователност не установява извършване през този интервал от време на обход във вътрешността на кв. „Симеоново“ или на конкретни действия по повод предотвратяване или установяване на кражби на автомобили. Тя показва придвижване от мястото на контакта с Л. към района, в който впоследствие е установено произшествието. Кратката продължителност на придвижването и невъзможността да бъдат изпълнени посочените от подс. М. цели не дава основание на въззивния съд да възприеме без резерви заявено намерение за бъдеща служебна дейност, свързана с вътрешността на кв. Симеоново и района около „Рингмол“. Не без значение е и обстоятелството, че при движение откъм кв. „Бояна“ пътният възел със Симеоновско шосе предхожда района на произшествието, като вместо да завие в посока кв. Симеоново, патрулният автомобил продължил по Околовръстния път, следвайки колата на Д. Л.. Съвкупната оценка на обстоятелствата – обяснението на целта на придвижването в посока мястото на ПТП от подс. М., заедно с предходния му контакт с Д. Л., последователността на потегляне на автомобилите, свидетелските показания за съпровождането от полицейския автомобил на „Поршето“, управлявано от Л., и последвалото поведение на подсъдимите в района на местопроизшествието, наложи извода, че заявената служебна цел от подс. М. представлява защитна версия, прикриваща съпровождането на автомобила на Л. от полицейски патрул. Съдът намери за неубедително обяснението на подс. Г., че не съществувал повод за докладване на спирането и разговора, осъществени от патрула в района на кв. Бояна, защото не била извършена проверка. Това обяснение не съответства на собственото описание на възприетото опасно спиране и на участието в последвалите служебни действия по наблюдение и обезопасяване. Липсата на документна проверка не заличава тези действия и причината за предприемането им. Предвид това въззивният съд счита, че в тази част обясненията имат защитна насоченост, като целят да отрекат служебното значение на случилото се. Изводът, че подс. Г. е съзнавала служебния характер на предприетите действия, се основава на собствените възприятия и поведение. Тя лично възприела внезапното спиране на автомобила и определила тази маневра като създаваща предпоставка за пътнотранспортно произшествие. Следователно още преди контакта на М. с водача тя била наясно с конкретния повод за намесата на полицейския екип. Последвалото излизане от служебния автомобил, заемането на позиция за наблюдение и обезопасяването на колегата представляват целенасочени действия, които самата подсъдима отнася към полицейските си задължения. Това нейно описание показва разбиране както за характера на възникналата ситуация, така и за собствената роля при предприетото служебно отношение. Обстоятелството, че непосредственият разговор с водача бил проведен от М., не изключва тази осведоменост. Докато той осъществявал контакта, Г. изпълнявала съпътстващите действия по наблюдение и обезопасяване. За да съзнава служебното значение на тази намеса, не е било необходимо да чуе съдържанието на разговора: поводът за нея бил лично възприет от подсъдимата, а участието – съзнателно и съобразено с функциите в наряда. От значение е и обяснението на подс. Г., че не е имало какво да докладват, защото не била извършена проверка. С него подсъдимата свързва липсата на докладване с начина, по който приключил контактът с водача, въпреки вече възприетата опасна маневра и осъществените от самата нея служебни действия. Съпоставени, тези обстоятелства обосновават извода, че Г. е съзнавала както намесата на патрула по повод конкретна пътна ситуация, така и оставането недокладвана. Положението на подс. М. като старши на наряда обяснява разпределението на действията между двамата, но не заличава личните възприятия на Г. и собственото задължение да докладва случая. От правна страна: Относно неизпълнението на служебните задължения във връзка с обвинението по чл. 282, ал. 1 НК Към момента на инкриминираните събития подс. Г. М. и подс. Л. Г. притежавали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК. Двамата изпълнявали служба в държавно учреждение като полицейски служители в 06 РУ – СДВР, съответно на длъжностите командир на отделение и старши полицай. През процесната нощ били назначени в общ наряд и осъществявали служебните си функции с предоставения им полицейски автомобил. Отделно следва да се разгледа включеното в обвинението твърдение за неизпълнение на служебни задължения по чл. 14, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбата гласи: „Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.“ По съдържание това е обща дефинитивна норма, която очертава предмета и предназначението на охранителната дейност. Тя не определя самостоятелно конкретно дължимо поведение на отделния полицейски служител при възприемане на правонарушение или пътнотранспортно произшествие, нито установява адресат, срок и ред за докладване. За попълване на бланкетния състав на чл. 282, ал. 1 НК е необходимо да бъде установено конкретно служебно задължение, приложимо към длъжността на подсъдимия и към фактическата ситуация, както и действието, което той е бил длъжен и е имал възможност да извърши. Общото определяне на една от основните дейности на МВР не замества тази конкретизация. Чл. 14, ал. 1 ЗМВР има нормативно значение при очертаването на полицейските функции, но сам по себе си не установява инкриминираното задължение за незабавно съобщаване на произшествието. То следва да се извежда от специалните правила, регламентиращи дейността на наряда, при индивидуална преценка на задълженията на всеки подсъдим. Поради това двамата подсъдими следва да бъдат оправдани в частта на обвинението за неизпълнение на служебни задължения, изведени непосредствено от чл. 14, ал. 1 ЗМВР. Основанието е липсата в тази разпоредба на конкретно предписание за инкриминираното поведение. Този извод не изключва самостоятелната преценка на обвинението за неизпълнение на задълженията, установени в посочените специални служебни правила, при доказване и на останалите признаци на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК. Относимото към разглежданото поведение задължение е конкретизирано в чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 81213-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност. Разпоредбата изисква нарядите своевременно да докладват в ОДЦ/ОДЧ за всяко изменение в оперативната обстановка, извършено правонарушение, прилагано полицейско правомощие и взето отношение. Предметът на докладването не е ограничен до приключили проверки на документи или до нарушения, за които вече е съставен съответен акт. Задължението обхваща и предприетото служебно отношение към възприето събитие. По отношение на подс. Г. М. е установено, че лично приближил автомобила на Л. и провел непосредствен разговор с него. Дори според собствените му обяснения поводът за това бил начинът, по който автомобилът спрял и препятствал движението на патрула. Следователно контактът бил предприет в изпълнение на полицейските му функции и по повод конкретна пътна ситуация. Непоискването на документи не отнема служебния характер на извършените действия и не освобождава подсъдимия от задължението да докладва за взетото отношение. По изложените в доказателствения анализ съображения съдът не възприема обясненията на подс. М., че при непосредствения контакт не забелязал пияното състояние на св. Л.. При така установеното възприятие задължението за докладване обхващало и обстоятелството, че водачът управлявал автомобил след употреба на алкохол. Създаденият с продължаването на това управление риск има отношение и към задължението по чл. 59, ал. 1, т. 2 от инструкцията за своевременно съобщаване на констатирани причини и условия, обуславящи опасност за живота и здравето на гражданите. По отношение на подсъдимата Л. Г. неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 1, т. 1 следва да се прецени въз основа на лично възприетите от нея обстоятелства и собственото участие. Тя видяла спирането на автомобила, което в обясненията си определя като създаващо предпоставка за пътнотранспортно произшествие. Слязла от служебния автомобил и предприела действия по наблюдение на обстановката и обезопасяване на колегата си при контакта му с водача. Следователно е съзнавала, че патрулът взема служебно отношение към конкретна пътна ситуация, в което самата тя участвала. Обяснението на Г., че не е имало какво да докладват, защото на водача не била извършена проверка, почива на неоправдано свеждане на служебната намеса до проверката на документи. Предмет на дължимия доклад били възприетото събитие и предприетите действия, независимо дали те завършили с установяване на самоличността на водача или с изготвяне на документи за нарушение. Именно в този обхват следва да се индивидуализира нейният пропуск, без да се приписва непроведен разговор със свидетеля Л. или възприемане на съдържанието на разговора на този свидетел с подс. М.. Обстоятелството, че подс. М. бил старши на наряда, не е достатъчно основание да се изключи личното задължение на Г., като длъжностно лице „старши полицай“. Същевременно общото задължение за докладване не изисква непременно всеки член на наряда да направи отделно съобщение за едно и също събитие. За преценката на нейното поведение значение има, че в обясненията си тя не се позовава на извършен от колегата доклад или на убеждение, че такъв е направен. Напротив, отрича самата необходимост от докладване. Това изявление, разгледано заедно с установената липса на съобщение, подкрепя извода, че недокладването съответствало и на собственото отношение към случилото се. Отделна преценка изисква поведението на двамата подсъдими след възприемането на пътнотранспортното произшествие. Съгласно приетата фактическа обстановка те не съобщили своевременно по собствен почин за него, а информацията постъпила при дежурния по друг оперативен канал. Възприетото произшествие представлявало изменение на оперативната обстановка, за което възникнало задължение за незабавно докладване. Последвалата комуникация и предприетите действия на местопроизшествието следва да се отчетат, но не заместват преценката дали първоначалното съобщаване било своевременно. При определяне на изпълнителното деяние по обвинението по чл. 282, ал. 1 НК следва да се запази разграничението между недокладването при първоначалния контакт с Л. и недокладването на последвалото произшествие. В диспозитивната част на обвинителния акт като конкретно неизпълнение по това обвинение е описано недокладване на възникналото ПТП. Поради това предходното поведение има значение за оценката на обясненията, осведомеността и насочеността на действията на подсъдимите, но не може без самостоятелно обсъждане на пределите на обвинението да замести описаното в него изпълнително деяние. Изложеното обосновава преценката за конкретните служебни задължения и за установените пропуски на всеки подсъдим. Престъпният характер на тези пропуски следва да бъде обоснован чрез отделна оценка на умисъла, преследваната специална цел и възможността от съответното инкриминирано бездействие да настъпят немаловажни вредни последици. Според заключителната част на обвинителния акт от неизпълнението на служебните задължения на подсъдимите „са настъпили немаловажни вредни последици – настъпило пътнотранспортно произшествие на 25.09.2022 г. около 03:56 часа, в гр. София, ул. „Околовръстен път“ (южна дъга) в района на номер 196 между лек автомобил марка „Порше Панамера“, с рег. № •••, управляван от Д. Д. Л. и лек автомобил марка „Форд Фокус“, рег. № •••, управляван от П. А. П., в следствие на което е настъпила смърт на Л. П. – френски гражданин“. Въззивният съд не споделя твърдението в обвинителния акт, че причиненото от свидетеля Д. Л. пътнотранспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на пострадалия Л. П., представлява пряка вредна последица от неизпълнението на служебните задължения на подсъдимите. За осъществяването на състава по чл. 282, ал. 1 НК не е необходимо немаловажните вредни последици действително да са настъпили, но е необходимо конкретното нарушение или неизпълнение на служебните задължения да създава реална възможност за настъпването им като негова пряка последица. В случая неизпълнението на служебните задължения от страна на подсъдимите е позволило на Л. да продължи управлението на автомобила, но създаването на това условие не е достатъчно, за да бъдат отнесени към поведението на подсъдимите като негов пряк резултат последвалото ПТП и смъртта на пострадалия. Необходимо е да се разграничи непредотвратяването на управлението от причиняването на конкретното произшествие. Непосредствената причина за него е последващото поведение на Л. при управлението на автомобила, а не самото неизпълнение на полицейските задължения. Поради това посочените в обвинителния акт произшествие и смъртен резултат не могат да обосноват изискуемия по чл. 282, ал. 1 НК признак на немаловажните вредни последици от инкриминираното поведение на подсъдимите. Но това обстоятелство не заличава значението на произшествието за хронологията на събитията и за оценката на последвалото поведение на подсъдимите; то изисква самостоятелно да бъдат определени онези конкретни немаловажни вредни последици, възможността за чието настъпване произтича пряко от установеното неизпълнение на служебните задължения, в рамките на фактическото обвинение. Макар в заключителната част на обвинителния акт да не е посочено, че нарушаването на служебните задължения от двамата подсъдими е довело до накърняването на авторитета и общественото доверие в органите на МВР, съдържанието на заключителната част не може да бъде оценено изолирано от фактическото съдържание на обвинението в обстоятелствената част на обвинителния акт. От значение е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат конкретните факти, обосноваващи тази последица, така че обсъждането да не въвежда нови съставомерни обстоятелства. В случая прокурорът е изложил в обстоятелствената част твърдения за неизпълнение на полицейски задължения спрямо водач, употребил алкохол, за последвалото съпровождане на автомобила му със служебен полицейски автомобил и за възприемането на това поведение от свидетеля П., който го съобщил на свидетеля Г.. Тези обстоятелства предоставят фактическа основа за обсъждане на възможността поведението на подсъдимите да разколебае доверието в обществото относно безпристрастното и законосъобразно изпълнение на полицейската служба. Разгледано в тази насока, установеното поведение на подсъдимите има самостоятелно увреждащо значение за авторитета на МВР. Полицейските служители, натоварени с охраната на обществения ред и безопасността на движението, не изпълнили конкретните си задължения за докладване и предприемане на съответното служебно отношение, а последвалото им поведение се изразило в съпровождане със служебния автомобил на управляваната от свидетеля Л. кола. Така полицейското присъствие, предназначено да осигурява спазването на закона, било използвано по начин, създаващ представа за покровителстване на поведение, срещу което същите служители били призвани да противодействат. Немаловажният характер на тази последица произтича от прякото засягане на доверието, че полицията прилага закона безпристрастно и защитава гражданите от опасното поведение на участниците в движението. Съпровождането на автомобил, управляван от пиян водач, представлява съществено отклонение от тези обществени очаквания. Общественото узнаване на такова поведение е годно да създаде трайно недоверие към действителната готовност на полицейските органи да изпълняват защитните си функции. Изводът за накърняване на авторитета на МВР не се основава на предположение за получен подкуп, а на доказаните действия и бездействия на подсъдимите. Обществената укоримост на съпровождането на пиян водач не зависи от това дали за него е получено възнаграждение. Обстоятелството, че впоследствие Л. причинил тежко пътнотранспортно произшествие, придава допълнителна тежест на обществения отзвук, но не превръща катастрофата и смъртния резултат в пряка последица от служебното бездействие. Разглежданата тук вреда е различна – компрометиране на полицейската служба чрез установеното поведение на нейни служители. При доказано обществено разгласяване на това поведение неговата публичност не представлява самостоятелен източник на увреждането, който да прекъсва причинната връзка. Източникът е самото неправомерно служебно поведение, а разгласяването прави неговия характер достояние на гражданите. В подкрепа на съждението следва да бъде посочено Решение № 379 от 01.07.2024 г. по н. д. № 449/2024 г., I н. о. на ВКС. В него съдът отхвърля възражение за липса на надлежно формулирани немаловажни вредни последици при престъпление по чл. 282, ал. 1 НК. В диспозитива те били посочени общо, а конкретните факти в обстоятелствената част – неправомерно полицейско поведение, станало известно на други лица – обосновавали засягането на авторитета и доверието. ВКС заключава: „Чрез посочване от прокурора на коментираните по-горе фактически обстоятелства спорният обективен съставомерен признак е бил защитен в обвинителния акт.“ На основание изложените по-горе правни изводи въззивният съд отмени първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите Г. М. и Л. Г. са признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл. 282, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, и постановява нова присъда, с която ги призна за виновни, че като длъжностни лица – полицейски органи от състава на МВР, в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за другиго – Д. Д. Л., облага, не изпълнили служебните си задължения, посочени в подзаконовите актове, които регламентират дейността им като такива, като от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, като ги призна за виновни в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По основателността на протеста и доводите на страните: Изложените съображения определят частичната основателност на протеста съобразно възприетия от въззивния съд изход на делото. Искането за отмяна на оправдателната присъда по обвинението за подкуп е неоснователно. Контактът с водача, неизвършването на документна проверка и последвалото движение на двата автомобила не установяват сами по себе си приемане на сумата от 200 лева. Нито видеозаписите, нито непосредствените възприятия на свидетелите Г. и П. отстраняват вече обсъдената доказателствена недостатъчност относно предаването, получателя и предназначението на парите. В тази част доводите на защитниците и исканията на двамата подсъдими за запазване на оправдателния резултат са основателни. По възражението на прокурора относно показанията на Д. Л. съдът съобразява, че правото по чл. 119 НПК и защитата срещу самоинкриминиране по чл. 121, ал. 1 НПК имат различни предпоставки и обхват. Самостоятелността на активния и пасивния подкуп не премахва опасността свидетелят да се уличи в собствено престъпление при разказ за твърдяното предаване на парите. Позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 12.03.2021 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСНК на ВКС не разрешава само по себе си въпроса за процесуалната допустимост на използването на предходните разпити: предметът на този акт е довършеността на активния подкуп, а не редът за приобщаване на свидетелски показания. При възприетото по настоящото дело разрешение за неизползване на досъдебните разпити на Л. искането за осъждане не намира достатъчна опора в останалата доказателствена съвкупност. Основателно е принципното възражение на прокуратурата, че недоказването на подкупа не освобождава съда от самостоятелно разглеждане на обвинението по чл. 282, ал. 1 НК. Неимуществената облага за друго лице не предполага задължително получаване на възнаграждение от длъжностното лице. Същевременно отпадането на обвинението за подкуп не доказва положително нито специалната цел, нито останалите признаци на престъплението по служба. Те подлежат на отделно установяване за всеки подсъдим, във връзка с конкретно инкриминираното неизпълнение. Доводът на адв. С. за подробно проведеното първоинстанционно съдебно следствие е относим към пълнотата на събраната доказателствена основа, но не предрешава правилността на изводите от нея. Броят на експертизите и обемът на мотивите не освобождават въззивния съд от собствена проверка на доказателствените връзки и правната оценка. Протестът и допълнението му съдържат конкретни възражения относно показанията на Л., съпровождането, докладването и самостоятелното значение на облагата за водача. Следователно не могат да бъдат отхвърлени само с довода, че повтарят обвинителния акт. Основателността на всяко възражение се определя от изложената по-горе самостоятелна оценка. Възраженията на адв. Б. относно ограниченията на видеотехническите заключения са основателни в посочения от съда обхват. Не е доказано спирането да е било предизвикано от специален светлинен сигнал; не е установен самостоятелен разговор на Г. с Л. или получаване на пари от нея; движението на заден ход не доказва еднозначно опит за бягство. Тези обстоятелства не се приемат във вреда на подсъдимата. Те обаче не заличават установеното участие в служебното отношение към пътната ситуация и собственото задължение за докладване. Различната позиция спрямо водача налага индивидуална оценка на възприятията и умисъла , а не автоматично пренасяне върху нея на знанието и намеренията на М.. Възражението срещу извода за съпровождане, основано на дистанцията между автомобилите, се преценява заедно с контакта при спирането, реда на потегляне, свидетелските възприятия и последвалия маршрут. Нито една отделна дистанция, нито непълнотата на GPS данните доказват или изключват сами по себе си съпровождането. Поради това съдът не възприема тезата на защитата за липса на такова поведение по вече изложените съвкупни съображения, но не приема за установени постоянна дистанция, непрекъсната видимост между автомобилите или конкретна скорост през целия маршрут. Приема се обяснението за възможната цел на движението назад към излаз от локалното платно, без от тази маневра да се извежда недоказана цел за укриване. Основателно е възражението на защитата, че недокладването на вече настъпило произшествие не може да бъде средство за постигане на цел Л. да продължи предходното управление на автомобила си. Съпровождането преди удара и неизпълнението на задължението за съобщаване след него са различни по време обстоятелства. Предходното поведение може да има доказателствено значение за оценката на последващото, но не замества доказването на специалната цел към момента на самото инкриминирано бездействие. По същата причина недоказаното получаване на подкуп не може да обоснове цел за прикриването му. Това възражение не се преодолява само чрез установяване на нарушение на правилата за докладване или на възможно засягане на авторитета на МВР; последното е относимо към вредните последици, а не замества специалната цел. Относно химико-токсикологичното изследване въззивният съд се позовава на приобщения по съответния процесуален ред писмен документ от досъдебното производство. Числовият резултат към 06:50 часа не се пренася механично към часа на контакта, а установената употреба на алкохол не се приравнява автоматично на доказано възприемане на това състояние от всеки подсъдим. Самото позоваване на документа не отстранява необходимостта от отделно доказване на субективните признаци на обвинението. Изявлението на подсъдимата Г. в лична защита, че обвинението е обусловено от медийния отзвук, не установява само по себе си неговата неоснователност. Същевременно публичността на случая не може да бъде доказателство за виновност и не намалява изискването обвинението да бъде доказано по несъмнен начин. Изводите на въззивния съд се основават на обсъдените доказателства, а не на обществената реакция. Исканията в последната дума на М. за потвърждаване на оправдателната присъда и на Г. да бъде оправдана са съобразени при решаването на делото. Те се уважават в частта относно обвинението за подкуп и относно твърдяното самостоятелно неизпълнение на чл. 14, ал. 1 ЗМВР. В останалата част не се възприемат съобразно изложените от съда изводи по обвинението по чл. 282, ал. 1 НК. Заявленията за невиновност не се оценяват като отегчаващо обстоятелство, а последната дума не се използва като заместител на доказателства за извършването на престъплението. По наказанието: Престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК е извършено от подсъдимите в съучастие като съизвършителство. Подсъдимите М. и Г. са действали като един полицейски екип, осъществяващ патрулно-постова дейност. И двамата са присъствали при спирането и контакта с водача, и двамата са имали служебно задължение да реагират при установени данни за управление след употреба на алкохол, и двамата са допуснали продължаване на движението без докладване и без търсене на съдействие от компетентните органи. При това положение приносът на всеки от тях е функционално свързан с общото неизпълнение на задълженията на патрулния екип. Разликата в ролите между двата подсъдими следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието. Подс. Г. М. е бил старши на наряда и водач на служебния автомобил, той лично е разговарял с Д. Л. и след като се усъмнил в поведението му като водач на МПС, не е изпълнил задължението си да установи дали същото не се дължи на употребата на спиртни напитки и други забранени от закона вещества, и да предприеме изискуемите действия, регламентирани в съответните подзаконови актове на МВР, поради което неговата отговорност е с по-висока степен на укоримост. От своя страна подс. Л. Г. е участвала като член на екипа, но не се установява да е разговаряла със св. Д. Л., освен това е по-младшият член на екипа и това положение обуславя по-нисък размер на наказанието спрямо нейното участие. За престъплението по чл. 282, ал. 1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, или пробация. При преценката на обществената опасност на деянието и дейците, както и на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на всеки от подсъдимите, апелативният съд взе предвид следното: За подсъдимия Г. М., като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, липсата на данни за предходни осъждания и добрите му характеристични данни по служба. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете водещата роля на този подсъдим при извършване на деянията като старши на наряда и водач на патрулния автомобил, високата обществена опасност на допуснатото с нарушаване на служебните отношения, намерили израз в предоставяне на възможност на лице след употреба на алкохол да продължи да управлява лекия си автомобил, довели индиректно до тежки фактически последици от последвалото ПТП. При съпоставката на тези определящи отговорността обстоятелства съдът намери наличието на лек превес на смекчаващите над отегчаващите, с оглед на което и на основание чл. 54 от НК определи на подс. М. наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Спрямо подсъдимата Л. Г., като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, липсата на данни за предходни осъждания и добрите характеристични данни по служба, както и подчиненото и неактивно поведение на подсъдимата при извършване на инкриминираните нарушения. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете високата обществена опасност на допуснатото с нарушаване на служебните отношения, намерили израз в предоставяне на възможност на лице след употреба на алкохол да продължи да управлява лекия си автомобил, довели индиректно до тежки фактически последици от последвалото ПТП. При съпоставката на тези определящи отговорността обстоятелства съдът намери наличието на превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 54 от НК определи на подс. Г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. Предвид характера на деянието и несъвместимостта му с упражняване на полицейски правомощия, на двамата подсъдими следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да заемат държавна длъжност в органите на МВР и да упражняват дейност като полицейски органи, което с оглед посочените по-горе определящи отговорността на всеки от подсъдимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът определи в размер – за подс. Г. М. за срок от три години, а за подс. Л. Г. за срок от две години и шест месеца. Разноски по делото: Първоинстанционният съд е оставил разноските за сметка на държавата поради оправдаването на подсъдимите. След частичната отмяна и постановяване на осъдителна присъда по чл. 282, ал. 1 НК разноските следва да бъдат възложени на подсъдимите по реда на чл. 189, ал. 3 НПК. В обвинителния акт по делото е посочен размер на направените по делото разноски на досъдебното производство от 23 626,50 лева. В протоколите от съдебното следствие пред СГС са отразени допълнително изплатени възнаграждения на вещи лица: 500,00 лева; 30,00 лева; 980,20 лева. Сборът на тези суми е 1 510,20 лева. Тези разноски са направени за доказване виновността и на двамата подсъдими в извършване на престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК; те не се касаят доказването на обвинението по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което подсъдимите са оправдани от първата и от въззивната съдебна инстанция. Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България общият размер на разноските следва да бъде конвертиран от лева в евро и възлиза на 12 888 евро, от които по сметка на прокуратурата следва да бъдат заплатени 12 116 евро, тъй като досъдебното производство е извършено от следовател в Столична следствена служба, като всеки един от подсъдимите следва да заплати 6 058 евро. Общият размер на разноските в съдебна фаза възлиза на 772 евро, като всеки подсъдим следва да заплати по 386 евро по сметка на СГС. По изложените съображения съдът постанови присъдата си.