Решение № 10 от 22.1.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 153/2025 г.

Делото е образувано по искова молба на М. С. М. от с. Г.,общ.•••, чрез адв. К.В. със заявен служебен адрес: гр. ••• •••, бул. ••• •••, етаж 3, офис ••• срещу „•••" ЕООД, с ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „П•••“, бл. •••, представлявано от управителя И.В., с която е предявил осъдителен иск с правно основание по чл.79 ЗЗД ,а при условията на евентуалност чл.45 ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на автомобил с рег. № •••, марка •••, цвят бял, рама •••, гор•••о - бензин, дата на първа регистрация •••., дата на последна - ••• Излага, че на 04.04.2025г. около 10:00 ч., след предварителна уговорка на 24.03.2025г., закарал и оставил автомобила в сервиз „•••" в с. •••, общ. •••, ул. „•••" № 14 ( в о.с.з. на 15.10.2025г. уточнява че оставил колата в сервиз на ул. „•••" № 15) за ремонт /смяна на свещи/, диагностика и профилактика /смяна на масло/, като предал колата на служител на сервиза. Колата била в перфектно техническо състояние, нямал никакви забележки и в движение. Страните се уговорили, че плащането ще се извърши при връщане на колата, след извършване на дейностите, за които е била оставена. Твърди, че на 13.04.2025г., Цветница, около 11:30ч видял във фейсбук клип на управителя на „•••" ООД - И.В., който съобщил, че сервизът е изгорял и има засегнати коли. Свързал се с В. по телефона, който му казал, че автомобилът му изгорял напълно. Отишъл в сервиза и се уверил, че колата му е изгоряла напълно. Сочи, че автомобилът бил на по-малко от 10 години, с изминали около 158 000 км. Излага, че провел няколко разговора с управителя и едноличен собственик на капитала на „•••" ООД, с ЕИК ••••• - И.В. относно това дали и кога ще му бъде заплатена стойността на автомобила, която според него е 30 000 /тридесет хиляди/ лева, но същият не дал отговор, като до момента не му е изплатена стойността на автомобила. Сочи, че от пожара бил опожарени още над двадесет други автомобили. Твърди, че по случая било образувано досъдебно производство № 3383 ЗМК 398/2025г. по описа на ••• за извършено престъпление по чл. 331, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Твърди, че подал молба за обезпечение на бъдещ иск до Окръжен съд ••• и била издадена Обезпечителна заповед № 5 от 06.0б.2025г. по ч.гр.д. № 382/2025г. по описа на ОС •••. Впоследствие образувал изпълнително дело № 839 от 2025г. по описа на ЧСИ •••, рег. №898 в КЧСИ, с район на действие - ОС В.. ЧСИ връчил обезпечителната заповед на ответника, но към момента не му изплатил обезщетение за опожарения автомобил, с което обосновава правния интерес от предявяване на иск. По иска с правно осн. по чл. 79 и сл. ЗЗД заявява, че е налице договор за изработка. Твърди, че 04.04.2025г. между него и ответното дружество бил сключен устен договор за ремонт на автомобила. Счита, че този договор по своя правен характер и съгласно трайната практика на ВКС на РБ е подвид на договора за изработка и същият е консенсуален, двустранен и възмезден. Излага, че съгласно съдебната практика, изпълнителят по договора за ремонт е длъжен да съхранява с грижата на добър стопанин вещта, която поръчващият е поставил на негово разпореждане, в случая МПС. В прот•••ен случай той отговаря за вредите и това негово задължение се извежда от общото правило на чл. 63, ал.2 ЗЗД. Посочва, че в случая вредата се изразявала в обстоятелството, че предадената за ремонт вещ била унищожена от пожар, възникнал в сервиз, собственост на ответника. Твърди, че в случая ответникът не бил положил грижи на добър търговец, съгласно чл. 302 от ТЗ, след като не опазил предадената за ремонт вещ – автомобила и била унищожена. Твърди, че ответникът получил от него процесния автомобил по договор за влог - като допълнително задължение, косвена последица, на сключения договор за ремонт. В тази връзка излага, че договорът за влог се сключвал, за да бъде пазена една движима вещ от влогоприемателя. Сочи, че този договор е едностранен, безвъзмезден и неформален. Главно задължение на влогоприемателя е да пази поверената му вещ. Това си задължение той трябва да изпълни с грижата на добър стопанин - чл. 253, ал.2 ЗЗД. Сочи, че второто задължение на влогоприемателя е да върне вещта, която е приел да пази. Той е длъжен да я върне веднага, щом като вещта му бъде поискана от влогодателя, дори и да е уговорено, че влогът ще трае определено време, тъй като този договор се сключва изключително в интерес на влогодателя. За неизпълнение на тези свои задължения влогоприемателят отговаря по общите правила. В случай, че влогоприемателят не е изпълнил задължението си по чл. 253, ал. 2 от ЗЗД вр. Чл. 250 от ЗЗД да съхранява и пази предадената му на влог вещ с грижата на добър стопанин, от което е настъпило унищожение на вещта за него-ищецът е възникнало правото да иска паричната равностойност на унищожената вещ на основание чл. 79, ал. 1 предл. 2 от ЗЗД. Твърди, че след като автомобилът му е унищожен при пожар, възникнал в сервиза на ответника, то изпълнението на договора за ремонт е станало невъзможно по вина на ответното дружество, поради което то носи имуществена отговорност за вредите, изразяващи се в унищожаване на вещта, предмет на договора. В тази връзка излага, че тези вреди представлявали обезщетение при неизпълнение на договор и включват претърпяната загуба и пропуснатата полза, съгласно чл. 82 ЗЗД. В случая той претендира само претърпяната загуба, изразяваща се в пазарната стойност на МПС към момента на предаването му за ремонт 04.04.2025г, която е 30 000 лева. В условията на евентуалност, ако не бъде уважен предявения иск на правно основание чл.79 ЗЗД, моли да бъде уважен на правно основание по чл. 45 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, според която, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Сочи, че вината се предполага до доказване на прот•••ното и това доказване било в тежест на ответника, а той-ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. В тази връзка твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 30 000 лева, в резултат на унищожаването на автомобила му, след сключване на устен договор за ремонт с ответника, в следствие на пожар, възникнал в сервиз, собственост на ответника, и че са налице всички предпоставки по чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че е налице прот•••оправно деяние - бездействие от страна на ответника по опазване на дадената му за ремонт / съхранение вещ, което е неизпълнение по Договор за ремонт на автомобил. Твърди, че е налице причинна връзка между прот•••оправното поведение на ответника и претърпените от него вреди. В тази връзка излага, че ако ответникът беше взел необходимите мерки за съхранение на автомобила му не би претърпял вреди. Иска от съда да постанови решение с което да осъди ответното дружество „•••" ЕООД, с ЕИК •••••, да му заплати сумата от 30 000, 00 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за унищожен от пожар лек автомобил с рег. № •••, марка •••, цвят бял, рама •••, гор•••о - бензин, дата на първа регистрация •••., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски по производството, включително и за обезпечителното производство. Представя доказателства и прави доказателствени искания. В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът “ •••“ ЕООД, с ЕИК •••••, с адрес: гр.В., ж.к. „•••“ •••, представлявано от управителя ••• •••. В., е подал отговор на ИМ, с който по същество оспорва предявения иск като неоснователен по основание и размер. Признава, че на 23.06.2025 г. получил от ЧСИ ••• рег.№ 898 съобщение за наложени обезпечителни мерки по ИД № 839/2025 г., на „•••” ООД, заедно е обезпечителна заповед № 5, издадена по ч.гр.д.№ 382/25 по описа на ОС •••. Сочи, че по ИД е наложен запор на б•••а сметка на “ •••” ЕООД в „ОББ” АД. Излага, че ищецът не сочел данни, на кое точно дружество или физическо лице и по силата на какъв договор е предоставил автомобила си за ремонт. Посочва, че на адрес в с.•••, ул. “•••” № 12 като наематели са три юридически лица: “ •••” ЕООД е управител И.В., „•••” ООД с управител Х.Г., „•••“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление : ••• с управител Д.В.. И трите дружества са с предмет на дейност - ремонт на автомобили и автосервизите били независими един от друг. Позова се на две удостоверения изд от МВР ГД “ПБЗН” с рег.№ 764- 001-643/ 17.04.2025г. издадено на •••” ООД и с рег.№ 764-001-644/ 17.04.2025 издадено на „•••” ЕООД които удостоверяват, че на 11.04.2025 г в 10:29 ч. е получено съобщение за пожар с преки материални загуби на 32 автомобила на адрес: с.•••, ул.••• № 12. Ищецът твърди, че е оставил за ремонт автомобила са на неопределно физическо/ юридическо лице, на друг адрес от този, на който е възникнал пожара. Сочи, че собственик на земята и промишлените сгради е „•••” ЕИК •••,със седалище и адрес на управление: гр.•••, •••. Същото дружество преотдава земята и сградата на „•••” ЕООД, което от своя страна преотдава части от имота на „•••” и “•••”. На адреса имало три автосервиза, като не е установено по безспорен начин във воденото досъдебно производство в кой точно сервиз е възникнал пожара и има ли вина. Излага, че пожарът е станал в с.•••, •••, а ищецът сочел, че оставил автомобила на адрес: с.•••, •••. Автомобилът не е предаден по надлежния ред, няма приемо-предавателен протокол, разписка за заплатено капаро, депозит. Дори договорът за изработка да е устен, твърди, че в случая не е инд•••идуализиран изпълнителя по договор. Няма данни „•••” ЕООД да е поело ангажимент за извършване на описаните от ищеца дейности, че същите имат характер на договор за изработка, договор за влог. Посочва, че приемчикът на сервиз „•••” ООД, Г.К.Х. потвърдил, че такъв автомобил е оставен на ремонт на „•••“ ООД, за което прилага трудов договор и декларация от това лице. Оспорва като недопустима извадката от чат-кореспонденция между неустановени лица, за която се твърди, че е между съпругата на ищеца и служител на „•••“ . Но от същата било видно, че страните уговорят автомобилът да бъде оставен на дата 04.04.2025 на съвсем друг адрес - ••• , в гр. •••. От доказателствата на ищеца не било ясно кой е изпълнител по твърдения договор за изработка. Сочи, че за възникналия пожар има висящо досъдебно производство № 3383 ЗМК398 /2025 по описа на 8 РУ-СДВР по което все още не били установени причините за пожара. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждан на разноски по производството. Представя доказателства и прави доказателствени искания. В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното: По делото не са спорни следните обстоятелства: че ищецът е собственик на автомобил с рег. № •••, марка •••, цвят бял, рама •••, гор•••о - бензин, дата на първа регистрация •••., дата на последна - •••, установено и с приложено удостоверение за регистрация част I с №011470947 от ••• на МВР. Между страните не е спорно и обстоятелството, че автомобилът на ищеца е изгорял при пожар. От удостоверение от 06.06.2025г., издадено от СДВР- 08РУ на ищеца се установява, че на 11.04.2025г. около 10:20 часа е възникнал пожар в сервиз „•••“ в с.•••, ул.“•••“ №14 , вследствие на което автомобилът с рег.№•••, собственост на ищеца е изгорял напълно. По случая е образувано досъдебно производство № 3383 ЗМК 398/2025г. по описа на ••• за извършено престъпление по чл. 331, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Страните не спорят, че с приложената Обезпечителна заповед № 5 от 06.06.2025г. по ч.гр.д. № 382/2025г. по описа на ОС ••• в полза на ищеца е допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор на б•••и сметки на ответното дружество в посочените в заповедта банки до размер на сумата от 30 000лв. Въз основа на обезпечителната заповед е образувано изп.д. № 839 от 2025г. по описа на ЧСИ •••, рег. №898 в КЧСИ, с район на действие - ОС В., видно от приложеното съобщение за наложени обезпечителни мерки до ответника /л.11/, като ответника с ОИМ признава, че е наложен запор на б•••ата му сметка в банка „ОББ” АД. Настоящия иск е предявен на 04.07.2025г. в определения едномесечен срок за предявяване на иска, видно от обезпечителната заповед. Приложено е удостоверение с рег.№ 764-001-643/ 17.04.2025г., изд от МВР ГД “ПБЗН”, издадено на „•••” ООД в уверение на това, че на 11.04.2025 г в 10:29 ч е получено съобщение за пожар с преки материални загуби на автосервиз на адрес: с.•••, ул.••• № 12. При пожара са засегнати в различна степен 32 автомобила. Приложено е удостоверение с рег.№ 764-001-644/ 17.04.2025г., изд от МВР ГД “ПБЗН”, издадено на „•••” ЕООД в уверение на това, че на 11.04.2025 г в 10:29 ч е получено съобщение за пожар с преки материални загуби на автосервиз на адрес: с.•••, ул.“•••“ № 12. При пожара са засегнати в различна степен 32 автомобила. По делото е прието заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, което съдът кредитира, като компетентно изготвено и обосновано. Съгласно заключението на вещото лице инж.Р.И. пазарната стойност на лекия автомобил модел ••• цвят бял, с рег. № •••, с рама № •••, бензинов двигател, с работен обем 3239 см3., с мощност 202 кW и дата на първоначална регистрация 02.01.2016 г. в състоянието му към 04.04.2025 година възлиза на 30170 (тридесет хиляди сто и седемдесет) лева. От заключението е видно, че процесният автомобил не подлежи на възстановяване. Този извод вещото лице е обосновало с установения по делото факт, че автомобилът е изгорял напълно, което означава, че всички горими части от състава на автомобила са унищожени. Останалите обгорени метални части са негодни за повторна употреба поради факта, че високата температура е променила физико- механичните им свойства и са годни единствено за скрап. С определение от 15.10.2024 г. е открито производство по оспорване съдържанието на договори за наем на недвижим имот и двата от 6.12.2024 г. между „•••“ ЕООД като наемодател и „•••“ЕООД като наемател, и другият с наемател „•••“ООД, приложения към договора за наем приемо- предавателен протокол и трудовия договор на Г.Х.. Съгласно приложения договор за наем на недвижим имот от 06.12.2024г. сключен между „•••" ЕООД, ЕИК: •••, като наемодател и „•••" ЕООД, ЕИК: •••••, представлявано от управителя И.В., като наемател, наемодателят е преотдал за временно и възмездно ползване на наемателя част от следния недвижим имот, находящее а с. •••, район •••, ••• община, на основание правата, които черпи от договор за наем от 04.10.2024 г, сключен между "••• " ЕООД и "•••" ЕООД, а именно: 200 (двеста) квадратни метра от северна част от, съгласно скица на сграда № 15-1462845 от 19.12.2022 г., постройка на допълващо застрояване /промишлено помещение/, представляваща сграда с идентификатор 44063.6216.456.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, обособена с разделителна стена и определена от следните вътрешни параметри: широчина 12,8 метра и дължина 30,5 метра, както и прилежаща на тези измерения външна част на постройката с широчина 9,0 метра, съгласно приложена сателитна снимка /Приложение 1/ към настоящия договор, находящи се в дясната северна част на сградата . Постройката е изградена в поземлен имот с идентификатор 44063.6216.456, със застроена площ 800 кв.м. /осемстотин квадратни метра/, брой етажи -1, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма. С договор за наем на недвижим имот от 06.12.2024г. сключен между „•••" ЕООД, ЕИК: •••, като наемодател и „•••" ООД, ЕИК: •••, представлявано от Х.Г.,като наемател, наемодателят е преотдал за временно и възмездно ползване на наемателя част от следния недвижим имот, находящ се в с. •••, район •••, ••• община, на основание правата, които черпи от договор за наем от 04.10.2024 г, сключен между "••• “ ЕООД и "•••" ЕООД, а именно: 200 (двеста) квадратни метра от северна част от, съгласно скица на сграда № 15-1462845 от 19.12.2022 г., постройка на допълващо застрояване/промишлено помещение/, представляваща сграда с идентификатор 44063.6216,456.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, обособена с разделителна стена и определена от следните вътрешни параметри: широчина 12,8 метра и дължина 30,5 метра, както и прилежаща нз тези измерения външна част на постройката с широчина 9,0 метра, съгласно приложена сателитна снимка /Приложение 1/ към настоящия договор, находящи се в лявата северна част на сградата . Постройката е изградена е поземлен имот с идентификатор 44063.6216.456, със застроена площ 800 кв.м. /осемстотин квадратни метра/, брой етажи -1, стар идентификатор - няма, номер по предходен план – няма. От приложеното писмо изх.№ГИС25-94-00-3414/1/03.11.2025г. на „Географска информационна система“ЕООД –••• до ищеца се установява, че поземлен имот с идентификатор 44063.6216.456 в КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с отразената в него сграда - постройка на допълващо застрояване с идентификатор 44063.6216,456.1 в одобрените КККР, находящи се на територията на с.•••, район •••-••• община , към настоящия момент нямат определен адрес. Съдът намира, че с посоченото писмо не се опровергава съдържанието на договирите за наем, т.к. от същите е д•••но, че в договорите не е посочен администрат•••ен адрес на наетия недвижим имот. По силата на Трудов договор №013/06.03.2025г. сключен между „••• ООД, ЕИК. ••• – работодател и Г.К.Х., ЕГН: •••••••••• – работник, последният е бил назначен в дружеството на длъжност „приемчик автосервиз“, в отдел „•••“ ООД и с месторабота – с.•••. Този факт е удостоверен и с приложената справка от НАП / уведомление по чл.62,ал.5 от КТ от 07.03.2025г. /л.154/. При съвкупната преценка на посочените по – горе доказателства съдът приема, че проведеното от ищеца оспорване не е доказано. Видно от Трудов договор №009/25.06.2024г./л.155/ А.П.Г., считано от същата дата е бил назначен на работа в „••• ООД, ЕИК. ••• на длъжност: „автомонтьор“, в отдел „•••“ ООД и месторабота •••, като с допълнително споразумение от 03.02.2025г./л.158/ е променена местоработата му в с.•••. Тези факти са удостоверен и с приложената справка от НАП / уведомление по чл.62,ал.5 от КТ от 05.02.2025г. /л.156 и 157,159/. По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят ••• заявява, че познава и двете страни. С ищеца М. са приятели. Работел е при И.В. в ответното дружество „•••“ в сервиза в с.••• като механик до месец май 2025 г. Бил в сервиза и когато е станал пожара. Посочва, че на 11.04.2025г. около 10,30 часа имало пожар в автосервиза в с. ••• на ул. „•••“ №15 при който изгорял автосервиза и част от колите, друга част от колите останали незасегнати. Знае, че ищецът притежавал автомобил - „•••“ бял на цвят. Бил на работа и присъствал, когато ищецът оставил колата си в сервиза. Свидетелят разяснява какъв е бил начина на работа в сервиза и посочва, че се издавал един лист с посочване на име на собственик, марка на кола, година на производство и описание за количеството гор•••о. Отдолу имало редове за описание на щетите или за какъв ремонт е оставена колата. На представения на свидетеля приемо-предавателен протокол от 04.04.2025г. г./л.103/ същият заявява, че соченият протокол е този който е бил съставен при приемане на автомобила, но същият не е съдържал подпис, като свидетелят заявява „там нямаше подпис“. Посочва, че докато е бил на работа в сервиза, докараните за ремонт коли - във всяка кола стои такава бланка, но в нито една няма подпис. По принцип протоколите се изготвяли без подпис. Не е видял протокола, когато е съставен и приета колата, но след това го е видял в колата и е бил без подпис . Не знам дали се изготвя втори екземпляр от протокола. Заявява, че представеният му протокол в съдебното заседание, след като прочете описанието, е със същото описание, каквото е било и при приемането на автомобила. Протоколът, който е бил в колата е изгоря заедно с колата. Посочва, че ищецът когато си докарал колата му се обадил, а той от своя страна казал на ••• •••., който наредил на Г.Х. да приеме колата. Не знам какво са говорили после, защото имал работа и се прибрал. Заявява, че ищецът се обърнал към него с молба да му обърне внимание в сервиза за колата и тогава свидетелят му дал телефон на офиса да се обади. Свидетелят категорично заявява „М. си оставил колата в нашия сервиз за ремонт по описанието в протокола, който ми представихте. Ключовете на колата стоят в сервиза, има специално шкафче. Видях и ключа от колата на М. и то не един път.“. Не знам дали на М. са дадени документи, когато е оставил колата. Той не е извършвал ремонтни дейности по автомобила на ищеца и не знам кой е бил механикът, който го е ремонтирал. Посочва, че в цялото хале има три фирми с автосервиз - три автосервиза. И от автосервиза на другата фирма имало засегната част - от колите и от сервиза, но не напълно. Свидетелят ••••• заявява, че бил с ищеца в деня когато същият оставил колата си-марка „•••“ за ремонт в сервиза на ••• •••., когото бегло познавал. Посочва, че сервиза се намира в с. •••, но не знае улицата. Сочи, че ищецът оставил автомобила си за ремонт - за преглед на двигател, за смяна на части. Не знае за конкретна повреда по автомобила. Оставил колата на един от свидетелите пред залата, но не знае името му. На ищеца не бил даден документ за оставената кола, а само снимали автомобила. За сервиза ищецът разбрал от свидетеля •••. Сочи, че сервизът, в който ищецът е оставил колата си, е на ••• и фирмата е „•••“.Оставили автомобила пред сервиза. Свидетелят не е влизал в халето, където се поправят коли, а изчакал на улицата. Не знае дали вътре имало и други фирми. Знае, че автомобилът на ищеца е изгорял при пожар в автосервиза, но не го е виждал след това, а само на снимки. Свидетелят ••• разказва, че с ищеца ж•••еят в едно село. С ••• •••. се видели само веднъж, когато отишли с ищеца в сервиза да видят автомобила след пожара. Свидетелят разказва, че видял изгорелия автомобил и направил снимки с личния си телефон. Целта на посещението му била да говори с •••. •••., по какъв начин ще бъдат възстановени щетите на ищеца. ••• •••. му отговорил, че щетите ще бъдат възстановени, но след приключване на проверката от 8-мо Районно - МВР •••. Попитал •••. дали сервизът има застраховка, за да се обърнат към застраховател, но •••. не му отговорил на този въпрос. Знае, че ищецът оставил колата си „•••“ – бял в сервиза, който му бил препоръчан от негов познат. Не знам какви са били повредите по автомобила. Не знае на адреса дали има други сервизи. Когато отишли с ищеца първо излязло едно младо момиче. Попитал кой е собственик на сервиза и тогава се появил ••• •••.. Свидетелят е категоричен и сочи, че автомобилът е изгорял напълно и нищо не е останало от него, като в подкрепа на заявеното показва снимка от телефона на вещото лице. След извършена преценка по реда на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетелите •••••••••, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Показанията на тези свидетели не са опровергани от насрещно доказване и свидетелстват за обстоятелства, които пряко и непосредствено са възприели като очевидци. Лицата са преки непосредствени свидетели на възникването на облигационната връзка между ищеца и ответника по договора за ремонт на автомобила на ищеца от ответното дружество. Свидетелят Г.К.Х. разказва, че познавал страните по делото. Ищецът познавал от работното си място. Работил в „•••“ ООД с управител Х.Г.. Сервизът се намирал в с. •••, но не знае името на улицата. На същия адрес има още няколко автосервиза, но не знае с точност колко са. Познава ••• •••. който е от гр. В., а не от с.•••. Виждал го е и в с.•••. Предполага, че и той е работил там. Имал е автосервиз на същия адрес, където той е работел в друга фирма. Не знам как се казва неговата фирма. Посочва, че той е приел автомобила на ищеца - „•••“, бял на цвят, който автомобил приел във фирма „•••“ за ремонт. На представения на свидетеля приемо-предавателен протокол от 04.04.2025г. заявява, че е съставен от него, при приемането на автомобила на ищеца. Посочва, че един екземпляр оставал в автомобила и няма друг екземпляр. Протоколът се подписвал от приелия и предалия. Отговаря, че на този протокол има подпис за приел. Този подпис е положен в момента на приемането. Не може да каже, защо подписът е с химикал поставен. Разказва, че протоколът се снимал на служебен телефон. След това се предоставял на клиента. Този протокол се съхранявал в автомобила. Снима се в деня, в който се приема автомобила. Заявява, че познава свидетеля ••• и същият е работел в същата сграда, но в друга фирма, която не знае. Уточнява, че ••• ••• работел във същата фирма, в която работел и •••. Свидетелят сочи, че работeл там от началото на март до 15 април. Бил на работа, когато стана пожара. Била изгоряла материална база на няколко автосервиза, включително автомобили, които били в сградата и в двора. Изгорял и автомобила на ищеца. Дори и да е видял автомобила на ищеца не би го разпознал. Посочените в протокола повреди са тези по автомобила на ищеца. За времето от 4-ти до 11 -ти била извършена диагностика на автомобила, която не е извършена от него. Била установена причина и дадена диагнозаизмерена е компресия на двигателя и е установено, че има липса на компресия на четвърти цилиндър. Било е предвидено при приемане на автомобила обслужване на автомобила - като ремъци, масла, но не е било свършено. Той е приемчик и той се занимавам с изготвянето и изпращането на оферта. На ищеца не е изпращана оферта. Когато приел колата на ищеца, И.В. не е присъствал. Никой не го бил извикал. Колите се записвали предварително за дата и час за прием, и колата на ищеца била записана в техния сервиз. Не е уведомявал ищеца от името на коя фирма приема колата. Имал трудов договор с тази фирма, към която работел. За краткото време, в което работел знам, че има други приемчици за другите фирми. За неговата фирма бил само той. Не знае за фирмата на ••• кой е бил приемчик. От собствениците на фирмата разбрал, че автомобилът на ищеца изгорял. Посочва, че на служебен компютър в офиса имало база данни за приетите за ремонт коли. Тази база данни е унищожена. Не знае дали служебният телефон, с който снимал приемо-предавателните протоколи е унищожен . Не знае дали сервизът, за който е работил, е имал застраховка. Свидетелят А.П.Г. заявява, че не познава ищеца, а само ••• •••.. Разказва, че работел в „•••“ с управител Х.Г., на длъжност „автомонтьор“ за около година и два три месеца . Извършвал съвместно с колега ремонт по автомобила на ищеца. Автомобилът работел неравномерно – нямало компресия на четвърти цилиндър. Само констатирали повредата без да е отстранена, трябвало следващи ремонти. Приемчиците във фирмата приемали автомобилите. За фирма „•••“ приемчик бил Г.Х., а след това Х.Г. им възлагала конкретна задача. Предполага, че адреса на фирма „•••“ е на ул. „•••“ 12. В същата сграда и хале имало и други сервизи, но не знае кои са. С ••• •••. работели под един покр•••, но не знае той какво работи, не бил запознат с неговата работа. Не знае кога е оставен автомобилът на ищеца същият е бил оставен на паркинга пред сградата.След пожара не е видял автомобила и не знае в какво състояние е бил. След преценка по реда на чл. 172 ГПК Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г.Х. и А.Г., тъй като същите са уклонч•••и, прот•••ореч•••и и се опровергават от другите свидетелски показания и обясненията на управителя на ответното дружество. По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК законният представител на ответното дружество ••• •••. В. е дал обяснения, като е заявил, че той лично не е разговарял с ищеца за оставяне на автомобил в неговия сервиз. Не е приемал колата му. Видял колата, когато била вкарана в общото хале. Разяснява, че халето е едно-дълго, което е разделено на две - едната част се ползва от друга фирма, с която нямали нищо общо, а в другата част се помещават две фирми в едно помещение - „•••“ и „•••“. Той е управител на „•••“, а на „•••“ управител е Х.Г.. Тази част от халето я ползвали общо и няма никакво разделение. Работниците работят към двете фирми, но ползват общото помещение. Свидетелят ••• работел при него и му е споменал за автомобила на ищеца. Той му казал да дойде да го запише по надлежния ред за преглед, но когато дошли са преценили за момента, че има свободно место в „•••“ и там са го оставили за ремонт, защото там е имало свободно място. Той не е присъствал на приемането на автомобила, но после научил от •••, че той е приел автомобила. Г.Х. работел към „•••“. В „•••“ няма назначен приемчик. Той съм се занимавал с тази работа. Сервизът на „•••“ няма застраховка. Когато се установил какъв е ремонтът на автомобила, той направил клип от служебния телефон на „•••“, за да покаже на ищеца, какъв ремонт е необходим. Той е съдружник в „•••“ с 50 процента, заедно с Х.Г.. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Взаимоотношенията между страните се уреждат от института на договора за изработка - чл. 258 и сл.от ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да плати възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален. Основните задължения на изпълнителя са да изработи нещо съгласно поръчката и в срок без отклонение от нея, и то така, че изработеното да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, както и да предаде изработеното на поръчващия. Основните задължения на поръчващия са да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и да заплати възнаграждение за приетата работа. От данните по делото съдът приема, че на 04.04.2025г. между ищеца и ответното дружество е сключен неформален/устен/ договор за изработка – ремонт на лек автомобил с рег. № •••, изразяващ се в обслужване на автомобила, смяна на масла и филтри,обслужване предници и обстоен преглед на автомобила, собственост на ищеца. Сключването на договора именно с ответното дружество „•••" ЕООД, с ЕИК ••••• по безспорен начин се доказа от показанията на свид.••• и свид.М.•••. Към посочената дата свидетелят ••• е работел като механик в ответното дружество в автосервиза в с.•••, район •••, като работел заедно с управителя В.. При пристигането на ищеца свид.Р.••• се обадил на управителя И.В.. В. изпратил свид. Г.Х. да приеме колата. Свидетелят ••• лично видял, че в колата е бил поставен приемо-предавалтелен протокол с данни за МПС, на собственика и оплакванията на клиента, но протоколът е бил без подпис срещу реквизит „приел“, каквато е била и установената практиката в сервиза, като този протокол бил изгорял заедно с колата при пожара на 11.04.2025г. Лично видял и ключ от автомобила на ищеца в шкаф в офиса на дружеството, който факт потвърждава сключването на договора между страните. Свид.Р.••• разказва подробно за практика в ответното дружество, че при приемане на автомобилите за ремонт приемо-предавателните протоколи се съставяли е едни екземпляр, който се поставял в колата, като на собственика на автомобила не се връчвал екземпляр. На 04.04.2025г. свид.••• изчакал ищеца пред сервиза и е категоричен, че на ищеца не бил връчен никакъв документ за предаването на колата. В подкрепа на горния извод са и обясненията на управителя В., по реда на чл.176 ГПК, който признава, че работниците в двете фирми - „•••" ЕООД и „•••“ООД работят към двете фирми едновременно. Наетата част от халето, където е разположен сервиза за ремонт на автомобилите също се ползва от двете фирми като няма никакв разделение. Предвид изложените съображения настоящият състав приема за недоказана защитната теза на ответника, че договорът бил сключен с дружеството „•••“ООД. По делото е представено извлечение от електронна кореспонденция чрез мобилно приложение "Вайбър", ведно с констат•••ен протокол от 07.11.2025г., съставен от нотариус ••• с рег.№040 от НК и район на действие РС-•••, от която се установява, че ищецът е водел кореспонденция и разговори с И.В.-управителя на ответното дружество за ремонтните дейност по автомобила. Съдът намира, че подобен начин на комуникация има правно значение и приложими за него са изискванията на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Касае се за електронен документ, а съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая такова искане не е направено от ответника, поради което е достатъчно приобщаването на електронната кореспонденция на хартиен носител като препис. Възражението на ответника, че не е ясно дали кореспонденцията е проведена с него, е неоснователно, доколкото той не оспорва, а и от писменото доказателство е видно, че тя е проведена чрез телефонен номер /•••/, чийто фактически ползвател е ••• •••., който не отрича да е направил излъчения на ищеца клип за нужния ремонт на колата от телефона на „•••“ООД –признание в дадените пред съда обяснения по реда на чл.176 ГПК. При това положение и при липса на конкретни твърдения и доказателства, че към периода на провеждане на кореспонденцията номерът е ползван от друго лице, съдът намира, че кореспонденцията е проведена именно с •••. за необходимите ремонтни дейности по автомобила на ищеца. От извършените справки за актуално състояние от търговския регистър на двете търговски дружества „•••" ЕООД и „•••“ООД е видно, че ••• •••. В. е управител на ответното дружество „•••" ЕООД и съдружник, притежаващ 50% от дяловете на „•••“ООД. В Търговския регистър по партидите и на двете дружества е обявена индентична основа дейности: „Техническо обслужване и ремонт на автомобили“. При тези данни и Съгласно § 1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на Търговския закон двете дружества се явяват „свързани лица“ по дефиниция и по установения по делото начин на работа от обясненията на управителя •••.В., че наетата част от халето на двете фирми се ползвали общо и няма никакво разделение, като работниците работели и към двете фирми. Извода е, че двете дружества осъществяват търговска дейност по ремонт на автомобили без ясно разграничение на дейността от двете дружества, което обуславя извода, че ответното дружество е недобросъвестен търговец, от което не може да черпи благоприятни за себе си последици, поради което и предоставената по делото фактура за закупени части не може да бъде прот•••опоставена на ищеца, т.к по делото безспорно се доказва, че договорът за ремонт е сключен с ответника, а не с „•••“ООД. По делото между страните не е спорен факта, че автомобилът на ищеца е изгорял напълно, т.е унищожен при възникналия пожар на 11.04.2025г. в автосервиза, стопанисван от ответното дружество и „•••“ООД в с.•••, район •••-••• община. Този факт е установен по делото и от удостоверение от 06.06.2025г., издадено от ••• в полза на ищеца. Поправянето на вредите в областта на договорната отговорност е уредено с разпоредбата на чл. 79 ЗЗД.При всички видове договори за изработка, договорната отговорност/риска/ за изпълнителя при пог•••ето на вещта е до изчерпване действието на договора и предаването на трудовия резултат на възложителя. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди определени с разпоредбата на чл. 82 ЗЗД на „претърпяна загуба” - фактическо влошаване състоянието на засегнатото имущество, каквато е предявената претенция на ищеца, осуетяване на очаквани облаги и „пропуснати ползи” - неосъществено увеличаване на имуществото, пропусната печалба. В случая автомобилът на ищеца е напълно унищожен от пожара на 11.04.2025г. преди ответното дружество да е изпълнило поетото договорно задължение за ремонт на автомобила и държател на същия, поради което и риска от пог•••ето на веща е в негова тежест. За ответното дружество възниква гражданска отговорност да обезщети кредитора-ищеца за претърпяната от него загуба, възлизаща на пазарната стойност на лекия автомобил в размер на 30170 (тридесет хиляди сто и седемдесет) лева, определена към 04.04.2025 г.-датата на сключване на договора за ремонт на автомобила и предаването на му на ответника, съгласно заключението на приета съдебна автотехническа експертиза. По изложените съображения и съобразно диспозит•••ното начало в граждансикя процес предявения иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД, като основателен и доказан следва да бъде уважен за по-ниската предявена сума от 30000лева/тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за унищожен от пожар на 11.04.2025г. лек автомобил с рег. № •••, марка •••, която сума превалутирана в евро възлиза на 15338,76 евро /петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента/ съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. За яснота съдът следва да отбележи, че при обсъждане на спорните правоотношения в мот•••ната част е използвал понятието на националната парична единица в Република България, приложима към момента на възникване на спорното правоотношение и преди въвеждането на еврото. Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета от 08 юли 2025год. относно приемане на еврото от Република България, считано от 01.01.2026г. и съобразно Закона за приемане на еврото в Република България, всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г., е 1 евро = 1.9.5583 лева. По този начин те следва да бъдат изразени в диспозит•••а на решението. Предвид основателността на предявения иск основателен се явява и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава, върху уважената сума, считано от предявяване на иска, датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.07.2025г. до изплащане на сумата. Като последица от уважаването на главния иск съдът не следва да разгледа предявения евентуален иск с правно основание по чл.45 ЗЗД. По отношение на разноските: С оглед резултата по делото и на осн. чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 1789.52 евро, представляващи равностойността на 3500 лева /1200лв-държавна такса, 300 лв.-депозит за вещо лице и 2000лв –заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие/ след превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. Воден от гореизложените мот•••и, В.ският окръжен съд