Решение № 111 от 21.4.2026 г. на Районен съд - Нова Загора по дело № 861/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров - Изпълнителен директор и инж.Милена Ценова - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрк.Ф. И., с пълномощно с рег.Индекс ПЛ- 257/06.08.2024 г. с адрес: гр.София, ул. ••• срещу Ж. Й. Д. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, с правно основание - чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с ч.гр.д. № 723/2025 г. по описа на РС - Нова Загора, за топлоснабден имот на адрес - •••; Инсталация 4000223596/аб.№ 270751, ИД номер: 403704 с цена на иска на иска: 5705,98 лева.

В нея се сочи, че на 08.05.2025 г. ищцовото дружеството било депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 159987 срещу Ж. Й. Д. с ЕГН: •••••••••• за сумите от 4867.70 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 746.04 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 28.04.2025 г., както и за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 74,52 лева - главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 17,72 лева - мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 28.04.2025 г., като ищцовото дружество претендирало и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Сочи се, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 723/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, било уважено искането на ищцовото дружество и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

Със съобщение, получено от ищцовото дружеството на 20.08.2025 г. съдията докладчик му указал, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, доколкото Ж. Й. Д. с ЕГН •••••••••• бил подал възражение по чл.414, ал.2 от ГПК.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество

предявявавало иск за установяване на съществуването на вземането си за консумирана и незаплатена ТЕ срещу Ж. Й. Д. с ЕГН •••••••••• за топлоснабден имот: гр.София, п.к.1582, СО ИСКЪР. ДРУЖБА - 2, БЛ.207, ВХ.Б, ЕТ.7, АП.41 за процесния период.

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтичало вземането на ищцовото дружество били следните:

Твърди се. че ответника бил собственик на процесння топлоснабден имот и на това основание бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове ищцовото дружество твърди, че ответникът бил клиент на ТЕ и за него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответника не бил упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.31, ал.1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

В исковата си молба се твърди, че ответникът бил използвал доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период и към настоящия момент не бил погасил задължението си.

В изпълнение на разпоредбата на чл.112 г, ал.1 от ЗЕЕЕ (чл.139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ ЕООД, като след 2020 г. услугата се предоставяла от фирма „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435.

Разяснява се, че на основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

С исковата си молба ищцовото дружество моли, след като се убеди в основателността на изложените от тях твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ж. Й. Д. с ЕГН:••••••••••, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 4867,70 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 746,04 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 28.04.2025г., както и за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 74,52 лева - главница за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 17,72 лева - мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 28.04.2025 г., като претендират направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищцовото дружество моли съда, на основание чл.78 от ГПК, да му присъди сторените разноски, както и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

В подкрепа на твърденията си представя и моли съда да приеме, като доказателства копия от документи по опис.

Прави доказателствени искания на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице да бъде привлечено „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Николай Коперник“ № 21 - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Фактическите им твърдения, обуславящи правния интерес от привличане на „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435. като трето лице - помагач по делото на основание чл.219, ал.1 от ГПК били следните:

На основание чл.146, ал.1 от ЗЕ и чл.51 от Наредбата за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.31 от 26.03.2002 г./ „Топлофикация София” ЕАД имал сключен договор при общи условия с „ДИРЕКТ” ЕООД. ЕИК 121125435 за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между клиенти в СЕС. През процесния период „Топлофикация София” ЕАД била остойностявала ТЕ за процесния имот по данни предоставяни от „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435. Отношенията между ищцовото дружество и фирмите за дялово разпределение се уреждали и с Общи условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец, по смисъла на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на ТЕ между клиентите в СЕС в гр.София /приети с Решение по т.1 от Протокол № 43/11.05.2005 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София” АД и одобрени с Решение № ОУ-013/20.06.2005 г. на ДКЕВР, на основание чл.146, ал.2 от ЗЕ и чл.298, ал.1 от ТЗ/. Съгласно чл.14 от тези ОУ търговецът разпределя потребената ТЕ между клиентите в сградата по правилата на Наредбата за топлоснабдяване, а също така определя и дяловете за отчетен период за имотите на всички клиенти в сградата. Разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и т.5 от ОУ предвиждат задължение за „Топлофикация София” ЕАД да предава ежемесечно на търговеца данни за количеството на ТЕ за разпределение, и съответно да изготвя данъчни фактури, както и дебитни и кредитни известия по данни на търговеца.

За „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435 съществувал правен интерес да е трето лице, защото с участието си по делото можело да докаже, че извършеното от негови служители разпределение на ТЕ било извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както и подписания между страните договор.

За „Топлофикация София” ЕАД съществувал правен интерес от привличането на това трето лице - помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на ТЕ, ищцовото дружество можело да заведе регресен иск срещу „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435, предвид което желаело да ги обвърже с мотивите и диспозитива на съдебното решение. Основанията на ищцовото дружество за предявяване на регресен иск произтичали от изрично предвидената в цитираните ОУ отговорност при неизпълнение на задълженията. Съгласно чл.42, т.2 от същите, в случай на установяване на допуснати грешки от търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, в следствие на което „Топлофикация София” ЕАД е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен клиент, загубата се дължи от търговеца на „Топлофикация София” ЕАД в пълен размер.

2. Ищцовото дружество моли да бъде допусната съдебно-техническа експертиза със следните задачи:

Вещото лице, специалист - топлотехник, след като прегледа наличната документация в „Топлофикация София” ЕАД и „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435, извършващо дялово разпределение за инсталация 4000223596 /аб.№ 270751 материалите по делото да даде заключение по следните въпроси:

1. Да установи какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния

период?

2. Като вземе предвид отчетите на уредите за дялово разпределение в имота на ответника да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено

разпределението на ТЕ през процесния период за имота от страна на фирма

„ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435?

3. Да посочи на каква стойност са изготвените изравнителни сметки от „ДИРЕКТ”

ЕООД, ЕИК 121125435 и за какви периоди?

4. Да установи какъв е размерът на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответника през

процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и по компоненти -

сума за ТЕ за отопление на имот, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, както и сума за ТЕ за общи части на сградата?

5. Да установи дали сумите за ТЕ за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетика?

6. Отчислявани ли са за сметка на „Топлофикация София” ЕАД технологичните разходи

на ТЕ в абонатната станция?

7. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, преминал ли е първоначална и последващи метрологични проверки, съобразно изисквания на Закона за измерванията?

1. Моли да бъде допусната и съдебно-счетоводна експертиза, която да работи след

изготвяне на заключението на вещото лице - топлотехник, при следните задачи:

Вещото лице - счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството ни, материалите по делото и заключението по СТЕ да отговори на следните въпроси:

1. Платени ли са сумите за ТЕ, касаещи процесния период?

2. Да посочи през кои месеци са въвеждани в информационната система на „Топлофикация София” ЕАД изравнителните сметки, изготвени от ФДР за имота на ответника за процесния период и на каква стойност са тези изравнителни сметки?

3. Да посочи какви суми за ТЕ са приспаднати /или следва да бъдат довнесени/ от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ, на коя дата и по отделни месеци?

4. Да посочи размера на дължимите суми за ТЕ за процесния период - главница, общо и по отделни пера - сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна

инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ

през процесния период?

5. Да посочи размера на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане

на ответника в забава до 28.04.2025 г. общо и за отделните месеци?

4. Моли съда да задължи „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435, да представи всички

относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения

имот за процесния период, в това число и изравнителни сметки, от които е видно каква

е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от ищцовото

дружество суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за топлоснабдения имот през отделните

месеци от процесния период. Те се явявали необходими с оглед доказване факта на доставка и потребление на ТЕ в имота на ответника.

5. В случай, че съдът не допусне привличането на трето лице - помагач, ищцовото

дружество моли на основание чл.192, ал.1 от ГПК, да задължи „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК

121125435, да представи следните документи: за главен отчет на уредите за дялово

разпределение, съставяни за имота през процесния период; документи,

удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на етажната собственост; протоколи за неосигурен достъп на служител

на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/; документи

относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

6. Ищцовото дружество моли съда да изиска и да бъде приложено към настоящото

производство ч.гр.д№ 723/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Същото било

необходимо с цел доказване на изложените по-горе твърдения и на датата, на която

ищцовото дружеството е било уведомено, че може да предяви иск на основание чл.415

от ГПК относно вземането му.

С исковата си молба ищцовото дружество прави следното особено искане:

1. В случай, че в първото по делото заседание представител на дружеството ни не се яви,

то моли да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие, като

поддържат исковата молба и представените с нея писмени доказателства, както и направените доказателствени искания. В случай, че ответника представи нови

доказателства, ищцовото дружество моли съда да му бъде дадена възможност да

изрази становище, съответно да ангажира нови доказателства.

2. Ищцовото дружество моли съда да му присъди сторените разноски и съгласно чл.78,

ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност при положение, че съдът присъди съгласно чл.78, ал.3 от ГПК на ответника разноски, моли

съда да ги компенсира до размера на по-малкото. Прави възражение за прекомерност

на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника, претендира разноски.

3. Моли съда при наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, да постанови

неприсъствено решение, с оглед процесуалното поведение на ответника.

4. Ищцовото дружество заявява съгласие по смисъла на чл.38, ал.2 вр. с чл.50, ал.5 от ГПК да му бъдат връчвани съобщения и съдебни книжа чрез „Системата за сигурно

електронно връчване“ към Държавна агенция „Електронно управление“.

С исковата си молба ищецът посочва Банкова сметка на „Топлофикация София“ ЕАД за превод на съдебни вземания:

ОБЩИНСКА БАНКА АД, ФЦ „КРАСНО СЕЛО“, IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът Ж. Й. Д. с постоянен адрес - •••, с ЕГН ••••••••••, чрез адв.В. Х. М. от АК - Сливен, е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище, по принцип такъв иск е допустим. Но тъй като бил направил отказ от наследството на С.Г.С. с ЕГН ••••••••••, починал на ••• г., той отпадал от кръга на наследниците за призоваване и не била налице изискуемата пасивна процесуална легитимация, за да бъде надлежен ответник по настоящото дело. Затова ответникът заявява, че смята, че искът спрямо него се явява недопустим.

По основателността на иска ответникът изразява следното становище:

Ако приемел, че искът е допустим, ответникът заявява, че той е неоснователен и недоказан.

1. От издаденото му от Софийския районен съд съдебно удостоверение изх.№ 61446/19.07.2023 г. било видно, че ответникът е подал молба с вх.№ 204406/18.07.2023

г., с която се отказва от наследството на С.Г.С. с ЕГН ••••••••••, починал на ••• г.,

като това заявление било вписано в специалната книга на съда под № 1460/19.07.2022

г.

Поради направения и вписан отказ, ответникът бил отпаднал от кръга на наследниците на С.Г.С., затова не било налице законово основание да бъде съден за заплащане на задълженията на починалия.

Ответникът заявява в отговора си на исковата молба, че бил посочил, че не дължи нищо още с възражението си по чл.414 от ГПК, към което бил прикрепил и копие от посоченото съдебно удостоверение. Счита, че ако от „Топлофикация София - ЕАД“ си били направили труда да погледнат това възражение, може би изобщо нямало да предявят настоящия иск.

1. Самият иск бил неправилно или неточно формулиран.

1. Посочено било, че ответникът бил с постоянен адрес - гр.София, кв. •••“

бл.207, вх.Б, ет.7, ап.41. От представения от ищеца нотариален акт № 49 том VI рег.№ 7023 дело № 1012/2008 г., било видно, че това е адресът на закупения от починалия

С.Г.С. апартамент, за отоплението на който ищецът претендира, че му се дължат суми

за отопление. В този нотариален акт името на ответника не фигурирало.

2. В исковата молба било заявено, че ответникът бил собственик на процесния

топлоснабден имот - имота описан в посочения по-горе нотариален акт.

Това обстоятелство не отговаряло на истината. Ответникът сочи, че собственик на имота е бил починалият С.Г.С., ЕГН ••••••••••. Неговите наследници били посочени в представеното от ищеца удостоверение за съпруга и родствени връзки, издадено от София 14 район „Искър“ Столична община, с изх.№ РИС23-УГ51- 2709/02.04.2023 г. Там като основни наследници били посочени трима: Под № 1 бил Г.С.Г. - баща; под № 2 била С.С.Г. - майка, под № 3 бил Р.Г.С. - брат.

От тези трима наследници било видно, че бащата е починал преди сина си С.Г.С., за майката и брат му не били посочени данни, кога са починали. Сочи, че съгласно чл.6 от ЗН: „Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив“.

Съгласно чл.8 от ЗН, „(1) Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. (2) Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета.“

Доколкото не било ясно кога са починали майката и братът на наследодателя, оставал открит въпросът какъв трябва бъде редът за наследяване от наследниците им. Ако са починали след С.Г.С., техните наследници трябва да бъдат призовани към наследяване. Ако са починали преди С.Г.С., тогава всички техни наследници от следващия по степен ред трябва да бъдат призовани към наследяване. Затова само тогава би могло да се счита, че ответникът е призован към наследяване (защото е от страна на посочения под № 1

наследник). Но ответника заявява, че бил се явявал съсобственик по наследство на процесния апартамент не сам, а заедно с всички останали наследници от същия ред, на който бил и той. Дори да се вземат предвид посочените откази от наследство, пак оставали наследници, които са от същия ред, на който бил и ответникът. Затова ответникът заявява, че категорично не бил съгласен, че дори да не бил направил отказа от наследство, само той би се явявал собственик на процесния имот и би дължал процесните суми. В този смисъл с отговора си на исковата молба ответника заявява, че исковата молба е неточна и неправилна и би следвало искът да бъде отхвърлен, като недоказан.

Ответникът заявява, че както бил посочил, той отпадал от призованите от наследяване, по силата на направения по реда на чл.49 от ЗН отказ от наследство, а неговият дял уголемявал дяловете на останалите наследници, съгласно чл.53 от ЗН -„Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници“.

Ответникът заявява, че по отношение на представените с исковата молба доказателства, няма възражения същите да бъдат приети, тъй като били допустими и относими. Нямал възражения и срещу направените искания за експертизи, стига ищецът да продължи да ги поддържа.

С отговора си на исковата молба ответника заявява, че представя удостоверение изх. № 61446/19.07.2023 г. на Софийски районен съд, за направен и вписан отказ от наследство С.Г.С.. Представя и копие от Определение на Софийски районен съд по гр.дело № 486/2022 г., от което било видно, че по заведено от същия ищец дело той бил направил оттегляне на иска спрямо ответника, заради направен отказ от наследство. Видно било, че ищецът е знаел за направения от ответника отказ от наследство, но необяснимо защо, отново е предявил иск срещу него.

С отговора си на исковата молба ответникът моли съда да му бъдат присъдени направените разходи за това дело - 250 евро - за адвокатски хонорар.

Ответникът представя банкова сметка, по която да му бъде изплатена присъдената сума за разходи, както и адвокатско пълномощно.

С оглед изложеното в отговора на исковата молба ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.219, ал.1 от ГПК съдът е конституирал, като трето лице-помагач по делото на страната на ищеца „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Николай Коперник“ № 21 - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Съдът не е уважил исканията на ищцовото дружество за допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи по делото.

В открито съдебно заседание ищеца, редовно призован - не се явява, но изразява становища.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

По делото са представени следните писмени доказателства: заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на л.9 - л.13 от делото, платежно нареждане на л.14 от делото, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49 том VI рег. № 7023 дело 1012/2008 г. на л.15 и л.16 от делото, писмо с изх.№ 7595/09.11.2012 г., писмо с рег.№ 7000 144/01.02.2012 г., заявление-декларация на л.19 от делото, съдебно удостоверение с изх.№ 21753/22.11.2021 г., съдебно удостоверение на л.22 от делото, удостоверение с изх.№ РИС23 УГ51-2709/02.04.2023 г. за съпруг/а и родствени връзки на С.Г.С. с ЕГН •••••••••• на л.23 - л.28 от делото, удостоверение с изх.№ РИС23-УГ51 2710/03.04.2023 г. за съпруг/а и родствени връзки на С.Г.С. с ЕГН •••••••••• на л.29 от делото, съдебно удостоверение на л.30 от делото, съдебно удостоверение с изх.№ 61769/20.07.2023 г. на л.31 от делото, съдебно удостоверение на л.32 от делото, съдебно удостоверение с изх.№ 64651/01.08.2023 г. на л.33 от делото, съдебно удостоверение с изх.№ 64649/01.08.2023 г. на л.34 от делото, съдебно удостоверение с изх.№ 65333/03.08.2023 г. на л.35 от делото, съдебно удостоверение с изх.№ 65328/03.08.2023 г. на л.36 от делото, съдебно удостоверение с изх.№ 65331/03.08.2023 г. на л.37 от делото, удостоверение с изх.№ 65333/03.08.2023 г. на л.38 от делото, съдебно удостоверение с изх.№ 66707/09.08.2023 г. на л.39 от делото, съдебно удостоверение с изх.№ 94484/03.10.2024г . на л.40 от делото, договор № Д-0-69/03.06.2020 г. на л.41 - л.48 от делото, протокол от 31.10.2000 г. на л.49 и л.50 от делото, общо потребление/фактура/ № 1026212961- оригинал на л.51 - л.52 от делото,общо потребление/фактура– № 1033933090 - оригинал на л.53 и л.54 от делото, справка извлечение за аб.№ 4000223596 на л.55 от делото, договор № Д-0 69/03.06.2020 г., пълномощно на л.63 от делото, общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София – на л. 64 от делото, определение № 38353/24.09.2024 г. по гр.д.№ 20221110130486 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд на л.75 от делото, нареждане – разписка на л.76 от делото, пълномощно, съдебно удостоверение с изх.№ 61446/19.07.2023 г. по гр.д.№ 39891/2023 г. по описа на Районен съд – София от което е видно, че същият се е отказал от наследството оставено му от наследодателя С.Г.С. с ЕГН ••••••••••, починал на ••• г., както и представените от третото лице помагач „Директ“ ЕООД гр.София писмени доказателства - Протоколи за неосигурен достъп, съставяни за имота за периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г.; Индивидуални справки за периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г.; Документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г. на представител на етажната собственост; Документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия в топлоснабдения имот за периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г.; Удостоверение за регистрация № Р-05 01/29.09.2009 г. от МИЕТ, гр.д.№ 26758/2025 г. по описа на Софийски районен съд и ч.гр.д. № 723/2025 г. по описа на РС - Нова Загора и списък на разноските по делото направени от ответника Ж. Й. Д. и документ от Банка ДСК с посочен IBAN на Ж. Й. Д., съдебно удостоверение с изх.№ 61446/19.07.2023 г. по гр.д.№ 39891/2023 г. по описа на Районен съд – София от което е видно, че Ж. Й. Д. с ЕГН •••••••••• се е отказал от наследството оставено му от наследодателя С.Г.С. с ЕГН ••••••••••, починал на ••• г.

Безспорно се установява от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49 том VI рег. № 7023 дело 1012/2008 г. на л.15 и л.16 от делото, че процесния имот е собственост на С.Г.С. с ЕГН •••••••••• и е придобит от него на 01.10.2008 г., чрез възмездна сделка покупко-продажба.

От съдебно удостоверение с изх.№ 61446/19.07.2023 г. по гр.д.№ 39891/2023 г. по описа на Районен съд – София на л.94 по делото е видно, че ответника Ж. Й. Д. с ЕГН •••••••••• се е отказал от наследството оставено му от наследодателя С.Г.С. с ЕГН ••••••••••, починал на ••• г.

В заповедното производство по ч.гр.д. № 723/2023 г. по описа на Районен съд - Нова Загора е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 415 от 04.07.2025 г. срещу Ж. Й. Д. с ЕГН •••••••••• за сумите 4867,70 лева (четири хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 70 стотинки), представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 01.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 08.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 746,04 лева (седемстотин четиридесет и шест лева и 04 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 28.04.2025 г., 74,52лева (седемдесет и четири лева и 52 стотинки), представляваща главница за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 01.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 08.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 17,72 лева (седемнадесет лева и 72 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 28.04.2025 г., както и държавна такса в размер на 114,12 лева (сто и четиринадесет лева и 12 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева).

В срока за възражение длъжникът Ж. Й. Д. е подал възражение, в което сочи, че няма жилище в София и няма никакви договорни обвързаности с „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК 831609046.

Със свое Разпореждане № 1411 от 18.08.2025 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да заведе установителен иск за вземането си.

С предявения в срок установителен иск ищецът е поискал установяване на всички вземания по заповедта за изпълнение, без да е отчетено направеното от длъжника възражение.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявени са установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ж. Й. Д., за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 4867,70 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 746,04 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 28.04.2025г., както и за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 74,52 лева - главница за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 17,72 лева - мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 28.04.2025 г., като претендират направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ж. Й. Д., с който се оспорват предявените искове, като неоснователни, необосновани и недоказани. Оспорва пасивната легитимация на ответника и заявява, че в исковата молба неправилно е посочено, че ответника е клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ в качеството си на собственик на процесния имот, за което излага подробни съображения и претендира разноски.

Ответника в депозирания по делото писмен отговор на исковата молба оспорва предявените от ищцовото дружество искове като неоснователни и недоказани и излага подробно становище за това.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения - чл.154, ал.1 ГПК

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже, че ответника е пасивно легитимиран и е клиент на топлинна енергия за битови нужди, в качеството си на собственик или ползвател на процесния имот, както и че е налице облигационно отношение между страните.

В тежест на ответника бе да докаже наведените от него с отговора на исковата молба твърдения.

С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от страните по делото писмени доказателства, както и в приложеното заповедно производство, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен по следните съображения:

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл.150, ал.1 и ал.3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени - собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от приетия Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49 том VI рег. № 7023 дело 1012/2008 г. на л.15 и л.16 от делото, че процесния имот е собственост на С.Г.С. с ЕГН •••••••••• и е придобит от него на 01.10.2008 г., чрез възмездна сделка покупко-продажба.

От приетото по делото съдебно удостоверение с изх.№ 61446/19.07.2023 г. по гр.д.№ 39891/2023 г. по описа на Районен съд – София (на л.94) е видно, че ответника Ж. Й. Д. с ЕГН •••••••••• се е отказал от наследството оставено му от наследодателя С.Г.С. с ЕГН ••••••••••, починал на ••• г.

Предвид изложеното следва, че ответникът Ж. Й. Д. не е собственик на топлоснабдения имот, както и по никакъв начин не се доказа пасивната процесуална легитимация на ответника, както това беше наведено в исковата молба на ищеца, че ответника в качеството на собственик на процесния имот, е потребявал топлинна енергия, предоставяна от ищцовото дружество. Доказателствената тежест за последното беше в тежест на ищеца. Видно от изложеното не е приел оставеното му от собственика на процесния имот наследство, като е направил изричен отказ, поради което не се явява собственик или вещен ползвател на имота, поради което не е страна по облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество. В заключение между ищцовото дружество и ответника не се установява да са съществували облигационни взаимоотношения във връзка с предоставяната в процесния имот топлинна енергия, нито в качеството му на собственик на процесния имот, нито в качеството му на потребител.

Видно от представения отказ от наследство, ответникът не е наследник на С.Г.С. с ЕГН •••••••••• - собственик на процесния апартамент на чието име са записани задълженията, от момента, в който отказа на ответника Ж. Й. Д. е регистриран, както е изложено по-горе. Отказът от наследство е заличил качеството на отказалия се наследник като такъв, независимо кога е било формирано задължението, така че ответникът не дължи нищо, доколкото не се явява наследник на починалия С.Г.С. с ЕГН ••••••••••. По смисъла на закона, наследник е който е приел наследството. С оглед направения отказ от наследство ответника Ж. Й. Д. няма качеството на наследник, поради което няма и основание да дължи претендираните от ищцовото дружество суми.

Предвид недоказаността на твърдението, че ответника се явява потребител на топлинна енергия, доставяна в процесния имот, съдът счита, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради което е ненужно да се обсъждат останалите доказателства, събрани по делото и наведените алтернативно възражения от ответна страна, а съдът следва да отхвърли предявения срещу ответника иск, като неоснователен и недоказан.

Предявените срещу него искове се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските.

При този изход от спора, разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.

Съдът намира направеното от ищеца възражение за прекомерност за неоснователно, предвид цената на иска и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, което е общо, бланкетно и немотивирано, а съгласно последната практика на ВКС вече възраженията за прекомерност на адвокатския хонорар следва да бъдат мотивирани, а разгледано по същество – неоснователно.

По изложените съображения ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски в размер на 250.00 € - адвокатски хонорар, като ответника е преставил и банковата си сметка във връзка с това.

Водим от горното, съдът