Решение № 975 от 10.3.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 52/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Ю. Ю. Т. и „ТАКТИКЪЛ ЕКСПОРТС“ ЕООД [населено място], депозирана чрез адв. Б. В., срещу Решение № 208/28.11.2025 г., постановено по АНД № 593/2025 г. по описа на Районен съд - Свиленград. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд извършил неправилна квалификация на деянието, като приел, че както Ю. Т., така и „Тактикъл Експортс“ ЕООД чрез последния, са извършили нарушение на чл. 233 ЗМ. В конкретния случай не се касаело за нарушение на митническото законодателство. Ако имало нарушение, то било на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ), който имал съответните административнонаказателни разпоредби и касационните жалбоподатели понесли санкции по този закон. С Решение от 29.11.2024 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение (МКЕКНОМУ), на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ) било спряно действието за шест месеца на Лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 03.09-130-1/19.09.2024 г., и на Удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната № 03.09-130-5/19.09.2024 г. (Приложение 1), и с Решение от 13.05.2025 г. на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките (МСОИСД към МС), (2.1.) на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗЕКПСОИТДУ било отказано издаване на изменение на посочените лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната и удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната, като бил отнет притежавания от „Тактикъл експортс“ ЕООД едногодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, заличена регистрацията на дружеството и обезсилено удостоверението за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната. Жалбоподателите изтъкват, че ЗЕКПСОИТДУ имал самостоятелни административнонаказателни разпоредби, които не препращали към ЗМ. От това следвало, че както процесното наказателно постановление, така и обжалваният съдебен акт страдали от неправилна правна квалификация. На второ място, се твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото адресат на наказателното постановление бил само Ю. Ю. Т., а не „Тактикъл Експортс“ ЕООД. Въпросното наказателно постановление никога не било връчвано на дружеството, нито било обжалвано от него. На този факт било налице изрично позоваване пред съда с нарочно заявление от 30.10.2025 г. Чия била собствеността на иззетите части, от които можело да се сглоби защитна бронежилетка, било изяснено безспорно, с писмо до Заместник-директор на ТД на Митница Бургас от 19.05.2025 г. - това било дружеството „Тактикъл Експортс“ ЕООД. Административен акт срещу дружеството, с който се нарежда отнемането на частите за бронежилетки, нямало. Обстоятелството, че съдебният състав указал на процесуалния представител на „Тактикъл Експортс“ ЕООД да представи пълномощно и от името на дружеството не било в състояние да санира този съществен порок на процеса. Съдът нямал правомощия да допълва работата на административния орган, а само да преценява законосъобразността на актовете му. Резултатът от действията на Агенция „Митници“ било отнемането в полза на държавата на предмети, които принадлежат на трето лице. С оглед на така изложеното, касационните жалбоподатели молят съда да постанови решение, с което да обезсили изцяло обжалваното съдебно решение, както и Наказателно постановление № BG 2025/1000-378/НП. Ответникът по касационната жалба – Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас в депозирано чрез процесуален представител писмено становище и в писмен отговор на касационната жалба оспорва жалбата. Заявява, че обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при съблюдаване на относимия материален закон. Моли подадената касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. По делото се установява, че първоначално по жалба на Ю. Ю. Т. е било образувано АНД № 283/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград срещу Наказателно постановление № BG2025/1000-378/НП от 12.03.2025 г. на Заместник-директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“. С определение, постановено по това дело, съдът е приел, че от материалите по административнонаказателната преписка не се установява по несъмнен начин дали отнетите вещи са собственост на санкционираното физическо лице или на трето лице, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ЗАНН. Поради това съдът е прекратил производството по АНД № 283/2025 г. и е върнал преписката на Териториална дирекция „Митница Бургас“ за надлежното ѝ окомплектоване, включително за изясняване собствеността върху процесните вещи и за връчване на наказателното постановление на евентуалния им собственик, ако се установи, че той е различен от нарушителя. Впоследствие по преписката е постъпило изявление от Ю. Ю. Т., че бронежилетките и панелите за бронежилетки са собственост на „Тактикъл Експортс“ ЕООД, след което дружеството е уведомено за издаденото наказателно постановление чрез адв. Б. В., като в срока за обжалване е постъпила жалба от Ю. Ю. Т. и „Тактикъл Експортс“ ЕООД, по която е образувано АНД № 593/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград, приключило с постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. С обжалваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № BG2025/1000-378/НП от 12.03.2025 г., издадено от Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на Ю. Ю. Т. за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5 820.50 лв. (пункт 1) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата бронежилетки без панели – 3 броя и панели за бронежилетки – 12 броя (пункт 2). С така постановеното решение съдът е осъдил Ю. Ю. Т. да заплати на Териториална дирекция Митница Бургас сумата от 65 лв., представляваща половината от направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същата сума за разноски е осъдено да заплати и „Тактикъл Експортс” ЕООД. За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 19.10.2024 г. на Митнически пункт „Капитан Андреево” била извършена проверка на лек автомобил „Ауди”, модел К7 с държавен регистрационен номер [рег. номер], управляван от Ю. Т.. Преди започване на митническата проверка водачът и пътникът в автомобила били поканени устно от митническия служител да декларират носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности, но такива не били декларирани. При извършената митническа проверка на автомобила и багажа на пътниците, в пътнически сакове били открити укрити и недекларирани различни модели бронежилетки и панели за бронежилетки, като митническите органи приели, че административното нарушение е извършено от жалбоподателя-физическо лице. В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от митническите служители за нуждите на проверката, Ю. Т. посочил, че отива на изложение в Турция, като изложител и бронежилетките били мостри, съответно ще бъдат върнати след изложението. При тези фактически обстоятелства, било пристъпено към съставянето на АУАН № BG19102024/1000/М4662/19.10.2024 г. против Ю. Т.. Недекларираните стоки били иззети с Разписка № 24015816/19.10.2024 г. Административнонаказателното производство по посочения АУАН било прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с Мотивирана резолюция № BG2024/1000-4836/МР от 20.11.2024 г. на И.Д. Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, а преписката била изпратена на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, като с Постановление от 23.12.2024 г. Прокурор в посочената Прокуратура отказал да образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). Според Становище рег.№ 32-69730/06.03.2025 г. стойността на стоките – предмет на нарушението, възлизала на 5 820.50 лв. Сезиран с постановление за отказ да се образува наказателно производство, Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас издал процесното НП № BG2025/1000-378/НП на 12.03.2025 г. с правна квалификация на нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, като деянието представлява опит. С оглед така установените факти съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване на изискванията на закона, като не се констатират съществени процесуални нарушения. Според съда, административнонаказателното производство било законосъобразно образувано на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, въз основа на постановление на прокурор за отказ да се образува наказателно производство. В тази хипотеза издаването на наказателно постановление без съставяне на АУАН било допустимо, поради което възраженията за несъответствие между АУАН и наказателното постановление са счетени за неоснователни, още повече, че образуваната въз основа на АУАН преписка била прекратена. Районният съд е приел, че наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като е обсъдил възраженията и доказателствата по преписката и е изяснил релевантните факти. Посочил е, че наказателното постановление съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 ЗАНН, като липсата на конкретизация на хипотезата на приложената материалноправна норма не била довела до ограничаване правото на защита, доколкото фактическите обстоятелства били ясно изложени. Съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, надлежно овластен със заповед на директора на Агенция „Митници“, в рамките на териториалната му компетентност, както и че е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, считано от получаване на прокурорското постановление. За неоснователни са приети възраженията за издаване на второ наказателно постановление и за липса на компетентност. Отделно от това районният съд е приел, че не е нарушен принципът non bis in idem, тъй като след постановения отказ за образуване на наказателно производство не било налице паралелно ангажиране на наказателна и административнонаказателна отговорност за едно и също деяние. В обобщение районният съд е достигнал до извод, че наказателното постановление не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяната му на формално основание. Районният съд е приел, че наказателното постановление е правилно и обосновано и от материалноправна страна, като възприетата от наказващия орган правна квалификация по чл. 233, ал. 1 ЗМ съответствала на установените по делото факти. По отношение на предмета и стойността на стоките районният съд е констатирал, че посочената от органа стойност не е оспорена от санкционираното лице и че по делото не са събрани доказателства за различна цена, поради което съдът е приел стойността така, както е определена в наказателното постановление. По същество съдът е приел за безспорно установено, че на 19.10.2024 г. на МП „Капитан Андреево“, при излизане от страната към Република Турция, Ю. Т. е направил опит да изнесе през държавната граница стоки с търговски характер и количество – бронежилетки без панели и панели за бронежилетки – без знанието и разрешението на митническите органи. В мотивите си съдът е подчертал, че свидетелските показания на митническите служители са еднопосочни както относно вида, естеството и количеството на установените вещи, така и относно съпричастността на лицето към превозваните стоки, включително поради начина на откриването им (укрити в пътнически сакове) и поведението на лицето по време на проверката. Районният съд е обсъдил съставомерните признаци на „митническа контрабанда“ по чл. 233, ал. 1 ЗМ и е приел, че в случая е осъществена изпълнителната форма „направи опит да превози“ през държавната граница. Съдът е разяснил, че за съставомерността е достатъчно обективно да липсва знание и разрешение на митническите органи стоките да напуснат митническата територия, като в конкретната организация на контрол на ГКПП линията на митническия контрол била релевантният момент, в който възниква и се реализира задължението за деклариране. В тази връзка е прието, че задължението за деклариране произтича от чл. 66, ал. 1 ЗМ и приложимите актове на правото на ЕС относно митническия режим, като всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежала на деклариране. Като централен за състава елемент съдът е приел за доказан отрицателния факт на липса на деклариране. Този факт, според съда, се установявал пряко от показанията на свидетелите – митнически служители, които категорично заявили, че на линията на митническата проверка лицето не е декларирало процесните стоки. Съдът е приел още, че с оглед вида и количеството на стоката, декларирането е следвало да бъде писмено (чрез митническа декларация), тъй като количеството изключвало нетърговски характер и обосновавало търговско предназначение на вещите. Оттук е направен извод, че недекларирането в изискуемата форма изключва знанието на митническите органи и по необходимост води и до липса на разрешение за изнасяне, с което бил налице и вторият съставомерен признак на нарушението. Предвид това районният съд е приел, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 ЗМ като опит за митническа контрабанда: носил е и е направил опит да превози стоките през границата, без да ги декларира при преминаване през митническия контрол, като стоките били открити именно при проверката, поради което изпълнителното деяние останало недовършено по независещи от нарушителя причини. Съдът изрично е приел, че става въпрос за опит, а не за довършено нарушение, тъй като недекларираните стоки били установени преди фактическото им извеждане извън митническата територия. Отделно съдът е разгледал въпроса за разграничението между административно нарушение и престъпление и е приел, че конкретното деяние, с оглед равностойността на предмета, не покрива признаците на престъпление (съотнесено в мотивите към чл. 242 НК), поради което правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност по ЗМ. Районният съд е приел, че деянието е извършено виновно при пряк умисъл. Този извод е обоснован с обективни индиции: укриването на стоките в пътнически сакове, целеният резултат да не бъдат обявени пред митническите органи, както и съзнателното бездействие на линията на митническия контрол при наличие на задължение за деклариране. Съдът е приел, че нарушителят е разбирал свойството и значението на поведението си и е могъл да ръководи постъпките си, като интелектуалният и волевият елемент на умисъла се извеждали от поведението му по време на проверката. Като допълнителни съображения са посочени данни за пътуванията му и обстоятелството, че живее в държава от ЕС, което, според съда, подкрепяло извода, че е бил запознат с митническия режим и с изискването за деклариране. Районният съд е обсъдил и възражението за маловажен случай и е приел, че чл. 28 ЗАНН е неприложим. Предвид значителното количество на стоките деянието не разкривало по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения; нарушението било формално (на просто извършване), без значение от настъпването на вредни последици; и засягало отношения, ползващи се със засилена закрила – митническият контрол, свързан с публичните и фискалните интереси на държавата и ЕС. В обобщение районният съд е приел, че фактите по делото подкрепят изцяло правната квалификация на нарушението като митническа контрабанда по чл. 233, ал. 1 ЗМ, като е направено и уточнение относно изпълнителните форми „превозва“ и „пренася“. Съдът е разяснил, че самото пътуване с МПС не е автоматично основание да се приеме форма „превозва“, но с оглед вида, обема и количеството на стоките, както и конкретната фактическа ситуация, в случая били налице признаците именно на изпълнителното деяние „превозва/направи опит да превози“, поради което квалификацията на наказващия орган е потвърдена като правилна. По наказанието районният съд е приел, че наложената глоба по чл. 233, ал. 1 ЗМ е определена законосъобразно като 100 % от стойността на недекларираните стоки, при съобразяване на критериите по чл. 27 ЗАНН. Накрая, съдът е приел за правилно и разпореждането за отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на нарушението, на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ, като е подчертал императивния характер на нормата и приложимостта ѝ независимо от собствеността върху вещите, щом нарушението е доказано. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие със събраните по делото доказателства. На първо място, неоснователни са възраженията на касационните жалбоподатели относно наличието на неправилна правна квалификация на деянието и неприложимостта на Закона за митниците. Доводът, че евентуално нарушение следва да бъде разглеждано единствено през призмата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, не може да бъде споделен. Нормата на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците предвижда санкция за всяко лице, което превози или направи опит да превози през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи. Съставът защитава обществените отношения, свързани с митническия контрол върху движението на стоки през държавната граница с оглед гарантиране спазването на митническия режим. В този смисъл приложимостта на митническото законодателство не е обусловена от това дали конкретните стоки попадат и под действието на друг специален нормативен режим. Наличието на допълнителни изисквания по друг закон не дерогира задължението за деклариране на стоки при преминаване през митническата граница. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 19.10.2024 г. на Митнически пункт „Капитан Андреево“ при извършена митническа проверка в управлявания от касатора Тошмаков лек автомобил са открити бронежилетки и панели за бронежилетки, укрити в пътнически сакове, които не са били декларирани пред митническите органи. Безспорно е установено още, че преди извършването на проверката водачът е бил поканен да декларира носените от него вещи и стоки, но такива не са били заявени. Тези факти се установяват както от показанията на разпитаните митнически служители, така и от писмените доказателства по административнонаказателната преписка. При тези данни правилно районният съд е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 233, ал. 1 ЗМ, като е налице изпълнителната форма „направи опит да превози“ стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. В конкретния случай стоките са били открити при митническата проверка преди фактическото им извеждане извън митническата територия на Съюза, поради което правилно е прието, че се касае за опит за митническа контрабанда, а не за довършено нарушение. Неоснователни са и възраженията относно субективната страна на деянието. От начина на укриване на вещите в пътнически сакове, липсата на деклариране при покана от митническите органи, както и обясненията на самия жалбоподател, че превозва вещите с цел участие в изложение в Република Турция – правилно районният съд е извел извод за наличие на пряк умисъл. Касаторът е съзнавал, че превозва стоки през държавната граница и че същите подлежат на деклариране, но въпреки това съзнателно не е изпълнил това задължение. Не могат да бъдат споделени доводите, че наличието на административни актове по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, изключва приложението на митническото законодателство. Посочените в касационната жалба решения на компетентните органи относно лиценза на дружеството имат отношение към режима на износ на определени продукти, но не отменят задължението за деклариране на стоки при преминаване през митническата граница. Двата режима уреждат различни обществени отношения и тяхното паралелно приложение не е изключено. Нормата на чл. 233, ал. 1 ЗМ защитава публичния интерес от контрол върху движението на стоки през митническата граница и осигуряването на митническия режим, докато ЗЕКПСОИТДУ защитава националната сигурност и международните задължения на Република България в областта на контрола върху износа на продукти, свързани с отбраната. Двата закона защитават различни правни блага, поради което приложното им поле не се припокрива. Освен това ЗЕКПСОИТДУ не съдържа норма, която изрично да изключва или дерогира задължението за деклариране на стоки при преминаване през митническата граница по ЗМ, поради което и на това самостоятелно основание доводът за неприложимост на митническото законодателство е неоснователен. На следващо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователни и възраженията относно допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с участието на „Тактикъл Експортс“ ЕООД в съдебното производство и отнемането на вещите. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че субект на административнонаказателната отговорност в случая е Ю. Т.. „Тактикъл Експортс“ ЕООД не е нарушител, а участва в производството единствено в качеството на собственик на вещите, предмет на разпореждането за отнемане по чл. 233, ал. 6 ЗМ. За защитата на правата му в тази роля законодателят е предвидил специален механизъм в чл. 58, ал. 3 ЗАНН - уведомяване на собственика и предоставяне на възможност за обжалване на наказателното постановление в частта относно отнемането. От материалите по делото се установява, че наказателното постановление е връчено чрез Системата за сигурно електронно връчване на адвокат Б. В. на 04.07.2025 г. На 14.07.2025 г. е подадена жалба срещу наказателното постановление от Ю. Ю. Т. и от „Тактикъл Експортс“ ЕООД, и двамата чрез адвокат В.. Следователно безспорно дружеството фактически е узнало за наказателното постановление и е упражнило правото си на жалба в законоустановения срок. Обстоятелството, че в молба от 02.10.2025 г. адвокат В. е заявил, че наказателното постановление е издадено само срещу физическото лице, не изключва участието на търговското дружество в производството – още повече, че със същата молба адвокат В. е представил пълномощни и от двамата жалбоподатели. Районният съд е действал в рамките на своите правомощия, като е изискал представянето на изрично пълномощно с цел изясняване на процесуалната легитимация на жалбоподателите и осигуряване на ефективна защита на правата на евентуалния собственик на вещите съгласно чл. 58, ал. 3 ЗАНН. Следва да се подчертае, че ако съдът беше пренебрегнал въпроса за собствеността и беше разгледал делото само по отношение на нарушителя, именно тогава би допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото би постановил акт с последици за трето лице, лишено от право на защита. По отношение на самото отнемане на вещите правилно районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 233, ал. 6 ЗМ е надлежно приложена. Съгласно тази норма стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са. Нормата има императивен характер. Поради това възраженията, че вещите били собственост на дружеството, са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира още, че правилно районният съд е приел за неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед вида и количеството на стоките, както и характера на засегнатите обществени отношения, деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения. Митническият контрол върху движението на стоки през държавната граница е свързан с важни публични интереси, поради което нарушаването на установения режим не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. По отношение на наложеното наказание също не се установяват нарушения на закона. Глобата е определена в размер на стойността на недекларираните стоки, съгласно предвидения в чл. 233, ал. 1 ЗМ размер, като наказващият орган е съобразил и критериите по чл. 27 ЗАНН. С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че изводите на районния съд относно законосъобразността на наказателното постановление са правилни и обосновани. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при пълно и обективно изясняване на релевантните по делото факти. Ето защо подадената касационна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение – оставено в сила. При този изход на правния спор съдът следва да уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да бъде присъдено в размер на 71.58 евро (140 лева), предвид действащата регламентация на чл. 27е от НЗПП, във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът