Решение № 3845 от 5.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2089/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 21026/18.11.2025 г., постановено по гр.д. № 70762/2023 г. на СРС, ГО, 161 състав, са отхвърлени предявените от Л. П. П., ЕГН ••••••••••, против „Ес Би Ентъртеймънт“ ООД, ЕИК 206366985, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди, представляващи психически страдания, депресия и притеснения, и на сумата от 3297,87 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в нетна разлика между заложено и получено, настъпили в резултат от допускането на ищеца от служител на ответника до залагания в сайт https://www.sportingwin.com на 06.07.2023 г., в периода 07.07.2023 г.- 14.07.2023 г., въпреки вписване в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Л. П. П., в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил чл.45 ЗЗД, съответно неправилно е квалифицирал отношенията като договорни, както и че е налице нищожен договор, елиминиращ деликта. В жалбата се сочи, че законовото задължение на оператора да не допуска лице, вписано в регистъра, има императивен характер и произтича пряко от Закона за хазарта, като неизвършването на проверка и допускането до регистрация представлява деликт – действие в нарушение на чл.10г ЗХ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Въззиваемият „Ес Би Ентъртеймънт“ ООД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че административното нарушение не е автоматично деликт, а загубените средства при хазартна игра при нищожен договор не представляват вреда по смисъла на деликта, като подлежат на връщане по реда на неоснователното обогатяване. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски. Третото лице помагач на страната на ищеца Национална агенция по приходите излага становище за основателност на исковете. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Ищецът Л. П. П. твърди, че е лице, което има проблем с хазарта (хазартно зависим) от 2013 г., както и, че е уязвимо лице по смисъла на чл. 10в, ал. 2 ЗХ, Излага, че през м.12.2022 г. започнал посещения при психолог, а на 12.12.2022 г. подал уведомление по чл. 10в ЗХ и бил вписан в Регистъра на уязвимите лица, воден от НАП. Сочи, че организаторите на хазартни игри са длъжни да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри, но на 06.07.2023 г. ищецът твърди, че успял да достъпи сайта на лицензирания хазартен оператор „Ес Би Ентъртеймънт“ ООД – https://www.sportingwin.com/ и да извърши залагания в периода 07.07.2023 г.- 14.07.2023 г. Счита, че допускането от ответника на ищеца до хазартни игри представлява виновно противоправно поведение на служители на ответното дружество, които не изпълнили задълженията си да не допускат залагания от ищеца. Излага, че при достъпване на същия сайт и осъществяване на залагания е реализирал загуба в размер на 3297,87 лв., като наред с това са му причинени болки, страдания и интензивен психически дискомфорт, които оценява на 500 лв. Не е спорно, а и от писмените доказателства се установява, че ответното дружество е лицензиран организатор на онлайн хазартни игри по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗХ, както и собственик и оператор на сайта https://www.sportingwin.com/, чрез който се осъществяват лицензирани онлайн залагания. Ищецът на 12.12.2022 г. е подал уведомление по чл. 10в ЗХ за вписване в Регистъра на уязвимите лица, като вписване е извършено на 22.12.2022 г. От кредитираното като компетентно изготвено и като неоспорено от страните заключение по СТЕ на в.л. Н.К. се установява, че ищецът с ЕГН •••••••••• е вписан в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г, ал. 1 ЗХ на 22.12.2022 г., воден от третото лице помагач. Проверките в този електронен регистър се извършват през софтуер, подробно описан като механизъм от вещото лице. Ответникът е извършил три заявки за проверка за ищеца в периода 12.12.2022 г. – 30.05.2023 г., както следва: на 21.02.2024 г., на 29.05.2024 г. и на 14.12.2024 г. Ответникът не е отправил заявка за проверка в регистъра за периода 06.07.2023 г. – 14.07.2023 г., когато ищецът е осъществил регистрация и залагания на сайта за залагания на ответника. Вещото лице сочи, че не е установило данни ответникът да е правил проверка в периода 07.07.2023 г.-14.07.2023 г. по ЕГН, като първата проверка по ЕГН е от 21.02.2024 г. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода 06.07.2023 г. – 10.07.2023 г. ищецът е направил в сайта за онлайн залагания общо 19 депозита (залагания) на стойност 7640 лв., а в периода 07.07.2023 г. – 14.07.2023 г. е извършил тегления (печалби) в размер на 4323,13 лв. В резултат на горното нетната разлика възлиза на 3297,87 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице неизпълнение на ответника на задължението му по чл. 10д, ал. 3 ЗХ да не допуска до участие в хазартна игра ищеца, като лице, което е вписано по собствено желание в Регистъра, воден към НАП, на лице, което смята, че има проблем с хазарта. Прието е, че неизпълнението на това законово задължение за ответника може да съставлява административно нарушение за ответника оператор на лицензирани хазартни игри по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗХ, но не може да се сподели разбирането, че всяко административно нарушение съставлява непременно и гражданскоправен деликт. Прието, че в действащото право не съществува правило, което приравнява административното нарушение на фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, като правоотношенията представляват договори за участие в хазартна игра, подчинени както на общата уредба на ЗЗД, така и на императивните норми на ЗХ. Дотолкова, доколкото хазартната игра е разрешена и се управлява от лицензиран оператор, то участието в нея от лице, което има правото да участва, съставлява сключване и изпълнение на позволен договор между страните, пораждащ облигационни отношения. Посочено е, че при изрична забрана организаторът на хазартните игри да допуска до участие лица, които са вписани в Регистъра на уязвимите лица, сключеният договор противоречи на императивната норма на чл. 10в ЗХ и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие със закона, при което отношенията между страните се уреждат по правилата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД, тъй като е налице разместване на имуществено благо при липса на валидно правно основание. С тези мотиви и доколкото предявеният иск не е по чл.55 ЗЗД, а по чл.49 ЗЗД, първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за сумата от 3297,87 лв. На основание чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум /в този смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV г. о., ГК/. Квалифицирането на действията на ответника като „деликт“ не обвързва по никакъв начин сезирания съд, като същият е обвързан от заявените в исковата молба фактически основания и искане /петитум/. Ищецът в исковата молба ясно е заявил, че на 12.12.2022 г. подал уведомление по чл. 10в ЗХ и е бил вписан в Регистъра на уязвимите лица, воден от НАП, но въпреки това ответникът го допуснал до участие в хазартни игри, при което з а г у б и л 3297,87 лв., която сума и се претендира от ответника. Квалифицирането на действията на ответника като противоправни, а деянието като деликт, не обвързва съда, който в изпълнение на служебните си задължения следва да даде правна квалификация, съответстваща на релевираните факти и направеното искане. В този смисъл и отхвърлянето на иска само поради дадена от първоинстанционни съд различна квалификация на вземането на ищеца е в нарушение на процесуалния закон. Съгласно чл. 10 г, ал. 1 от ЗХ Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3. В чл. 10в, ал. 2 от ЗХ законодателят изрично е очертал кръга от уязвими лица, спрямо които евентуалното им участие в хазартни игри би могло да породи потенциални икономически, социални и личностни последици, както за тях, така и за техните близки. Уязвими лица по смисъла на посочената норма са: 1. малолетните и непълнолетните; 2. лицата, поставени под пълно или ограничено запрещение; 3. всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта; 4. лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост. Съгласно ал. 3 на чл. 10 г от ЗХ вписването в регистъра по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане по образец, подадено от лицето или негов представител до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 10д, ал. 1 от ЗХ Националната агенция за приходите уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в регистъра по чл. 10 г, ал. 1. Посочената разпоредба вменява в задължение на НАП да предостави информация за вписаните лица, като по делото се установи, че НАП е осигурило съществуването на приложно-програмен интерфейс "Предоставяне на справка за уязвимите лица от регистъра по чл. 10 г, ал. 1 от Закона за хазарта", т. е. от страна на НАП е предоставена възможност да се извърши проверка в регистъра Регистърът на уязвимите лица по чл.10г ал.1 ЗХ е част от мерките за отговорен хазарт България. Тази мярка осигурява правна защита на хора, които имат проблем с хазартната зависимост, и поставя ясни задължения за хазартните оператори – да отказват достъп на вписаните лица до физически обекти и до онлайн хазартни платформи. Настоящият въззивен състав намира, че в случая ответното дружество в качеството му на организатор на онлайн хазартни игри, е извършило нарушение на императивните разпоредби на чл.10д ал.3 ЗХ и чл.4 ал.1 Наредба за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите, задължаващи организаторите на хазартни игри да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри и да извършват регистрация само на лица, които не са вписани в регистъра по чл.10г ЗХ към датата на регистрация. Установи се, че дружеството-ответник не е извършило през процесния период справка в приложно-програмния интерфейс /API/ „Предоставяне на справка за уязвимите лица от регистъра по чл.10г ал.1 ЗХ“, за което е била предоставена от НАП възможност за проверка от страна на хазартните оператори, т.е. ответното дружество е имало достъп до регистъра на уязвимите лица по чл.10а ал.1 ЗХ, респ. могло е да изпълни задълженията си да откаже достъп и да не извърши регистрация на ищеца в качеството му на вписано в цитирания регистър лице. Ирелевантно за задълженията на хазартния оператор е обстоятелството дали изрично е бил уведомен от НАП за лицата, включени в регистъра по чл.10г ал.1 ЗХ, след като за него е съществувала възможност преди да извърши регистрация на лицето и да го допусне да извърши необходимата проверка дали лицето не е уязвимо по смисъла на ЗХ и не е вписано в съответния регистър. По отношение спорния въпрос относно квалифицирането на процесното правоотношение, въззивният съд намира следното: извършването от ответника на хазартна дейност с лица, за които законът е вменил императивна забрана, винаги представлява противоправно деяние. Адресат на законовото задължение е единствено операторът на лицензирани хазартни игри с оглед факта, че разпоредбата цели защита на уязвими социални групи и лица с хазартна зависимост. Развилите се впоследствие се отношения, макар и формално договорни, имат вторичен характер и са функционално обуславени от противоправното деяние на оператора на лицензирани хазартни игри. Ето защо и отговорността на оператора винаги е деликтна, като претърпяната загуба от хазартни игри от лицето, вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ, представлява имуществена вреда. С оглед изложеното съдът приема за установено наличието на виновно и противоправно поведение на служители на ответника, поради което и са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното дружество по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Доколкото нетната загуба от залагания на ищеца възлиза на 3297,87 лв., то това е и размерът на вредата, настъпила в причинна връзка с противоправното поведение на служител на ответника. Ето защо и предявеният иск по чл.49 ЗЗД се явява основателен за пълния предявен размер от 3297,87 лв. на претърпени имуществените вреди. По отношение на претенцията за неимуществени вреди, въззивният съд намира следното: по делото се установи извършено виновно и противорпавно деяние от служител на ответника. От показанията на свид. П.а, съпруга на ищеца, се установява, че ищецът страда от хазартна зависимост, залага от 18- 19-годишен. Залага основно върху резултати от тенис мачове. През 2002 г. и 2023 г. продължавал да залага, но се криел от семейството си. Имало периоди, в които бил в депресия, когато загубел заплатата си или спестявания. През 2022 г. свидетелката поставила ултиматум на ищеца да престане с хазарта, в противен случай тя щяла да го напусне, и той обещал да спре, вписал се в регистъра на НАП, започнал да посещава психотерапия и започнал да споделя повече със свидетелката за проблемите си. При ранния етап на терапията ищецът продължил да залага, а след извършване на залагания, изпадал в състояния на силен емоционален срив. Посочва се, че допуснатите онлайн залагания са довели до влошаване на психическото състояние на ищеца и компрометиране на терапевтичния процес. От показанията на свидетеля безспорно се установява претърпени неимуществени вреди в резултат от противоправното деяние на ответника – депресия, емоционален срив и цялостно влошаване на психическото му състояние. Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Т.е. критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото към датата на увреждането, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. При преценка на всички относими обстоятелства въззивният съд намира, че размерът на дължимото обезщетение е 1000 лв. Доколкото ищецът претендира по-малка сума – 500 лв., то искът се явява изцяло основателен. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че въззивният съд не споделя мотивите на първоинтанционния съд, че ищецът също е действал при пълно знание, че е вписан като уязвимо лице и че не може да участва в хазартни игри, но съзнателно е пристъпил към регистрация и залагания – легална недобросъвестност, като при тази двустранна недобросъвестност следва да се приеме, че отпада предпоставката на чл. 12 ЗЗД за възникване на отговорност за вреди, тъй като законът защитава само страната, която без вина се е доверила или участвала в сключването на договора, а не страна, която е създала или съпричинила недействителността чрез собственото си поведение. Както вече посочено, забраната за участие на лице, вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ в хазартни игри, има адресат единствено операторите на хазартни игри. Именно защото се касае за уязвими групи лица, които не могат самостоятелно да се предпазят от хазартна зависимост, вписването в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ цели да осигури превенция тези лица да участват в хазартни игри дори при изявено последващо желание от тяхна страна. В този смисъл и участието на ищеца в хазартни игри, въпреки вписването му в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ, не сочи на негова недобросъвестност, доколкото съдържанието и смисълът на вписването е да го предпази от възможност за участие в хазартни игри въпреки собствената му воля – ако уязвимите лица можеха самостоятелно да контролират и ограничават участието си в хазартни игри, то тогава изобщо не би било необходимо вписването им в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ. Вписването в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ презюмира невъзможност на уязвимите лица сами да ограничат участието си в хазартни игри, поради което и задължението за ограничаване на тази възможност е единствено на хазартните оператори. С оглед несъвпадането изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени – за имуществени вреди в размер от 3297,87 лева /1686,17 евро/ и за неимуществени вреди в размер от 500 лв. /255,64 евро/. По разноските: С оглед изхода на спора, в полза на въззивника следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер от 1077,14 евро /за д.т., адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица/, както и разноски за въззивното производство в размер от 40 евро за внесена държавна такса. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд