Решение № 1019 от 3.8.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 294/2026 г.

Предявена е искова молба от Й. Й. Т., ЕГН- •••••••••• от гр.В., ул. „Ч. и т.“№16, обл. П., срещу „К.“ЕАД, ЕИК- ••••••, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул.“В.“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център „Б.“ и „А. Т.“ЕООД, ЕИК-••••••, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул.“В.“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център „Б.“,както и срещу ответниците ЗД „Е. Ж.“ЕАД, ЕИК- ••••• и ЗД „Е.“АД, ЕИК- •••••, със седалище и адрес на управление в гр. С.. В подадената искова молба се твърди, че ищецът Т. сключва от разстояние Договор за потребителски кредит № 3159569 / 07.04.2025 г. с К., със сума на кредита 1636.25 лева, от които размер на кредита 1400 лева и размер на застрахователна премия в размер на 236.25 лева, с обща сума за връщане в размер на 2269.54 лева за 16 месеца. Ищецът е усвоил само 1400 лева. Определен е ГПР 63,19% и ГЛП 48.66%. Твърди се, че е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2025 г. с А. Т., с който се обезпечава Договор № 3159569 пред К.. В тежест на кредитополучателя се предвижда възнаграждение в размер на 1285.50 лева, платимо на месечни вноски (идентични с Договора за потребителски кредит). Това задължение не е включено в ГПР и обща сума по Договора за потребителски кредит с К.. Ищецът е бил присъединен към групова застраховка, за което е било издаден Застрахователен сертификат № 570074 / 07.04.2025 за застраховка "Живот"на клиентите на “К.” ЕАД, съгласно групов договор № CREDISSIMO 003/2020 с начало на застраховката 07.04.2025 г. и крайна дата 31.07.2026 г. Ищецът е бил задължен да заплати еднократна премия в размер на 236.25 лева (която К. автоматично удържа от главницата) като насреща бил застрахован за различни застрахователни рискове свързани с Договор за потребителски кредит № 3159569 / 07.04.2025 г. Застрахователното обезщетение било определено по следния начин: Размерът на дължимото застрахователно плащане за всеки един от покритите застрахователни рискове е равен на остатъчния баланс по кредита към датата на настъпването на застрахователното събитие със застрахования, включително лихвата по кредита, натрупана в периода, следващ времето между последната редовно дължима погасителна вноска по кредита до датата на настъпване на съответното застрахователно събитие със застрахованото лице. В застрахователен сертификат № 570074 / 07.04.2025 бенефициент (ползващо лице) е определено К. ЕАД, ЕИК ••••••. При определените застрахователни събития К. ЕАД ще получи обезщетение по Договор за потребителски кредит. Сочи се, че ответникът-кредитор не е посочил правилно в договора за потребителски кредит общата дължима сума, защото не е включил в общите разходи по кредита възнаграждението на А. Т. ЕООД. Разходът към А. Т. е задължителен и това може да се извлече от общите условия към договора за кредит - клаузата за задължение към ответника А. Т. е преместено в Общите условия “III. КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.” т. 12. Изборът между обезпечение (ОУ III.т.12.) е банкова гаранция в 10 дневен срок, което е житейски нелогично и е непосилен срок, или да сключи договор с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа. Кредиторът е създал предпоставка да се избира „гарантирано до минути“, защото иначе може да не одобри заявката за кредит или ще го направи след дълъг срок. Целта на бързите кредити е да се отпусне в кратък срок финансов ресурс със съответния висок процент, който да покрие рискът. Твърди се, че според решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23 (т. 93 от мотивите) разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“. Според решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя. Решението гласи, че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което изпълва хипотезата на чл. 22 от ЗПК и на това основание - договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят дължи само чистата стойност на кредита Сочи се, че изначалната недействителност на договора за потребителски кредит влече нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради липса на основание да съществува поради своята обусловеност от съществуването на договора за кредит и акцесорност към този основен договор. Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника е сключен в изпълнение на задължение по неравноправна клауза от договора за кредит. Процесният договор има правните характеристики на възмезден договор за мандат, тъй като едната страна е поела задължение да извърши едно правно действие - да сключи договор за поръчителство, а другата да заплати възнаграждение за това. Същият е нищожен, тъй като е сключен в противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищецът не получава насрещна престация, но същевременно се увеличава задлъжнялостта му по основния договор. Поставените от кредитора изисквания относно вида на останалите обезпечения и условията, при които да бъдат предоставени са практически неизпълними, поради което сключването на договор за гаранция с предварително определено от кредитора юридическо лице гарант е сигурно и предвидимо. При обезпечение на задължението с гаранция длъжникът е ограничен в правото си да избира кой да се задължи солидарно с него. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и възможността да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя с възнаграждение, равняващо се на почти половината от отпускания кредит. Целта на Договора за предоставяне на поръчителство е да заобиколи разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което конструкцията чрез възмездно поръчителство през друго дружество, собственост на кредитора, има за цел да заобиколи закона и да избегне нищожността на договора за кредит. Ищецът е направил следните плащания: • 27.05.2025 г. – 20 лева • 26.06.2025 г. – 10 лева • 25.07.2025 г. – 10 лева • 25.08.2025 г. – 10 лева • 25.09.2025 г. – 10 лева • 24.10.2025 г. – 10 лева • 25.11.2025 г. – 20 лева • 22.12.2025 г. – 100 лева • 28.12.2025 г. – 250 лева • 12.01.2026 г. – 152.55 лева • 14.01.2026 г. – 500.69 лева • 23.01.2026 г. – 420.50 лева Общо платени: 1513.74 лева при чиста стойност на кредита 1400 лева надплащането е в размер на 113.74 лева или 58.15 евро, които се държат от К. без основание и следва да бъдат възстановени. Сочи се, че нищожността на договора за кредит влече и нищожността на застрахователния договор със застрахователите. Договорът за застраховка е нищожен поради липса на основание. Застраховката е уговорена с цел да бъдат защитени плащанията на кредитополучателя по договорът за потребителски кредит. Типичната и непосредствена цел на застрахователното съглашение е да се обезпечи изпълнението на задълженията по процесната кредитна сделка. Тази цел не е осъществена поради обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е изначално недействителен. Застрахователното съглашение не е породило изначално правни последици на още едно основание- същото е акцесорно и обезпечава изпълнението на главното задължение по договора за потребителски кредит. Поради акцесорният му характер на недействителния договор за кредит, същото не е породило права и задължения между страните. Оформен е петитум, с който се иска от съда да ги призове на съд и след като се увери в правотата на тяхното изложение да установи, че Договор за потребителски кредит № 3159569/07.04.2025 г., сключен между Й. Й. Т. и К. е недействителен, поради неточно посоченото в него ГПР или заради противоречие с добрите нрави и да осъди К. ЕАД да заплати на Й. Й. Т. сумата от 58.15 евро, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, поради неоснователното му обогатяване със сумата над чистата стойност на недействителния договор за кредит. Материален интерес: установителен иск 2269.54 лева; осъдителен иск: 113.74 лева. Моли съда да установи, че Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2025 г., сключен между Й. Й. Т. и А. Т. ЕООД е нищожен, поради липса на основание, противоречие с добрите нрави или заобикаляне на закона. Материален интерес: 1285.50 лева. Моли съда да признае за установено спрямо ЗД “Е. Ж.” ЕАД, ЕИК ••••• и ЗД “Е.” АД, ЕИК ••••• нищожността на застрахователния договор, за който е издаден застрахователен сертификат № 570074 / 07.04.2025 поради неговата липса на основание да съществува. Моли съда да им присъди сторените разноски в производството, за което ще представи допълнително списък с разноските. Моли в случай, че са налице хипотезите, да постанови неприсъствено решение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЗД „Е. Ж.“ АД, чрез юрк. Наумова, с който заявяват, че предявените от ищеца обективно съединени искове са допустими. Предявеният установителен иск срещу застрахователя е неоснователен с оглед на изложените аргументи: Между „К.“ ЕАД (в качеството на „Застраховащ“ и „Бенефициер“) и Дружеството (в качеството на „Застраховател“) е сключен групов застрахователен договор за застраховка ..Живот“ на кредитополучателите на „К.“ ЕАД № CREDISSIMO 003/2020 съгласно изискванията на чл.441 от Кодекса за застраховане. Лицата, които желаят да бъдат включени към груповата полица, е необходимо да дадат писмено съгласие за присъединяването им към полицата и да отговарят на условията на застрахователя за включване към полицата, описани в Общите условия към нея. Кредитополучателят Й. Т. е дал писмено съгласие за застраховане на 07.04.2025 г., като му е издаден застрахователен сертификат №570074/07.04.2025 г. /приложен към исковата молба от ищеца/. От една страна, искането на ищеца е формулирано некоректно, доколкото се иска да се обяви за нищожна груповата застрахователна полица, сключена между страни, различни от ищеца, по която застраховани лица са кредитополучатели на „К.“ ЕАД съгласно предоставен списък, подаван регулярно от застраховащия на застрахователя. От друга страна, е напълно неоснователно искането за обявяване на груповия договор, както и на застрахователния сертификат, удостоверяващ възникналото застрахователно правоотношение между Застрахователя и ищеца, за недействителни поради липса на правно основание. Както изрично е посочено в чл.3 от договора за потребителски кредит, сключването на застраховка не е задължително условие за предоставяне на кредит. В конкретния случай, лицето е дало изрично писмено съгласие за присъединяване към груповата полица и за периода от 07.04.2025 г. до 31.07.2026 г застрахователят носи застрахователно покритие за рисковете, посочени в застрахователния сертификат. Твърди се, че застрахованото лице има право да прекрати едностранно застраховката с писмено изявление до застрахователя на основание на чл. 443, ал.2 от Кодекса за застраховане, като застрахователят може да задържи съответна част от премията само за частта от застрахователния период, през който е носил покритие съобразно чл.370 от КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало валидно с право на застрахования при настъпване на застрахователно събитие да получи обезщетение в размер на остатъчния баланс по кредита. В исковата молба ищецът твърди, че е получил определена парична сума под формата на потребителски кредит и е следвало да върне същата съгласно установения в договора за кредит погасителен план, като спорът е какъв е размерът на сумата, която трябва да върне на кредитора. Това обстоятелство не лишава от правно основание възникването и съществуването на застрахователното правоотношение между застрахователя и ищеца. Моли да се има предвид, че до момента, ищецът не е подавал молба до застрахователя с искане за прекратяване на застраховката спрямо него, съответно дружеството не е постановявало какъвто и да е отказ за прекратяване или за възстановяване на част от застрахователната премия. При подаване на такива молба, полицата спрямо заявителя-застрахован се прекратява незабавно и се възстановява съответна част от премията на лицето, ако не е изтекъл периода на застрахователно покритие. С оглед всичко изложено в настоящия писмен отговор на искова молба, се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения установителен иск срещу „ЗД Е. Ж.“ ЕАД като неоснователен. Моли съда да им присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество ЗД „Е.“ АД, чрез юрк. Иванов, с който счита предявената искова молба за редовна, а предявените искове за допустими. Счита предявените искове за изцяло неоснователни и ги оспорва по основание. Не оспорва, че ищецът е бил присъединен към групова застраховка „Живот“ на клиентите на „К.“ ЕАД, съгласно групов договор №CREDISSIMO 003/2020, със Застрахователен сертификат 570074/07.04.2025г., с начало на застрахователното покритие 07.04.2025г. до 31.07.2026г. Оспорва се твърдението, че договора за кредит между ищеца и „К.“ ЕАД е недействителен. Твърдението на ищеца, че разходът по сключения Договор за предоставяне на поръчителство от 0704.2025г. с „А. Т.“ ЕООД задължително следва да бъде включено в определянето на ГПР по Договора за кредит, е неправилно. Следователно, горепосочената точка, която е цитирана и от ищеца в исковата молба, и на база на която се твърди, че договор е недействителен, дава възможност на Кредитополучателя да предостави допълнително обезпечение по договора за кредит. Това не е абсолютна предпоставка да бъде сключен договор за кредит, а само допълнителна възможност, с която кредитоискателя да получи одобрение от кредитодателя за отпускането на кредита. С оглед гореизложеното, след като сключения договор за кредит не е недействителен, то сключеният застрахователен договор не е нищожен. С оглед на гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове от Й. Й. Т. като изцяло неоснователни. Моли съда да осъди ищеца да заплати и всички направени от „ЗД Е.“ АД разноски във връзка с настоящото производство. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ К.“ ЕАД, чрез юрк. Тончева, с който заявява, че с исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожността на процесния Договор за потребителски кредит № 3159569/07.04.2025 г. Предявен е и свързан с него осъдителен иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД доверителят му да бъде осъден за възстанови на ищеца сума в размер на 58,15 евро, предвид твърдяната нищожност на кредитното правоотношение. Моли съда служебно да провери редовността и допустимостта на исковата молба, като наличието на представителна власт, заплащането на дължимите държавни такси за предявяване на съединените искове и наличието на правен интерес са задължителни положителни процесуални предпоставки за допустимост на производството, като доказването им е в тежест на ищеца. Моли съда да остави без разглеждане като недопустим предявения иск за нищожност на застрахователния договор срещу застрахователите ЗД „Е. Ж.“ ЕАД и ЗД „Е.“ АД. Счита се, че ищецът няма правен интерес от разрешаването на спора със сила на присъдено нещо в тази му част доколкото: Както ще посочим в обстоятелствената част, ищецът не е страна по застрахователния договор; Ищецът е предявил срещу „К.“ ЕАД осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за възстановяване на сума, платена без основание по нищожен договор за кредит. За основателността на този иск е от значение единствено действителността на договора за кредит и последиците от евентуалната му недействителност. Валидността на застрахователния договор не е преюдициален въпрос за този спор и уважаването или отхвърлянето на иска за неговата нищожност не би променило размера на евентуално дължимата се за възстановяване сума, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяването му. Счита се, че ищецът с този иск, видно и от обстоятелствената част на исковата молба, цели единствено усложняване на производството, което е недопустимо, с оглед необходимостта страните в производствата по ГПК да съблюдават, освен всички правила на процеса, така и принципа за процесуална икономия. Оспорваме предявения иск изцяло по размер и основание и моли съда да го отхвърли. Не се оспорва сключването на процесния Договор за потребителски кредит № 3159569/07.04.2025 г., представен като доказателство от ищеца с исковата молба, като изразяват съгласие и с посочените в него параметри. Не се оспорва и присъединяването на Й. Й. Т. към застрахователните програми, предлагани за клиентите на „К.“ ЕАД, съгласно сключен Групов застрахователен договор № CREDISSIMO-003/2020 за предоставяне на застрахователни покрития на кредитополучателите на „К.“ ЕАД, сключен между ЗД „Е. Ж.“ ЕАД, в качеството на застраховател и „К.“ ЕАД, в качеството на договорител и ползващо лице. Във връзка с това не възразяват да се приеме като доказателство по делото и представения от ищеца с исковата молба Застрахователен сертификат № 555436/03.02.2025, ведно с Декларация – съгласие и Общи условия. Твърди се, че главницата по договора за кредит е била в размер на 1636.25 лева и е била усвоена в цялост от кредитополучателя - ищец. Следва да се направи и уточнението, че 1400.00 лева от главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 236,25 лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия в полза на трето лице – застраховател по процесния застрахователен сертификат. В частта за сумата от 236,25 лева кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено еднократно от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата. Не се оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „А. Т.“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. За предоставената от „А. Т.“ ЕООД услуга ищецът се е задължил да заплати възнаграждение, чийто размер и начин на формиране са уговорени в договор, по който „К.“ ЕАД не е страна. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не е включено като разход при формиране на ГПР по договора. Единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор, е договорната възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране са посочени в Приложение №1 към процесния договор. Други разходи не са дължими и не са включени в размера на ГПР. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като доверителят му не е посочил коректна стойност на ГПР. Оспорва се, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ЕООД: Съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към процесния договор Общи условия за предоставяне на кредити (Общи условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Оспорва се, че към момента на сключване на процесните договори за кредит доверителят ми е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Действително „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕАД. Въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „К.“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „А. Т.“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита: По силата на процесния договор за предоставяне на поръчителство „А. Т.“ ЕООД се е задължило да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „К.“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по него. Моли съда да отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения срещу ответника отрицателен установителен иск за нищожност на процесния договор за кредит. Моли съда да отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения срещу доверителя му осъдителен иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за възстановяване на сума в размер на 58,15 евро, предвид твърдяната нищожност на процесния договор за кредит. Моли съда да им присъди и всички направени разноски в настоящото производство. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца са дължими разноски, моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който би могъл да бъде и под определения размер по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „А. Т.“ ЕООД, чрез юрк. Сталева, в който моли съдът служебно да провери редовността и допустимостта на предявения срещу доверителя му иск. Счита предявения иск за неоснователен, като съображенията му за това са изложени, както следва: Относно твърдените в исковата молба факти, не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 3159569/07.04.2025 г. между „К.“ ЕАД и ищеца, в качеството му на кредитополучател. Във връзка с обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2025 г. между ищеца в качеството му на потребител и доверителя ми. Размерът на главницата по договора за кредит е 1636.25 лева и следва да бъде върната за срок от 16 месеца при фиксиран ГЛП от 48.66 % и ГПР от 63.19 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения между страните погасителен план възлиза на 2269.54 лева. Твърди се, че доверителят му е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно същината на който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 1285.50 лева, погасяването на което е разсрочено на 16 месечни вноски. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължениеПредвид изложеното сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „А. Т.“ ЕООД, до която „К.“ ЕАД няма достъп. Впоследствие доверителят ми предоставя на „К.“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с цел да се улесни на плащането от страна на потребителя, за което по-долу подробно ще изложа твърдения. „К.“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II „ „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 1 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „А. Т.“ ЕООД, е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „К.“ ЕАД. Не на последно място, наличието на свързаност между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД само по себе си не води до „ скрито оскъпяване на кредита'“. „К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕООД, което видно публичния търговски регистър при Агенцията по вписванията. „А. Т.“ ЕООД, обаче е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Моли съда да отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения срещу ответника иск за нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство. Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна: По делото се установява от събраните доказателства, че на 07.04.2025г. ищецът Т. /в качеството си на кредитополучател/ е сключил договор за потребителски кредит №3159569 от 07.04.2025г. /приложен по делото/ с „К.“АД, със седалище и адрес на управление- гр. С.. При условията на сключеният между страните Договор за потребителски кредит, на ищеца са били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1400,00 лева, при фиксиран лихвен процент по кредита 48,66%, годишен процент на разходите на заема- 63,19% и срок за погасяване на заема: 16 месеца, при общ размер на всички плащания 2269.54лв. В раздел III от Общите условия са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, като в т.12 за потребителя се предоставят няколко възможности – да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от датата на подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението. С подписването на посоченият договор за кредит, кредитополучателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, за което не се спори между страните по делото. На същата дата /07.04.2025г./ между Й. Й. Т., ЕГН- •••••••••• от гр.В., ул. „Ч. и т.“№16, обл. П. и А. Т.“ЕООД, ЕИК-••••••, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул.“В.“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център „Б.“ е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който, поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ЕАД, като отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му. По силата на сключения договор, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „К.“ АД, по силата на който да отговоря пред „К.“АД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора – 1285.50 лв. , платимо на месечни вноски периода на действие на договора за кредит. Този договор за поръчителство е сключен от ищеца с „А. Т.“ ЕООД, съгласно задължението по договора за кредит да предостави обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „К.“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да му представи информация за същото. Отделно от това, ищецът Т. е бил присъединен към групова застраховка, за което е бил издаден Застрахователен сертификат №570074 от 07.04.2025г. за застраховка „Живот“ на клиентите на „К.“ЕАД, съгласно групов договор № CREDISSIMO 003/2020 с начало на застраховката 07.04.2025 г. и крайна дата 31.07.2026 г. Ищецът е бил задължен да заплати еднократна премия в размер на 236.25 лева (която К. автоматично удържа от главницата) като насреща бил застрахован за различни застрахователни рискове свързани с Договор за потребителски кредит № 3159569 / 07.04.2025 г. Застрахователното обезщетение било определено по следния начин: Размерът на дължимото застрахователно плащане за всеки един от покритите застрахователни рискове е равен на остатъчния баланс по кредита към датата на настъпването на застрахователното събитие със застрахования, включително лихвата по кредита, натрупана в периода, следващ времето между последната редовно дължима погасителна вноска по кредита до датата на настъпване на съответното застрахователно събитие със застрахованото лице. В застрахователен сертификат № 570074 / 07.04.2025 бенефициент (ползващо лице) е определено К. ЕАД, ЕИК ••••••. При определените застрахователни събития К. ЕАД ще получи обезщетение по Договор за потребителски кредит. От събраните в хода на производството по делото доказателства се установява, че ищецът Т. е заплатил по сключения договор за кредит следните суми: на 27.05.2025 г. – 20 лева • 26.06.2025 г. – 10 лева • 25.07.2025 г. – 10 лева • 25.08.2025 г. – 10 лева • 25.09.2025 г. – 10 лева • 24.10.2025 г. – 10 лева • 25.11.2025 г. – 20 лева • 22.12.2025 г. – 100 лева • 28.12.2025 г. – 250 лева • 12.01.2026 г. – 152.55 лева • 14.01.2026 г. – 500.69 лева • 23.01.2026 г. – 420.50 лева Общо платени: 1513.74 лева при чиста стойност на кредита 1400 лева По делото не са били разпитвани свидетели. Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното: По отношение допустимостта на предявените искове: Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес за ищеца потребител от воденето на настоящето производство. По отношение основателността на предявените искове: Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожни, като противоречащи на закона и добрите нрави на Договор за потребителски кредит №3159569 от 07.04.2025г., сключен между ищеца Т. и ответника „К.” ЕАД, както и на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и ответника „А. Т.“ ЕООД. Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Макар да е със срок на погасяване до 16 месеца, дължимите по кредита разходи за лихва и обезпечение не могат да се приемат за незначителни, съпоставени със стойността на предоставената в заем сума, което да изключи приложението ЗПК по арг. на чл. 4, ал.1, т. 6. Като потребител Т. разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК. Процесният договор за кредит съдържа изискуемите от закона реквизити. Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита. Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му, фиксиран лихвен процент, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита. В представеното Приложение № 1 е посочено също размера, броя и падежа на задължението. Ищецът е информиран за правото му да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено. Договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е свързано с наличието на възможност за едностранна промяна на първоначално уговорения лихвен процент от страна на кредитора. В настоящия случай това е сторено, доколкото в случая е посочен общо лихвения процент и срокът на договора. На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищеца Т. с ответника „А. Т.“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2025г. След като съгласно клаузите на договора за кредит, усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „К.” ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищеца и „А. Т.” ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното възнаграждение следва да се включи като компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита. Имайки предвид това, ако при изчисляването на ГПР се включат разходите за поръчителя, размерът на ГПР ще надхвърли значително законоустановения такъв в чл. 19, ал. 4 ЗПК от пет пъти размера на законната лихва. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което ищеца се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Неоснователно е възражението на ответниците, че за „К.“ АД е било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищеца процесната сума от 1400,00 лв. Доколкото според съдържащите се в Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищеца обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „А. Т.“ ЕООД, не може да се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият от „К.“ АД поръчител „А. Т.“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик на поръчителя „А. Т.“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит „К.“ ЕАД. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят. Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като както се посочи това е определено като условие за отпускане и усвояване на кредита. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи то съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. По отношение за прогласяване на нищожност на сключения с ответника „А. Т.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съдът намира следното: Основание за сключването му е поставеното от „К.“ ЕАД условие за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство , длъжникът е бил ограничен от изискването в Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя „А. Т.“ ЕООД с възнаграждение. Посоченият от „К.“ ЕАД поръчител „А. Т.“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност и като се посочи по-горе е свързано с кредитора лице. От анализът на доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото лице-поръчител /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне. Правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят иска такова, води като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит. По такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит, потребителят се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което прави клаузата неравноправна. Ето защо съдът счита, че сключения Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца Т. и втория ответник „А. Т.“ ЕООД е сключен в противоречие с добрите нрави и е нищожен. При изложените съображения, предявените от ищеца Т. против „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен като противоречащ на закона на Договора за потребителски кредит и за прогласяване на нищожен като противоречащ на добрите нрави на Договор за предоставяне на поръчителство, и двата от 07.04.2025г. се явяват основателни, поради което следва да бъдат уважени. Нищожността на договора за кредит от своя страна влече и нищожността на сключения застрахователен договор със застрахователите, тъй като договорът за застраховка е нищожен поради липса на основание. В конкретният случай застраховката е уговорена с цел да бъдат защитени плащанията на кредитополучателя по договорът за потребителски кредит. Застрахователното съглашение не е породило изначално правни последици , тъй като то е акцесорно и обезпечава изпълнението на главното задължение по договора за потребителски кредит. Така, както са формулирани процесните клаузаи, следва изводът, че същите се отнасят до насрещна престация, която следва да бъде изпълнена от застрахователя, при настъпване на определено събитие, но размерът на тази престация не може да се определи, тъй като вече застрахованият е изпълнил предсрочно задължението си по свързания договора за кредит. Т.е. тази клауза позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по застрахователния договор по своя преценка, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил и няма как да извърши. Поради изложеното съдът счита, че тази клауза се явява неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП. На следващо място същата клауза от общите условия е и неравноправна съгласно чл.143, ал.2, т.20, във вр. с ал.1 ЗЗП, респективно нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като представлява уговорка по застрахователния договор във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на застрахователя и потребителя, като позволява на застрахователя да ограничи правото на застрахования, произтичащо от чл.370 КЗ, в случай на предсрочно прекратяване на застрахователния договор, като задържи получената от застрахования сума за застрахователна услуга (носене на застрахователното покритие), която не е извършил. По изложените съображения съдът счита, че предявения установителен иск се явява основателен. По предявения в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 58.15 евро, представляваща недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит №3159569 от 07.04.2025г., съдът намира следното: В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума от 58.15 евро., представляваща недължимо платена сума, без да е имало основание за извършване на престацията/ поради недействителност на договора. При доказване на горното в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане. Съдът достигна до извод за основателност на предявения главен иск за недействителност на процесния договор за потребителски кредит. От приетите по делото доказателства се установява, че общо платената сума от потребителят Т. по договора за заем е 1513.74 лв. Т. е заплатил по сключения договор за кредит следните суми: на 27.05.2025 г. – 20 лева • 26.06.2025 г. – 10 лева • 25.07.2025 г. – 10 лева • 25.08.2025 г. – 10 лева • 25.09.2025 г. – 10 лева • 24.10.2025 г. – 10 лева • 25.11.2025 г. – 20 лева • 22.12.2025 г. – 100 лева • 28.12.2025 г. – 250 лева • 12.01.2026 г. – 152.55 лева • 14.01.2026 г. – 500.69 лева • 23.01.2026 г. – 420.50 лева Общо платени: 1513.74 лева при чиста стойност на кредита 1400 лева. Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК , когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо дължимата от потребителя е единствено сумата от 1400.00лв., представляваща задължение за връщане на предоставената в заем сума. Заплатената от ищеца сума от 113.74 лв.,равняваща се на 58.15 евро, надхвърляща чистата стойност на кредита, е платена без основание, поради което следва да бъзе възстановена на ищеца. Предвид изложеното предявеният осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 58.15 евро като недължимо платена по недействителен договор за паричен заем. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските в исковото производство. Видно от материалите по делото, ищецът е направил разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело №294/2026г. в общ размер на 150.03 евро- платени държавни такси, като тези разноски следва да му се присъдят. Воден от горното, Районен съд- П.,