Решение № 772 от 15.6.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 892/2026 г.

Производство по реда на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация Образувано е по молба с правно основание чл. 19 ЗГР от Ф. Ф. Р., гражданка на Република М. постоянно пребиваваща в Република България, за промяна на брачното й фамилното име П., към което да се прибави добавката „ЕП“. Молителката твърди, че е родена съм на •••••••• г. в Република М. Излага, че на 20.01.2022 г. в гр. П., общ. П. е сключила граждански брак със съпруга си М. Г. П.. След брака приела да носи неговата фамилия и в удостоверението за сключен граждански брак, издаден от община П. в името й след брака се вписало П.. След сключването на гражданския брак поискала да смени паспорта си в М.с вписване на промените във фамилното й име. Излага, че правилата и традициите в република М.изисквали преди фамилното име на съпруга да се добави „ЕП” , което означава съпруга, съкращение от френското epouse, използвано в М. Такова било и личното й възприятие за фамилното име, което трябва да носи след брака - с добавка „ЕП”. Затова в подновения й паспорт, издаден на 02.02.2022 г. от Република М.името й било изписано Ф. Ф. ЕП П. Р.. Поддържа, че променен бил и актът й за раждане, съставен в родния й град Махаджанга в М. в който името й също било изписано като Ф. Ф. ЕП П. Р.. Твърди, че в страната й по произход така се означавали имената на омъжените жени. Точно с това име се възприемала и в България. Желанието й било името й в Акта за сключен граждански брак да съответства на документите й за самоличност в страната по произход и на М.ката традиция за обозначаване на съпругата. Поддържа, че фамилното й име е част от новата й семейна идентичност. С това име била известна и в България, а добавянето на „ЕП” пред фамилията й било необходимо и за да се уеднакви идентичността й в България с начина, по който била вписана в магаскарските регистри. Поддържа, че с името, Ф. Ф. ЕП П. Р. била изписана и в Решение за предоставяне на право за постоянно пребиваване на чужденец в Република България, Уведомително писмо и Разрешение за пребиваване. Обстоятелството, че единствено в Удостоверението за сключен граждански брак фигурирала с различно име от това, с което изписана във всички други официални документи, й създавало и значителни затруднения от административен характер. Поради изложеното, счита, че са налице ”важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР, обуславящи промяна на фамилното й име от Ф. Ф. Р. на Ф. Ф. ЕП П. Р.. В срока по чл. 131 ГПК заинтересованата страна Община П. не е депозирала отговор. Заинтересованата страна РП П. не е подава отговор в срока по чл. 131 ГПК. Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на молителката, намира за установено следното: Молителката е родена в Република М.на ••••••••г. в К. Р. А. М., видно от представения официален препис от Акт за гражданско състояние № 651/••••••••••г. При раждането си е записана с фамилията Р., с която фигурира в издадените й от властите в Република М.лични документи. На 20.01.2022г. е сключила граждански брак с М. Г. П., в гр. П., за което е съставен Акт за граждански брак № 0022/22.01.2022г. от длъжностното лице по гражданско състояние в Община П.. След сключване на брака е приела да носи фамилията на съпруга си - П.. В акта й за гражданско състояние и в документа й за самоличност, издадени в страната й по произход, фамилията на съпруга й е вписана с добавката ЕП. Молителката е със статут на постоянно пребиваваща в Република България, съгласно Решение № 245337/12.05.2025г. на Дирекция „Миграция – МВР – гр. София. От показанията на свидетелката Е. Д. А., колега на молителката, се установява, че след като приела брачната фамилия на съпруга си, молителката се представяла с фамилията ЕП П., каквато била традицията в нейната родина, да се представят омъжените жени. С добавката ЕП към фамилното й име – ЕП П., фигурирала в акаунта й във фирмата, където работела. По този начин се означавали омъжените жени в издадените им документи след сключване на брак в М. С фамилията ЕП П. била вписана в издаденото й разрешение за постоянно пребиваване. Искала да добави към фамилното си име ЕП, за да има идентичност между издадените й документи и акта за сключен граждански брак. Според свидетелката, молителката живее със семейството си в гр. Пловдив. Намерението й е да остане за постоянно в страната, където със съпруга си да отглеждат тяхното дете. Липсата на идентичност на фамилното й име в личните й документи и в акта за сключен граждански брак й създавал неудобство. При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Молителката е гражданин на Република М.и доколкото между Република България и Република М.няма сключени международни споразумения, касаещи компетентността и приложимото право в областта на промяна или защита на името, приложими са разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 53 КМЧП. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 КМЧП българските съдилища и други органи са компетентни по делата за промяна или защита на името на физическо лице, когато лицето е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. На понятието обичайно местопребиваване е дадена легална дефиниция в чл. 47, ал. 8 КМЧП. По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. От наличните по делото доказателства – издадено разрешение за постоянно пребиваване в Република България, установяването на молителката да живее преимуществено в страната, обстоятелството, че при сключване на брака е променила фамилното си име, според изискванията на българското законодателство, обуславя компетентността на българския съд да разгледа настоящата молба. Обстоятелството, че съпругът й е български гражданин и че двамата отглеждат детето си гр. Пловдив, показва намерението на молителката да създаде трайни връзки на територията на страната. Доколкото молбата за промяна е подадена пред българския съд, следва да се приеме, че молителката е избрала като приложимо право българското право. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което се урежда с императивни правни норми. Името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко физическо лице. Съгласно чл. 19 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат промяната. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден ред. В закона няма легално определение кои обстоятелства са „важни”. В практиката се приема, че преценката е конкретна, като значимостта на обстоятелството се определя в контекста на всеки отделен случай. Такива са всички лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името и в случая фамилията лично и обществено неудобно или неподходящо. /в този смисъл са решения № 434 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г. и № 145 от 8.05.2010 г. по гр. д. № 628/2011 г. на ІV г.о./. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че след сключване на брак с М. Г. П. молителката е приела да носи фамилното име на съпруга си „П.“. Фамилията й е вписана в издадените й М.ки лични документи, с добавката ЕП. Налице е несъответствие в сключения акт за граждански брак, където фигурира с фамилията П. и личните й документи. Според приложимото българско законодателство, чл. 14, ал. 2 ЗГР, фамилното име при сключване на граждански брак се формира по правилата на СК, а именно съпругът може да запази собствената си фамилия, да избере тази на съпруга си или да я добави към своята. Молителката е избрала да добави фамилията на съпруга си, но в издадените й в родината й по произход лични документи след сключване на брака, е вписана с фамилията „ЕП П.“. Поради невъзможност за издаване на документи само с фамилията П. в страната по произход на молителката, за нея не съществува друг правен ред, освен да поиска добавяне на съкращението ЕП към фамилия по съдебен ред. В случая съдът намира, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР, обуславящи промяна на фамилното име. Като такива следва да се определи правото на личен и семеен живот и субективното възприятие на молителката, че добавката ЕП изразява принадлежността й към фамилията на съпруга й, от която тя се чувства част. Не се установяват користни или неправомерни подбуди или цели от исканата промяна. Спрямо молителката няма образувани и неприключили наказателни производства. Няма данни да е осъждана. Няма наложени забрани да влиза и да напуска страната. В случая, създаденото несъответствие между фамилното име в личните документи от М.ките власти и в акта за сключен граждански в Република България, представлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Ето защо съдът счита, че молбата с правно основание по чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на фамилното й име от Ф. Р. на „Ф. ЕП П. Р., е основателна и следва да се уважи. Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд П.