Решение № 609 от 13.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1570/2024 г.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 84905/30.07.2024 г., уточнена с молба от 26.08.2024 г., молба от 11.09.2024 г., молба от 10.10.2024 г. и молба от 23.09.2025 г., с която са предявени искове с правно основание чл. 342, ал. 2 от ТЗ, чл. 345, ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, изменени по размер, съгласно протоколно определение от 02.12.2025 г. по делото на основание чл.214, ал.1 ГПК, от „ВФС България“ ЕООД, с ЕИК 203071481, срещу „ПРЕСС 2012“ ООД, с ЕИК 201935532 и Ц. П. М., с ЕГН ••••••••••, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:

• 7921,23 лева - непогасени лизингови вноски за месец януари, февруари, март и април 2023 година по договор за лизинг № 2119813-1/28.12.2018 година, сключен между „ВФС България“ ЕООД, като лизингодател, и „ПРЕСС 2012“ ООД, като лизингополучател, и Ц. П. М., като солидарен длъжник, при общи условия към договори за лизинг, версия 2/01.11.2017 година;

• 11 903,09 лева, от която непогасени задължения за данък МПС - 1196,04 лева, застраховки в общ размер на 9721,31 лева, от които - за застраховка ГО - 6094,94 лева и за застраховка „Каско“ - 3626,37 лева и административни такси - 985,74 лева;

• 39 062,01 лева - неустойка по чл.17.5.6 от общите условия за неизпълнение на задължението за връщане на лизинговия актив, за периода от 23.05.2023 година до края на лизинговия период според погасителния план, в която сума се включва сумата от 19 558,03 лв. - остатъчна стойност и и сборът от лизинговите вноски за периода от датата на прекратяване на договора до края на лизинговия срок,

ведно с законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба (30.07.2024 година) до окончателното заплащане.

Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора за /финансов/ лизинг, като на 30.04.2019 година е предоставил на лизингополучателя лизинговия актив - един брой седлови влекач марка „Рено“, модел Т 4х2 520, с рег.№ •••••••• и VIN номер VF611A366KD017249, като цената на процесното превозно средство е 80 000 евро без ДДС.

Твърди, че вторият ответник - Ц. П. М., се е задължил солидарно с лизингополучателя, като в началото на 2023 година първият ответник спрял да заплаща лизинговите вноски, а след месец май 2023 година престанал да отговаря и на електронния си адрес и предоставения телефон за връзка. Сочи, че и солидарният длъжник не е заплатил дължимите вноски и поради спиране на плащанията на 15.05.2023 година договорът за лизинг бил прекратен едностранно с уведомление поради съществено нарушение. Поддържа, че към датата на прекратяване на договора са били падежирали четири вноски по погасителния план, съответно от 16.06.2022 година, 16.01.2023 година, 16.03.2023 година и 16.04.2023 година. С уточнителна молба от 26.08.2024 година сочи, че претендира непогасена част от лизингова вноска с падеж 16.01.2023 година в размер на 1419,45 лева, лизингова вноска с падеж 16.02.2023 година - 2167,26 лева, лизингова вноска с падеж 16.03.2023 година - 2167,26 лева и лизингова вноска с падеж 16.04.2023 година - в размер на 2167,26 лева.

Също така твърди, че ответниците не били погасили и задълженията си за данъци, застраховки и административни такси.

Във връзка с дадени от съда указания, с молби от 26.08.2024 година и от 11.09.2024 година и в ОСЗ, проведено на 08.10.2025 г., ищецът е уточнил, че претенцията за данъци е съответно за данък МПС - 1196,04 лева, за застраховки „Гражданска отговорност“ за периода 11.04.2023 година - 04.06.2024 година - общо 6094,94 лева и „Каско“ общо - 3626,37 лева, както и за административни такси, дължими на основание чл.12.1, буква „g“ и „n“ от ОУ към договора - съгласно уточнителна молба от 11.09.2024 година - 985,74 лева или общо 11 903,09 лева.

С молба от 10.10.2024 година ищецът е уточнил, че претендираната неустойка в размер на 50 327,73 лева е формирана, съгласно чл.17.5.6 и чл.17.5.2. от ОУ, както следва: остатъчна стойност в размер на 19 558,03 лева и лизинговите вноски за периода 16.05.2024 година до 16.07.2024 година - от датата на прекратяване на договора до края на лизинговия срок - 32 508,90 лева - 15 вноски по 2167,26 лева, които възлизат на 52 066,93 лева, от които се претендират 50 327,73 лева. С молба от 23.09.2025 г. ищецът е уточнил, че не предявява частични искове.

С протоколно определение от 02.12.2025 г. по делото съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл. 92 от ЗЗД за неустойка, за сумата от 50 327,73 лева, като същият се счита предявен за сумата от 39 062,01 лева, като е прекратил производството за разликата над 39 062,01 лева до пълния претендиран размер от 50 327,73 лева, поради оттегляне на исковата претенция.

Ищецът моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят претендираните суми, както и направените разноски по делото, в т.ч адвокатски хонорар.

Представя доказателства.

В дадения срок отговор е депозиран само от ответника Ц. П. М., чрез адв.Т. П., която оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва да е налице солидарност между ответниците за претендираните суми, както и съществуване на задължение от страна на солидарния длъжник Ц. М. по договор за лизинг. Възразява срещу валидното прекратяване на договора за лизинг.

Ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

По делото са допуснати писмени доказателства и е прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 28.12.2018 г. между „ВФС България“ ЕООД (като лизингодател), „ПРЕСС 2012“ ООД (като лизингополучател) и Ц. П. М. (като солидарен длъжник) е сключен договор за финансов лизинг № 2119813, при общи условия към договори за лизинг (ОУ), версия 2 от 01.11.2017 година, с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на който лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за ползване активи, които следва да бъдат подробно описани в приложение 1 към договора.

Съгласно приемателен протокол от 30.04.2019 г. към горепосочения договор за лизинг (л.29) лизингодателят предава, а лизингополучателят приема държането на следния лизингов актив: седлови влекач марка „Рено“, модел Т 4х2 520, с рег. № •••••••• и VIN номер (шаси)

VF611A366KD017249.

Уговорено е лизингът да е със затворен край, което, според приложимите ОУ, означава, че след изтичането на срока на лизинга, лизингодателят ще прехвърли на лизингополучателя собствеността върху лизинговия актив.

Видно от приложение 2 към договора за лизинг № 2119813 (л.6), цената на лизинговата вещ е 80 000 евро без ДДС. Съгласно погасителния план, обективиран в същото приложение, лизингодателят се е задължил да изплати сумата с 60 лизингови вноски, считано от 16.02.2019 г. до 16.01.2024 година, като за период от 60 месеца ежемесечно заплаща на всяко 16 число от съответния месец определената сума в погасителния план. Падежът на последната лизингова вноска е 16.01.2024 година. На същата дата лизингополучателят следва да заплати и остатъчна стойност в размер на 10 000 евро, което съгласно приложимите към договора ОУ, означава сумата в края на срока на договора, срещу която лизингополучателят се задължава или избира да придобие собствеността върху лизинговия актив, в съответствие с договора. Предвидена е такса за управление на лизинга в размер на 720 евро.

Според чл. 6 от ОУ, срокът на договора е от датата на влизането му в сила до датата на окончателно изпълнение на всички задължения на лизингополучателя и солидарните длъжници или прекратяването му. На основание чл. 9.7 от ОУ лизингополучателят се задължава да заплаща за своя сметка всички данъци, такси, глоби, налози и или други разходи, свързани с използването, експлоатацията, обслужването, ремонтите и съхранението на вещта. Ако не изпълни задължението за плащането им, лизингодателят може да ги плати вместо него, като лизингополучателят се задължава да възстанови сумите на тези плащания на лизингодателя незабавно, при поискване от страна на лизингодателя.

С чл. 11.1 от ОУ е предвидено, че лизингодателят сключва и поддържа за сметка на лизингополучателя застраховка „Автокаско“ и застраховка „Гражданска отговорност“, като лизингополучателят плаща дължимите застрахователни премии в съответствие с условията на застраховките (арг. от чл. 11.3). Съгласно чл.11.6, ако лизингополучателят не изпълни задължението да плати която и да било застрахователна премия по застрахователните полици, лизингодателят може да я плати, като лизингополучателят се задължава да възстанови сумите на тези плащания на лизингодателя незабавно, при поискване от страна на лизингодателя.

В чл.12.1 от ОУ към договора са изброени разходи, които лизингополучателят следва да заплати на лизингодателя, възникващи във връзка с лизинговия актив, сред които са такси за управление на лизинга, за регистрация на лизинговия актив, административни такси, както и каквото и да било друго задължение за плащане от лизингополучателя във връзка с лизинговия актив.

Съгласно чл.17.3, б. „d“ от ОУ, договорът за лизинг може да бъде прекратен от лизингодателя едностранно частично или изцяло, с незабавно действие, в случай на съществено нарушение на договора с писмено уведомление, изпратено до странете и без нотариална заверка на подписа на лизингодателя, както е посочено в 17.5.

С чл.17.5 от ОУ са предвидени хипотези на прекратяване на договора за лизинг едностранно и с незабавно действие от страна на лизингодателя, в случай на съществено нарушение на договора. Съгласно чл.17.5 (iv) от ОУ, съществено нарушение е налице, когато лизингополучателят е в забава с плащането на която и да било от лизинговите вноски или част от тях и това забавяне надхвърли 30 дни, или ако лизингополучателят е в забава с повече от 30 дни по отношение на плащането на каквито и да било други задължения във връзка с договора за лизинг.

С чл. 17.5.6 от ОУ е предвидено, че ако в 30-дневен срок след прекратяване на договора за лизинг, поради нарушение или поради съществено нарушение, лизингополучателят не върне лизинговия актив, дължи неустойка, равна на сбора на всички лизингови вноски и остатъчни стойности от датата на прекратяването до края на срока на договора.

Съгласно чл. 19.1 от ОУ солидарните длъжници се задължават да изпълняват солидарно с лизингополучателя всички задължения към лизингодателя, произтичащи от договора за лизинг или в приложенията или анексите към него, или които възникват в резултат от нарушение на договора, или дължими поради неизпълнение от страна на лизингополучателя, или дължими от лизингополучателя вследствие на прекратяването или развалянето на договора за лизинг от лизингодателя.

От представената по делото електронна кореспонденция между страните (л. 9 8 и сл.) се установява, че те са направили опит доброволно да уредят отношенията си по повод просрочени от ответниците вноски по процесния договор. На 08.03.2023 г. ищецът е изпратил имейл до ответното дружество, като е поискал да му заплати просрочени вноски по процесния договор за лизинг в срок до 31.03.2023 г., а в отговор, на 27.03.2023 г. „Пресс 2012“ ООД е уведомило ищеца, че ще заплати просрочените вноски. С имейл от 24.04.2023 г. ищецът е дал нов срок на ответното дружество за доброволно изпълнение на просрочените вноски, като е посочил, че ако до 28.04.2023 г. не получи плащане, договорът ще бъде прекратен и лизинговият актив ще следва незабавно да бъде върнат, като в противен случай се дължи неустойка.

На 28.04.2023 г. „ВФС България“ ЕООД е изпратило имейл до „Пресс 2012“ ООД (л.31), съдържащ уведомление за прекратяване на договора за лизинг. Ищецът е посочил, че ако в срок до 15.05.2023 г. лизингополучателят не заплати сумата от 10 333,13 лева, прекратява договора поради съществено нарушение на основание чл.17,5, буква „b”, т. i v , считано от датата на изтичане на срока за плащане. На основание чл. 15.1 от ОУ към договора е поискано и връщане на лизинговата вещ в срок от 5 работни дни след прекратяването/развалянето на договора. От ответниците не са наведени твърдения и представени доказателства за плащане на пропуснатите вноски в предоставения срок. Ищецът не твърди да е изпращал уведомление за разваляне на договора до другия ответник – Ц. М..

По делото е изслушано и безспорно прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. С., което съдът кредитира като обосновано и компетентно.

Вещото лице дава заключение, че по счетоводни данни на ищеца, към датата на исковата молба по процесния договор за лизинг има неплатени задължения за лизингови вноски, лихви за просрочие, застраховки, административни такси и данък МПС в общ размер на 20 287,26 лв., които включват: 7921,23 лв. неплатени лизингови вноски за периода от 16.01.2023 г. до 16.04.2023 г.; 9721,31 лв. неплатени застраховки за периода от 11.04.2023 г. до 04.06.2024 г.; 462,94 лв. - неплатени лихви за просрочие от 17.02.2023 г. до 18.05.2023 г.; 1196,04 лв. - неплатен данък за МПС от 10.05.2023 г. до 22.05.2024 г.; 985,74 лв. - неплатени административни такси от 11.10.2023 г. до 04.06.2024 година.

Във връзка с втората поставена задача по експертизата, касаеща размера на претендираната неустойка, след депозиране на заключението, вещото лице е представило молба – корекция. В основното заключение експертът е изчислил в два варианта размера на две неустойки, предвидени в общите условия към процесния договор, а именно - неустойка за прекратяване на договора и неустойка по чл. 17.5.6 от ОУ, начислявана, в случай че лизингополучателят не върне лизинговия актив след прекратяване на договора. Поради обстоятелството, че ищецът е претендирал единствено неустойка по чл. 17.5.6 от ОУ, равна на сбора на всички лизингови вноски и остатъчни стойности от датата на прекратяването до края на договора, вещото лице е изчислило отделно стойността единствено на тази неустойка. Съгласно заключението и уточненията, дадени от вещото лице в ОСЗ, проведено на 02.12.2025 г., начислената неустойка по 17.5.6 от Общите условия към процесния договор, възлиза на 39 062,01 лева (19 972,09 евро). Вещото лице сочи, че изчислението е направено на база сбора на лизинговите вноски след датата на прекратяването на договора (15.05.2023 г.) и остатъчната стойност в края на срока на договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

На основание чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Съгласно практиката на ВКС (Определение № 60612/26.11.2021 г. по т.д. № 2327/2020 г. на ВКС, II т.о), финансовият лизинг съчетава мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с финансовокредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови вноски. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с процесния договор за финансов лизинг от 28.12.2018 г. лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя за ползване седлови влекач, при лизингово възнаграждение от 80 000 евро без ДДС, платимо на 60 ежемесечни лизингови вноски, считано от 16.02.2019 г. до 16.01.2024 година.

Страна по договора е и солидарният длъжник Ц. М.. По силата на споразумението и на основание чл. 122 ЗЗД солидарният длъжник отговаря за цялото задължение, а кредиторът има право да претендира изпълнение от всеки един от солидарните длъжници заедно, докато задължението не бъде напълно изпълнено. В случая ищецът е поискал ответниците да бъдат осъдени да заплатят процесните суми в условията на солидарност. На него не могат да му се противопоставят възражения за разделяне на дълга, нито възражение за реда, по който съдлъжниците са се задължили. Точното изпълнение на едно от солидарните задължения прекратява не само това задължение, но и останалите – чл. 123, ал.1 ЗЗД. Ако кредиторът е получил част от престацията от един от длъжниците, той може да търси разликата от останалите.

С имейла от 28.04.2023 г. ищецът е изпратил уведомление за прекратяване на договора за лизинг до ответното дружество, като му е указал, че ако в срок до 15.05.2023 г. не заплати сумата от 10 333,13 лева, прекратява договора поради съществено нарушение на основание чл.17,5, буква „b”, т. iv, считано от датата на изтичане на срока за плащане.

Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – лизингодател, преди изтичане на срока му, представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя (в този смисъл - Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о).

С разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая уведомлението е изпратено по имейл, поради което изискуемата писмена форма се счита спазена. Получаването на електронното писмо не се оспорва от лизингополучателя. От ответниците не са наведени твърдения и представени доказателства за заплащане на пропуснатите вноски в предоставения срок, а и впоследствие.

Съдът намира предоставеният 7-дневен срок за изпълнение за подходящ, особено като се има предвид, че от представената електронна кореспонденция се установява, че страните са водили преговори за доброволно уреждане на отношенията си и имейлът от 28.04.2023 г. е поредната покана за доброволно изпълнение, изпратена от лизингодателя до лизингополучателя, с предупреждение за прекратяване на договора. Спазено е изискването, предвидено с чл.17,5, буква „b”, т. iv от ОУ към договора – лизингодателят да е в забава с плащането на която и да е лизингова вноска или част от нея с повече от 30 дни, тъй като, както се установява и от безспорно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, първата просрочена вноска е с падеж 16.01.2023 година. Следователно, до 28.04.2023 г. безспорно са изтекли повече от 30 дни.

Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че с уведомлението до лизингополучателя и предвид липсата на извършено в допълнителния срок за доброволно изпълнение плащане на забавените суми, кредиторът е упражнил надлежно правото си да развали договора за лизинг, считано от 16.05.2023 година, по отношение само на лизингополучателя „Пресс 2012“ ООД.

Ищецът не твърди да е изпращал уведомление за разваляне на договор до другия ответник – Ц. М.. Солидарният длъжник е страна по договора заедно с лизингополучателя. В отношенията с кредитора той се намира в същото положение, в каквото и лизингополучателят, поради което разполага с всички права и задължения на лизингополучателя, включително да бъде уведомен за разваляне на договора. Ищецът не е уведомил солидарния длъжник за развалянето на договора, поради което по отношение на Ц. М. договорът не е развален и е продължил да действа до изтичане на срока му на 16.01.2024 година, когато е следвало да бъде погасена последната лизингова вноска и остатъчната стойност, съгласно процесния погасителен план.

По иска с правно основание чл. 342, ал.2 ЗЗД:

Ищецът следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между него и ответниците, произтичащо от договор за финансов лизинг, както и основанието и размера на претендираните от него суми.

От изложените по-горе обстоятелства се установява сключването на договор за финансов лизинг между страните. С оглед характера на насрещните престации по договора за лизинг – за продължително изпълнение на лизингодателя (предоставяне на ползването на вещта) и за периодично изпълнение на лизингополучателя (за заплащане на лизинговата цена)

развалянето на договора има действие занапред. Следователно, преди отпадането на облигационната връзка всяка от страните дължи основните задължения по лизинговия договор. Лизинговите вноски, чийто падеж е настъпил към момента на разваляне на договора, се дължат на лизингодателя и от двамата ответници.

Ищецът твърди, че преди да прекрати договора, ответниците не са заплатили сумата в общ размер на 7921,23 лева - непогасени лизингови вноски за месеците януари, февруари март и април 2023 година (уточнени с молба от 26.08.2024 г.)

Видно от приложения към договора погасителен план, уговорената лизингова вноска за всеки от посочените месеци е в размер на 1108,80 евро. Съгласно безспорно приетото по делото заключение на ССчЕ, неплатените лизингови вноски по процесното споразумение са за периода 16.01.2023 г. – 16.04.2023 г. и възлизат общо на 7921,23 лева, от които: вноска с падеж 16.01.2023 г. – 1419,45 лева, вноска с падеж 16.02.2023 г. – 2167,26 лева, 16.03.2023 г. – 2167,26 лева и на 16.04.2023 г. – 2167,26 лева.

Следователно, претенцията се явява основателна за посочените неплатените вноски или исковата претенция по чл. 342, ал. 2 ТЗ е основателна за пълния претендиран размер от 7921,23 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба (30.07.2024 година) до окончателното заплащане, която сума ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в условията на солидарност.

По иска по чл. 345, ал. 2 ТЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 ТЗ разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя. Такова задължение е предвидено и с ОУ към процесния договор - лизингополучателят се задължава да заплаща за своя сметка всички данъци, такси, глоби, налози или други разходи, свързани с ползването на вещта, като в случай на неизпълнение, лизингодателят може да ги плати вместо него, а лизингополучателят следва да ги възстанови незабавно на лизингодателя при поискване. Лизингодателят сключва и поддържа за сметка на лизингополучателя застраховка „Автокаско“ и застраховка „Гражданска отговорност“, като лизингополучателят заплаща дължимите застрахователни премии в съответствие с условията на застраховките. Ако лизингополучателят не изпълни задължението да плати застрахователна премия, лизингодателят може да я плати, като лизингополучателят се задължава да му възстанови сумите. Лизингополучателят следва да заплати на лизингодателя и всички други разходи, възникващи във връзка с лизинговия актив, като административни такси.

Ищецът претендира разноски по поддържане на лизинговата вещ в общ размер на 11 903,09 лева: непогасени задължения за данък МПС - 1196,04 лева, застрахователни премии, платени от лизингодателя за сметка на лизингополучателя, в общ размер на 9721,31 лева, от които - за застраховка „Гражданска отговорност“ - 6094,94 лева и за застраховка „Каско“ - 3626,37 лева, както и административни такси - 985,74 лева.

С молба от 26.08.2024 г. ищецът е уточнил, че претендираната сума за данък МПС включва данък с падеж 10.05.2023 г. в размер на 598,02 лева и данък с падеж 22.05.2024 г. в размер на 598,02 лева. Със същата молба, както и с молба от 11.09.2024 г., е пояснил, че претенцията за административни такси включва: административна такса с падеж 11.10.2023 г. в размер на 563,28 лева - адвокатски разноски, административна такса, дължима към 11.12.2023 г. в размер на 281,64 лева - адвокатски разноски; по отношение на административни такси, дължими към следните дати - 04.01.2024 г. в размер на 46,94 лева, 03.04.2024 г., в размер на 46,94 лева и 04.06.2024 г. в размер на 46,94 лева – твърди да са дължими на основание чл. 20 от Тарифата за таксите на ищеца, събирани от клиенти, които не са изрично определени в лизинговия договор, а именно за префактуриране на извършени плащания от ищеца в полза на трети лица във връзка с договора за лизинг.

С молбата от 11.09.2024 г. ищецът е уточнил, че претендира по чл. 11.6 от ОУ към процесния договор – заплатени от него вместо лизингополучателя застрахователни премии, за застраховка „Гражданска отговорност“ (911,14 лева към 11.04.2023 г., 1046,48 лева с падеж 12.06.2023 г., 1030,28 лева с падеж 13.10.2023 г., 1030,28 лв. с падеж 04.01.2024 г., 1030,28 лева с падеж 03.04.2024 г., 1046,48 лева с падеж 04.06.2024 г.) и за застраховка „Каско“ 578,22 лева с падеж 11.04.2023 г., 624,85 лева с падеж 11.07.2023 г., 624,85 лева с падеж 13.10.2023 г., 624,85 лева с падеж 04.01.2024 г, 624,87 лева с падеж 03.04.2024 г. и 548,73 лева с падеж 04.06.2024 година).

От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че дължимите по договора до датата на подаване на исковата молба застрахователни премии, данък МПС и неплатени административни такси са в твърдените от ищеца размери и периоди.

Процесният договор за лизинг е развален на 16.05.2023 година по отношение на лизингополучателя. При предсрочно разваляне на договора за лизинг и връщане на лизинговата вещ, с оглед отпадането на облигационната връзка, всяка от страните се освобождава от основните задължения по лизинговия договор, поради което лизинговите вноски и другите дължими разноски за ползване на вещта, чийто падеж не е настъпил към разваляне на договора, не се дължат на лизингодателя. Развалянето има действие занапред, като прекратява бъдещите задължения по договора. В този смисъл е Решение № 114 от 21.02.2024 г. по т.д. № 707/2023 на Апелативен съд – София, недопуснато до касационни обжалване с Определение № 3009/19.11.2024 г. по к. търг. дело № 1602/2024 г. по описа на ВКС, I т.о., с което е прието, че нормата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 347, ал. 2 ТЗ не урежда и не се прилага за хипотезите, при които наемен/лизингов договор е преустановил действието си поради разваляне или предсрочно прекратяване, тъй като разпоредбата е приложима само в случаи, при които срокът на действие, за който договорът е сключен, е изтекъл.

Поради изложеното, в случая от ответниците, в условия на солидарност, са дължими разноските, начислени за поддържане на лизинговата вещ, до датата на разваляне на процесния договор спрямо лизингополучателя - 16.05.2023 година. Това са разходи в общ размер на 2087,38 лева, от които за данък МПС, с падеж 10.05.2023 г. - 598,02 лева, за застраховка „Гражданска отговорност“ - 911,14 лева, дължима към 11.04.2023 г., и за застраховка „Каско“ - 578,22 лева, дължима към 11.04.2023 година.

Поради това, искът следва да бъде уважен за сумата от 2087,38 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба (30.07.2024 г.) до окончателното плащане, която ответниците, в условия на солидарност, следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца.

По отношение на ответницата Ц. М. договорът е прекратен с изтичане на срока му на 16.01.2024 г. /дата, предхождаща депозиране на исковата молба/, поради което тя следва да заплаща всички дължими разноски за лизинговата вещ до тази дата по силата на договора за лизинг. Разходи, направени след прекратяване на договора, не могат да бъдат претендирани на договорно основание, поради което претенцията в тази част е неоснователна.

В случая ответниците по иска са обикновени другари, като всеки един от тях има самостоятелно материалноправно положение и води сам своя процес в рамките на общото производство. Затова няма пречка по делото искът да бъде уважен спрямо единия, но отхвърлен спрямо другия солидарен длъжник.

Дължими от солидарния длъжник са следните разходи, начислени съгласно чл. 9.7, чл.12.1 и чл.11.6 от ОУ към договора, възлизащи общо на 5028,53 лева, а именно - административните такси, дължими към 04.01.2024 г., в размер на 46,94 лева за префактуриране на извършени плащания от ищеца в полза на трети лица във връзка с договора за лизинг; заплатени от ищеца вместо лизингополучателя застрахователни премии за застраховка „Гражданска отговорност“ - 1046,48 лева с падеж 12.06.2023 г., 1030,28 лева с падеж 13.10.2023 г., 1030,28 лв. с падеж 04.01.2024 г., и за застраховка „Каско“ - 624,85 лева, с падеж 11.07.2023 г., 624,85 лева - с падеж 13.10.2023 г. и 624,85 лева - с падеж 04.01.2024 година. За дължимостта на тези суми ответницата е уведомена с получаване на исковата молба на 07.01.2025 година.

Настоящият състав намира, че от претендираните от ищеца до 16.01.2024 г. разходи, недължими са тези за адвокатски възнаграждения, с падеж 11.10.2023 г., в размер на 563,28 лева и с падеж 11.12.2023 г. - в размер на 281,64 лева. От тълкуването на разпоредбите на договора при условията на чл. 20 от ЗЗД следва извод, че поетото от лизингополучателя, респ. солидарния длъжник задължение е за заплащане на допълнителни разноски, свързани с използването и опазването на лизинговия актив. Това ясно е посочени в чл. 9.7 и чл.12.1 от ОУ към договора - лизингополучателят се задължава да заплаща за своя сметка всички данъци, такси, глоби, налози и други разходи, свързани с ползването на вещта и разходи, възникващи във връзка с лизинговия актив, сред които са такси за управление на лизинга, за регистрация на лизинговия актив, административни такси, както и каквото и да било друго задължение за плащане от лизингополучателя във връзка с лизинговия актив. Претендираните адвокатски възнаграждения като административни такси нямат такъв характер, а дори и да се приеме че са такива, не се доказва за какво са заплатени.

Неоснователна е претенцията и за сумите за данък МПС, с падеж 22.05.2024 г., в размер на 598,02 лева, за застраховка „Гражданска отговорност“, с падеж 03.04.2024 г., в размер на 1030,28 лева и с падеж 04.06.2024 г., в размер на 1046,48 лева, и за застраховка „Каско“, с падеж 03.04.2024 г., в размер 624,87 лева и с падеж 04.06.2024 г., в размер на 548,73 лева, както и за административни такси, дължима към 03.04.2024 г., в размер на 46,94 лева и към 04.06.2024 г. в размер на 46,94 лева. Тези разходи не могат да се претендират от ищеца на договорно основание, тъй като договорът е прекратен на 16.01.2024 година – с изтичането му.

По изложените по-горе съображения, неоснователни са претендираните суми в общ размер на 4787,18 лева.

Следователно, искът с правно основание чл. 345, ал. 2 ТЗ, за сумите в общ размер на 5028,53 лева, следва да бъде уважен единствено спрямо Ц. М. и отхвърлен над уважените размери (5028,53 лева и 2087,38 лева) до пълната претенция от 11 903,09 лева.

По иска по чл. 92 ЗЗД:

Съгласно правилото на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката, освен обезпечителна и санкционна функции, служи и като обезщетение за вредите от неизпълнението на неизправния длъжник, без да е нужно те да се доказват, какъвто характер са й придали страните и в разглеждания случай.

Във връзка с претенцията за неустойка, в тежест на ищеца е да докаже уговорка в сключения между страните договор за неустойка с твърдяното съдържание, че е изправна страна по съглашението, основанието и размера претенцията, както и че договорът е надлежно прекратен, считано от посочената дата.

Ищецът претендира неустойка в размер на 39 062,01 лева – дължима съгласно чл. 17.5.6 от общите условия към договора за лизинг, за неизпълнение на задължението на ответниците за връщане на лизинговия актив, за периода от 23.05.2023 година до края на лизинговия период, според погасителния план. В тази сума се включва сумата от 19 558,03 лв. - остатъчна стойност по договора, и сборът от лизинговите вноски за периода от 16.05.2023 г. (датата на разваляне на договора) до 16.01.2024 г. (края на лизинговия срок).

При установеното в хода на делото предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за финансов лизинг чрез едностранното извънсъдебно волеизявление на лизингодателя, обусловено от виновно неизпълнение на задължението на лизингополучателя - неплащане на дължимите лизингови вноски за периода м. 16.01.-16.04.2023 г., предпоставките за ангажиране договорната отговорност на последния за обезвреда, съобразно договорената компенсаторна неустойка са налице.

С чл. 17.5.6 от ОУ е предвидено, че ако в 30-дневен срок след прекратяване на договора за лизинг поради нарушението му

лизингополучателят не върне лизинговия актив, дължи неустойка, равна на сбора на всички лизингови вноски и остатъчни стойности от датата на прекратяването до края на договора.

В настоящия случай не се спори от страните, че лизинговата вещ не е върната на лизингодателя, въпреки разваляне на договора за лизинг. С имейла от 28.04.2023 г., с който договорът е развален, ищецът е поискал на основание чл. 15.1 от ОУ към договора и връщане на лизинговата вещ в срок от 5 работни дни след прекратяването/развалянето на договора. До изтичане на указания срок – 23.05.2023 г., а и към момента на приключване на устните състезания по делото не са наведени твърдения и представени доказателства от ответниците за връщане на лизинговата вещ, в чиято доказателствена тежест е установяване на това обстоятелство.

От приложения и неоспорен по делото погасителен план, подписан двустранно от съконтрахентите и неразделна част от лизинговия договор, както и от безспорно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че от датата на прекратяването на договора за лизинг до изтичане на срока му, са налице 9 лизингови вноски, всяка в размер на 1108,01 евро. Остатъчната стойност е в размер на 10 000 евро. Неустойката се определя като сбор от тези суми или общо възлиза на 39 062,01 лева (19 972,09) евро.

В този размер е и претенцията на ищеца (след изменение на иска

по реда на чл. 214 ГПК), поради което претенцията следва да бъде уважена, но само по отношение на лизингополучателя. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба (30.07.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на ответницата Ц. М. искът за неустойка следва да бъде отхвърлен, тъй като договорът не е развален спрямо нея, а фактическият състав на предвидената с чл. 17.5.6 от ОУ неустойка предпоставя разваляне на договора от страна на лизингодателя поради нарушение/съществено нарушение на лизингополучателя и се изчислява според остатъчните неплатени вноски по договора за лизинг.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с чл. 15.2, вр. с чл. 15.1 от ОУ е предвидена неустойка за неизпълнение на задължението за връщане на лизинговия актив, дължима за периода на забавата за връщане, която не предполага разваляне на договора по вина на длъжника, а би била приложима и при прекратяване на споразумението поради изтичане на срока му. Такава неустойка в настоящото производство не е претендирана.

По разноските

Разноски по делото се претендират единствено от ищеца, в съответствие с представен в срок списък по чл.80 ГПК (л.127) за следните суми: 2823,28 лева – платена държавна такса, 500 лева (л.107) – депозит за вещо лице и 15 111,60 лева с ДДС - за адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път, съгласно приложена фактура от 25.07.2024 г. (л.128) и платежно нареждане от 01.08.2024 година (л.130).

С протоколно определение от 02.12.2025 г. по делото съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл. 92 от ЗЗД за неустойка за сумата от 50 327,73 лева, като същият се счита предявен за сумата от 39 062,01 лева. Внесената държавна такса по първоначално предявения иск по чл.92 ЗЗД за разликата над 39 062,01 лева до пълния размер от 50327,73 лв не следва да се възлага в тежест на ответниците. След изменението на иска по размер и направените от ищеца допълнителни уточнения, цената на предявените искове възлиза общо на 58 886,33 лева. Така държавната такса по делото е в общ размер на 2355,45 лева.

Съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми за направени по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК: 13 444,47 лева - „ПРЕСС 2012“ ООД и 1526,84 лева - Ц. П. М..

Сумите следва да бъдат превалутирани от левове в евро, съгласно разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд