Присъда № 38 от 8.9.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1175/2026 г.

С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник е повдигнато обвинение на К. Л. П. за престъпления по: по чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс за това, че на 10.08.2025г, в гр. Перник, ул. ••••• е отнел чужди движими вещи – мъжки кожен портфейл на стойност 36,00 лв /18.41 евро/, съдържащ парична сума в размер на 4000 лева/ 2045,17 евро/ или вещи пари в общ размер на 4036,00 лева/2063,58 евро/ от владението и собственост на Й. Г. Й., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; и чл. 319 от Наказателния кодекс за това, че на 10.08.2025г. в гр. Перник скрил чужди документи – лична карта №•••••, издадена на ••••• от СДВР на името на Й. Г. Й. и СУМПС № •••••, издадено на ••••• от СДВР на името на Й. Г. Й., с цел да набави за себе си облага – портфейл и парична сума от обща стойност 4036,00 лева /2062,58 евро/ и да прикрие извършеното деяние по чл. 194, ал. 1 от НК, като то не бъде разкрито. Приета е молбата на пострадалия за участие в съдебното производство като частен обвинител. Й. Г. Й. е конституиран като частен обвинител по делото. За съвместно разглеждане в съдебното производство е приет и предявения от него граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 2045,17 евро, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл.194, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2025г. до окончателното изплащане е. Й. Г. Й. е конституиран и като граждански ищец по делото. В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, излага аргументи, че същите са доказани по несъмнен начин и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага за всяко от престъпленията да му бъдат наложени наказания лишаване от свобода за срок, както следва: 1 година и 6 месеца за престъплението по чл.194 от НК, и 1 година за престъплението по чл.319 от НК. Предлага за двете престъпления на основание чл.23, ал.1 от НК да се определи едно общо най-тежко наказание, тъй като същите са извършени при условията на реална съвкупност. Предлага на основание чл.66 от НК изпълнението на общото наказание лишаване от свобода да се отложи за срок от три години. Относно вещественото доказателство предлага оптичният носител да се унищожи след влизане в сила на присъдата като вещ без стойност, а разноските да се възложат в тежест на подсъдимия. Пледира за уважаване на предявения граждански иск като доказан по основание и размер . Частният обвинител и граждански ищец се солидаризира с представителя на държавното обвинение относно искането за признаване на подсъдимия за виновен по обвиненията, както и по отношение наказването му. Моли за уважаване на предявената гражданска претенция. Подсъдимият К. П. дава обяснения, в които признава, че е взел чуждите вещи при изложените в обвинителния акт обстоятелства, че е изхарчил паричната сума, а портфейла с намиращите се в него лични документи покъсно изхвърлил. В правото си на лична защита моли да бъде оправдан по обвиненията като поддържа, че не е извършил кражба, а е намерил загубена вещ. Защитникът му – адв. М. Г., пледира за оправдаване на подсъдимия по обвиненията като излага съображения, че установените деяния не изпълват елементите от фактическия състав на престъпленията по чл.194 НК и чл.319 от НК. Релевира възражения, че са касае за изубена вещ, която не е била в ничие владение в момента, в който подсъдимият я е намерил и взел, следователно, с това действие не е прекъсната ничия фактическа власт върху вещта. Излага съображения, че изхвърляйки личните документи на пострадалия подсъдимият е желаел да се освободи от тях, тъй като не са му били нужни, а не е преследвал предвидената в състава на престъплението и вменена му специална цел - да набави за себе си облага. Като аргумент в тази насока изтъква, че в случая скриването на документите не предшества, а следва по време самото облагодетелстване /с намиращата се в портфейла парична сума/, следователно, изпълнителното деяние на престъплението не е реализирано с тази цел – да набави облага за себе си. С тези доводи се аргументира позиция, че вменените на П. престъпления не са доказани, нито от обективна, нито от субективна страна. Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намери за установено следното: Подсъдимият К. Л. П. е роден на ••••• в гр. •••••. С основно образование е. Не е женен. Безработен е. Не е осъждан. По настоящото наказателно производство спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, От фактическа страна, съдът намира за установено по делото следното: На 10.08.2025г., около 15.00ч., частният обвинител и граждански ищец Й. Й. се намирал в гр. Перник, на ул. „•••••“, където имал уговорка за среща със служител на застрахователна компания, намираща се до офис на СОД на същата улица. Тъй като не познавал града добре, до мястото Й. отишъл с двама свои познати, единият от които - свид. Р. И.. Тъй като пристигнали преди началото на работното време тримата зачакали, като Й. седнал на стълбите пред офиса на СОД. Същият носел у себе си /в джоб на панталона/ сгъваем мъжки кожен портфейл, съдържащ голяма парична сума - 4000.00лв. /2045.17 евро/, както и лични документи, издадени на негово име - лична карта № •••••, издадена на ••••• от СДВР и СУМПС № •••••, изд. на ••••• от СДВР. При сядането Й. извадил портфейла от джоба си и го оставил до себе си. Когато служителят на зстрахователната компания пристигнал Й. станал всички заедно се качили в офиса му на третия етаж в сградата . В същия момент покрай мястото по улицата преминал подсъдимият К. Л.. Същият забелязал мъжкия портфейл, оставен на площадката пред един от обектите в сградата, взел го и го поставил в найлоновата торбичка, която носел в ръка. След като се отдалечил от мястото отворил портфейла и намерил посочената парична сума и лични документи. Л. веднага изхвърлил портфейла и документите, намиращи се в него, а парите в размер на 4000.00лв /2045.17 евро/ задържал за себе си и впоследствие изхарчил. Минути след като влезли в сградата, Й. констатирал липсата на портфейла и се досетил, че е останал на мястото, където седял докато чакал да пристигне служителя от застрахователната компания. Веднага излязъл пред сградата, но не открил вещта там. Връщайки се обратно в офиса на фирмата му били предоставени за преглед записите от видеонаблюдение, от които установил, че портфейлът е взет от непознат млад мъж с тъмна коса, брада и черна тениска. Й. и свид. Р. И. обходили района около сградата, но не установили нито лицето от записа, нито присвоеният портфейл. Веднага след това подал сигнал в Първо РУ – Перник. С протокол за доброволно предаване бил предаден оптичен носител DVD- R, съдържащ видеозаписи от охранителна камера, разположена на фасадата на сграда на ул. ••••• №*, обхващаща процесния периметър. При преглед на записите свидетелят М. Д. К. веднага разпознал /по специфичната походка/ подсъдимия К. Л. П., когото добре познавал във връзка с работата си и криминалистични регистрации на лицето. Подсъдимият не бил установен на регистрирания постоянен адрес, същият нямал собствено жилище и трайно установено място на пребиваване, водел скитнически начин на живот, поради което бил обявен за общодържавно издирване. След като бил установен пред органите на МВР признал, че е взел чуждите вещи, че е изхарчил паричната сума, а останалите вещи изхвърлил. От извършената по делото съдебна оценителна експертиза се установява, че общата стойност на вещите - предмет на престъпно посегателство, към периода на извършването му е 4036 лв. /2063.58 евроа/, които се равняват на 3,74 пъти MPЗ към инкриминираната дата. Поотделно вещите са оценени както следва: черен сгъваем кожен портфейл с много отделения - 36 лева /18.41 евро/, пари в банкноти с различна номинална стойност в лева - общо 4000 лева /2045.17 евро. Приобщеният към доказателствения материал по делото оптичен носител, съдържащ видеофайлове от видео-охранителна система, бил предоставен за експертно изследване. Според заключението на извършената видеотехническа експертиза върху записаната на диска информация не са установени следи от манипулация/намеса. Установено е, че видеофайловете на диска са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърната видео охранителна система от статично разположени две камери, монтирани на фасадата на сграда, обхващащи и периметъра на площадката, където се намирал пострадалия преди да влезе в сградата. В извлечените снимкови кадри е проследено движението на едно лице /условно означено като лице 1 в 15.22часа на 10.08.2025г – преминаването му покрай мястото, отклоняването му към площадката пред едно от търговските помещения на сградата, върху която се наблюдавал черен предмет, наподобяващ портфейл, взимането на същия, поставянето му в носената найлонова торбичка и отдалечаване от района. От извършеното сравнение на извлечените фотокопия на лице №1, наблюдавано на записите, с предоставените сравнителни образци /снимков материал за подсъдимия/, експертизата приема, че макар извлечените изображения да не отговарят на изискванията за категорична лицева идентификация, установеното сходство по множество общи признаци : форма и охраненост на лицето, линия на косата, чело, нос, конфигурация на долна челюст и брадичка, наличие на лицево окосмяване, дава основание за заключение, че вероятно е заснето едно и също лице. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: обясненията на подсъдимия, показанията частният обвинител и граждански ищец Й. Г. Й., показанията на свидетелите Р. П. И. и М. Д. К., дадени в съдебното следствие и отчасти пред орган на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК; писмените доказателства, съдържащи се в досъдебно производство №480/2025г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Перник /протокол за доброволно предаване, протокол за вземане на образци за сравнително изследване; извършените и приети по делото съдебна оценителна, видеотехническа и психолого –психиатрична експертиза, както и вещественото доказателство по делото. Събраните и проверени непосредствено от съда доказателствени материали са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства. Същите са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактическите положения по обвинителния акт, които подсъдимият не оспорва, предвид дадените обяснения в съдебното следствие. Съвкупният анализ и оценка на доказателствата дава основание за несъмнен извод, че подсъдимият К. П. е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Фактическите обстоятелства относими към предмета на доказване са безспорни по делото, установяват ги достатъчен обем доказателства, убедителни в своето съдържание, поради което не е необходимо подробно обсъждане, анализ и оценка на същите. Времето, мястото и начина на извършване на деянията, както и авторството му са категорично установени от показанията на пострадалия, от показанията на свидетелите И. и К., от обясненията на подсъдимия и резултатите от извършената видеотехническа експертиза. Противоречия между различните доказателствени източници не се установяват, същите кореспондират помежду си и се допълват, изграждайки по обективен начин и в хронологична последователност картината на инкриминираните събития. Отнетите вещи, техният вид и стойност също не са спорни. Изявленията на пострадалия Й. Й. съдът кредитира изцяло като достоверни, за което намира основание в логичното, последователно и уверено възпроизвеждане на възприетите фактически данни, в неизменчивостта на твърденията му за тях в хода на производството и корелацията им със събраните други доказателства, в които намират пълно потвърждение. Съобщените от него факти за обстоятелствата, при които е забравил своя портфейл, за съдържащите се в него пари и документи, срещат пълна подкрепа в обясненията на подсъдимия, както и в останалите гласни доказателствени средства. Относно остойностяването на вещите - предмет на престъплението по чл.194 НК, по делото е извършена оценителна експертиза, приета от страните без възражения. Позицията на оспорване съставомерността на деянията от страна на защитата се ограничава в правната оценка на установените факти, предвид доводите, че вземането на намерена вещ не е противозаконно отнемане, тъй като в представите на дееца не е имало съзнание за това, че се прекъсва чужда фактическа власт, от която собственикът не се е отказал . Безспорно е, че в конкретния казус се касае за забравени вещи на обществено място. Още в Постановление на Пленума № 6/71 г. (изм. с ППВС № 7/87 г.), раздел II, т. 1 Върховният съд е дал задължителни за съдилищата указания относно "загубена" или "забравена" вещ и правилната квалификация на деянието, с което деецът я отнема с намерение да я присвои. Изяснено е, че за разлика от "загубената" вещ, която не може да бъде предмет на кражба, отнемането на забравена в превозно средство, обществено заведение, чакалня и други подобни обществени места вещ, с намерение за присвояване е кражба, тъй като притежателят й не е прекъснал владението си върху нея, доколкото не е лишен от възможността да упражни фактическата си власт върху нея. Типични за тази хипотеза са установените действия на пострадалия в случая, който веднага след като е установил липсата на портфейла си се е върнал обратно на площадката пред сградата, където, докато седял, оставил своя портфейл, а впоследствие ставайки - забравил. В случая не се касае за загубена вещ по смисъла на чл.207 от НК, тъй като Й. отлично е знаел къде последно я е оставил и затова веднага се е върнал, за да я потърси на същото място. Ето защо не се споделят доводите на защитата, че инкриминираните вещи – портфейл с пари и документи са били загубени от собственика им, а оттук, че случайното им намиране не е съставомерно деяние по чл.194 от НК. Несподеляемо е и изтъкнатото в същата насока възражение, че в момента на вземането на портфейла и съдържимото в него, същият не е бил в ничия фактическа власт, включително на пострадалия Й. Й., в което подсъдимият се уверил, оглеждайки се наоколо и не установявайки наблизо нито едно лице. Осъществяването на фактическа власт върху вещ не означава непременно физическа връзка на владелеца с конкретния предмет или явно демонстрирана такава за околните чрез присъствие на лицето в близост до вещта. Временното отдалечаване на частния обвинител от вещите му не означава, че те са излезли о т фактическата му власт. Освен това, вещите в портфейла, които подсъдимият е прегледал още докато се е намирал в района, сред които е имало снимки, документи и банкови карти, издадени на Й. Й., са давали възможност за установяване на собственика, каквито действия подсъдимият изобщо не е предприел. Напротив същият е задържал паричната сума за себе си, а останалите вещи изхвърлил, което ясно свидетелства, че е действал с присвоително намерение. В същата посока са и гласните доказателствени източници, според които след установяване и задържане на К. П. същият първоначално е отрекъл своя съпричастност към деянието до момент, в който му е съобщено, че действията му са заснети от видеоохранителна система. Така установените факти убедително мотивират заключение, че вземайки инкриминираната вещ подсъдимият е прекъснал фактическата власт на Й. Й. без негово съгласие и е установил своя такава, с намерение за присвояване, осъществявайки по този начин престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от НК. В горния смисъл е налице богата и последователна съдебна практика, включително задължителната за правоприлагането такава - ППВС №6/1971, р. II, т.1; Решение №646/17.12.2008 г. на ВКС, I н.о.; Решение №380/25.10.2011 г. на ВКС, II н.о.; Решение №406/14.10.2013г. на ВКС, I н.о. и много други.. В този контекст доводите на защитника за несъставомерност на деянието са в разрез със закона и със съдебната практика и се отхвърлят като неоснователни. Законосъобразна е и квалификацията на деянието на подсъдимия по чл.319 от НК. Решение № 631 от 26.ХI.1982 г., ВК Решение № 15 от 26.II.1986 г. по н. д. № 672/85 г., I н. о. Скриването на документите, издадени на частния обвинител - лична карта и свидетелство за управление на МПС, чрез изхвърлянето им с портфейла и останалите предмети в него, представлява отделно деяние. Подсъдимият е съзнавал ясно, че с изхвърлянето им лишава лицето, на което са издадени от правото да ги притежава и ползва, като с това е преследвал облага за себе си - да прикрие извършената кражба, да не бъдат разкрити престъплението и автора му, за да избегне наказание и да задържи отнетото за себе си. За съставомерността на престъплението по чл. 319 НК не се изисква преследваната от дееца специална цел реално да е постигната, достатъчно е същата е била налична в представите му при осъществяване на изпълнителното деяние. Възражението на защитата, че скриването на документите следва по време самото облагодетелстване с присвоената парична сума и затова изключва наличието на специалната цел при реализиране на престъплението е неоснователно. В съдебната практика трайно се приема /Решение № 631 от 26.ХI.1982 г., ВК; Решение № 15 от 26.II.1986 г. по н. д. № 672/85 г., I н. о., и др/, че облагата по смисъла на чл. 319 от НК не е необходимо да е непременно имуществена, а и конкретното обвинение не е за облага само с имуществен характер. Напротив - инкриминира се скриване на документите на пострадалия с цел да не се разкрие извършената кражба и автора й, както и да задържи отнетото за себе си, която цел съдът приема за доказана по делото. Въз основа на установената фактическа обстановка и изложените съображения съдебният състав прие от правна страна, че деянията на подсъдимия К. Л. П., осъществени в условията на реална съвкупност, са съставомерни, съобразно повдигнатите обвинения. Същият е осъществил от обективна и субективна страна фактическият състав на чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс, тъй като на 10.08.2025г, в гр. Перник, ул. ••••• е отнел чужди движими вещи – мъжки кожен портфейл на стойност 36,00 лв /18.41 евро/, съдържащ парична сума в размер на 4000 лева /2045,17 евро/ или вещи и пари в общ размер на 4036,00 лева /2063,58 евро/, от владението и собственост на Й. Г. Й., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. От обективна страна престъплението е извършено чрез действие – отнемане на чужди движими вещи от владението на Й. Й. Н., без негово съгласие. От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им /възнамерявал е да присвои отнетото, разпореждайки се с него като със свое, което намерение явно е проявено в действията му, изложени по-горе/. Причина за извършване на престъплението е намерение за противозаконно облагодетелстване. Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и фактическият състав на чл.319 от Наказателния кодекс, тъй като на 10.08.2025г. в гр. Перник скрил чужди документи – лична карта №•••••, издадена на ••••• от СДВР на името на Й. Г. Й. и СУМПС № •••••, издадено на ••••• от СДВР на името на Й. Г. Й., с цел да набави за себе си облага – портфейл и парична сума от обща стойност 4036,00 лева /2062,58 евро/ и да прикрие извършеното деяние по чл. 194, ал. 1 от НК, с предмет горепосочените вещи, като то не бъде разкрито. От обективна страна престъплението е извършено чрез действие – П. е изхвърлил чуждите нему документи, скривайки ги от притежателя им и лишавайки го от правото да се ползва от тях. От субективна страна е действал с пряк умисъл - съзнавал еобщественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, както и със специална цел – да набави облага за себе си – да не се разкрие престъплението и да задържи отнетото. Съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства липсата на предходни осъждания на подсъдимия и дадените от него обяснения, с които съдейства за разкриване на обективната истина. Не установи отегчаващи вината такива. Съдът, след като призна подсъдимия К. Л. П. за виновен в извършване н а престъплението по чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, като отчете приетите смекчаващи вината обстоятелства, намери, че целите на наказанието по чл.36 от НК са постижими с налагане на наказание лишаване от свобода за срок, близък до минималния, предвиден в закона, а именно 7 /седем/ месеца. Преценявайки същите относими към индивидуализацията на наказанието обстоятелства, както и разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК съдът намери, че за престъплението по чл.319 от НК по-подходящо по вид измежду алтернативно предвидените наказания е наказанието пробация и наложи на подсъдимия него като определи пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 6 /шест/ месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 6 /шест/ месеца. Съдът прие, че така определените наказания са съответни на обществената опасност на престъпленията, на конкретните обстоятелства свързани с извършването им, на степента на обществена опасност на извършителя, която не е висока, предвид обстоятелството, че е с чисто съдебно минало, и чрез тях би се постигнал справедлив баланс между генералната и индивидуалната превенция. Основания за определяне на наказанията при условията на чл.55 от НК съдът не установява. В случая не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи вината обстоятелства. На основание чл.23, ал.1 от Наказателния кодекс за престъпленията по– горе съдът определи и наложи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок 7 /седем/ месеца. По отношение изпълнението на общото наказание намери, че са налице обективните предпоставки на закона за приложение на института на условното осъждане - наложеното наказание е до три години лишаване от свобода и до момента П. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Същевременно съдебният състав прие, че за постигане на целите на наказанието и за поправянето на дееца не е наложително ефективно изтърпяване на общото наказание. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК от срока на определеното общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок 7 месеца, съдът приспадна времето, през което подсъдимият К. П. е бил задържан по настоящото наказателно производство - от 27.04.2026г. до 29.04.2026г. по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 29.04.2026г. до 08.09.2026г. - с мярка за неотклонение задържане под стража, като един ден задържане зачете за един ден лишаване от свобода. По основателността и размера на предявения граждански иск: Основавайки се на формираните правни изводи, съдът прие, че предявеният граждански иск от страна на гражданския ищец Й. Й. е доказан по основание, тъй като вследствие извършеното от подсъдимия престъпление същият е претърпял имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Искът е доказан в пълен размер за сумата от 2045.17 евро, на която възлиза отнетата парична сума. Гражданската претенция на Й. не включва обезщетение за отнетия портфейл, остойностен на 18.41 евро. Поради това, съдът осъди подсъдимия К. Л. да заплати на гражданския ищец Й. Й. сумата от 2045.17 евро, представляваща доказаната по основание и размер претенция за обезщетение на претърпени имуществени вреди от престъплението. Основателна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2025 г., на която дата е извършено деянието, до окончателното изплащане на задължението. При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането (чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Затова, съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец и обезщетение за забава в горепосочения размер. По веществените доказателства и разноските: На основание чл.111, ал.1 от НПК съдът постанови вещественото доказателство - 1 бр. CD, приложен в плик на л.70 от досъдебното производство, да се остави по делото до изтичане срока на съхранението му, след което да се унищожи с него. С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди К. Л. П. да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОДМВР – Перник, сумата от 1123.42 евро, представляваща направени разноски в досъдебното производство за извършени психолого-психиатрична, видеотехническа и оценителна експертизи, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Перник – сумата от 80.81 лева, представляваща държавна такса в размер 4% върху уважения размер на гражданския иск. Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата.