Решение № 7347 от 19.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 861/2026 г.

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. В. П., с [ЕГН] с постоянен адрес : [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], пл.“Академик Николай Хайтов“№ 3, адв. Д. Х., срещу Решение № 94 - А- 142(7)/04.03.2026г. на Кмет на Община Асеновград, в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 2 и т.3 от Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ 94-А-142/05.02.2026г. на Община Асеновград. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се претендира неговата отмяна от съда и връщане на административната преписка със задължителни указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърденията са, че административния орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, като основание за отказ от предоставяне достъп до обществена информация, като не е извършил дължимата преценка за наличието на надделяващ обществен интерес, което е елемент от фактичиския състав на нормата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.06.2026г. жалбоподателката се явява лично и с пълномощника адвокат Д. Х., като поддържа своята жалба. Пледира за отмяна на решението, както и задължаване на ответника да предостави информацията в пълен обем. Претендира се и присъждане на сторените разноски. Ответникът – Кмет на О. А. се представлява от юрк. Е. Ц., която оспорва жалбата. Счита, че тя е изцяло неоснователна, тъй като оспореното решение представлявало законосъобразно упражняване на правомощията на задължен субект, постановено при правилно тълкуване на материалноправните разпоредби на ЗДОИ и целта му. Административен съд гр.Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна: С. З. за достъп до обществена информация с вх.№ 94-А-142/05.02.2026г. на О. А. А. В. П. е поискана на основание чл.24 от ЗДОИ да бъде предоставена следната информация: 1.ПУП /ПРЗ/ за [ПИ] по КККР на р-н Горни воден, местност „Павлитатка“, ведно с цялата преписка по него, включваща техническите задания, издадени административни актове, доказателства за съобщаване на заинтересованите лица; 2.Одобрени инвестиционни проекти за [ПИ] по КККР на р-н Горни воден, местност „Павлитатка“, ведно с цялата преписка по него включваща техническите задания, издадени административни актове, доказателства за съобщаване на заинтересовани лица; 3.Копие от всички документи за провеждани процедури, касаещи [ПИ] по КККР на р-н Горни воден, местност „Павлитатка“. Към заявлението е приложен нотариален акт за покупко продажба на недвижим [имот номер], том 4, рег.№ 3487, дело № 638/2017г., с който заявителката се легигимира като собственик на [ПИ] по КККР на р- н Горни воден, местност „Павлитатка“. С оспореното Решение № 94 - А- 142(7)/04.03.2026г. на Кмет на О. А. е предоставен достъп до информацията по т.1 от Заявление № 94-А-142/05.02.2026г. на Община Асеновград, и е отказан достъп до информация пот.2 и т.3 от Заявление вх.№ 94-А-142/05.02.2026г. на Община Асеновград. В мотивите за отказ е посочено, че е налице хипотезата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, като исканата информация засяга трето лице - „Елит Запад“ ЕООД и то изрично е отказало предоставяне на достъп до исканата информация. В решението е прието също така, че заявителят при отправяне на искането за предоставяне достъп до обществена информация, не се е позовал на наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на §1,т.6 от ДР ЗДОИ, при наличието на който информацията да бъде предоставена в хипотезата на чл.31, ал.5 от ЗДОИ. В тази насока по административната преписка е представено писмо с изх.№ 94-А-142(2)/13.02.2026г. на Община Асеновград, с което е поискано съгласието на третото лице „Елит Запад“ ЕООД с управители и представляващи А. Б. С. и Б. Ф. С. за предоставяне на достъп до обществена информация по т.2 и т.З от Саявление за достъп до обществена информация с вх.№ 94-А-142/05.02.2026г. на О. А.. Съответно с писмо с изх.№ 94-А-142(1)/13.02.2026г. на Община Асеновград е уведомена заявителката А. В. П., че намира приложение правната норма на чл.31, ал.2 от ЗДОИ и срокът по чл.28, ал.1 от ЗДОИ за вземане на решение за предоставяне достъп до обществена информация ще бъде удължен с още 14 дни. С писмо с вх.№ 94-А-142(6)/19.02.2026г. от Б. С. - управител на „Елит Запад“ ЕООД, същият е изразил изричното си несъгласие за предоставяне достъп до обществена информация по т.2 и т.3 от Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ 94-А-142/05.02.2026г. на Община Асеновград. При така установеното от фактическа страна, Административен съд Пловдив обуславя следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, защото е депозирана в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от оспорването, доколкото процесният отказ е постановен по подадено от А. В. П. заявление по ЗДОИ /чл. 40, ал. 1 във връзка с чл. 4 от с. з. /. Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА. Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, правни субекти да я предоставят. В случая, Кметът на О. А., като орган на местното самоуправление е задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, който следва да осигури достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от него. Насрещно на това задължение е правото на гражданите да изискат информация от държавен орган или учреждение, респективно от орган на местното самоуправление по въпроси, които представляват за тях законен интерес, освен ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права /чл. 41 от Конституцията на Република България/. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Каза се, че в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Така, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация. Но, за да е налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Тази обществена информация може да бъде обективирана върху хартиен, електронен или друг носител /като звукозапис или видеозапис; чл. 2, ал. 2 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ/, т. е. носители, съхранени, получавани или създадени от организация от обществения сектор/задължените по ЗДОИ субекти – чл. 3, ал. 4 от с. з. /. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон /чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от с. з. /, както и в случаите по чл. 13, ал. 2 от с. з. – когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и/или съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи; достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В оспореното решение, като основание за отказ за предоставяне достъп до обществена информация е посочена разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, а именно: информацията засяга интересите на трето лице, което изрично е отказало предоставянето й. Посочено е също, че в отправеното заявление за достъп до обществена информация, не се сочи наличие на надделяващ обществен интерес. Изложените от ответника мотиви са неправилни и несъответни на нормите на относимото позитивно право- чл. 13, ал.4 във вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗДОИ официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Съгласно чл.11 от ЗДОИ служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В тази насока е необходимо да се посочи, че в случая, исканата от заявителя информация, е обществена и по вид служебна (което не се оспорва и от самия орган) по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, съгласно който служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Казано с други думи в случая исканата информация представлява обществена информация, по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 2 ЗДОИ, тъй като същата се създава и съхранява от задължения субект по повод осъществяване дейността на администрацията му, и от нея може да се състави мнение за тази дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, уредени посочената ал. 2 на същата норма. Поисканата от жалбоподателя информация обаче не попада в обхвата на посоченото ограничение /чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ/, тя е служебна обществена информация по см. на чл. 11 от ЗДОИ и следва да бъде предоставена от задължения субект. В разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗДОИ е визирана хипотеза при която посоченото ограничение не се прилага, свързана с „надделяващ обществен интерес”. Съгласно посочения нормативен текст достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, като задължение на органа е да извърши преценка за съществуването на такъв интерес, което в случая не е сторено от органът на местно самоуправление. Ответната страна при произнасянето си не е съобразила разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, според която "достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес". Преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от състава на хипотезата по чл. 13, ал. 4 ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания в тази насока, ответникът е издал един немотивиран акт, което съставлява нарушение на формата по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. Съгласно §1, т.6, във вр. с т.5 до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; когато е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. Липсата на анализ и конкретни мотиви, оборващи законовата презумпция по § 1, т. 6 вр. т.5 от ДР на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ по т. 2. и т.3 от заявлението за достъп до обществена информация. Презумпцията за съществуването на обществения интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. С оглед въведената презумпция, жалбоподателят не носи доказателствена тежест да посочва в заявлението си факти, обосноваващи наличие на надделяващ обществен интерес, както неправилно е прието в оспореното решение.Обратно, законовата презумппция трябва да бъде опровергана от ответника с излагане на конкретни фактически и правни съображения, защо счита, че не е налице надделяващ обществен интерес от предоставяне достъп до обществена информация. В обсъждания контекст, съдът намира за нужно да посочи, че правото на достъп до обществена информация трябва да бъде ограничавано за тесни, внимателно подбрани и систематизирани изключения с цел защитата на доминиращ публичен или частен интерес, включително неприкосновеност на личността. Ограниченията могат да бъдат прилагани само когато има риск от съществена увреда на защитения интерес и когато тази увреда би била по-значима от цялостния интерес на обществеността да получи достъп до информацията. В тежест на ответника е да докаже, че тази информация попада в обхвата на системата от изключения, което в настоящия случай не е изпълнено. В случая, в административния акт, каза се не са изложени конкретни фактически съображения относно надделяващ обществен интерес, при който достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗДОИ. Липсата на съображения в изложения смисъл в оспорения административен акт прави невъзможна преценката относно това дали и доколко законосъобразно е процедирал административния орган и препятства изграждането на защитата на заявителя срещу административния акт. Изложеното до тук е достатъчно за да се приеме, че нормативните изисквания на чл.38 от ЗДОИ и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за излагане в административния акт на фактическите и правните основания на административния орган, обусловили постановения от него резултат, не са били спазени. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага адресата в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.2 и т.3 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. Наред с изложеното, следва в случая да се посочи и това, че липсата на съгласие от третото лице, по смисъла на чл.37, ал.1,т.2 от ЗДОИ, на което се е позовал административния орган в оспореното решение, само по себе си, не е основание да се постанови отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, а то определя единствено обема и начина на предоставяне на тази информация. Основание за този извод дава разпоредбата на чл.31, ал.4 от ЗДОИ, съгласно която при изрично несъгласие от третото лице в срока по ал. 1 съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Изложените до тук има за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 94 - А- 142(7)/04.03.2026г. на Кмет на Община Асеновград, в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 2 и т.3 от Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ 94-А-142/05.02.2026г. на Община Асеновград. То ще следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Кмета на Община Асеновград, за ново произнасяне по т.2 и т.3 от Заявление за достъп до обществена информация с вх.№ 94-А-142/05.02.2026г. на Община Асеновград, при спазване на сроковете за произнасяне по ЗДОИ и при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на настоящото решение. С оглед изхода от спора, и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя се дължат направените разноски, които се констатираха в размер на 5,11 евро, с левова равностойност 10,00 лева - заплатена държавна такса. Ответникът следва да бъде осъден заплати на жалбоподателя и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро, с левова равностойност 1955,83 лева платено съгласно представения Договор за правна защита и съдействие – л. 5 от делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд Пловдив,