Решение № 2666 от 23.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12844/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение №13548 от 09.07.2024г., постановено по гр.дело №18099/2024г. по описа на СРС, ГО, 177 с-в ответникът Гаранционен фонд с БУЛСТАТ:121446665, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, е осъден да заплати на ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“АД с ЕИК:121265113, съдебен адрес гр.София, ул.“Иван Денкоглу“№2, ет.1, офис 2, на основание чл.499, ал.5 КЗ, вр.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 9780,77 лева- регресна претенция по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №7000049541, ведно със законната лихва за периода от 29.03.2024г. до окончателното изплащане, като и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 597,23 левамораторна лихва върху главницата за периода от 19.10.2023г. до 29.03.2024г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 415,12 лева- държавна такса, 1280 лева- адвокатско възнаграждение, 260 лева- депозит за експертиза и 312 лева- разходи за превод. Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Гаранционен фонд. Жалбоподателят поддържа, че ищецът е обвързан от сключения от него застрахователен договор и следва да го изпълнява, а Гаранционният фонд не носи отговорност за възстановяване на претендираните от ищеца суми. Изтъква се, че от доказателствата по делото било установено, че за увреждащия лек автомобил е имало застраховка "Гражданска отговорност", сключена с представената по делото полица, при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия и първата вноска била заплатена при сключването на полицата в брой от застрахованото лице на застрахователния брокер, с посредничеството на който била сключена застраховката. Въззивникът счита, че обстоятелството дали брокерът е отчел или не е отчел сумата на ищеца, няма отношение към валидността на застрахователния договор. Сочи се, че след като застрахователят е отчел застрахователната полица пред Гаранционния фонд, подавайки информация за сключването й до Информационния център на фонда, същият е одобрил полицата и се е съгласил с действието й. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките от фактическия състав, пораждащ вземането на застрахователя по чл. 499, ал. 5 от КЗ, а именно - че към датата на ПТП не е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност". Твърди, че с оглед извършеното в случая плащане от страна на застрахования в полза на ищеца на първата застрахователна премия при подписване на застрахователния договор, следва да се счита, че същият е произвел своето действие както към датата на сключването му, така и към датата на процесното събитие. От този валиден застрахователен договор произтичала и отговорността на застрахователя за обезщетение на причинените от деликвента вреди, поради което не било налице основание за претендиране на заплатената от застрахователя по валидната полица сума от Гаранционния фонд на посоченото основание. Претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете и разноски за двете съдебни инстанции. Въззиваемият ищец, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“АД твърди в исковата си молба, че процесната застрахователна полица била сключена с период на валидност от 11,11ч. на 28.04.2021г. до 23,59ч. на 27.04.2022г., като дължимата по нея застрахователна премия била разсрочена на четири вноски, падежът на първата от които бил определен на 28.04.2021г. В застрахователната полица било изрично посочено в съответствие с разпоредбата на чл.351, ал.3 от КЗ, че застрахователното покритие започва след плащане на първата вноска от застрахователната премия. Твърди, че първата вноска не била платена, поради което на 29.04.2021г. подал към Информационния център към Гаранционен фонд полицата като неактивна. Основание за така подадената информация бил фактът на прекратяване на застрахователния договор от застрахователя. Ищецът твърди, че застрахователният договор е бил автоматично прекратен поради неплащане от застрахования на първата вноска на уговорената дата - 28.04.2021г., а застрахователното покритие не е породило действие към момента на настъпване на ПТП на 06.05.2021г. и той не носи риска от застраховката при настъпване на последното. При сключване на застрахователния договор бил издаден сертификат "Зелена карта", чийто срок на валидност съвпадал със срока на валидност на договора за застраховка "Гражданска отговорност", но тъй като към момента на ПТП не е бил налице валиден застрахователен договор и предвид удостоверителната функция на сертификата "Зелена карта", който няма самостоятелно правно значение, не може да се приеме, че към момента на ПТП е действало застрахователното покритие по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите". Въпреки своевременно релевираните от него възражения към НББАЗ относно липсата на валидна полица към момента на настъпване на ПТП, Бюрото отправило към него искане за възстановяване на сумата от 9780,77лв. С цел да се избегне издаване на искане за гаранция при неплащане от страна на ищеца, което би било предпоставка за поставянето му под мониторинг съгласно Устава на НББАЗ, спазвайки Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, на 19.10.2023г. ищецът извършил плащане на въпросната претенция в полза на НББАЗ. Навежда довод, че доколкото виновният за ПТП водач няма валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", плащането на обезщетението се дължи от Гаранционния фонд, на основание чл. 519, ал. 1 от КЗ. С оглед на тези твърдения ищецът е направил искане за осъждане на ответника Гаранционен фонд да му заплати на основание чл.499, ал.5 от КЗ сумата 9780,77лв., представляваща заплатена от него и подлежаща на възстановяване от ответника като недължимо платена сума във връзка с настъпилото на 06.05.2021г. застрахователно събитие на територията на Италия, ведно със законната лихва от 19.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата. С отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд оспорва иска. Твърди, че за увреждащия лек автомобил е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с представената по делото полица с ищеца, с период на покритие от 28.04.2021г. до 27.04.2022г., при условията на разсрочено плащане, която полица е била действаща към датата на настъпване на ПТП. Твърди, че застрахователната полица е била подадена на 28.04.2021г. на Информационния център на Гаранционен фонд като сключена на същата дата с посредничеството на застрахователен посредник. Изтъква, че правоотношенията между застрахователното дружество и застрахователния посредник /брокер, агент/ не могат и не следва да бъдат противопоставяни на трети незаинтересовани страни, и след като плащането е направено в брой, неотчитането на парите от брокера не се отнася до валидността на полицата. Ответникът излага довод, че ако застрахователят не е получил премия, то не е следвало да подава информация към ГФ за сключването на договора за застраховка и периода на действието му. Поддържа, че с факта на отчитане на полицата пред ГФ застрахователят одобрил същата и се съгласил с действието си. С оглед на тези твърдения ответникът счита, че ищецът е обвързан от всички клаузи на сключения от него застрахователен договор и следва да ги изпълнява, като Гаранционният фонд не носи отговорност за възстановяване на претендираното застрахователно обезщетение. Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С представената по делото застрахователна полица е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" между ищеца и собственика на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№••••••••, с валидност от 11,11ч. на 28.04.2021г. до 23,59ч. на 27.04.2022г., като дължимата по нея застрахователна премия била разсрочена на четири вноски, падежът на първата от които бил определен на 28.04.2021г. Посочено е в полицата, че вноските са платими в брой или по банков път, както и че застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията. Застрахователният договор е сключен с посредничеството на "Мистрал Груп". В договора е вписано, че е издаден стикер №88517435. На 17.12.2021г. НББАЗ е изпратило до ищцовото застрахователно дружество писмопретенция за възстановяване на изплатеното от НББАЗ обезщетение по щета от настъпило ПТП с участието на горепосочения товарен автомобил. В писмото е посочено, че ответникът Гаранционен фонд отказва възстановяване на сумите по щетата. Представено е писмо от Гаранционен фонд от 15.12.2021г., адресирано до НББАЗ, в което е посочено, че за автомобила към датата на настъпване на въпросното ПТП е налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" с ищеца, която неправилно е подадена от последния като прекратена, предвид разпоредбата на чл.368, ал.4 от КЗ. Посочено е, че спрямо НББАЗ не са налице условията на чл.561, ал.1 и ал.2 от КЗ, вр.чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, поради което Гаранционният фонд няма законно основание да възстанови претендираните суми. В приложената справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд е отразено, че за гореописания товарен автомобил е сключена на 28.04.2021г. застраховка "Гражданска отговорност" с полица №BG/07/121001205129, с начало 28.04.2021г. и край 27.04.2022г., издаден знак №88517435 и сертификат, като същата е подадена като прекратена на 30.04.2021г. - с причина за прекратяване "Невнесена вноска". Между страните не се спори, че ищецът е заплатил на НББАЗ процесната сума. Според приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършено след проверка в счетоводството на ищеца, полица с такъв номер не фигурира в отчетите на посредник „Мистрал груп“ЕООД, не е регистрирано плащане и от друг посредник, агенция или клиент. При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира следното от правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 499, ал. 5, изр. 2 от КЗ срещу ответника Гаранционен фонд за възстановяване на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за вредите от настъпило на 06.05.2021г. в Италия застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. №••••••••, която сума ищецът е заплатил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/. Съгласно посочената разпоредба на чл.499, ал.5 от КЗ, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл.518 и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл.506 е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. В случая ищецът се позовава на плащането, което е извършил към НББАЗ за възстановяване на изплатеното от Бюрото обезщетение по претенцията, предявена от италианското национално бюро, за изплатено обезщетение за вредите, причинени от виновното поведение на водача на товарния автомобил, за който е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с посочената по-горе застрахователна полица. Не се спори между страните, че със застрахователна полица №BG/07/121001205129, подписана от "Мистрал Груп"ЕООД в качеството му на застрахователен посредник на ищеца, и собственика на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№••••••••, е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с период на покритие от 11,11ч. на 28.04.2021г. до 23,59ч. на 27.04.2022г., при уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия от застрахования - на четири вноски. Не е спорно също, че по предявена от италианското национално бюро претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, настъпили в резултат на ПТП от 06.05.2021г. на територията на Италия по вина на водача на посочения товарен автомобил, НББАЗ е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата в размер на претендираното обезщетение. Не спорно също, че по предявената от НББАЗ до ищеца претенция за възстановяване на така заплатената сума, последният е заплатил на НББАЗ същата. Тези установени обстоятелства - настъпило застрахователно събитие извън територията на България, извършено от НББАЗ плащане на суми за застрахователно обезщетение на увреденото лице и възстановяването на тези суми от ищеца, сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обуславя допустимост на предявената регресна претенция от застрахователя срещу Гаранционния фонд по чл. 499, ал. 5 от КЗ. В тази разпоредба е предвидено, че ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането, тоест регламентирани са правоотношенията между платилият вече при условията на чл.499, ал.1 изр.1 от КЗ застраховател и Гаранционния фонд, за който е установено, че именно той е отговорен за заплащане на застрахователното обезщетение. Отговорността на Гаранционния фонд по чл. 499, ал. 5, изр. второ от КЗ е предпоставена единствено от наличието на плащане от застрахователя на бюрото при установена впоследствие изключителна отговорност на Гаранционния фонд, без законът изрично да предвижда развило се предварително особен вид спорно производство като условие за възникване на регресното право на застрахователя. Тълкуването на разпоредбите на чл. 499, ал. 5 КЗ налага извод, че законодателят не е предпоставил съществуване на спор между Гаранционен фонд и застрахователя като условие за възникване на вземане на застрахователя по чл. 499, ал. 5, изр. второ КЗ при платено чуждо задължение. Възникването на спор между застраховател и Гаранционен фонд в хода на уреждане на претенцията в хипотезата на чл. 499, ал. 5, изр. първо КЗ не е елемент от фактическия състав за възникване на регресно вземане на застрахователя по чл. 499, ал. 5, изр. второ КЗ спрямо Гаранционен фонд. Предпоставка за уважаване на регресната претенция на застрахователя срещу Гаранциония фонд по отношение на възстановеното от него на НББАЗ застрахователно обезщетение по чл. 499, ал. 5, изр. 2 от КЗ е установяването, че отговорността за обезщетяване на увреденото лице е на Гаранционния фонд. В случая регресната претенция на ищеца срещу Фонда за платената от него на НББАЗ сума като застрахователно обезщетение за вредите, настъпили от ПТП в Италия на 06.05.2021г., се основава на твърдението му, че към датата на ПТП сключеният договор за застраховка с процесната полица е бил прекратен на основание чл. 368, ал. 4 от КЗ - поради неплащане на разсрочена вноска. Ищецът се позовава на факта, че за настъпилото автоматично прекратяване на застрахователния договор на посоченото основание той е подал информация до Гаранционния фонд на 30.04.2021г. и прекратяването е било вписано в Информационния център на Фонда. Само по себе си вписването в информационната система на Гаранционния фонд на предоставените от застрахователя и подлежащи на регистрация обстоятелства, вкл. за прекратените договори по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не съставлява неопровержимо доказателство за възникване на тези обстоятелства. Съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ вписаните данни от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват обстоятелствата, свързани със сключването и действието на застрахователния договор. В случая е установено, че в Информационния център на Фонда е вписано прекратяване на процесната застрахователна полица на 30.04.2021г. Ответникът обаче е оспорил това обстоятелство като е твърдял, че към момента на настъпване на застрахователното събитие сключеният застрахователен договор е бил действащ и е било налице валидно застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на автомобила, причинил процесното събитие. С оглед на това предмет на установяване в настоящото производство е дали към момента на настъпване на ПТП на 06.05.2021г. сключената на 28.04.2021г. застрахователна полица е имала застрахователно покритие за риска по сключената застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Въззивният съд намира, че събраните по делото писмени доказателства установяват наличието на застрахователно покритие по сключения договор за застраховка с процесната полица към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ застрахователното покритие започва след заплащане на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията. В процесния застрахователен договор не е уговорено нещо различно - в него е посочено, че договорът влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията. В разпоредбата на чл. 367, ал. 1 от КЗ е предвидено, че цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключване на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 367, ал. 1 във връзката й с чл. 351, ал. 3 от КЗ обуславя извод, че плащането на цялата застрахователна премия, респ. на първата вноска от нея при разсрочено плащане, е част от фактическия състав на сключването на застрахователния договор, тъй като такъв договор не може да се сключи, ако не се плати премията или първата вноска от нея от застрахованото лице. В този смисъл в общия случай самият застрахователен договор, след като е сключен, обективира плащането на премията, респ. на първата вноска. Установено е също така, че застрахователният договор, сключен с процесната полица, е обявен от застрахователя в информационната система на Гаранционен фонд с посочено начало на покритието 28.04.2021г. и край - 27.04.2022г. При сключването на договора на застрахования е предоставен стикер /знак/ №88517435, отрязък от който е залепен върху екземпляра от застрахователната полица, който е представен от ищеца и отчетен от него в информационната система на Гаранционния фонд. Знакът, който се издава от Гаранционния фонд, удостоверява наличието на застрахователен договор по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - чл. 487, ал. 1 от КЗ. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че при договорено разсрочено плащане на премията знакът удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия, като застрахователят е длъжен да издаде знака по ал. 1 за целия срок, за който е събрана застрахователната премия. При разсрочено плащане на премията застрахователят няма право да издава знака по ал. 1 за целия срок на полицата, ако не е събрана изцяло застрахователната премия -, ал. 3 на чл. 487 от КЗ. Фактът, че при сключване на процесния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на застраховането лице е предоставен знака по чл. 487, ал. 1 от КЗ, 1 отрязък от който е залепен върху екземпляра от застрахователната полица, която полица е отчетена от застрахователя съобразно изискванията на Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане, обуславя извод за валидно сключен застрахователен договор и платена първа вноска от разсрочената застрахователна премия, за периода на която е издаден този знак. След като знакът е издаден и предоставен на застрахования, това означава, че застрахователният договор е произвел действие, а съгласно клаузите на самия договор и разпоредбите на чл. 351, ал. 3 и чл. 367, ал. 1 от КЗ действието на договора е предпоставено от плащането на премията или на първата вноска от нея при договорено разсрочено плащане. Издаването на знака, както и обявяването на застрахователния договор в информационния масив на ГФ, като действия по административно валидиране на сключения договор за застраховка от страна на застрахователя, представляват доказателство за плащането на първата вноска от разсрочената премия от страна на застрахования, което плащане е условие за действие на този договор. В чл. 294, ал. 6 от КЗ е въведена законова фикция, че при получаването от застрахователния посредник на застрахователна премия или вноска се счита, че премията или вноската е получена от застрахователя. Фактът, че застрахователният посредник, който е сключил процесния договор за застраховка от името на ищеца, не е изпълнил отчетното си задължение към застрахователя - възложител по посредническия договор за предоставяне на застрахователни продукти, да му преведе получената премия, което задължение е законово регламентирано с разпоредбата на чл. 337, ал. 2 от КЗ, няма за последица невъзникване на правата и задълженията по сключения договор за застраховка, нито води до прекратяването му поради неплащане на разсрочена вноска. С оглед на това обстоятелството дали вноската по застрахователната премия реално е получена от застрахователя не може да обуслови относими към спора изводи. Чрез твърденията си за неполучаване на уговорената застрахователна премия по сключения с негов посредник договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите ищецът се домогва да установи, че не дължи заплащане на обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Отчитането на получените от застрахователния посредник премии или вноски на застрахователя е въпрос на техните вътрешни мандатни правоотношения във връзка с изпълнението на посредническия договор. Застрахователят не може да черпи благоприятни последици от неправомерното поведение посредника си, предоставящ застрахователни услуги по негово възлагане и от негово име, изразяващо се в неотчитане на получените застрахователни премии от ползвателите на такива услуги. Невнасянето от застрахователния посредник на получените застрахователни премии на застрахователя не може да освободи последния от отговорност спрямо застрахованите лица и спрямо пострадалите от застрахователното събитие, възстановяването на вредите от което събитие е предмет на договора за застраховка. Процесното ПТП е настъпило в рамките на периода на застрахователното покритие, посочен в договора, за който период е платена застрахователната премия по първата от четирите вноски, следователно ищецът носи риска от настъпване на това застрахователно събитие по вина на водача на застрахованото при него МПС и същият дължи обезщетение на увреденото лице в качеството си на застраховател по действаща към този момент задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а не Гаранционният фонд. Както бе посочено по-горе, фактът, че процесната застрахователна полица е обявена от застрахователя в информационната система на ГФ като прекратена от 30.04.2021г., няма правно значение в конкретния случай, доколкото по делото е доказано, че към момента на настъпване на застрахователно събитие сключеният застрахователен договор е бил действащ. Следва да се посочи в тази връзка, че на прекратяване на договора поради неплащане на разсрочена вноска на основанието по чл. 368, ал. 4 от КЗ застрахователят може да се позове само при неплащане на поредна /т.е. втора или следваща/ вноска от разсрочената застрахователна премия, тъй като първата вноска се заплаща със сключването на полицата, като вече бе посочено. При неплащане на първата вноска договорът за застраховка изобщо не би произвел действие, а договор, чието действие не е настъпило, не може да бъде прекратен. Процесният договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е произвел своето действие - застрахователното покритие по него е започнало на посочената в него дата 28.04.2021г. и към момента на настъпване на застраховатеното събитие на 06.05.2021г. същият е бил действащ, по гореизложените съображения. С оглед на гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 499, ал. 5, изр.2 от КЗ е неоснователен. Поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли така предявения иск. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззивника искане за разноски, въззиваемият следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 от НЗПП, в размер на 200 евро за първоинстанционното производство и 100 евро за въззивното производство /общо 300 евро/, както и заплатената от него държавна такса за въззивно обжалване в размер на 176,43 лв. /90,21 евро/, или общо всичко 390,21 евро. Воден от горното, Софийски градски съд