Решение № 43 от 21.1.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 742/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. М. Б. от гр. В. Т. срещу „Банка ДСК“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск – да се отрече дължимостта на вземане в полза на ответника към ищеца за сумата от 70 163,91 лева, представляваща главница по договор за кредит от 25.07.2007г. в размер на 65 000 лева, 3788,15 лева договорна лихва за периода 01.02.2010г.-27.05.2010г-, обезщетение за забава върху главницата в размер на 16,18% за периода 28.05.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата 1375,76лв. разноски, присъдени на ответника в хода на заповедното производство и които суми са предмет на изп.д. № 156/2025г. по описа на ЧСИ С.К., поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение. Ищецът твърди, че на основание изпълнителен лист №2237/16.06.2010г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по ЧГрД № 2429/2010г. по описа на ВТРС е образувано изп.д. № 255/2010г. по описа на ЧСИ Г. Н. рег. № ••• и район на действие ОС Габрово срещу длъжниците по листа „Телематик инженеринг“ ЕООД и ищеца като съдлъжник, отговарящи солидарно за сумата от 65 000 лева главница по договор за кредит овърдрафт, 3788,15 лв. договорна лихва за периода 01.02.2010г.-27.05.2010г., обезщетение за забава върху главницата от 16,18% от 28.05.2010г- и 1375,76 лв. разноски по заповедното производство. Счита, че последното изпълнително действие да е извършено на 04.10.2024г., а делото било прекратено на 12.02.2025г. порази перемпция, като всички действия били извършвани само по отношение на длъжника „Телематик инженеринг“ ЕООД. Позовава се на изтекла в полза на ищеца погасителна давност с началната дата тази издаване на изпълнителния лист, предвид липсата на изпълнителни действия срещу ищеца и твърди същата да е изтекла на 16.06.2015г. Тъй като въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело - №156/2025г. по описа на ЧСИ С. К. и били предприети действия срещу ищеца, обосновава правния си интерес от предявяване на иска. В с.з. ищецът чрез пълномощника си поддържа иска, позовава се на разпоредбата на чл. 125, ал.2 от ЗЗД относно отделното прилагане на давностните срокове по отношение на солидарните длъжници. Претендира разноски. В законоустановения срок ответникът „Банка ДСК“ АД е подал отговор на исковата молба, с който иска отхвърлянето на процесния иск като неоснователен, с възражението, че са налице изискани от кредитора и предприети от ЧСИ изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност и такава с период от пет години не е изтекла. Счита, че прекъсването е настъпвало независимо спрямо имущества на кой длъжник е насочвано изпълнението, тъй като вземането е единно и неделимо и кредиторът има избор от кого да търси изпълнение, съгласно чл. 122 ЗЗД. Счита, че правилото на чл. 125, ал.1 ЗЗД е приложимо само когато взискателят са е ограничил при защитата си и се е снабдил с ИЛ само спрямо един от тях или е упражнил правото си въз основа на ИЛ само спрямо един от тях. Твърди, че многократно в хода на изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е допустим. Съгласно Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства е видно, че по ЧГрД № 2429/2010г. по описа на ВТРС са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист № 2237/16.06.2010г., с които длъжниците „Телематик инженеринг“ ЕООД и ищецът Л. М. Б., са осъдени да заплатят солидарно на „Сосиате Женерал Експресбанк“ АД, гр. Варна следните суми: сумата от 65 000 лева – главница по договор за кредит овърдрафт партньор №10/25.07.2005г.,3788,15лв. договорна лихва за периода 01.02.2010г.-27.05.2010г., обезщетение за забава върху главницата в размер на 16,18% считано от 28.05.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1375,76лева разноски за държавна такса. На 01.07.2010г. въз основа на изпълнителен лист № 2237/16.06.2010 г. на ВТРС, е образувано изп.д. № 20107330400255 по описа на ЧСИ Г. Н.. Според Удостоверение №1248/01.07.2015г. на ЧСИ Г. Н. и приложената към него разпечатка от регистъра на изпълнителните действия, по изп. дело № 20107330400255, ЧСИ Г. Н., спрямо солидарния длъжник Л. М. Б. не са предприемани изпълнителни действия. Последното изпълнително действие спрямо първия длъжник е на 04.10.2021г. с приключване на поредна публична продан на имот на дружеството. Изпълнителното дело е прекратено с постановление от 12.02.2025г., на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, след кат взискателят в продължение на повече от две години не е поискал извършване на изпълнителни действия. На 18.03.2025г. по молба от правоприемника на „Сосиате Женерал Експресбанк“ АД, гр. Варна - ответника „Банка ДСК“ АД, е образувано въз основа на същия изпълнителен лист изп. д. № 20258090400156 по описа на ЧСИ С. К.с район ОС Велико Търново. В молбата е поискано цялостно проучване имотното състояние на длъжниците, като при наличие на такова се иска налагане на запори върху банкови сметки, вземания от трети лица, дружествени дялове, ценни книги, парични влогове, МПС, възбрана върху недвижими имоти и опис на същите, запор на движими вещи и опис на същите. С нарочна молба от 17.04.2025г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „Далю Електроник“ ЕООД, както и опис, оценка и продан на негов лек автомобил. Ищецът не спори, че е получил покана за доброволно изпълнение по новото изпълнително дело /подадена на 30.05.2025г., връчена на 19.06.2025г./, с която е наложен запор на сметки в „Първа инвестиционна банка“, на трудово възнаграждение, запор на лек автомобил и възбрана на ид. части от осем недвижими имота, запор на дружествени дялова и опис и продан на движими вещи. Предвид изложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна: Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението , като чрез иск оспори вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 16.06.2010 г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Поради това и съдът намира, че погасителната давност за процесните вземания започва да тече от тази дата, след като изпълнителното дело е образувано през 2010г., веднага след издаване на изпълнителния лист. т 26.06.2015г. до прекратяване на първото изпълнително дело на 12.02.2025г. не са извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца и по отношение на него още към 26.06.2020 г. е изтекъл петгодишния срок, с което правото на принудително изпълнение е било погасено по давност. С молбата от 18.03.2025г. г., с която ответникът като взискател е поискал налагането на запор на банковите сметки, на МПС, дружествени дялове, трудово възнаграждение на ищеца не е била прекъсната погасителната давност спрямо вземанията срещу ищеца, тъй като тя вече е била изтекла. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като в мотивите е разяснено и следното: При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът (кредиторът, взискателят) няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От така дадените разяснения също ясно следва, че всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя. В случая правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД. Предприеманите изпълнителни действия спрямо първия длъжник - "Телематик инженеринг“ ЕООД не са прекъснали погасителната давност по отношение вземането срещу ищеца на основание чл. 125, ал.1 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника, че разпоредбата на чл. 125, ал.1 е приложима само при изпълнително дело или изпълнителен лист срещу един от длъжниците. Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите длъжници. Нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД се отнася до спирането и прекъсването на давността, които са факти в интерес на кредитора и са свързани с материалноправен срок. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален и преклузивен и е в полза на длъжника. В посочената разпоредба на ГПК, за разлика от чл. 125 ЗЗД, законодателят не е визирал липса на искане от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия само срещу един от солидарните длъжници. От използвания в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК израз "взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години" и от употребеното в него множествено число следва, че релевантно за перемпцията е пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело. /съгласно разясненията, дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 04.07.2024 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2023 Г., ОСГТК НА ВКС/. Предмет на настоящия спор не е перемпцията като процесуален институт, а погасителната давност, макар едни и същи обстоятелства /изпълнителни действия/ да имат значение и за двата срока. Последното не води до приложимост на разясненията, дадени от ВКС за перемпцията, и за погасителната давност. От значение за делото са единствено изпълнителните действия, предприети по отношение на ищеца, доколкото по изпълнителното дело има двама солидарно отговорни длъжници, но по смисъла на чл. 125, ал. 1 от ГПК спирането или прекъсването на давността спрямо единия, няма действие досежно другия. В този смисъл действията, касаещи длъжника „Телематик инженеринг“ ЕООД свързани с опис и продан на негово имущество, не могат да прекъснат давност по отношение на ищеца. В тази връзка именно релевантни за процеса са само предприетите по отношение на ищеца действия по принудително изпълнение. Затова не могат да бъдат споделени съображенията в отговора на ответника, че след като длъжниците били солидарно отговорни, по срокът по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК течал общо за всички, а не поотделно. Подобна логика не намира опора в закона. Непредприемането на действия досежно даден длъжник ползва именно този длъжник, без той да е поставен в неблагоприятното положение да бъде принуден да търпи последици за себе си от това, че има реално изпълнение спрямо друг солидарен нему длъжник. Изложеното обуславя извода на съда за основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист спрямо ищеца са били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението с валидни изпълнителни действия спрямо ищеца. Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които са в размер на 6260 лв. за адвокатско възнаграждение и 40 лв. за държавна такса в производство по обезпечаване на бъдещ иск. Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по настоящото дело, същата се дължи от ответника в размер на 2806,36 лева. По изложените съображения Съдът