Решение № 2241 от 25.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2350/2025 г.

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 62 от ЗИНЗС. Образувано е по жалба на М. Д. Р., [ЕГН], против Заповед № Л-03-597#1/10.10.2025 г. на заместник-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с която е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в [населено място] за изтърпяване на наложеното му наказание. Жалбоподателят иска отмяна на заповедта като твърди, че има врагове в [населено място], поради което се страхува за сигурността си, както и че за неговите близки е по-удобно да го посещават в затвора в [населено място]. Моли да бъде оставен в затвора в [населено място] до изтърпяване на наказанието В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата и заявява, че желае да изкара присъдата си в Затвора [област], тъй като там работи. Посочва, че майка му е пенсионерка и тежко болна, и че е по-близо до семейството му. Жалбоподателят моли обжалваната заповед за преместването му в Затвора [населено място] да бъде отменена. Ответникът – Заместник главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт Т. Ч., оспорва жалбата и поддържа депозирания писмен отговор. В него се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като жалбоподателят има постоянен адрес в [област] ([населено място]) и следва да изтърпи наказанието си в Затвора [населено място]. Ответникът се позовава на т. 4.7 от заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, която определя настаняването на лицата в местата за лишаване от свобода съобразно възможността да изтърпяват присъдата най-близо до постоянния си адрес. В писмения отговор са цитирани и съдебни решения на АС – [област] (Решение № 3616/18.04.2024 г. по АД № 118/24 г. и Решение № 2358/12.03.2024 г. по АД № 309/2024 г.), както и приложена упълномощителна заповед на зам. главния директор на ГДИН. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 58, т.2 от ЗИНЗС, във вр. с точка 4.7 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН. Към административната преписка са приложени: Заповед № Л-01-09/28.02.2025г. на главния директор на ГДИН, за делегиране на правомощие на Ц. Т. Ц. – зам.-главен директор на ГДИН да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 58 ЗИНЗС; Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития; копие от титулна страница на личното досие на осъденото лице. При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – зам. главен директор на ГДИН, на когото със заповед № Л-01-09/28.02.2025г. на главния директор на ГДИН (точка І.6.) е делегирано правомощие да премества лишени от свобода от един затвор в друг, в случаите по чл.58 от ЗИНЗС. Доколкото чл. 13, ал. 6 от ЗИНЗС въвежда общо правило, че главният директор на ГДИН може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби "Изпълнение на наказанията", то следва да се приеме, че делегирането на правомощия е възможно и допустимо и зам. главният директор на ГДИН е действал съобразно делегираните му правомощия, в които се включва правомощието да издава заповеди по чл. 58 от ЗИНЗС. Заповедта е издадена и в предвидената от закона писмена форма. Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС - посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4. От административната преписка по делото е видно, че лишеният от свобода – М. Д. Р. е осъден с определен строг режим, закрит тип. Със заповед № Л-919/08.03.2017 г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определил реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената заповед - "4. Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т. 4.7 Затвора [населено място] – лишени от свобода от [област], [област], без [област] – град и [област]". При издаване на оспорената заповед, относно настаняването на лишения от свобода М. Д. Р., административният орган е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес и съобразно издадената заповед на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им възможности. Със същата са приети правила на база установените от закона норми и административният орган, издал оспорената заповед изцяло се е съобразил с тях, вземайки предвид адресната регистрация на лишения от свобода на територията на [област], а не в [област] – град. От приложените писмени доказателства по делото е видно, а и не се оспорва от жалбоподателя, че адресът му е в [населено място], [община], [област], [улица]. Следователно при издаването на оспорваната заповед е спазено изискването на разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС. По отношение на посоченото в съдебното заседание от жалбоподателя, че желае да остане в Затвора [населено място] поради близостта до семейството и опасения за лична безопасност в [населено място], следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за наличие на реална и конкретна заплаха за сигурността му, произтичаща от конфликтни взаимоотношения с други лишени от свобода в Затвора [населено място]. Твърденията в тази насока остават недоказани. Отделно от това, дори при настаняване в Затвора [населено място] необходимостта от пътуване с цел осъществяване на свиждания не отпада. В случай на промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, е предвидена възможност по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС лишеният от свобода или неговите близки да подадат молба за преместване в друг затвор. Съдът не констатира нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед. С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, мотивирана, отговаря на изискванията и целта на закона, постановена е в съответствие с процесуалните правила и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което същото се определи съобразно правилото на чл.78 ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПрП вр. чл.27ж НЗПрП в размер на 66.47 евро. Воден от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК, Административен съд-[област]-ХХVIII състав