Решение № 2129 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 64/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.53а от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по жалба на К. Х. М., [ЕГН], гр.Варна – в лично качество и като ЕТ „Р. М.“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, [жк], [адрес], чрез адв.И. К., срещу вписване в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ по заявление № 01-958197/03.12.2025г. за недвижим имот – самостоятелен обект в сграда /СОС/ с ид. •••, и отказ на началника на СГКК – Варна по искане вх.№ 07-24368/09.12.2025г. за поправка на грешка при вписване в КРНИ за същия СОС, обективиран в писмо изх. № 20-8219/15.09.2025г.

С жалбата се твърди, че вписването по заявление № 01-958197/03.12.2025г. за СОС с ид. •••, както и отказът за поправка на грешка по искането от 09.12.2025г. са нищожни и незаконосъобразни. Иска се прогласяване на нищожността, респ. отмяна на вписването по заявление № 01-958197/03.12.2025г. за СОС с ид.•••• и на отказа за поправка от 15.09.2025г., и връщане на преписката на Началника на СГКК - Варна с указания за извършване на вписването по заявление № 01-958197/03.12.2025г., допълнено с искане за поправка вх.№ 07-24368/09.12.2025г., като се заличи вписаната като собственик К. Х. М. и вместо нея се впише за собственик ЕТ „Р. М.“, [ЕИК].

В съдебно заседание К. Х. М. – в лично качество и като ЕТ, се представлява от адв.И. К., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Уточнява изрично, че се обжалва и изричния отказ на Началника на СГКК – Варна, обективиран в писмо изх. № 20-7219/15.09.2025г., постановен във връзка с искането на К. М. с № 07-24368/09.12.2025г. за поправка на явна фактическа грешка относно вписването й като собственик в КРНИ за СОС с ид. •••. В пледоария по същество сочи, че процесният имот (магазин) е съставлявал актив на предприятието на ЕТ „Р. П.“, в който смисъл е и нот.акт от 2005г., в който като собственик на магазина е посочен едноличният търговец. След смъртта на П. П., К. М. е поела предприятието, като на 26.11.2025г. ЕТ е преобразуван. От този момент К. М. е поела всичките му активи и пасиви, но не като физическо лице, т.к. те остават част от предприятието на търговеца. Позовава се на удостоверение на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, където имотът се води на ЕТ „Р. М.“. По изложените съображения твърди, че вписването в КРНИ като собственик на К. М., е нищожно, респ. незаконосъобразно. Сочи, че доколкото административният орган е бил сезиран с искане от ЕТ, а не от К. М. като физическо лице, е трябвало именно ЕТ да се впише в регистъра, респ. – да се постанови отказ. Вместо това в КРНИ като собственик е вписана К. М., която не е подавала заявление за това и не правила такова искане. Твърди, че с извършеното вписване са нарушени правата на ЕТ и на негови евентуални кредитори. Създават се и пречки в работата на ЕТ, т.к. се препятстват осчетоводяванията за актива. След като К. М. е установила погрешното вписване в КРНИ на 09.12.2025г., е поискала поправка на тази грешка, като вместо да се произнесе със заповед, началникът на СГКК е изпратил писмо, с което отказал поправката на тази грешка. Твърди, че отказът по писмото е нищожен, респ. незаконосъобразен, т.к. според датата на съставянето му предхожда с два месеца искането. Подчертава изрично, че К. М. има правен интерес да оспорва вписването в КРНИ и отказът за неговата поправка - както в лично качество, така и в качеството на ЕТ. Моли жалбата да бъде уважена изцяло и да се върне преписката на административния орган, като му се укаже срок за вписване на ЕТ като собственик на процесния имот. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски, както и на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна – Началникът на СГКК-Варна, оспорва жалбата по съображения в писмено становище, представено с вх.док. № 300/08.01.2026г. Моли съдът да вземе предвид, че заявление с вх.№ 01-958197/03.12.2025г. е с искане за изменение на КККР за СОС с ид. •••, към което е представено саморъчно завещание, вписано в СВ – Варна, съгласно което физическото лице П. П., завещава цялото си имущество на физическото лице К. М.. Представена е и декларация от К. М. като физическо лице, в която се декларира, че в наследствената маса на завещанието се включва и горепосочения СОС. Позовава се на разпоредбите на чл.53, ал.1, т.1 и чл.62, ал.1 ЗКИР, и твърди, че вписването на собствеността за СОС е коректно. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за собственост на недвижим [имот номер], Акт № ••• /стр.19/, въз основа на договор за приватизационна продажба от 25.03.1999г., вписан във ВРС рег.№ ••••, удостоверение от район „Одесос“, удостоверение за данъчна оценка и удостоверение за регистрация на търговец, П. Х. П., [ЕГН], в качеството му на ЕТ „Р. П.“, вписан в регистъра на едноличните търговци при ВОС под № ••••, е признат за собственик на следния недвижим имот: МАГАЗИН с обща застроена площ от 457кв.м., находящ се в гр.Варна, бул.•••• № № ••••, в партерния етаж на девететажна сграда на бл.4 и междублоковото пространство на блокове № № 4 и 5, състоящ се от входно предверие, свързващо двете търговски зали, битови помещения, санитарен възел, складове и сутерен, в който са разположени складовете, санитарен възел, машинно помещение за общообменна вентилация и вътрешно стълбище към сутерена, с посочени граници.

Видно от Схема № 15-2956416-24.10.2025г. /стр.17/, посоченият недвижим имот е нанесен в кадастъра като СОС с ид.••• и е вписан в КРНИ като собственост на ЕТ „Р.– П. П.“, [ЕИК], въз основа на горецитирания нотариален акт. Според КККР, СОС се намира в сграда с ид.••••, с предназначение – Сграда за търговия, а предназначението на СОС е – за търговска дейност.

На 16.04.2013г. П. Х. П. съставил саморъчно завещание /стр.29/, с което завещал на сестра си К. Х. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности, които притежава към деня на неговата смърт. Завещанието било прието за съхранение в кантората на нотариус П. С., рег. № ••••, по нот.дело № •••.

След смъртта на П. П. (05.08.2025г.) завещанието му било обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 21.10.2025г. /стр.12/ на нотариус С., съставен в присъствието на К. Х. М..

На 12.11.2025г. К. М. попълнила нотариално заверена декларация /стр.13/, в т.1 от която посочила, че СОС с ид.••••е включен в наследствената маса.

На 13.11.2025г. К. М. се снабдила с нот.заверени преписи от саморъчното завещание и протокола за неговото обявяване.

На 26.11.2025г. в Търговския регистър било вписано поемането на търговското предприятие на ЕТ „Р. П.“ от наследник по реда на чл.60, ал.2 ТЗ /л.13/ и К. Х. М. била вписана в ТР като ЕТ „Р. М.“.

На 03.12.2025г. К. Х. М., в качеството на ЕТ „Р. МИЛЧЕВА“, подала до АГКК заявление вх.№ 01-958197/03.12.2025г., с което поискала нанасяне на настъпили промени в КРНИ за СОС с ид. ••••и издаване на схема на СОС. На заявлението саморъчно отбелязала, че желае схемата да бъде издадена „като на юридическо лице ЕТ „Р.П.П.К. М.“. Към заявлението били приложени: справка „Актуално състояние“ от ТР за ЕТ; копие от нот.заверен препис от саморъчно завещание; копие от нот.заверен препис от протокола за обявяване на саморъчното завещание; нот.заверена декларация от К.М. за недвижимите имоти и МПС, включени в наследствената маса; схема на СОС № 15-2956416-24.10.2025г.; нот.акт № ••••

На 09.12.2025г. с № 15-3235544 била издадена схема на СОС с ид. № •••/л.15/, в която като собственик по КРНИ е вписана К. Х. М. въз основа на обявено завещание № ••••

По преписката липсват доказателства за датата, на която скицата е съобщена и връчена на заявителя, но с искане № 07-24368/09.12.2025г. /стр.20/ К. Х. М. – в лично качество, подала до началника на СГКК – Варна искане, в което посочила, че „връща“ скица с фактическа грешка и желае същата да бъде издадена на ЕТ „Р. П. П. К. М.“.

Във връзка с така постъпилото искане, с писмо с изх. № 20-7219-15.09.2025г. /стр.21/, началникът на СГКК – Варна уведомил К. М., че в КРНИ за СОС е вписана като собственик като физическо лице, съгласно представения препис от обявено завещание и по арг. от чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР, вр. чл.59, ал.1, т.2, вр. чл.62, ал.1 ЗКИР, издадената схема е коректна и може да бъде получена от деловодството на СГКК – Варна.

На 29.12.2025г. с вх. № 05-11395 ЕТ „Р.П.П.К.М.“ подал заявление за отстраняване на непълнота/грешка на КККР за имот с ид. ••••/стр.22/, по съображения, че след заличаването на ЕТ „Р.П.П.“ в ТР (26.11.2025г.) и едновременното му поемане по чл.60, ал.2 ТЗ от правоприемника ЕТ „Р.П.П.К.М.“, в КККР имотът следва да се отпише от първия и да се запише на втория. Вместо това погрешно е записан на К. М., която не е собственик и не е придобивала имота, поради което вписването й в КРНИ е нищожно и/или незаконосъобразно и желае тази грешка да бъде отстранена.

По преписката липсват данни за произнасяне по това заявление.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предмета на оспорването и неговата допустимост:

Производството пред СГКК – Варна е започнало по заявление вх.№ 01-958197/03.12.2025г., подадено от К. Х. М. в качеството й на ЕТ „Р.П.П.К.М.“, с искане за нанасяне на настъпили промени в КРНИ за СОС с ид. •••и издаване на схема на СОС. Исканата услуга е изпълнена като на 09.12.2025г. с № 15-3235544 е издадена схема на СОС с ид. № ••••/л.15/, в която като собственик по КРНИ е вписана К. Х. М. въз основа на обявено завещание № ••••

На същата дата - 09.12.2025г., с № 07-24368 /стр.20/ К. Х. М. – в лично качество, подала до началника на СГКК – Варна искане, в което посочила, че „връща“ скица с фактическа грешка и желае същата да бъде издадена на ЕТ „Р.П.П.К.М.“. По това искане административният орган се е произнесъл с изричен отказ – писмо изх.№ 20-7219-15.09.2025г., като приел, че съгласно чл.53, ал.1, т.1, чл.59, ал.1, т.2 и чл.62, ал.1 ЗКИР, правилно в КРНИ е записано физическото лице.

Съобразно заявените пред АГКК искания, доводите в жалбата и уточненията по нея в с.з., съдът приема, че:

• К. Х. М., в качеството й на ЕТ „Р.П.П.К.М.“ – заявител на услугата, има правен интерес да обжалва КРНИ, в частта, в която за собственик на процесния СОС в КРНИ е вписана К. Х. М. – в лично качество.

• К. Х. М. – в лично качество, има правен интерес да обжалва „отказ за поправка на фактическа грешка“ по искане 07-24368-09.12.2025г., обективиран в писмо изх.№ 20-8219-15.09.2025г. на Началника на СГКК – Варна. По същество искането на К. М. от 09.12.2025г. цели като резултат корекция (изменение) на вече вписаните данни за собственика в КРНИ, поради което и постановеният отказ следва да се интерпретира не като отказ за поправка на фактическа грешка, а като отказ за изменение на КРНИ.

Независимо че се касае за един правен субект - физическо лице, в случаите, в които то притежава търговско качество има разширена правосубектност. Ето защо съдът приема, че жалбата в двете й части – от К. Х. М. като ЕТ (в каквото качество е подала заявлението за нанасяне на промени в КРНИ и издаване на схема за СОС) – срещу вписването в КРНИ, и от К. Х. М. в лично качество – срещу отказа за изменение на КРНИ, е подадена от заинтересовано лице по смисъла § 1, т.13 ДР ЗКИР, при наличието на пряк и непосредствен правен интерес (ЕТ да получи пълно и коректно изпълнение по заявлението си, а титулярът - физическо лице – регистърът, в който е вписано да бъде верен и пълен) да оспорва вписването в КРНИ/отказът за изменение на КРНИ.

Според настоящия съдебен състав безспорно писмото от 15.09.2025г. не е само уведомително, а има характер на годен за обжалване административен акт, т.к. препращайки към вече извършеното вписване и в специфичния контекст на ЗКИР, това писмо не е отказ за поправка на фактическа грешка, а изричен отказ за изменение (допълване) на КРНИ. В писмото е допусната техническа грешка при изписване на месеца - септември, което обективно е невъзможно, т.к. искането е подадено на 09.12.2025г. и доколкото писмото е издадено във връзка с това заявление, следва да се приеме, че отказът е постановен на 15.12.2025г. По арг. от чл.62 АПК (т.к. случаят не попада в специфичните хипотези на „непълнота и грешка“ и „явна фактическа грешка“ по смисъла на § 1, т.9 и т.16 ЗКИР), в случая не се касае за „отказ“ за поправка на техническо несъответствие между формираната воля на органа и нейното външно изразяване – фактическа грешка, а се касае за съзнателен изричен отказ за вписване в КРНИ на търговското качество на физическото лице – отказ за вписване.

Съдът приема и че безспорно жалбоподателката – в лично качество и като едноличен търговец, има пряк и непосредствен правен интерес да обжалва и двата акта – вписването и отказа за изменение, т.к. само така може да постигне търсената съдебна защита в пълен обем.

Прекият и непосредствен правен интерес на К. Х. М., в качеството й на ЕТ „Р.П.П.К.М.“, произтича на първо място от факта, че именно в качеството на ЕТ е инициирала административното производство. Като страна в това производство, физическото лице в неговото търговско качество има правото да получи административен акт (вписване), който съответства на заявеното искане и на представените с него документи за поемане на търговското предприятие по чл.60, ал.2 ТЗ. Неотразяването в КРНИ на търговското качество на физическото лице прегражда, или най-малкото сериозно препятства, възможността на ЕТ да упражнява правата си в търговския оборот и да легитимира имота като търговски актив – пред контрагенти и институции. Вписването в КРНИ само на данните за физическото лице отрича търговската принадлежност на актива, което е същинската цел на заявената услуга.

От вещноправна гледна точка, К. М. – в лично качество, има правен интерес да обжалва отказа за изменение (допълване) на КРНИ с данни за търговското й качество, като този интерес произтича от качеството й на титуляр на правото на собственост – универсален наследник по общо завещателно разпореждане и поемане на търговското предприятие на ЕТ, който иска в КРНИ да се отрази разширената й правосубектност с вписване на данните за търговското й качество. Отказът да се коригира регистъра поддържа състояние на „непълни“ данни за собственика. Правният интерес е и непосредствен, т.к. КРНИ има доказателствена сила и вписването на К. М. само в лично качество, създава правна несигурност – да е в състояние да не може да докаже, че придобиването на имота е част от наследеното предприятие, а не личен имот, придобит извън търговската дейност.

Тъй като КРНИ трябва да отразява действителното (актуалното) състояние, всяко отклонение от него засяга правото на собственика за актуална и вярна легитимация. Така, с обжалването на вписването се цели премахване на първичния порок при вписването, а с обжалването на отказа – премахване на пречките за издаване на документ – схема, съответстващ на разширената правосубектност на заявителя.

Вписването в КРНИ не е просто технически акт, а официално удостоверяване на правния статус на собственика. В качеството си на ЕТ и заявител, К. М. има интерес от точно изпълнение на административната услуга съобразно представените документи за правоприемство на търговско предприятие. В лично качество, като титуляр на собствеността, тя има интерес регистърът да отразява вярно нейния статус, осигурявайки публичност на търговското предназначение на имота. Отказът на органа да извърши пълното вписване нарушава правото на собственика на легитимация в пълния обем на неговата правосубектност, което обосновава пряк и непосредствен правен интерес от обжалването.

Жалбата е подадена и в законоустановения срок (жалбата до съда е подадена по пощата на 22.12.2025г. съгласно пощенско клеймо /л.19/ – в срока по чл.149, ал.1 АПК за обжалване на вписването, смятано от датата на издаване на скицата – 09.12.2025г., и на отказа в писмо изх.№20-7219/15.09.2025г., за което обосновано може да се приеме, че е допусната техническа грешка в датата и е писмото е издадено на 15.12.2025г.) поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Спорът между страните е формиран по въпроса дали в случай, като процесния – когато един недвижим имот е бил включен в търговското предприятие на ЕТ, което впоследствие се поеме от наследник по реда на чл.60, ал.2 ТЗ, следва в КРНИ да се запишат данните на физическото лице – наследник, или лицето следва да се отрази в регистъра с неговото търговско качество?

За разрешаване на този спор съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно чл.1, ал.2 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ се създават и поддържат в актуално състояние с цел: документиране на местоположението, границите, трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на недвижимите имоти (т.1); създаване и водене на имотния регистър (т.2); изработване на устройствени планове (т.3); създаване и поддържане на специализирани карти, регистри и информационни системи, на други регистри, предвидени в закон, както и осигуряване на достъп до данните в тях (т.4); предоставяне на услуги за нуждите на държавното управление, данъчното облагане на недвижимите имоти, устройственото планиране и инвестиционното проектиране (т.5).

Съгласно чл.2, ал.1 ЗКИР, кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Според ал.2 на с.р., кадастърът обхваща и: данни за правото на собственост върху недвижимите имоти (т.1); данни за другите вещни права върху недвижимите имоти (т.2); данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение (т.3); данни за зони на ограничения върху поземлените имоти (т.4). Данните по ал.1 и ал.2, т.1 – 4 се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри (чл.2, ал.3 ЗКИР).

Съгласно чл.31 ЗКИР, съдържанието, както и условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По силата на тази законова делегация е приета Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата; Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г./.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г., данните за недвижимите имоти, техните собственици и носители на други вещни права, и за актовете, от които те черпят правата си върху недвижимите имоти, са част от задължителното съдържание на кадастъра. С данните от кадастъра се създават кадастралната карта, кадастралните регистри и се извършват услуги съгласно наредбата по чл.58, ал.1 ЗКИР (чл.2, ал.2 от Наредбата). Кадастралната карта и кадастралните регистри служат и за създаване на имотния регистър (чл.2, ал.3, т.1 от Наредбата).

Регистърът на недвижимите имоти – обект на кадастъра /КРНИ/, е част от поддържаните от АГКК кадастрални регистри (чл.30, ал.1, т.1 ЗКИР; чл.24, ал.1, т.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.). КРНИ съдържа данни за имотите, обект на кадастъра – поземлени имоти, сгради/съоръжения на техническата инфраструктура и самостоятелни обекти в сгради (чл.30, ал.2 ЗКИР; чл.25, ал.1, т.1 - т.3 от Наредбата), за техните собственици и носители на други вещни права (чл.25, ал.1, т.4), данни за актовете, от които същите черпят правата си, както и данни за правата (чл.25, ал.1, т.5 от Наредба № 3). Съгласно чл.25, ал.1, т.1 – 3 от Наредбата, в КРНИ се вписват и данните за трайното предназначение на поземлените имоти в съответствие с чл.13 ЗКИР, както и за предназначението на сградите и самостоятелните обекти в сгради. Съгласно чл.30, ал.2, т.2 ЗКИР, данните за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си, се извличат от данните по чл.61, ал.1, т.1 -11 ЗКИР

Съгласно чл.25, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., данните за собствениците и носителите на други вещни права включват: т.1 – името, ЕГН или друг идентификационен номер, постоянен адрес - за собственик - физическо лице, а за едноличен търговец - и наименованието, седалището и кода по БУЛСТАТ/ЕИК; т.2 - наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ/ЕИК или друг идентификационен номер - за собственик - юридическо лице; …. Данните за собствениците и носителите на ограничени вещни права в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват въз основа на акта, от който черпят правата си, или въз основа на източници, които съдържат данни за акт, от който лицето черпи правата си (чл.25, ал.6).

Съгласно чл.59, ал.1 ЗКИР, партидата на всеки недвижим имот водена от Агенция по вписванията се състои от пет части, в т.ч.: част „А“ - за имота (т.1); част „Б“ - за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост (т.2); …. Отразяванията в част „Б“ от партидата са регламентирани в чл.61 ЗКИР, в т.ч. името, ЕГН или друг идентификационен номер, адресът - за собственика - физическо лице (т.1); наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за собственика - юридическо лице (т.2).

Съгласно чл.51, ал.1 ЗКИР в приложимата редакция към ДВ, бр.44/2019г., КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри (т.1); непълноти или грешки (т.2); явна фактическа грешка (т.3). Аналогична е разпоредбата на чл.55 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал.1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота (чл.51, ал.2). Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община (чл.51, ал.3).

Съгласно чл.53, ал.1 ЗКИР, в приложимата редакция, измененията в КРНИ се извършва при: възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване (т.1); отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал.2 и чл.41, ал.6; констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните (т.3). В тези случаи измененията в КРНИ се извършват без издаване на заповед (чл.53а ЗКИР).

Не се спори, че процесният СОС с ид. •••, съставляващ съгласно нот.акт № 1••••г. - магазин, е бил част от търговското предприятие на ЕТ „Р.П.П.“. Този факт недвусмислено следва: 1. от титула за собственост – посоченият нот.акт, според който за собственик е признат П. Х. П. в качеството му на ЕТ, 2. от изричното посочване в нот.акт - че е съставен въз основа на договор за приватизационна продажба, както и 3. от вписаното в кадастъра предназначение на СОС – за търговска дейност. Именно в качеството на ЕТ П. П. е бил вписан в КРНИ като собственик на СОС – в който смисъл е и представената схема на СОС № 15-2956416-24.10.2025г. /стр.17/. Не се спори и че със саморъчно завещание от 16.04.2013г. П. Х. П. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности, които притежава към деня на неговата смърт, на неговата сестра – К. Х. М., т.е. касае се общо завещателно разпореждане по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН, което определя К. М. като универсален наследник по завещание.

Съгласно чл.60а, т.2 ТЗ, вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър при смъртта му – по заявление от наследниците. Съгласно чл.60, ал.2 ТЗ, наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, като в тези случаи към фирмата трябва да се добави името на новия собственик (чл.60, ал.3 ТЗ).

В съдебната практика липсва колебание, че едноличният търговец не е самостоятелен правен субект, а е правно качество на физическото лице, което се е регистрирало като търговец. Няма колебание в съдебната практика и че вещите, закупени от ЕТ, дори да са включени в търговското му предприятие, са собственост на физическото лице. Тоест, независимо дали даден имот се придобива от физическо лице в лично качество, или в качеството му на едноличен търговец, във всички случаи вещноправният ефект възниква в патримониума на физическото лице. Законът признава търговско качество на едно физическо лице като по този начин само се разширява неговата правосубектност – освен да придобива граждански права и задължения, с признаването му за търговец за него се открива възможността да бъде страна и по правоотношения в търговското право. Нов правен субект обаче не възниква. Фирмата на ЕТ, съгласно чл.59 ТЗ, служи само за означаване на търговското качество, а не създава нов, самостоятелен правен субект (Определение на ВКС № 38/15.01.2015г. по ч.гр.д. № 7371/2014г.). Всички права и задължения във връзка с търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец. ЕТ е носител едновременно на търговски и граждански права и задължения. С едно и също имущество той отговаря по задълженията, произтекли от търговската му дейност, и от други имуществени отношения, в които влиза в частния си живот. При пълното съвпадение между персоналитета на ФЛ и ЕТ, придобитото от ЕТ имущество е част от наследството, оставено от ФЛ, и действията по приемане на наследството на ЕТ са равнозначни на действия по приемане наследството на физическото лице (Определение на ВКС № 2353/15.05.2004г. по гр.д. № 2337/2023г.). Така, независимо дали регистрацията на ЕТ е заличена или неговата дейност е поета от наследниците при условията на чл.60, ал.2 ТЗ, вещите, придобити от едноличния търговец и включени в неговото предприятие, представляват наследствено имущество, което на общо основание преминава в патримониума на наследниците (Определение на ВКС № 2823/15.05.2025г. по гр.д. № 2823/2024г.).

В практиката на ВКС (Решение № 612/28.05.1996г. по гр.д. № 851/95г., Решение 491/22.07.2005г. по гр.д. № 119/2005г., Решение № 454/04.06.2009г. по гр.д. № 1607/2008г.) е разяснено също, че Търговският закон урежда две различни хипотези за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ – чрез правна сделка съгласно чл.15, ал.1 ТЗ, и чрез наследяване при смърт – чл.60, ал.2 ТЗ. Особеността във втората хипотеза е, че правата и задълженията на търговското предприятие преминават към този от наследниците, който го е поел, но се касае за универсално правоприемство по силата на наследяването, а не за правоприемство въз основа на правна сделка (Определение на ВКС № 50/23.01.2028г. по гр.д. № 3156/2017г.). Освен това поемането на търговското предприятие на починалия ЕТ от негов наследник следва задължително да е придружено с искане за вписването му като ЕТ по реда на чл.60, ал.2 и ал.3 ТЗ при наличие на универсално правоприемство по наследяване (общо завещателно разпореждане), като едновременно се подава заявление за пререгристрация и заявление за личната регистрация като ЕТ (Решение № 172/29.04.2010г. по т.д. № 262/2010г. на Окръжен съд – Пловдив).

Видно от данните в ТР, в случая К. М., като наследник на П. Х. П., е поела търговското предприятие на ЕТ „Р.П.П.“ и считано от 26.11.2025г. е вписана като ЕТ „Р.П.П.К.М.“.

При това положение основателно с жалбата се твърди, че всички активи от търговското предприятие на ЕТ „Р.П.П.“ са преминали по силата на универсалното правоприемство в търговското предприятие на ЕТ „Р.П.П.К.М.“, поради което К. Х. М. е следвало да бъде вписана в КРНИ за процесния СОС с изрично отбелязване и на нейното търговско качество – каквото е императивното изискване на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., според което данните за собствениците и носителите на други вещни права включват име, ЕГН или друг идентификационен номер, постоянен адрес – за собственик – физическо лице, а за едноличен търговец - и наименованието, седалището и кода по БУЛСТАТ/ЕИК.

В този смисъл и противно на доводите в жалбата, вписването на К. Х. М. в КРНИ само като физическо лице не е нищожно, а е незаконосъобразно, защото е непълно.

Неоснователно в писмо изх.№ 20-7219-15.09.2025г. във връзка с искането на жалбоподателката за поправка с вх.№ 07-24368/09.12.2025г., както и в отговора по жалбата, началникът на СГКК – Варна обосновава коректността на вписването в КРНИ с разпоредбите на чл.59, ал.1, т.2 и чл.62, ал.1 ЗКИР.

Посочените разпоредби се намират в Част трета - „Имотен регистър“, Глава седма „а“ - „Агенция по вписванията“ от ЗКИР, и касаят вписванията по партидите на недвижимите имоти, извършвани от Агенция по вписванията. Доколкото чл.62 ЗКИР касае вписването в част „В“ по партидата – досежно други вещни права, вероятно административният орган е имал предвид разпоредбата на члр.61, ал.1 ЗКИР, която съгласно чл.30, ал.2, т.2 ЗКИР действително е източник на данни за собственика на имота и за акта, с който легитимира правото си. Фактът, че съгласно чл.61, ал.1, т.1 ЗКИР, в част „Б“ на партидата се вписват името, ЕГН или друг идентификационен номер, адресът – за собственика – физическо лице, обаче не обосновава извод за извършено коректно вписване в КРНИ.

От една страна следва да се съобрази, че в случая търговското предприятие на ЕТ „Р.П.П.“ не е прехвърлено по реда на чл.15 ТЗ, а е поето от наследник в хипотезата на чл.60, ал.2 ТЗ. Това обстоятелство подлежи на вписване само в Търговския регистър, не и в Имотния регистър, т.к. поемането на търговското предприятие не е акт, попадащ в изрично предвидените в чл.4 от Правилника за вписванията. За разлика от прехвърлянето на търговско предприятие чрез правна сделка, за което законът - чл.16, ал.5 ТЗ, предвижда вписване в имотния регистър при наличие на включени в състава на предприятието недвижими имоти, в случай на наследяване на търговско предприятие законът не предвижда вписване в имотния регистър (Определение на ВКС № 449/03.07.2019г. по ч.т.д. № 909/2019г., Определение на ВКС № 3377/02.07.2024г. по ч.гр.д. № 38/2024г.)

От друга страна, както следва от чл.3, ал.1 ЗКИР, партидите на недвижимите имоти формират имотния регистър и от гледна точка на правото на собственост и правосубектността, е коректно в партидата за имота да фигурират данните на физическото лице, без идентифициращите данни за търговското му качество.

Съгласно чл.41, ал.2, т.2 ЗКИР, данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от представените актове по чл.38, ал.1, т.3 ЗКИР. В случая освен завещанието и декларацията за имуществото, включено в наследствената маса, това е и удостоверението от Търговския регистър за вписване на наследника като ЕТ и поемане на търговското предприятие на починалия търговец. Преценени в съвкупност, представените със заявлението документи в случая доказват, че процесният СОС е част от търговското предприятие на ЕТ „Р.П.П.К.М.“ по силата на станалото универсално правоприемство по чл.60, ал.2 ТЗ и това обстоятелство подлежи на отразяване в КРНИ на основание чл.25, ал.2, т.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.

Прилагането на чл.25, ал.2, т.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. и допълването на данните за търговското качество на физическото лице в КРНИ, не води до извод за отклонение или противоречие с данните от имотната партида, т.к. всъщност разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредбата предвижда извършването на „разширено вписване“, така, че добавяйки данните за търговеца (ЕИК и фирма), физическото лице – собственик, да се идентифицира с търговското си качество и третите лица да се информират, че имотът е част от търговското предприятие (което е от съществено значение при ипотеки или несъстоятелност), както и да се улесни връзката със счетоводната отчетност по повод актива, част от търговското предприятие.

Титуляр на правото на собственост остава физическото лице, но в КРНИ записът следва да е комбиниран – търговското качество се добавя като допълнителна идентификация към данните за физическото лице, което кореспондира с целта на кадастъра да отразява актуалното състояние на собствеността и предназначението на СОС.

След като имотът е преминал в търговското предприятие на ЕТ „Р.П.П.К.М.“, вписването само на физическото лице (без данните за ЕТ – фирма и ЕИК) прави регистъра непълен и неточен от гледна точка на изискванията на чл.25, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.

По изложените съображения жалбата се явява основателна. Следва извършеното вписване в КРНИ за СОС с ид. ••••, както и отказът за неговото изменение да се отменят, а преписката да се върне на началника на СГКК – Варна за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на ЕТ „Р.П.П.К.М.“ с рег. № 01-958197-03.12.2025г. при спазване на изискванията на чл.25, ал.2, т.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като в КРНИ се впишат освен данните за физическото лице – собственик, и наименованието, седалището и ЕИК на едноличния търговец, след което се издаде коректна схема на СОС.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК на жалбоподателката – като физическо лице и ЕТ, следва да се присъдят сторените в производството разноски.

Съгласно представения договор за правна помощ от 22.12.2025г. по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адвокат И. Х. К., [ЕИК], Личен номер на адвокат ••••, Адвокатска колегия – Варна, адрес гр.Варна, ••••, следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при спазване на правилата по чл.11, ал.2, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, а именно, в размер на 639,11 евро.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав