Решение № 1104 от 21.9.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2829/2026 г.

Производството е образувано по жалба на " Водоснабдяване и канализация-В.“ ООД, с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.“№33, представлявано от инж. В.Р.-Управител, чрез ст.юрк. Пл. В. срещу Наказателно постановление (НП) № 010063 от 02.06.2026 г., издадено от временно изпълняващ длъжност (ВрИД) Председател на Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството на основание чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ, във вр. с парагр. 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби, чл.12 и чл.13 на ЗВЕРБ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 евро за нарушение на чл. 15, ал.4, изр.1 от ЗВЕРБ. В жалбата въззивникът изтъква доводи, че в периода на двойно обозначаване на цените, същите са били формирани добросъвестно и прозрачно, обосновани от обективни икономически фактори. Твърди, че цената на услугата не била променяна в период от тринадесет години, въпреки промяната на размера на минималната работна заплата в страната. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В условие на евентуалност моли размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален в регламентирания минимален размер. В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява лично, представлява се от юрисконсулт В., която поддържа жалбата изцяло и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: В Комисията за защита на потребителите бил постъпил сигнал с вх. № В- 03-145/06.01.2026 г., съдържащ твърдения за увеличение на цената на услугата „смяна на пломба на водомер“, предоставяна от „Водоснабдяване и канализация - В.“ ООД. Във връзка с постъпилия сигнал била извършена проверка, при която от дружеството била изискана информация относно формирането на цената на услугата. От представените документи било установено, че до 31.12.2025 г. услугата е предлагана на цена 11,00 лв., а считано от 01.01.2026 г. цената е определена на 13.80 евро (26.99 лв.), което представлявало увеличение с приблизително 145%. От дружеството били представени становище и документи, съгласно които увеличението на цената се обосновава с нарастване на разходите за труд и материали, включително увеличение на трудовите възнаграждения и стойността на използваните пломби. Били представени и данни относно изменението на минималната работна заплата през периода на прилагане на предходната цена. След извършен анализ от страна на АНО на представените документи и разчети било установено, че същите не били достатъчни да обосноват увеличението на цената в пълния му размер. Представените данни сочили наличие на увеличение на отделни разходни компоненти, но не установявали по безспорен начин, че именно, тези разходи обуславяли увеличението на крайната цена от 11,00 лв. на 26,99 лв. От представените от дружеството доказателства не се установявало по несъмнен начин наличието на обективни икономически фактори, които да оправдават извършеното увеличение в неговия пълен размер. Поради това АНО приел, че дружеството е увеличило продажната цена на услугата „смяна на пломба на водомер“ в нарушение на чл. 15, ал.4, изречение първо от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Констатираните нарушения били установени с констативен протокол в-03- 145/27.02.2026 г., като за дата на нарушението било прието 01.01.2026г., а място на извършването му В., ул. П. 33. Въз основа на изложеното бил съставен АУАН, като в законоустановения срок е подадено възражение, което АНО е приел за неоснователно и е издал настоящото НП за нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – НП е връчено на 11.06.2026 г., а жалбата е подадена на 26.06.2026 г. Жалбата изхожда от легитимирано лице и е процесуално допустима. При проверката на процесуалната законосъобразност на АУАН и НП съдът констатира следното: АУАН е съставен от компетентен орган длъжностно лице – инспектор към Комисията за защита на потребителите, с НП е издадено от ВрИД председател на КЗП ,надлежно оправомощено по реда на чл.60, ал.1, т.5 от ЗВЕРБ, поради което съдът не споделя възраженията в този смисъл. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тях са посочени датата и мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, нарушените законови разпоредби, доказателствата, които го потвърждават, и данните на нарушителя. Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, което е позволило на въззивника да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до накърняване правото на защита на въззивника. На дружеството е дадена възможност да представи възражения срещу АУАН, които са обсъдени от АНО, макар и да не са приети за основателни. Относно материалната законосъобразност съдът намира, че нарушението на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е доказано по несъмнен и категоричен начин. Съгласно нормата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ „В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори“. Може да се направи изводът, че увеличението на цените не е изрично забранено, но следва да бъде в степен достатъчно обосновано. Обуславянето му от обективните икономически фактори следва да се разгледа според легалната дефиниция, дадена в §1, т. 6 от ДР от ЗВЕРБ, според която "Обективни икономически фактори" са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“. Жалбоподателят е действал и недобросъвестно. Кога един търговец ще действа добросъвестно или не се преценява във всеки един конкретен случай на база на обективни критерии. Съгласно § 13, ал. 1, т. 25 от ДР от Закона за защита на потребителите "добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Съгласно § 1, т. 2 от ДР от Закона за защита на конкуренцията "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Такива обстоятелства могат да бъдат - спазва ли установените в търговската практика правила (обичаи), дали спазва подзаконовата нормативна рамка, дали поведението му е продиктувано от знание или незнание за определени обстоятелства, които имат значение за взаимоотношението му с потребителите и другите търговци, как взаимодейства с останалите субекти на пазара, преддоговорните му взаимоотношения, прозрачност в работата и предоставяне на необходимата информация, за да може да се вземе информирано решение от страна на потребителите, мотивите за използване на една или друга търговска практика, включително и обстоятелства имащи значение за формирането на цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената. Съгласно чл. 2, б. "з" от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за нелоялни търговски практики"), "дължима професионална грижа" е норма на специални умения и грижи, очакващи се от търговеца да извърши спрямо потребителите в разумни граници, които умения съответстващи на честната пазарна практика и/или на общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца. В разпоредбата на чл. 5 от Директивата е разписана забрана за нелоялни търговски практики: чл. 5, т. 2 - Една търговска практика е нелоялна, ако: a) противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа, и б) съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители; чл. 5, т. 3 - Търговски практики, които е възможно да изопачат съществено икономическото поведение само на ясно установима група потребители, които са особено уязвими към практиката или към основния продукт поради своята физическа или умствена недоразвитост, възраст или лекомислие по начин предвидим за търговеца, се оценяват от гледна точка на средния представител на тази група. Това не засяга обичайната и законосъобразна рекламна практика на преувеличени изявления или изявления, които не трябва да се приемат буквално; чл. 5, т. 4 - Поспециално търговските практики са нелоялни, когато: a) са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или б) са агресивни по смисъла на членове 8 и 9; чл. 5, т. 5 - Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави-членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива. Съгласно чл. 6, т. 1, б. "в" и "г" от Директивата - заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел: обхват на задълженията на търговеца, мотивите за търговската практика и характеристика на продажбения процес, всяко изявление или символ относно пряко или косвено спонсорство, или преценка на търговеца или продукта; цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство. В случая жалбоподателят е целял един неправомерен резултат. Поведението му е мотивирано да осъществи неправомерно повишаване на цената нагоре, което се явява пряко нарушение на ЗВЕРБ и отрицателна последица за потребителите. Нямал е обективна икономическа обосновка, респ. правно основание, да извършва подобно завишаване на цената, като дружествените органи са действали с ясното съзнание, че пряката преследвана цел е да се повиши цената на продуктите, от момента на въвеждане на еврото в Република България като официална парична единица и в период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове. Именно в този период законодателят е поставил по-високи изисквания към търговците и те следва да съобразят своето поведение с разпоредбата на чл. 15, и да следят икономическите показатели дали обективно влияят върху цената на предлаганите услуги. Заложените от националния законодател правила следва да се спазват с още по-голяма сила и да се положат максимални усилия за приложение на най-добрата търговска практика, за да успее да се справи с предизвикателствата на съвременната пазарна икономика и с времевите построги регулации, въведени със ЗВЕРБ, с цел защита на потребителите. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗВЕРБ , разписва, че превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро не може да води до поставяне на потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите. Завишаването на цените в този период трябва да бъде икономически обосновано, недискриминационно, да има пряка връзка с разходите, както и основаващо се на една прозрачна, последователна и устойчива методиката на ценообразуването, да има проверим алгоритъм, който да включва обективни критерии и в същото време да бъде предвидим за гражданите. В този смисъл разумно би било цената да не се повишава, а да остане същата. Последното обстоятелство ще бъде в синхрон с целта и принципите на ЗВЕРБ, ще затвърди законността в страната и ще бъде ясен пример за държавническо управление. Увеличението от 145% на услугата „смяна на пломба на водомер“ е драстично и не е обосновано от обективни икономически фактори по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ . Макар въззивникът да е представил доказателства за нараснали разходи за труд и материали, дружеството не е установило пряка и съществена причинно-следствена връзка между тези разходи и конкретното увеличение на цената на услугата с 145%. Механичното превръщане на цената от 11,00 лв. в 13,80 евро е класически пример за недобросъвестна търговска практика, която ЗВЕРБ цели да предотврати. Твърдените нарастнали цени за материали и труд не са възникнали точно при повишението на конкретната цена с 145%. В случая се обосновава необходимост от повишение на цената на услугата с период от време започващ от 2012г. до 2026г. и именно това съдът приема за необективен подход в разрез с нарушената разпоредба. Въз.дружество е могло да стори нужното повишение регулярно в твърдените 14 години назад, а не при актуалните разпоредби на ЗВЕРБ действащи от 01.01.2026г. или в периода по приемане на еврото. В случая не е налице ново възникнало обстоятелство което да води до обосновано повишаване на цените. С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че има извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал фактите. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС, преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол по законосъобразност. В настоящия случай, предвид драстичния размер на увеличението и засягането на важни обществени отношения, свързани с фискалната стабилност и доверието на гражданите в процеса на въвеждане на еврото, обществената опасност на деянието е висока и изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че въпреки правилното установяване на нарушението, неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ , вр. чл. 59, ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ , вр. чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ , предвижда за конкретното нарушение на юридическото лице да се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 100 000 лв. (2556.46 евро до 51 129.19 евро). В случая на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 20 000 евро (39 116.60 лв.). По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя. Липсват посочени конкретни обстоятелства, които са мотивирали АНО да определи точно този размер на санкцията. Наложената в случая санкция в размер 20 000 евро, по мнение на настоящия състав се явява неоправдано завишена с оглед тежестта на нарушението. Предвид изложеното наказателното постановление следва да се измени в частта му относно размера на наложената санкция, като според настоящия състав адекватно на извършеното нарушение се явява наказание "имуществена санкция" в минималния размер предвиден в закона, а именно 5000 лв./ 2556.46 евро/. Предвид това