Решение № 32 от 5.6.2026 г. на Районен съд - Тервел по дело № 828/2025 г.

Производството е образувано по искова молба с вх.№3288 от 01.11.2025г. от Гаранционен Фонд София, ул."Граф Игнатиев" № 2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните Директори Максим Колев и Стефан Стоилков, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК, срещу Ю. Б. Ю. ЕГН: ••••••••••, постоянен адрес ••••••••••••••••••••• с който ищеца моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата: 5 985,76 BGN (пет хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и 76 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, по издадената заповед № 740/24.09.2025 г. по ч.гр.дело №1144/2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по описа на Районен съд – Карнобат. Претендират се разноски и по двете производства. В ИМ се твърди, че на осн. чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 20.01.2020г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по претенция № 24120097/29.04.2024 г. Гаранционен фонд възстанови на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 5 985.76 лв., обезщетение за имуществени вреди като парична, на дата 14.05.2024 г., от които 2556.14 евро (равностойност на 4999.38 лв.) обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „RENAULT", модел „SCENIC" с рег. № CP017LN и 460.92 евро (равностойност на 901.48 лв.) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, както и 84.90 лв. ликвидационни разходи за обработка на претенцията. На осн. чл. 559 ал. 1 т. 1 и ал.2 от КЗ на посочените дати Фондът възстанови в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Франция. Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът Ю. Б. Ю., който на 29.01.2023 г., около 10:00 часа, в гр. Сен-Мишел, Р. Франция, като водач на товарен автомобил марка „MERCEDES", модел „VITO", с рег. № TX4309MT, негова собственост, при завой на ляво удря лек автомобил марка „RENAULT", модел „SCENIC" с рег. № CP017LN, собственост на Johann Claisse, като причинява ПТП с материални щети. За описания инцидент има съставен Двустранен протокол за ПТП от водачите. Към датата на инцидента отговорността на водача на товарен автомобил марка „MERCEDES", модел „VITO", с рег. № TX4309MT не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ пред Гаранционния фонд е предявена претенция № 24120097/29.04.2024 г. от Националното бюро на Франция чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на лек автомобил марка „RENAULT", модел „SCENIC" с рег. № CP017LN, изразяващи се в следните увреждания по автомобила- протектор за врата 2 бр., предна лява врата, уплътнител. В нарушение на чл. чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата и часа на ПТП. Гаранционен фонд, на основание чл. 561 от КЗ възстанови на НББАЗ изплатеното от тях на Националното бюро на Франция обезщетение. Същият е поканен с Регресна покана № 08-01-179/23 от 16.01.2025 г. да възстанови изплатеното обезщетение, но до момента не е сторил това. Претендират се направените по двете производства разноски. Писмен отговор от ответника в срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил, от назначеният от съда особен представител на ответника адв.Б., в който оспорва предявеният иск по основание. В с.з. ищцовото дружество редовно призовано не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба от проц. представител - адв.Л. Велева, която поддържа предявеният с ИМ иск, който намира за основателен и доказан в пълен размер, съгласно събраните по делото доказателства и моли съда да постанови решение, с което уважи същия и присъди направените по двете производства разноски. В с.з. ответникът се представлява от назначеният от съда особен представител, който моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен. Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното: На на 29.01.2023 г., около 10:00 часа, в гр. Сен-Мишел, Р. Франция, Ю. Б. Ю., като водач на товарен автомобил марка „MERCEDES", модел „VITO", с рег. № TX4309MT, негова собственост, при завой на ляво удря лек автомобил марка „RENAULT", модел „SCENIC" с рег. № CP017LN, собственост на Johann Claisse, като причинява ПТП с материални щети. За описания инцидент има съставен Двустранен протокол за ПТП от водачите. Към датата на инцидента отговорността на водача на товарен автомобил марка „MERCEDES", модел „VITO", с рег. № TX4309MT не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ пред Гаранционния фонд е предявена претенция № 24120097/29.04.2024 г. от Националното бюро на Франция чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на лек автомобил марка „RENAULT", модел „SCENIC" с рег. № CP017LN, изразяващи се в следните увреждания по автомобила- протектор за врата 2 бр., предна лява врата, уплътнител. При реализиране на ПТП-то ответникът в нарушение на чл.490 от КЗ е управлявал автомобил, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Гаранционен фонд, на основание чл. 561 от КЗ възстановил на НББАЗ изплатеното от тях на Националното бюро на Франция обезщетение. По така установената фактическа обстановка, съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл.422 във вр. чл.124 от ГПК във с чл.559, ал.1 т.1, от КЗ е основателна и напълно доказана и като такава следва да бъде уважена. Безспорно е, че при липса на валидна задължителна застраховка "ГО" правилно е изплатил претендираното обезщетение, след като е поправил виновно причинените от ответника имуществени вреди е встъпил в правата на това увредено лице до размера на платеното. Нещо повече, самия ответник, на място е попълнил и двустранен протокол за настъпилото ПТП, с който сам е признал вината си за настъпването му. На основание чл. 558 ал. 7 от КЗ ищецът Гаранционен Фонд е встъпил в правата на увреденото лице и притежава право на иск срещу ответникът Ю. Б. Ю., което е лицето извършило увреждането. Настоящият състав на съда въз основа на представените доказателства по образуваната щети, а и преписката приема за установено, че ответникът с противоправното си поведение, нарушавайки правилата за движение по пътищата, е причинил имуществени вреди, а ищецът Гаранционен Фонд като е изплатил дължимото обезщетение, поради което е встъпил в правата на кредитора и исковата сума съответно се дължи от ответника. В предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер, и съдът следва да го уважи в неговата цялост. С оглед на горното, съдът намира иска за основателен и като такъв следва да го уважи в неговата цялост, като заедно с това присъди и законна лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до съда 23.09.2025 г до окончателното изплащане на сумата. Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. Предвид изцяло уважаване на иска в настоящото производство следва да се присъдят изцяло и разноските по проведеното заповедно производство възлизащи на 50,00 лева (петдесет лева), юрисконсултско възнаграждение и 101,76 лева (сто и един лева и 76 стотинки)държавна такса, превалутирани в евро съставляващи обща сума от 77,59 евро. С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноски по настоящото производство, ще следва на ответника да бъде възложено заплащането им в размер на 52,03 евро платена държавна такса, сумата от 204,52 евро – възнаграждение на особен представител на ответника и 25 евро юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното, Тервелският районен съд