Решение № 2152 от 26.5.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 314/2026 г.

Производството е по реда на чл. 197, вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК. Образувано е по жалба на „Транс Ер“ ЕООД, с. Ресен против Решение срещу ПНОМ № 40/12.03.2026 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение негова жалба и потвърдено, като правилно и законосъобразно, Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С260004-023-0000629/02.03.2026г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорените актове, като неправилни, необосновани, основаващи се на констатации, които не отговорят на обективната действителност. Жалбоподателят счита, че не са установени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи обезпечителна нужда, заявена е бланкетно и общо при липса на доказателства, в подкрепа на това, не е налице нито една от законово предвидените хипотези на чл. 121 от ДОПК освен това намира акта за постановен и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид последното наложената мярка ненужно ще затрудни дейността на дружеството като неминуемо ще настъпят и вреди за него. С тези подробно развити в жалбата съображения ще претендира цялостна отмяна на решението ведно с потвърденото ПНПОМ. В съдебно заседание, чрез адв. Б., поддържа жалбата. Не оспорва, че обжалваното ПНПОМ е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, съгласно неговите правомощия; в предвидената от закона писмена форма и сдържа задължителните реквизити. Валидно като издадено от компетентен орган е и потвърдителното решение. От друга страна, намира, че тези актове са немотивирани, издадени са при нарушение на съдопроизводствените правила, при недоказани релевантни обстоятелства. Намира мотивите бланкетни и при липса на доказателства, които да ги потвърждават. Еединственият мотив, с който са наложени ПНОП е твърдение за очакване на бъдещи публични големи задължения, които се очаква да се установят в хода на една повторна ревизия. Изводите за обезпечителна нужда са формулирани общо. Твърди се, че дружеството има и други задължения, освен публичните, но същите са обслужвани. Дружеството е инициирало процедура по прихващане и възстановяване на вземания, именно защото в хода на първата ревизия жалбоподателят е извършвал плащания, които обаче са отнасяни за погасяване на задължения в тази ревизия и които в последствие са отпаднали с отмяната на РА. Това опровергава твърдение на ответника, че всъщност дружеството не е плащало публичните си задължения, които са били текущи. Моли да се постанови съдебно решение, с което на основание чл. 121, ал. 2 вр. чл. 197, ал. 2 и 4 от ДОПК да се отмени решението на директора на ТД на НАП, както и потвърденото с него ПНПОМ като незаконосъобразни. Претендира сторените в настоящото производство разноски, за което представя списък. Ответникът по жалбата – директор ТД на НАП – В. Търново, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди издаденото решение, с което е потвърдено ПНПОМ, с което е наложен запор върху банкови сметки. Счита, че както постановлението, така и решението са подробно мотивирани и в обжалваното решение са изложени конкретни доводи защо тази мяка е избрана от публичния изпълнител и е адекватна към настоящия казус. В действителност към момента на издаване на ПНПОМ, а и към момента на издаването на решението, дружеството е имало непогасени задължения, като впоследствие с актовете за прихващане и възстановяване са редуцирани, видно от представената актуална справка за задължения. Дружеството „Транс ЕР“ ЕООД няма недвижими имоти, всички налични МПС са с предходни запори от частен съдебен изпълнител. Самата банкова сметка, запорирана от НАП, също има предходен запор. Също така, видно от представените доказателства имуществото на „Транс ЕР“ ЕООД представлява залог за погасяване на негови задължения към друго дружество, като същите са в големи размери. Друго основание да се наложи тази обезпечителни мерки е, че в значително най-малка степен би възпрепятствала дружеството в неговата дейност, тъй като дружеството винаги може да поиска разрешение за неотложени плащания. Също така налице е законовата възможност да иска замяна на наложената обезпечителна мярка, като предложи свои годни активи за обезпечение. Наложената обезпечителна мярка по своя характер не е санкция, тя е средство за запазване на имуществото и гарантиране, че НАП все пак ще може да събере сумите, които ще бъдат установени евентуално в ревизионното производство. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от 150 евро. Прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. Представя списък с разноски. Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С оспореното Решение срещу ПНОМ № 40/12.03.2026 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново е оставена без уважение негова жалба и потвърдено, като правилно и законосъобразно, Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С260004-023-0000629/02.03.2026г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново. Видно от данните по делото започнато е ревизионно производство срещу „Транс Ер" ЕООД със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000425004020-020-001/04.08.2025., връчена на 13.08.2025г. До компетентния публичен изпълнител е отправено Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ с № Р-04000425004020-039- 002/26.02.2026г. от главен инспектор по приходите, в качеството му на ръководител ревизия. В същото е посочено, че на дружеството е възложена ревизия за установяване на задължения за ДДС за период 01.03.2022г. до 30.04.2022г. в очакван размер на 14241 1.09 евро, в това число главница 96532.50евро и лихва- 45878.59евро (изчислена към 04.08.2025г.). Към искането са приложени справки за банкови сметки на дружеството, както и притежавано движимо и недвижимо имущество. На основание чл. 121, ал. 1 от ДОГТК с ПНПОМ изх. №С260004-023-0000629/02.03.2026 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови смстки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за сумата от 142411,09евро, предвид големия размер на предполагаемите задължения, с оглед необходимостта от обезпечаване тяхната събираемост. Видно от отговора на ТБ „Юробанк България" АД върху банковата сметка има вписан запор, предшестващ този на НАП. От направените справки относно имуществото на „Транс Ер" ЕООД става ясно, че дружеството не притежава недвижими имоти, а върху всички налични превозни средства е наложен предходен запор от частен съдебен изпълнител. Същевременно очакваният размер на задълженията е в особено големи размери. В данъчно-осигурителната сметка на дружеството към датата на решение фигурират и други изискуеми задължения в размер на 81181.58 евро. Видно от искане по чл. 212 ДОПК от главен публичен изпълнител до „Я. 1“ ЕООД е, че има сключен договор за особен залог между „Транс ЕР“ ЕООД и „Я. 1“ ЕООД, вписан в централния регистър за особените залози. Според съгласие от 08.04.2024г. за вписване на особен залог по чл. 27, ал. 5 от Закона за особените залози „Транс ЕР“ ЕООД дава съгласие за вписване в ЦРОЗ при АВ на особен залог съгласно сключен договор за особен залог верйпе движими вещи от 05.04.2024г. между „Транс ЕР“ ЕООД и „Я. 1“ ЕООД по Споразумение от 25.03.2024г. за разсрочване на задължения по договор за доставка на стоки, на стойност 638400лева. Съгласно т. 10 от страница 3 от споразумението длъжникът „Транс ЕР“ ЕООД отговоря за задълженията с цялото си имущество като видно от отговора, към настоящия момент те са в размер 571 хиляди лева и малко. По делото е представена от ответника справка от информационната система на НАП за общите задължения на „Транс ЕР“ ЕООД (л. 77 от делото), актуални към дата 11.05.2026 година, видно от която същите възлизат на 404760.65лева Като писмани доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с изх. № Ж-04-49#4/26.03.2026 г. от ТД на НАП Велико Търново; извлечение от инвентарна книга на фирма „Транс Ер“ ЕООД към 11.05.2026 година справка за общите задължения на „Транс Ер“ ЕООД към 11.05.2026 година, издадена от НАП Велико Търново искане на основание чл. 112 от ДОПК до „Я. 1“, договор за особен залог между „Я. 1“ ЕООД и „Транс Ер“ ЕООД от 05.04.2024 година, споразумение между „Я. 1“ ЕООД и „Транс Ер“ ЕООД от 25.03.2024 година, справка клиенти на „Я. 1“ ЕООД, съгласие между „Транс Ер“ ЕООД и „Я. 1“ ЕООД за вписване на особен залог по чл. 25 от ЗОЗ нотариално заверено от нотариус с район ВТРС от 08.04.2024 година. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи: Спазен е преклузивният срок по чл. 197, ал. 2, изр. първо вр. чл. 121, ал. 2 от ДОПК, поради което жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на ТД на НАП, чийто директор е издал потвърдителното решение, при спазване на принципа за задължително оспорване на ПНОМ по административен ред. Съгласно чл. 121, ал. 2 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК. Съгласно чл. 195 от ДОПК, когато без обезпечение ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено, се налагат обезпечителни мерки с постановление на публичния изпълнител, което се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението на органа по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. В нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК са определени и условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава извода, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са ПНПОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното ПНПОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП – Велико Търново, съгласно правомощията му определени в чл. 121, ал. 2 вр. 195, ал. 8 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Валидно, като издадено от компетентен орган е и потвърдителното решение на Директор на ТД на НАП, град Велико Търново. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал 1 от ДОПК 7-дневен срок от получаване на жалбата. В същото, след обсъждане на наведените в жалбата доводи, са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали издателят да потвърди обжалвания пред него административен акт. Обстоятелството, че изводите, до които е достигнал решаващият орган при преценката на едни или други факти или приложимите законови норми, не съвпадат с тези на задълженото лице, само по себе си не представлява порок, засягащ законосъобразността на оспореното решение. Не се констатират допуснати нарушения на ДОПК. Материалноправните предпоставки за налагане на предварителните обезпечителни мерки са регламентирани в разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, съгласно която норма предварителните обезпечителни мерки се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки или действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В настоящия случай тези предпоставки са били налице при налагане на обезпечителните мерки, като публичния изпълнител е извършил преценка на въпросните обстоятелства, и като е взел предвид очаквания размер на публичните задължения и наличните активи на физическото лице, е формирал обоснован извод за наличие на предпоставките на чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Постановлението е издадено в предписаната от закона норма, от компетентен орган и съдържа всички реквизити по чл. 196, ал. 1 от ДОПК. На следващо място, отправяйки искането съответния орган по приходите извършващ ревизията, от който изхожда предложението за предварително обезпечаване на основание чл. 121, ал. 1, изр. първо от ДОПК, при извършване на преценката за затруднено събиране на предполагаемите задължения на ревизираното лице, действа при условията на оперативна самостоятелност. В случая необходимостта от налагане на обезпечителни мерки е мотивирана с големия предполагаем размер на задължението (142411.09евро), както и значимостта на обществените интереси, които ще бъдат защитени с гарантиране на събираемостта му. Преценката е предоставена на преценката на съответния орган по приходите, тъй като съответният орган упражнява правомощие при оперативна самостоятелност и преценката е извън предметните предели на съдебната проверка. В случая съдът констатира наличието на това правомощие при органа, съгласно чл. 169 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, която безспорно е налице. Не са допуснати и нарушения на основните принципи на административния процес, а именно този за съразмерност, визиран с разпоредбите на чл. 6 от АПК. Органът е преценил, че определеното предполагаемо задължение ще надхвърли стойността на активите на дружеството, съгласно събраната информация. Към момента на постановлението, а и към настоящия момент дружеството има и други непогасени публични задължения. Очакваният размер на задълженията за ДДС е в особено големи размери, а установените активи на дружеството са с предходно вписани тежести. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки, но той не е обвързан с тяхната поредност или брой, а със спецификите на конкретния случай. Публичният изпълнител е предприел въпросната обезпечителна мярка, а именно запор върху банкови сметки, с оглед имущественото положение на ревизираното лице. Същата се характеризира с висока ефективност и защита на държавния интерес. Видно е, че запорът до банките е наложен до размера на предполагаемия дълг, посочен в искането. При постановяване на този вид обезпечителна мярка, публичният изпълнител няма как към момента на налагането й да знае къде лицето има авоари по банковите си сметки и какъв евентуално е размерът на наличните суми по тях. Впоследствие в отговорът на банката е посочено, че има предходно наложени запори върху банковата сметка. Наред с изложеното, съдът счита за нужно да посочи, че при приключване на ревизионното производство и издаване на ревизионния акт ще бъдат установени задължения на лицето и какъв ще бъде техния размер, е обстоятелство, което не влияе по никакъв начин на законосъобразността на обезпечителната мярка по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, която се преценява към момента на издаване на постановлението, с което е наложена. Евентуалното установяване на задължения в очаквания размер, е обстоятелство, което обуславя наличието на обезпечителна нужда от продължаване на действието на съществуващите обезпечителни мерки в хипотезата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, във вр. с чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Следва да се отбележи, че наложените в хода на ревизията предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК са привременни и с определен срок на действие /чл. 121, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ДОПК/. При това положение, ако в хода на ревизионното производство не бъдат установени публични задължения, тяхното действие не се продължава по смисъла на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, като в случай, че с издадения ревизионен акт, бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичния изпълнител пристъпва към продължаване на тяхното действие, съгласно чл. 121, ал. 6 от ДОПК с налагане на обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи вече конкретно установените по основание и размер публични задължения. Наложеният запор е с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, доколкото са налице данни за задължения в особено големи размери. Противно на твърдението в жалбата, решението е подробно мотивирано и съдържа конкретни доводи защо тази мяката, избрана от публичния изпълнител. В действителност към момента на издаване на ПНПОМ, а и към момента на издаването на решението, дружеството е имало непогасени задължения, като впоследствие с актовете за прихващане и възстановяване са редуцирани, видно от представената актуална справка за задължения. Видно от представените доказателства имуществото на „Транс ЕР“ ЕООД представлява залог за погасяване на негови задължения към друго дружество, като същите са в големи размери. Дружеството „Транс ЕР“ ЕООД няма недвижими имоти, всички налични МПС са с предходни запори от частен съдебен изпълнител. Самата банкова сметка, запорирана от НАП, също има предходен запор. Дружеството макар и да разполага с активи, същите представляват особен залог по съгласие от 08.04.2024г. за вписване на особен залог по чл. 27, ал. 5 от Закона за особените залози „Транс ЕР“ ЕООД дава съгласие за вписване в ЦРОЗ при АВ на особен залог съгласно сключен договор за особен залог верйпе движими вещи от 05.04.2024г. между „Транс ЕР“ ЕООД и „Я. 1“ ЕООД по Споразумение от 25.03.2024г. за разсрочване на задължения по договор за доставка на стоки, на стойност 638400лева. Съгласно т. 10 от страница 3 от споразумението длъжникът „Транс ЕР“ ЕООД отговоря за задълженията с цялото си имущество като видно от отговора, те са в размер 571426.20лева. Видно от отговора на ТБ „Юробанк България" АД върху банковата сметка има вписан запор, предшестващ този на НАП. От направените справки относно имуществото на „Транс Ер" ЕООД става ясно, че дружеството не притежава недвижими имоти, а върху всички налични превозни средства е наложен предходен запор от частен съдебен изпълнител. Същевременно очакваният размер на задълженията е в размер на 142411.09евро. В данъчно-осигурителната сметка на дружеството към датата на решение фигурират и други изискуеми задължения в размер на 81181.58 евро. Съгласно чл. 213, ал. 1 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника. Ако не е съгласен с вида и размера на наложената обезпечителна мярка, жалбоподателят може да поиска замяна на обезпечението по реда на чл. 199 от ДОПК, както и да направи предложение по реда на чл. 214 от ДОПК. А.. 2 на чл. 214 от ДОПК гласи, че предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния изпълнител. Съгласно чл. 199, ал. 2 от ДОПК без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния взискател. Извън това, длъжникът винаги може да поиска по реда на чл. 229, ал. 1 от ДОПК публичният изпълнител да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. При този изход на делото в полза на Национална агенция за приходите гр. София (юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, които превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ възлизат на 102,26 евро. Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 2, вр. с чл. 121, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, пети състав