Решение № 1179 от 14.4.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 129/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба от С. Ф. Р. от гр.Кнежа, чрез адв.М. от АК-Плевен, против Заповед за прилагане на ПАМ №25-0938-000377/17.09.2025 год.на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с която, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления и той не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила и на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че работи като шофьор в „Скорпио фрут“ ЕООД. През повечето време пътува в РГърция. Не е получил всички от наказателните постановления, посочени в обжалваната Заповед. Твърди, че е възможно сестра му, която живее при него и за която се грижи, да е получила някои от наказателните постановления, посочени в заповедта, но същата страда от психиатрично заболяване -„Смесено тревожно-депресивно разстройство“ и не го е уведомила за получаването на наказателните постановления. Счита, че с факта на незнаенето за получаването на наказателни постановления, с които му се отнемат контролни точки, е нарушено правото му на защита. Не е изпълнил задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП - да върне свидетелството си за управление, тъй като не е знаел, че са му отнети всички контролни точки. Знанието предполага получаването на НП и тъй като не знаел за наличието на тези наказателни постановления, не е могъл да обжалва същите и/или да се възползва от възможността, която дава чл.157а от ЗДвП, да възстанови частично контролни точки. Счита още, че е нарушен и материалния закон, тъй като със заповедта са му наложени две принудителни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление и изземване на същото. И двете мерки са с едно и също правно основание - чл. 171, т.4 от ЗДВП. Твърди, че чл.171, т.4 от ЗДВП визира единствено ПАМ - изземване на свидетелството за управление, а не и временно отнемане на същото. В този смисъл се установява, че въз основа на изложените в оспорения акт факти, а именно: влезли в сила наказателни постановления, с които се отнемат контролни точки, административният орган неправилно е разпоредил налагането на две ПАМ, тъй като временното отнемане на СУМПС като ПАМ се прилага при установените нарушения, посочени в чл.171, т.1. б.А до Ж, а за такива няма изложени съответни обстоятелства. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед. В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв.М. с пълномощно на л.9 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага съображения за незаконосъобразност на заповедта, моли съда да я отмени, претендира разноски. Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на МВР- Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата В придружителното писмо, с което е изпратил административната преписка в съда, изразява становище за неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли, в случай на уважаване прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 18.01.2026 год., видно от разписката за връчването й на л.5 от делото, а жалбата е подадена на 2.02.2026 год. и е заведена с вх.№316000-4585 /14 дневния срок изтича на 1.02.2026 год., който е неделя –неприсъствен ден, поради което последният ден от срока за обжалване се явява 2.02.2026 год./, т.е. обжалвана е в установения от закона срок, от надлежна страна-адресат на акта и пред компетентния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Със Заповед за прилагане на ПАМ №25-0938-000377/17.09.2025 год.на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е иззето свидетелството за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления и той не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Посочени са в оспорената заповед следните наказателни постановления: НП 23-0285-000064/ 02.02.2023г - 14 КТ; НП 23-0285-000394/02.05.2023г -10КТ; НП 23-0285-000910/ 06.10.2023г. - 10КТ и НП 25-0938-000080/ 11.02.2025г.-10 КТ. Административният орган е приел, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 316з-2561/4.07.2022 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.19 от делото. Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване. При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Спецификата на мерките по чл. 171, т.4 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Заповедта е съобразена с материалноправната разпоредба на чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата. Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка. Оспорената заповед е издадена затова, че на водача са отнети всички контролни точки със следните влезли в сила наказателни постановления: НП 23-0285-000064/ 02.02.2023г - 14 КТ; НП 23-0285-000394/02.05.2023г -10КТ; НП 23-0285-000910/ 06.10.2023г. - 10КТ и НП 25-0938-000080/ 11.02.2025г.-10 КТ. Заверени копия на всичките цитирани в оспорената заповед наказателни постановления са приложени по делото. От тях се установява, че те са връчени на Р., както следва: НП 23-0285-000064/ 02.02.2023г е приложено на л.61 от делото и с него на Р. са отнети 14 КТ. То е връчено на жалбоподателя на 16.02.2023 год. лично срещу подпис, няма данни да е обжалвано, поради което по правилата за броене на сроковете е влязло в сила на 3.03.2023 год. Видно от справката за нарушител на гърба на л.13 от делото, наложената с това НП е и платена, поради което и по аргумент от чл.79б, ал.2 от ЗАНН, това НП не подлежи на обжалване и се счита за влязло в сила и на това основание. НП 23-0285-000910/ 06.10.2023г. е приложено на л.17 от делото и с него на жалбоподателя са отнети 10КТ , връчено е лично срещу подпис на Р. на 11.12.2023 год. според отбелязването в самото НП, няма данни да е обжалвано и по аргумент от чл.64, б.“б“ от ЗАНН е влязло в законна сила на 28.12.2023 год. НП № 25-0938-000080/11.02.2025г. на л.18, с което са отнети 10 КТ, е връчено лично срещу подпис на Р. на 14.04.2025 год., няма данни да е обжалвано и по аргумент от чл.64, б.“б“ от ЗАНН е влязло в законна сила на 29.04.2025 год. НП 23-0285-000394/02.05.2023г, с което са отнети 10КТ, е връчено лично срещу подпис на Р. на 21.05.2023 год., няма данни да е обжалвано, по данни от справката на л.14 глобата по същото е платена, поради което и на основание чл.64, б.“б“ и чл.79б, ал.2 от ЗАНН е влязло в законна сила на 6.06.2023 год. Жалбоподателят твърди в жалбата, че е възможно НП да са връчени на сестрата на жалбоподателя, но доказателства в тази насока нито представя, нито претендира да бъдат събрани. Подписите, положени за получател върху НП не са оспорени и не са оборени по надлежния процесуален ред от една страна, посочено е, че са положени от Р. според отбелязването в НП, а от друга страна не са представени доказателства, че НП са обжалвани по надлежния ред пред съответния РС. Затова съдът приема, че всички четири НП са надлежно връчени на жалбоподателя лично срещу подпис, не са обжалвани и са влезли в законна сила преди налагане на процесната принудителна административна мярка. На това основание и четирите наказателни постановления са породили за адресата си определените с тях правни последици, включително отнемането на посочените в тях контролни точки. Ако адресатът на ПАМ твърди, че някое от наказателните постановления не му е надлежно връчено и съответно - не може да се приеме за влязло в законна сила, е следвало да ангажира съответни доказателства и поради това не би могло да служи като фактическо основание за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Което не е сторил. Ето защо с всички описани в оспорената заповед НП, които настоящият състав на съда приема за редовно връчени на адресата си и влезли в законна сила, на Р. са отнети общо 44 контролни точки, поради което той е загубил придобитата правоспособност. Изчерпването на пълния лимит от 39 контролни точки за отчет на извършените нарушения на ЗДвП, налага извод за обоснованост на преценката на административния орган, че е осъществен състава на чл. 157, ал. 4 от ЗДП. В чл. 157, ал. 1 от ЗДВП контролните точки са наречени “контролни точки за отчет на извършваните нарушения“ и следователно законодателят ги е предвидил като средство за отчитане на установени нарушения. Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление (чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.), а единствената възможност за евентуалното им възстановяване, е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. Следователно, при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. При липса на доказателства, че НП, с които за извършени нарушения на ЗДвП на Р. са отнети всички контролни точки, са обжалвани и отменени, съдът приема, че цитираните и обсъдени по-горе в мотивите на настоящото решение НП са влезли в сила, което е абсолютна предпоставка за отнемане на контролни точки. Отнемането на контролни точки е релевантен факт, наличен и установен в настоящото производство, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. Неоснователно е и възражението за служебно възстановяване на броя на контролните точки за отчет на извършваните нарушения, в пълен размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Видно е от изложената от съда хронология по издаване, връчване и влизане в сила на горните НП, нито между НП 23-0285-000910/ 06.10.2023г. и НП № 25-0938-000080/11.02.2025г., нито след издаване на последното цитирано НП и до настоящия момент, е изминал период от две години, за да се счете, че служебно е възстановен пълния размер контролни точки на жалбоподателя по смисъла на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП. Не се отразява на законосъобразността на заповедта и факта, че наред с вписания в оспорената заповед диспозитив „изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки“ на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, който е коректния и съответстващ на закона запис, е вписано и „временно отнемане на СУМПС“. Това не означава, че са приложени две ПАМ, а нарушението е несъществено. Това е така, тъй като от подробно изброените влезли в сила наказателни постановления и отнетите с тях контролни точки и от посоченото правно основание по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, което съответства на фактическите обстоятелства, по безспорен начин се установява, че основанието за издаване на заповедта е по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, т. е. това, което е посочено в самата заповед, като принудителната административна мярка е изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. Именно и този текст е изписан в диспозитива на заповедта. Налага се извода, че процесната ПАМ е издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, както и правилно е посочено в акта, а не по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното, първата предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП-отнети всички контролни точки, е налице в конкретната хипотеза. Налице е и втората материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно- неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление. Задължението за връщане на СУМПС е възникнало за водача на датата, на която с последното по време влязло в сила НП са отнети целият брой контролни точки. Последното по време влязло в сила НП е № 25-0938-000080/11.02.2025г. С отнемането със същото на 10кт, на водача е изчерпан пълния лимит от 39 к.т. Това НП е влязло в сила на 29.04.2025 год. и именно на/от тази дата е възникнало задължението на водача да върне СУМПС. Което той не е сторил, поради което правилно е постановена оспорената заповед. Следователно и при наличие на всички елементи от материално-правното съдържание, предвидено в чл.171, т.4 от ЗДвП, е налице основание за прилагане на ПАМ. Оспорената Заповед се явява законосъобразна по същество и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав