Решение № 166 от 31.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 27/2026 г.

гражданско дело № 20264000500027 по описа за 2026 година С Решение № 294/11.06.2025 г. по гр. д. № 498/2024 г. Великотърновският окръжен съд осъдил М. Г. М. от гр. Павликени да заплати на А. М. А. от с. Димча, общ. Павликени, сумата от 15 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от умишлено причинена при инцидент на 15.06.2021г. в с. Димча средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, по отношение на което деяние с влязло в сила Решение № 41/14.06.2023г. по АНД № 94/2023 г. по описа на РС – Павликени М. Г. М. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“, заедно със законната лихва върху главницата от 15.06.2021г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от 26 000 лв. Осъдил М. Г. М. от гр. Павликени да заплати на адв. К. А. сумата от 1 000 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на А. М. А., а по сметка на Окръжен съд - В. Търново сумите от 600 лв. ДТ и 800 лв. разноски. Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен за сумата от 15 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от ответника М. Г. М.. Счита го за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила. Решението е постановено без да е изяснена в пълнота фактическата обстановка по делото. Разпитаните по делото свидетели са в родствена връзка с ищеца. Съдът не е изложил мотиви защо кредитира показанията им и как същите кореспондират с останалите доказателства. Доказателствените искания на ответника са оставени без уважение без мотиви и така защитата му е затруднена. Съдът неправилно е счел за недоказано възражението за съпричиняване, като е игнорирал мотивите на решението по наказателното дело. Моли съда да отмени решението и вместо това да отхвърли иска. В съдебно заседание и в представена лична защита жалбоподателят оспорва показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите не са били очевидци на инцидента. Оспорва като невярно твърдението на свидетелите, че е нанесъл побой и на тях. По време на инцидента е бил нападнат словесно и физически от ищеца, и е получил травматични увреждания, довели до болнично лечение. Действал е единствено с цел да защити живота си. Оспорва размера на обезщетението като прекомерно, тъй като не се установява изпадането на ищеца в тежко депресивно състояние. От показанията на разпитания пред Апелативен съд – Велико Търново свидетел се установя, че ищецът е продължил да води обичайния си начин на живот и е упражнил насилие и агресия към други хора. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, респективно да намали обезщетението до справедлив размер, съответстващ на доказаните вреди. В писмения си отговор въззиваемият-ищец А. М. А. чрез адв. К. А. оспорва жалбата и я счита за неоснователна, тъй като решението не страда от посочените в нея пороци. Съдът е счел иска за основателен не само въз основа на разпитаните свидетели, а и съобразно установеното от съдебномедицинската експертиза и съдебнопсихологическата експертиза и писмените доказателства. Свидетелите са очевидци както на инцидента, така и на търпените от ищеца впоследствие болки и страдания. Съдът правилно е приел, че съпричиняването не е доказано, доколкото силата на пресъдено нещо по чл. 300 от ГПК не се простира върху този факт. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. В съдебно заседание доводите се поддържат от въззиваемия-ищец лично и от пълномощника адв. А.. Изразява съмнение относно достоверността на показанията на свидетеля, разпитан пред въззивната инстанция, с оглед на това, че се касае за инцидент от преди 5 г. Отделно, показанията не опровергават показанията на другите свидетели относно търпените от ищеца болки и страдания. Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното: Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Ищецът А. М. А. е предявил против М. Г. М. осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на умишлено причинена на 15.06.2021 г. в с. Димча средна телесна повреда, за което деяние е постановено влязло в сила Решение № 41/14.06.2023 г. на РС – Павликени по АНД № 94/2023 г., ведно със законната лихва от датата на увредата – 15.06.2021 г., до окончателното изплащане. В исковата си молба ищецът твърди, че в резултат на нанесените от ответника удари при инцидента на 15.06.2021 г., му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнание. За значителен период от време имал силно главоболие и световъртеж. Констатирани били кръвонасядания с оток на лицето и гърдите, кръвонасядания с оток и разкъсно-контузни рани по устните, а в областта на устатата – умерена луксация (разклащане) и подвижност на зъби, придружени с болки при почукване. Ищецът бил хоспитализиран в болница за времето от 15.06.2021 г. до 18.06.2021 г. В продължение на половин година изпитвал болки и страдания. Заради силното главоболие и световъртеж срещал трудности в ежедневните дейности и ползвал помощта на близките си. Чувствал се непълноценен, страхувал се за състоянието си, предвид заболяванията, от които страда (исхемична болест на сърцето, инфаркт и поставени стендове). Изпитвал, изпитва и към момента, затруднения при храненето, заради подвижността на зъбите и раните в областта на устата. С времето луксацията се задълбочила и ищецът изгубил по един зъб от дясната половина на долна и горна челюст. Изпитвал силен страх, престанал да се храни, страдал от безсъние, бил тревожен и неспокоен. В отговора на исковата молба ответникът М. Г. М. оспорил иска. Изложил твърдения, че между ищеца и ответника са установени трайни враждебни отношения. Позовал се на влязлото в сила решение на РС – Павликени, а именно – че деянието на ответника е в състояние на силно раздразнение, предизвикано от ищеца с насилие. Силното раздразнение у ответника е предизвикано от провокативното поведение на ищеца. Съдът е установил, че първо ищецът е упражнил спрямо ответника насилие, изразяващо се в нанесени множество удари. Съгласно правната доктрина емоционалното състояние на ответника представлява физиологичен афект. Установено по делото е следното от фактическа страна. С Решение № 41/14.06.2023г. на РС – Павликени по АНД № 94/2023 г. ответникът М. Г. М. е признат за виновен в това, че на 15.06.2021 г. в с. Димча, общ. Павликени, умишлено причинил средна телесна повреда на ищеца А. М. А., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия А. с насилие: нанасяне на удари с ръце от страна на А. в областта на гърдите на М., поради което и на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл.78а от НК и по реда на чл. 375 от НПК М. Г. М. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено наказание по административен ред „глоба“ в размер на 1 200 лв. Решението е влязло в сила на 30.06.2023 г. От представените медицински документи (Съдебномедицинско удостоверение от 16.06.2021 г., Епикриза от 18.06.2021 г., издадена от „МОБАЛ Д-р Ст. Черкезов“ АД – гр. В. Търново) и от заключението на съдебномедицинската експертиза, допусната пред първата инстанция, се установява, че при инцидента на 15.06.2021 г. ищецът е получил мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнание, главоболие, световъртеж и липса на спомен, кръвонасядания с оток и разкъсно-контузни рани по горна и долна устна, кръвонасядания с оток на лицето, оток по гърдите, болки върху шест зъба с лекостепенна към умерена луксация, подвижност на пет зъба, умерена луксация на други осем зъба. Оздравителният процес при мозъчното сътресение, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, е около 25 дни, като в рамките на около 3-4 месеца след травмите са възможни оплаквания от главоболие. Останалите травми са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, със срок на лечение и възстановяване около 25 дни. Видно от епикризата от 18.06.2021 г. болничното лечение на ищеца е продължило четири дни (от 15.06.2021 г. до 18.06.2021 г.), като е приложено лечение с медикаменти. От заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява, че ищецът е преживял тежка реакция на емоционален стрес. Вещото лице е констатирало вътрешно напрежение, потиснатост, скованост, притеснение, безпокойство в психоемоционалното му състояние. По делото са изслушани показания на свидетелите Б. А.а – съпруга на ищеца и А. А. А.а – негова дъщеря. Съдът цени показанията на свидетелите предвид възможната тяхна заинтересованост съгласно чл. 172 от ГПК и ги кредитира само в частта относно търпените от ищеца болки и страдания след инцидента. В останалата част, която касае началото на конфликта между ищеца и ответника, съдът не ги кредитира, тъй като те не са присъствали при възникване на инцидента, а освен това показанията им противоречат на влязлото в сила решение по наказателното дело. От показанията на свидетелките се установява, че когато влезли в стаята А. бил в безсъзнание, имал кръв по лицето. След изписване от болницата не можел да пази равновесие, не можел да се храни, бил подут. Месец – месец и половина не можел да се храни нормално, приемал предимно течна храна. Зъбите му се клатели, устните му били надути, паднали му два зъба. Не излизал, защото му било неудобно да го виждат в това състояние и да го питат за случилото се. И сега е притеснен, чувствителен. Понякога плаче, затворил се в себе си. Свидетелят А. С. Ф. – познат на ищеца, свидетелства за състоянието му непосредствено след инцидента. Бил в кръв, оплакал се, че го болят гърдите и главата. Видял ищеца след 10-тина дни, не се чувствал добре. Не излизал много, страхувал се. Променил се след инцидента. Пред въззивната инстанция като свидетел е разпитан К. Н. Д. – съпруг на сестрата на ответника, живее в същото село и познава ищеца. Свидетелства за случка през юли 2021 г., когато при излизане от магазина в селото се разминал с ищеца, който му ударил шамар и се развикал, защото свидетелят бил очевидец на инцидент между ищеца и друг жител на селото. Свидетелят не е подавал жалба до прокуратурата за случая. На осн. чл. 172 от ГПК съдът цени показанията на свидетеля предвид възможната негова заинтересованост и съобразява показанията му само относно това, че след инцидента ищецът е бил в магазина, със синини по лицето. Неотносими са показанията в останалата им част, тъй като инцидентът с други лица, различни от ответника, са ирелевантни за спора. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Въззивната жалба е частично основателна. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, респективно решението по чл. 78а от НК, са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Като се съобрази задължителната сила на Решение № 41/14.06.2023г. на РС – Павликени по АНД № 94/2023 г., следва да се приеме за безспорно установено по делото, че ответникът умишлено е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от ищеца с насилие: нанасяне на удари с ръце в областта на гърдите на ответника. Съдът е обвързан от задължителната сила на решението на наказателния съд, поради което свидетелски показания относно инцидента, включително за възникването му, не следва да бъдат обсъждани. С оглед на това, предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е доказан по своето основание и ответникът следва да възмезди ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, последица от деликта. Въззивната инстанция намира, че обезщетението в размер на 15 000 лв., което следва да бъде присъдено на ищеца за претърпените от него болки и страдания, е определено от първостепенния съд при съобразяване на релевантните обстоятелства и съответства на принципа по чл. 52 от ЗЗД за справедливост при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Вида и характера на увреждането - средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, дават основание да се приеме, че в период от около 25 дни ищецът е търпял болки и страдания, наложили кратко болнично лечение. В рамките на около три месеца след това ищецът е изпитвал физически дискомфорт. Следва да бъдат отчетени и останалите травми – кръвонасядания, отоци и луксации на зъби, които, макар и леки, и отшумели за около 25 дни, са създали болки и физически неудобства за ищеца, включително при храненето. Търпените от ищеца физически болки и емоционални страдания, се установяват и от свидетелските показанията на съпругата и дъщерята на ищеца, които възпроизвеждат преките си впечатления от състоянието на ищеца непосредствено след инцидента, поради което следва да се считат за достоверни по отношение на тези факти. Житейски обосновано е да се приеме, че инцидентът са е отразил негативно и на психо-емоционалното състояние на ищеца и е довел до безпокойство и напрежение. Изпитвал е притеснения заради вида си, но е излизал от дома си, което се установява от показанията на свидетеля Джабраилов. Предвид всичко изложено по-горе, въззивният съд намира, че не са налице основания за намаляване на обезщетението под 15 000 лв. и определеният от първостепенния съд размер е напълно обоснован от установените по делото факти и обстоятелства. Настоящият състав намира за неправилен извода на първата инстанция за неоснователност на възражението по чл. 51, ал. 2 от ГПК за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Последователно и непротиворечиво в съдебната практика се приема, че приносът на пострадалия по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване. Гражданският съд не може да гради извода си за съпричиняване въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, нито въз основа на интерпретацията им от наказателния съд в присъдата относно деянието, в причинна връзка с което се претендира обезщетение за неимуществени вреди. Влязлата в сила присъда срещу делинквента е задължителна за гражданския съд единствено по отношение на посочените в чл. 300 ГПК три компонента, но не и относно наличието на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, освен в случаите, в които поведението на пострадалия е включено във фактическия състав на престъплението като елемент от установяване на извършеното от дееца (чл. 132 НК, чл. 118 НК и др.). (В този смисъл Решение № 108/11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 596/2024 г., II т. о., ТК). Видно от постановеното от наказателния съд решение по чл. 78а от НК, делинквентът (ответникът) е признат за виновен за причиняване на средна телесна повреда на пострадалия (ищеца) в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия (ищеца) с насилие. Поведението на ищеца – нанасяне на удари с ръце по гърдите на ответника, е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, за което ответникът е признат за виновен. С оглед на това, само въз основа на влезлия в сила акт на наказателния съд, възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца се явява доказано. Размерът на приноса следва да бъде определен на 50 %, доколкото упражненото от ищеца физическо насилие (нанасяне на удари) е предизвикало противоправното поведение на ответника. При отнасяне на процента на съпричиняване към общия размер на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди – 15 000 лв., дължимото на ищеца обезщетение възлиза на 7 500 лв., равняващи се на 3 834.69 евро. Обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД е уважен за разликата над 7 500 лв. до 15 000 лв., ведно със съответната законна лихва, вместо което, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК претенцията за тази разлика (7 500 лв.) следва да бъде отхвърлена. В останалата част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разликата над 300 лв. до 600 лв. ДТ върху уважения размер на иска. Не следва да бъде ревизиран размерът на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА, дължимо на процесуалния представител на ищеца адв. А. пред първата инстанция, тъй като то съответства на вида и обема на осъществената от него защита. С оглед отхвърлената част на жалбата, в полза на адв. А. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 83, ал. 2 от ЗА за защита на въззиваемияищец пред настоящата инстанция в размер на 800 лв., равняващи се на 409.03 евро. Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът: