Решение № 2193 от 4.8.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 497/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 91 от АПК. Делото е образувано по жалба на Сдружение „Спортен клуб по Кендо Мушин“, [населено място], чрез представляващия го Г. С. Г. и пълномощника адв.И. Д., срещу заповед № РД-01-2132/17.06.2026 г. на зам. кмет по заместване на кмета на Община Русе, с която се отменя Заповед № РД-2133/09.07.2025 г., издадена от Е. Е. - Зам.кмет, съгласно Заповед № РД-01-2082/08.07.2025 г., изм. със Заповед № РД-01-2106/08.07.2025 г., за определяне на жалбоподателя за спечелил публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за наемател за срок от 10 години на самостоятелен обект с [идентификатор] с предназначение „За спортна и развлекателна дейност“, брой нива на обекта - 1, като зала по бадминтон с площ 496 кв.м., разположена в сграда с [идентификатор], публична общинска собственост, разположена в поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица], ет.2, Спортен комплекс „Ялта“, описан в АОС № 6205/31.03.2010 г. С оспорената заповед е прекратена и тръжната процедура, като е наредено провеждането на нова такава. Жалбоподателят излага доводи, че оспорената заповед е нищожна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Позовава се на влезли в сила съдебни актове по адм.д. 517/25 г. и по адм.д. 178/25 г. Сочи, че настоящето оспорване е трето, като всички доводи в оспорената заповед вече са били разглеждани при предходните оспорвания. Твърди още, че основанието, посочено в отменения административен акт - Заповед № РД-01-2133/09.07.2025 г. на З.-К. Е. Е. - изискване за вписване в регистъра на Министерството на младежта и спорта по чл. 9, ал.1 от ЗФВС преди повече от една година, като условие за участие в търга, било въведено от разпоредбата на чл. 9, ал.1, т.6 от Наредба № 28 на ОбС-Русе и било в противоречие с разпоредбите на нормативни актове от по-висок ранг - чл. 108 и с.ч. от ЗФВС, чл. 31 и сл. от ППЗФВС, където не се поставяли условия за едногодишна регистрация, а само за наличието на такава, каквато сдружението притежавало, съгласно удостоверение №156-010/08.08.24 г. С оглед на това жалбоподателят счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Моли съдът да обяви нищожността на оспорената заповед или да я отмени като незаконосъобразна, като върне преписката на административния орган със задължителни указания относно точното приложение на закона съобразно разпоредбата на чл. 15 ЗНА. Претендира и разноски по представен списък. Ответникът - Кмета на Община Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. По същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че акта е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и е мотивиран. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсулско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адв.възнаграждение. Заинтересованата страна Сдружение „Спортен клуб – Бадминтон“, [населено място], чрез процесуален представител адв. И. П. от АК-Русе, счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е уведомен за акта на 19.06.2026 г. /съгласно отбелязването на заповедта /, а жалбата е входирана в Община Русе на 29.06.2026 г. и е подадена пред надлежния съд, от легитирано лице, при наличие на интерес от обжалване, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА. Спорът по делото е относно законосъобразността на Заповед № РД-01-2132/17.06.2026 г., издадена от зам. кмет З. В., по заместване на кмета на Община Русе, съгласно Заповед РД-01-2064/15.06.2026 г., с която на основание чл. 91 АПК е отменена Заповед № РД-2133/09.07.2025 г. на заместник-кмет на Общината за определяне на Сдружение „Спортен клуб по Кендо Мушин“ за спечелил участник в проведената тръжна процедура за отдаване под наем на спортен обект – публична общинска собственост и е прекратена тръжната процедура. Разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК указва само правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка следва да бъде извършена преценка дали издателят на оспорената заповед е разполагал с компетентност да я издаде. Компетентността следва да се преценява по материя, по място и по степен. Съгласно Заповед № РД-01-2064/15.06.2026 г. на кмета на Община Русе, приложена на л. 32 от делото, на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА в периода на отсъствието му от 16.06.2026 г. до 21.06.2026 г. кметът на Община Русе е оправомощил заместник-кмета З. В. да изпълнява изрично изброени негови функции /правомощия/ за същия период. Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗМСМА предвижда, че кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. Според ал. 3 на същия законов текст в случаите по ал. 2, когато не е издадена заповед на кмета на общината, съответно от кмета на района, общинският съвет определя заместник-кмета, който да замества кмета на общината, съответно – кмета на района, до тяхното завръщане. Компетентността на всеки административен орган е нормативно и императивно определена. В някои случаи нормативните актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему лица, за определен период от време да упражняват предоставените му правомощия. Разпоредбата на чл. 91 АПК урежда т.нар. „право на отзив“ на административния орган, представляващо специална форма на административен самоконтрол върху вече издаден административен акт. Институтът е насочен към бързо и ефективно отстраняване на евентуално допуснати пороци в административната дейност, без необходимост от провеждане на пълно производство по административен или съдебен контрол. Той обаче не представлява общо правомощие на административния орган по всяко време и по всякакъв повод да ревизира собствените си актове, а е допустим единствено при наличие на изрично предвидените от закона предпоставки. В чл. 14, ал. 2 от ЗОС е уредена компетентността на кмета при отдаването под наем на общински имоти след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред и въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. И тъй като се касае за хипотезата при заместване, а не делегиране на права, в Заповед РД-01-2064/15.06.2026 г. на кмета на Община Русе за определянето на зам.кмета В. да изпълнява изрично упоменати правомощия, липсва предоставяне на права по чл. 91 от АПК. Посочването в т. 6 от заповедта – право да подписва тръжни и конкурсни документи, не само не е еднозначно с право да отменя, оттегля вече издаден акт, а и не е еднозначно и с право да сключва договор за наем на общински имот. Не е спорно по делото, че обект на търга е спортен обект – общинска собственост, с цел отдаването му под наем за срок от 10 години. С оглед естеството на обекта, тръжната процедура се провежда по реда на специалния Закон за физическото възпитание и спорта (ЗФВС, Глава единадесета "Спортни обекти", Раздел ІІ "Наем на спортни обекти") и Наредба № 28 за условията и реда за използване на спортните обекти, собственост на Община Русе, приета от Общински съвет Русе (Наредба № 28). И съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба 28 на ОбС – Русе, също само кметът на общината може да определя за наемател кандидата, спечелил търга. Т.е. след като крайният акт е на кмета на общината, негово е и правомощието да упражни правото си на отзив по чл. 91 АПК, при наличие на предпоставките за това. Такива права не са предоставени на издалия заповедта зам.кмет по заместване на кмета на общината. Сред изрично посочените правомощия в Заповед РД-01-2064/15.06.2026 г. не е включено правомощието по чл. 91 от АПК. Общото посочване в края на заповедта, че изброяването е примерно и заместника не е ограничен да се подписва навсякъде, където това е необходимо, като се съобразява с представителната власт на кмета по конкретните нормативни актове и прави това в интерес на Община Русе, не може да се тълкува в посока, че заместващото лице е определено да упражнява всички правомощия на кмета за този период. Това е така, защото предоставената компетентност не може да се тълкува разширително, а представителната власт на кмета по отношение юридическото лице Община Русе не е равнозначна на компетентност за издаване на административни актове /в този смисъл е Решение № 1196/03.02.2026 г. на ВАС по адм.д.№ 7434/2025 г./. Поради това следва да се приеме, че на заместник-кмета на Община Русе не е било валидно предоставено правомощие за произнасянето по чл.91 от АПК и издадената от него заповед е нищожна. Липсата на компетентност е един от най-тежките пороци, водещи до нищожност на административния акт, за наличието на който съдът следи служебно на основание чл. 168, ал. 1 АПК Същата е нищожна и на друго основание. В мотивите на заповедта е посочено, че се издава във връзка с постъпила жалба от Сдружение „Спортен клуб-Бадминтон“ с вх.рег.индекс и дата 30-785-2/15.06.2026 г. против Заповед № РД-01-2133/09.07.2025 г. на заместник-кмет на Общината за определяне на Сдружение „Спортен клуб по Кендо Мушин“ за спечелил участник в проведената тръжна процедура за отдаване под наем на спортен обект – публична общинска собственост и е прекратена тръжната процедура. Заповед № РД-01-2133/09.07.2025 г. на заместник-кмет на общината за определяне на Сдружение „Спортен клуб по Кендо Мушин“ за спечелил участник в проведената тръжна процедура за отдаване под наем на спортен обект – публична общинска собственост и е прекратена тръжната процедура, е издадена в изпълнение на Определение № 1026/31.03.2025 г. по адм.д. № 178/2025 г. по описа на АС-Русе, с което е отменена по жалба на Сдружение „Спортен клуб по Кендо Мушин“, [населено място] № РД-01-619/25.02.2025 г. на Кмета на Община Русе за прекратяване на процедурата за провеждане на търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години на обект с [идентификатор] с предназначение „За спортна и развлекателна дейност“ като зала по бадминтон с площ 496 кв.м., намираща се в сграда с [идентификатор] в [населено място], [улица], ет. 2, Спортен комплекс „Ялта“, описан в АОС № 6205/31.03.2010 г., обявена със Заповед № РД-01-87/10.01.2025 г. на Кмета на Община Русе, в изпълнение на Решение № 467 на Общ.С-Русе по протокол № 15/ 17.2.2024 г., и преписката е била върната на кмета на Община Русе за продължаване на производството със срок на произнасяне - 14 дни, с оглед мотивите. С Определение № 7066 от 25.06.2025 г. по адм.д.№ 6261/2025 г. на ВАС е оставено в сила определение № 1026/31.03.2025 г., постановено по адм. дело № 178/2025 г. по описа на Административен съд Русе. В мотивите на това решение е посочено, че твърдяното незаконосъобразно допускане до участие на единия от двамата участника, подали оферти, не може да бъде отнесено към никоя от хипотезите за прекратяване на процедурата. Тези въпроси можели да бъдат релевирани в евентуално производство по оспорване на крайния акт на кмета на общината по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 28 - за определяне на наемател кандидата, спечелил търга. В правомощието на издателя на крайния акт е и да упражни правото си на отзив по чл. 91 АПК, но при наличие на съответните законови предпоставки. Последвала е заповед № РД-01-2300/21.07.2025 г. на Кмет на Община Русе, с която е отменена Заповед № РД-01-2133/09.07.2025 г. на заместник-кмет на общината за определяне на Сдружение „Спортен клуб по Кендо Мушин“ за спечелил участник в проведената тръжна процедура. И тази заповед е обжалвана и с Решение № 2951 от 04.11.2025 г., постановено от Административен съд - Русе по адм. дело № 517/2025 г., е била отменена. С решение № 6451/11.06.2026 г. по КАД № 1795/2026 г. на Върховен административен съд, решение № 2951/04.11.2025 г. на Административен съд Русе е оставено в сила. Съгласно мотивите на ВАС, от доказателствата по делото се установява, че след издаването на Заповед № РД-2133/09.07.2025 г. Сдружение „Спортен клуб – Бадминтон“ е депозирало писмено искане до кмета на Община Русе на 14.07.2025 г., в което е изложило доводи за незаконосъобразност на акта и е поискало неговата отмяна по реда на чл. 91 АПК. При това положение липсвало валидно образувано производство по оспорване на Заповед № РД-2133/09.07.2025 г., поради което не е възникнала компетентност на кмета на общината да упражни правото на отзив по чл. 91 АПК. Самото отправяне на искане до административния орган за упражняване на това правомощие не може да бъде приравнено на жалба срещу административния акт, тъй като подобно разбиране би довело до недопустимо разширяване приложното поле на института извън пределите, очертани от законодателя. Споделен е и изводът на първоинстанционния съд, че възприемането на противното становище би обезсмислило установеното в закона разграничение между самоконтрола на администрацията и съдебния контрол за законосъобразност, като би позволило всеки невлязъл в сила административен акт да бъде ревизиран единствено по инициатива на заинтересовано лице чрез обикновено искане до неговия издател, без да е налице производство по оспорване. Подобен резултат е несъвместим с принципите на правна сигурност и стабилност на административните актове. В решение № 6451/11.06.2026 г. по КАД № 1795/2026 г. на ВАС е отчетено и обстоятелството, че с Определение № 7066/25.06.2025 г. по адм.д. № 6261/2025 г. ВАС е приел, че твърденията относно незаконосъобразното допускане на един от участниците в тръжната процедура не могат да обосноват прекратяване на самата процедура и могат да бъдат разгледани при оспорване на крайния акт за определяне на спечелилия участник или при упражняване на правото на отзив, при наличие на съответните законови предпоставки. От съдържанието на тези указания ясно следва, че ВАС е обусловил възможността за упражняване на отзив именно от наличието на предпоставките по чл. 91 АПК, а не е признал съществуването на самостоятелно правомощие за преразглеждане на акта извън тях. ВАС е посочил изрично, че след приключване на тръжната процедура и определяне на спечелилия кандидат, административното производство следва да бъде доведено до своя законоустановен край чрез стабилизиране на крайния административен акт или чрез осъществяване на предвидения в закона контрол върху него. В случая, чрез незаконосъобразното упражняване на правото на отзив се е стигнало до отмяна на акта, с който е определен спечелилият участник, без да е налице законоустановен ред за продължаване или приключване на процедурата. По този начин тръжното производство е оставено в състояние на фактическа незавършеност, което противоречи на принципите на законност, правна сигурност и предвидимост в административната дейност. Както е посочено в решението на ВАС по адм.д. 1795/26 г., Сдружение „Спортен клуб – Бадминтон“ е било уведомено за Заповед № РД-2133/09.07.2025 г. на 14.07.2025 г. и на същата дата е подало искането си до кмета на общината за упражняване на правомощието по чл. 91 АПК, и след като със Заповед № РД-01-2300/21.07.2025 г. това искане е било уважено и актът на заместник-кмета е бил отменен, за посоченото сдружение е отпаднал правният интерес от неговото съдебно оспорване. При тези обстоятелства е отчетено, че правилно първоинстанционният съд - АС-Русе е приел, че срокът за обжалване на Заповед № РД-2133/09.07.2025 г. не може да се счита за изтекъл, тъй като заинтересованото лице обективно е било лишено от възможността да упражни правото си на съдебна защита след удовлетворяване на искането му от административния орган. Поради това законосъобразно преписката е върната на кмета на Община Русе за продължаване на административното производство при съобразяване на това обстоятелство. Така, видно от приобщените материали по адм.д. 497/25 г. на АС-Русе, заповед № РД-01-2133/09.07.2025 г., която отново е отменена с настоящата оспорена заповед, е получена от Сдружение „Спортен клуб-Бадминтон“ на 14.07.2025 г. Както адм.орган в мотивите си и в основанието да издаде заповед № РД-01-2132/17.06.2026 г., с която се отменя Заповед № РД-2133/09.07.2025 г., издадена от зам.кмета Е. Е., Сдружение „Спортен клуб-Бадминтон“ е подало жалба против Заповед № РД-2133/09.07.2025 г. на 15.06.2026 г. /близо година след узнаването й/. Адм.орган вместо да я остави без разглеждане, като подадена след срока на оспорване по чл. 84 от АПК и като неподлежаща на оспорване по адм. ред /чл. 82, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 от АПК/, е решил да упражни отново право на отзив по чл. 91 от АПК. Съдържанието на жалба с вх.№ 30-785-7/14.07.2025 г. и на жалба вх.№ 30-785-2/15.06.2026 г. от Сдружение „Спортен клуб-Бадминтон“ са почти идентични /л. 162, л. 170 и сл. от адм.преписка/. Но жалба вх. № 30-785-2/15.06.2026 г. е подадена чрез кмета на Община Русе до Административен съд-Русе и е против Заповед № РД-2133/09.07.2025 г., като искането е насочено към съда, но не и към кмета и не е с основание чл. 91 от АПК, а е за действия по чл. 152 и сл. от АПК. Следователно, правото на отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК е неприложимо в процесния случай, тъй като, както вече бе посочено, този ред допуска отмяна на индивидуален административен акт от органа, който го е издал, но във фазата на оспорването му при редовна жалба. При липса на редовна жалба, пораждаща деволутивен и суспензивен ефект, на практика административният орган не е сезиран, за да се произнесе по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК с оттегляне на административен акт. За него не е възникнало нито задължението, нито правото да упражни отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Не е изпълнено нито едно от указанията на влезлите в сила съдебни решения. В правната теория и в съдебната практика се застъпва становището, че при липса на законоустановени критерии за нищожност, един административен акт следва да се приеме за такъв, тогава когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган. Акта е нищожен в случаите, когато страда от толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. АПК не съдържа класификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Посочените такива в чл. 146 АПК могат да обусловят както неговата унищожаемост, така и неговата нищожност, но за да се приеме, че е налице последната, тези пороци следва да бъдат от посоченото по-горе естество, т.е. да отговарят на изведения в съдебната практика и теория критерий за същественост. Предвид изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, при особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните норми и с целта на закона, при което е налице основание за обявяването му за нищожен. С прогласяване нищожността на оспорваната заповед, съдът, при условието на чл. 173, ал. 2 от АПК, връща преписката на кмета на Община Русе за продължаване на административното производство, с оглед изпълнение указанията на Административен съд Русе по влязлото в сила решение по адм. дело 517/2025 г. /за администриране жалбата на Сдружение „Спортен клуб-Бадминтон“ с вх.№ 30-785-2/15.06.2026 г. чрез изпращането й до Административен съд Русе, до който всъщност е и адресирана/. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Съгласно тази разпоредба, когато отмени обжалвания адм.акт, съдът присъжда в тежест на ЮЛ - в случая Община Русе, разноските на жалбоподателя в производството и възнаграждението за адвокат. Направените разноски са доказани по основание и размер – заплатена д.т. в размер на 25.56 евро /или 50 лева/ и адв.възнаграждение в размер на 1500 евро. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение за основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, провеждането на едно заседание по него и обема извършена адвокатска работа, при които адв.възнаграждение следва да бъде редуцирано в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, на 511.29 евро /или 1000 лв./. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, на заинтересованата страна Сдружение „Спортен клуб – Бадминтон“, [населено място], не се следват разноски. Водим от горното, съдът