Решение № 53 от 30.3.2026 г. на Районен съд - Пирдоп по дело № 844/2024 г.

Искът е с правно основание по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Р. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес: град З., ул. •••, чрез адвокат И. С. от САК, л.н. ••••••••••• – пълномощник, съдебен адрес: град З., ул. „С.“ № 15, телефон: ••••••••••••, срещу Д. Т. Г., ЕГН ••••••••••, адрес: град З., Вилна зона „Ч.“. По обстоятелствата подробно изложени в исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева (пет хиляди лева), претърпени вследствие на изречени неверни твърдения от ответника пред Министерство на вътрешните работи ОДМВР – София за извършване на престъпление от общ характер от ищцата, с което деяние са причинени на ищцата неудобство, психически страдания, притеснения и вменяване на чувство за виновност, както и уронване на доброто й име в обществото. Ищцата моли предявеният иск да бъде уважен ведно, със законните последици. Ищцата моли да й бъдат присъдени и направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Д. Т. Г., ЕГН ••••••••••, адрес: град З., Вилна зона „Ч.“, чрез пълномощника си адвокат Е. Г.-М., със съдебен адрес: гр. Елин Пелин, пл. „Н.“ № 2, ет. 3, офис 1 – кантората на АД „Г. и П.“, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания. Ответникът Д. Т. Г., ЕГН ••••••••••, адрес: град З., Вилна зона „Ч.“, чрез пълномощника си адвокат Е. Г.-М., в писмения отговор оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложените съображения, и моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици, евентуално сочи, че предявения иск е твърде завишен по размер, като същият не кореспондира с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Ответникът моли да му бъдат присъдени направени разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното: Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички обстоятелства по делото, а именно: че при описаната фактическа обстановка в ИМ, ответникът е извършил деяние, което е противоправно; че в резултат на извършеното дение от ответника, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на неудобство, психически страдания, притеснения и вменяване на чувство за виновност, както и уронване на доброто й име в обществото; че вредите са в пряка причинно следствена връзка с твърдяното деяние, извършено от ответника; че ответника следва да опровергае твърдените от него факти и обстоятелства и да опровергае презумпцията за вИ. по чл. 45 от ЗЗД; че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с изявленията и действията на ответника, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева (пет хиляди лева), тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените писмени доказателства са оспоР. от ответника. Съдът допусна събирането на допълнителни доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото. Видно от постановление на РП – Елин Пелин, ТО – Пирдоп от дата 26.10.2026 г., че е постановен отказ да образува наказателно производство и е прекратена пр.пр. № 1615/ 2024 г. по описа на РП – Елин Пелин, ТО – Пирдоп с мотиви, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 167 от НК. Към постановлението има приложена докладна записка от ОДМВР – София и обяснения на Д. Т. Г../л.6а-л.9/ Видно от приложената прокурорската преписка № 1615/ 2024 г. на РП – Елин Пелин, ТО – Пирдоп, че същата е била образувана по сигнал на политическа партия „Движение Да България“ относно разпространени списъци с имена и прякори в интернет пространството за евентуална съпричастност на лицата Ц.К., Г. Н., А.П., Т.К., С.С., Р. Ц. и Д. Н., към купуване и продаване на гласове за предстоящите избори на 27.10.2024 г. /л.48-л.125/ В прокурорската преписка са приложени молби от горепосочените лица, сведения и обяснения от горепосочените лица, докладни записки, публикация в интернет на хартиен носител с приложен списък, справки за съдимост на посочените лица в сигнала, протоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗМВР, др. материали във връзка с извършената проверка по сигнала. Видно от приложеното към прокурорската преписка обяснение на Д. Т. Г. /л.95/, че е „дочул разговор на граждани от гр. З., че лицата С. с прякор „••••••••“, Р. Р. Ц., Г. Н., А.П. и М. с прякор „•••“, всичките от гр. З., че обикалят из града и предлагат пари за да се гласува за точно опредЕ. партия. Говори се, че е за ДПС на Д..“ Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото, съдът допусна събирането и на гласни доказателства. Видно от показанията на свидетелката Е. Х.Г., дадени в с.з. на 15.07.2025 г. /л.126,л.127/, че тя познава страните по делото, приятелка е с ищцата от 7-8 години, ответника го познава като Председател на „••••••••“ гр. З., свидетелката е общински съветник в ОбщИ. З. и знае за история с купуване на гласове през м.октомври 2024 г. Свидетелката Г. установява, че на 25.10.2024 г. се е видяла с А.П. - нейн колега общински съветник, който й споделил, че той, Р., Г. Н., Д. Н. и други лица са били викани в полицията да дават обяснения, че не купуват гласове за Д.. Свидетелката Г. установява, че на 27.10.2024 г., когато били изборите, ищцата я поканила в дома си на кафе и разказала, че е била викана в полицията, че е подписала предупредителен протокол все едно била най – големия престъпник, ищцата е била много разстроена не искала да излиза, дори сИ. й, който живеел в с. Челопеч й звънял по телефона да я пита истИ. ли са тези неща с купуването на гласове. Свидетелката Г. установява, че твърденията на ответника за купуването на гласове станали достояние на обществото в гр. З., хора са питали свидетелката дали това е вярно, хората са повярвали в това, което се говори в публичното пространство, а лицето Н. Д. й споделил, че е дочул разговор в градинката на гр. З., при който Д. бил казал: „Купували, не купували, важното е да бъдат опетнени“. Свидетелката Г. установява, че тя работи в гр. София, но с ищцата се вижда често, поне два пъти в месеца, че след случая имало промяна в поведението на ищцата, същата станала затворена, отказвала да излиза и да общува, на свидетелката не й е известно в интернет пространството да има публикуван списък на лица, които купуват гласове в гр. З.. Видно от показанията на свидетеля Н. И. Д., дадени в с.з. на 10.03.2026 г. /л.142, на гърба/, че той познава страните по делото от доста време, тъй като той и те са от гр. З., спомня се една история около изборите през 2024 г., през м.ноември 2024 г. пиел кафе в „Градинката“ в гр. З., г-н Г. седял на друга маса с негова компания и чул, че говорят за Р. и други лица, че купували гласове за изборите и чул конкретна реплика от Г. в разговора с другите хора: „Гласувал, не гласувал, трябва да го приемем това нещо, да го пишем“. Свидетелят Д. установява, че по това време непрекъснато из цяла З. се говорело от г-н Г. и неговото обкръжение, че Р. е купувала гласове, но той не е присъствал когато тези неща са говоР.. Видно от показанията на свидетеля Н.й В.Д., дадени в с.з. на 10.03.2026г. /л.143/, че познава страните по делото от доста години, тъй като той и те са от гр. З., дори Р. му е съседка, през 2024 г. Д. Г. е бил кандидат за народен представител, през есента на същата годИ. около изборите се коментирало в „Градинката“ в кафето в гр. З., че масово се купуват гласове от една групичка, името на Р. Ц. е споменавано там, не знае за коя партия са купувани гласове. Свидетелят Д. установява, че в интернет е бил публикуван списък с лица, които купуват гласове и там имало лица от гр. З., коментирало се че има образувана преписка в прокуратурата по няколко сигнала от различни места, но името на Р. не фигурирало там. Свидетелят Д. установява, че той не е присъствал на предлагане на пари от някое лице, не е чул конкретно г-н Г. да казва, че Р. купува гласове, преди е виждал Р. по – често, сега не чак толкова и не е забелязал различно поведение у Р. след изборите 2024 г. до настоящия момент. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е основателен този иск следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вИ., вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. ВИ.та се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ищеца е да докаже, че му е причинено увреждане от ответника, че това увреждане е причинено виновно и противоправно от ответника, и при описаната фактическа обстановка в исковата молба. Отговорността при деликт възниква с осъществяването на фактическия състав по чл. 4 5 о т ЗЗД, който в случая съдът счита, че не е налице, тъй като не се доказаха безспорно и категорично изложените в исковата молба факти и обстоятелства относно персоналната отговорност на ответника, както и за извършени от ответника действия, в резултат на които ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди като вид, характер, интензитет и придължителност. В конкретния случай ищецът поддържа, че ответникът е автор на процесния сигнал до ОДЧ на ОДМВР- София, с който на ищеца се приписва извършването на престъпление купуване на гласове, което съставлява съставомерно деяние съгласно разпоредбите на НК. Отговорността по чл. 45 ЗЗД за накърнена чест и достойнство от поведение или изрази, възприети от пострадалия като унизителни и позорящи го, е деликтна. В случаи като процесния следва да бъде намерен справедливият баланс между правата, свободите и задълженията на гражданите. От една страна, са правото на добро име, чест и достойнство, а от друга страна е свободата на словото, правото да се изразява мнение, да се разпространява и получава информация чрез устна и писмена реч. Свободата на словото е основно човешко право от фундаментално значение за съвременното демократично общество. В практиката си ЕСПЧ е извеждал многократно позицията си, че свободата на словото е в „основите на демократичното общество и едно от базовите условия за неговия прогрес и реализацията на всеки отделен човек“. Съгласно правилото на чл. 10, т. 2 на ЕКЗПЧОС ограничението на свободата на словото вИ.ги трябва да преследва поне една от следните легитимни цели - интереса на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, предотвратяването на безредици или престъпления, защита на здравето, на морала, на репутацията или правата на другите, предотвратяването на разкриване на секретна информация, гарантирането на авторитета и безпристрастността на правосъдието, като изброяването е изчерпателно. Ако свободата на словото засяга репутация и добро име, тя може да бъде ограничена в определени рамки. Това ограничение се налага, за да се защитят третите лица, когато се разгласяват неверни и позорящи ги обстоятелства или се засягат тяхното достойнство и чест. Необходимо е обаче внимателно да се балансира между това ограничение и свободата на словото като ценност за демократичното общество. Съдебната практика е създала критерии, по които може да се определи дали изявленията, направени в публичното пространство, са в рамките на законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета, дали те съдържат неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави изявленията. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията, гражданският съд съобразява съответно практиката на наказателния съд за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл. 147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Както се приема в решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., при обидата се засяга чувството на лично достойнство и се цели да бъде изменена обществената му оценка. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. Обида има и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет - решение № 159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о. Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него - решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни - решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление - решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о. В същото решение се приема, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест да установи верността им е на ответника. Следователно - дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 167, ал. 2 - ал. 4 НК престъплението купуване на гласове има няколко фактически състава: ал. 2 - Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин; ал. 3 - Който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин; ал. 4 предвижда, че се наказва и лицето, което предоставя имотната облага на лицата по, ал. 2 и 3, за да бъде предложена или дадена на другиго с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин. В случая по делото е установено, а и липсва оспорване на тези твърдения на ищеца, че ответникът е автор на процесния сигнал. Със същия не се твърди, че ищецът е предложил или че е дал, че е обещал или предоставил или чрез ответника е имал намеР.е да организира предлагането на имотна облага с цел да му осигури тя на предстоящите местни избори гласоподаватели, които да гласуват за него. Ето защо и не може да се приеме, че с изявлението си под формата на сигнал до ОДЧ при ОДМВР-София, ответника е приписал на ищеца извършването на престъплението „купуване на гласове“ съгласно разписаните в НК фактически състави. Както се посочи и по-горе, клевета е налице освен когато се приписва другиму извършването на престъпление, а също и когато се разгласяват обстоятелства, които са едновременно неверни и позорящи за пострадалия. Ответникът не установява в производството изнесените под формата на сигнал в ОДЧ при ОДМВР-София твърдения да са верни. От свидетелските показания на разпитаните свидетели не се установява страните да са се срещали и да са разговаряли, с оглед което и на обсъждане следва да се подложи въпросът дали чрез сигнала си ответникът е разгласил по отношение на ищеца опозоряващи го твърдения, обективно годни да засегнат честта, достойнството и доброто му име. Ако същите не отговарят на този критерий, макар и да не са верни, поведението на ответника не може да бъде дефинирано като неправомерно и съставляващо основание за ангажиране на деликтната му отговорност. Съгласно чл. 181, ал. 1 ИК гражданите, партиите, коалициите, инициативните комитети, кандидатите и застъпниците имат свобода на изразяване и на предизборна агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания, както и чрез доставчиците на медийни услуги. Изборният кодекс регламентира реда за провеждане на агитация и установява забрани относно местата и лицата, на които и от които такава не може да бъде провеждана - виж чл. 182 ИК. При анализ на разрешителните и забранителните императивни норми на ИК и тези на НК, разписващи престъпленията против избирателните права на гражданите, е несъмнено, че на всеки кандидат за определен политически пост е разрешено да провежда агитация в своя полза, респективно в полза на партията си, призовавайки гласоподавателите да го подкепят, т.е. да дадат гласа си за него, стига тези призиви да не са свързани с даване и предлагане на имотна облага, респ. да не нарушават установените в ИК забрани, за които е предвидено възникване на административно-наказателна отговорност (чл. 480 ИК). В аспекта на изложеното, макар по делото ответникът да не е установил верността на изнесената в сигнала му до ОДЧ на ОДМВР-София информация, т.е. че в действителност ищецът е купувал гласове, сочейки, че „...лицата купуват гласове за партията на Д., но не е сигурен и моли да се извърши проверка, за да има честни избори.....“ доколкото не е разпространена информация нито ищецът да му е отправил предложение да купува чрез него избирателни гласове, нито с поведението си да е нарушил забрана съгласно ИК, то и съдът не намира подадения сигнал до ОДЧ на ОДМВР-София за опозоряващо ищеца. Обстоятелството, че същото е невярно (доколкото в производството не е установена верността му) не е достатъчно, за да се приеме, че е клеветническо. С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства в настоящия случай, съдът намира за недоказано по безспорен начин, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, като по делото не се установи основния от елементите на непозволеното увреждане – виновно и противоправно поведение на сочения деликвент, обосноваващо основателността на предявения иск, като твърди, че е налице вреда, причинена от клевета, и изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които са накърнили личните права и интереси на ищеца. Съдът приема, че соченото, както в разпита на свидетелите, така и в приложените писмени доказателства, не установява наличие на недобросъвестно упражняване на правото да се подаде сигнал - не се установи ответникът Д. Г. предварително да е знаел, че твърдените от него обстоятелства са неистински, като ги е заявил в сигнала единствено с цел да увреди ищеца, а е уведомил съответните органи с цел проверка и предприемане на съответни действия от страна на държавен орган (в докладна записка на л.8 и в дадените писмени обяснения ответникът посочва, че „....се говори, че посочените лица купуват гласове за партията на Д., но не е сигурен и моли да се извърши проверка....“), което се установява и от приетата по делото прокурорска преписка, по която извършеният разпит на ищеца е във връзка с проверка, образувана по повод на подаден сигнал на база публикуван списък в интернет пространството. Ето защо съдът счита, че предявеният иск от Р. Р. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес: град З., ул. •••, чрез адвокат И. С. от САК, л.н. ••••••••••• – пълномощник, съдебен адрес: град З., ул. „С.“ № 15, телефон: ••••••••••••, срещу Д. Т. Г., ЕГН ••••••••••, адрес: град З., Вилна зона „Ч.“, с правно основание по чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 556.46 евро (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 евроцента), левова равностойност 5000 лева (пет хиляди лева), следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът Р. Р. следва да заплати на ответника Д. Т. Г. направените разноски по делото в размер на 639.11 евро (шестстотин тридесет и девет евро и 11 евроцента), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Воден от гореизложеното Районен съд – Пирдоп