Решение № 13312 от 3.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 9928/2026 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Образувано е по постъпила искова молба на „ЗАД Армеец“ АД срещу ответника Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1091.73 евро /2135.34 лева/, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди върху „BMW“, модел 750, ДР № •••, настъпили при ПТП от 19.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /14.04.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 19.05.2021 г. около 16.30 часа, пътувайки от село Плана към гр. София, по линията на автобус 70, в района на отклонението за Ранчо „Мечата стъпка“ е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил „BMW“, модел 750, ДР № ••• преминава през препятствие на платното – дупка. Препятствието не било обезопасено и сигнализирано с пътни знаци на платното за движение и причинява ПТП с материални вреди, а именно: спукана джанта на задна дясна гума. Твърди, че за процесното МПС бил сключен застрахователен договор за комбинирана застраховка „Каско" със ЗАД „Армеец", Клауза - „П" - Пълно каско и „Злополуки“, с полица № 030716010660417 и период на застрахователното покритие 25.06.2020 г. – 24.06.2021 г. Сочи, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е заведена щета под № 10721030100489, в рамките на която застрахователят е възложил извършването на ремонта на официален сервиз на марката, съгласно клаузите в сключения застрахователен договор, като е заплатил с платежно нареждане от 05.07.2021 г. по сметка на сервиза, отстранил щетите, с общ банков превод сумата от 2988.17 лева за две обезщетения, сред които и обезщетението по щета 10721030100489 в размер на 2125,24 лева. Сочи, че в хода на експертната дейност са извършени и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева. Твърди, че мястото, на което е настъпило процесното ПТП на е път, който попада в границите на Столична община и съобразно чл. 19, ал. 1, т. 2 общинските пътища се управляват и стопанисват от кметовете на съответните. С оглед на това, счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на Столична община, имаща нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката на процесния пътен участък. Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на изплатената сума и обичайните разноски срещу причинителя на вредата - ответника Столична община. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, но последният отказал да преведе дължимата сума. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община. Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва възникването на регресни права в полза на застрахователя, като твърди, че ищецът е извършил плащане по застрахователната щета без основание, доколкото настъпилото събитие не представлява покрит риск. Оспорва изложената в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм на увреждането, както и наличието на причинна връзка между описаните вреди и събитието. Оспорва доказателствената стойност на представените по делото частни документи. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради допуснати от водача нарушения на ЗДвП, изразили се в управление на автомобила с несъобразена скорост, позволяваща му да спре при наличие на препятствие. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално – за присъждане на обезщетение в намален размер. Претендира разноски. Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното: Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното вредоносно събитие, факта на плащане на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието. При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения, в това число – възражението за съпричиняване, а именно – че водачът е нарушил правилата на чл. 51 и чл. 55 ЗДВП. Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред Софийски районен съд, са събрани писмени и гласни доказателствени средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза. Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема следното: От представените по делото документи се установява, че по отношение на увреденият лек автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско” с клауза „Пълно каско“. Според приложимата клауза застрахователят покрива пълна загуба (тотал щета) или частично увреждане на застрахованото МПС, причинени при настъпване на ПТП, в това число – авария, произлязла препятствие на пътното платно /пунк III, т. 8.3/. Съгласно пункт IV „Изключени рискове“, т. 16.8 от ОУ, застрахователят не покрива увреждания или унищожаване на гумите и/или джантите, освен ако не са получени в резултат на друго застрахователно събитие – каквото в случая е налице, доколкото твръдените щети са настъпили в резултат на ПТП по смисъла на ЗДвП – попадане на автомобила в необозначено препятствие на пътното платно. С оглед на изложеното, съдът намира, че реализираното застрахователно събитие представлява покрит риск. Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във връзка с процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № 10721030100489, като съгласно изготвените описи на щетите са установени уврежданията върху задна дясна джанта. От представеното по делото възлагателно писмо /л. 15/ се установява, че застрахователят е възложил ремонта на автомобила на сервиз „Порше Интер Ауто БГ“, като не е спорно, че е заплатил по негова сметка сумата от 5350.54 лева, съгласно издадената от сервиза калкулация по щета и фактура /л. 13-14/ Не е спорно по делото, че освен разходите за ремонт, застрахователят е стори разходи по ликвидационната преписка в размер на 10 лева. От събраните по делото писмени доказателства – декларация за щета, подадена от водача на МПС, от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, както и от събраните свидетелски показания на водача на процесното МПС – Н. К. Д., които съдът кредитира като обективно и добросъвестно дадени /независимо, че свидетелят се е запознал с предявената му в ОСЗ декларация за ПТП непосредствено преди съдебното заседание/, съдът намира, че по делото се установява следният механизъм на ПТП: На 19.05.2021 г., около 16.30 часа, лек автомобил „BMW“, модел 750, ДР № •••, пътувайки от село Плана към гр. София, по линията на автобус 70, в района на отклонението за Ранчо „Мечата стъпка“, преминава през необозначено препятствие на пътя – дупка на пътното платното, в резултат на което настъпват увреждания върху дясната задна джанта на автомобила. Разпитан като свидетел по делото, водачът на автомобила сочи, че представената по делото на л. 11 декларация за ПТП е написана и подписана от него. Сочи, че неравността на пътя не е била обозначена, като водачът не е забелязал препятствието преди да попадне в него, с оглед обстоятелството, че дупката е била запълнена изцяло с дъждовна вода. Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, че описаните щети /предна дясна гума и предна дясна джанта/ се намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП. Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е именно ответникът по спора /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината, като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е бил задължен да осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху автомобила вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че събраните доказателства формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което съдът намира за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие и на нанасяне на имуществени вреди върху автомобила вследствие на противоправно бездействие от страна на ответника. Относно размера на регресната претенция за заплатено застрахователното обезщетение: За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение п о действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнало регресното вземане Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, б е з да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/. Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години - в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива в официалния сервиз на марката . В конкретния случай, от представеното по делото удостоверение от „М Кар София“ ООД /л. 57/ се установява, че увреденият автомобил, на 1г., 10 м. и 22 дни към датата на инцидента, е бил в период на търговска гаранция към 19.05.2021 г. С оглед на това, съдът намира, че по делото се установява, че към датата на ПТП увреденият лек автомобил е бил с действаща заводска гаранция. Ето защо съдът приема, че в случая са приложими цените за труд/сервизен час на официален сервиз на марката, където именно е извършен ремонтът на процесното МПС. Поради това, платената от ищеца цена от 2125.24 лева, при която е взета предвид часовата ставка за труд на официалния сервиз на вносителя, отговаря на стойността на работите и материалите за отстраняване на действителните вреди върху автомобила. Към тази сума следва да се добавят и сторените от застрахователя ликвидационни разноски в размер на 10 лева, с оглед на което съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало регресно право за сумата от 2135.24 лева. Предвид изложеното, доколкото ответникът по спора не твърди плащане, съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 410 КЗ е изцяло основателен и подлежи на уважаване. По отношение на заявеното от ответника възражение за съпричиняване: Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС. От събраните по делото доказателства не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на увреденото МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, което да е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД . Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с превишена скорост. Липсват доказателства, които да сочат, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост или под въздействието на алкохол. Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП , за да е налице задължение за последния да избира скоростта, така че да може да спре. Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен в доказания по делото размер от 1091.73 евро /2135.24 лева/, като в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само ищецът в производството. В исковото производството пред Софийски районен съд ищецът е доказал извършването на разноски в размер на 43.67 евро – държавна такса, 250 евро – депозит за САТЕ, 30 евро – депозит за призоваване на свидетел. Претендирал и разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 102.26 евро. Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 425.93 евро. Сумата от 7.46 евро – надвнесена от ищеца държавна такса, не следва да бъде възлагана в тежест на ответника, доколкото подлежи на възстановяване по реда на чл. 4Б ЗДТ при подаване на писмена молба от страната. Така мотивиран, съдът